Дърветата  биват иглолистни и широколистни.  Иглолистните дървета  растат по- нависоко в планините. В българските планини иглолистните дървета, за които обикновено се сещаме са: бор, ела, мура, смърч, клек. Има и паркови иглолистни дървета, като тис, кипарис, туя. По-лесно се разпознават широколистните дървета, отколкото иглолистните.   Иглолистните дървета ги свързваме с планините. Поясът на иглолистните гори (1000 – 1500 m или 1000-1600 – 2000-2200 м.н.в.) Иглолистни и иглолистно-дребнолистни горски и храстови съобщества. Разпространени са главно в планините над буковия пояс. Съставени са от бял бор, смърч, бяла и черна мура /Пирин и Славянка/, макар и по-рядко се среща и елата и черния бор /обикновено в по-ниския планински пояс/. От иглолистните храсти най-широко разпространение има хвойната и клекът, който е ограничен само в субалпийския пояс на по-високите планини. 

  гора от иглолистни дървета              
                     В България естествено разпространени са три рода дървета от семейство Борови: род Ела (Abies) с два вида, род Смърч (Picea) с един вид и род Бор (Pinus) с шест вида.Обикновено всички ги наричаме "борчета"", тъй като бор от мура трудно се различават. Същото е с елата и смърча. Всички видове от семейство Борови имат два ясно различими белега - игловидни листа (иглички) и шишарки. По-лесно ще бъде описано разграничаването на дърветата по игличките, тъй като дърветата от семейство борови са вечнозелени.Игличките им не опадват през зимата, но периодично се сменят с нови. Всички видове борове се отличават много ясно от другите иглолистни по това, че игличките им винаги са събрани в снопчета по две (при 5 от нашите видове) или по пет (при 1 наш вид). При другите два рода (ела и смърч) игличките са винаги по една върху клонките. По-долу можете да видите снимки на иглички на два вида наши борове - първо при бял бор - с две иглички и второ при бяла мура - с пет иглички.
 
                На снимката- гора от бял бор
          В нашата страна естествено в природата растат 6 вида от род Бор (Pinus). Тук ще разгледаме 5 от тях, които са по-често срещани. От шестия - Калабрийския бор (Pinus brutia), съгласно Червената книга на България, са оцелели едва 17 дървета. Все пак имайте едно на ум, ако се намирате в Източните Родопи - там е единственият район, в който до момента е установен този средиземноморски вид. Разпознаването на иглолистните дървета е по-трудно и затова ще разгледам внимателно видовете, които може да се видят по българските планини. 
    1.  Бяла мура: отличава се най-лесно от всички останали видове, защото е единствения петиглен български бор, това ще рече, че игличките му са събрани по 5 в снопче (на снимката долу). При всички други те са събрани по 2 в снопче.
            Бялата мура е дърво със средна височина, достигаща до 30 m и дебелина на стъблото 30-35 cm. В Рила и Пирин обаче са намерени отделни екземпляри с височина до 42 m и диаметър до 120 cm. Кореновата система е дълбока, с мощни странични разклонения при възрастните дървета. Клоните ѝ са сравнително къси и разположени прешленовидно. Листата (иглите) са дълги 7 - 10 см, прави, бодливо назъбени по ръбовете, сивозелени, събрани в снопчета по 5 върху скъсени клонки (брахибласти) - бялата мура е единствения вид бор с пет игли, естествено разпространен в България. Пъпките са засмолени. Мъжките цветове са събрани в цилиндрични шишарки дълги 1,5 cm и до 2,5 mm широки, оранжево-червени или жълти, събрани по 10-15 в основата на младите леторасли, като всяка шишарка се състои от една ос и спирално разположени по нея тичинки всяка с по 2 прашника. Женските шишарки са разположени единично или прешленовидно по няколко заедно. Първоначално са дълги 1-1,5 cm, а в началото на втората им година започва уголемяването. Достигат крайния си размер - 8-15 cm дължина и 4-5 cm ширина (при разтворени люспи) към 18 месец на развитието, когато и узряват. Зрелите шишарки са цилиндрични (при другите български видове бор са конични), светлокафяви, с къси дръжки. Цъфти май-юли. Семената узряват на втората година през месеците септември-октомври, дълги са около 5 mm, а крилото им е дълго около 15 mm. Бялата мура е установена в следните планини: Стара Планина (средна), Рила, Пирин, Славянка, Витошки район и Родопи (западни и средни). По-широко разпространена е в Рила и Пирин, отчасти в Славянка. В Пирин са запазени обширни чисти гори от бяла мура с различна възраст, някои от които достигат до 500 години. В Стара планина е установена само по връх Вежен. В Родопите се среща много рядко, като достига на изток до Смолянско. На Витоша също има само единични екземпляри
      2. Бял бор (Pinus sylvestris) се отличава по медно-оранжевият цвят на кората му в горната част на ствола. Също така при него игличките и шишарките не надвишават 5 cm дължина, докато при другите, с изключение на Клека, са обикновено по-дълги.

