Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10 21:59 - Българска граматика, основни правила
Автор: barin Категория: Забавление   
Прочетен: 777 Коментари: 16 Гласове:
58

Последна промяна: 25.10 22:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                        Грамотният човек се познава лесно  по правописа на езика. При грамотните грешки рядко се забелязват. Когато един човек е учил правилата на един език, колкото и сложен да е той, може да пише правилно и да си построява изреченията. Начетеният човек използва по-сложни изречения и повече думи в разговорната си реч. Не трябва да се прекалява и престарава в опитите един човек да се изкара прекалено умен и интелигентен. Българският език е труден за изучаване. Разговарял съм с чужденци във ВВМУ по време на което обучение, а и след това с други чужденци във Варна, Бургас и Созопол. В България чужденците, които живеят са останалите тук гърци, турци, евреи, арменци, румънци от по-старо време. Те са на отделни общности и обикновено концентрирани на определени места. В новото време има предимно англичани ируснаци, които идват тук и си купуват имоти. Те успяват да научат донякъде българския език, разговорно да могат да се оправят в магазин и да си приказват със съседите. По време на обучението ми във ВВМУ имаше африканци, които донякъде се оправяха на български, но по-късно дойдоха едни от Лаос. Те така и не научиха добре езика и след година бяха откомандировани. При тях е обяснимо- лаоският език е тай-кадайски, близък до тайландския. 
                    Българският език е труден с това, че има образуване на думите в множествено число по различен начин, има изключения от правилата, членуването е в края на думите, а в повечето езици е пред думата и отделно от нея; има промяна на мястото на някои съгласни, двойни т и н, промяна на една съгласна с друга в множествено число и други правила. Нямаме падежи, а само остатъци от тях.  Има възможност при построяване на изречението да се разместват частите на речта, докато в някои езици( намски, английски....) това е недопустимо и дори води до промяна на смисъла на изречението. 
               Ето някои основни правила при писане на български език; 
                       Главни букви се пишат в следните случаи:
  1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/.
  2. В собствени имена:
  • в имена на лица, в презимена и в прякори.
  • в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.
  • в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.
  • в имена на небесни тела като астрономически понятия.
  • в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.

    Забележки:

    • Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.
    • Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.
    • Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен  и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.
  • с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

    Забележка:

    • Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.
  • титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.
  1. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:
  • в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.
  • относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.
  1. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.
Правила за писане на числа и номера
  1. Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.
  2. В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата /фразата/ те не представляват точно число.
  3. В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.
  4. В парични документи /разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер/, договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.
  5. Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.
  6. Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от  нормативин актове и др. След тях не се пише точка.
  7. При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” /без да се оставя интервал/.
  8. Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.
  9. При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.
Правила за писане на препинателни знаци
  1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.
  2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.
  3. “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч
  4. “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни /съставни/ думи /например физико-математически/  и при степенуване /например:  по-голям, най-голям/.
  5. Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.
  6. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.
Препинателни знаци Точка( . ) | Въпросителна( ? ) | Удивителна( ! ) | Запетая( , ) | Точка и Запетая( ; ) | Тире( - ) | Двоеточие( : ) | Кавички( " ) | Скоби( () ) | Многоточие( ... )

  1. ^ Точка
  • Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : Кажи си името. Не бързай толкова.
  • След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.
  • За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др.
  • Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.
  1. ^ Въпросителна
  • Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?
  • След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.
  • В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.
  1. ^ Удивителна
  • Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!
  • Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства:
    Браво! – Братя мили!
  1. ^ Запетая
  • В рамките на простото изречение запетая се употребява:

    - За отделяне на еднородни части помежду им.

    • При изреждане.Забележка:

      Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.

    • При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.
    • При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/, например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.
    • При еднородни части, свързани със съюзи  както - така и
      колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например:  Колкото по-бързо, толкова по-добре.
    • За отделяне на повтарящи се думи помежду им.

- За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.

  • Обръщения и междуметия: Благодаря ви, братя мили, за честта. – Братя мили, благодаря ви за честта. – Благодаря ви за честта, братя мили.
  • Вметнати изрази /предимно глаголни/ като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страта, например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.

Забележка:  

Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно  в случаи като следнитте:  Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя.

- За отделяне на особените части на изречението.

  • а/ Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.
  • Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то  и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.
  • Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: След два дена,  т. е. в неделя, ще продължим.

Забележка:

Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.

- За отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не, не е вярно.

  • В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.
    • Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде.
    • Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето заощ, затова, че, или, понеже, защото, като че /ли/, сякаш и др.

Забележка:

В изречения, които съдържат повторителни съюзи  и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.

  • Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.

    Забележки:

    • При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним.
    • Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.
    • Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например:  Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.
  • Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: Мисълта, че ще замине, го радваше.

    Забележка:

    Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: Мисълта да замине веднага не го напускаше.

  • Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.
  • Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:
    • Пред съюза и, употребен еднократно.

      Забележки:

      • Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си.
      • Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.
      • Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.
    • Пред съюза да, употребен еднократно, например:  Вън се зачу да свири хармоника.

