Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08 21:17 - Йоан Златоуст и "Златоструй"
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 3827 Коментари: 14 Гласове:
44

Последна промяна: 09.08 21:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                   Много хора са канонизирани за светци. Един от всички в Йоан Златоуст. Сборникът "Златоструй" съдържа произведения, много от които се отнасят за българите. Той е писан по времето на цар Симеон Велики( 893-927 г.) и то към края на неговото управление.  Свети Иоан Златоуст се е родил в 347 г. в Антиохияimage. Като получил добро за времето си образование под ръководството на майка си, отличаваща се с ум и добродетелен живот жена, свети Иоан го завършил в школата на известния ритор Ливаний; след като за кратко време бил адвокат, свети Иоан се заел с изучаването на християнското богословие под ръководството на антиохийския епископ свети Мелетий. Иоан Златоуст завършил при Картерий, най-добрия християнски учен от това време, и при Диодор, впоследствие епископ Тарсийски. След това Иоан се отдалечил в пустинята и прекарал отначало четири години с други монаси, а след това две години в пълно уединение. В пустинята Иоан Златоуст написал "Слово за свещенството" по повод укорите на неговия другар - епископ Василий за бягството на Златоуст от епископството. Това слово, най-добро от светоотеческите писания, изобразява какъв трябва да бъде християнският пастир и какви са задълженията му.
image
 
Някои основни мисли, казани от Йоан Златоуст:
         - Колкото по-високо стоиш, толкова повече се смирявай. Когато се изкачваш на височината, тогава трябва много да внимаваш да не паднеш.      - Ние радваме дявола не толкова, когато грешим, колкото когато се отчайваме.      - За собствена погибел се държи и хвали със законите онзи, който незаконно изисква спазване на законите. Учи глупците, като се съобразяваш, доколкото е възможно, с природата им, тогава може би, в краен случай да ги направиш благоразумни.         - Пази се да не бъдеш измамен от суетна слава - тя е пропаст за ограничените умове. Като вършиш добро, старай се да постоянствуваш в него, защото преходът към зло е малък и бърз. Обуздай смеха и слагай предел на гнева, особено пък гледай с всички сили да отстраниш от себе си всякаква празна дума.      - Нека нищо случайно не те смущава! Не викай тогова или оногова! Не тичай подир сянка, защото човешката помощ е сянка. Иисуса, Комуто служиш, Иисуса викай непрестанно! Не от количеството на дните, а от качеството на покаянието се ражда спасението.      - Богохулството не намалява Божието величие и затова не трябва да предизвиква ярост у теб. Който богохулства, той нанася рана на самия себе си. 
             Свети Йоан Златоуст е живял от 349 до 407 г. Канонизиран е за светец през 438 г. Чества се два пъти в годината: на 27 януари и 13ноември. "Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му бил военачалник, а майка му изповядвала християнската вяра. Йоан учи при езическите учени-философи Либаний и Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия. След като завършил образованието си, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба като защитник в съдебни дела. Покръстен е когато е на 26 години и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен "Златоуст" заради неговото красноречие. По това време пише поредицата проповеди "Срещу евреите", която поставя началото на антиюдаистичната традиция в християнската църква." ( от сайта pravoslavieto.com).
            Житие на св. Йоан Златоуст:
 "
Св. Йоан Златоуст, светилото на света, учителят на вселената, стълбът и опората на Църквата, проповедникът на покаянието, се родил около 347 г. в Антиохия. Баща му Секунд заемал висока длъжност в императорската войска. Той бил починал, когато Йоан бил още малко дете. Майка му Антуса била 20-годишна, когато останала вдовица, но не пожелала да встъпи във втори брак и посветилa целия си живот да възпитава своя син. Известният по онова време учен езичник Ливаний, като научил за добродетелите, които украсявали душата на Антуса, се провикнал: "Какви удивителни жени се срещат между християните!"

