Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05 22:04 - Героите от Сръбско-българската война 1885 г.
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 2614 Коментари: 20 Гласове:
54

Последна промяна: 08.05 22:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                       Още след освобождението и зараждането на Третото Българско царство се налага да водим война. На 6-ти ноември 1885 г. княжество България се съединява с измисленото и изкуствено създадено княжество Източна Румелия. Това е васална на Османската империя държава, по нищо неотличаваща се от България: население, исторически особености, фолклор, традиции, език.... Така са решили "Великите сили" в Европа и затова няколко години има Източна Румелия. Тя се управлява от рода Богориди: Блогът на barin :: Родът Богориди
               Няма да се впускам в подробности за Богориди, който желае може да прочете посочената тема и да се запознае с тях. От рода Богориди са: Софроний Врачански, светско име Стефан Владиславов; Стефан, Никола, Александър,  Емануил, Атанас. 
                    След извършването на Съединението без позволението( благословията) на "великите сили"  България очаква  реакция от страна на Османската империя. То е очевидно и резонно, тъй като доскоро сме били част от тяхната територия. Вместо това нападението се извършва от запад. Сърбия, подтиквана от западните сили, най-вече от Австроунгарската империя напада вероломно и изненадващо България. Българските войски са на южната граница и се налага да извършат нечуван марш от стотици километри, за да запазят България и по-специално столицата София. Отначало планът е бил замислен да се изостави София и сърбите да бъдат посрещнати някъде около Своге в Искърското дефиле. Впоследствие се оказва, че българите бързо се придвижват и посрещат сръбските войски на крал Милан при Сливница. Отначало сърбите напредват, защото не срещат съпротива, но са спряни при Сливница. Тук проличава героизма на българите в студените ноемврийски дни. Малко след съединението руските генерали напускат България и Русия скъсва дипломатическите отношения с България. Българските военни са достигнали до звание "капитан". Затова войната е останала още в историята като победата на капитаните над генералите. Това е единствената подобна ситуация в историята и няма как да се повтори. След войната героите стигат до високи военни и цивилни постове в новата ни държава. Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г.  изменя коренно съотношението между силите на Балканския полуостров и предизвиква реакцията не само на Османската империя, но и на останалите съседни страни. Гърция извършва незабавна мобилизация и заплашва, че ще нахлуе в турска територия, за да присъедини като компенсация части от Македония. Румъния търси разширение в Южна Добруджа. Категорично против Съединението се обявява Сърбия, която има претенции за хегемония сред славянското население на Балканите, и на 9 септември извършва мобилизация на запасните чинове, „за да запази равновесието“ на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес (1878 г.).
             През цялото време, откакто България се намира на юг от река Дунав и Сърбия е създадена ние сме били съседни държави. Водили сме 13 войни, по-подробно описани в моята тема: 
Блогът на barin :: Войните между България и Сърбия
                      Ще публикувам само заключението от посочената тема: "Вижда се колко голямо е превъзходството на българскат бойска срещу сръбската. Дължи се на много фактори: по-добра подготовка, биене за своя кауза, защита на територии и стремеж за обединяваяне на териториите, населени с българи, традиции и национален дух. Не случайно българската армия през вековете е била една от най-успешните в Европа. За първи път губим война едва при петият ни владетел Кормисош.  За новото време просто лошо стечение на обстоятелствата и слаби политици ни заставиха да се чувстваме като второстепенна държава на Балканския полуостров."
    
image
                  
Сърбия разделя силите си на две части. Основната Нишавска армия (42 800 души) се позиционира за настъпление в посока Пирот – Цариброд със задача да превземе столицата София и с това да предреши изхода от войната. Тимошка армия  (21 000 души) е дислоцирана към Видин с цел да го превземе и след това да напредне по поречието на р. Искър. До края на войната съставът на сръбската войска достига до над 120 000 души, от които 103 000 редовна армия.