    Забележка:

    • Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.
    • При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например:  Исках да го помоля да ми услужи.
    • Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.
    • При сложни съюзи за да, без да, преди да  и др., запетая се пише пред предлога, например: Отиде си, без да каже нищо.
    • Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.
    • Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.

    Забележки:

    • Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.
    • Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше.
    • Между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/  беше там, поръчваше да казват, че го няма.

    Забележка:

    Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.

    • Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех.
    • Пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.
  1. ^ Точка и запетая

    Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:

  • За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.
  • За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.
  1. ^ Тире

    Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:

  • На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.
  • Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.
  • След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне: - Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!
  • За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното тяхното значение, например: Фирмта произвежда всички видове офис  техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.
  1. ^ Двоеточие

    Двоеточие се пише в следните случаи:

  • Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.

    Забележка:

    Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав /не Реките: Вит,Искър .../.

    Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:

    Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:

    - Колко цветя! Колко цветя!

    Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”

  1. ^ Кавички

    Кавички се използват в следните случаи:

  • За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.

    Забележки:

    • Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например: Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” / но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?/
    • Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е ? или !, ако е някой друг – слага се пред второто, например:

    “Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” /не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”/

    “Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”

    “Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”

    “Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”

    • Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.

    Забележка:

    При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.

  1. ^ Скоби
  • Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.
  • Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.
  1. ^ Многоточие

    Многоточие /обикновено 3 точки/ се пише в следните случаи:

  • В края на недовършен израз, например: Можеше да не бъде така, но ...
  • При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже и пр.
                    1.Променливо я. Променливото я се изговаря и се пише като я ,ако е под ударение и се намира пред твърда сричка (сричката е твърда, ако след съгласна следва а,о,у,ъ) или в края на думата. Променливо я се изговаря като е пред мека сричка (сричката е мека,когато следват е,и,я,ю,ьо – напр. видял-видели).Ако след сричката, съдържаща променливо я има ж,ч,ш, тогава я се променя в е – напр. сняг-снежен.

2. Членуване. Пълната членна форма се използва, когато съществителното или прилагателното име в м.р. ед.ч. е подлог или сказуемно определение в изречението и може да се замества с личното местоимение той. Кратката членна форма се употребява, ако името не изпълнява роля на подлог (може да се замести с личното местоимение него, нея). Мекият вариант на членната форма –я/-ят се използва: а) ако се членуват съществителни имена ден,зает,кон,крал,лакът,нокът,огън,път,сън,цар (напр. лакътя, а не лакъта ) и б) ако се членува съществителното име с наставка за деятел- -ар,-яр,-тел (напр. юбилярят ,а не юбилярът ).Понякога правописната грешка може да доведе до правоговорна грешка.Напр. неправилното –[йубильаръ] вм. Правилното – [йубильарйъ].Или обратното – небрежен изговор [ас седъ] вм. [ас седйъ] може да породи правописна грешка: седъ вместо седя.Спазването на правописните правила е предпоставка за правилен изговор и обратното. Формата за членуване на съществителни имена в ж.р. ед.ч. е –та .В случай, че думата завършва на –т , съгласната се удвоява (напр. вест-вестта) и ако завършва на –щ, -та се пише след съгласната – (напр. нощта,свещта).

3.Непостоянно ъ. Не трябва да се смесват ъ и а , когато са в наударена сричка.Напр. мисъл (чува се мисал), при проверка се образува формата мисли. Изпада ъ неударено, а неударено а се записва – напр. повикал – по-викали.

4.Подвижно ъ.Съчетанията –ръ, -лъ/-ър, -ъл зависят от броя на следващите ги съгласни.Пише се и се изговаря –ръ, -лъ, ако следват две или повече съгласни. Ако съгласната, която следва, е една, се пише и изговаря –ър, -ъл. – напр. гълтам-глътна. Изкл. повърхност, мъртва , кръвообращение.

5.Чужди думи със завършек – ея, -ия образуват прилагателни имена с наставка –еален и –иален, напр. идея-идеален; материя-материален;Италия-италиански; но християнски.

6.Удвояване на съгласни: -нн-, -тт-.При изпадане на е от наставка –нен се удвоява н (напр. пламенен-пламенна , но: особен-особена).За удвояване на т вж.т.2.

7.Струпване на съгласни. Съгласната с изпада от форми, образувани с наставка –ски. Напр. чешки, а не чехски, букурещки, а не букурешски. И обратно: съгласната т/д не изпада от форми с наставка – стн-, - здн-, напр. звездна, радостна, постна (от пост), но раснал (от расна).

8. Разграничаване на и/й. Съгласната й се пише в края на думи – критерий, Софроний, Методий. Окончанието за множествено число е и, а не й. Напр. линии, а не линий. 
                    ПРАВОПИС

УПОТРЕБА НА ПЪЛЕН ОПРЕДЕЛИТЕЛЕН ЧЛЕН

♦ С пълен член членуваме подлога в изречението и неговите съгласувани определения.

Ако можем да заместим същ. име или словосъчетание с той, трябва да го членуваме с пълен член:

УченикЪТ (той)обича трудностите.

