Прочетен: 7611 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 25.11.2021 22:24
Николай Александров Хайтов е роден в с. Яврово, Пловдивска обл., на 15.09.1919 г. Умира в София на 30.06.2002 г.. През 1938 завършва гимназия в Асеновград, а през 1943 – Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет на Софийския университет. След като се дипломира като инженер-лесовъд, работи в горски стопанства из Родопите и Рила.
Николай Хайтов започва творческата си дейност на тридесет и шест години с очерци и публицистични статии. През 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичово, Девинско и в Горското стопанство в Сапарева баня. Инженер-лесовъд е в Радуилския участък в горско стопанство „Боровец“, Самоковско от 1951 г. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. „Работническо дело“. По-късно присъдата е отменена, но 2 години е безработен. Сътрудничи на сп. „Септември“, в. „Работническо дело“, в. „Кооперативно село“ и др. Очерците, които публикува в периодичния печат, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957. От 1959 е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във в. „Народна култура“ и сп. „Наша родина“, главен редактор е на сп. „Родопи“ (от 1966). Член е на Управителния съвет на СБП (от 1966), негов секретар (1966–1968) и председател (1993–1999). Избран е за академик на БАН през 1997. Автор е на редица книги с документално-историческа тематика – „Хайдути“ (1960), „Жени-хайдутки“ (1962), „Родопските комити разказват“ (1972), „Капитан Петко войвода“ (1974). През 1965 излиза „Шумки от габър“ – есеистична книга за Родопите, в която история, съвременност и природа се преплитат, за да изградят един завладяващ образ на планината.
Николай Хайтов е написал следните произведения:
- „Съперници“ (1957)
- „Искрици от огнището“ (1959)
- „Разбулена Родопа“ (1960)
- „Писма от пущинаците“ (1960)
- „Хайдути“ – очерци (1960)
- „Старите у дома“ (1962)
- „Смолян“ (1962)
- „Жени хайдутки“ (1962)
- „Матей Миткалото“ (1964)
- „Шумки от габър“ (1965)
- „Румяна войвода“ (1965)
- „Родопски властелини“ (1965)
- „Диви разкази“ (1967)
- „Ламята“ (1970)
- „Приключения в гората“ (1970)
- "Перуански записки" (1975)
- „Магьосникът от Брезе“ (1979)
- „Хвъркатото корито“ (1979)
- „Родопските комити разказват“ (1972)
- „Капитан Петко Войвода“ (1974)
- „Надникване в съкровеното“ (1977)
- „Разкази и есета“ (1984)
- „Да възседнеш глиган“ (1985)
- „Бодливата роза“ (1975)
- „Вълшебното огледало“ (1981)
- „Асеновград в миналото“ (1983)
- „Последните мигове и гробът на Васил Левски“ (1985)
- „Гробът на Левски“ (1987)
- „Светогорски записки“ (1987)
- „Африкански записки“ (1989)
- „Избрани произведения“ (1989)
- „Дневници“
- „Родопски властелини“
- „Троянските коне в България“ (2002, посмъртно)
- „През сито и решето“ (2003, посмъртно)
- „Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски“ (2004, посмъртно)
- „Бележки по тефтерчето на Васил Левски“ (2007, посмъртно)
- „Алото“
Николай Хайтов се изявява и като филмов сценарист. По негови сценарии са създадени следните филми:
- „Орисия“ (1983)
- „Капитан Петко войвода“ (12-сер. тв, 1981)
- „Мъжки времена“ (1977)
- „Дърво без корен“ (1974)
- „Козият рог“ (1972)
- „Края на песента“ (1971)
- „Семейство Калинкови“ (12-сер. тв, 1966)
- Филмът „Воевода“ от 2017 е основан върху разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов.
- Засукан свят (2019)
Николай Хайтов е бил редактор във в. „Народна култура” и в сп. „Наша Родина” (1957), главен редактор на сп. „Родопи” (от 1966 г.). Председател на Столичния съвет за култура. Секретар на СБП (1966-1968), член на Управителния съвет на СБП (от 1966 г.), председател на СБП (1993-1999). Академик (1997). Депутат в VII ВНС.