                  България мобилизира общо 108 000 души, от които 14 000 опълченци от източнорумелийската милиция и няколко хиляди доброволци. Войската е разделена на два корпуса – Източен, съсредоточен в началото на военните действия на южната граница в очакване на враждебна реакция от страна на Османската империя. По границата със Сърбия е разположен малобройният Западен корпус. Снабдяването и въоръжението на войските не е добро, не достигат муниции, затруднена е доставката на храна, липсват лекари. Българската войска е лишена от генералите и е изолирана в международен план.  В първите няколко дни на войната сръбските войски успяват бързо да навлязат в българска територия. Незначителните български части се съпротивляват упорито, забавят сериозно неприятеля в района на Трън и Брезник и не му позволяват да премине линията Драгоман – Сливница. На свикания от българския княз Тронен съвет е взето решение силите да се съсредоточат в Сливница, където сърбите да бъдат задържани до пристигането на българските войски от турската граница, които спешно са придвижени с влак до Саранбей (гара Септември) и оттам в усилен марш – към сръбската граница. За охрана на българо-турската граница е оставена специална войскова част в състав от 35 000 души. Ние нямаме подкрепа на никоя държава, а и няма на кого да разчитаме: Великобритания е държавата, донесла най-много неприятности на България, Франция поддържа винаги Румъния и Сърбия( Югославия), на юг е ясно, че Турция и Гърция са несигурни, Австроунгария има интереси в Сърбия и западната част на Балканския полуостров. Тя няма как да допусне България да стане голяма държава, може би от страх да не би да погледнем към територии, към които тя има апетити. По-късно ще видим, че Австроунгария завладява Босна и херцеговина точно в деня, когато княз Фердинанд обявява България за независимо царство и приема титлата "цар". Възможно е да е имал намерение да приема по-нататък  по-различна титла, например " цар на българи и ромеи", но само може да гадаем по последващите негови действия дали е така. 
image
                   След съсредоточаването на българските главни военни сили на 5 ноември започва Сливнишката битка. След тридневни сражения сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят. Българските жертви са 1800 убити и ранени, а сръбските – 2100. Победата при Сливница е преломен момент, който предвещава бъдещата победа на България във войната. 
По същото време на Северния фронт в района на Видин, Белоградчик и Кула продължават усилените боеве. Тимошка армия напредва и българските погранични части отстъпват назад към Видинската крепост, която е обсадена на 9 ноември. Сръбският крал Милан може да си е мачтаел да си пие кафето в центъра на София, но по-скоро е можело княз Александър I Батенберг да си пие кафето в центъра на Белград. Опитите да бъде превзет градът обаче срещат непреодолим отпор. Съотношението на силите е неравностойно – сърбите наброяват 22 000, а всички 15 000 защитници са опълченци, запасни и доброволци. На 15 ноември българите излизат от крепостта, контраатакуват и изтласкват окончателно сърбите. След победата при Сливница българските войски преминават в контранастъпление, провеждат поредица от успешни офанзиви и изтласкват сръбските до границите от преди войната. Европейските народи са били против България и затова на 12 ноември изпращат нота, подкрепена от Османската империя, за започване на мирни преговори, а на следващия ден са изпратени сръбски парламентьори с молба за примирие. Българският княз обаче заповядва настъплението да продължи и преговори за мир да започнат само при признаване на Съединението. На 14 ноември българските войски пресичат границата и след двудневни ожесточени боеве влизат триумфално в Пирот. Сърбите са разгромени и принудени да отстъпят на запад. Пътят към Ниш и Белград е открит и Сърбия е изправена пред пълен разгром. Гръмките български победи напомнят за миналата слава и затова Австоунгария се намесва. На 16 ноември нейният пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер-Меч пристига лично в Главната квартира на българската армия в Пирот. Той настоява за незабавно спиране на военните действия и заплашва, че в противен случай българските войски ще срещнат австро-унгарски. Княз Александър I е принуден да прекрати бойните действия и да спре устремния победен марш на сръбска територия. Героите от Сръбско-българската война през есента на 1885 г. са много.            
                  

