Темата е написана в изпълнение на желанието на Кирил и Явор. Те изчакаха до днес, защото исках да бъде на деня на който се е състояла битката при Маршфелд. Обикновено поръчковите творби не се получават добри. Има примери с книги, филми, опери и статии. Дали при мен е добре ще кажете вие, читатели накрая. Може да напишете и някой коментар.

                  На 26 август 1278 г. се е състояла една важна битка за развитието на Европа. Това е битката при Моравско поле( Маршфелд). Тя оказва влияние за следващите около 600 години. Има много войни между Хабсбургите и антихабсбургската династия, като 30-годишната, 7-та, годишната, войната за испанско наследство. Обикновено на страната на повечето германски държави и Австрия воюват Англия и Испания, а на противниковата- Франция и някои германски държави. През различното време различни държави надделяват.  На Моравското поле през 1278 г. се срещат войските на бохемския крал Пршемисл Отокар II  и владетелят на Свещената Римска империя от 1273 г. Рудолф. Противно на очакванията Рудолф печели войната и след нея още много облаги. Отокар  II умира по време на битката. В битката в края на деня Рудолф получава подкрепление и вкарва свежи сили. С това той успява да вземе превес в очертаващата се равна битка с неясен край.

             Отокар е вторият син на крал Вацлав I от Бохемия (управлявал 1230–1253). Чрез майка си, Кунигунда , дъщеря на Филип от Швабия , той е свързан с императорите на Свещената Римска империя от династията Хохенщауфен , която изчезва по мъжка линия след екзекуцията на крал Конрадин от Сицилия през 1268 г.

Кръстен на дядо си крал Пршемисл Отокар I , той първоначално е бил образован за ролята на църковен администратор, докато по-големият му брат Владислав е определен за наследник на Бохемското кралство . Той вероятно е бил образован от бохемския канцлер Филип от Шпанхайм , който по-късно ще стане съперник за управлението на херцогство Каринтия.

Когато брат му Владислав умира през 1247 г., Отокар внезапно става наследник на бохемския трон. Според популярната устна традиция той бил дълбоко шокиран от смъртта на брат си и не се занимавал с политика, като се съсредоточил върху лова и пиенето. Баща му назначава новия наследник за маркграф на Моравия и Отокар се установява в Бърно , където е зает с възстановяването на моравските земи, опустошени от монголските набези през 1242 г.

През 1248 г. някои недоволни благородници го подмамват да поведе бунт срещу баща си крал Вацлав. По време на този бунт той беше избран ^{[ от кого? ]} „по-младият крал“ ( mladšн krбl ) на 31 юли 1248 г. и временно изгонва баща си от Пражкия замък . Пршемисл Отокар II носи титлата крал на Бохемия до ноември 1249 г. Въпреки това, папа Инокентий IV отлъчва Отокар, след което Вацлав най-накрая успява да победи бунтовниците и затваря сина си в замъка Пржимда . ^[1]

Баща и син в крайна сметка се помириха, за да подпомогнат целта на краля да придобие съседното Херцогство Австрия , където последният херцог Бабенберг , Фредерик II , беше убит в битката през 1246 г. при река Лейта . ^[2] Крал Вацлав първоначално се е опитал да придобие Австрия, като е оженил своя наследник Владислав за племенницата на последния херцог Гертруда от Бабенберг . Този брак приключи след половин година със смъртта на Владислав през януари 1247 г. и през 1248 г. Гертруда се омъжи за маркграфа на Заринген Херман VI от Баден. Херман, отхвърлен от австрийското благородство, не можа да установи своето управление. Венцеслав използва това като претекст, за да нахлуе в Австрия, когато Херман умира през 1250 г. - според някои източници имотите го призовават да възстанови реда.

Вацлав освобождава Пржемисл Отокар много скоро и през 1251 г. отново го прави маркграф на Моравия и го поставя, с одобрението на австрийските благородници, като губернатор на Австрия. Същата година Отокар влиза в Австрия, където имотите го провъзгласяват за херцог. За да легитимира позицията си, Пржемисл Отокар се жени за сестрата на покойния херцог Фридрих II Маргарет от Бабенберг , която е по-възрастна от него с 30 години и вдовица на краля на Хоенщауфен Хенри (VII) от Германия . ^[3] Техният брак се състоя на 11 февруари 1252 г. в Хайнбург . ^[4]

През 1253 г. крал Венцеслав умира и Пршемисл Отокар наследява баща си като крал на Бохемия. След смъртта на германския крал Конрад IV през 1254 г., докато синът му Конрадин е все още непълнолетен, Отокар също се надява да получи императорското достойнство - като крал на римляните - за себе си. Кандидатурата му обаче е неуспешна и граф Уилям II от Холандия , германският антикрал от 1247 г., е общопризнат.

