Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2020 22:03 - Поп Мартин и съкровището на Вълчан войвода
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 2976 Коментари: 23 Гласове:
55

Последна промяна: 07.11.2020 22:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                  Всички сме чели и слушали най-различни истории за заровени съкровища. Много хора, особено момчетата са чели приключенски книги за пирати, съкровища, карти и други. Защо хората са заравяли богатствата си под земята? Има отчасти логика в това. При едни случай заравянето на пари и богатства, предимно златни и сребърни е били при война, когато има голям риск къщите и изобщо имотите им да бъдат отнети. Хората заравят имането с надеждата след известно време да се върнат на това място и да го изровят. Заравянето обикновено е плитко, тъй като при военно положение няма време и възможност да се копае надълбоко. Народа си скрива натрупаното богатство под земята, бележи си го по някакъв начин и се надява на спокойно време, когато ще се завърне, където е живял и да изрови заровеното. В други случай, предимно в Новия свят пирати/ конкистадори, откриватели заравят златото си и го отбелязват. Няма как да го измъкнат незабелязано и да го натоварят на кораб. Винаги ще има свидетели и съучастници от екипажа, които ще знаят и ще искат дял от съкровището. 
                    Има много филми и кного за пирати, разбойници и търсачи на съкровища. Например"Островът на съкровищата" от Р.Л. Стивънсън повечето хора са я чели. В по-ново време има други книги и филми по тях. При съмнение, че  в Аляска може да има злато започват да го търсят много експедиции. Става въпрос за т.н."Клондайкска треска". 
                   В България има много тракийски съкровища, открити по цялата територия: Рогозенско, Вълчитрънско, край Старосел, Панагюрско и други. В по-ново време хайдутите са заравяли натрупаното богатство. Най-известно от всички е съкровищео на Вълчан войвода. За неговите размери  се носят легенди. То става известно на хората от написаното от неговия летописец поп Мартин.
                   image
 
                       Ето какво гласи легендата за съкровището на Вълчан войвода:

                   Вълчан войвода според изследователи е бил реално съществувала личност. Бил дори нещо много повече от героите на уестърните, защото притежавал всички достойнства, необходими за един народен герой. Олицетворявал народния стремеж за преклонение пред силата, свободата и властта. Зотаво легендите действително превърнали Вълчан в национален герой. Интересно защо, за него днес обаче малко се говори. Да видим обаче защо.