     1. Княз Александър I Батенберг: Роденият на 5 април 1857 година във Верона принц също не е сигурен в своето желание. Той обаче бива убеден от своя чичо да се нагърби с тази задача. Именно той е една от причините князът да е толкова подходящ за българския престол. А той е самият Александър II, известен още като Цар Освободител. Съпругата му е сестра на Александър фон Хесен Дармщад – баща на Батенберг. Покровителството от Русия е много важна предпоставка за избора на бъдещ първи монарх на Третата българска държава. Прибавяйки и родствената му връзка с други европейски монархически фамилии, включително и британската, изграждаме образа на човек, подходящ да заеме българския престол. Батенберг има военно образование и е поручик в Австро- унгарската армия. Тези фактори го правят удобен за противостоящите си страни и успяват да го превърнат обединяваща в дипломатическо отношение фигура. Освен, че е роден през април, през този месец се случва и друго важно събитие в живота на Батенберг. Тогава е утвърден и за княз на България. Това се случва ден след приемането на Търновската конституция (на 17 април 1879 година), а младият Александър току що е навършил едва 22 години. Въпреки това той е посрещнат с голям ентусиазъм от българския народ. Бъдещият владетел пристига във Варна, откъдето на 26 юни полага своята клетва във Велико Търново. От този момент до абдикацията му на 8 септември 1886 година политическият живот в младото княжество не оставя нито миг спокойствие на една от главните си фигури, въвличайки го в множество събития с историческо значение. 
image
          2. Капитан Атанас Узунов е роден през 1857 година в Русчук. Той   участва в Старозагорското въстание, организирано от БРЦК. Въстаник е  в Червеноводската чета. След неуспеха на въстанието емигрира в Румъния. Узунов участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 година  през 1876 г., сражавайки се при гр. Зайчар и гр. Корито. Същата година постъпва на служба в 60-и Заморски Пехотен полк на Руската армия. След войната завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса. При обявяване на Руско-турската война  1877-78 година Атанас Узунов  се записва в Българското опълчение.  Той е опълченец в III-а рота на II-а Опълченска дружина. Участва в боя при Стара  Загора, сражава се на вр. Шипка, Шейновската битка  и в Котленския балкан. Награден с Войнишки кръст „Свети Георги“ IV ст. и е повишен в офицерско звание прапоршчик през 1878 година. След Освобождението  Атанас Узунов служи в Източнорумелийската милиция. Постъпва във II-а Кюстендилска Пехотна дружина, а след това в XXII-а Пазарджишка Пехотна дружина и I-а Софийска Сапьорна рота.  Той е първият офицер в Българската войска , който завършва Военно-инженерната академия в Санкт-Петербург. По време на Сръбско-българската война от 1885  година  Атанас Узунов  е началник на Северния отряд  и комендант на Видинската крепост.  Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Тук се проявява българското военно изкуство в защита на крепост, което по-нататък получава развитие при завземане на силно укрепени градове като Одрин и Тутракан.
image
        3. Аврам Гуджев е най-големият от децата и баща му още от 11-годишна възраст го взема в работилницата да му помага и да се учи на занаят. Преди това той е завършил второ отделение в местното училище и е бил сред най-добрите ученици. Даскал Миньо се опитва да убеди баща му Иван Гуджев момчето да завърши поне ІV-то отделение, но ковачът му отговаря, че трябва да храни 6 гърла. Тогава даскал Миньо започва да дава безплатни частни уроци на Аврам и той овладява целия материал от началното училище. После го препоръчва на своя колега Иван Тотев от Априловската гимназия и в нея Аврам изкарва пълния курс на обучение. Завършва училището през 1876 г. с пълно отличие, поради което е произведен в чин подпоручик. Назначен е за командир на взвод в Ставрополския полк. В същата 1876 г. избухва Сръбско-турската война и около 3000 български доброволци се стичат в Сърбия с желание да се сражават срещу османлиите. Сръбското правителство е обещало, че ако войната завърши успешно, ще помогне за осво
бождаването на България.
image