ЛюбознателниЯТ човек (той) обича предизвикателствата.(Съгласуваното определение любознателният према пълен член)

Най-големиЯТ приятел на брат ми (той) е компютърът.

♦ Именната част в съставното именно сказуемо и нейните  съгласувани определения.

• Естествено ще попитаме защо и КОМПЮТЪРЪТ (в последното изречение) е членуван с пълен член. Защото е част от съставното именно сказуемо. За практиката обаче ни е достатъчно да знаем, че

ако трябва да членуваме същ. име от м.р., стоящо след спомагателния глагол  Е или миналата му форма беше, използваме пълен член (Това е учебникът, който търся; Това беше учебникът, който търсех).

 • Някои глаголи, употребени като полуспомагателни, също образуват съставно именно сказуемо:

 Иван стана най-известният фотограф в училището. .(Съгласуваното определение най-известният  приема пълен член) В това изречение стана е полуспомагателен глагол и затова може да се замести с форма на спомагателния глагол съм → Иван беше най-известният фотограф в училището.    

Нека да сравним: Иван стана от стола - тук глаголът стана е употребен в прякото си значение и е пълнозначен глагол; не можем да го заменим с форма на спомагателния съм → Иван беше от стола.   

image Членуваме с пълен определителен член  подлога, именната част в съставното именно сказуемо и техните съгласувани определения.                               

image Ако пред думата стои предлог ( по, за ,на, без , около и др.), тя НИКОГА не се членува с пълен член.

             image Да си припомним, че при членуване има лесен начин да разберем коя част трябва да членуваме с пълен и коя с кратък член : ако можем да заменим думата с той, пишем пълен член; ако можем да я заменим с него (го), пишем кратък член:

Учителят хареса романа → Той го хареса;

Романът е харесан от  учителя → Той е харесан от него.

 

ЧЛЕНУВАНЕ С Я/ЯТ

 Съществетелно име от м.р., образувано с наставки -тел или -ар/-яр и означаващо професия, се членува с Я/ЯТ

строител →  строителя → строителят;

зъболекар →зъболекаря → зъболекарят;

коняр  коняря   конярят.

 С Я/ЯТ се членуват още няколко думи – кон, ден, крал, цар, път, зет, нокът, лакът, огън, както и всички съществителни, завършващи на Й:

Път → пътя → пътят

Нокът → нокътя → нокътят

          край → края → краят (Обърнете внимание, че в този случай й се заменя с я)

 

ДВОЙНО Т (ТТ) и ЩТ

  • Същ. имена от ж.р. се членуват с –ТА (маса – масата; любов – любовта)
  • Допускат се грешки при членуване на същ. имена от ж.р., завършващи на Т и Щ , като се изпуска едно Т (вместо ТТ , се пише Т; вместо ЩТ, се пише Щ )

пролет –пролетта;

свещ–  свещта .

 

  • Всички имена от ж. р., завършващи на -ОСТ, при членуване се пишат с двойно Т:

Младост – младостта

Съвременност – съвременността

Неизбежност – неизбежността

Радост – радостта

Конкретност – конкретността

 

ДВОЙНО Н (НН)

Прилагателно име, което в м.р. ед.ч. завършва на –НЕН, във формите си за женски, среден род и множествено число образува двойно Н:

  • странен, странна, странно, странни;  
  • съвременен, съвременна, съвременно, съвременни.

Същ. имена, образувани от такива прилагателни, също се произнасят и пишат с двойно Н – странност, съвременност.

.

ЧАСТИЦАТА НЕ

 пише се разделно

 слято със следващата дума се пише:

– когато думата не се употребява без нея (неизбежен, непоколебим, невръстен)

– пред съществително, прилагателно или наречие, когато с НЕ се образува нова дума с противоположно значение ( истина  неистина; приятел → неприятелвярно  невярно; мирен немирен; напразно  ненапразно; знаещ  незнаещ; узрял неузрял; възпитан невъзпитан)

– когато думата е образувана с представка НЕДО (недоглеждам; недовиждам; недочувайки). 

image Лесно можем да открием дали трябва да напишем частицата не слято или разделно, като членуваме следващата дума.

 Ако думата може да се членува в текста – пиши слято! Не е част от следващата дума:

Той не можеше да разбере това недобро отношение → Той не разбираше недоброто отношение;

Учителят се дразнеше от неслушащи ученици → Учителят се дразнеше от неслушащите ученици;

Това беше недобър пример, който те веднага усвоиха → Това беше недобрият пример, който те веднага усвоиха.

.

 Ако думата не  може да се членува, пиши разделно! Не е отделна дума:

Тя не каза нищо (думата каза не се членува);

Не разбирайки думите му, тя го гледаше учудено (разбирайки не може да се членува).

image Не трябва да забравяме представката недо. Думите, образувани с нея, не могат да се членуват, но пък и обикновено не съществуват без първата част на представката не. Напр. недовиждам, недовиждайки (няма дума довиждам).

.

ЧАСТИЦИТЕ ПО И НАЙ

Частиците ПО, НАЙ се пишат полуслято (отделят се с малко тире) пред::

  • прилагателни имена (по-голям, най-интересен, по-щастлив, най-горещ);
  • наречия (по-нагоре, най-напред).

