
Прочетен: 4080 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 29.01.2022 07:34


"Титлата «ичиргу боила» (ιτξηὸγου βοηλα), предавана на старобългарски чръгоубиля, се среща у византийските хронисти в много и различни форми. Като оставим настрана неправилното и погрешно писане, в много случаи ние я познаваме в още две съкратени форми — ичери боила (iceri boila) и ич боила (ič boila), всички образувани от тюркското «ич», означаващо «вътре». Всички те определят лицето, което носи титлата, като «боила вътре», т. е. вътрешен боила. За да можем да си съставим представа за тази длъжност, трябва да я разгледаме паралелно с друга длъжност — кавхан, — известна освен у българите и у аварите под формата капкан (capcanus) и писана в надписите на българските владетели ϰαυχανο." Най-познатото име на ичъргубоил е Мостич( на снимката):
"Двете длъжности срещаме за пръв път при царуването на Крум през 803–814 г., без това да означава, че те не са съществували и по-рано. Оттук нататък те се проследяват до падането на България под византийска власт през 1018 г.
1. При царуването на Крум (803–814 г.) ние познаваме тези длъжности от надписа от с. Хамбарлий, който гласи: «... моя брат. А стратегът Леон нека бъде негов подчинен. От Бероя и Дултроини за дясната страна е първенец ичиргу булията Тук, а стратезите Вардан и Яни са негови подчинени. За лявата пък страна на моята държава (войска) за Анхиало, Дебелт, Созопол и Ранули главатар е боилата кавхан Иратаис, а Гордилас и Грегорас са нему подчинени стратези."
"Ичиргу боилът – навярно е бил един от великите боили. Не е запазено някакво определение на тази титла. Споменава се в надпис на хан Крум, според който на ичиргу-боила е командвал дясното крило на армията, като е имал двама подчинени стратези. В Пресиановият надпис от Филипи е посочено, че ичиргу-боила заедно с кавханът и кан-боил-коловърът са предвождали армията. В надписа на Мостич титлата е дадена като „чъргобиля” (чрьгоубилiа). От времето на княз Борис І е известен ичергу-боилът Стазис (ХИБ, т. 1, стр. 151)"
"Кавхан – приема се, че кавханът е бил втората по значение фигура в държава след хана. Титлата се среща в Маламировия шуменски надпис (ХИБ, т. 1, стр. 133), в който се говори за строителната дейност на кавхан Исбул; в надпис на хан Крум се казва, че кавхан Иратаис командвал лявото крило на армията и имал подчинени двама стратези (ХИБ, т. 1, стр. 129). В Пресиановият надпис от Филипи е посочено, че кавханът заедно с ичиргу-боила кан-боил-коловърът са предвождали армията (ХИБ, т. 1, стр. 113). В Сюлейманкьоския надпис е посочено, че кавхан Иратаис е сключил мирния договор с Византия (ХИБ, т. 1, стр. 106)."
Кавхан Иратаис
" 2. При царуването на Омуртаг (814–831 г.) Тук продължава да бъде ичиргу боила. Това се вижда от факта, че той е споменат като един от организаторите на противохристиянските гонения в България. В надписа от 821 г. стигнал до нас в лошо състояние, Тук е споменат като пратеник на Омуртаг, а това ни дава основание да предполагаме, че Тук е запазил тази длъжност за известно време и след 820 г.
По-трудно е да установим името на кавхана, който при Омуртаг е заместил Иратаис. Във връзка с преследването на християните след смъртта на Крум са споменати три лица, едно от които Цок (вероятно неправилно написване на името на Тук), докато другите две са дадени с имена Дицевг или Диценг и Докум. Тъй като Дицевг, според това известие, заповядал да се убие епископът на Одрин (Адрианопол), а от друга страна, знаем, че този град е бил превзет от брата на Крум и се управлявал вероятно от него, трябва да приемем, че братът на Крум се наричал Дицевг. От друга страна, понеже и ичиргу боилата Тук в това известие е посочен като владетел, ще трябва да приемем, че много високото положение на ичиргу боилата и на кавхана е накарало съставителя на църковното известие да види в двамата помощници на владетеля също царе. А това означава, че кавханът по времето на Омуртаг е Докум." Това е една от версиите кои са били Цок, Дицевк и Докум.