         4. Майор Данаил Николаев е роден на 30 декември в град Болград, Бесарабия. Потомък е на великотърновски род. Основното си образование получава в българското училище, а по-късно завършва и българската гимназия в родния си град. През 1871 година заминава за Одеса с намерение да стане руски офицер. На 27 септември 1871 година е записан в рота на 54 Мински полк, а на 19 септември 1873 година Данаил е вече юнкер в Одеското военно училище. На 20 юли 1875 година е записан в полка на Кишинев, но вече произведен в чин портупей юнкер. Отдаден изцяло на военната служба на руския император, Данаил Николаев не престава да мисли и за своята поробена родина – България. Той знае, че в Букурещ съществува български революционен комитет и че в България кръстосват апостоли, подготвящи народа за борба. В един априлски ден на 1876 година няколко млади офицери от руския гарнизон в Кишинев се събират в хотел “Виктория” и съдбата го среща не с кого да е, а с големия революционер и поет Христо Ботев. Присъстващите на срещата са подпоручици Филов и Шиваров и пряпорци Данаил Николаев, Муткуров, Стоянов и Гуджев – всички българи, готови да умрат за поробената си родина. Поради избухване на Сръбско-турската война на 14 юли 1876 година той подава молба за уволнение от военна служба, за да замине доброволец в Сърбия. Заради благородното начинание, уволнението му е отказано и е изпратен в отпуск. На сръбска страна в бойните действия участват хиляди българи в опит да вдигнат въстание в България или да използват задълбочаване на военните действия, което да доведе до освобождаване на българите. Със своите чети участват Панайот Хитов, Филип Тотю, Ильо войвода, Иван Кулин и Симо Соколов. Българските четници и доброволци достигат до 5000 души, повече, отколкото начислява сръбската войска.
image
             5. Коста Паница е роден в Търново през 1857 година, но родът му води началото си от периода 1690-1710 г. Тогава дедите му са живеели в с. Дебелец.[1][2][3] Баща му Атанас Николов Хаджигеоргиев (1802-1872) е роден в Търново. Атанас е търговец и има два брака. Първата му жена Мариола умира млада и от нея остават 4 деца. От втория му брак със съседката му Венета се раждат Коста и още две деца.[4] Бащата Атанас не употребявал прякора на дядо си хаджи Георги Димитров - "Паница" като фамилно име, но някои от децата му приели по-късно името Паница. Между тях е бил и Коста. Паница учи в класното училище "Св. Кирил" в Търново. През 1872 г. баща му починал и майка му се преселила във Варна при негови по-големи братя. След като завършил образованието си, и Коста се прибрал при майка си. През март 1876 г. Коста Паница заминал от Варна за Букурещ, а оттам се мести в Одеса и учи в Одеското Военно училище (1875-1876). Участва в подготовката на Априлското въстание. Свързва се с Иларион Драгостинов, Сава Пенев, Иваница Данчев и със съдействието на един от братята си, търговец във Влашко, успява да купи оръжие и го прехвърля в Русе.image
            6. Рачо Петров е роден на 19 февруари 1861 г. в Шумен. Заема редица постове в българската армия, а след уволнението си през 1896 г. се занимава с политическа дейност. Два пъти е министър-председател на България - първият път оглавява временното 21-во правителство от 25 януари 1901 г. до 4 март 1901 г., а вторият — 26-тото правителство от 19 май 1903 г. до 4 ноември 1906 г. По време на своята кариера той е смятан за особено близък с княз Фердинанд I. На 30 август 1878 г. Рачо Петров е произведен в чин прапоршчик. Завършва Военното училище в София с първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. На 24 март 1882 г. е произведен в чин поручик. През 1883 г. завърщва Николаевската военна академия в Санкт Петербург.. Назначен е за ротен командир в 5-та пехотна тетевенска дружина, след което служи в 11-та пехотна орханийска дружина в Шумен. На 24 март 1885 г. е произведен в чин капитан, причислен е към Генералния щаб и назначен за бригаден адютант в щаба на 1-ва пехотна бригада в София. След Съединението (1885), с Указ №2 на княз Александър I Батенберг издаден на 9 септември е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на Щаба на българската войска. След края на Сръбско-българската война (1985) е назначен за титулярен началник-щаб на войската. На 1 януари 1886  г. е произведен в чин майор. През 1887 г. е началник на Военното училище, а от февруари с.г. Регентството го назначава за началник на временно сформирания Източен отряд в Русе. Рачо Петров участва активно в потушаването на военните бунтове в Русе през 1887 г. На 24 април 1887 г. е назначен за военен министър в правителството на Стефан Стамболов и остава на поста във втория и третия кабинет на Константин Стоилов (1894-1896). На 2 август 1888 г. е произведен в чин подполковник, а на 2 август 1891  в чин полковник. На 17 ноември 1896  г. е повишен в чин генерал-майор, а на 29 ноември същата година се уволнява от армията и напуска министерския пост.

