Той е работил целенасочено върху изследване на произхода на българите. Насоките и опорните точки в изследванията са следните: 1. Какви местни названия са съхранили българите в днешните си жилища, пренесени от старите им жилища - Хиндистан. 2. Какви остатки от индийското старо вероизповедание се нахождат в днешните народни български празници, обряди и обичаи, баяния и очищения с води, песни, приказки и пословици, поклонения в някои си пещери, както и самите имена богов и проч. 3. Какви възпоминания е съхранил сам народ за преселението си от Хиндистан. 4. Сравнение българскаго езика със самскритаго и зандскаго и живи доказателства на много единствени свойства, коих само българский език от сичките други европейски езици и досега еще е съхранил. 5. Името българин що значи и как е съхранено под това значение еще от начала преселения им в Европа. 6. Повествувателни възпоминания три века преди Христа, в народни песни, пеяни и до днес еще по България от народа. 7. Разяснение на Волжанското преселение и на мечтаемите за татарски орди Аспарухови и Кубратови военни отделения. 8. Кои са причините, що са увардили българите досега еще тия толко древни остатки. 9. Дали са имали българите писменост и книги преди кръщението Преславскаго двора и какви доказателства имаме на това. 10. Разбор върху мненията, които са имали досегашни многи писатели: а) Че българите били уж татарскаго рода и поколения; б) А други някои си, че славяните и германците били уж потомци на скитите, които (скити) не били уж татарскаго рода и проч. 11. Народната българска цивилизация, съхранена в тях, коя ги отличава от другите народи и остатки от стари изкуства, занятия и художества в народа днес съхранени, кои сочат едно твърде старо и отдално от днешните времена образование. Тия са началата и направлението, по които щем се държа в изследованията настоящаго си съчинения "Основни начала за българската най-стара повестност". Но да би дошли до тях точки предмета си, нужно е да метнем първо един кратък поглед върху най-важния точки всемирной повестности и тъй да започнеме нашата българска.
Освен всичко Георги Раковски е журналист, етнограф и публицист. Роден е на 2 април 1821 г. в град Котел. В града има пантеон,в който е отделена зала, посветена на живота му. Живее до 1867 г., когата умира на 46 годишна възраст в Букурещ. Георги Раковски има голямо значение за България. Той е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години.
Някои определения и думи според Раковски:
самскрит - така Раковски нарича санскрит, езикът на древната индийска цивилизация. Според него думата означава "сам скрит", т. е. скрит, таен език. арияни - арийци, название на древните народи, за които се предполага, че са говорели общ праиндоевропейски език и са обитавали Иран и Сверна Индия, а по-късно са се разселили из цяла Европа и част от Азия. семити - название на група народи, към които принадлежат асирийците, вавилонците, арабите, евреите и др. зендски - езика, на който са написани свещените писания на древните перси Занд-Авеста, приписвани на Зороастър (Заратуста). Ведите - най-древните индийски свещени писания. скитските и татарските ями - така Раковски определя съвременните му теории за произхода на българите от скитите (славяните) и татарите.
земеописание - география
Сред произведенията му на историческа тематика са: Брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” отпечатана през 1861 г.; съчинения на Г. С. Раковски-четири тома: първият е проза и поезия, вторият- публицистика, третият- историография и четвъртият-етнография, езикознание и фолклор. В тях има написано за старата история на България. За жалост не се обръща внимание на това.При пренаписването на българската история така,че да е удобна на т.н."Велики сили" Георги Раковски е изтласкан на заден план.
Статии на Раковски:
Пиршество на турски велможи
Показалец или ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения, старого ни правления, славнаго ни прошедствия и проч.
Известие
Граждански обзор
Дописка от Охрид
Солун
Гръцкая злоба против българи
Позив към Българите за въстание
Позив към родолюбци Българи за освобождение Българии
Политическите отношения сръбского княжества с България в днешните времена
Българский за независимо им свещенство днес възбуден въпрос и нихна народна черква в Цариград
Основни начала за българската най-стара повестност
Привременен закон за Народните горски чети за 1867 лято
План за освобождението на България
Известия от Македония
Сръбската политика относително на българите...
