Нобелови награди се присъждат всяка година на хора, заслужилии допринесли за развитието в една от областите. Има шест области, в които се присъждат нобеловите наградина хора с изключителен принос за развитието на обществото: физика, химия, литература, мир, и медицина или физиология. Наградите са учредени съгласно завещанието на Алфред Нобел( 1833-1896 г.) - шведски инжинер, изобретател и химик. Едно от най-значимите му открития е динамита. В завещанието на Нобел е отбелязано, че за наградите няма значение националността. Или както казва „ще я получи този, който най-много я заслужава". Има едно друго условие кандидатът за нобелова награда да е жив и лично да си я получи. Основаването на Нобеловите награди датира от 1895 г., а от 1901 г. награда се присъжда в четири области. По-късно през 1969 г. е добавена икономика.
              Нобеловите награди са важни и престижни. Историята им е достатъчно добре известна. Някога е имало швед на име Алфред Нобел( на снимката), химик и инженер, изобретил динамита, който забогатял и преди смъртта си през 1896 г. направил нещо необичайно: завещал около 260 млн. долара за награди за различни научни и културни постижения на хора и организации по цял свят. Така се появили Нобеловите награди. Има Нобелови награди в пет категории: физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. (Наградата за икономически науки, създадена през 1968 от Шведската централна банка, формално не е Нобелова награда, но е награда в чест на Алфред Нобел).


               Затова областите си остават петте споменати по-горе. Няма ограничение във възрастта на участника, колко пъти може един човек да получи нобелова награда. През 1974 Нобеловата фондация промени правилата, така че наградите да не могат да се дават посмъртно. Това правило предизвика много спорове, обикновено защото са нужни десетилетия, за да се определи дали дейността на определен човек е имала достатъчно сериозен ефект, за да заслужава Нобел. Не става лесно да се номинира човек за нобелова награда, но през последните години се наблюдава занижаване на критерия за раздаване на нобелови награди. Мисля, че най-спорна категория е мир. Забелязах, че само два-три месеца след стъпване в президентска длъжност Барак Обама получи нобелова награда за мир. За два-три месеца няма как да се прецени дали даден човек, било той"господаря на света" заслужава според стореното да получи нобелова награда.  Друг случай е с Шимон Перес, който освен че подписа сепаративен мир с Йордания и Египет( единствените държави,с които Израел поддържа дипломатически отноишения) няма други значителни заслуги, а е носител на нобелова награда за мир. Впоследствие Барак Обама доказа, че заслужава наградата, но се получи избързване при ситуацията. В другите категории също има прилагане на двоен стандарт, но не ми правят сериозно впечатление случаите.
        Церемонията по награждаването на номинираните за нобелова награда е като пищно тържество в Стокхолм. Освен наградата се получават около 8 милиона шведски крони, което е значителна сума, малко по-малко от един миолион щатски долара. Погледнато по нации най-много лауреати за нобелови награди има от САЩ- 356, следвани от Великобритания 121 и Германия-104.
              Четирима учени са получавали Нобеловата награда по два пъти. Американецът Джон Бардийн е удостоен с два Нобела за физика - първият път през 1956 година за откриването на транзистора и вторият път през 1972 година за теорията на свръхпроводниците. Британският биохимик Фредерик Сангър е удостоен с две Нобелови награди за химия - през 1958 за изясняването на структурата на белтъците и особено на инсулина и през 1980 - за изясняване на последователността на нуклеиновите основи в ДНК.  От двукратните носители на нобелова награда най-известна е Мария Кюри( на снимката). Тя получава нобелови награди в две категории- физика(1903) и химия(1911).   
         