Част от книгите му
Ето някои по-известни цитати от Николай Хайтов:
- „Левски е еманация на българщината в най-висшата ѝ форма“.
- „Едно е да ти се иска, друго е – да можеш, а пък трето и четвърто да го направиш.“ (из разказа „Мъжки времена“)
- „Главата ми да отсекат, пак ще викам: „Да живее България!"“
- „Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а „правата на човека“ да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население.“
- „Единственото ми агрегатно състояние е Националист!“
- „Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети!“
- „Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ (из разказа „Сватба“)
- „Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.“ – в интервю от 1993 г.
- „В една зверилница, толерантност означава смърт.“
- „Изтървем ли България, изтървали сме всичко.“
Извадка от разказа"Обичайте се, докато сте живи:
"Никога не съм си задавал въпроса защо съм обичал и продължавам да обичам своите родители, въпреки че те отдавна вече не съществуват на тоя свят. Но ще кажа, че аз заобичах още по-силно и сърдечно своите родители, когато те вече не бяха между живите. Защо?
Преди всичко аз чак сега, в моите зрели години, откривам точно какви са били тези хора.
Баща ми беше безнадеждно болен, на легло, когато реши да продаде един вол - в същност единствения ни вол, за да ме изпрати да уча. Той самият се нуждаеше от пари да си купува по-отбрани храни за неговата болест, но дори при такова състояние той не мислеше за себе си, а за мене. Даваше си вид на здрав, криеше под чергите зловещия оток на краката си и не даваше да се харчат „артък пари“ за илачи и за доктори и по този начин съкрати сам малкото време за живот, което му оставаше.
Заради мене, по-точно заради моето учение, без което преспокойно можеше да минем и аз, и той, и всички. Бях тогава шестнадесетгодишен. Речи го сляп, за да различа дълбокото вълнение, когато се разделяше с вола, с който бе орал цели дванадесет години. Направи го заради мене, а пък аз не казах дори едно „благодаря“. И това неказано „благодаря“ и сега седи заседнало в моето гърло заедно с тежкото и тъжно чувство, че моят баща няма да го чуе ни-ко-га!"
Най-голяма популярност на Николай Хайтов е донесъл сборникът"Диви разкази“.
Това e една от най-значимите литературни творби на Николай Хайтов, написана през 1967 година.
Сборникът съдържа:
- Мъжки времена
- Мерак
- Когато светът си събуваше потурите
- Страх
- Дърво без корен
- Горски дух
- Засукан свят
- Букова глава
- Ибрям-Али
- Черното пиле
- Гола съвест
- Сватба
- Изпит
- Пътеки
- Под свирката на локомотива
- Дърво за огън
- Дервишово семе
Иван Гранитски
Николай Хайтов има двама сина- Александър и Здравец и една дъщеря Елена.
На снимката: внучката на Николай Хайтов на изложба в Бургас, януари 2020 г.
Ето какво казва Николай Хайтов за себе си през 1990 година в едно интервю: Ако приемем за мярка проявения към книгите ми читателски интерес, върхът на моята проза е „Диви разкази”, издадена у нас до 1989 г. в редовни издания в тираж 458 227 и преведена на 18 езика. Втората по тиражиране книга е „Шумки от Габър“ с 11 издания у нас и 3 издания в чужбина при общ тираж 407 588 бройки.
Третата по популярност е „Хайдути“ с 9 препечатки в 315 727 бройки, отделно „Капитан Петко войвода“ - 5 издания в 220 313 бройки.
Изключителна е съдбата на филма „Козият рог“ - най-продавания в чужбина български филм.
Като най-успешен в моята драматургия се очертава триптихът, известен като „Пътеки“, в който влизат трите едноактни пиеси: „Пътеки“, „Лодка в гората“ и „Кучета“. „Кучета“ има три постановки в телевизията, три са постановките и на „Лодка в гората“, а в чужбина триптихът има 52 постановки: в ГДР, СССР, Полша, Югославия, Алжир, Сирия, Унгария, Чехословакия, и др. Постановките в нашите театри са 22. Ленинградската постановка не бе допусната от цензурата на прегледа на българската драма в СССР през 1982 г. На IV преглед на българската драма и театър в уводната статия на „Работническо дело“ тази пиеса е сред трите разгромени като „идеологически непълноценни“ творби. Най-успешна в публицистиката ми се оказа „Бодливата роза“. 7 издания у нас и в чужбина, общо 3 150 727 тираж.