Защото тайните на скритите в безкрайно дълбоките морски пещери на Странджа Вълчанови съкровища и днес продължават да омайват, привличат и плашат. А и историите в никакъв случай не са по-маловажни или по-малко интересни от приключенията на измисления професор Индиана Джоунс. С една разлика – действието им се развива тук на Балканите, в земите на България.
„И СТРАШЕН БЕШЕ ХАЙДУТИН….ЗА ЧОРБАДЖИИ И ТУРЦИ“ – ВСИЧКИ НИЕ ПОМНИМ ТОВА ПРЕКРАСНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ЧАВДАР ВОЙВОДА, с което дори сме и закърмени.
             Вълчан войвода обаче, освен, че е реална историческа личност е хайдутувал през ХVIII век. Роден бил в с. Паспалево, Лозенградско. Водил дружина в районите на Странджа, Стара планина и Витоша. Вълчан подпомагали хайдутите на небезизвестния Стоян войвода като четата му действала най-вече по пътя Цариград – Виза – Силистра. Оттам минавали търговските кервани, богати османски чиновници и търговци. Аверите на Вълчан често слизала и в околностите на Чорлу, нападали османски хазни и османски насилници. Така Вълчан се прочул. Заради хубостта си станал легендарен и с факта, че закрилял бедни и изтерзани и българи и турци. Парите раздавал на бедните. Друга част закопавал за закупуване на оръжие и за подготовка на всенародно въстание. Народните песни в сборника на братя Миладинови възпяват мъжките му качества, смелостта и подвизите му.
           Според старинно предание, в неговата чета отишъл и легендарният поп Мартин. Поп Мартин войвода бил силно кахърен от факта, че неговата булка заради ненагледна хубост била отвлечена в харема на русенския паша. Впоследствие поп Мартин заедно с Вълчан войвода организирали убийството на същия този паша. Вълчан от две столетия е много популярен сред иманярите. До днес битуват десетки легенди за закопани от него съкровища. Така за югоизточния край на Сакар планина в местността Дервиш тепе една легенда разказва, че там, в много, много стари времена съществувало голямо кале, под което имало огромно подземие с тунели, стигащи чак до морето. Вътре било пълно с несметнати богатства – злато, сребро и скъпоценни камъни. Двата входа за пещерата били нависоко в скалите. А пък на запад от Тополовградското с. Устрем се намира известният Хайдушки Устремски манастир Света Тройца за който в друго едно предание се разказва как през турско по този път за Одрин, покрай река Тунджа минавали турска хазна и турска поща.
image
          Хайдути на Вълчан издебвали керваните в местността Даркая, непосредствено до манастира и ги обирали. Златото криели в пещера на 200 метра високо в скалите. По същите места обаче се спречкали и кръстосали страсти и мераци на Христо Войвода, Каракольо, Инджето и Вълчан. По същото време турците опожарили и унищожили манастира. Христо войвода като позастарял там се и замонашил, а с помощтта на Кара Кольо, Индже войвода и Вълчан съградили на същото място нов манастир. Тогава Христо се подстригал и впоследствие станал и игумен с името Хрисант.. След смъртта му четниците и на Индже и на Вълчан са се клели на гроба на дяда игумена Хрисанта. А надгробната плоча, надписана с името на Хрисант се пази и до днес в манастирската черква. 
Ето и част от едно предание за Вълчан:“…Д
            "До есента той бродил от Варна до Одрин и където минел, славата му се увеличавала. Султанът издал ферма, като обявил десет хиляди гроша награда за главата му. На другата година той съобщил на всичките си воеводи на чети на връх Гергьовден да се съберат на римското кале на Големия Станчов полугар. Там Вълчан изкопал голям камък – голямо каменно кресло. Около креслото издълбал 72 дупки за знамената на по-малките чети – на брой 72 и за 7-те чети, водени от жени-войводи, сред които най-гиздава и смела била Рада войвода от търновското село Качица. А най-отгоре на камъка стояло знамето на Вълчан с инигнии – СИВ РИС НА СИН ФОН! Като се събрали всичките му воеводи и четници, Вълчан дал заповед всяка година те там по същото време да донасят десятък от обирите на хазните. Това било, в името на идеята да се съберат пари за освобождението на България. Така за да всее смут в турците, Вълчан войвода решил Вълко от Асеновлак да вземе неговото име – името Вълчан. Тогава накарал един каменоделец да изкове същите като неговите знаци. Със същото име Вълчан, 
истинският Вълчан войвода кръстил и Петър войвода от Горна Джумая. След като благословил аверите си с новите имена, завързал им очите и ги завел в една пещера, наречена Общата маара. Там отвързвал очите им и те видели приказни огромни богатства като в приказката за Али Баба и Сезам. Върху еленови рога отново вътре в пещерата, окачени на телове висели златни и сребърни огърлици, накити, щитове, шлемове и ризници, направени от чисто злато. Пещерата била пълна
със злато и скъпоценни камъни.

             В една друга от многобройните си дворци – пещери на Калето, Вълчан войвода уредил лечебница за ранени хайдути. Част от преданията за народния герой Вълчан оказа се, е записал българинът Борислав Величков. И най-интересното в тях е, че точно тези пасажи в повествованието, в които става дума за скривалища са много точни. Както и описанията на същите тези пещери в народните песни. Описанията дори в преданията се оказали впоследствие уникални. Говори се дори, че имало и скрити документи, в които се цитирало, че парите за построяването на сградата на Софийския университет били дарени лично от Вълчан войвода чрез двамата братя общественици от миналия век – Евлоги и Христо Георгиеви.

image
            От документи, донесени тайно от Турция от г-н Мустафа Акифов – български турчин, през 80-те години на миналия век стана ясно, че Вълчан бил изключително образован за времето си българин. Тогава той говорел и пишел на седем езика. Имал невероятни познания и умения в древните бойни изкуства на които обучавали монаси даже и по нашите манастири по тертипа на изкуствата, преподавани в Шао Лин. С помощта на приятеля на Акифов, фотографа – журналист Костадин Марков, който днес е покойник бил заинтригуван ексминистърът на културата на Република България – Георги Йорданов. Акифов му представил оригинални турски документи, описващи място в района на Змейкале в село Копривец, Русенско, където Вълчан спрятал турска хазна, бели меджидии – общо над 6 тона злато?!
image