Частиците ПО, НАЙ се пишат отделно пред:

  • съществителни имена (пу човек, най юнак);
  • глаголи (пу харесвам, най обичам);
  • някои изрази (пу към мене, пу на открито)

В тези случаи частицата пу се пише с ударение, за да се разграничи от предлога по.

 

ПЕТ СТОЛА или ПЕТ СТОЛОВЕ?

ПЕТ УЧЕНИКА или ПЕТ УЧЕНИЦИ?

  • Същ. имена от м.р., означаващи предмети, животни, явления и т.н. имат ОСОБЕНА ФОРМА, когато са употребени след числителни имена и някои местоимения (колко, няколко):

един стол, много столове, но десет стола (Вземете тези столовено Вземете десет стола, Вземете няколко стола);

един водопад, много водопади, но няколко водопада (Пътят ни минава покрай много водопади, но Ще минем покрай пет водопада).

 

image !Тази особена форма не се използва за същ. имена, означаващи лица (учител, ученик, строител, контрольор, родител):

много ученици, няколко ученици, пет ученици (Стаята беше пълна с ученици, В стаята бяха останали няколко ученици)

.

♦ УЧТИВА ФОРМА - за да изразим уважение, използваме специфични  езикови средства:

• Използваме формите на личното местоимение за 2 л., мн.ч. Вие, Вас, Ви вместо ти, тебе, те.

• Използваме формите на показателното местоимение за 2 л., мн.ч. Ваш, Ваша, Ваше, Ваши вместо твой, твоя, твое, твои

В този случай местоименията се пишат с главна буква.

• В множествено число се използват и глаголните форми на -л (мин. св. деят. прич) присъствали, били, ходили и т.н.

• В единствено число са прилагателните имена и причастията на  и  (мин- страд. прич.), като се съгласуват по род с лицето, към което се обръщаме или за което говорим (отличен, отличена, отличено, отличени, очарована, развълнуван).

Госпожо, разбрахме, че сте били очарована от пътуването.

Господин Петров, вярно ли е, че  Вие не само сте организирали събитието, но сте били и отличен  за добрата работа.

Колега, Вашето мнение е ще бъде обсъдено по-късно.

Вашето дете е наградено  в конкурса за рисунка.

• С главна буква се пишат притежателните местоимения, когато са част от титли или длъжности:

Да се обърнем към Негово Високопреосвещенство.

Молбата е до Негово Превъзходителство.

 

 

ПРАВОПИС НА СЛОЖНИТЕ ДУМИ

СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА (съставени от две съществителни)

          • полуслято (отделяме с чертица) пишем сложни съществителти имена, при които при членуване се променя само втората част:

         министър-председател → минисътър-председателят

         храм-паметник → храм-паметникът

         кандидат-студент → кандидат-студентът → кандидат-студентката

 

         • разделно пишем сложни съществителни имена, при които при членуване се променя първата част:

         художник импресионист  художникът импресионист

         къща музей  къщата музей

         съчинение разсъждение  съчинението разсъждение

 

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА , образувани от лично и фамилно име.                                                 

     ♦ Прилагателни притежателни имена на -ОВ и –ЕВ се пишат полуслято (с малко тире) и главна буква за всяка част:

  • Иван Вазов, Иван-Вазови разкази;
  • Христо Ботев, Христо-Ботеви стихотворения.  

        Прилагателни качествени имена на -СКИ се пишат слято и с малка буква:

  • иванвазовско родолюбие;
  • христоботевски плам.

 

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА , образувани от числително и съществително име, се пишат:

      ♦ слято:

  • едноминутен (от една минута);
  • пететажен (от пет етажа);
  • дванадесетгодишен (от дванадесет години).                

image !НО АКОчислителното име се състои от две думи (двадесет и пет), то прилагателното се състои от три:

  • двадесет и пет годишен;  
  • петдесет и пет етажен.

      ♦ с малко тире (когато числителното име е написано с цифри):

         5-годишен (от пет години)

         50-градусов (от петдесет градуса)

         6-етажен (от шест етажа)

         6-степенен (от шест степени)

         2-часов (от два часа)

 

ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА, с които се бележи приблизително количество се пишат полуслято:

            ·пет-шест, сто-двеста, година-две.

 

НАРЕЧИЯ, означаващи обикновено неопределеност се пишат полуслято:

            ·лека-полека, насам-натам, тук-там.

 

МЕЖДУМЕТИЯ:

            ·тик-так, бим-бам-бум, шушу-мушу.

           

КОГА ПИШЕМ И , КОГА Й

  • Съществителни имена иместоимения, завършващи на И, в единствено число се пишат с Й, а в множествено с И:

              Ед. ч.        Мн. ч.

             Тролей – тролеи

             Случай – случаи

             Мой    –   мои

            Който – които

            Някой – някои

 Кой   –   кои

Чийто – чиито

 

Относителното местоимение който не завършва на и, но то е образувано от въпросителното местоимение кой и затова се променя по същия начин. Това се отнася и за относителното местоимение чийто, образувано от въпросителното чий.  

