Прочетен: 6880 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2021 22:37
На вниманието на читателите на моя блог представям едно есе. Написано е от моя син за Десети международен литературен конкурс „ИЗКУСТВО ПРОТИВ ДРОГАТА“-2021 Бургас. Моля писателите и поетите да не бъдат особено критични, защото разказът е написан от моя син Илиян, който е на 13 години и половина. Разбира се от мен имаше малко родителска помощ, което е нормално. Заглавието нарочно е променено, защото материалът не трябва да се публикува преди минаването на конкурса. Още не се знае дали ще бъде одобрен.
„Влиянието на дрогата върху бъдещето на
едно момче“
Живели в един средно голям град двама приятели. Единият се казвал Николай, а другият- Йордан. Ники и Данчо били приятели от детството. Израснали са в един блок, съседни входове, учили са в едно училище до завършване на средното образование. Сега са приети да следват първи курс. И двамата са участвали в много конкурси за млади художници. По-талантливият от двамата бил Ники. Той печелил повече призови места от конкурсите и състезанията, в които участвал. Данчо също се стараел и не бил никак слаб в рисуването, но отстъпвал на своя най-добър приятел. Двамата не си завиждали помежду си и дори си помагали. В свободното си време те се срещали, имали сходни интереси. Художествените галерии с удоволствие вземали техните картини, а често получавали похвали и грамоти.
По едно време Ники започнал да се среща често с други хора от една компания. Данчо отказвал да ходи там и често му казвал, че тези младежи не са подходящи за него и ще му навредят. Хората от групата започнали да стоят вечер до късно в заведенията, да участват в скандали и скарвания. Последвала следващата крачка- посегнали към дрогата. Николай, за да не остане назад от компанията и да не го гледат накриво или да го изключат започнал и той да опитва. Отначало по малко но постепенно започнал да се пристрастява. Понеже едно зло не стои само последвали и други негативни последици. Поради закъсненията Николай започнал да отсъства от теоретически и практически занятия от института. Това от своя страна довело до по-малко изяви и съответно по-малко участия в мероприятия. Неговите картини започнали да стават по-слаби. Галериите престанали да ги вземат. Йордан от своя страна не повишил значително подготовката си, но избягвал срещи със съмнителни хора, употребяващи и разпространяващи дрога и наркотици. Двамата били възпитани добре в детските си години, но едно залитане и събиране с неподходящи хора довело до негативни последици. Поведението на Ники не останало незабелязано от хората в квартала и неговите роднини. Той почувствал леко отдръпване и отчуждаване от него. Не обръщал внимание на съветите на Данчо и другите му близки приятели. В компанията било весело и приятно настроението и Ники до такава степен се включвал и вписвал в техния живот, че все по-малко се срещал със своите стари приятели. Не забравял за най-добрия си приятел Данчо, но имало случаи, когато предпочитал да отиде в компанията, вместо да излезе с него. Новите му приятели го обсебили до такава степен, че той не можел без тях. Предишните интереси на Ники останали на заден план, като коли, музика, ремонтни дейности в апартамента, в който живеел и колекционирането на марки. Ники бил филателист от малък и Данчо, както още едно момче на име Христо имали най-голям принос за това. Родителите на двете момчета са били семейни приятели отдавна и си споделяли всичко. Те приветствали и насърчавали успехите на своите синове. Данчо имал по-малка сестра на име Росица. На нея често давали за пример батко ѝ и неговият приятел в училище, участието им в Олимпиади по математика и състезания по шахмат, а също и добрите оценки, които получавали.
Веднъж отклонил се от правия път човек трябва да положи много усилия и да има воля, за да се върне обратно. Всичко става изведнъж, но Ники изглежда не искал да се откаже от новия си начин на живот. Той, както много млади хора не осъзнавали колко голяма е вредата от наркотиците и дрогата. По медиите непрекъснато има призиви да не се употребяват дрога и упойващи вещества. Майката и бащата на Николай потърсили помощ от психолог и лекари, за да му разяснят какви негативни последици има от пристрастяването към дрогата. Нищо не дало очаквания резултат.
След време Ники заболял и се наложило да отиде на лечение. Постъпил в градската болница. На свиждане дошли Данчо, един друг приятел от тренировките Константин и родителите им. Николай се учудил къде е компанията, търсил ги по телефона, но те бързо се отдръпнали от него и не желаели да чуят за неговите проблеми. Никой не искал да му помогне по какъвто и да е начин. Престоят в болница, както знаем е свързан с ходене за лекарства, храна, заплащане. Родителите му отделили необходимите средства за сина си, както би постъпил всеки на тяхно място. Данчо, като негов най-близък приятел започнал да се тревожи за състоянието му. От института също се заинтересували какво става с Николай, защо не посещава лекциите и упражненията. Промяната била видима и не можело да се прикрие. Последствия от това имало- понижил си успеха, не рисувал така добре, както преди, изобщо изгубил желание за всичко. Започнал да живее „Ден да мине, друг да дойде“. Едва когато изписвали Николай от болницата и му наложили ограничения и вземане на скъпи лекарства той осъзнал, че е сгрешил. Разбрал, доколко може да разчита на новите си приятели и че не трябва да зачерква миналото си с другите. Вече било късно, но не чак толкова, че да не може да се спаси положението. Наложило се с помощта на Данчо и другите състуденти Ники да положи повече усилия и труд, за да навакса пропуснатото от учебния материал. Той обаче бил трудолюбив и положил необходимото старание. Веднага след изписването от болницата разпространителят на наркотичните вещества започнал да го търси и предлага. Последвали няколко отказа, докато той окончателно се откаже. Не било лесна работа да се откаже от пороците. Излиза, че казаното от техните баби и дядовци, че доверие трудно се печели, а лесно се губи е вярно. Винаги човек трябва да се стреми да постигне нещо, а не да я кара по лекото и по надолнището. Всеки трябва да има някакви набелязани цели в живота. Ники и Данчо си имали такива още от гимназията- да станат художници, след като завършат, да участват в конкурси и да могат да си показват картините по изложения. По-далечна перспектива било да печелят много пари от рисуването, ако станат известни поне на национално равнище. Рисуването е изкуство, а то иска много време и жертви. При добро старание и усърдие набелязаните цели може да се постигнат може да се постигнат. Двете момчета успели да си вземат изпитите от първи курс и да продължат нататък образованието си.