Благочестивата Антуса искала нейният син да получи високо образование. За да постигне това, тя изпратила Йоан при споменатия учен Ливаний, който имал прочута школа в Антиохия. Ученикът скоро проявил своите изключителни способности и Ливаний се удивлявал на неговите успехи. Запитан, кого би посочил за свой заместник по красноречие, Ливаний отговорил: "Бих искал след мене да назнача Йоана, но християните ни го отнеха". След като завършил образованието си при езическите учени-философи, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба - защищавал разни съдебни дела. Покрай другите и той започнал да се увлича в светски развлечения - посещавал театри и състезания, взимал участие в езическите празненства, но това не продължило дълго. Йоан скоро изменил начина на живот. Започнал да изучава Свещеното Писание и, изпълнен с любов към Бога, прекарвал по-голямата част от времето си в молитва.
image

Като узнал за дарованията на Йоан, Антиохийският епископ св. Мелетий се постарал да го привлече близо до себе си. Тогава Йоан бил на 26 години, но още не бил кръстен. Св. Мелетий извършил над него св. Тайнство Кръщение и го причислил към клира. Като приел кръщение, Йоан започнал зорко да бди над себе си и се стараел да живее достойно за званието християнин. Любовта му към Бога и желанието да Му посвети целия си живот все повече укрепвали в сърцето му. Той пожелал да стане монах и заедно със своя приятел Василий (не св. Василий Велики) да остави напълно света. Но с молби и сълзи майка му, която почувствала, че ще остане съвсем самотна, го отклонила от изпълнение на това намерение.

Йоан бил определен за четец при Антиохийската църква. И чак след смъртта на майка си той раздал своето имение на бедните, освободил робите, отишъл в пустинята и се посветил напълно на монашески живот. Често се виждал с приятелите си Василий и Теодор, които също се поселили в пустинята. Теодор впоследствие напуснал пустинята и се върнал в света. Тогава Йоан му написал няколко увещателни писма, като го убеждавал да се завърне към предишния си пустинен живот. Тия писма, пълни със сила и красноречие, били първите духовни творения на Йоан. Скоро подир това той написал книгите си "За свещенството" и "За сърдечното съкрушение".

Св. Йоан постъпил в един манастир близо до Антиохия, където преживял четири години под благодатното ръководство на един благочестив старец, като понасял лишения, изпълнявал възложените му послушания и се стараел да победи всички наклонности към светския живот.

Добродетелите, подвизите и високата мъдрост на Йоан го прославили, и множество народ почнал да идва при него за съвет и изцерение, понеже Господ му дал чудотворна сила. Йоан церил и душевни и телесни недъзи. Когато изцерявал болните, той ги съветвал да водят благочестив и добродетелен живот.

Като поживял четири години в манастира, Йоан почувствал нужда от по-голямо усамотение и се поселил самичък в една пещера. Но строгият живот и лишението от що-годе питателна храна съвършено го изтощили и разстроили здравето му. След две години той се завърнал в Антиохия. Св. Мелетия го посветил в дяконски чин (380 г.), а неговият приемник св. Флавиан го ръкоположил за свещеник (386 г.). Като свещеник в Антиохия служил дванадесет години. Бил прочут проповедник. Случвало се да проповядва по няколко пъти в седмицата. Неговите поучения действали силно върху слушателите. Привлечени от красноречието му, те започнали масово да посещават храма, в който той проповядвал. Йоан обяснявал на слушателите християнските изисквания, укрепявал ги във вярата, изтъквал нуждата от добри дела. Особено любима тема на неговата проповед била тая за милосърдието. Веднъж, когато Йоан проповядвал както винаги красноречиво и въодушевено, една жена, възхитена от всестранните му богословски познания и от красивата му реч, го прекъснала и извикала: "Златни ти уста, Йоане, бъди благословен!" И оттогава започнали да го наричат "Златоуст".
image

         "Под влиянието на майчините молби Иоан решил до време да не напуска дома си. Но и останал там, той сменил светлите одежди с вехти и започнал да води отшелнически живот в непрестанна молитва и изучаване на словото Божие. По това време той се сближил с Антиохийския епископ Мелетий, известен с добродетелния си живот. Той убедил Иоан по-скоро да приеме светото Кръщение и като го кръстил, го поставил за църковен четец. В тази длъжност Иоан пребивавал три години.

По това време майка му починала и след погребението й той веднага раздал на бедните цялото си имущество, дарувал свобода на робите и робините си, а сам се заселил в един манастир и станал монах, като работел на Господа ден и нощ в много трудове и подвизи. Тук той написал словата "За свещенството", "За сърдечното съкрушение", които съдържат много полезни поучения, и "Увещания към падналия монах Теодор".

Свети Иоан имал учителски дар от Бога и благодат на Светия Дух, което било открито на един монах на име Исихий, подвизаващ се в същия манастир. Исихий бил стар на години и съвършен в добродетелите. Една нощ, когато не спял и се молел, той съзерцавал следното видение. Двама благолепни мъже в бели одежди, сияещи като слънце, слезли от небесата и влезли в килията на блажения Иоан, докато той стоял на молитва. Единият от тях държал изписан свитък, а другият - ключове. Като ги видял, Иоан се смутил и побързал да им се поклони доземи. А те го взели за ръка и го вдигнали с думите:

- Уповавай и не се бой!

