Прочетен: 6707 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 30.01.2017 16:30
При кралствата се получава нещо подобно. В Холандия, Люксембург и Англия се приема за национален празник рожденния ден на кралицата( краля). Това означава, че при идването на нов монарх на власт националният празник трябва да се променя. Считам тази практика за неефективна и ненужна. Монарсите не се сменят през 2-3 години, че да има чести смени, но не мисля, че това е най-правилният избор за национален празник на държавата. При България няма как това да стане-ние сме република. При Франция за национален празник е приет деня 14 юли 1789 г. - превземането на Бастилията. С това Франция тръгва по пътя на капитализма и се заформя като основна държава в Европа. Преди това също е била водеща държава, но увлечена в дългите войни с Англия се изтощава. Франкофоните може да се обидят, но такъв избор за национален празник не приемам по следните причини: свържан е с насилствено налагане на новата власт, има много жертви, гилотина, страдание. Изобщо дали Великата Френска буржоазна революция е велика е друг въпрос. Не може една революция, както и Великата Октомврийска социалистическа революция от 7 ноември 1917 г.в Русия да бъде велика. При революциите има избиване на много хора, воюване, гражданска война, разрушения и не може те да бъдат велики.
За да извлека ползата отдаден празник да бъде празнуват по определен начин и причината той да е основен разглеждам как е в другите държави. За опростяване на изследването гледам само държавите-членки на Северноатлантическия съюз( НАТО), където България членува от 2004 г. Списък на националните празници на държавите, членки на НАТО:
Албания |
28 ноември |
Ден на Знамето |
Белгия |
21 юли |
Национален празник |
България |
3 март |
Национален празник |
Великобритания |
11 юни |
Национален празник – рожден ден на Н.В. кралица Елизабет ІІ (20 юни) |
Германия |
3 октомври |
Ден на германското единство |
Гърция |
25 март |
Ден на независимостта |
Дания |
5 юни |
Ден на конституцията |
Естония |
24 февруари |
Ден на независимостта |
Исландия |
17 юни |
Ден на независимостта |
Испания |
12 октомври |
Ден на Републиката |
Италия |
2 юни |
Провъзгласяване на Републиката |
Канада |
1 юли |
Ден на Канада |
Латвия |
18 ноември |
Ден на независимостта |
Литва |
16 февруари |
Ден на независимостта |
Люксембург |
23 юни |
Рожден ден на Великия херцог |
Норвегия |
17 май |
Ден на конституцията |
Полша |
3 май; 11 ноември |
Ден на конституцията; Ден на независимостта |
Португалия |
10 юни |
Ден на Португалия |
Румъния |
1 декември |
Ден на обединението |
САЩ |
4 юли |
Ден на независимостта и конституцията |
Словакия |
29 август; 1 септември |
Ден на независимостта и на държавата; Ден на обединението |
Словения |
25 юни |
Ден на независимостта |
Турция |
29 октомври |
Ден на Републиката и революцията |
Унгария |
23 октомври |
Национален празник |
Франция |
14 юли |
Годишнина от превземането на Бастилията |
Холандия |
30 април |
Ден на кралицата |
Хърватска |
30 май |
Ден на Републиката, Ден на държавността |
Чешка Република |
28 октомври |
Ден на възстановената независимост |
Като се вгледам по-внимателно и задълбочено правят впечатление някои неща:
1. При много държави за национален празник се приема деня на конституцията-Полша, Дания, САЩ, Норвегия. За Съединените щати съм сигурен, че конституцията е една и около 250 години не се е сменила. Нещо повече- има само 27 поправки, което прави средно по една поправка на девет години. Да спомена също и,че повечето поправки са извършени, поради това, че повреме на създаванетона конституцията през 1775 г. не е имало сегашния вид престъпления и законодателите не са имали възможност да ги предвидят. Това показва колко добре е направена конституцията на Съединените американски щати. Дали конституцията е добра като съдържание и демократичност не мога да кажа- не съм я чел цялата, а само част от нея и не живея в САЩ. За останалите изброени- полската конституция е от 3 май 1791 г., норвежката от 17 май 1814 г. За България денят на конституцията не може бъде национален празник, защото за близо век и половина имаме четири конституции. Иначе такъв избор за национален празник одобрявам.
2. При Германия и Румъния националният празник е деня на националното обединение. За Германия е приемливо, защото тя дълги години е била разединена. При Румъния нещата са малко по-други. Румъния е изкуствено създадена държава по политически причини с голяма територия. На нея в исторически план не ѝ се полага такава територия, включваща в себе си териториите на бившите български воеводства Молдова и Влашко и населената с почти унгарско население Трансилвания. Да 1940 г.в пределите на Румъния е била и Южна Добруджа. Затова е обяснимо защо северните ни съседи са избрали такъв национален празник.