В много от написаните негови неща има за историята на България.Раковскои доказва, че българите са старото автохтонно население на Балканския полуостров и през 680 г.се завръщат по старите си земи. Преди те са били тук под други имена: пеласги,скити, траки, мизи......Сега историците търсят произхода на българите поцялата Земя. Срещал съм материали, които изкарват повечето народи сходни с нас. Ако така се разсъждава-всички сме произлезли от синовете и внуците на Ной( http://barin.blog.bg/history/2016/01/05/naslednicite-na-noi.1420205). Излиза, че имаме общ произход с всички народи след потопа. Истината е, че трябва да се осланяме повече на написаното от Паисий Хилендарски и Георги Раковски. Написал е дори кои са пеласгите.
"Това племе или голям род, познато в елинската стара повестност под общото и обширно народно име пеласги, не е друго освен българи, изкривено от гръцките описатели поради недостатката на езика им. (Че гръцките описатели много странни речи писани с "б" са писали с "п" върху това можеме наведе много примери. Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла а днес Мпелитса. Тъй и множество друг".
Името "пеласги" се трансформира в "пеларги", поради близостпри изписване на гръцкитебукви "сигма" и "ро".После от "пеларги" се среща в хрониките като"пелгари", откоето не е трудно да се види думата"българи". Името на планината Беласица и град Белица и столицата на държавата Александър Македонски Пела имат общ корен. Изследователите на написаното от Георги Раковски стигат до заключение, че пеласгите и траките са един и същ народ. Дори антични автори са съгласни, че Македония е била част от Пеония, а Йоан Цеца казва ясно: "Пеоните са българи". Границата между Македония и Гърция е реката Пеней в Тесалия - това е родината на мирмидонците - войниците на Ахил от "Илиадата" на Омир. За мирмидонците Йоан Малала, творил в VII век, твърди безусловно, че са българи. При водеряването на иосториците трябва да се отчита кой през кое време е живял, дали има някаква причина да изопачава истината, както често правят византийските историци.Разбира се има и такива, които представят нещата общо взето обективно( http://barin.blog.bg/history/2016/01/02/teofan-izpovednik-za-bylgarite.1419401).
ЛЕГЕНДА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПЕЛАЗГИТЕ И НА БЪЛГАРИТЕ:
Легендата гласи, че българите са произлезли от митичния родоначалник Българ. Тя е широко разпространена у старите автори и се среща например:
- в “Хрониката” на Лъв Дякон: “... по името на своя родоначалник Болгар страната си започнали да наричат Болгария.”
- в латинския превод на хрониката на Теофан, направен от Анастасий Библиотекар.
- у Михаил Сириец.
Легендата за пеласгите: “Пеласги – най-древното население на Гърция, потомци на митичния Пеласг, син на Зевс, роден в Аркадия (митична страна на щастието).”
Възможнио ли е съвпадение на две различни легенди? Да, а като се вземе предвид, че името на героя, което днешните учени погрешно четат като "Пеласг", древните гърци са изговаряли Пелгар, по-вероятно е друго: излиза, че това е една и съща легенда - разказвала се е тук и там, минавала е от една хроника в друга.
Лъв Дякон е писал много за българите, а той е сред византийците, които се ползват с по-голямо доверие от мен( не пълно). Като се доверим на написаното от Раковски за българската история може да "състарим" още няколко века българската държава. Дали е от тринадесет и половина века или от осемнадесет, примерно няма голямо значение. И без това сме най-старата държава в Европа. Виждаме колко много са познавали българската история Паисий Хилендарски( http://barin.blog.bg/history/2016/05/13/carete-ot-quot-istoriia-slavianobylgarska-quot.1451301) и Георги Раковски. Заслужено името на Георги Раковски се споменава сред възрожденците винаги, Военната академия в София носи неговото име, както улици и училища из цяла България. За него са писали Захари Стоянов, Арнаудов и други писатели.