 

ХРОНОЛОГИЯ на Сръбскко-българската война от 1885 г.:


6 септ. 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество Българи, съставяне на Временно правителство и обявяване на военно положение и обща мобилизация в Източна Румелия.
6 септ. 1885 г. Княз Александър І издава укази за обща мобилизация в Княжество България и за свикване на ІV ОНС.
9 септ. 1885 г. Османската империя струпва войски по границата с Източна Румелия, окупира Кърджали и няколко села в Родопите и изпраща нота до великите сили, че ще използва дадената от Берлинския договор право да възстанови с оръжие статуквото в областта.
9 септ. 1885 г. Сърбия мобилизира запасните чинове, „за да запази равновесието“ на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес 1878.
10 септ. 1885 г. В Княжество България е обявено военно положение.
10 септ. 1885 г. Русия нарежда военният министър княз М. Кантакузин да подаде оставка, а няколко дни по-късно отзовава всички руски офицери.
11 септ. 1885 г.  Започва извънредна сесия на IV ОНС, на която е одобрено въведеното военно положение и е гласуван 5-милионен кредит за евентуална война.
11 септ. 1885 г. Русия, Германия и Австро-Унгария постигат споразумение за свикване на общо съвещание на посланиците в Цариград по въпроса за Съединението и са отправени съвети към Сърбия, Гърция и Румъния да се въздържат от военни действия.
27 септ. 1885 г. Сръбски части пресичат границата при Трън, но са отблъснати от българската войска.
22 окт. 1885 г. Княз Александър І е отчислен със заповед на руския император от почетния състав на руската армия и е лишен от званието генерал.
24 окт. 1885 г. Начало на Цариградската конференция на великите сили в двореца Топхане по въпроса за Съединението.
2 ноем. 1885 г. Сърбия обявява война на България.
3 ноем. 1885 г. Княжеският Коронен съвет взема решение да се даде отпор на сръбските войски при Сливница и е издадена заповед за прехвърляне на войските от турската граница към Сливница.
5–7 ноем. 1885 г. Битката при Сливница.
10 ноем. 1885 г. Сръбските войски са разбити при Драгоман.
12 ноем. 1885 г. Сръбските войски са разбити при Трън и Цариброд.
12–16 ноем. 1885 г. Обсада на Видинската крепост от Тимошката армия.
12 ноем. 1885 г. Австро-Унгария, Германия и Русия изпращат нота, подкрепена и от Османската империя, за прекратяване на войната между Сърбия и България и започване на преговори за мир.
13 ноем. 1885 г. Сърбия изпраща парламентьори с молба за примирие.
14–15 ноем. 1885 г. Българските войски преминават границата и разбиват сръбските при Пирот.
15 ноем. 1885 г. Австро-унгарският дипломатически представител в Белград граф Кевенхюлер-Меч пристига в българската Главна квартира в Пирот и предава на княз Александър І ултиматум за преустановяване на военните действия.
16 ноем. 1885 г. Спиране на военните действия.
9 дек. 1885 г. Сключване на Пиротското споразумение за примирие между Сърбия и България.
20 ян. 1886 г.  Сключване на Българо-турското споразумение за Съединението – княз Александър І се назначава за генерал-губернатор на Източна Румелия за срок от 5 години с възможност за преназначение; румелийската милиция се влива във войската на княжеството; Кърджалийска околия се отстъпва на Турция заедно с няколко българомохамедански села в Родопите; в случай на вълнения турската войска има право да навлезе в областта и княжеството за възстановяване на реда; взаимна военна помощ между Турция и България; преразглеждане на Органическия устав на Източна Румелия от комисия в срок от четири месеца.
23 ян. 1886 г. Начало на Мирната конференция в Букурещ.
19 февр. 1886 г. Сключване на Букурещкия мирен договор между България и Сърбия.
 