             Списък на носителите на нобелови награди за мир:
Анри Дюнан-първият носител, основеател на Червения кръст и инициатор на Женевските конвенции и Фредерик Паси (1901)
Ели Дюкомен и Шарл Албер Гоба (1902)
Уилям Рандъл Кримър (1903)
Институт по международно право (1904)
Берта фон Зутнер (1905)
Теодор Рузвелт (1906)- американски президент
Ернесто Теодоро Монета и Луи Рено (1907)
Клас Понтус Арнолдсон и Фредрик Байер (1908)
Огюст Бернарт и Пол д"Естурнел (1909)
Международно бюро за мир (1910)
Тобиас Асер и Алфред Херман Фрид (1911)
Елиу Руут (1912)
Анри Лафонтен (1913)-белгийски юрист
Червеният кръст и червеният полумесец (1917)
Удроу Уилсън (1919)-американски политик, сред основателите на Обществото на народите( ОН), предшестваща организация преди създаване на ООН
Леон Буржоа (1920)
Карл Ялмар Брантинг и Кристиан Лоус Ланге (1921)
Фритьоф Нансен (1922)-нарвежки мореплавател и полярен изследовател
Остин Чембърлейн и Чарлс Дос (1925)
Аристид Бриан и Густав Щреземан (1926)
Фердинан Бюисон и Лудвиг Квиде (1927)
Франк Билингс Келог (1929)
Натан Сьодерблум (1930)
Джейн Адамс и Никълъс Мъри Бътлър (1931)
Норман Ейнджъл (1933)- английски писател
Артър Хендерсън (1934)
Карл фон Осиецки (1935)
Карлос Сааведра Ламас (1936)
Робърт Сесил (1937)
Международна служба за бежанците „Нансен“ (1938)
               Следва Втората Световна война и логично няма нобелови награди за мир.
Червеният кръст и червеният полумесец (1944)
Кордел Хъл (1945)
Емили Грийн Болч и Джон Мот (1946)
Квакерски страж на мира и обществото и Американски благотворителен комитет на приятелите (1947)
Джон Бойд Ор (1949)
Ралф Бънч (1950)-посредничи при преговорите в Палестина
Леон Жуо (1951)
Алберт Швайцер (1952)
Джордж Маршал (1953)- плана за възстановяване на Германия и Европа след войната
Върховен комисариат на ООН за бежанците (1954)
Лестър Пиърсън (1957)
Жорж Пир (1958)
Филип Ноел-Бейкър (1959)
Албърт Лутули (1960)
Даг Хамаршелд (1961)-генерален секретар на ООН
Лайнъс Полинг (1962)
Червеният кръст и червеният полумесец (1963)
Мартин Лутър Кинг (1964)-американски общественик и борец за мир и граждански права
УНИЦЕФ (1965)
Рене Касен (1968)
Международна организация на труда (1969)
Норман Борлауг (1970)
Вили Бранд (1971)
Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо (1973)
Шон Макбрайд и Ейсаку Сато (1974)
Андрей Сахаров (1975)-съветски ядрен физик, създател на водородната бомба, малко учудващо.
Бети Уилямс и Марийд Кориган (1976)
Амнести интернешънъл (1977)
Ануар Садат и Менахем Бегин (1978)
Майка Тереза (1979)-за добрите дела, опити за превъзмогване на бедността чрез подета кампания
Адолфо Перес Ескивел (1980)
Върховен комисариат на ООН за бежанците (1981)
        Прави впечатление, че има доста институции,които получават нобелови награди Мюрдал и Алфонсо Гарсия Роблес (1982)
Лех Валенса (1983)-първият полски президент след прехода( 1990-1995 г.)
Дезмънд Туту (1984)
Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война (1985)
Ели Визел (1986)-писател и общественик
Оскар Ариас Санчес (1987)-инициира провеждане на мирни преговори в централна Америка- един конфликтен район
Международни сили на ООН за поддържане на мира (1988)-поради разоражаването
Далай Лама (1989)-титла на духовен владетел в Тибет, от 1391 г. Има се предвид настоящия за годината
Михаил Горбачов (1990)-последният съветски министър-председаател, при който започна разоръжаването и края на Студената война
Аун Сан Су Чи (1991)
Ригоберта Менчу (1992)
Нелсън Мандела и Фредерик де Клерк (1993)
Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин (1994)- трима спорни за мен личности.
Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми и Юзеф Ротблат (1995)
Карлош Фелипе Шименеш Бело и Жозе Рамош Орта (1996)
Международна кампания за забрана на противопехотните мини и Джоди Уилямс (1997)
Джон Хюм и Дейвид Тримбъл (1998)
Лекари без граници (1999)
Ким Те Чжун (2000)
Кофи Анан (2001)-генерален секретар на ООН
Джими Картър (2002)-мисля, че незаслужено.
Ширин Ебади (2003)
Вангари Маатаи (2004)
Международна агенция за атомна енергия( за борбата за неразпространение на ядреното оръжие) и Мохамед ел Барадей (2005)                
Мухамад Юнус и Грамин Банк 2006)-двамата са от Бангладеш
Ал Гор (2007)-кандидат президент на САЩ,който загуби изборите
Марти Ахтисаари (2008)-финландец с приноси за потушаване на регионални конфликти посвета
Барак Обама (2009)-прибързано
Лиу Сяобо(2010)
Елен Джонсън Сърлиф(2011)
Тауакул(2011)
Организация за забрана на химическите оръжия Карман(2012)
Кайлаш Сатяртхи(2014)
Малала Юсафзай(2014)
              Това са индиец и пакистанец- две враждуващи нации.
Тунизийски квартет за национален диалог-странно формирование
                 Какво прави  впечатление: има много различни имена; не всяка година се присъжда такава награда в категори мир; много от имената не само на мен, а на повечето хора нищо не им говорят; много са институциите, а има условие, че наградата не се споделя от трима и повече души; има различен критерий за заслугите и накрая няма българин. За много отимената не пиша нищо, не защото не зная, а за да не стане дълга темата.Поради тази причина избрах само едната от петте категории.
            Дали има български гражданин, който да я заслужава? Уместен въпрос, но е трудно от сегашна гледна точка да се прецени. Пенчо Славейков е номиниран в категория литература след доста нечисти спорове около неговата личност, но преждевременната му смърт е причина неговата кандидатура въобще да не се разгледа. Трябвало е един измежду тримата големи писатели( Иван Вазов, Пейо Яворов и ПенчоСлавейков) да бъде посочен. Още при номинацията той е бил болен, а ако по-рано е бил предложен е можело да я получи. Поводът за предлаганетона Пенчо Славейков от шведския учен академик е  Алфред Йенсен е преводът на"Кървава песен". За съжаления  оставаме сред малкото нации без носител на нобелова награда.
 

