Прочетен: 8725 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 15.03.2021 22:37
Калофер е малък град, разположен в подножието на връх Ботев, на 17 км от Карлово, на 22 км от Сопот, на 56 км от Пловдив и на 164 км от столицата София. Намира се в непосредствена близост до Националния парк „Централен Балкан” и е своеобразен вход за парка.
Вила Камелия
Легендата разказва, че районът на днешния Калофер е заселен в средата на XVI век от група мъже, предвождани от Калифер войвода, които нападали преминаващите турски кервани. Заради непосилността си да се справи с Калифер войвода и хората му, султанът се принудил да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи, при условие че престанат да нападат керваните. Легендата разказва също, че мъжете си откраднали жени за невести от близкия град Сопот.
През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център. Наречен е „Алтън Калофер” (Златен Калофер).
В Калофер е роден известният български поет и революционер Христо Ботев. Днес родната му къща, превърната в мемориален комплекс, е един от най-интересните обекти за посещение в града. Там може да се научи много за революционната история на България и за един от главните участници в нея.
Туристите могат да посетят и училището на даскал Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев) и да научат повече за методите, по които са учили децата тогава, да пояздят кон или да походят пеш по някои от конните или пешеходни маршрути в Националния парк или да бъдат участници в някои от традиционните фестивали.
Един от най-интересните празници в града е честването на Йордановден и рождението на Христо Ботев на 6 януари. Тогава се играе прочутото калоферско хоро. Ритуалът започва рано сутринта с празнична литургия, след която голяма група мъже и младежи се отправят към реката. Там свещеник хвърля във водите кръст за здраве. Кръстът се улавя и се дава на най-младия участник в ритуала. След това в ледените води на реката мъжете извиват своето хоро и пеят песни. По-късно хорото се пренася на брега, а след това започват празниците по отбелязване годишнината от рождението на Ботев.
Най-новият музей в града е Калоферската къща на историята – своеобразен етнографски и културен център на града, представящ неговото живо наследство – тъкачеството и традиционните местни черги, традиционни облекла и фестивални костюми, музикални инструменти и възстановка на типична гостна стая.
Интерес в града представляват също многобройните действащи църкви, манастири и параклиси. Мъжкият и Женският калоферски манастир са най-значимите от тях. Женският манастир се намира на около 5-10 минути пеша от центъра на града и е заобиколен от прекрасен двор. Мъжкият манастир се намира на около 15-20 мин. с кола или на около 1 час пеш от центъра на града и е разположен в живописна долина на брега на Бяла река, заобиколен от прекрасни планини.
Градът е запазил своята възрожденска архитектура, традиции и бит. Атракция представляват запазените и до днес калоферски занаяти като плетенето на калоферска дантела.
хижа Рай
Възможностите за настаняване в Калофер са многобройни – от традиционна възрожденска къща до съвременен хотел, а ресторантите предлагат традиционна българска кухня и местни специалитети.
Калофер е изходен пункт за покоряване от юг на най-високия връх в Националния парк „Централен Балкан”- връх „Ботев” (2376 м н.в.), както и до най-високия водопад в България – Райското пръскало (124 м). Маршрутът тръгва от м. Паниците, намираща се на 7 км северно от града, и минава през местностите Понякя, Параджика, Каменливеца, Рогачева гора и Малък купен , за да ви отведе след около 4 ч. до хижа „Рай” в подножието на Райското пръскало.
От хижа „Рай” по панорамната „Тарзанова пътека” за около 2,5-3 ч. ще се изкачите до самия връх Ботев.
Екопътека „Бялата река” също ще ви запознае с много красиви места в парк „Централен Балкан”.
Калофер е утвърдена дестинация за екотуризъм. Посетителският информационен център се ръководи и стопанисва от местното Сдружение за екотуризъм „Централен Балкан – Калофер” и е отворен през цялата година. Служителите в центъра ще ви помогнат при планиране на вашето пътуване и престой с резервация или наемането на водач за някой от по-дългите маршрути.
Местност"Паниците" на 5,5 км. от Калофер
Град Калофер е известен с четири неща: калоферската дантела, Христо Ботев, войводата Калифер, на чието име се смята, че е наречен града и мъжкото хоро в ледените води на река Тунджа на Богоявление
За калоферското мъжко хора съм писал тема, за Христо Ботев няма какво повече да напиша от всеизвестните факти. Калифер войвода го включих в темата за българските войводи. Остана по-подробно да пиша за калоферската дантела. Тя възниква след Освобождението, когато виден калоферец - Минко Фетваджиев, издава брошурата “Поминъкът на град Калофер и средства за въздигането му”. В нея той предлага насоки за подобряването на поминъка на жителите на града, разказва Иван Колев - автор на спектакъл „Бяла магия”, посветен на калоферската дантела.
хорото на Йордановден във водите на р. Тунджа
Техниката на изплитане при брюкселската и калоферската дантела е една и съща. Различни са моделите, които създават калоферки и които са вдъхновени от местната природа – претворяват се например розата, дъбовия лист, житния клас.
През последните години се увеличават желаещите да се занимават с плетене на калоферска дантела и това прави познавачите оптимисти, че традицията не е загубена, а занаятът не е забравен.
Дантелата отдавна вече не е това, което хората си представят – салфетки и якички за дрехи, уточнява Антоанета Първанова. „Дантелата присъства в модерни колекции и официални облекла, с дантела се правят картини и произведения на изкуството.”