3. При Турция са празнува деня на революцията, защото през 1922 г. Кемал Ататюрк прави огромни промени за страната и тя тръгва по съвсем друг път на развитие- като светска държава със закони.
4. Италия и Испания, които са били дълги години монархии са предпочели да обявят денят, в който свалят монарха отвласт и стават републики за свои национални празници. Мисля, че това е породено от факта, че доскоро в Италия и Испания е имало диктатури( на Мусолин и и Франко) и народа е счел за необходимо снемането отвласт на диктаторите да се чества като национален празник. При България подобен сценарий не може да има. Не сме имали тежка и кървава диктатура. При Тодор Живков се брои за диктатура, но не е най-важното неговото падане от власт, а изобщо падането на социалистическия режим. Освен при нас такива процеси имаше във всички бивши социалистически страни от източна Европа, където обществения строй беше заменен.
5. При повечето държави от НАТО официалния празник е деня на независимостта. Особено важи за държави,които са образуване вследствие разпадането на други държави, като Чехия, Словакия, Словения, Литва, Латвия. И тук мисля, че изборът е правилен, защото те се възстановяват като суверени независими държави след насилствено присъединяване към други. При нас е същото, но възниква въпросът кой ден е независимостта на България?
6. При Албанците денят на знамето е националния празник, който ми изглежда несериозно. Всяка държава си има знаме, но много малко са тези държави, които знаят откога е такова знамето и защо. Знамето е един от символите на държавността( http://barin.blog.bg/history/2015/09/08/simvolite-na-bylgariia.1390176), но въпреки това не е основното,че да бъде ден на независимостта деня на знамето.
Спирам се на петия вариант, защото изглежда най-подходящ. При българите има няколко освобождения и други дати, свързани с тях. На тази база се явяват различни възможни варианти.
1. Сегашния национален празник 3 март 1878 г. На тази дата сме се освободили от почти петвековно османско владичество. Освобождението ни е станало с помощта на Руската империя, но и останалите съседни държави, като Гърция и Румъния се освобождават благодарение на успеха на Русия във войните с Османската империя.
http://barin.blog.bg/history/2016/03/14/rusko-turskite-vyoryjeni-konflikti.1437207
След приключване на поредната за нас освободителна война не получаваме изцяло желаната независимост. Договореното по време на Сан-Стефанския мирен договор не се спазва и е променено същата година на Берлинския договор. Орязани са българските територии, като голяма част от южна България остава зависима от Османската им перия под името "Изрочна Румелия". Думата Румелия напомня за Рим-Рома, Рум, Румели...... Под тази форма излиза, че точно тази зависима част от България е нещо като наследник на Източната Римска империя, а не както се втълпява Румъния да е тази държава Скоро тази грешка е поправена, като само след седем години се извършва съединението, последвано от победната за нас Сръбско-Българска война. Дали не трябва да се казва"Българо-Сръбска", като се има предвид кой печели? От друга страна, ако се вземе предвид кой я започва по-правилно е "Сръбско-Българска". За едно несправедливо решение на т.н."Велики сили", където загинаха много герои на България. Преди войната проличава ролята на Русия, която изтегля своите офицери, но поради героизма на българите войната е спечелена. На трети март България получава независимостта си, но не на всички желани територии, които законно са български. По-късно папа Йоан Павел II при посещението си в България, а векове преди това папа Инокентий в писмо до цар Калоян се изказва, че българите са на това място напълно законно и територията им принадлежи в исторически аспект. Не мисля, че най-подходящ е трети март за национален празник на България, която е стара държава. Ако живеех в Стара Загора, например не бих харесвал трети март, защото Тракия не е свободна към този момент. Подобен празник би бил по-подходящ за държави с кратка история( до към 200 години), каквито в Европа има много.
2. Напоследък често чета материали и доводи, че по-подхожда за национален празник на България 22 септември. Подкрепящите таззи дата изтъкват, че на нея през 1908 г. княз Фердинанд обявява независимостта ни и приема исторически законната титла "цар", която е носил българския владетел от повече от хилядолетия. С това се засвидетелства приемственост и международно се признава българския владетел като равнопоставен на останалите монарси в Европа. Празнуването на 22 септември има сериозна подкрепа, особено след като се навършиха сто години. За мен 22 септември среща повече доверие от 3-ти март но не достатъчно, че да се съглася той да е основния ни национален празник.
