Много са документите, от които може да черпим информация за българската история. Болонският псалтир е един от тях. Не съм срещал на много места писано за него, особено тук в блога. Той е написан през XIII в. Предполага се, че е от Иван Асен II, някъде малко след 1230 г., когато е неговата победа при Клокотница. За нея читателите знаят, затова само ще дам връзка къде може да четете:
Блогът на barin :: Териториално разширение на България след битката при Клокотница 1230 г.
"С победата при Клокотница за трети път през XIII в. се променя съществено( след падането на Константинопол през 1204 г. и българската победа на следващата година при Одрин( Адрианопол). При управлението на цар Борил между Калоян и Иван Асен II не отчитам, че промяната на границите и картата на Балканския полуостров  е от съществено значение. Вярно, че губим територии, но после бързо си ги възвръщаме и увеличаваме."
            "Болонският псалтир е пергаментен ръкопис от 264 страници с размер 27 на 20 см, който се пази в Болонската библиотека под заглавието Athanasius Psalmorum Romae. Бележка върху вътрешната страница, направена от Емилио Теца през 1869 г., информира читателя, че този ръкопис съдържа средновековен български текст, писан на кирилица. Преди да постъпи тук, ръкописът е бил част от библиотеката на манастира „Св. Салваторе”.
Като цяло текстът е придружен от множество маркери. Впоследствие някои от тях са умишлено отстранени, като тази в горния ляв ъгъл на лист 91 и на лист 254. Други, запазени и до днес, са важни за историята на текста. Например лист 126 съдържа бележка от известния славист В. Ягич (1838–1923). На съседния лист има записка от йеромонах Данаил (вероятно вдовец), който купил книгата в Битоля от Тодор от Равне за цената на „позлатените попадиини обеци и два перпера”.
               Болонският псалтир може да се намери в книжарниците:


 
               Намира се  Италия в библиотеката на университета в гр. Болоня. В паметник има приписка, от която се вижда, че е бил писан от монасите Йосиф и Тихота в разположеното близо до Охрид село Равне при цар Асен (не е казано дали при цар Асен І или цар Асен ІІ). Мнозина приемат, че Болонският псалтир е писан по времето на Асен ІІ, т. е. през ХІІІ век, по точно след 1230 години, когато и Охридската област е била включена в пределите на българската държава. Въпреки старинния характер на езика срещат се и някои нови черти, между които най-забележителни са формите за 3 л. мн. ч. на минало свършено време от ов тип ωтрѣшихѫ, призвахѫ, прѣвратихѫ и окончанието -ме за 1 л. мн. ч. сег. вр. – есме, вѣме, имаме. Паметникът е издаден от В. Ягич: Словѣньская псалтирь – Psalterium Bononiense, 1907.

                   В Болонският псалтир има много описани събития от българската история. Написването на Болонския псалтир се приписва на Йосиф и Тихота. Книга за псалтира има издадена от  Иван Дуйчев. В него има 40 илюстрации, свързани с известни исторически събития:
  1. Сражение на хан Крум (миниатюра във Ватиканския препис на Манасиевата летопис.)

  2. Сражение между българи и византийци по времето на хан Крум (миниатюра от Манасиевата летопис)

  3. Победата на хан Крум и пленяването на имп. Никифор I (миниатюра от Манасиевата летопис)

  4. Пиршество на хан Крум (миниатюра от Манасиевата летопис)

  5. Най-древните предполагаеми образи на Константин Философ-Кирил и Методий (Ватикански менологий на имп. Василий II Българоубиец)

  6. Нападение на цар Симеон в околностите на Цариград (миниатюра от Манасиевата летопис)

  7. Смъртта на цар Симеон (миниатюра на Манасиевата летопис)

  8. Войските на киевския княз Светослав и нашествието на византийския император Йоан I Цимисхий (миниатюра на Манасиевата летопис)

  9. Имп. Йоан I Цимисхий превзима Преслав. Имп. Василий II Българоубиец превзима Плиска (миниатюра на Манасиевата летопис)

10. Поражението на цар Самуил при Беласица. Смъртта на цар Самуил (миниатюра на Манасиевата летопис)

11. Цар Иван Александър между Исус Христос и летописеца Константин Манаси (миниатюра на Манасиевата летопис)

12. Смъртта на Иван Асен, син на Иван Александър. Търново (миниатюра на Манасиевата летопис)

13. Пренасяне на мощите на папа Климент Римски (стенопис от базиликата Сан Клементе в Рим)

14. Заглавна страница на Болонския псалтир (1230-1241 г.)