Накрая да обясня защо избрах да пиша точно за Николай Хайтов, а не за друг български писател. Не, че именно Николай Хайтов е по-заслужил от другите. Чел съм доста негови разкази от богатото му творчество. Николай Хайтов е бил приятел с покойния ми баща, който ако беше жив след два дена( 27 ноември) щеше да стане на 85 години. В София през периода 1993-1996 г. те се запознават и се срещат много пъти. Отначало официално, а после се канят на гости на вечери няколко пъти. За другите по-известни личности, които са били в приятелски отношения с мои роднини съм писал теми. Това са Петър Димков- лечителя и Николай Дойнов- астролога. Ще ги припомня:
Блогът на barin :: Петър Димков-лечителят
Блогът на barin :: Астрологът Николай Дойнов
По една случайност училището, в което учи синът ми се казва Николай Хайтов. Има един скандал, в който е замесен Николай Хайтов за плагиатство, но не съм запознат и тактично ще замълча за него.
Тагове:
Димитър Главчев потвърждава че не гарант...
Гнусна лъжа на един путински плъх
Поздрави!
Защото му "помогнахме" да не получи Нобеловата награда, която безспорно заслужаваше!
Беше омайник! Слушал съм го около част и половина, разговаряли сме, но говореше той!
Безспорен талант!
Може наистина да е ползвал нещо, но навсякъде , в написаното от него, личи неговия стил, неповторим!
Не са сравними настина ,но подобно нещо изпитах и азв десети клас Имахме тема за разработване по литература Не бях записал заглавието, питах за него моя братовчедка И минута ,две поговорихме! Толкова
След десетина дни, на родителска среща, учителкатта ни беше класна, майка и казала ,че съм имал шестица, защото съм преписал от дъщеря й Учителката я изслушала и я отрязала,че това е абсурдно! Тя познава прекрасно моя стил и този на дъщеря й Няма как и какво да съм преписал от дъщеря й Това са две съвсем различни по всичко теми Шестицата ми е заслужена, както и четворката на дъщеря й
Скандалът с Хайтов удивително напомня за този с Михаил Шолохов за " Тихият Дон" Сценарият му като ,че ли е откраднат от този случай!? Имаме и още един подобен- с поета Веселин Андреев Допълнен с атака за написаното от него за Петя Дубарева, с какво право пишел? Излезе чувствителен човек, въпреки ,че е бил партизанин Промяната беше капката на изчерпалото му се търпение и се самоуби!
До края на живота си Хайтов води битки Но , беше силен характер и не се предаваше
Спомням си разговора с директорката на археологически музей, по повод нейна реплика, защо се занимава с Левски, да си гледа неговото творчество!Спонтанно запитах, защо, отрича ли, качеството на написаното от него, доказателствата, които привежда Дори и да греши, написаното е качествено ,не е нескопосно Може да е митология, но нима в основите на историята не е залегнала митология? А ние имаме нужда от митология Защото несправедливо сме натикани в ъгъла и искат да си признаем, че е заслужено!
Гузните съвести
Разделихме се приятелски с поизравнени позиции относно твореца Хайтов!
Хубав ден, приятелю!
Поздрави, Барин. :)
Поздрави, Барин. :)
Поздрави!
Поздрави!@
Поздрави!
Голям Творец, Човек и Българин. Светла му памет! (bow)
Поздрави!
Поздрави!
Добро за този човек няма да кажа, но и не желая да пиша.
Моите уважения към теб.
Поздрави!
ЗАЩО ДЪРЖАВАТА НЕ ПОЛОЖИ ГРИЖИ ЗА ЗДРАВЕТО НА ХАЙТОВ, НА ТОДОР КОЛЕВ И НА ОЩЕ И ОЩЕ ХОРА СЪКРОВИЩА ЗА ДЪРЖАВАТА...
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!