- Кои сте вие, господа мои? - запитал Иоан. Те веднага му отговорили:

- Не се бой, желани мъжо, нови Данииле, в който заради чистотата на сърцето е благоволил да се всели Светият Дух! Ние сме пратени при тебе от Великия Учител, нашия Спасител Иисус Христос. След тези думи един от мъжете протегнал ръка и подал свитъка на Иоан:

- Вземи този свитък от моята ръка! Аз съм Иоан, който по време на Тайната вечеря припадна на гърдите на Господа и от него почерпи Божествени откровения. Господ дарува и на тебе познание за цялата дълбочина на премъдростта, за да нахраниш хората с нетленния хляб на Христовото учение и със своите уста да преградиш устата на еретици и иудеи, похулващи Бога. А другият подал на Иоан ключовете, които държал, с думите:

- Вземи тези ключове, защото аз съм Петър, на когото са поверени ключовете от Царството. Господ и на тебе ще предаде ключовете от светите църкви, та когото свържеш, да бъде свързан, а когото развържеш - да бъде развързан. Блаженият Иоан отново преклонил колена и се поклонил на светите апостоли с думите:

- Кой съм аз, грешният и най-последен от всички хора, че да се осмеля да поема и нося такова велико и страшно служение? Но светите апостоли отново го взели за ръка, изправили го и казали:

- Изправи се, бъди мъжествен, укрепявай се и върши това, към което те призовава нашият Господ Иисус Христос, за освещаване и утвърждаване на хората Му, заради чието спасение Той проля кръвта си. Поучавай на словото Божие, с дръзновение си спомни Господа, Който е казал: "Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството."" Така и ти не се бой, защото нашият Бог Христос благоволи чрез тебе да освети много души и да ги доведе до познанието Му. Ще понесеш много бедствия и скърби заради истината, но ще ги претърпиш като твърд елмаз, защото по този път ще наследиш Царството Божие."
image

           В 397 г. , когато починал Цариградският архиепископ Нектарий. За избор на нов патриарх пристигнали в Цариград мнозина презвитери, които мечтаели за катедрата. Император Аркадийimage, син на Теодосий Велики, по внушение на своя приближен царедворец Евтропий, решил да постави за Цариградски архиепископ Йоан. Жителите на Антиохия се възпротивили. Те не искали да се лишат от обичния си презвитер-проповедник. И за да не стане вълнение всред народа, Йоан тайно бил изведен от града. Като пристигнали в Цариград, Йоан бил ръкоположен за епископ.