            Белият бор е вечнозелено иглолистно дърво достигащо височина до 40 м. Кората в горната част на стъблото и при младите дървета е жълто до червеникаво кафява, в долната част на старите дървета е сивокафява. Листата са игловидни, достигат до 6 см дължина, разположени са по две на скъсени, видоизменени клонки. "Цветовете" са еднополови, събрани в мъжки и женски шишарки. Мъжките шишарки са разположени по много, гроздовидно, по върховете на клонките. Женските шишарки са разположени единично или до две-три и първоначално са червени, дребни, изправени нагоре; след опрашване се извиват надолу, увеличават размера си и вдървесиняват. Семената са с крилатка и узряват в края на втората година, когато се разтварят женските шишарки и освобождават зрелите семена. "Цъфти" май-юни. Расте на височина 1000-2000 м.
         3. Черен бор- иглолистно дърво, достигащо височина до 20-30 m, при неблагоприятни условия до 10 m. Короната при младите дървета е конусовидна, по-късно, при старите дървета, е неправилна със заоблен до чадъровиден връх. Кората е сива до черно сива, дълбоко надбраздена, включително и нагоре по ствола. Страничните клони първоначално са разположени в прешлени, но по-късно тяхното разклоняване е неправилно.

           Пъпките са цилиндрични и засмолени. Игличките (листата) са събрани в групи по 2 върху скъсени клонки (брахибласти) и са дълги от 8 до 12 cm. Обикновено са тъмно зелени, твърди, усукани по надлъжната си ос, заострени на върха. Мъжките шишарки са дълги до 3 cm. Зрелите шишарки са с яйцевидна форма, 5-8 cm дълги, твърди. Щитчетата (апофизите) са бледокафяви, лъскави, с напречен кил. Отвън шишарковите люспи са тъмно червеникаво виолетови до чернокафяви. Цъфти май-юни. Образува чисти или смесени гори с други иглолистни или широколистни видове, най-често върху варовик.
           4. Черна мура- вечнозелено иглолистно дърво, високо до 25-30 m. Кората сива, върху старите дървета се напуква ромбично - наподобяващо броня. Листата (игличките) са дълги 4-9 cm и 1-1,3 mm дебели, островърхи, бодливи, тъмнозелени, събрани по две в снопчета върху скъсени клонки (брахибласти). 

                Шишарките са приседнали (без дръжки), до 7-8 cm дълги, овално-конични. Шишарковите люспи от двете страни са с еднакъв, бледокафяв цвят (видовоспецифична особеност на черната мура). Апофизата изпъкнала, пъпчето ѝ е бодливо. Цъфти май-юли. Расте от 1400 до около 2200 m надморска височина. Скалната основа е карбонатна – мраморизирани варовици. Предпочитани са добре осветени изпъкнали форми на релефа с южно или източно, много рядко северно изложение, тъй като видът е изразено светлолюбив. Заеманите от съобществата на Черната мура терени най-често са стръмни до много стръмни, скалисти.
             Най-трудно се отличават черния ботр от черната мура:  

• Първо, все пак се опитайте да намерите шишарка от дървото - ако няма по клоните или те са високо разположени, потърсете внимателно под дървото, включително и под старите листа и растителност. Ако, въпреки старанието си, не намерите шишарка (възможно е например дървото да е младо и още да не е образувало шишарки) или пък тя е много стара и е обезцветена, продължете към следващата точка.
• Черната мура в България расте между 1400 и 2400 метра надморска височина, Черният бор, съответно, расте между 0 и 1600 метра. Тогава, ако "нашият" бор расте над 1600 метра, то това е Черна мура, а ако расте под 1400 метра то си имаме работа с Черен бор. Надморската височина в наше време лесно можем да разберем с помощта на смартфон - (почти) всички от съвременните смартфони са снабдени с GPS, чрез който можете да разберете на каква надморска височина се намирате. Е, все пак остава една сива зона между 1400 и 1600 метра, където е възможно да растат и двата вида (няма пълно щастие), ако сме попаднали на точно такъв "злополучен" бор, растящ, да речем, на 1500 метра н. в., при това без шишарки, тогава е по-трудно.
• Игличките на Черния бор са тъмно зелени, а пъпките са покрити със смола; на Черната мура игличките са светло зелени, а пъпките са без смола или имат малко смола. Както виждате, тези белези не са съвсем категорични и изискват известен опит за разпознаването им.