 

              7. Никола Генев: началник на Трънския отряд, на когото му беше възложено да се срещне с верни погранични българи и от тях да узнае за вършеното в Сърбия. Той ми даде точни сведени за количеството на сръбските войскови части, противопоставени на отряда ми и тяхното разположение на позицията. Тръгна да си отиде. Предупредих го да бъде предпазлив и да не се приближава до граничната линия. Не ме послуша. Като се отдалечи на един километър на север, от засада с един залп биде убит под него конят му. Едва той сполучи да се измъкне от падналия вече убит кон и да потърси прикритие, посипан от непрекъснати безредни изстрели, той биде ранен. И за станалото телеграфически донесох и получих стереотипния отговор: „С нищо не предизвиквайте.“ Вече трябваше да се крием по окопите. Изправи ли се някой български войник близо до границата, послужваше за мерна точка за стрелба на сръбски войници. Положението стана несносно, нетърпимо, неудържимо.
 

 image

            
                 8. Капитан Марин Маринов е роден в Русе през 1856 г. Учи в родния си град, след което постъпва в най-доброто учебно заведение по това време - прочутия Робърт колеж в Цариград. След Освобождението се записва в младата българска войска и завършва Военното училище с първия випуск. По-късно е произведен в чин подпоручик и заради доброто образование е назначен за флигел адютант на княз Александър I Батенберг. Изпратен е да продължи военната си подготовка в Русия. След Съединението, когато руските офицери напускат България, по негова молба на 21 септември 1885 година князът го освобождава от длъжността флигел адютант и го назначава за командир на 3-ти пехотен Бдински полк. В започналата от сърбите война Бдинци поемат защитата на един от най-трудните участъци на фронта при Сливница. На 6 ноември, под командването на капитан Маринов, те успяват да завземат на нож височината Мека Црев (бел.ред. – хълма с надписа „Съединение на България” над Алдомировско блато), която упорито отбраняват от яростните сръбски атаки. На следващия ден капитан Маринов повежда войниците си към извисяващия се над цялата околност връх Три уши, завзет от сръбската Шумадийска дивизия, откъдето противникът обсипва с куршуми българските позиции. В най-критичния момент на атаката, когато войниците не издържат и залягат, капитан Маринов излиза напред и повежда със сабя в ръка решителния щурм. Пронизан в гърдите от сръбските куршуми, неспособен да говори, с последни усилия той продължава да сочи със сабята си върха. Неговите войници, разбрали жеста му, отново се хвърлят напред и помитат сръбските редици. Победата на Бдинци става повратна точка в сраженията при Три уши, Драгоман и Сливница, и отваря пътя за българското настъпление.
image
 
             9. Сава Муткуров:  Първият български генерал се казва Сава Атанасов Муткуров. Роден е на 16 декември 1852 година в Търново. Следва военно дело във Военно-медицинското училище в Цариград, а през 1872 година се дипломира в Юнкерското пехотно училище в Одеса, където е назначен е на служба към руската редовна армия. През 1876 година с други български доброволци се включва на страната на сърбите във войната им срещу Турция. По време на руско-турската освободителна война командва рота в 54-ти пехотен Мински полк. След Освобождението офицер Муткуров е назначен в милицията на Източна Румелия, където активно участва в подготовката и реализацията на Съединението през 1885 година. Между 6-8 септември е член на временното правителство, образувано след преврата в Пловдив. Малко повече от месец по-късно, на 14 ноември, Сърбското княжество, недоволно от разширението на България обявява война и нахлува в български земи. Капитан Сава Муткуров поема командването на десния фланг и центъра при настъплението на сръбските войски към българския град Пирот. Брилянтните му военни ходове отблъскват редовната сръбска армия, която според предвижданията на сръбските военни стратези е трябвало напълно безпроблемно да прекоси 100-ната километра до столицата София и да доведе младата българска държава до капитолация. 
image

               За Сръбско-българската война пише Бранислав Нушич, когото познаваме от ученическите години, като автор на "Автобиография".