    

ПРЕНАСЯНЕ НА ДУМИ       

При пренасянето на части от думи трябва да се съобразяваме с няколко изисквания:

            Трябва да разделяме думата така,че отделните части да се произнасят с лекота (при скандиране без проблем разделяме думата на срички);

 

              Една съгласна между две гласни се пренася с втората гласна (вра - та, кни - га, слу - шам);

 

             Две и повече съгласни между две гласни се се разделят- поне една съгласна трябва да остане с първата или втората гласна (вест - ник или вес - тник, или вест-ник, издател - ство или издателс - тво или издателст - во);

 

            Две еднакви съгласни се разделят:  пролет - та, стран - ник, съвремен - ност, под - държам;

 

            Й - когато Й се намира между две гласни, винаги се пренася с втората гласна ( ма - йонеза, ра -йон); във всички други случаи остава с първата гласна (кой - то, случай - ност, достойн - ство);

 

            Една гласна никога не се оставя сама;  думата ура (у - ра) не може да се пренася, въпреки че има две срички;

 

             Ь стои винаги след съгласната, чиято мекост означава, и не се отделя от нея, както и от гласната О, която стои след Ь (Ко - льо, шо - фьорфо - тьойл)

ДУМИ С ЧЕСТО СРЕЩАНА ГРЕШНА УПОТРЕБА

Грешно

Правилно

Пример

пропускВателен пропускателен пропускателен пункт
Взаимствам заимствам заимствам идея
обВзема обзема обзе ме странно чувство
случЕй случай сложен случай
поДтискам потискам потиснат човек
анцуНг анцуг спортен анцуг
виШо висше висше образование
съжЕлявам съжалявам съжаляваха за постъпката
двойНствен двойствен двойствен живот

 

При една част от думите проверка може да се направи, като се отдели коренът. Например думата съжалявам има корен –жал-, не –жел-, което е достатъчна проверка, за да знаем как се изговаря, съответно пише. По същия начин думата пропускателен – коренът е –пуск-, не –пускв-, откъдето може да се образуват и сродни думи като пускампропускам, и съответно грешните им варианти пусквампропусквам. Разбира се, не всички думи може да се проверят с изваждането на корена им, просто трябва да се знае правописът им.

Има думи, които позволяват да бъдат изписвани по два различни начина. Това зависи от контекста, в който са употребени. Смисълът, вложен в семантиката на изречението, е ключът за езиковата правописна култура.

Привеждат се няколко примера:

висше образование (т.е. грамотност, знания) – скално образувание (т.е. израстък, форма);

днес е именик (т.е. има имен ден) –  държа родословния именник (т.е. книга, текст с имена);

догодина ще завърша (т.е. период от време) – до година ще е назначен (т.е. до една година);

видях го отсреща (т.е. пространствена ориентация) – идвам от среща (т.е. виждал съм се с някого).
             Често срещана грешка е двойното т при думи от женски род, когато са употребени в множествено число. Глаголните времена в българския език също създават затруднения и дискомфорт при незнание и неправилно използване. За много ученици българският език беше по-труден предмет от литературата. Другото по-особено в българския език са чуждите думи- при тях няма правило как точно да се изписват. Това става по слух и начин на изписване и звучене на съответния език. Чуждите думи в българския език става все повече с течение на времето. 
             Основни правописни норми:

1. Двойно -НН- при прилагателните имена се получава при изпадането на звука   – Е – от наставката – ЕН от мъжки род във формите за женски и среден род. Например: машиНЕН, машиННа, машиННо; цеНЕН, цеННа,  цеННо; закоНЕН, закоННа, закоННо.

2. Двойно – ТТ- при членуване се появява при съществителни от женски род, които завършват  на  – Т, когато се членуват с определителен член – ТА. Например:

папраТ – папраТТа, чесТ – чесТТА, пролеТ – пролеТТа.  Същото правило важи и за съществителни от женски род, завършващи на –Щ. Например: НоЩ – ноЩТА, помоЩ – помоЩТА, свеЩ – свеЩТА.

3. Удвояване на съгласни

  Удвояване на съгласните в думите се получава когато:

 а) Когато представката завършва със същата съгласна, с която започва коренът на думата. Например: поДДържам, наДДумвам, наДДелявам.

 б) Когато коренът завършва със същия съгласен, с който започва наставката. Например: реВВам, дръННах, криВВам, звъННах, даскаЛЛък, акъЛЛия.

4. Представките  РАЗ-, ВЪЗ, ИЗ, БЕЗ – винаги се пишат с буквата  З.  Например: разучавам, развличам се, разузнавам, възпитавам, възлагам, възвишение, известен, избегна, извеждам, безславно, безлично, безбрежен. Изключение прави само думата  Въстание.

5. Правопис на отрицателната частица НЕ.

 Отрицателната частица   „НЕ”   винаги се  пише отделно от глагола.  Например: не може, не знае, не идва.

 Но когато глаголът назовава действие, което е непълноценно, отрицателната частица „НЕ”- трябва да се пише слято с глаголанедочува, недовижда, недооценява, недообмисля.