            В документите дори се споменавало, че много дълбоко в земята, /на дълбочина повече от 30 метра в скали/, в района на Калето, Вълчан закопал турска хазна. При проведените проучвания на документите от компетентни археолози се оказало, че описаните капани, както и мястото, фиксирано в един от тях действително съществуват. Дори по време на разкопките през 80-те години на нашия век е документирано, че е загинал човек, ангажиран на обекта на разкопките, който по непредпазливост не обърнал внимание на един от описанинте капани. Впоследствие проучванията и разкопките на мястото на обекта Змейкале в село Копривец били забранени, а за времето на мандата на министър Елка Константинова, /времето в което тя оглавява културното ни министерство/, журналистът Марков разказвал, че от разговори с нея останал с впечатлението, че г-жа Константинова нямала абсолютно никаква представа, че подобен археологически обект въобще съществувал. Документацията тогава просто се “била изпарила”…по един странен тайнствен начин. Дали отново ще бъдат намерени следите на документите, донесени от Турция и легендарната хазна със злато, която и иманяри от десетилетия нищят в този край – времето ще покаже…
image
                      Книги за Вълчан войвода са писали Стоян Сигон, Христо Красин"Вълчан войвода и диамантите на султана", "Съкровищата на Вълчан войвода( от същият автор), Васил Ганев"Вълчан войвода- златният бог на България" и други. 
 
image
                Аз лично мисля, че т
ези 6 тона злато са силно преувеличени. Колкото и да е събирал няма как да е натрупал толкова много злато. Носят се слухове, че Вълчан войвода платил на руснаците за освобождението, едва ли не "спонсорирал" Ободителната война. Доскоро нямаше паметник на Вълчан войвода никъде. През 2017 г. направиха мемориален комплекс за Вълчан войвода край с. Раювци, близо до гр. Елена. На един хълм има дърв с мечка, съвременен кромлех, подобен на този край с. Долни Главанак, параклис и паметник на Вълчан войвода и беседка. 
 Паметник на Вълчан войвода - село Раювци - Вила.бг

      image

                   Комплексът е много хубав, като от него има гледка към язовир Йовковци. Преди два месеца го посетих.
 image                Едно от преданията ни разказва за отвличането на любимата му – един често срещан мотив в българския фолклор. Това деяние било извършено от турчин, който харесал годеницата на Вълчан – Рада. Той извикал войводата в конака и го заплашил повече да не търси своята невеста, ако му е мил животът. Вълчан не се примирил с посегателството и скоро организирал малка чета, въоръжил я, и заедно с нея „хванал гората“. Една вечер четниците причакали турчина и го убили, а Вълчан взел Рада обратно при себе си. Вследствие избухнало сражение с потерята, а в битката любимата му загинала, пронизана от куршум. 
           Легендата разказва, че със събраното злато войводата помагал на бедните българи като строил къщи и манастири. Не щедростта на Вълчан обаче била основната причината юнакът да бъде възпят в народното творчество, а закрилата, която оказвал на народа си срещу кърджалиите. Именно началото на XIX в. било белязано от все по-честите набези на кърджалийски разбойнически орди, които обикаляли, ограбвали и малтретирали местното население. Фолклорът е съхранил историята за манастир, който е ограбен от разбойници, а богохулниците обесват попа на едно дърво и на тръгване го подпалват.
image

         Щом разбира за това, Вълчан войвода се впуска да ги гони с четата си, настига ги и след кратко сражение ги побеждава. Оцелелите разбойници са обесени, а Вълчан войвода плаща с част от натрупаните богатства за повторното построяване на манастира. Смята се, че Вълчан войвода умира в Тулча или Браила някъде около 1860 година. В днешни дни юначният българин е известен най-вече със своето съкровище, натрупано от него и четата му по време на дългите години хайдутство. Това съкровище е плод на хиляди митове и легенди. Говори се, че след всеки обир по-голямата част от откраднатото е старателно скривано в някоя пещера.
image