         "На 27 септември сръбски части демонстративно пресичат границата при Трън, но са отблъснати от българската войска. След месец последва втора гранична провокация. България протестира пред Великите сили, но безрезултатно. В края на месец октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември Сърбия обявява война на България под претекст, че български части са нападнали пограничните райони. Измисленият военен конфликт е поводът за войната, но причината е ясна – амбициите на сръбския крал, който лекомислено заявява, че кампанията срещу страната ни ще е просто една „военна разходка“. Предстоящите събития, описани в книгата, са предадени през погледа на наблюдател със зорко око и човечно сърце. Нушич вижда и показва несправедливия характер на войната, критикувайки остро вероломното нападение на Сърбия. Писателят надзърта в домовете на обикновените хора, които изпращат войници на бойното поле. На този огън може би за последен път се е грял някой баща със своите дечица, когато гърмежът на нашите пушки го е принудил със сълзи на очи да напусне милия си роден дом."
image
             
Сръбско-българската война през ноември 1885 г. завършва с пълна победа на българската войска и остава в историята, като "Победата на капитаните над генералите". Тя е повод за гордост в новото време, където няма много положителни изяви. Тя е следствие на обявеното малко по-рано Съединение. 




Гласувай:
54



1. batogo - !!!:))) Чест и почитания за чудесния, опресняващ постинг, Ванка!
09.05 12:49
Има нужда от напомняне за достойните подвизи на родолюбивите, почтени българи, дали всичко за Отечеството ни!
цитирай
2. barin - Сега е момента да припомня за бъл...
09.05 12:52
Сега е момента да припомня за българската слава, Оги. На фона на разединението по отниошение позицията на войната в Украйна. Нека си припомним героите на новото време, колкото и малко да са.
Поздрави!
цитирай
3. karpis - Поздрав за великолепната публикация!
09.05 23:48
Героите винаги трябва да бъдат почитани и припомняно делото им!
Поздрави!
цитирай
4. barin - Добро утро, Кристина. Войната е ...
10.05 05:22
Добро утро, Кристина. Войната е спечелена без никаква подкрепа и дори като никой не е предполагал, че може да победим. Това е силен дух и патриотизъм.
Поздрави!
цитирай
5. germantiger - +
10.05 12:48
една от най-силните ти според мен теми

подредена, типично за теб масоивна като текст и както се казва материал

лично на мен ми хареса представянето на личностите, защото повечето подобни теми се конжцентрират на военните действия, в случая ти си представил бележитите личности и действително герои решили тогава съдбата на младото княжество
цитирай
6. germantiger - ++
10.05 12:50
учуди ме написаното от бранислав нушич, жалко че покрай 9 май темата ни е била така забелязана както заслужава

явно трябва да се избягват полемични дати, когато човек пуска постинг извън тия дати полемични и злободневни проблеми

макар от друга страна пускането на постинги като този нба дата като 9 май да е мерило за някаква нормалност или българщина
цитирай
7. barin - Благодаря за хубавите думи, Митак. ...
10.05 13:25
Благодаря за хубавите думи, Митак. Народно пуснах темата преди 9- ти май. Датата е полемична, но най-точно според мен е да се каже за нея " Този празник е за цяла Европа. Заслугата на Съветския съюз е най- голяма, но празникът не е единствено за Русия.
Поздрави!
цитирай
8. leonleonovpom2 - Здравей, Адаш!
10.05 18:38
Много хубав материал си написал!
За княз Александър бих допълнил, че като младши офицер е участник в Освободителната война !Заедно със Стамболов са на фронтовата линия на Сливница Само присъствието на двамата първи в държавата е достатъчно за повдигане на бойния дух на юнкерите и запасните ! Батенберг, доколкото си спомням, се включва и в ръководенето на артилерията
Чист и честен човек, претърпял много несправедливости,но обичащ България!
Умира едва на 36 години, но последното му желание, въпреки огорченията, е да бъде погребан в България!
То е изпълнено!
Слава богу, че с проявяващото се рарварско желание за унищожаване на историческите ни паметници, Мавзолеят му е съхранен!
А вероятно, както и Фердинанд и той има капчица Българска кръв, за да бъде предложен на този пост!