"3. При Маламир (831–836) се споменава ичиргу боилата, но не се дава името му. Поради това ние не знаем дали той е все още Тук или е бил заместен от някой друг. Сега обаче името на кавхана е Исбул. Веднъж в петгодишното царуване на Маламир той се споменава във връзка с някакъв водопровод, който построил и подарил на владетеля, а втори път във връзка с ръководенето на военните действия срещу крепостите Проват и Бурдепто в Андрианополска област, които Маламир превзел. В надписа на Маламир се дава много високо положение на кавхан Исбул, който очевидно е главнокомандуващ българските войски по време на войната с Византия. От друга страна, като вземем предвид краткото управление на този владетел и че той нарича Исбул в надписа «моят стар боила», бихме могли да предположим, че Исбул е бил кавхан още през царуването на Омуртаг.
4. При Пресиан (836–852 г.) поста кавхан продължава да заема същият Исбул. Това научаваме от надписите от Филипи, единият от които гласи: «На многото българи владетелят от бога Пресиан изпрати кавхан Исбул, като му даде войска, ичиргу боилата и кана боила колобъра». От този кратък текст се вижда, че кавханът продължава да пази положението си на главнокомандуващ. Името на подчинения нему ичиргу боила, за съжаление, и тук не е дадено."
Най-известното име на кавхан за Първото Българско царство е Исбул( на снимката):
Кавханът Исбул е бил по време надвама български владетели, докато са били непълнолетни( под 21 г.).
"5. При Борис (852–889) се споменават двама ичиргу боили. а) Стазис ичиргу боила споменат два пъти: веднъж в приписката от Чивидалското евангелие, вероятно от 867 г., и втори път в списъка на лицата, представлявали България на събора в Цариград през 869–870 г. Името и в двата случая е Стазис, което показва, че поне от покръстването до събора в Цариград Стазис е заемал този пост. Интересно е, че в Чивидалското евангелие титлата е писана зергобула, което е правилно предаване на славянската форма на тази титла. б) Борис изпраща в Рим едно лице на име Петър, натоварено да води преговори между 866 и 869 г. След това през 879 г. папа Йоан VIII пише на това лице, като го нарича Петър Цербула, за което Цербула (Cerbula) Златарски отдавна е изказал мнение, че е погрешно писано вместо Zergobula и го смята за някакво първобългарско име. Всъщност, както видяхме, тук се сблъскваме с една съкратена форма на титлата «ичиргу боила». В такъв случай ние виждаме, че през втората половина на царуването на Борис титлата е била дадена на Петър, който е заел длъжността ичиргу боила. Промяната очевидно е станала след 869 г., когато се споменава за последен път Стазис, и 879 г., когато Петър носи тази титла.
Кавхани по времето на Борис не са ни известни."
Покръстването на България и Кирилицата са на снимките. Двете деяния, които правят известен княз Борис I.
6. При Владимир (889–893) не се знае нито името на ичиргу боилата, нито на кавхана, без съдействието на които трудно би се направил опитът за връщане към езичеството.