           Съществуват предания за не една и две пещери, които Вълчан войвода е използвал, за да съхранява несметните си съкровища. Богатството му е било толкова голямо, че се разказва как хайдутинът пратил свои хора при руския цар, които да уговорят Русия да започне война с Османската империя, а войводата обещал да заплати всички разходи. Според друга легенда, Вълчан дал огромна сума пари на Евлоги и Христо Георгиеви, за да построят Висшето българско училище – Университета. В легендите има по нещо вярно. Не мога да преценя колко процента е истината и доколко информацията е изкривена и преувеличена. 
  image     
                Горните снимки са от комплекс"Вълчан войвода" край с. Раювци.
             За Вълчан войвода има писано стихотворение от Христо Медникаров: 
  Балканът с кръв юнашка напоен е

на воеводи, четници, солдати,
възпят в балади, оди и поеми
и в дебрите - със паметници святи.
Шумят букаци с ръст подпрели свода,
тръби легенди снежната стихия
за страшния и горд Вълчан войвода,
за поп Мартин - същински харамия.
Кръстосвали те моя край Еленски-
за тях шепти рекичката Вълчана…
Бастисвали хазни, сараи бейски,
предател ненаказан не останал.
Ограбеното крили в пещерите,
до дъб вековен - с техни си нишани.
На бедните помагали в бедите,
с жълтиците пък - робът да въстане.
И този ден - възкресен ден - настанал
след битките на Шипка и в Елена,
където ордата на Сюлеймана
била жестоко бита и сломена…
Но глъхне днес, пустее днес Балкана…
И става чудо - ражда се легенда:
от гроба си Вълчан войвода станал
над Раевци, високо на баира…
Изправил се и мощно се провикнал:
„Духът ни, братя, жив е, не умира!”
И с рог изсвирил - чета да събира,
духа на планината да събуди,
да възроди селцата запустели,
и да напомня, че „главите луди”
не са и днес глави покорно свели…
И вкаменен останал вековечен,
на памет и безсмъртие обречен.
                           Христо Медникаров
             Стихотворението го има написано под паметника на Вълчан войвода.
              За Вълчан войвода има песен на група Епизод- едни мои любимци, които ги пускам на български празници и характерни дати от българската история:
 ЕПИЗОД - "Вълчан войвода" - YouTube
               Сега за поп Мартин, летописецът на Вълчан войвода. Войводата е имал пълно доверие на поп Мартин( на снимката).
image
        В Еленския балкан поп Мартин трайно се вписал във Вълчановата дружина, но свързването му с Вълчан войвода, както вече посочихме, станало малко по-рано. Тук авторите имат удоволствието да посочат и точната дата. Това е 1808 г., а доказателството намираме изписано от самия поп в нишаните, които направил по поръка на Вълчан войвода,за да обозначи скритите от него съкровища, които като потрябват да може да ги намери. А началото на това дело, както поп Мартин го е записал, започнало в "лето господне 1828". След като предположихме по-горе, че поп Мартин е роден през 1778 г., тук вече убедително може да твърдим, че в посочената от него 1828 г. той би трябвало да е изпълнил достойните 50 земни човешки лета и се е намирал в началото на края на разцвета на жизнената си мъжка сила. Бидейки единствен книжен от дружината, той с право получил доверието на Вълчан войвода да списва нишаните за укритите му съкровища, а смелостта и юнашкият дух на попа заслужено го направили негов пръв довереник и съветник. Цели двадесет били годините, прекарани от поп Мартин в компанията на Вълчан войвода, а доказателството е следното: "Преди двадесет години - пише той сред нишаните през посочената вече 1828 г. - на път от Цариград за Солун се другаруват в гемията с дядо Ставрус. Гърка пита Вълчан знае ли балкана към Троянския проход. Вълчан му дума, че на пръсти." След това поп Мартин описва как намират посоченото от гръка злато и как Вълчан войвода убил своя съдружник, който искал да употреби имането за други цели, а "Вълчан дума не дал да се дума за пилеене на златото, кат му е на акъла да освободи Българското". И това злато, обаче, не стигнало за високата цел, която си поставил воеводата, поради което той "заповяда да се сбира дружина от все пострадали окумушлии хора." "И тъй с времето можа и мене..." - това е записал поп Мартин през въпросната 1828 г., а, връщайки назад посочените от него "преди двадесет години", ние със сигурност можем вече да посочим, че връзката му с Вълчан войвода датира именно от тази косвено посочена тук година - 1808-ма.
image
           Но двадесетте години с Вълчан войвода, през които "Взехме много хазни и убрахме много чифлици. Бастисахме зли човеци." са вече отминали. Те са били достатъчни за батинския поп да мине през всички несгоди на хайдушкия живот, но да се съхрани и да стане дясната ръка на воевода-" та. Не му е било лесно, защото "Страшен човек е Вълчан... Той кат се ядоса сече букачка като врат с ятагана наведнъж с един удар... Колкото е висок толкоз е силен... мъж дето рядко се ражда... Пъргав е като котка. В тъмното повикаш ли истрелва силяха, а като размахне ръка и метне ножа дръви като ръката отсича." Но въпреки тези качества на своя господар и съзнанието, че всеки миг може да е последен за него, а може би именно за това, защото Вълчан войвода вече "намери колая на всички от четата. Лека им пръст. Остави саде мене и Фатмето (втората съпруга на воеводата, туркиня, тогава 16-годишна - б.а.), поп Мартин не се страхува от Вълчан и успява сред текста на нишаните да остави свои писания, характеристики на времето и хората около него, което единствено днес ни дава възможност да правим настоящите изследвания. Дали съзнанието му за историч-ност или страхът, че всички тия, заслужаващи внимание факти, събития и личности, ще изчезнат в забвението заедно с тях са били водещи при осъществяването на това безспорно значимо дело, не се знае. Знаят се единствено записаните негови слова:

