Франция е държава, която е дала на света много личности.. Според мен най-ярките са три: Карл Велики, Наполеон Бонапарт и Шарл де Гол. Всъщност Карл Велики е живял преди хиляда години и тогава не е имало Франция. Неговата империя се е разпростирала в Западна Европа, но ядрото, откъдето е тръгнала е сегашната територия на Франция. Наполеон Бонапарт е завладял по-голямата част от Европа. За него има много писано. Шарл де Гол е човекът, с когото се свързват Четвъртата и Петата френска република. Той дава много за народа си и издига Франция до една от великите сили. По негово време Франция става ядрена сила.

       

Шарл де Гол
                 "В края на XIX век във Франция се ражда човекът, който ще стане по-късно създател и двигател на петата френска република."
              

"Шарл дьо Гол (1890 - 1970) - Президент на Република Франция (1959 - 1969) Патриотизъм е да обичаш страната си. Национализъм - да мразиш чуждите."                .".Както Айфеловата кула се извисява над Париж, така и длъгнестата фигура на Шарл дьо Гол доминира Франция през ХХ век. Французите го смятат за втория си най-велик син след Карл Велики"...

                   
                       Шарл де Гол е роден в Лил, Франция на 22 ноември 1890 г. Баща му Анри е професор, който го учи за богатата история на Франция. Израствайки, Шарл обичал да чете книгите на баща си и да пресъздава френските военни битки от историята. Когато е на единадесет, семейството му се премества в Париж, където посещава училище. През 1912 г. завършва военната академия на Сен Сир. Първата световна война намира лейтенанта на Шарл де Гол. Ако от първите сбивания той показа физическа смелост (беше ранен на 15 август в битките в Динан), характерът му не беше единодушен. Назначен за капитан начело на рота, той е известен като крехък, безкомпромисен и не винаги поддържа добри отношения със своите подчинени. Де Гол изисква от хората си толкова, колкото и от себе си, и се отличава с остър тактически усет. На 2 март 1916 г., по време на тежки боеве в Дуомон, неговата дружина е унищожена от германците и той е взет в плен. По време на Първата световна война е ранен три пъти и попада в плен край Вердюн през 1916 г. През 1920-1921 г. служи в Полша с чин майор в щаба на военната мисия на генерал Вейган. Между двете световни войни дьо Гол преподава военна история в училището Сен Сир, служи като помощник на маршал Петен и написва няколко книги за военна стратегия и тактика. В една от тях, озаглавена „За професионална армия” (1934), той настоява за механизация на сухопътните войски и използване на танкове в сътрудничество с авиацията и пехотата. В началото на Втората Световна война е с чин полковник. През април 1940 г. дьо Гол е повишен в бригаден генерал. 6 юни е назначен за заместник-министър на националната отбрана. На 16 юни 1940 г., когато маршал Петен преговаря за капитулация, дьо Гол отлита за Лондон, откъдето на 18 юни включва радиото с призив към сънародниците си да продължат борбата срещу нашествениците. Основава движението за свободна Франция в Лондон. След десанта на англо-американските войски в Северна Африка през юни 1943 г. в Алжир е създаден Френският комитет за национално освобождение (FKNO). Дьо Гол първо е назначен за негов съпредседател, а след това и за единствен председател. През юни 1944 г. FKNO се преименува на Временно правителство на Френската република. След освобождението на Франция през август 1944 г., дьо Гол се завръща в Париж с триумф като ръководител на временното правителство. Въпреки това голисткият принцип за силна изпълнителна власт е отхвърлен от избирателите в края на 1945 г., които предпочитат конституция, подобна в много отношения на тази на Третата република. През януари 1946 г. дьо Гол подава оставка. 

              Шарл дьо Гол се проявява като амбициозен и е решен да направи име в армията. След забележителен престой във френската военна мисия в Полша (която е изправена пред съветските войски, водени от Тухачевски, бивш спътник в плен и бъдещ маршал), той преподава в Сен Сир, след което се присъединява към Военния колеж. В личен план той се жени за Ивон Вендру, която ще съпътства дните му до смъртта му и от която има 3 деца. През 20-те и 30-те години на ХХ век де Гол, утвърден във военни, политически и културни кръгове, създава авангардни военни теории. Постепенно се отдалечава от неговия наставник маршал Петен, той се застъпва за професионална армия, добре запозната с използването на механична сила, която той вижда като основен инструмент за победа във всяка съвременна война. Между двете световни войни Шарл ге Гол изучава военните стратегии и извлича поуки от войните. Важни са поуките от успеха на германците в Полша. Той изпраща енергичен меморандум до най-висшите политически и военни фигури през януари 1940 г., за да предотврати френското поражение, което според него е възможно. Въпреки това, той отново се изправя срещу консерватизма на елитите, сигурни в стойността на френската отбранителна стратегия.
 