3. Празниците на по-известните български светци. От тях
бих откроил св. Отец Паисий,св. Иван Рилски( по-правилно Йоан), св. Георги победоносец. Последният не е български, но се отбелязва като ден на българската армия и на храбростта. Подходящ е за ден на армията, но не и за национален празник. Изобщо националния празник не трябва да се отъждествява с една отделна личност. Дори да е св. Йоан Рилски, основен светец за нас и покровител на българите, както св. Сава е покровеител на сърбите. Св.Йоан Рилски се отбелязва не на 18 август, както доскоро си мислех, а на 19 октомври. За Отец Паисий: http://barin.blog.bg/history/2016/05/13/carete-ot-quot-istoriia-slavianobylgarska-quot.1451301
4. Ден на писмеността- 24 май. Въпреки че св. св. Кирил и Методий е 11 май по нов стил, деня на писмеността си остана, както си беше по стар стил на 24 май. И правилно, защото празникът се чества и отбелязва от ученици, учители, в читалища и библиотеки и изобщо от просветните дейци. По нашите програми 24 май се пада в края на учебната година и е по-подходящо тогава да има отбелязване на празника, тъй като учениците се разпускат. Съвсем правилно 24 май е избран за ден на учителите, а не за централен държавен празник.
5. От патриаршията могат да предложат и други църковни празници, но не е удачно да се отбелязват толкова тържествено. За християните основните моменти от библията и житията на светците са свързани с живота на Исус Христос, като Рождеството и Възкресението. Приемането на християнството също не е от най-важни значение, а и не е станало на една дата. Приема се 2 май- когато църквата чества св. Цар Борис. Не му е тук мястото да припомням, че датата на раждането на спасителя и разпъването му на кръста не са еднозначно определени и фиксирани. Рождението на Исус Христос по последни изследвания и преценки се смята да е на 18 март, а разпъването му- някъде през пролетта, като се определя по следната формула:
Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица. За повече информация четете:
http://barin.blog.bg/history/2015/04/15/velikden.1354350 http://barin.blog.bg/history/2015/05/26/koga-e-roden-isus-hristos.1364462
6. Не е подходящо да се чества датата на дадена личност, като Васил Левски или друг - български национален герой. Не е целесъобразено , защото не трябва националният празник на България да с такъв избор, обвързващ с една личност, дори да няма спор за нейния живот, заслуги и положителни качества. Няма такъв пример дори в Турция, където Кемал Ататюрк е основната фигура или мв Монголия, където Чингиз хан е на почит. Това идва да покаже, че никой не е по-велик от държавата.
7. Добре е да се потърси друг вариант за национален празник- датата на подписване на договора с Византия през пролетта на 681 г. Тогава българите са получили правода се заселят в земите си. Част от тези земи и сега принадлежат на България. Защо? Защото и с подписване на мирния договор след войната от 680-681 г. България е призната за държава от световната сила в Европа за времето си- Византийската империя, наричана тогава Източна Римска империя. За съжаление не съм срещал никъде кога се е случило това събитие. Може датата да е известна. Ако не- историците трябва да се потрудят да намерят документи, сочещи към някоя дата, но това дата, но това не е всичко. След обявяване на датата трябва да се убеди света, че наистина е така. Мисля, че такава дата, след като се реши коя е ще е най-правилно да бъде обявена за български национален празник.
8. Не мисля, че е редно да се търси по-раншна дата, защото преди 680 г. българите са в Азия и Европа, но на територии, достатъчно отдалечени от сегашното н и място. Дори спряганата напоследък 632 г. за основаване на България и желанието на историците да увеличат с половин век съществуването на България:
http://barin.blog.bg/history/2016/06/29/bylgariia-na-segashnoto-si-miasto.1461182
Няма да е резонно да се намери някаква дата, водеща към предишни български държави, съществували известно време. С тях ни свързва рода Дуло, обичаи, езически празници, традиции, култура, но не са на днешното ни място. Има и други пречки- не са признати от света и може да се окажем в позицията на Румъния, която малко след като отбелязахме тържествено 1300 г. държава сметна, че за тях годините са 2000. За управляващия род Дуло:
http://barin.blog.bg/history/2015/03/17/rodyt-dulo.1346755
9. При някои държави се взема денят на национално обединение. Така е сега при Германия и Румъния, а преди Втората Световна война и в Италия. За България има няколко момента на обединение- съединението на 6 септември 1885 г., Подписването на Крайовкия договор от 7 септември 1940 г., освобождениетона Пиринска Македония. При сегашното положение е трудно да се прецени кой е най-важния, а може да има и други. България като стара държава, съществувала тринадесет века и половина, а преди 680 г. още известно време не може да има национален ден, свързан с нова дата от българската история. Датата, която не е определена през 632 г.- създаване на Велика България от кан Кубрат също не влиза в сметките, поради причини, описани в т. 7 и 8.