               "Страшен човек е Вълчан.Той не знае че писвам тия други работи тук на тапиите, но аз искам да се знае целите тия работи за него щото нещо ме блазни че туй ще ми е последното писане и не ща мога разказвам веки. Чини ми се че и мене може да убие." След това предположение той доразказва своята и биографията на Вълчановата дружина и, завършвайки с думите "До тук словата са мои, отдире са тия дето нявга ще вършат работа", продължава добросъвестно да описва богатствата и начините за тяхното откриване. Най-накрая е изписал: "Аз поп Мартин.Русчук". Но това "Русчук" е употребено тук като регионално понятие, в смисъл на Русенски край, което потвърждава, а не изключва извода ни, че родното място на поп Мартин е с. Батин, Русенско. Погрешно е да се смята, че тези писания са правени в Русе, защото попът изрично е записал: "Сега сме живи саде Вълчан, Фатмето и аз. Те с Вълчана тръгнаха за Синия вир за пъстърва, а мене ме тегли да пиша. Работа друга нямам...". Тези слова сами потвърждават, че всичките поп Мартинови слова са били писани именно в Балкана, при Вълчан войвода и Фатмето. Но какво е станало с попа, след като е изписал нишаните? Какво е станало с Вълчан и Фатмето? "Останахме саде тримата." - не случайно попът е записал това няколко пъти. Но тук е продължил ето как: "Аз поп Мартин, Вълчан и Фатмето. Тя ще му изяде главата." Тук могат да се направят множество предположения, особено ако се прибавят и следващите поп Мартинови слова: "Тя е най-млада и ще е късметлия."
image

            И така, поп Мартин се родил през 1778 г. в с. Батин, Русенско. Там се оженил за невижданата хубавица Койка, от която имал прекрасен син, но русенският паша - аянът Исмаил Тръстениклио глу - я взел в харема си. При удобен случай разпопеният след случката поп ги нападнал със своята чета. Убил пашата, а съпругата си рязал на парчета, докато издъхне, защото смятал, че му е изневерила. Това станало на 16.08.1806 г. в обретенските гори "Чолак дере", през които Тръс-тениклиоглу минал на път за Цариград, където отивал да го повишават. След това събитие поп Мартин събрал през 1808 г. четата си с тези на Вълчан и Петко войвода и от Русенския край, постепенно през Делиормана, Странджа, Родопите и Беломорието стигнал през 1810 г. до Еленския балкан и станал пръв Вълчанов довереник. Задомил се отново в еленското село Разпоповци, приело това име след неговата смърт. Оставил и тук поколение и в продължение на 20 години всявал страх у поробителите навсякъде, където се появял, а името му станало легендарно и известно по всичките български земи. Въпреки доверието, което му имал, от страх да не издаде скритите съкровища, бил убит някъде към 1830 г. от Вълчан войвода, а тялото му вероятно е погребано край тревненските колиби Бърдарите.
               Основно Вълчан войвода и поп Мартин са действали в Еленския балкан.Съкровището им се търси навсякъде и съществуват легенди, че комунистите са го намерили или че са идвали от чужбина да го търсят прикрито. Аз не вярвам то да е намерено. Де този късмет някой да намери дори и малка част от него. Постепенно през годините се е превърнало в българското Елдорадо. 
image
              