                Самолетоносач, кръстен на де Гол
               На името на Шарл де Гол има кръстено и летище. 
                Де Гол се противопоставя на подписването на примирие с германците (линия, защитена, между другото, от маршал Петен, тогава вицепрезидент на съвета), той влезе в противоречие на 17 юни, когато Петен, новият правителствен глава, обяви на французите, че е необходимо битката. В призива си от 18 юни 1940 г., излъчен от Би Би Си, Шарл де Гол, който се установява в Лондон, призовава сънародниците си да продължат борбата заедно с британците и да се присъединят към нея. Отношенията между Уинстън Чърчил и Шарл де Гол не са никак приятелски.
               Свободна Франция току-що се роди. де Гол се оказва изправен пред цялата неяснота на англосаксонската подкрепа за Свободна Франция. Всъщност Чърчил и особено Рузвелт крият много съмнения относно генерала, непредсказуем и неразрешим съюзник по въпроса за запазването на ранга на Франция. От друга страна Вашингтон (и Лондон в по-малка степен) не прекъсна всички връзки с Виши, който все още изглежда потенциален съюзник срещу германците. Така след окупацията на Мароко и Алжир и в средата на провинцията на Тунис англосаксонците наложиха на лидера на Свободна Франция споделяне на властта с генерал Жиро, компетентен офицер, но с маршалистски афинитети. Този диархат, който трябваше да води френски комитет за национално освобождение (CFLN), няма да продължи дълго, генерал дьо Гол, умела политическа маневра, бързо отстранявайки Жиро. През годините до Нормандския десант Англия и САЩ умело лавират и изчакват какъв се очертава да бъде резултатът от Съветско-Германския сблъсък на Източния фронт. Всичко е политическа маневра. Освобождението на Париж и слизането на Шанз Елизе на 26 август 1944 г. освещава Шарл дьо Гол като емблематична фигура на Френската република. Оттогава Шарл де Гол се превръща в човека, направил най-много за облика на съвременна Франция. 

                   Снимка от летището Шарл де Гол
              Когато войната приключва в Европа на 8 май 1945 г., генералът се радва на огромен престиж (и не само във Франция), но трябва да се изправи пред предизвикателството да се върне към мира в страна, опустошена от повече от 4 години окупация. Герман, чрез бой и бомбардировки. От друга страна, президентът на GPRF бързо се изправя срещу други политически лидери на режима, които са силно запалени по връщането към традиционен парламентарен режим. Генералът, който отдавна е привърженик на силна изпълнителна власт, разглежда това като връщане към злоупотребите с Третата република, за което той така съжалява и се оттегля от поста си на 20 януари 1946 г.
              Подобно на Наполеон Бонапарт ио Шарл де Гол повторно се завръща във властта. Само че той има успех при повторното си управление. Влошаването на ситуацията в Алжир през пролетта на 1958 г. Четвъртата република, която страда от сериозна министерска нестабилност, не е в състояние да контролира ситуацията, която заплашва да се превърне в гражданска война. Кризата с продължаващата война в Алжир, която се пренася и в Тунис дава основание Франция да потърси благоприятен изход от войните. Има подходящият човек- Шарл де Гол.  Когато в средата на май в Алжир беше създаден комитет за обществена безопасност, де Гол беше възприет като прибежище както от путчистите (включително много бивши FFL, така и от ветераните от Втората световна война), но и от част от Парижки политически персонал, който го смяташе сам за способен да избегне военна диктатура. Тогава Шарл де Гол заяви, че е готов да "е готов да поеме властта на републиката".                   На 29-и президентът Коти призова генерала да сформира ново правителство. През септември 1962 г. Шарл де Гол предлага поправка на конституцията, според която изборът на президент на републиката трябва да се проведе с всеобщо гласуване. На референдум, проведен през октомври, поправката беше одобрена с мнозинство. Ноемврийските избори донесоха победа на Голистката партия. През 1963 г. Де Гол налага вето на влизането в Общия пазар на Великобритания, блокира опит на САЩ да доставят ядрени ракети на НАТО и отказва да подпише споразумение за частична забрана на изпитанията на ядрени оръжия. Неговата външна политика доведе до нов съюз между Франция и Западна Германия. На 21 декември 1965 г. де Гол е преизбран за президент за следващия 7-годишен мандат. Дългото противопоставяне на НАТО кулминира в началото на 1966 г., когато френският президент изтегли страната си от военната организация на блока. Изборите за Народно събрание през март 1967 г. донасят на партия Гол и нейните съюзници леко мнозинство. Шарл дьо Гол успява да се справи с проблемите в Алжир и приключва с войната. 