6.  Членуване на имената

Членуването на имената от мъжки род ед. ч. се среща в няколко варианта:

– Пълен определителен член  – ът, -ят  ( човекът, снегът, домът, пътят, учителят, новият, старият).

 – Кратък определителен член – а, я    ( човека, снега, дома, пътя, учителя, новия стария).

Пълната форма -ът, -ят  се употребява, когато думата е подлог или  сказуемно определение на подлога.  НапримерСнегът затрупа всички пътища.  Това е новият учебник по литература. Учителят изпитва учениците.  Домът се напълни с хора.

  Кратката форма   -а, -я се употребява, когато думата не е подлог.  Например: Той отиде в  града. Шейната мина през снега.  Децата слушаха думите на учителя.

7. Употреба на главни букви.

–  С главна буква се пишат всички собствени и лични имена, имена на лица и животни, презимена и фамилни имена, прякори и псевдоними. Напр. Рангелов, Петър Моканина, Рижко, Рогуша.

–   С главна буква се пишат нарицателни приложения към собствени имена на известни личности или литературни герои, когато са станали част от собственото име: Бай Ганьо, Бачо Киро, Йоан Екзарх,  Матей Миткалото, Презвитер Козма.

–   С главна буква се пишат прозвища, добили значение на собствени имена. Напр.  Апостола Васил Левски, Майстора  Владимир Димитров.

–  С главна буква се пишат географските имена на държави, улици, читалища, кина,  континенти, морета, океани, реки, местности, имена на фирми и сдружения.

– С главна буква се пишат имената на празници: Великден, Гергьовден, Йордановден, Никулден, Лазаровден, Нова година, Коледа, Бъдни вечер, Ден на жената, Ден на независимостта.

8. Слято, полуслято писане

–  Слято писане

а) Слято се пишат  сложни съществителни имена, в които едната част е смислово подчинена на друга: водоизточник, газопровод, киносалон, самообразование, местоположение, параход, вертолет.

б) Слято се пишат   названия на празниците и селища, в които подчинената основа е съществително лично или фамилно име: Димитровден, Лазаровден, Петровден, Велинград, Димитровград, Костинброд.

в) Слято се пишат  сложни съществителни, чиято подчинена основа е числително бройно, свързано с главната основа без съединителна гласна:  двуокис, стохилядник, тригодишнина.

г) Слято се пишат  сложни съществителни имена предимно със съставки от чужд произход, в които подчинената основа е съществително име: блоксхема, вакуумапарат, емайллак, фрезмашина, киловатчас.

– Полуслято писане

 Полуслято се пишат някои сложни думи с неравноправно смислово отношение между изграждащите ги основи:  вагон-ресторант, помощник-аптекар, заместник-министър, генерал-майор, кандидат-студент, дом-паметник, храм-паметник.

9. Пренасяне на части от думи на нов ред

При пренасяне на части от думи на нов ред се използва малко тире като показател за прекъсване, за да не се породят двусмислици: Само –  лети, сто- личен, прав- див.  При пренасяне на части се полага изискването за такова тяхно разделяне, което осигурява преди всичко лекота и яснота. Думите се пренасят по срички, като на нов ред винаги пренесената част трябва да започва със съгласна буква:  айс – берг, само – лет, зоо – лог, уче – ник,  дъс – ка,  ком- пю-тър.

10. Правопис на сложни прилагателни имена за цветове.

Разделно се пишат прилагателните имена, обозначаващи съчетаване от два различни цвята:  синьо-бял, червено-чер, кафяво-зелен, оранжево-червен.

Слято се пишат прилагателните имена, при които се обозначават различни нюанси на цветовете: светлозелен, мътнобял, тъмносин, пламенночервен, небесносин, тревистозелен, златистожълт, кобалтовосин, изумруденозелен.

11. Степенуване на прилагателните имена и причастията.

Прилагателните имена и наречията се степенуват с частиците по-  и най-. Напр: голям, по-голям, най-голям; силен, по-силен, най-силен; умно, по-умно, най-умно; силно, по-силно най-силно.  Но когато „по”   изпълнява ролята на наречие, то тогава се пише отделно. Например:   По това време заваля дъжд.   По леда имаше драскотини от кънки

12. Правопис на пълните и кратки форми на предлозите  С (СЪС), В (ВЪВ).

 – Пълната форма на предлога СЪС се пише, когато следващата дума в изречението започва с буквите С или З.  Напр:  Със словото общуването между хората е по-богато и пълноценно. Със знанието и съгласието на родителите си Иван отиде на море. Само със защита на околната среда можем да опазим богатствата на природата.

Кратката форма на предлога С се пише когато следващата дума в изречението  започва с всякакви други букви освен  З  и С. Напр:   С тренировки телата ни укрепват физически. С четене на книги човекът става духовно по-богат. 

– Пълната форма на предлога ВЪВ се пише, когато следващата дума започва с В или Ф. Напр: Във вашия клас има най-много отличници. Във фризера има замразени хранителни продукти. Кратката форма на предлога В се пише, когато следващата дума започва с всякакви други букви, освен В или Ф. Напр: В училище получаваме систематизирани знания. В града пристигна цирк.

