
Прочетен: 7261 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 20.11.2020 22:19


Двери на Православието dveri.bg
Според тях от тези места е най-правдоподобна и достоверна информацията по църковните въпроси. По друг начин казано- постъпих така, както в други подобни случай, когато ми трябва информация, свързана с религията и църквата.
"Икона е дума от гръцки произход (eikon), която означава "образ", "портрет". Иконописта е изкуство, зародило се във Византия през ІV век и разпространено в целия православен свят. Отначало икона са наричали всяко изображение на Спасителя, Божията майка, светец, ангел или събития от историята на Църквата, независимо от това дали става дума за скулптура или живопис. Днес иконата е нещо повече от образ: тя не само украсява храма или илюстрира Свещеното писание, но тя е предмет, органически вписан в богослужението. Това обяснява значението, което Църквата придава на иконата – не на всяко изображение, а именно на онзи специфичен образ, който тя сама e изработила в борбата срещу езичеството и ересите, образ, за който в иконоборческия период е заплатила с кръвта на мъченици и изповедници, образ на православието като цяло. Затова е невъзможно нито да се обясни, нито да се разбере църковно изкуство извън Църквата."

Икона на Исус Христос
Църковното предание ни учи, че първата икона на Спасителя се е появила по времето на Неговия земен живот. Това е иконата, която познаваме под името "Неръкотворен образ на Спасителя". Според преданието този образ, отпечатал се по чуден начин върху кърпата, която Спасителят допрял до Своя Лик, бил изпратен от Самия Него на Авгар, владетел на град Едеса (в северозападна Месопотамия).
Преданието за произхода на първата икона на Спасителя е намерило отражение в църковното богослужение на 3 август:
"Като си изобразил Твоя пречист образ, Ти си го изпратил на верния Авгар, копнеещ да Те види, Тебе - невидимия по Божество и за херувимите..." (стихира гл.8, на вечернята),
или:
"...като си изпратил богоначертания Твой образ на Авгар, който молеше за спасение и здраве от подобието на Твоя Божествен Лик" (стихира гл.4, на утренята).
Следващият случай, когато са открити икони е: "Останали са само фрески в катакомбите, главно в Рим. Както е известно, там са запазени още от първите векове на християнството "преки", т.е. не символични изображения на Христа. Така например Негови изображения от II век в различни евангелски сцени, са намерени в катакомбите на Претекстат и Калист. Понякога Той е изобразяван като зрял мъж с брада - например на фреската, представяща Неговата беседа със самарянката (катакомбата на Претекстат), понякога съвсем млад, без брада."

Икона на Богородица съм виждал на медальони, монети, накити, църковни календари, туристически брошури, рекламни материали. Тя е сред най-разпространените икони. Първите икони на Божията майка били нарисувани още когато тя била жива от евангелист Лука. Според църковното предание, като видяла своя образ, пресветата Богородица казала: "Благодатта на родения от мен и моята милост ще бъдат с тези икони."Около средата на V век жената на император Теодосий II (408-50), Евдокия, пренесла иконата от Света Земя. Според някои източници, тя положила светинята в храма във Влахерна край Константинопол, а според други – в храма на манастира Одигон, откъдето вероятно е дошло и названието Одигитрия. Оригиналната икона, обаче, била изгубена след падането на Константинопол през 1453 година. На основата на това предание изследователите смятат, че типът Богородични икони Одигитрия е създаден в християнския Изток, и оттам е пренесен във Византия. Иконописта е творчество съборно, канонът при него, както и при богослужението се е създавал в продължение на столетия и се е формирал в този вид, в който е дошъл до нас, някъде към ХІІ век. Иконата трябва да бъде нарисувана с натурални бои и върху здрав материал, но не върху хартия, стъкло, платно или друго крехко вещество – обикновено това е дърво. Като бои са използвани яйчни темперни бои (смес от пигмент и яйчна емулсия), което прави рисувания слой здрав и му придава наситен цвят. Традиционно за фон е използвано злато или сребро. Блясъкът на златото е символ на Божествената слава.