            Кризата на Май 1968 г., разкрива цялото си ужас пред промените във френското общество, включително голяма част от младежките и работническите кръгове, които вече не са разпознати в мъжа на 18 юни. Започват студентски движения, насочени против властта. Политически май 1968 г. главно е от полза за министър-председателя Помпиду, на когото дължим ежедневното управление на кризата. Въпреки галисткия успех на законодателните избори от 68 юни (страната, която се стреми към известно възстановяване на реда), генералът счита, че той трябва да въведе отново своя авторитет по време на референдум за реформата на Сената за регионализация през април 1969 г. Проектът, плахо подкрепен от все по-бунтовно мнозинство, беше отхвърлен от французите. След това генералът, в съответствие с неговите съобщения, подава оставка (28 април 1969 г.) от функциите си на президент на републиката.
               За Франция Шарл дьо Гол ще остане човекът, издигнал Франция, която е победена страна през Втората Свертовна война до ранга на велика сила. Той следва собствената политика на страната и не дава възможност други държави да се месят. Интересно е, че подобрява отношенията си и помага за възстановяването на Западна Германия( ФРГ) и изглажда отношенията си със Съветския съюз. 
          Във външната политика на Дьо Гол се забелязва следното: 
   - премахването на зависимостта на Франция от „висшите партньори“ в Северноатлантическия пакт – САЩ и Англия. През 1959 г. президентът изтегли френския флот, базиран в Средиземно море, от контрола на НАТО и забрани разполагането на американски ядрени ракети във Франция.
    - вярвайки, че само притежаването на собствено ядрено оръжие може да гарантира „величието на нацията“, правителството на Дьо Гол предприема огромни и скъпи усилия за създаване на ядрена ударна сила.
    - през февруари 1960 г., след като взриви първата си атомна бомба на един от френските полигони в Сахара, Франция влезе в „клуба на атомните сили“ заедно със СССР, САЩ и Великобритания. Въпреки това, продължавайки да изпълнява плановете си за създаване на собствени ядрени сили, Франция не подписва Договора за забрана на ядрените опити в три сфери (1963 г.).
   - Франция обаче не подписа Договора за неразпространение на ядрени оръжия (1968 г.), като декларира в ООН, че ще се държи в тази област по същия начин като държавите, които се присъединиха към този договор.  

   - Дьо Гол не беше против идеята за разрядка, той разбираше важността на сътрудничеството в международната сфера. Следователно най-важната посока на външната му политика беше сближаването с ФРГ.
   - през септември 1958г се провежда първата среща на Шарл де Гол с канцлера на ФРГ  Конрад Аденауер, по време на която двамата лидери декларират желанието си „да сложат край на предишната враждебност завинаги“.
   - през януари 1963 г. в Париж подписват споразумение за сътрудничество в областта на външната политика, отбраната, образованието и възпитанието на младежта. Решиха да се консултират редовно.

              Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер- помиряването между две от исторически враждуващите страни в Европа.         
             Американското влияние в Европа  нараства.  През 1959 г. Франция въвежда в сила Римския договор от 1957 г. за общия пазар. Между страните от ЕИО започна да се развива икономическо сътрудничество. В Близкия изток Франция, поддържайки връзки с Израел, реши да провежда политика на „приятелство и сътрудничество“ по отношение на арабските страни, където живеят около 100 милиона души и се намират 70% от световните петролни запаси. През юни 1967 г., след началото на „шестдневната война на Израел срещу арабските държави“, френското правителство се присъедини към резолюция на Съвета за сигурност на ООН, изискваща изтеглянето на израелските войски от окупираните територии.
             Важно място в политиката заемат отношенията на Франция със Съветския съюз и други социалистически страни. През 1960 г., по покана на президента Дьо Гол, Франция е посетена за първи път от ръководителя на съветското правителство Н.С. Хрушчов. В резултат на пътуването му СССР и Франция се споразумяха да разширят търговските и културните връзки помежду си. Бяха сключени споразумения за научно сътрудничество, включително за мирно използване на атомната енергия. През 1966 г. президентът Дьо Гол прави ответно посещение в СССР. Завършва с приемането на съвместна декларация, в която се прокламира желанието на СССР и Франция да установят „атмосфера на разрядка“ между Изтока и Запада. Франция и Съветският съюз се договориха да провеждат редовни политически консултации с цел развитие на френско-съветските отношения „от споразумение до сътрудничество“. За народа си безспорно Шарл де Гол има много големи заслуги. 
                Темата е написана в деня, в който Парламента на България гласува да се даде военна помощ за Украйна. В знак на това, че ми омръзнаха новините, свързани с войната Русия- Украйна и увеличаващото се противопоставяне между русофили и русофоби реших да напиша за една друга личност, работила за издигането на народа си.  