          След встъпване на архиепископския цариградски престол, първа негова грижа било духовенството - неговото духовно издигане. Давал им личен пример, подпомагал бедни и болни. Близо до църквата построил болница и поверил грижите за нея на опитни свещеници. Любовта му към бедните нямала граници, затова в своите проповеди той често говорел за милостиня и убеждавал богатите да делят средствата си с бедните братя. Останалото си време св. Йоан посвещавал на молитва и изучаване на Свещеното Писание. Той написал тълкуване на свещените книги, изложил чина на божествената литургия, известна под името "Златоустова".
            В края Йоан Златоуст бил упрекван и му повдигнали дванадесет обвинения. Той прроизнесал силна впечатляваща реч по време на заточението: 
"Силни вълни, жестока буря! Но аз не се боя от потъване, защото стоя на камък. Нека беснее морето! То не може да съкруши камъка. Нека се повдигат вълните! Те не могат да погълнат Иисусовия кораб. Кажето от какво да се боя? От смъртта ли? За мене животът е Христос, а смъртта придобивка (Фил. 1:21). От изгубване на имение ли? Нищо не сме донесли на тоя свят, явно е, че и нищо не можем да изнесем (1Тим. 6:7). Не се боя от бедност, не желая богаства, не се боя от смърт и не искам да живея, освен за вашия успех. Аз за туй говоря за сегашното мое положение, възлюбени, за да ви успокоя. Никой на може да ни раздели. . . Не се тревожете от това събитие, покажете ми в едно вашата любов - в непоколебимата вяра. Аз имам залог от Господа и не се осланям на моите сили. Имам Неговото Писание и то ми е опора, то ми е крепост, то ми е спокойно пристанище. Нека цялата земя се разбърка, имам Писанието, него чета аз, и словата му са за мене стена и ограда. Кои са тези слова? "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20). Христос е с мене! От кого да се боя?. . . И ние се разделяме по място, но чрез любов сме съединени, дори смъртта не може да ни разлъчи. Макар и да умре тялото ми, но душата ми е жива и ще си спомня за вас - за тоя народ тук".
              "Златоструй" представлява старобългарски преводен литературен паметник, създаден по поръка на цар Симеон (893-927). Възникнал най-вероятно между 913 и 927 г. Не е изяснен първоначалният състав на Златоструя, защото не е запазен цялостно в нито един  от достигналите до нас преписи. Съставът му е формиран от взаимно допълващи се и потвърждаващи се свидетелства, извадени от хомилетични сбирки, които го цитират. Характерът на творбите е нравствено-назидателен и са предназначени за индивидуално четене. Познати са няколко редакции, с различна подредба и състав. Пълната или пространната редакция се разделя на две разклонения в зависимост от своя състав – едното съдържа общо 45 слова, а другото – 138. Първото разклонение е засвидетелствано в девет кодекса: Хилендарски манастир, Атон, № 382, първа третина на ХIV в., 257 л.; БАН–Вилнюс, Литва, F. 19, № 238, първа четвърт на XVI в., 283 л.; БАН–Вилнюс, Литва, F. 19, № 239, първа четвърт на XVI в., 274 л.; БАН–Санкт-Петербург, Русия, № 33.2.12, последна четвърт на ХV в., 284 л.; ГИМ–Москва, Русия, сбирка на Чудовия манастир, № 214, XV в., 228 л.; Държавна научна библиотека–Харков, Украйна, № 123, първа половина на XVI в., 280 л.; НБ–Варшава, Полша, BOZ. 91, трета четвърт на XV в., 582 л.; РГБ–Москва, Музейна сбирка, ф. 178, № 9116, 1659 г., 513 л.; РНБ–Санкт-Петербург, Русия, F.I.219, ХVI в., 426 л. Тази сбирка има три структурни компонента, които са таблица на съдържанието, предисловие, и приписани на Златоуст хомилии последователна подредба, номерирани в полето на ръкописа. Единственият запазен на Балканите кодекс е № 382 със сръбски правопис от XIV в., създаден на Хилендарския манастир на Света гора. Южнославянският ръкопис е компилация от произведения, извлечени от Златоструя (словата от 5 до 37), Симеоновия изборник и флорилегий с компилативен характер от X в. Българският протограф личи от езиковите особености и състава на ръкописите. Пълна редакция на Златоструя, допълнена до 138 слова се съдържа в двадесет и пет ръкописа,  който са малко по-късни от тази с 45 слова. Тя е запазена предимно на руска почва в ръкописи след XV в. Отново в нея се пази съдържание, предисловие, като съставът й са включени творби предимно на Йоан Златоуст и Псевдо-Златоустови слова; няколко творби са с неустановен произход спрямо гръцката традиция, а девет хомилии, са славянски компилации от вече преведени извлечения от Златоустови творби, текстове на Севериан Гавалски, Йоан Постник и други автори и 29 еклоги, считани за произведения на Теодот Дафнопат. Съдържа и десет оригинални български произведения, приписани на Йоан Златоуст - Слово на Йоан Златоуст за Света Троица, и за творението, и за съда,  Слово на Йоан Златоуст за Божието творение, и за смъртната кончина, и за покаянието, Слово на Йоан Златоуст за засухата и за Божиите наказания, Слово на Йоан Златоуст за двуженците и прелюбодейците смятани за дело на Климент Охридски, също и една редакция на слово на черноризец Петър, която е Поучението за спасението на душата.  