13.  Правопис на думи с непостоянно Ъ

Непостоянно наричаме онова Ъ, което присъства във формите за единствено число, а се изгубва в множествено число. Напр. могъл  – могли, добър – добри, метър – метри, литър – литри, мисъл – мисли, донесъл – донесли. Когато се съмняваме дали дадена дума се пише с А или с Ъ – поставяме  думата в множествено число и ако гласната Ъ изчезне, то при единствено число на същата дума пишем Ъ, а не А: бегъл – бегли; топъл –топли, вопъл – вопли. Но ако в множествено число се появи гласен звук  А, то и в единствено число се пише А. Напр: писАли – писАл, виждАли – виждАл, избягАли – избягАл

ІІ.  Основни пунктуационни норми.

 Препинателните знаци точка, запетая, двоеточие, кавички, удивителна, въпросителна, скоби, точка и запетая, многоточие са част от графичната система на българския език и дават указания за смислово, интонационно и синтактично (изреченско) разчленяване на речта.

 1. Точката е основен знак за отделяне на самостоятелни синтактични цялости. По сравнение със запетаята, точката със запетая и тирето точката притежава най-дълга интонационна пауза, разделяща логически две съседни изречения. 

 – Точка се пише при съкращаване на думи:  инж. (инженер), проф. (професор), гр. (град), с. (село), вк. (вестник).

– При цифрово означаване на дати: 21.03.2011 г.

– При изброяване на подточки в даден текст   1. 2. 3. (а. б. в.)

2. Въпросителната (?)

Въпросителната е знак за отделяне на самостоятелни синтактични цялости, изразяващи въпрос. Въпросителна се пише:

– След въпросително изречение ( Кога успя да прочетеш книгата?  Хареса ли ти?).

– След заглавие, о




Гласувай:
58
0


Вълнообразно


1. leonleonovpom2 - Здравей, Адаш!
26.10 08:21
Ще си спечелиш "симпатиите" на известния граматиковски граматик- католик!
Ще го лишиш от "работата " му в блога?
От друга страна има и нещо много положително в постингата ти!

Това е легалния начин, той да бъде изгонен!
Което отдавна, от 2012 година е заслужил!И той всячески се мъчи, да го докаже!

Ами да дадем върховенството на граматиката!
След като тези, които не могат да пишат/ смислени неща/ , наблягат на правилното писане!?
Е, редно е ,но да са равнопоставени! Никой не обича да чете-освен Чичиковия кочияш и цитираният граматик, добре, граматически написани безсмислици? Да чете, заради самото четене!

Хубав ден Адаш!

П. П.Гражданско общество със сигурност няма при нас, но твоят материал е признак за събуждане!
цитирай
2. barin - Здравей, Адаш. Мисля, че е от зна...
26.10 08:52
Здравей, Адаш. Мисля, че е от значение правописа. Сега забелязвам, че има много млади хора, които на страница допускат по 10-20, а дори и повече грешки. Все пак според мен една-две е допустимо.
Поздрави!
цитирай
3. eva666 - .... Университет за безделници
26.10 09:38
отдавна си го мислех...
.... хората все повече се роботизират
и затъват в тресавището на хипер мега информацията
а.как ли се пише ..хипер мега.)))
извинявайте, ако греша..

пожелавам ви.да оберете всичките награди
на блоге то ..

....



цитирай
4. barin - Благодаря, Юлия. Нека прочетат ...
26.10 09:41
Благодаря, Юлия. Нека прочетат хората и по-добре преди публикуването на темите да хвърлят един поглед на написаното.
Поздрави!
цитирай
5. donchevav - Много хубав преглед на правописа /и ...
26.10 18:46
Много хубав преглед на правописа /и част от пунктуацията/ на българския език - пълен, добре систематизиран, с внимание едновременно и към правилата, и към многобройните техни изключения.
Навярно част от статиите са взети от публикации в Интернет, а не от автентични научни източници - оттук и известни неточности, например обяснението защо се поставя запетая след подчиненото изречение от типа "Който не работи, не трябва да яде" - не защото не започва със съюз / "който" е съюзна дума/, а защото по правило всяко подчинено изречение /в случая подчинено подложно/ в състава на сложното съставно изречение се отделя със запетая. Това е правило на ограждащите запетаи, валидно и за вметнатите, и за обособените части, и за подчинените изречения в състава на сложното... Такива леки несъответствия при формулирането или тълкуването на правилата има на доста места.
Но какво да се прави - все пак сме в Интернет. Наскоро ми попадна един образователен пост с призив към грамотност, който започваше така:

"Ако не уважаваш езика си какво уважаваш тогава?!?!?
Нека хората, които пишат неграмотно помислят върху това"
:)))

Случаят тук не е такъв, разбира се - мисля, че написаното може да помогне на много хора при решаването на някой правописен или пунктуационен проблем.