7. При Симеон (893–927) във връзка с военните действия срещу Византия през 921 г. се споменават армии, предвождани от кавхана и от един друг пълководец, носещ титлата миник. През 924 г. Симеон изпратил войските си в Сърбия под предводителството на ич боилата, т. е., както казахме по-горе — ичиргу боилата. В известията на гръцките хронисти са дадени само титлите, без да се дават имената. При това те са предадени с грешки. Боила е предаден с формата булия, която употребяват византийските извори във формата боклия, очевидно погрешно. Благодарение на един надпис от времето на Петър обаче ние знаем името на ичиргу боилата. Той гласи: «Тук лежи Мостич, който беше чръгоубиля при цар Симеон и при цар Петър. Бидейки на 80 години, като остави чръгобилството си и цялото си имущество, той стана черноризец и така свърши живота си». От този надпис научаваме името на ичиргу боилата през последните години от царуването на Симеон, т. е. на ичиргу боилата, който е ръководил действията по покоряването на сърбите през 924 г. — Мостич. Надписът едва ли е по-стар от първата половина от царуването на Петър, тъй като е поставен върху гроба на Мостич вероятно след пренасянето на останките му при църквата, където е намерен в Преслав. При всяко положение той е издълбан доста преди смъртта на цар Петър през 970 г."
Поради дългото управление на Борис I, Симеон Велики и Петър I знаем много за управляващата върхушка. За тях иома информация, предимно от източници от Източната Римска империя( Византия).
Най-известната снимка на цар Симеон Велики
За тези трима владетели съм писал достатъчно много и няма да се спирам и да добавям подробности.
"8. При царуването на Петър знаем само Мостич като ичиргу боила. Лицето, което е изпълнявало тази длъжност след него не е известно, както не знаем и лицето, което е изпълнявало длъжността кавхан.
9. При Борис II (970–972 г.) не знаем имената нито на ичиргу боилата, нито на кавхана.
10. При Самуил (997–1014 г.) не са известни имената нито на ичиргу боилата, нито на кавхана, но вероятно те са същите, които са били и по времето на неговия приемник.
11. При Гавраил Радомир (1014–1015 г.) ни е известен кавхан Дометиан, пленен при превземането на Мъглен от император Василий II.
12. При последния български владетел Иван Владислав (1015–1017 г.) при Стаби през 1016 г. бил убит в двореца си братът на кавхан Дометиан, кавхан Теодор, когато се готвел да избяга при Василий II като привърженик на Радомир. През 1018 г. представител на българската царица Мария в преговорите по капитулацията е ичиргу боилата Богдан последното лице, което изпълнява тази длъжност при българския двор, наречен от Скилица «топарх на крепостите по вътре»".
Ичиргу боилът – навярно е бил един от великите боили. Не е запазено някакво определение на тази титла. Споменава се в надпис на хан Крум, според който на ичиргу-боила е командвал дясното крило на армията, като е имал двама подчинени стратези. В Пресиановият надпис от Филипи е посочено, че ичиргу-боила заедно с кавханът и кан-боил-коловърът са предвождали армията. В надписа на Мостич титлата е дадена като „чъргобиля” (чрьгоубилiа). От времето на княз Борис І е известен ичергу-боилът Стазис (ХИБ, т. 1, стр. 151)
Кавхан – приема се, че кавханът е бил втората по значение фигура в държава след хана. Титлата се среща в Маламировия шуменски надпис (ХИБ, т. 1, стр. 133), в който се говори за строителната дейност на кавхан Исбул; в надпис на хан Крум се казва, че кавхан Иратаис командвал лявото крило на армията и имал подчинени двама стратези (ХИБ, т. 1, стр. 129). В Пресиановият надпис от Филипи е посочено, че кавханът заедно с ичиргу-боила кан-боил-коловърът са предвождали армията (ХИБ, т. 1, стр. 113). В Сюлейманкьоския надпис е посочено, че кавхан Иратаис е сключил мирния договор с Византия (ХИБ, т. 1, стр. 106).