Рудолф играе ключова роля в насърчаването на династията на Хабсбургите, като успява да я превърне в една от водещите немски феодални династии на Средновековието. В Германия, след падането на династията Хоенщауфен и след смъртта на Ричард Корнуол, германските избиратели свикват съвет. Рудолф е избран за крал на Германия във Франкфурт на 29 септември 1273 г. На 24 октомври 1273 г. той е коронясан в Аахен. Рудолф, за да спечели подкрепата на папата, се отказва от всички имперски права в Рим, папските територии и Сицилия и освен това обещава на римския папа организирането на кръстоносен поход. Папа Григорий X не само го признава за германски крал, но и убеждава Алфонсо X, който е племенник на Филип от Швабия и който е избран за крал на Германия през 1257 г.

През 1274 г. в Нюрнберг се провежда съвет, на който е решено да се върнат всички територии, които са били конфискувани след смъртта на Фридрих II. Освен това е взето решение, че чешкият крал Отакар II Пшемисл трябва да признае новия крал. Но Отокар отхвърля това предложение и отказва да върне териториите на Австрия, Щирия, Каринтия и Кранска. Австрия и тези провинции са управлявани от династията Бабенберг до 1248 г., която остава без мъжки наследник. Отокар успя да завземе тези провинции в името на първата си съпруга. Крал Рудолф претендира за тези територии като свои по мъжка линия. Но това кралско тълкуване не беше в съответствие със законите за наследството, така че имаше сблъсък между двете страни. През следващите години Рудолф се посвещава изцяло на укрепването на властта си в новите територии. Той прекара няколко години, докато напълно консолидира властта си. Но Рудолф все още се сблъсква с трудности при превръщането на тези провинции в наследствени територии на семейството си. През декември 1282 г. той успява да преодолее съпротивата на четирите провинции. След това той поставя синовете си: Албрехт I и Рудолф II начело на Херцогство Австрия и Херцогство Щирия, като по този начин полага основите на династията на Хабсбургите. През 1291 г. Рудолф прави опит да осигури избирането на сина си Албрехт за крал на Германия, но принцовете му отказват под предлог, че не могат да подкрепят двама крале. По принцип принцовете се страхуваха от голямата власт, която Рудолф имаше. Рудолф умира на 15 юли 1291 г.

Битката на Моравското поле се е състояла се на 26 август 1278 г. между войските на чешките армии под ръководството на крал Премисл Отакар II и армията на Свещената Римска империя (в съюз с унгарския крал Ласло IV Кун ).

Битката е от решаващо значение за историята на Централна Европа през следващите векове. Битката се проведе на Моравското поле в Долна Австрия североизточно от Виена . Тъй като бойното поле е равнинен ландшафт без значително наличие на гора и поради факта, че в битката са участвали около 55 хиляди души от двете страни (включително 20 хиляди унгарци и кумани ), битката при Сухите Крути е една от най-големите Средновековни битки и отличен пример за използването на линейния ред на тежка кавалерия и конни стрелци .Унгарската армия включва тежка конница и половецки конни стрелци.  

               През 1978 г. Австрия пусна юбилейна монета от 100 шилинга по повод 700 г. от битката при Моравско поле. Рудолф I успява да уреди избора си за Свещен римски император.^[2] Тогава този пост носи големи предимства и най-вече правото да се отнемат земи. Скоро след избора Рудолф се оказва въвлечен във война с могъщия чешко-моравски крал Пршемисъл Отокар II, който също е кандидатствал за поста. Въпреки привидната неравнопоставеност на силите, Рудолф се оказва победител, а в битката при Мюрхфелд през 1278 г. неговият противник е убит. Тази смърт развързва ръцете на императора и той обръща поглед към богатата област Австрия, която няма владетел и поради това е на негово разположение.

По телевизионната програма History имаше предаване за Хабсбургската династия. От него научих много за последващите събития и династическите бракове и връзки. По този начин се получава някои от кралските особи да боледувал от кралска болест вследствие кръвосмешение.          След края на Войната за испанското наследство със сключването на Ращатския мирен договор Австрия на Хабсбургите достига най-голямото си териториално разширение от разделянето на наследството на Карл V през 1556 и се превръща в голяма сила в Западна и Южна Европа в допълнение към доминиращото си влияние в Централна Европа. Хабсбургската династия се е разпростряла на много държави и с много войни удържа териториалната си цялост. След края на Тридесетгодишната война, която повече може да се охарактеризира като война между католици и протестанти се въведе ново понятие“ Велики сили“ Цитирам думите на Ото фон Бисмарк, германски канцлер:“ От петимата бъди един от тримата при война“. Той е водил успешна политика. Има и други владетели, водили успешна политика. Например Мария Терезия отстъпва земи, но запазва по друг начин трона и целостта на Хабсбургската австрийска империя. Рудолф се е заел с благоустройство на държавата. По-късно се строят дворци.

Един от замъците е Шонбрун. Построен е след като император Максимилиан купува земята, а Фердинанд II построява лятна резиденция, а Леополд го завършва.