Благодаря за интересния постинг - правописът ми е слабост и страст, които с времето май превръщам от ефект в траен дефект - като гледам как е модно днес да се пише:)))
Поздрави, Барин!
цитирай
6. barin - Здравей, Вени. Аз написах темата ...
26.10 18:56
Здравей, Вени. Аз написах темата малко да засегна някои младежи9 не в блога, а на другите места, където я пускам за разпространение), които пишат на т.н."шльокавица" с използване на латински букви, цифри и какви ли не отклонения от Кирилицата. Написаното взех от интернет, по-точно от няколко места. Затова няма обяснение за всичко, нио и няма как иначе. Правилното писане се учи в училище в продължение на няколко години. Тук отчитам, че в началото трябваше да поставя призив от типа на предложения от теб.
Поздрави!
цитирай
7. leonleonovpom2 - Адаш, във връзка с правописа!
26.10 20:17
Имах стажантка от Монпелие
Трябваше да напише дипломна работа
Е, аз и я правех естествено Практикувахме така Аз описвах резултатите от направеното за няколко дни, анализа и изводите , тя в квартирата си редактираше написаното. Както и е удобно На следващата сутрин хвърлях поглед на написаното. Обикновено го одобрявах, ако не променяше значително някой извод
Но един ден ,какво ми скимна, взех да търся правописни грешки? Видях междувременно, че тя е нащрек! И намерих няколко Това е нормално за французи, да допускат грешки!
Тя взе провереното Стана червена като рак! И реакцията- Ти, Българинът, намери грешки на мен- Французойката!? Почуствах се страшно неудобно По- турчин от султана, по- голям католик от папата!?
Повече не повторих това Тя си носи отговорността за грешките-правописните
И оттогава имам алергия към подобна дейност
Важно е, но не е първостепенно, че на него да се акцентува!
По-важно е качеството на написаното!

Хубава вечер, Адаш!
цитирай
8. barin - Интересна случка, Адаш. Българ...
26.10 20:27
Интересна случка, Адаш. Българският език има предимство пред някои, като френския и английския, че каквото се пише, това се чете.
Поздрави!
цитирай
9. mt46 - Поздрави!
27.10 10:49
Полезен постинг, но по-добре да беше го разделил на части в 2-3 постинга, за да се възприеме по-успешно...
Правилата са много. Учил съм ги, зная ги, но понякога се колебая и правя справки...
цитирай
10. barin - Здравей, Марине. Наистина и този ...
27.10 11:45
Здравей, Марине. Наистина и този път постингът стана дълъг. Много идва информацията. Правилата са много и се забравят. Аз също правя справка, особено за рядко използвани думи.
Поздрави!
цитирай
11. mihala - Поздрав,
28.10 14:15
За написаното.Би ли казал тези правила от коя година са. Маймуницата ще има ли правила. Започнах да се улавям,че от четенето натам-насам, започнах да се замислям над някои думи как се пишат, та какво ли трябва да мислят младите.Ще има роботи да мислят и да работят.
цитирай
12. barin - Здравей, mihala. Правилата са м...
28.10 17:35
Здравей, mihala. Правилата са много отдавна, но помня, че когато бях ученик имаше лека промяна. Премахнаха "ви" в думи, като чувствам, съответствам, участвам....през 1946 или 1947 премахнаха "ъ" в края на думите, другото"ъ" и "е двойно". И аз се замислям над някои думи, особено ако често ги срещам грешно написани. За маймунката още няма писано правила, а и младежите я ползват по различни начини. За транскрипция на думи на Латиница Николай Василев като беше министър въведе правила. Един мой приятел точно затова се наложи да вади нови документи за ходене в чужбина. Фамилията му Цонев преди се изписваше различно от тези правила.
Поздрави!
цитирай
13. zaw12929 - ИМА НУЖДА ДА СИ По- турчин от султ...
01.11 09:27
ИМА НУЖДА ДА СИ По- турчин от султана, по- голям католик от папата!? В СЛУЧАЯ ДА ПИШЕМ НА БЪЛГАРСКИ ПРАВИЛНО И В БЛОГА, КАКТО И ДА ГОВОРИМ ПРАВИЛНО- НА ОБЩЕСТВЕНИ МЕСТА- В ПАРЛАМЕНТА- ДЕЦАТА СЛУШАТ И ПОПИВАТ НЕПРАВИЛНАТА СОФИЙСКО ШОПСКА РЕЧ. ТОВА Е БЕЗОТГОВОРНОСТ
цитирай
14. barin - Вярно е, Зав. Трябва да се спазват ...
01.11 12:42
Вярно е, Зав. Трябва да се спазват правилата на правописа. Аз винаги съм писал правилно, макар и грозно в тетрадките. Сега малко съм занижил критериите и се случва да правя правописни и стилистични грешки.
Поздрави!
цитирай
15. olgam - Thanks a lot )) Something that I n...
05.11 15:29
Thanks a lot )) Something that I needed.
цитирай
16. barin - О'К, Olga. Thanks for your inter...
05.11 16:14
О'К, Olga. Thanks for your interest.
Regards!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 1764196
Постинги: 348
Коментари: 4395
Гласове: 43191
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30