                      Доказателства за съществуването на легендарния поп е изписаното от самия него в нишаните, които направил по поръка на Вълчан войвода, за да обозначи скритите от него съкровища, които, като потрябват, да може да намери. Бидейки единствен грамотен от дружината, той с право получил доверието на Вълчан войвода да списва нишаните за укритите съкровища, а смелостта и юнашкият дух на попа заслужено го направили негов най-близък сподвижник. Цели двадесет били годините, прекарани от поп Мартин в компанията на Вълчан войвода, а доказателството е следното: „Преди двадесет години - пише той сред нишаните - на път от Цариград за Солун се другарувах в гемията с дядо Ставрус. Гърка пита Вълчан знае ли Балкана към Троянския проход. Вълчан му дума, че на пръсти.” След това поп Мартин описва как намират посоченото от гърка злато и как Вълчан войвода убил своя съдружник, който искал да употреби имането за други цели, а „Вълчан дума не дал да се дума за пилеене на златото, кат му е на акъла да освободи Българското”. И това злато обаче не стигнало за високата цел, която си поставил войводата, поради което той „заповяда да се сбира дружина от все пострадали окумушлии хора.”… „Взехме много хазни и обрахме много чифлици. Бастисахме зли човеци.”

Поп Мартин не се страхува от Вълчан и успява сред текста на нишаните да остави свои писания, характеристики на времето и хората около него. Дали съзнанието му за историчност или страхът, че всички тия, заслужаващи внимание, факти, събития и личности, ще изчезнат в забвението заедно с тях, са били водещи при осъществяването на това безспорно значимо дело, не се знае. Знаят се единствено записаните негови слова: „Страшен човек е Вълчан. Той не знае, че писвам тия други работи тук на тапиите, но аз искам да се знаят целите тия работи за него, щото нещо ме блазни, че туй ще ми е последното писане и не ща мога разказвам веки. Чини ми се, че и мене може да убие.” След това предположение той доразказва своята и биографията на Вълчановата дружина и завършвайки с думите „До тук словата са мои, отдире са тия дето нявга ще вършат работа”, продължава добросъвестно да описва богатствата и начините за тяхното откриване. Най-накрая е изписал: „Аз поп Мартин. Русчук”.
image

             В България е имало много войводи, които не са понасяли турското робство и са се борили за освобождението на родината. Признателният български народ се прекланя пред подвигът на Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Панайот Хитов и много други. Отдаваме им подобаващата почит, макар че преди години други бяха героите и бележитите личности в България. Над с. Раювци, където е комплекса""Вълчан войвода" мястото е много красиво с гледка към язовир Йовковци. Засега  комплексът е малко популярен, но има реклама и табели и предстои да се посети от много хора.  




Гласувай:
55
0



1. dobrodan - Дал си всичко от себе си
08.11.2020 09:57
и добри насоки на иманярите :)......
цитирай
2. barin - Здравей, Добродане. Неволно се е ...
08.11.2020 11:05
Здравей, Добродане. Неволно се е получило така за имнярите. Сигурно те зная повече за мястото, но не са го намерили.
Поздрави!
цитирай
3. tonsun - Вълчан войвода вдига и черния пи...
08.11.2020 11:58
Вълчан войвода вдига и черния пиратски флаг.

Редом от лозенградското село Паспалеево, той води дружина в края на 18 и началото на 19 век. Висок, едър, с дълга черна коса, с гайтанлий мустаци и светли гълъбови очи.
Така го портретуват старите хроники.
Вълчан прави засади по пътя Цариград-Виза-Силистра, откъдето минават богатите търговски кервани. Хайдутува обаче и по море.
Флотилията му контролира района Кюприя /Приморско/ и турското пристанище Мидия. Вълчановите гемии дебнели в затулените заливчета, изскачали изневиделица и плячкосвали корабите.
Златото морският харамия криел в тайник при Зейтин бурун, сега Маслен нос.