Икона на св.св. Кирил и Методий
Сигурно всички знаят, че св.св. се употребява, когато светците са няколко, като Константин и Елена, Кирил и Методий, Седмочислениците и др. Изненадах се, че на едно събиране в един клуб хората не знаеха и не можеха да обяснят защо Климент Охридски е написан на табелата на улицата св.св. Просто табелата е била грешно написана още при поставянето. Най-древните известни нам сведения за това изображение се съдържат в паметника, наречен "Учението на Адаи", от V век. Авторът на този паметник (епископът на г. Едеса Адаи, починал през 541 г.) очевидно е използувал някое местно предание или неизвестни за нас писмени източници. Иконописта е изкуство, зародило се във Византия през ІV век и разпространено в целия православен свят. Отначало икона са наричали всяко изображение на Спасителя, Божията майка, светец, ангел или събития от историята на Църквата, независимо от това дали става дума за скулптура или живопис. Днес иконата е нещо повече от образ: тя не само украсява храма или илюстрира Свещеното писание, но тя е предмет, органически вписан в богослужението. Това обяснява значението, което Църквата придава на иконата - не на всяко изображение, а именно на онзи специфичен образ, който тя сама e изработила в борбата срещу езичеството и ересите, образ, за който в иконоборческия период е заплатила с кръвта на мъченици и изповедници, образ на православието като цяло. Затова е невъзможно нито да се обясни, нито да се разбере църковно изкуство извън Църквата. > За образа, изпратен от Христа на Авгар, споменава и Евагрий, писател от VI век, чието авторство се счита за неоспоримо. В своята книга "История на Църквата", той нарича този образ Богосъздадена икона. Неръкотворният образ на Христа бил отново открит през 544 или 545 г., когато Едеса била обсадена от персийския цар Хосрой. Според преданието епископът Евлавий получил на сън откровение за местонахождението на иконата. Той отворил нишата в градската стена и намерил Неръкотворния образ, пред който продължавало да гори кандилото. Градът бил спасен от персите благодарение на чудотворната сила на образа, който не само се запазил изцяло, но се отпечатал и на вътрешната страна на керемидената плоча, с която бил закрит.

Икона на св.св. Константин и Елена
Във Византия( Източната Римска империя) има иконоборчески период, когато се правят опити да се премахнат иконите от църквите и манастирите.
Известни иконописци:
Евтихий и Михаил Астрапа
:: Мануил Панселинос (ок. 1300)
:: Теофан Грек (1330-1410)
:: Св. Андрей Рубльов (1370-1430)
:: Дионисийю (ок. 1440 - ок. 1502-1510)
:: Теофан Критски (XVI век)
:: Михаил Дамаскин (ок. 1530 - ок. 1593)
Леонид Успенски (1902 - 1987)