Хубава вечер, Адаш!
цитирай
9. barin - Здравей, Адаш. Александър Бате...
10.05 21:16
Здравей, Адаш. Александър Батенберг го имам за по- заслужил от Фердинанд Сакскобургготски. Мисля, че той има влияние и всички процеси след Освобождението стават с негово съгласие. Освен изброените има още герои, прославили българската военна сила
Поздрави!
цитирай
10. marana69 - ...многоо хубав пост...заслуъжаваш Похвала, иване..
12.05 18:32
и аз да се похваля тук, моят дядо е бил Капитан на полк
в тази Война..върнал се е жив, и здрав, късмет, в къщи, са
го чакали 6 деца, баба ми, на нея съм кръстена, и 3 Хектара Земя..

пп..
такива работи, трябва да се пишат, и да ни Обединяват..Браво!
цитирай
11. marana69 - браво +++
12.05 18:33
ето и Уики..

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил[2]) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. По това време Русия, която подкрепя младата българска армия с висши офицерски кадри, с цел създаване на самостоятелна войска, изтегля своите инструктори.

Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
цитирай
12. barin - Здравей, Юлия. Аз имам в рода си п...
12.05 18:53
Здравей, Юлия. Аз имам в рода си прадядо, участвал в Сръбско-българската война. Той е бил пленник и в предпоследния ден избягва. Тежка война е била и по спомени от баба ми и прабаба ми, която заварих жива е било много студено. Не както сега ноември да е топъл.
Поздрави!
цитирай
13. rosiela - БАРИН,
17.05 19:27
БРАВО.СИЛЕН МАТЕРИАЛ.
цитирай
14. barin - Благодаря, Роси. Стига с тези ру...
17.05 19:36
Благодаря, Роси. Стига с тези русофили и русофоби.
Поздрави!
цитирай
15. eert2 - Майор Узунов
18.05 20:26
Майор Узунов ръководи защитата на Видин. На негово име е кръстено село Майор Узуново, община Видин.
Трети пехотен Бдински полк - участва в боевете при Сливница и местността Три уши.
Бдинци лъвове, титани !
цитирай
16. barin - Да, eert2/ Преди 2 години ходих във ...
18.05 20:42
Да, eert2/ Преди 2 години ходих във Видинския край и минах покрай село Майор Узуново. В Хасковско има летище Узуново, но не съм сигурен дали и то е кръстено на героя от Сръбско-българската война.
Поздрави!
цитирай
17. eert2 - трябва да помним нашите герои
18.05 20:52
трябва да има повече постове , като този
цитирай
18. zaw12929 - НЯМА ЛОШО- ГРЪЦКА МУ Е НОСИЯТА
23.05 10:03
НЯМА ЛОШО- ГРЪЦКА МУ Е НОСИЯТА
цитирай
19. zaw12929 - ОСТАНА ЗАВИНАГИ ОМРАЗАТА, КОЕТО НЕ ...
23.05 10:05
ОСТАНА ЗАВИНАГИ ОМРАЗАТА, КОЕТО НЕ Е ПРИЕМЛИВО- ДА ГО ПРОМЕНИМ
цитирай
20. barin - Здравей, Зав. Героите трябва да ги ...
23.05 11:17
Здравей, Зав. Героите трябва да ги пом ним и да ги сочим за пример. Сега трудно може да се открои някоя личност.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 2726212
Постинги: 408
Коментари: 5690
Гласове: 62667
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930