Творбите с установен византийски образец са до слово 45, а след това са еклогите, компилациите от Златоустови ексцерпти и поученията с неоткрит гръцки оригинал. Единственият и най-ранен запазен южнославянски ръкопис, съдържащ пълната редакция, е № 382 от Хилендарския манастир на Атон от първата третина на XIV в. Запазени са и фрагменти от руски преписи на пространната редакция в сбирките на Регионалния исторически музей, Кюстендил и Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (Suppl. D. Slavo 24, съдържащ 12 листа и Suppl. D. Slavo 28, съдържащ 46 листа). Подробното заглавие на антологията е запазено само в предисловието на версиите на пълните редакция – Прилогь самаѥго христолюбиваѥго цѣсаріа сѵмеона (Пролог на самия христолюбив цар Симеон). В пролога се казва още, че цар Симеон сам е съставил на сборника като е подбрал слова от всички книга на Йоан Златоуст, събрал ги е в един сборник и го е нарекъл Златоструй – иꙁбравь вьсѧ словеса. ѿ всѣⷯ его кьнигь. вь сиѧ едины сьложи кьнигы. ѧже проꙁь[ва] ꙁлатострꙋѧѧ. В науката е установено мнението, че цар Симеон не е съставителят на сборника, а е инициатор за създаването му. Кратката редакция е запазена само в руски преписи и съдържа 81 слова като най-ранният ръкопис е от XII в. като 14 от тях ги няма в пълната редакция; 5 са компилация от преводи на няколко по-дълги слова от пространната. В някои преписи на кратката има апендикс с още 40 слова от различни автори. Разликата между двете редакции не е само в обема на включените произведения, но и в особеностите на текста. В пълната редакция текстовете стоят по-близо до гръцките оригинали, докато в кратката има отчетлива редакторска намеса, която отдалечава произведенията от византийските образци. Пространната редакция не отразява пълно Симеоновия Златоустов свод, а кратката не е съкратена нейна версия, а независима хомилетична антология. Двете редакции независимо една от друга отразяват недостигнала до нас първоначална Златоустова колекция. Други колекции, съхранени в отделни са три сръбски по произход ръкописа -  № 386 и № 382 от Хилендарския манастир на Атон и № 115-бум от сбирката на Воскресенско-Йерусалимския манастир, съхранявана в ГИМ-Москва. Някои изследователи определят хилендарския ръкопис като трета редакция или още хилендарска редакция, а други за вторична, късна редакция или за версия на кратката. Тя се състои от 61 слова. Съдържанието е много близко до кратката редакция с апендикса и още седем слова от пространната. В трите редакции има 36 общи слова. Златоструят в ръкопис № 115-бум от сбирката на Воскресенско-Йерусалимския манастир се смята за четвърта редакция. Най-ранният препис на кратката колекция или на нейна версия е фрагмент от ръкопис от XI в., съдържащ редакция на 132 слова известен като Златоструй на Бичков – Санкт -Петербург, Q.п.I.74. Предстоят проучвания на други колекции от Златоустови хомилетични сборници като № 45 от Зоналната научна библиотека към Саратовския държавен университет, № 8190 от Музейната сбирка, която е в РГБ-Москва, № 1280 от сбирката на В. М. Ундолски пак от РГБ-Москва и др. Откъслеци от Златоструя има в Ягичевия Златоуст, в Княжеския изборник (Изборник от 1076), в хомилетични сбирки за постния цикъл от типа на Михановичевия хомилиар, в Троицкия сборник, в Тълковната палея, в Пролога, в колекциите Златоуст и Измарагд, в южнославянски сборници от XIV в. като например Бдинския сборник и ръкописи № 1037 и 1039 от НБКМ-София. Към състава на Златоструя са се добавяли различни произведения в зависимост от нуждите на времето като полемики против богомилите или Слово за злите жени, който са самовластни, езичници и богоборци. Части от паметника попадат и в различни по тип състави, което е показателно за широкото му разпространение в славянските литератури. Същестува предположение, че в съставянето на сборника е участвал Йоан Екзарх. Антологията Златоструй няма аналогичен еквивалент във византийската литература. Тя е ексцерпция от огромен масив от Златоустови творби като преводачите са подхождали към тях по три начина – превеждали са ги напълно, превеждали са части от текст, извличали са отделни пасажи.  Пълен превод се е прилагал към хомилиите, който не са обвързани със серии, а другите два подхода – най-вече към адаптирането на Златоустовите поучения върху новозаветните Послания на апостолите. Най-вероятно антологията е нараствала постоянно и нейната функция е била да бъде ползвана като „изборник“, от който да се черпи за създаването на нови книги. Смята се, че до втората четвърт на Х в. сбирката наброявала около 150 текста, които не са се запазили до днес. Поради мащабността на влиянието и употребата на Златоструя някои автори го определят като „проект“. Чрез изучаването му се откриват принципите за съставяне на сборници от периода на ранния десети век и механизмите на възприемане на византийския книжовен модел в България"
          В сборника за включени много творби и изказвания на Йоан Златоуст. Затова заглавието на темата е такова. 
image
.