Откъс от поста "Черно море и ... Пирати"

Поздрави за готиния пост!:)
цитирай
4. miri479 - Интересен и стойностен
08.11.2020 12:00
материал, както винаги, Барин. Аз тръгвам да го търся:).
цитирай
5. barin - Здравей, Тонсън-Донсън. Благо...
08.11.2020 12:37
Здравей, Тонсън-Донсън. Благодаря за допълнението. Мисля, че няма как човек да има тонове злато и съкровища, без да е грабил. За засадата по пътя за Цариград знаех. Това е обичайна практика на хайдушките дружини.
Поздрави!
цитирай
6. barin - Успех, Мири. Аз само огледах ком...
08.11.2020 12:38
Успех, Мири. Аз само огледах комплекса, но не предполагам, че ще е на толкова достъпно и лесно място.
Поздрави!
цитирай
7. zaw12929 - НАПИСАНО ЗА БЪЛГАРСКА ГОРДОСТ! ...
08.11.2020 14:41
НАПИСАНО ЗА БЪЛГАРСКА ГОРДОСТ! БРАВО И НА ВОЙВОДАТА И НА АВТОРА!
цитирай
8. barin - Благодаря за похвалата, Зав. По...
08.11.2020 14:51
Благодаря за похвалата, Зав.
Поздрави!
цитирай
9. rosiela - БАРИН,
09.11.2020 09:20
МНОГО ИНТЕРЕСЕН МАТЕРИАЛ. ЗА НЕГО СЪМ ЧЕЛА ДОСТА, НО И ТИ МЕ ОБОГАТИ С ТЕЗИ РАЗКАЗИ. ТОЙ НЕ Е ДЕЙСТВАЛ САМ, А СЕ Е ОБЕДИНЯВАЛ И С ДРУГИ ВОЙВОДИ, ЕДИН ОТ КОИТО Е БИЛ СТОЯН ВОЙВОДА.
цитирай
10. barin - Благодаря, Роси. Мисля, че войв...
09.11.2020 09:58
Благодаря, Роси. Мисля, че войводите са се знаели, особено ако са действали е близки райони.
Поздрави!
цитирай
11. zaw12929 - БРАВО ЗА РАЗКАЗА Балканът с кръв ...
12.11.2020 15:46
БРАВО ЗА РАЗКАЗА Балканът с кръв юнашка напоен е,на воеводи, четници, солдати,
възпят в балади, оди и поеми и в дебрите - със паметници святи.
цитирай
12. barin - Благодаря, Зав. Точно пред паме...
12.11.2020 15:48
Благодаря, Зав. Точно пред паметника на Вълчан войвода си пуснах песента на група Епизод и пях с тях.
Поздрави!
цитирай
13. milenavarbanova9 - Здравей,barin,
13.11.2020 09:36
Постът ти е невероятно интересен,а трудът ти да събереш всичко накуп - и легенди,и надписи,и биографични сведения за Вълчан войвода и поп Мартин - е огромен.Ти доказваш,че те са исторически личности и житието им може да бъде описано,може да бъде проследено във времето и пространството - т.е 18 в. и източните български предели.
Отдавна,още през 70-те години на миналия век,когато пишех в известното списание "Родна реч" и отблизо го следях, в него излезе статия за Вълчан войвода и поп Мартин, но тезата беше обратна на твоята - там се твърдеше,че това е легендарна двойка от тракийски герой и жрец,почитана сред народа от памтивека.Авторът,чието име не си спомням, сочеше като доказателство,че по цялата територия на България се сочат местности, в които е зарито съкровището и които се наричат с идентично име - "Мартиница". И наистина - в селото на баща ми,Камено поле,Врачанско,което,разбира се,се намира в северозападния край на България, също има местност "Мартиница". Дядо имаше лозе в тая прекрасна лозарска местност ( през демокрацията чудните лозя там бяха безжалостно изкоренени ) и аз,още дете,го попитах :"Защо това място се нарича така?" Тогава дядо ми разказа,че местността носи името на поп Мартин,който е заровил огромно съкровище в нея.За пръв път чух от дядо историята на Вълчан войвода и поп Мартин,които действали в нашия край,убивали и ограбвали турци,а на поробените българи помагали.
Наистина странно - какво е твоето мнение?
цитирай
14. barin - Здравей, Милена. Добре завърнала ...
13.11.2020 10:59