 

Последният абзац изглежда ненужен. От всеки предишен ред "лъха" идеята ти. Много добър избор! Поздравявам те!

Здравей, explorer. Нарочно написах последния абзац, въпреки че за малко спрях и се замислих. Нека се четат малко по-различни неща, отколкото за войната. Заливат ме с информация за войната във facebook и тук.
Поздрави!

"Дългата аспержа" е велик французин. Но времето създава своите герои. А времето е било бурно.

Най-великите французи са Марат, Робеспиер, Сен Жуст. Борили са се безмилостно с вътрешните врагове на държавата.

Здравей, kvg55. Затова през XIX в. имаме ярки личности, а сега-не.
Поздрави!

Здравей, vladtepes. И те са се борили за фанция. Никой не почита такива, които се борят за чужди интереси. И в нашата история има примери- Димитър Общи.
Поздрави!

ИНТЕРЕСНО МИ БЕШЕ, ИВАНЕ, И ТО МНОГО.

И аз съм доволен, Роси, че съм предизвикал интерес. Това е първата ми тема след доклада в Габрово, този път присъствено.
Поздрави!

Много са Великите й личности, спокойно можеш да добавиш Волтер, както и кралят Слънце! А за нас- Виктор Юго!
Даваш ми идея за нов постинг, за което благодаря в аванс
Благодаря ти, Адаш!

Здравей, Адаш. Има и други известни французи, но доразвий идеята си. Може да напишеш за някой.
Поздрави!

....Де Гол, бива..елиминиран от ЕЛита..
именно,защото, е Личност..

инак, и аз познавам летище 'Шарл де Гол '..
от там, се лети, за Дубай..)

хубави празници, барин...бъди здрав..

Хубави празници, Юлия. Написах моето мнение за Де Гол, а нека се видят и други позиции. Нищо, че сега войната е актуална

Да,Шарл дьо Гол е велика личност и политик.Винаги ми е било интересно да чета за значими личности ,които с приноса си за света ще останат още дълго време в паметта и историята.Мисля,че правилно си избрал темата за живота на Шарл дьо Гол!Един от рядко срещаните в политиката родолюбци и патриоти .Доколкото съм чела за него французите,френският народ от своя страна са го уважавали и подкрепяли в неговите амбиции да издигне Франция като водеща сила в Европа и света!Благодаря Иво!Хубави почивни дни!

Здравей, Еми. Каня се да пиша и за други бележити личности. Сега събирам информация и чета, за да съм подготвен. Мисля, че Шарл дьо Гол е задал съвременния облик на Франция като една от водещите страни.
Поздрави!

Наистина държавник, мислил за страната си. Интересно е, че прави смели опити за бягство по време на плена си в Първата световна. Петен е кръстник на сина му, в крайна сметка Дьо Гол съдейства смъртната му присъда да бъде заменена с доживотен затвор. Освен помирението с Германия, смела стъпка е и подкрепата за Квебек. Виж темата на Леон за великите французи, там оставих също коментар преди малко. Около личния му живот има и трагедия. Дъщеричката му страда от синдром на Даун и умира рано.

Здравей, Симеоне. Това за Петен е вярно, чел съм го. Четох темата на Леон за французите. Написал е за трима от тях и е загатнал за други. Една дълго съществувала държава има своите велики личности.За Квебек не писах, но целта му е била да оформи френско говорящо общество. Проумял е, че не може да държи колониите вечно и все някога държавите ще се освободят.
Поздрави!

Даже е имало покушения срещу него за позицията му за Алжир. Романът на Форсайт ,,Чакала" засяга това. Има нещо, което малко се знае, но е съществувал проект Обединеното кралство и Франция да се обединят в една държава през 1956, само че не се осъществява. Бях чел за това на чужд език.

Здравей, Симеоне. Срещу бележитите личности винаги има недоволни и с това се обяснява защо е имало покушение. При нас е имало покушения и опити за убойство на Стефан Стамболов и дори на обичания от народа цар Борис III. Не може за всички да е добър държавника. Мисля, че Франция и Обединеното кралство имат близки позиции по много въпроси, но конкретно при Шарл дьо Гол не ми се вярва. Ще потърся още информация.

През 1956 той още не е на власт. Намерих статия на Комерсант, може по-нататък да направя постинг.

Останаха само подлоги!Горката Франция!Горката България!Горкият свят!

Здравей, Кристина. Сега е трудно да се води самостоятелна политика, но може националните интереси да се поставят на първо място. Сегашното правителство е много ва далеч от истината. Имам чувството, че се чуди как да постъпи в затръднената ситуация.
Поздрави!