паметник на Раковски във Видин
Националната митология, при Раковски обединява познатите варианти и ги допълва с нови, целенасочено въведени елементи. В „Горски пътник“ присъстват всички изградени или изграждащи се основни елементи на националната митология — славното минало, новомъчениците и въобще страданията, включително мотива за нещастната фамилия, който тук намира вероятно първата си по-завършена реализация, поне в книжнината. Към тях се прибавя новият елемент — хайдутството и борбата за свобода, при това в по-радикалния му вариант, в който е назован и врага сред „своите“ — чорбаджиите.
Основните опорни точки на славното минало, „златните векове“, според „Горски пътник“ са „цари пресилни и самодържци“, побеждавали византийците. Войводата импулсира юнаците със спомена за:
Славний, прехрабрий Боян[...]- може би св. Боян-Енравота( http://barin.blog.bg/history/2015/03/15/sv-enravota-boian-kniaz-bylgarski.1346209)
великий, силний Каран[...]- има го и него в "История славянобългарска"
Силний Ясен победител[...] (1, 281-282)- със сигурност е цар Асен, описан като третия ни владетел в "История славянобългарска" от Паисий.
Потурчването е основен елемент в българската национална митология. То присъства на много места в „Горски пътник“. Два са основните варианта на неговото представяне. Единият е героичен и присъства в разказа на Младен. Тук е представена историята на един „славен пълководец“, българин, който подобно на Крали Марко е участвал в турската войска.
Срещата със своите на Балкана заема важно място в сюжета на поемата. Той има своите успоредици в дневника, където винаги става дума за пастири, пчелари и роднини на войводата. (6 юли, вторник) гдето осъмнахме във вторник, 6-го юлия, и се запрехме, за да преминем денят. Вечерта по 11 часа излязохме при кованджия во[й]водата и байракт[арят]. Пратихме на Попово село там близо за хляб и вино и проч. Донесоха они, вечеряхме и тръгнахме към Бакаджика.
Битката с врага-изглежда трябва де е централният мотив, който Раковски, а и при останалите автори на подобни творби, включително и Ботев, тя остава на по-заден план. Не без връзка с Раковски, най-разгърнат вариант на този мотив има в поемата на Никола Козлев „Черен арап и хайдут Сидер“ (1868). Битките с врага не заемат централно място в „Горски пътник“, но все пак присъстват в нея, обикновено изместени някъде другаде, преди, на друго място. В разказа на Драгой неговата чета напада „турско теке, мръсно бесовище“, в които се вършат най-страшни злодейства.
Тагове:
Англосаксонците и американската идеологи...
Приемай живота такъв какъвто е и проблем...
(утре ще гледам да се запозная с материала) - маркирам си...
Поздрави!
Поздрави!
Аз, като неисторик, четох и други материали в блога за Раковски - писал за Историята ни... Ти, предоставящ материал - за много въпроси...
Отговорили ли са историците на онези 11 въпроси, които разглежда Раковски?...
Поздрави!
http://panazea.blog/technology/2009/06/19/georgi-rakovski-bylgarska-starina.351146
Изтокa е нaречен зa пръв път Хин от древните бългaри. И отнaчaло се отнaсяло зa плaнинскaтa веригa нa Среднa Aзия. Буквaлно - Вълчи плaнини. Хин- Чин, Синдиу сa синоними нa aлпa Вълк - Булг. Остaнaлa е много топонимия в Aзия, в товa число и името нa Индия. Кaкто и нa столицaтa и. Тaкa че когaто пишaт зa товa и зa Волгa те сa имaли някaкви местни бългaрски писмени източници, които не сa стигнaли до нaс.
Кaрaн е стaро име срещa се и кaто Кюрaн. Стaвa думa вероятно зa Крум - Коръм по стaрому.
Боян се е кaзвaл големият брaт нa брaтятa Aсеневци. Бил нa aуденция при волжко-бългсрския кaн Г.Челбир. Приел името Петър. Aсен е родово име, но и лично. Вторият брaт се кaзвaл Белгун, явно приел името Aсен нaрочно,
Третият брaт Ивaн сaм си сложил прякор в отговор нa прякорите, които му слaгaли(тaкa нaпрaвил и Aспaрух). Нaрекъл се Ромеоктон(Ромеоубиец).
Поздрави!