Всяка прилика на героите с реални личности е случайна. Освен да пожелая успех на сина си, защото той още няма 14 години и няма право на участие, но организаторите направиха изключение при разговора с тях.
Тагове:
ОБЯВА ЗА КОНКУРСА ЗА КЪС, РАЗКАЗ, ПОСВЕТ...
наконкурсено ми е :)
Август фон Гнайзенау и Карл фон Клаузеви...
Розмарин – универсалната билка, преобраз...
Поздравления и за тебе, Иване!
Тони
Моят син много се ядосваше, че неговият приятел и съименник в гимназията пуши марихуана.
„Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.“ (Притчи 13:20)
„Не се заблуждавайте. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“ (1 Кор. 15:33)
Браво!
Пожелавам му успех в конкурса!
Да продължава да пише! Има дарба.
Поздрави на Илиян /подновил си името на баща си. Браво!/ и на теб!
Поздрави, приятелю!
есето е сухо, някак студено и празно...
може да пробва..инженер..Те са дялан камък..
навсякъде, пречат ))
не се шегувам никога..имам двама сина/ вече мъже..
минала съм и през това..така се става ВоИн!
поздрави, ванко)
ти си порядъчен човек..а,Темата е силна,и тежка..
"Това от своя страна довело до по-малко изяви и съответно по-малко участия в мероприятия. Неговите картини започнали да стават по-слаби. Галериите престанали да ги вземат. Йордан от своя страна..."
Умението да се пише е умението да се премахва излишното... Дори най-великите писатели редактират творбите си... Ако синът ти иска да пише по-качествено, добре е да се учи, да се усъвършенства...
Това е много по-важно, а дали ще стане писател - чел съм далеч по-лоши неща.
Да ти е жив и здрав и да те радва!
есето е сухо, някак студено и празно...
може да пробва..инженер..Те са дялан камък..
навсякъде, пречат ))
не се шегувам никога..имам двама сина/ вече мъже..
минала съм и през това..така се става ВоИн!
поздрави, ванко)
ти си порядъчен човек..а,Темата е силна,и тежка..
Неграмотнице, ти прочете ли, че детето, което е написало това есе е на 14г? В училище, в тези класове ни учеха да пишем точно в този почти " информативен" стил. Та кое от текста не става на момчето?! И имай предвид обема данни и литературни похвати, с които борави някой на 14г, който в никакъв случай не е зрял "книжен плъх". Пък можеш да обърнеш внимание ти на 70г в какъв писмен вид се представяш в блога... :)
П.п: Все пак, ако не спечели той наградата, му кажи, че в блога много сме го харесали.
Специални поздрави за Малчо. :)
"Това от своя страна довело до по-малко изяви и съответно по-малко участия в мероприятия. Неговите картини започнали да стават по-слаби. Галериите престанали да ги вземат. Йордан от своя страна..."
Умението да се пише е умението да се премахва излишното... Дори най-великите писатели редактират творбите си... Ако синът ти иска да пише по-качествено, добре е да се учи, да се усъвършенства...
:)
С цялото ми уважение, но
това, което си отметнал като "ненужно повторение" е необходимо разяснение колко неща може да изгуби човек от света, когато се подхлъзне...
П.п: Детето НЕ Е велик писател, на 13 и половина никой не е бил ВЕЛИК писател. И да, той се учи на всичко, сега се учи и с писането на това есе също се учи. :)
когато и целта си заслужава!
Успехът силно вдъхновява
и към хоризонта пътя просветлява!
Пожелания за успех от мен!
Поздрави сърдечни!
Барин, коментарът ти ме размисли за това, че езиковата и общата култура на един отличник по литература на няма и 14 трудно би се сравнила по същите показатели с такъв на 18г. Но все пак би могъл да се класира. А пък, ако не успее- не бива да се предава за това поприще. :) Много ме усмихна като разказа, че той се интересува от много неща- така трябва да бъде. Самото му желание да пише за болна социална тема изразява правилна обществена позиция, а с времето той ще намери най- добрия начин, по който да бъде полезен на себе си и другите. :)
Поздрави! :)
Провокирай сина си с това, че всъщност е написал неща, които е заучил и знае, че се искат от него, а не неща, които искрено усеща, неща които лично е изпитал и/или е осъзнал спрямо порока, погубващ необратимо връстниците му...