            5. Смърч (Picea abies) с игличките, разположени върху къса, тясна, вдървеняла, кафява дръжка (показано с червени стрелки на снимката) и в напречно сечение са ромбовидни
  
                  На снимката- србрист смърч( с почти бе;ли иглички)
                Смърчовете са големи вечно зелени иглолистни дървета с правилна конусовидна корона. Игличките са ромбовидни, разположени последователно по клонките на малки възглавнички върху тях (игличките на елите, с които най-много си приличат са плоски с две бели ивици отдолу). Шишарките се залагат обикновено във връхната част на короната и докато узряват висят надолу от клонките в продължение на един вегетационен период (шишарките на елите стоят изправени върху клона). Смърчовете развиват хоризонтална коренова система, поради което често страдат от ветровали. Изискват свежи, постоянно овлажнени почви, чувствителни са към замърсяването на въздуха, но са сенко издръжливи и са студоустойчиви.  В Бтългария естествено разпространен е само обикновения смърч ( Picea abies) –  дърво, достигащо височина до 50 м. с правилно конусовидна форма. Кората е червеникавокафява при младите клонки, а при старите дървета посивява и се напуква на плочки. Листата са дълги 15 – 25 мм. с от почти квадратно до ромбично напречно сечение. Игличките се задържат върху клонките до 7 – 8 години, като при лоши климатични условия падат много по – рано. Обикновеният смърч образува клонки от така наречените пазвени пъпки, които силно сгъстяват короната и висят надолу от клона,  поради което е получил народното име „попови ръкави”.  Естествения му ареал обхваща почти цяла Европа и Азия, на Север се среща в равнините, а у нас е планински вид, като достига до 2 200 м. надморска височина. 
                  6. Ела (Abies alba)- игличките при основата са дисковидно разширени (показани с червени стрелки на снимката) и с тези зелени дискове се прикрепват към клонките. В напречно сечение са плоски и с две бели ивици от долната страна:
            Елата е вечнозелено, иглолистно дърво. Достига височина 40-50 метра. Листата са до 4 cm дълги, разположени са хоризонтално, плоски, закрепени за стъблото с дисковидно разширение, върху долната си страна с две бели ивици. Мъжките "цветове" са разположени в мъжки шишарки, които са дълги 1-3 cm, на цвят могат да бъдат червени, сини или виолетови. Женските шишарки са цилиндрични, изправени нагоре, дълги 10-15 cm, широки 3-5 cm, при узряване се разпадат на отделни люспи. 

            Цъфти април-май. Расте от 500 до 1800 м.н.в. Ела се среща по следните планини: Стара Планина, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Средна гора и Родопи^[
             Иглолистни дървета има и на морското равнище, но не вървят добре. Иглолистни дървета в България се срещат и от други семейства: Кипарисови( кипарис, източна туя, няколко вида хвойна) и тисови. 
               Виждате, че на пръв поглед боровете и мурите си приличат, а елите и смърчовете помежду си също.  Накрая снимки на шишарките на шестте разглеждани иглолистни дървета:
                 бял бор
черен бор

бяла мура


черна мура

смърч
 
ела
                 Има и други видове дървета от семейство борови, но те не се срещат в природата из българските планини. Иглолистните дървета обикновено растат бавно и трудно се хващат.
               . Коледните дървета са иглолистни, и аз днес си купих елхата- ела, средно висока около 1,50-1,60 м. силно разклонена. Утре ще садя 5 бр. бял бор, които ми доставиха от сайта" Гората бг. ". Тъй като до Коледа едва ли ще публикувам друга тема искам да пожелая весели празници и приятни изживявания на всички, които през годината са чели, коментирали, гласували за моите теми. Няма как да ги изброя, защото  са много и, ако се опитам със сигурност ще пропусна някои.

Сега ще разгледам клончетата и шишарките , които имам .
Ще се опитам да ги определя.
Аз имам различни видове. Катеричката ми помага и ги сади.
Аз само ги пазя.
Близката гора беше от бял бор, но тя изсъхна.
Дали нарочно или човешка грешка?
Катеричката обаче се погрижи и я премести в моето място. Не мога да преброя колко дървета ела , бор , дъб , орех , бук е насадила.
Някои са много на гъсто и трябва да ги пресаждам, защото си пречат. Растят бавно , но са местни и добре се захващат. На друго място не виреят. Давала съм на колежки , но не успяха да ги захванат , въпреки че бяха с корени.

поздравления. Много хубаво поднесен постинг.