Икона на св. Георги Победоносец

Икона на св. Йоан Кръстител
Моето обяснение за това откога са най-ранните икони, което дадох на приятелите си:
През времето на император Диоклециан( 284-304 г.) има страшни гонения на християните. Много от мъчениците, светците и персонажите в християнската религия са от този периог. След него идва времето, когато християнството се приема от Константин Велики. Римската империя е била най-влиятелната държава в Стария свят и има голямо значение приемането на християнството от Константин Велики за по-нататъшното му разпространение като една от водещите религии по света. Император Константин Велики306-337 г.) побеждава Максенций в легендарната битка при Милвийския мост на 28 октомври 312 г., в резултат на което става август или император на цялата Западна римска империя. Преди тази епична битка Константин кара войниците си да сложат на своите щитове това, което според християните е символа лабарум, въпреки че сред историците има противоречия относно това дали този символ има изцяло християнски, древен езически (соларен) или астрономически произход. Смята се, че лабарумът и свързаното с него мото „С този знак ще победиш“ (In hoc signo vinces) са се явили като видение на Константин при Сакса Рубра и са вдъхновили преминаването му към християнството. След смъртта на император Константин Велики и особено след качването на власт на Юлиян Апостат през 361 г. би следвало да се появят първите икони. Обяснението ми е, че по този начин ще се подсили вярата на хората в бог и Исус Христос. Нормално е това да се е случило. В края на IV в. Римската империя се разделя на Източна9 Византия) и Западна. През следващия век се появяват "варварски" племена и народи, което поражда необходимостта от засилване на вярата у хората. Паралелно с това трябва останалите да се убеждават, че християнството е правилната религия и верния избор на хората. Това става със строене на православни храмове, манастири, параклиси, църкви, базилики, олтари. Освен това в тях трябва да има образи на светци. По това време църковният календар е започнал да се запълва, канонизирани са много личности за светци. Почитат се и апостолите, има мъченици, които са били убити по мъчителен начин в името на Христа. През V в. постепенно гристиянството започва да се налага в Европа, а след откриването на Новия свят от Христофор Колумб през 1492 г. и по новите земи. Тук трябва да поясня, че първи може би е стъпил Лейф Ериксон, син на Ерик Червенокосия на Американския континент, но това не е довело до някакви промени и ползи за европейските държави.
Св.св. Петър и Павел са двама апостоли, които имат много големи заслуги за разпространението на християнството след разпъването на Исус Христос на кръста.
Десетте Божи заповеди
1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден (*, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти.
Втората Божия заповед не забранява да имаме свещени изображения. Това се вижда ясно още в Стария Завет, гдето Бог заповядал на Мойсей да постави в скинията (подвижния еврейски храм) златни свещени изображения на херувими, и то да ги постави в онази вътрешна част на скинията, към която народът се обръщал да се покланя на Бога, т.е. да ги постави в Святая Святих (Изх. 25:18-19). Знае се също, че в храма, изграден от Соломон, вътре на стените били изваяни и изписани образи на херувими; такива имало и на вратите на храма.Българите си имаме достатъчно на брой светци: Блогът на barin :: Българските светии
Списък на българските светии:
4 януари – Св. преподобномъченик Онуфрий Габровски – † 1818 г. на о. Хиос. *
8 януари – св. Григорий, епископ Български (няма данни за мястото и годината на смъртта му).
15 януари – Св. преподобни Прохор Пшински – † 1067 г., р. Пчиня, близо до Враня.
15 януари – Св. преподобни Гавриил Лесновски – ХІ–ХІІ в.;
16 януари – Св. преподобни Ромил Видински (Ромил Бдински) – 1375 г., Раваница (Сърбия);
16 януари – Св. свещеномъченик Дамаскин Габровски - † 1771 г., Свищов.
18 януари – Св. Йоаким, патриарх Търновски – † 1246 г.
20 януари – Св. Евтимий, патриарх Търновски – † около 1401 г.
22 януари – Св. свещеномъченик Петър Български - † 814 г.
22 януари – Св. мъченик Сионий Български - † 814 г.
30 януари – Св. благоверерни цар Петър Български (927–969, царувал 42 г);
30 януари – Св. мъченик Димитър Сливенски – † 1841 г., Сливен.
11 февруари – Св. мъченик Георги Софийски, Нови – † 1515 г.
14 февруари – Успение на св. Кирил Славянобългарски – 869 г., Рим.
17 февруари – Св. преподобни Роман Търновски – след 1364 г.
5 март – Св. мъченик Иоан Българин – 1784 г., Цариград.
11 март – Св. Софроний, епископ Врачански – † 1813
23 март – Св. преподобномъченик Лука Одрински – 1802 г., о. Митилин. На 16 години.
26 март – св. мъченик Георги Софийски Стари – 15 в.
28 март – Св. мъченик Боян Енравота, княз Български – † около 833 г.
1 април – св. свещеномъченик Аврамий Български (няма данни; св. Димитрий Ростовски сочи 1229 г.).
3 април – св. свещеномъченик Никита Серски– 1808 г., Сяр.
6 април – Успение на св. Методий Славянобългарски – 885 г., Велеград.
23 април – Св. мъченик Лазар Български – 1802 г., с. Соми (Мала Азия).
1 май – Св. преподобномъченик Акакий Сярски – 1816 г., Пармак-капи в Цариград.