 

            Другият известен замък е Белведере. Те двата са във Виена и са свързани с управлението на Хабсбургите.

      Дворецът Белведере е построен между 1696 и 1723 г. Строежът му започва по времето на Евгени( Юджин) Савойски, известен с двете си големи победи срещу Луй XIV и Османската империя.

 Хабсбургската династия по всякакви начини, дори и не дотам почтени е успявала да разширява и запазва владенията си. Имала е силна дипломация и след Вестфалския мирен договор Франция се е оказала заобиколена от вражески от нейна гледна точка държави. Вестфалският мирен договор слага край на Тридесетгодишната война - един от най-тежките военни конфликти в европейската история, съизмерим само с двете световни войни. Подписани са две мирни споразумения на 15 май 1648 г. в Оснабрюк и на 24 октомври същата година в Мюнстер. Войната се води основно на територията на германските княжества в Свещената римска империя, като в определени етапи са въвлечени повечето европейски държави и са засегнати всички слоеве на населението. Последствията са пагубни, опустошени са огромни територии, за възстановяването (демографски и икономически) се смята, че са били нужни около 100 години. Подписването на Вестфалския мирен договор се смята за началото на съвременната епоха в международните политически отношения в Европа. Отслабва влиянието на религиозните фактори, основа на външната политика стават икономическите, династичните и геополитическите интереси.

 

   

Признавам, че не знаех нищо за тези събития и постингът ти е чудесен за обогатяване на културата ни. Само малка корекция за телевизиите. Историческите канали са два - английскиятHistory и шведският Viasat History, който е един от няколкото вайъсати заедно с Nature и Exsplorer. Тези филми за европейската история се излъчват по вайъсата.

Здравей, Валдор. Благодаря за уточнението за телевизиите. Сега си спомних, че беше по Вайъсат.
Поздрави!

Един от замъците е Шонбрун. Построен е след като император Максимилиан купува земята, а Фердинанд II построява лятна резиденция, а Леополд го завършва.



Другият известен замък е Белведере. Те двата са във Виена и са свързани с управлението на Хабсбургите.

Кой е дал пари на Рудолф ? Кой е пратил подкрепление и е обърнал битката?
Разбира се , че папата е бил с него !
Но не се разбира , кой е дал парите!
Кой е скарал Вацлав със сина му Пржемисл Отокар?
Създаването на междуособни войни в семейството отслабват държавата !
Защо губи бохемския крал Пршемисл Отокар II , а печелят Хабсбургите с владетелят на Свещената Римска империя от 1273 г. Рудолф?
Тези събития не са се случили случайно !
Някой е дал много злато за войска и въоръжение и си е играел с Историята на народите !

Здравей, Юлия. Писах малко за двата замъка, свързани с Хабсбургите. Само че нещо стана с блога и снимките не излязоха. Виждал съм от приятели много снимки от там
Поздрави!

Здравей, Тони. Сигурно има намесени интереси, въпреки че по тези времена хората са били по- почтени. Църквата е причина за много войни, например Тридесетгодишната, за която писах. По- късно се сетих за девиза на Хабсбургите и обяснението. Ще го пиша в коментар.
Поздрави!

Допълнение към темата:
Девизът на Хабсбургите отначчало е бил A.E.I.O.U. Значението му е" Austriae est imperare orbi universo: "Австрия доминира над света' Даден е от Фредерик III, който разкрива значението на абривиатурата едва преди смъртта си пред своя наследник. След 2017 г. той е мото на Австрийската военна академия, основана през 1751 г.

Много добро и стегнато изложение! И Рудолф, и Отокар са забележителни владетели, макар вторият да губи. Ако беше победил, може би историята на Централна Европа би се развила другояче.

Здравей, Монка. Затова съм публикувал за тази битка. Задала е хода на историята за средна и западна Европа за напред. Поздрави!

С какво разширение са снимките? Трябваше да направиш проверка преди публикацията.

Здравей, lamb. Снимките са от интернет и ако знаеш как и кого да питам за разрешение ми пиши. За цитиран текст знам и го поставям в кавички.
Поздрави!

обогатяващ материал. Благодарности.

Благодаря, Роси. Само липсват снимките.
Поздрави!

Интересна тема за една от най-големите рицарски битки в Европа през август 1278 г,
която полага основите на династията на Хабсбургите в района на днешна Австрия.
Известна е още и като Битката при Дюрнкрут и Йединспейген
Беше ми интересно да прочета, благодаря.

Здравей, knowings. На мен ми е причтно, когато моите теми се четат и харесват. Битката е основна и важна за Австрия и Хабсбургите.
Поздрави!

Фредерик II , беше убит в битката през 1246 г. при река Лейта".
Не ми се занимава с генеалогия в момента, но дали от тази родова линия не е нашия следосвобожденски княз Александър Батенберг?

Здравей, harta. Възможно е да е от това потекло. Трябва да почетат и потърся информация.
Даде ми хубава идея за размисъл и търсене.
Поздрави!