В българския двор продължавал да се пази старият обичай владетелят да седи на трона, обърнат на юг, и неговите помощници да стоят на ниски столчета от двете му страни. Този езически обичай, определящ лявата и дясната страна на държавата, свързан със старата религия на българите, предизвиквал критики сред византийското духовенство, поради което във въпросите до папа Николай Борис поставил и въпроса за седенето на трапезата около владетеля. Вероятно въпросът е бил редактиран така, че папата не е разбрал истинския му смисъл, защото отговаря: «Вие твърдите, че когато вашият княз седне на стол, както е обичаят, до трапезата, за да яде, никой не възлега с него, за да яде също, нито дори и жена му, докато вие, далеч от него, насядате на ниски столчета и ядете на земята...».
Хамбарлийският надпис от времето на княз Крум( 802-814 г.): "Крум архонтът сюбиги излезе с войската си срещу Адрианопол] и брат му не го забрави, но излезе и той. И Бог] му (т.е. Крум) даде да опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт, Констанция, Версиникия, Адрианопол. Тези мощни крепости той превзе. А останалите крепости Бог даде (т.е. вдъхна) страх и те (т.е. гърците) ги напуснаха и избягаха в долната земя (т.е. дн. Турска Тракия). Той не забрави тази земя, откъдето беше излязъл с цялата си войска и беше изгорил нашите земи сам старикът император, плешивият, и завзел беше всичко и беше забравил клетвите, и излезе срещу него архонтът Крум, за да воюва.......и отиде, за да.......опустоших.....". "В надписа на Крум се говори наистина за една временна мярка, за една военна операция. Би трябвало сведенията за лявата и за дясната страна на държавата и на войската да се явят и в други домашни български извори и в България тези названия да се използуват и за други страни. При оскъдността на домашни извори обаче това изглежда малко вероятно и затова е още по-чудно, защото наистина се среща в един своеобразен български извор от времето на византийското робство, в «Апокрифната българска летопис». Така например във втората глава на този апокриф, засягаща основаването на българската държава, четем: «И след това чух глас, който ми казваше друго: — Исае, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и засели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини. Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох на лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръстика, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и при другата река, наречена Ереуса»"
Инвентарните надписи дават възможност да си съставим известна представа за конкретното положение на ичиргу боилата като стоящ начело на крепостта Преслав, преди тя да стане столица. Очевидно това е един от най-висшите офицери и от най-важните управители на области, който има под прякото си командуване две мощни армии от тежко въоръжени войници. Положението на кавхана като военачалник трябва да е било напълно подобно на това на ичиргу боилата. Но, за съжаление, ние не разполагаме с данни за него като началник на големи военни складове. Както казахме по-горе, може би той не е имал такива, ако неговите подчинени са се явявали със собствено оръжие. Това е особено вероятно, ако кавханът е бил началник и на укрепения лагер при Плиска. Няма съмнение, че кавханът е ръководел армия, напълно равностойна на тази на ичиргу боилата. Той е бил нещо като министър едновременно на войната и на вътрешните работи. За съжаление, сведенията за длъжността на кавхана са малко и не очертават ясно функциите на тази длъжност. Изглежда, ако изхождаме от аварската форма на тази титла «капкан», че някога с нея се е означавал началникът на палатката на владетеля, който стоял пред вратата й (капу).
Най-кратко казано кавханът е бил вторият по важност и значение човек в Първото Българско царство, а ичъргубоилът- третият. Те са водили народа в мирно и военно време към просперитет и добър живот.
Тагове:
Кавхан би могъл да е и "пазещият хана" офицер. Ичергу бойла отначало е водел вътрешната, междуфланговата група от войската, центъра.
Поздрави!
Тези не са моите прадеди , надявам се , не са и твоите.
Характерните черти се запазват в рода !
Синовете ми приличат или на баща си , или на дядовците си.
И това се повтаря с всяко поколение.
Не може ние да показваме , че нашите деди са монголци и после да се сърдим на чуждите , че пишат за нас - монголци , татари , тюрки и вся остальная сволочь.Не е честно спрямо нашите деди , които са устояли и са се запазили Българи , въпреки всичко.
С уважение за това , което правиш :
Тони
Поздрави!
Поздрави!