2 май – Св. цар Борис Покръстител – 907 г., Преслав.
11 май - Св. равноапостоли Кирил и Методий
14 май – св. Иоан Български (няма данни).
17 май – Св. великомъченик Николай Софийски – 1555 г., София.
21 май - Св. мъченик Константин Софийски, виж разказ за живота му в "Църковен вестник"
22 май – Св. великомъченик княз Иоан-Владимир Български, Чудотворец – 1016, Охрид.
26 май – Св. мъченик Георги Софийски Най-нови – 1530 г.
27 май - Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) - 1515 г..
28 май – Св. преподобни Софроний Български (Софийски) – XV-XVI век, Русенско.
19 юни – Св. преподобни Паисий Хилендарски – неизвестно кога и къде (ок.1770).
25 юни – Св. преподобномъченик Прокопий Варненски – 1870 г., Смирна.
8 юли – Св. преподобни Теофил Мироточиви, Македонски – 1548 г., Карея (Атон).
11 юли – св. преподобномъченик Никодим Албански – 1722 г., Елбасан.
16 юли – Св. мъченик Йоан Търновски – 1822 г., Търново.
8 август – Св. мъченик Трендафил Загорски - 1570 или 1680 г., Цариград. На около 18 години.
16 август – Св. преподобни Йоаким Осоговски – 1105 г.
19 август – св. преподобни Теофан Македонски, Нови чудотворец (няма данни).
20 август – св. 37 мъченици Пловдивски (няма данни).
21 август - Св. свещеномъченик Симеон Самоковски
29 август – Св. мъченик Анастасий Струмишки – 1794 г., Солун.
Икона на пропуснатия св. Тривелий Теоктист( нашият княз Тервел), изваден от православния календар.
Отбелязва се на 3 септември. В с. Мадара храмът носи две имена: св. Георги Победоносец и от 2001 г. св. Тривелий Теоктист. Няколко пъти сум ходил или изпращал по интернет съобщение за поздравяване по повод празника на 3 септември. За това кога и защо е изваден от православния календар не ми дадоха достатъчно задоволителен отговор. Мисля, че тази грешка трябва да се поправи, защото Тервел е наричан" Спасителя на Европа" и е признат от католиците и православните християни.
22 септември – св. преподобни Козма Зографски, от Търново – 1323 г.
1 октомври – Св. преподобни Иоан Кукузел – около края на 10 в., Атон.
8 октомври – св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски – 1814 г., Цариград.
10 октомври – Св. 26 преподобномъченици Зографски – 1284 г.
14 октомври – Св. преподобна Параскева-Петка Търновска – XI в. Епиват, на Мраморно море.
18 октомври – Св. великомъченица Злата Мъгленска – 1795 г., с. Слатино.
19 октомври – Св. преподобни Иоан Рилски чудотворец – 946 г.
21 октомври – св. Иларион, епископ Мъгленски – 1164 г.
27 октомври – Св. преподобни Димитрий Басарбовски – ок. 1685 г.
1 ноември – Св. преподобномъченик Яков Костурски – 1520 г. Одрин.
3 ноември – Св. преподобни Пимен Зографски – 1620 г. Черепишки манастир.
22 ноември – Св. Михаил воин, Българин – ок. 865 г., гр. Потук (вероятно Батак).
25 ноември – Св. Климент Охридски – 916 г., манастира "Св. Панталеймон".
27 ноември – Св. преподобни Теодосий Търновски – 1363 г., Цариград.
28 ноември – Св. мъченик Христо Градинар – 1748 г., Цариград.
7 декември – св. преподобна Филотея Търновска – преди XIII в., Поливот.
16 декември – св. мъченик Марин (няма данни)
23 декември – Св. преподобни Наум Охридски – 910 г., Охрид.
26декември – св. свещеномъченик Евтимий, епископ Сардийски (няма данни).
Икона на св. Петка-Параскева Епиватска.
Подробности за тази светица, почитана еднакво от българи, сърби и гърци:
Блогът на barin :: Света Петка-Параскева Епиватска- почитана от българи, сърби и румънци
Иконите получават голямо разпространение след V-VI в. При управлениео на Карл Велики, след като е коронясан от папата за император християнството получава нов тласък по отношение на разпространението му по нови земи. Духовните центрове в България са допринесли за запазването ни като народ и да не бъдем ислямизирани през около 470 годишния период, когато нямаме държава и сме под османско владичество. За хриситянизирането на България съм писал на други места, а и има няколко потребители в блога , които имат добри теми. Затова няма да се спирам над този въпрос.
Тагове:
Защо християнската псевдо–Исусова религи...
Изповедта на един истински Православен д...
Поздрави!
21.11.2020 13:58
4 Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;
5 да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,
6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.
Не случайно Бог още в средновековието оттегля милостта си и ни оставя под турско робство. Иконопочитанието е една от многото изкривявания на Христовото учение.
Поздрави!
Много красив манастир със страхотна атмосфера - тихо, кротко, близо до съвършенството. Това им е хубавото на манастирите - все едно се пренасяш в друг свят, който няма общо с цялата пошлост на съвремието.
Поздрави! :)
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Благодат Божия означава ДА ПОЛУЧИМ това, което не заслужаваме.
А милост Божия е да НЕ ПОЛУЧИМ това, което заслужаваме.
Поздрави от мен и благословена седмица за теб, семейството ти и всички твои читатели!
Поздрави!
Надписите на нашите са на кирилица.
Молитвата е общение с Бога.
Господ е в нас и не ни трябват никакви посредници , за да общуваме.
Господ е в теб и в мен.
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!