15. Приписка на преписвачите на Болонския псалтир Йосиф и Тихота

16. Болонски псалтир. Украси със зверинен орнамент

17. Болонски псалтир. Украси със зверинен орнамент

18. Болонски псалтир. Зверинен орнамент

19. Болонски псалтир. Зверинен орнамент

20. Болонски псалтир. Зверинен орнамент

21. Икона на св. Георги (XVIII в.). Светецът спасява момък от български плен

22. Икона на св. Георги (1856 г.) от Трявна. Същият сюжет

23. Икона от манастира „Св. Спас” (Софийско). Същият сюжет

24. Щампа от Самоков (1870 г.). Изображение на св. Георги. Същият сюжет

25. Образи на двама българи от XI в. — Борил и Герман (миниатюра от парижки ръкопис с изображение на имп. Никифор III Вотаниат)

26. Детайл от същата миниатюра : Борил и Герман

27. Релеф с изображение на св. Димитрий солунски, който отблъсква нападение на конници славяни пред стените на Солун (музей на Ватопед. Света гора)

28. Детайл от същия релеф

29. Образи на антични философи и писатели — Аристофан и Одонеристос (Бачково, трапезарията)

30. Диоген (Бачково)

31. Аристоклес (Бачково)

32. Клеомиан (Бачково)

33. Сократ (Бачково)

34. Гален (Бачково)

35. Сибила и Платон (Бачково)

36. Плутарх (Бачково)

37. Надпис върху свитък в ръката на античен философ (Бачково)

38. Надпис върху свитък в ръката на Сибила (Бачково)

39. Надпис върху свитък в ръката на античен учен — Гален (Бачково)

40. Надпис върху свитък в ръката на античен философ — Платон (Бачково)
            Написан е на кирилица при цар „Асен български“ (Иван Асен II), след 1230 и преди 1241 година, от Йосиф и Тихота, в близкото до Охрид село Равне. Книгата има 264 пергаментни листа с размери 27 на 20 см. 
Основните изследвания са от Ватрослав Ягич от 1907 г. и Вячеслав Щепкин от 1906 г. От българка страна за него са писали Кирил Мирчев, 1978 г. и Иван Дуйчев 1968 г. Откриването на Болонския псалтир е от Авраам Норов. Затова в началото е наричан Норовски псалтир. 

 
  За цар Иван Александър и времето, окачествено като "Втори разцвет": 
Блогът на barin :: Положителното и отрицателното при управлението на Иван Александър(1331-1371 г. ). 
        "В областта на културата епохата на Иван Александър често е наричана Втори Златен век /първият е при управлението на Симеон Велики – 893-927 г./. През този нов Златен век са изградени множество богато украсени църкви и манастири. Оцелелите от османското нашествие, като например скалната църква „Св .Богородица” с великолепни стенописи при село Иваново, Русенско, днес са паметници на културата. Сред книгите от тази епоха се откроява Лондонското Четвероевангелие /съхранявано днес в Британската библиотека/. То е украсено с 366 великолепни цветни миниатюри, като една от тях изобразява царя и неговото семейство."
Развиват се книжовните школи и се издига духовността у народа:
Блогът на barin :: Книжовните школи България