Казанлък си имат празник на розата, а Калофер- на калоферската дантела. Празникът на Калоферската дантела , който тази година се провежда за 20-и път, събира в Калофер плетачки от цялата страна. Юбилейното издание, по думите на организатора Антоанета Първанова, ще продължи три дни - от 15 до 17 август, и ще покаже както автентични модели от началото на 20-и век, така и изделия с вплетени съвременни авторски мотиви. "Бялата магия" е спектакъл, посветен изцяло на калоферската дантела, чийто автор Иван Колев работи в Националния музей "Христо Ботев". Спектакълът се реализира изцяло със средства, набрани чрез безпрецедентна акция сред жителите на Калофер.
Не вярвам много на думите на някои, които изкарва Брюкселската дантела, че е преименувана на Калоферска. Може калоферската дантела да е заимствала елементи от брюкселската, но не е копирала всичко.
За нас дантелата си е калоферска, защото е свързана с града.
За да добиета представа за калоферската дантела нарочно поставям сред текста малко снимки.
Най-голяма слава на града след Освобождението донася един занаят, привнесен от чужбина, но развит и претворен в самобитно българско изкуство – Калоферската дантела. Наричана „бялата магия“, тя е едно от най-фините женски ръкоделия, съхранено и до днес, което е осигурявало в миналото прехраната на калоферки.
В годините от създаването на училището за дантела до Втората световна война дантеленото производство носи значителни приходи за калоферки и допринася за стопанското развитие на града. През 1935 г. Дантеленото училище е закрито и на негово място е отворено Земеделско училище, където са били запазени само 2 паралелки, в които се е изучавало плетене. От този момент нататък изработването на дантелата се пренася в домашни условия, като уменията за създаване и плетене на дантела се прехвърлят от майка на дъщеря и от баба на внучка.
майстори плетат калоферска гантела
В Калофер я наричали „бялата магия“, защото в миналото продажбата на дантелите осигурявала поминък за целия град. След като Калофер бил опожарен и оставен в разруха през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), дантелата се превърнала в основно средство за препитание.
През 1910 г. в Калофер се открива първото и единствено у нас дантелено училище „Трудолюбие“. Двугодишният курс на обучение там преминали около 1800 жени и момичета. Умението да се изработват дантели е запазено в Калофер и до днес. На този уникален занаят е посветен дори местен празник, за който в Калофер се събират майсторки на дантели от цялата страна.
За да се запази и популяризира калоферската дантела, на 15 август т. г., в града отвори врати творчески център, където ще се събират модели и документи, свързани с изящното плетиво.
Дантелата има огромен принос за възстановяването на град Калофер след Освобождението. Сръчните калоферки изработвали дантелата, а находчиви търговци от града пътували, приемали поръчки, изнасяли готовите дантели в чужбина и получавали много добри пари. Именно по този начин калоферските жени помагали за изграждането нови къщи, изхранването на семействата и изучаването на децата си. Навремето изработването на дантели в Калофер действително е бил особено престижен и доходен занаят. Екатерина Караминкова, която била човек с широки обществени интереси, е направила това неслучайно. В желанието си да помогне на калоферци, Ека станала инициатор на женското дружество „Просвещение” и поканила учителки, които да обучават калоферки по различни науки, както и по ръкоделия - включително и плетене на дантела. Една от учителките в това дружество била чехкинята Йоза Хитова, пристигнала първоначално в Карлово. Впоследствие тя започнала да учи жените в Калофер както на готварство, шеф, кройки, така и да изработват дантела. друго име свързано с Калоферската дантела е Донка Шипкова-Каранова, която била будна и сръчна девойка. Решили да я изпратят в Държавното рисувателно училище в София (днес Художествената академия). Всъщност, за нейното обучение съдействали изселили се в София калоферци, основатели на дружеството „Калоферска дружба”.
Калоферската дантела присъства в изкуството. Има я по изложбите в града. Тя е характерна за Калофер, както много градове в България си имат нещо, свързано с тях. За Калофер споменах кои са четирите неща, които го характеризират и са типични за града. Иначе съм ходил няколко пъти в Калофер- хубав град, разположен на високо между двете дълги планински вериги на Стара планина и Средна гора.
Паметникът на Христо Ботев над града, изграден и оформен като мемориал и парк.
Снимките от града Калофер са красиви. Заслужава си да се посети града и да се мине по екопътека"Бяла река". По-любопитните може да се разходят из града и да намерят интересните обекти, а по-издържливите може да тръгнат по стръмната пътека към Райското пръскало( на снимката долу) и вр. Ботев.
Това в общи линии е информацията, която имам за Калофер и неговата характерна дантела. В къщата-музей на Христо Ботев ми обясниха за първи път за известната дантела.
Тагове:
Поздрави!
все пак,тя има 7 коли и 3ма мъжее))) и цялото Време на Вселената..
......
...имам приятелка, обаче,която е потомствена плетачка...Тя, е от Калофер, наша добричка снаха../на моят чичо Васил..
многоо фин човек, многоо добър,мил и всеотдаен...
...какво ли прави сега,тя е 10г, по-голяма от мен- мадам Лалка...
Благодаря ти, ето и аз имам красиви спомени)
Поздрави!
Поздрави!
Лека нощ!
Поздрави!
Тези моменти са описани обстойно в една книга на врачански писател, вече покойник и ми я подари. Представях я по БНР.
Тя набра голяма популярност във Враца по обясними причини, но и авторът добре се е постарал с проучванията. Накратко го пиша, иначе тя е доста дебеличка книга.
Поздрави!
Поздрави!
с рождението на Христо.
Като ни сменяха няколко пъти календара , вече не знаем Коледа ли е или Богоявление.
Благодаря за разказа и снимките!
Наистина се смята , че Христо се е родил във Врачанско и после са се преселили.
Затова е този култ към героя !
Тони
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Нашите традиции са жените да вървят по огън , а мъжете да се къпят в ледени води. Пречистване с огън и вода !
Панацея
Поздрави!