Здравей, Милена. Добре завърнала се в блога след около половин година отсъствие. За поп Мартин и Вълцан войвода процедирах, както обикновено- търсих информация от много места, питах в комплекса и в гр. Елена. Според мен са реални личности, герои за България. Малко се преувеличава за съкровището, но и на други места е така. Дали са действали във Врачанско/ Не намерих засега информация, но нали знаеш какво е с Индже войвода- отначало бил с кърджалиите, ограбвал населените места, а после станал техен закрилник. Благодаря за информацията за местностите с име Мартиница. Те сигурно идват от поп Мартин, а не от мартеница.
Поздрави!
цитирай
15. panazea - Много интересно написано !
13.11.2020 21:36
Аз за морските пирати и корсарите знам повече , отколкото за нашите си воеводи.
Интересувам се от фактите на живота им .
Чудеса от трудолюбие си проявил с този постинг.
Панацея
цитирай
16. barin - Здравей, panazea. И аз четях за м...
13.11.2020 22:03
Здравей, panazea. И аз четях за морски пирати и приключения преди, но скоро не съм. Сега чета много за нашите възрожденци, които според мен са героите на по-новото време. Благодаря за похвалата.
Поздрави!
цитирай
17. nkf - Воеводата /забележи, воевода/, е ...
14.11.2020 17:29
Воеводата /забележи, воевода/, е реална личност, но изглежда не е съвсем такъв, какъвто фолклорът го описва. Той не е "борец" за народни правдини и нашенски Робин Худ. Казвам Робин Худ в смисъл на взимащ от богатите и даващ на бедните. То, защото и Робин Худ не е онзи, който английския фолклор представя. Богатствата, които Вълчан има не са - а и не биха могли да бъдат - от грабежи и плячкосване на чифлици, пощи и кервани. Та, коя поща, керван и чифлик ще разполага със златни щитове и други нехарактерни предмети, описани в повествованието? Освен това, не е само Вълчан, има и други, макар и не били хайдути. Вълчан не е обирал никакви хазни, той е имал готова хазна, не негова и не събрана от обири. Как се плаща на една империя з ада води война? Дали плячкаджийско злато би стигнало само за закупуване на ботуши на солдатите, а? Помисли!
цитирай
18. barin - Здравей, Мартине. Богатството на ...
14.11.2020 17:36
Здравей, Мартине. Богатството на Вълчан войвода е било голямо, навсякъде е такава информацията. Няма как да е само от плячкосване. Излиза, че той цял живот е грабил наред, без да подбира, а в такъв случай нямаше да има стихотворения, песни, легенди за него. Търсят навсякъде неговото съкровище, дори от едно място ми казаха, че през социализма някой го е намерил. Аз не му повярвах. Русия води войните с Османската империя за свои интереси, предимно на Балканския полуостров и в Кавзказ, където се преплитет интересите на двете империи. Ако бяхме разположени примерно на мястото на Белгия тя нямаше да се запъти да ни освобождава.
Поздрави!
цитирай
19. nkf - Явно не разбра какъв беше насочв...
14.11.2020 18:01
Явно не разбра какъв беше насочващият ми въпрос; но както и да е. По-добре е така.
цитирай
20. tera - Интересен пост
15.11.2020 12:06
Поздрави!

цитирай
21. barin - Благодаря, tera.
15.11.2020 12:08
Благодаря, tera.
цитирай
22. kolevdobri - Прочетох го цялото.
16.12.2020 12:54
Впечатли ме маршрутът - Русенско, Лудогорието, Странджа, Беломорието, та до Еленския Балкан. Човекът е объркал малко пътя. Този е подминал и Миткалото. Можел е направо да слезе от Русенско към Елена, ама нейсе. Шегувам се, разбира се. Друго, което ми направи впечатление е, че Вълчан знаел 7 езика. Кога ли му е останало време да учи езици, след като работата му е била да бастисва кервани и да трупа пари!!! Плюс от мен.
цитирай
23. barin - Бил е силна личност, Добри. Добре, ...
16.12.2020 16:25
Бил е силна личност, Добри. Добре, че поп Мартин е написал хрониките за него, че да стане известен.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 1888507
Постинги: 356
Коментари: 4580
Гласове: 45135
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031