          Според църквата псалтир е: "Старозаветен сборник с религиозни песни. Думата първоначално е означавала голям струнен инструмент, а по-късно - сборник от псалми (песни) (грц. ψαλτήριον), чието изпълнение се е съпровождало с този инструмент. В християнското богослужение псалтирът преминава от евреите. За автор на повечето от псалмите се смята цар Давид. Основен художествен метод в псалтира е паралелизма (parallelismus membrorum) - ритмично повторение на една мисъл в две или три изречения, наредени в стихотворни редове.В еврейската Библия Псалтира включва 150 псалма. Само в превода на Седемдесетте (Септуагинта) се съдържа още едни неканоничен псалм - 151, който съществува и в славянския превод. Има разминаване в някои от преводите в номерацията на псалмите, което се дължи на сливане или разделяне на отделни псалми. В еврейската Библия по аналогия с Петокнижието, Псалтира се дели на пет книги, чиито начални псалми са 1, 41, 72, 89, 106. Псалтирът влиза в християнското богослужение още от самото начало. В православната църква за богослужебни цели текстът се дели на 20 катизми (без 151 псалм), като всяка се състои от три слави (неголеми откъси, след които се чете трикратко "алилуя" - библейска литургична акламация, която означава "хвалете Господа"). Псалмите влизат във дсяко утринно и вечерно богослужение - всекидневни, празнични и пасхални служби, през цялата година. Според църковния устав на всекидневната служба се четат по три катизми, така че за една седмица се прочита целият Псалтир, а по време на Великия пост - два пъти в седмицата. Отделни псалми се пеят на определени празници, а също и избрани части от тях (стихири), свързани с празниците, или отделни стихове (алилуяри и прокимени). Според съдържанието си псалмите са природоописателни, хвалитни, молитвени, благодарствени, покайни. Особено място заемат месианските псалми, в които става дума за идването на Месия и за неговото царство. По предназначение псалмите са утринни, вечерни, поклоннически, празнични и др. Повечето от псалмите имат надписания (оглавления), в които се дават указания за времето и повода на написването, за начина на музикално изпълнение и за автора. Псалтирът е бил сред първите книги, преведени от св.св. Кирил и Методий. Преводът е направен по Лукиановата редакция, възникнала на гръцки език през последната четвърт на ІІІ в. За богослужебни нужди се създават т.нар. служебни псалтири, които се делят на два типа: прост (неследовен) и следовен Псалтир.Неследовният обикновено включва освен 151 псалма, разделени на катизми, деветте библейски песни, различни текстове с богослужебно предназначение, тропари, канони, молитви, календарни указания и др. Съществуват и тълковни псалтири - всеки стих или полустих са придружени от тълкувания. Познати са многобройни коментари на Псалтира, сред които най-известни са коментарите на Ориген, Евсевий Кесарийски, Теодорит Кирски, Дидим Александрийски, Василий Велики, Йоан Златоуст и др. В славянската традиция е разпространен коментарът на  Атанасий Александрийски, който според по-късни изследвания принадлежи на Исихий Йерусалимски (ІV в.) - Болонски псалтир, Погодинов псалтир, Софийски псалтир (Песнивец на Иван-Александър"от 1337 г.).
        Болонският псалтир е един източник на много информация за случили се характерни събития до началото на XIII в. 
      Сигурно читателите забелязват, че този път има повече поставени кавички и използвани цитати, но за Болонския псалтир има малко писано. Част от материала е от разказа от служители на два от музеите във Варна, за което им благодаря.           

Важен, ценен документ...

Благодаря, Марине!

страхотен разказ. Не знаех нищо за тази книга, а тя е много ценна, види се. Благодаря и то от сърце.

Здравей, Роси. Попадна ми при преглеждане на материал за доклада за цар Иван Александър, който вече е готов. Само чакам "да му дойде времето" да го изнеса( вероятно онлайн).
Поздрави!

Знанието е Пътя към Мъдростта, а Мъдростта е Пътя към Истината, приятелю! Ако България избере този Път, отново ще стигне далеч в разцвета си!

Масички се надяваме България да избере правилния път, Оги.
Поздрави!