Тази награда за „мир“ не е спорна а напротив, може би не се изразих съвсем правилно, но само двама човека от най-миролюбивата страна е много показателно.

Защо се учудваш за Андрей Сахаров, че той е съизмерим със самият Нобел най -малкото че са изобретили ужасни неща но това не е вина и няма как да е.

Ако някой открие пътя към ада ще значи ли, че е дявола или обратното, за рая е същото.
Ако имаше награда за милосърдие там сигурно щеше и да е инж. Гилотен.

Здравей, getmans1, Андрей Сахаров ми изглежда като Нобел. Като е видял до какво може да доведе изобретението му е съжалявал. Пиша, че наградата е спорна, защото ми се струва, че не всички носители са работили достатъчно за мира в света. При днешното положение мисля, че ще има още много нобелисти, докато се намали напрежението и войните.
Поздрави!

готви се за война. Не "готви война", а "готви се за". Разликата между тези двете е толкова трудно различима и така много използвана за спекулации, че е трудно различването на миролюбците от всички други. Поздрав за отново интересната тема.

И на мен ми е приятно, че зачиташ моя труд по отношение на разпространяване на българщината и интересните неща, за които имам информация. Има няколко теми,написани като по поръчка за някои хора след събеседване на някоя от срещите, на които ходя.
Поздрави и не забравяй следващата тема, която преди минути пуснах!