            Цар Симеон Велики, освен че е водил много военни кампании е обръщал внимание на книжнината. По негово време е "златния век на България". Цар Симеон има големи заслуги за утвърждаване на християнството, писмеността и разширението на държавата. При негово време България е силна държава и желан съюзник. С други думи казано- следвал е политическата линия, предначертана от баща му- княз Борис I ( 852-889 г.). 
            
Освен св. Литургия, св. Йоан е оставил много назидателни съчинения, проповеди към антиохийското паство, беседи за покаянието, беседи за празниците , тълкувания на св. ап. Павловите послания, беседи върху Евангелието на Матея и др. Руското издание на съчиненията му наброява дванадесет големи тома. Един от най-древните паметници на старобългарската литература е тъй нареченият сборник "Златоструй", който е съставен от българския цар Симеон Велики и който съдържа избрани хубави места от Златоустовото литературно творчество. 
image
            На снимката- пренасяне на мощите на Йоан Златоуст.
 Св. Йоан Златоуст починал през 407 г. на около 60-годишна възраст. Той е бил епископ на Константинопол шест и половина години, а в заточение - три години и три месеца. Заради празника Кръстовъздвижение (14 септември) Църквата почита паметта му не в деня на смъртта му 14 септември, а на 13 ноември.

Паметта му се чества и на 30 януари (ден на Светите Три Светители), заедно със Св. Василий Велики и Св. Григорий Богослов (Назиански).

Църквата възпоменава на 27 януари и деня, в който през 438 година светите му мощи били преместени от Кострама в Константинопол (Истанбул).

                  В навечерието на смъртта си той видял видение. Явил му се насън св. Василиск, чиито мощи почивали в този град и му казал: "Не тъгувай! Утре ние ще бъдем заедно". Св. Йоан очаквал смъртта си. Враговете му го принуждавали да върви по-нататък, но болестта му се засилила и те се върнали в града. Св. Йоан отслужил последната си св. Литургия причастил се със св. Тайни и последните му думи били: "Слава на Бога за всичко!"   
           Написването на темата е по настояване на мои приятели. Следващата ще бъде също поръчкова, но като дойде датата. 
           За по-голямата част от написаното съм взел материали от сайтовете pravoslavieto.com и dveri, както и спомените от събеседването със свещениците от храм "Св. Архангел Михаил" във Варна.




Гласувай:
44



1. rosiela - БАРИН,
09.08 21:24
ЧУДЕН МАТЕРИАЛ. БЛАГОДАРНОСТИ ГОЛЕМИ.
цитирай
2. barin - Благодаря, Роси. По-добре така- ...
09.08 21:30
Благодаря, Роси. По-добре така- по-рядко, но с по-високо качество.
Поздрави!
цитирай
3. mileidi46 - Браво за желанието да ровиш в Ист...
10.08 14:54
Браво за желанието да ровиш в Историята...:))
Мразех историята и математиката в училище..По точно -отричах!! Учителят по история ме гонеше от час.да не се обаждам,докато си предава урока,а по математика ,изобщо не излизах на дъската ...Даскала ме плашеше ,че ще ми пише двойка за срока!!! Пиши сега за цялата година и не ме закачай повече до есента...на поправителен,му отговарях аз.

Сега като ми се обаждат приятелки ме питат какво правя,как съм...отговарям: по цял ден се мъча да вадя корен квадратен от един ,,контангенс"...:)))
цитирай
4. barin - Здравей, mileidi46. Аз пък не бях ...
10.08 17:36
Здравей, mileidi46. Аз пък не бях сред добрите по литература, но сега написаните теми се получават много добре. Дори единият ми доклад беше сред четирите наградени. Предстоят ми важни мероприятия през септември, свързани с историята.
Поздрави!
цитирай
5. marana69 - ...иванее, ти..вярваш ли..
10.08 19:28
на тезз Светии...и Чудотворци..този ли е Йоан Предтеча..
напраооо..ме убиваш...на лекар, ходиш, ли..редовно..

КОЙ е тоз сега, ''дето, полягал н а исус, на гърдите ''...
мали..мали..че,Хомо дружинка.. @
цитирай
6. marana69 - а какво ,е това..''доклад''..
10.08 19:29
тъй и тъй, не ми даде отговор...

цитирай
7. mileidi46 - :))))
10.08 19:52
barin написа:
Здравей, mileidi46. Аз пък не бях сред добрите по литература, но сега написаните теми се получават много добре. Дори единият ми доклад беше сред четирите наградени. Предстоят ми важни мероприятия през септември, свързани с историята.
Поздрави!

Aз бях много добра ,че математика се оплакваше в часа ,че в учителската стая го упреквали,че има ,,специално отношение към мен,че при тях имам петици и шестици,не е възможно само той, да ми пише непрекъснато двойки..:)))

Е в Дипломата ми е писал 3,50,та ми съсипа бала..Нямах пълно-6:)))
Беше ми безразлично..беше отдавна..:))
Приятна вечер..Беше ми приятно .