В територията на България по всяко време има поне 2000 населени - от малки "паланки", планински и полупланински селца-скривалища до сравнително големи градове от по 2-6-10 хиляди души. Предполагам я има статистиката в непреведения (все още) от "османлийски" архив на "империята", който случайно се отзовава в България и до днес е ... предполагам полуунищожен и препродаден на разни "инвеститори", доколкото в научните ни среди обикновено се подвизават бедни мишки - мишки, но крадливи и хитри(ще ме извиниш за това ми мнение). Според книгите на Марин Дринов и други предосвобожденски автори населението ни е около 2 до 3 милиона етнически българи. Всеки тогавашен българин по "закон" Божи е подлежащ на кръщение, за което са необходими поне 2000 "попа", всеки поп без псалтир е нищо. В един момент се налага да се внася в българските земи "служебна" литература от Русия (предимно издадена от синодалната печатница в Москва) на кирилица или както е популярно да се казва - черковно-славянски език. Явно, покрай църковните ни борби, които са началото на нашето Възраждане и Освобождение с "гръцките" мангалоиди в Нашата църква, броят на българите в религията се увеличава, а връзките с Русия укрепват по причина близките ни езици и писмо. Примерно, мой роднина е завършил в Русия и остава там като монах, а после се издига до голям за българин сан. От друга страна имаме и няколко стотин монаси, които също трябва да участват в Богослужение. В попските фамилии литературата се препредава в семеен кръг и по такъв начин, понякога в една попска фамилия има по няколко богослужебни книги от един вид. В това съм сигурен от личен опит. Продажбата, за която пишеш е сигурно част от подобен архив, за онези години "старото" не се е ценяло много, щото е написано на остаряла форма на "черковнославянски". Обобщавам, някога книгите писани на пергамент бяха ценни и редки. Една италианска или германска "издателска къща", можеше за 1 година да създаде от 1 до 2 книги, които струваха в днешни пари 100 - 500 хил. дол.

Здравей, gardener. Изчетох коментара. Старобългарският език наистина го наричат "черковнославянски". Аз съм слушал как звучи. Преди 2 дена имах възможността по време на историческата възстановка в Никополис ад Иструм "Нике- игрите и победата" да чуя "Отче наш" на 5 езика. Самата книга "Болонски псалтир" проверих по сайтовете, че струва над 100 лева.
Поздрави!

Не бях чел подробно за него, интересна, полезна и ценна информация. Добре си го систематизирал. И благодаря, че го сподели в групата ми във Фейсбук!

Благодаря, Монка. Както обикновено практикувам търся нещо ново и ако няма писано в блога публикувам. Взех си бележка от преди много години, когато ме контрираха защо пиша за Първото Българско царство и Аспарух, след като 5-6 потребителя зса писали преди мен. Все пак не мога да изчета всичко.
Поздрави!

Стенописите от Бачково са изключително ценни, защото вече не съществуват, но в същото време е доста нахално, дори - нагло, да бъдат включвани в едно и също книжно тяло с Болонския псалтир и прочее старославянски феномени, защото нямат нищо общо с българската или старославянска тематика. Нещо повече - няма такива фрески в нито една българска църква и никога не е имало!!! Четете проф. А. Чилингиров, а също и архива на Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, защото статиите му рядко са виждали бял свят, а дори и да са публикувани, после са унищожавани!

Здравей, Киркоре. Ще прочета проф. Чилингиров, щом препоръчваш. Добре е да обогатя информацията и знанията, които имам. От Змей Горянин не съм чел нищо.
Поздрави!

След закриването на Магурата опозиционерите неоплатоници, начело с Йоан Итал се прехвърлят в Бачково - Петриционитис, а след 20-30 г. тръгват в различни посоки - вкл. Гелати в Грузия, вкл. - Прага и Зап. Европа. Това го няма нито при Чилингиров, нито при Змей Горянин, естествено - мое е!!! Така неоплатонизмът погърчва ИРИ и подготвя Ренесанса на Запада. Никаква връзка с бълг. култура!!! Даже по Устав в манастира нямат право да влизат ромеи-гърци, а камо ли българи! Основателите са преки потомци на Комитопулите, тоест арменци от Иверската църква, но само проформа, а всъщност сключват уния с Йерусалимския патриарх Евтимий, погребан там! Абе, хитреци, създали държава в империята! Възкресяват елинизма и елинистичните науки - епахални неща!!! А българите снимаха в манстира порноклипчета, щот са голееееми христиЕни!!! И го водят грузински, хаааааааа!!!! Преди появата на Грузия, а???!!! Не питам - констатирам!