Здравей, Тони. Преди няколко дена при един разговор се оказа, че както съм написал в началото за някои хора всичко иглолистно е борче. После се оказа, че туя, тис и кипарис също не ги различават. Аз съм садил няколко пъти борове, сребърен смърч и 3 туи съвсем наскоро. Сега предстои да посадя белите борчета.
Поздрави!

Благодаря, Роси. Пуснах темата и в няколко групи да видя каква ще е реакцията.
Поздрави!

красиво е създала природата всичко и в най-малкия детайл!

А ние хората замърсяваме и унищожаваме това творение с нашите коли, фабрики и безкрайния ни консумативизън.

Здравей, Ив. Красиво е в планините. Преди ходих по-често и гледах високите стройни иглолистни дървета.
Поздрави!

Цяла лекция по ботаника.
Припомни ми случай от студентството.
Професора по ботаника Калинков, между нас му казвахме Калинкацеа, от сеа - семейство. По Витоша на упражнение определяме дървета и тревички.
За една тревичка и той се затрудни. Каза като се приберем, ще я определим.
Толкова богато разнообразие.

Актуална информация. Запарка от иглолистни иглички /без тисови/ служи за профилактика и лечение на ковид. Снопче, с размери колкото отвора между палеца и показалеца е достатъчно за 1-2 чаши.
Количеството чаши не може да бъде превишено, излишното организма го изхвърля.

За любителите мога да дам шеговита препоръка. Прихващането е сигурно, особено ако се посади с корена на долу.
Защото съм имал и обратни случаи от някои.
:)))

Здравей, николай. Аз като малък не съм обръщал внимание на ниглолистните дървета, а дядо ми ме научи добре да разпознавам широколистните. Да споделя обаче, че по време на курса за планински водачи през 2005 г. ме учиха на иглолистните дървета. Водачът тогава беше на 68 години и цял живот с това се е занимавал. Обясни ми много неща за планините и останах с впечатлението, че знаеше всичко.
Поздрави!

Аз пък от малък съм обръщал внимание, че имената започват с главна буква :) Тогава нямаше клавиатури.
Добре те е научил дядо ти.
Общото с водача ти е, че сега щяхме да сме набори.
Когато ме попитат за дърво, което не знам, се изплъзвам, това е екзотично. Аз съм по производствените.
:)))

Така е, Николай. Научил съм, но си припомням, когато отида сред природата. Иначе се забравят нещата.

На мен години ми отне да науча разликата между бял, черен бор и мура. Обаче с елите е съвсем сложно. Елата е всъщност смърч, ардъч.

Сега при всеки удобен случай, ще се спирам на пътя да разпознавам кой бор какъв е?! Но и аз имам една подвижна енциклопедия, специалист, за който съм сигурна, че ще ме осветли.
Весели празници за теб и семейството ти и дано всички желания се сбъднат!

ИМА ЕДНА ТРАДИЦИЯ: БЪЛГАРИНЪТ ДА ПОСТРОЙ КЪЩА, ДА ПОСАДИ ПЛОДНО ДЪРВО
НООО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДО ВСЯКА КЪЩА- ДА ЛИЦЕТО НА КЪЩАТА СЕ СЛАГА ИГЛОЛИСТНО ДЪРВО ЗА КРАСОТА.
В СТАРО ВРЕМЕ, КОГАТО КЪЩИТЕ СА ОТ СТЕНИ- ИЗМАЗАНИ ДЪРВЕНИ РАМКИ- ПРЕД КЪЩАТА СЕ ЗАСАЖДА ЯБЪЛКА ПЕРТОВКА - КОЯТО РАЖДА ЗА ПЕТРОВДЕН, ЧЕРЕША- ЗА ДА СЕ ПОЧЕТАТ С ЧЕРЕШИ ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА- НАЦИОНАЛНА ТРАДИЦИЯ, КОЯТО Е ВАЖНО ДЕЙСТВИЕ ОТ НАЦИОНАЛНИТЕ НИ РЕЛЕГИОЗНИ ТРАДИЦИИ

Здравей, Елизабет. Трудно се различават иглолистните дървета. Най+лесно става, ако са едно до друго.
Поздрави!

Здравей, Татяна. И на мен ми е трудно да ги различа иглолистните. Правя опити, като отида в планината
Поздрави!

Здравей, Зае. Зная я приказката за посадено дърво, построена къща и отгледано дете. За дърветата, кое какво символизира от теб научавам. Като че ли да се потвърди, че всичко има значение. Виждал съм в дворове иглолистни дървета.
Поздрави!

Невероятно красив, богат на познания постинг! Благодаря!
Весели празници и бъдете живи, здрави, щастливи!

Благодаря, Дени. Пожелание от мен за успешна и добра нова година!