цитирай
8. barin - Здравей, Юлия. Този Йоан е различен ...
10.08 21:05
Здравей, Юлия. Този Йоан е различен от Кръстителя(Предтеча). Той.е живял по друго време, а Йоан Предтеча е малко по- голям от Исус Христос. Все пак темата е написана по молба на няколко човека, които работят в църквата. На лекар няма и да отида, По- скоро ще отида в Поморие, за да изплувам 2 км на плувния маратон " Вълните на Поморие"., вероятно за около 40-45 Мин.
цитирай
9. lamb - Масовото мислене светецът е поч...
13.08 08:56
Масовото мислене светецът е починал индивид, който, след като е постигнал освещение и забележителна степен на святост,
е официално обявен за ходатай, на когото живите могат да се молят.
Според Библията светец е всеки, който е повярвал в
Христос и по този начин е направен праведен.
В Библията няма такова нещо като „светец“, на когото да се молим.

Да се ;говори за увереност в спасението се счита за грях на самонадеяност.
Въпреки това има хора, които са живели толкова образцово, че Църквата е уверена във вечната им съдба и така ги „канонизира“ – официално ги признава за светци.

За съжаление идеята за светците покровители има своите корени в езичеството. Почитането на светци, кои
то надзирават определени географски региони, или молбата им да защитават тези в определени сделки звучи удиви
телно като концепцията за божествата покровители в Римската империя. В древните религии всяко божество има оп
ределена област на действие. Всяка търговска гилдия и професия имаше божество-покровител. Ако сте имали проблем или молба
в определена област, или ако се е отнасяло до вашето препитание, вашите молитви и жертви ще бъдат насочени към това божество.