Тук ще добавя още нещо за йерархията и титлите на прабългарите
Съвет на старейшините при прабългарите:
Съветът на старейшините се е състоял в различни години от 8, 10, 12, 14, или 16 души, като в тази бройка влиза и каната. Известната Розета от Плиска е значка/символ/печат на властта и принадлежност към този Съвет.
Разбира се оглавявал се е от Каната – КАНАСЮБИГИ/КАНА ОТ БОГА
БАГАТУР – (древно българска дума) е Главен старейшина, заместник на Каната по всички въпроси, член на Съвета на старейшините (държавен орган към владетеля).
БАГАИН - (древно българска дума) буквално – Старейшина, висш управник, член на Съвета на старейшините
…
Думата БАГ/БОГ в най–важните прабългарски титли БАГатур и БАГаин пряко ни водят към бога на траките БАГ/Бакх (латинизирано на БАКхус) и разбираемо за древните придават „божественост” на властта в тези най-висши длъжности от прабългарския управленски елит
В думата БИГИ (вероятно неправилно записана) от титлата КАНА СЮ БИГИ (Кана от бога) също прозира тракийският БАГ и днешното БОГ!
Поздрави!
Поздрави!
Единствено той,макар и законспириран, е реално съществуващ?
Моето мнение е ,че на титли -владетелски и на военни звания не бива да се осланя човек! Да прави някакви капитални изводи Погрешно е! Може би, ще развия това в постинг
Разбира се, това не е директива като на въпросния "учен", че то е единственото възможно нещо , а само мнение
Ако някой го харесва- добре, ако ли не, пак добре, аз съм свършил моята работа!
Иначе,най лесното е да отречеш нещо Кратко- Н е е вярно!
Но от него следва задължително да посочиш ,кое е вярното и да го докажеш
Лека нощ!
П.П.-Приятелски съвет, не допускай просташки обиди в коментарите за себе си и за другите! Такива животни трий,да не си мислят ,че без тях не може И всякакви техни говна са желани Трий ги ,да си знаят мястото-в кофата!Не се нуждаят от допълнителни обяснения,след първото!
След няма български хроники само каменни надписи и сведения в чужди хроники и то само откъслечни сведения във връзка със събития от тяхната история, няма как да знаем и няма как да е казано за всичките държавни глави.
Казано е повече в моя блог, но аз съм ползвал хроники от Волжка България. Сред авторите.от там има и един родом от тук, който е оставил много ценни сведения за Дунавска България.
Там ичургу Боила или "чъргубиля" -пиславянчената форма на титлата е дадена ката "эщергу боил(баил)".
Кавкана като Каплан или капаган.
Щом по времето на Борис имало Кавкан а не кавкняз, значи и Борис е бил Кан, но това между другото.
За кавкана е известно че бил глава на правителството и военен министър. Длъжността обикновено заемал брата на кана или близък негов роднина.
Канартикина, канартикан е бил престонаследника. Канар е синоним на Кан и каган.
И за ичургу Боила.той наистина бил единия от Съвета на шесте велики боили и отговарял вътрешните работи и вътрешното ведомство. Те обикновено съчетавали по две и повече длъжности.
Например този Съвет не само избирал или одобрявал всеки нов държавен глава, но избирал и Главен съдия, който бил и глава на духовенството. Главен жрец на Тангра - идик.
Ичургу Боила командвал войските на вътрешната област, защото тя била лично тарханство (наследствено феодално владение) на Двора, на владеля. Т.е.той се издържал от нея и там хората плащали данък лично на него а външните области плащали на държавата.
При Кубрат например,
цялото население се деляло на три основни групи: Баили/аристократи/, багаини/средна класа/ и чермиши или сабани/простолюдие от свободен народ на пастири, занаятчии , земеделци и др. /
Поздрави!
Поздрави!
Чест и почитания за положения смислен труд, приятелю!
Поздрави!