Новият завет отхвърля идеята за светци покровители, като ясно учи, че всички вярващи са светии и че ние нямаме собствена праведност.
Нашата единствена праведност е вменената праведност на Христос . „Ние станахме свети чрез жертвата на тялото на Исус Христос веднъж завинаги. . . .
Никой вярващ (който е светец по дефиниция) не се нуждае от друг светец, за да привлече вниманието на Бог; по-скоро той може да отиде директно при Бог.
„И тъй като имаме велик първосвещеник, който се е възнесъл на небето, Исус, Божият Син, нека държим здраво вярата, която изповядваме.
Защото нямаме първосвещеник, който да не може да съчувства на нашите слабости, но имаме такъв, който е бил изкушен във всяко отношение, както и ние, но той не е съгрешил.
цитирай
10. barin - Здравей, lamb. Според моите хора, с ...
13.08 09:10
Здравей, lamb. Според моите хора, с които контактувам от Духовно-просветния център към църквата "Св. Архангел Михаил" светецът е издигнат много над обикновените вярващи и със заслуги за разпространение на християнството. За канонизирането се е искало да са засвидетелствани поне две чудеса, извършени от човека преживе, да не е извършвал убийство, да са минали 25 години от смъртта му. На зная защо точно такива условия са поставени. Обикновено практиката е била такава, че една епархия като канонизира някой му се прави житие и другите епархии от солидарност го признават. Аз бях на едно събиране малко преди да се канонизира епископ "Константин Преславски", слушах по-внимателно докладите и изказванията и запомних много неща. Всеки район си е имал някой светец, като в миналото е имал някой Бог. Например моя град Варна е почитал бог Дарзалас. Затова темата е написана по този начин. Благодаря за коментара.
Поздрави!
цитирай
11. emelika - „Където е израснало добро, там е още по-силно злото.“ - изпитал го е, преборил се е .Пример е
14.08 14:43
В представянето на агиографията на епископ Йоан Златоуст има интересни , но невключени факти и поради това подлежащи на забрава, но представляващи интерес. Първите такива за неговото житие са създадени през 5 век и окончателно редактирани от Симеон Метафраст в края на 10 век, което се счита и днес за окончателна редакция, така че неговата агиография е своеобразен срез с особеностите на византийската агиография за пет столетия. Но към средата на 10 век се отнася и малко известно житие на анонимен автор, което е било игнорирано и този паметник незаслужено забравен. Анонимното житие е стигнало до нас, защото е било публикувано от ентусиасти през 17 век , издавайки и пълното избрано творчество на Йоан Златоуст. Предполага се, че този анонимен автор е манастирски свещеник или даже настоятел в един от константинополските манастири. Това не е оригинална авторска работа в съвременен смисъл. В средните векове византийските съставители на жития са се опирали на вече съществуващи версии и анонимния не прави изключение и дава информация на източниците си, но изтъква в началото и целите, които си поставя с по-различен литературен подход .събирайки на-важното от повече ранни съчинения, включая и недостатъчно проучени литературни паметници за слава божия и в памет на светеца, а също и легендарните сказания за Златоустия през 8 и 9 век, невключени от другите животописци. Авторът виждал своята задача не просто във нови по-ранни версии на житието, а в това да покаже в своето съчинение яркото и отделящото се от написаното.
Малко известното житие включва уникална информация за дейността на светеца в Константинопол, съдържаща остра критика на църковната и държавната политика и поради това не е получило в последствие известност.
В един фрагмент е описана историята на строителството от Йоан Златоуст на болница за прокажени, което не се упоменава никъде другаде. Друг фрагмент, при пренасяне на мощите на свети Йоан свидетелства за това как клирици от далечни океански острови след смъртта му пристигат в Константинопол за решение на догматични въпроси съобщили, че от творенията на светите отци им са известни само съчиненията на Йоан Златоуст. Това подчертава вселенското значение на проповедническата и мисионерска дейност на прославения епископ. Анонимният говори за Златоуст като литургист – той съкращава твърде дългата литургия на апостол Яков, свеждайки я до кратки, внушени от Бога думи. От тези фрагменти личи, че авторът избира да подчертае уникалността на светеца. Събрани в едно произведение създават образа в ново многопланово измерение едновременно.
Тук се разказва и за знаменития ритор Ливаний, учител на Йоан Златоуст, който в присъствието на император Юлиан Отстъпник произнесъл, че неговият ученик със своите познания по философия и риторика е надминал самите Платон и Демостен – никой отличаващ се с мъдрост не е надминал Йоан. Ритор и Философ, но и богослов, превъзхождащ, всички църковни отци и учители и своя предшественик на константинополската катедра, знаменития Григорий Назинанзин, който веднъж не можел да изтълкува откъс от Свещеното, Писание и получил откровение, че това може да го направи само Йоан Златоуст и то още като презвитер. Когато император Теодоси1 попитал знаменития епископ, какво може да каже за него, той отговорил, че Йоан със своите тълкования на Свещеното Писание ще покори със себе си целият свят .Този разказ завършва така: „Ако всички църковни учители, единодушно изкажат някакво мнение, което се разминава с точката на зрение на Йоан Златоуст, то следва да се предпочете неговата точка на зрение. Ако всички други единодушно приемат нещо казано, а великият би го изтълкувал по друг начин, неговото тълкование трябва да се приеме.“ В друг фрагмент е описана мисионерската му дейност, достигаща вселенски мащаб – християнското му просвещение се простирало не само сред финикийците, келтите и скитите, както се говори в по-ранните жития, но и на Тир, Сидон, Кизик, Персия, готи, хуни, алани, абхази, иберийци… - до края на земята. Това се синхронизира и с разказите на Козма Веститор за идването в Константинопол на клириците от далечните океански острови. Така Анонимният автор утвърждава най-главната роля на Йоан в делата на християнското просвещение на Ойкумена – обитаемата от човечеството част на света.
С това житие пред нас изпъква уникална фигура, стояща най-високо сред прочутите светци, без равни сред античните мъдреци, нито сред отците и учителите на църквата, отразява кулминационните моменти и е висша точка в Житието на Йоан Златоуст.


цитирай
12. barin - Здравей, Елена. Изчетох коментара ...
14.08 14:52
Здравей, Елена. Изчетох коментара ти, макар и малко дълъг. Има полза от него. Писала си за малко известни моменти от живота на Йоан Златоуст. Той, за разлика от много светци и мъченици не е живял по времето на римския император Диоклециан. Много благодаря за допълнението към темата.
Поздрави!
цитирай
13. knowings - Завладяваща тема, наистина...
16.08 13:46
Беше ми изключително интересно да прочета за житието на Йоан Златоуст, за което благодаря!
Имат на какво да ни научат тези жития, основата на които е религиозно-нравственото съвършенство на християнската религия и възвишените добродетели като вярата най-вече, която е пътят към надеждата и любовта.
Поради това, житията на светците винаги са изпълнени с красота и светлина и ни показват пътят към невидимия и съвършен духовен свят.
цитирай
14. barin - Здравей, knowings. Наистина има ...
16.08 15:11
Здравей, knowings. Наистина има какво да научим от житията на светците. Те ни учат на правилни неща, но често хората не им обръщат внимание.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 2730831
Постинги: 408
Коментари: 5690
Гласове: 62785
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930