10. Датата, която вече 19 години отбелязвам-26 март 153(165) г. е доста спорна и съм я взел само по изчисления от два документа: Именника на българските канове и Българския календар. Такава дата няма как да се наложи и да стане национален празник. Българският национален празник трябва да е ден, останал в съзнанието на българите като забележителен. Преди години историците, с които съм коментирал 26 март предложиха две други дати, но не бяха сигурни в това.
http://barin.blog.bg/history/2015/11/19/26-mart-nachalo-na-bylgarskata-dyrjava.1408418
За тази дата, колкото да си я харесвам, поради приятната обстановка, която създава по време на празнуването не мога да кажа, че е съвсем подходяща. На мен ми става приятно, когато всяка година я празнувам сред приятели на двор на открито, като празникът започва с молитва, след това произнасям кратко слово за празника( дават ми около 3-4 минути), почерпваме се и слушаме песните на група Епизод, възхваляващи България и българското. Ако има изплетена готова ризница-обличам я и си правя снимки.
В крайна сметка какво се получава: Най -голяма подкрепа давам за намерената след време дата на подписване на мирния договор с Византия през пролетта на 681 г, защото с този акт се озаконява съществуването на България на сегашното място. Докато се намери подходяща исторически доказана неоспорима дата по-добре е да не се променя националния празник на България и да си остане в сегашния си вариант- 3 март. За останалите възможности- считам, че не са най-подходящи, за да се обявят за основния държавен празник. Това не означава. че трябва да се омаловажават и да не се зачитат. Поначало аз признавам само чисто българските празници и съмнителни дати, като 1 май-ден на труда или предишните 7 ноември- Великата Октомврийска Социалистическа революция, Хелоуин, Деня на влюбените и други. Няма как да се върне стария български календар, където са фиксирани държавните празници. С това мисля, че обосновах моето виждане по въпроса за националния държавен празник на България- кога и защо тогава трябва да бъде.
Опит за борба с митовете и преосмислянет...
Когато нямаш какво да кажеш, просто не к...
Войвода/воевода/- тълкувание и значение
Ето как се аплодират истински талантливи...
Александра и Лазар Български
Гьоргьовден...
...
Имаме много празници - и много работа...
А, по питането - кога да бъде празника - За нас всеки ден е празник! -
Щом сме живи и здрави! ...
Поздрави!
Септември е важен месец в нашата история - 6, 9, 22.
До преди 10-ина години смятах и дори съм писала, че Националният ни празник би трябвало да е 22.09.
Тогава официално е обявена Независимостта на България от Османската империя. От васално Княжество се превръща в независима и суверенна държава.
НО ... от около 10-ина години си мисля, че Националният ни празник трябва да е на 6 септември.
Защо ли? Ами, защото СЪЕДИНЕНИЕТО на България и Източна Румелия е единственият акт в новата ни история. който извършваме сами, без помощ от Велики и по-малко велики сили. Точно обратно - въпреки неодобрението им. Най-вече на АлександърIII, който ненавижда братовчед си - българският Княз АлександърI Батенберг - Български.
Този младеж /на 28 години!/ от Дармщат милее за България и залага не само короната, но и главата си, когато прокламира СЪЕДИНЕНИЕТО.
Понася и съответния удар - войната със Сърбия /провокирана от т.н Велики сили/. Те стигат почти до София, но младият Княз сам ръководи отбраната и сърбите са отблъснати и победени.
Отидете до Сливница при възможност и съм сигурна, че ще потръпнете при вида на кръста за храброст.
Имам слабост към Княз Александър, както и той е имал към България.
Децата му носят български имена. Мавзолеят му е в София, защото той искал да е погребан като български генерал.Не на последно място - той е участник като младши офицер в Освободителната за нас Руско-турска война - 1877-1878.
Написах всичко това, за да подплатя с малко данни подкрепата ми за НАЦИОНАЛЕН празник на Р България да е 6 септември.
Когато минах за пръв път от там избухнах в неудържимо /нормално за мен в такива ситуации:)/ хлипане. Първото, което ми дойде на ум не беше "Българийо, за тебе те умряха ...", а едно съвсем обикновено на глед Вазово - " ... Брате, Йово ...".
Иначе в Сливница съм ходила само в командировка. Не си спомням паметника, за който пишеш. Вероятно е в центъра и е от по-късно време.
Това, за което пиша е след Сливница.
По повод на НАЦИОНАЛНИЯ ни празник смятам, че няма да има никаква политически противоречия. Тази дата си е само наша. 22 септември е съгласувана преди и след нея с всички В.С.
Голям резон е ОСНОВАВАНЕТО на Аспарухова България! Но така някак "пролетта на 681 година ..." без фиксирана и спорна дата малко е неудобно.
Докато 6 септември е безспорна дата!
Съгласна съм да се знае от всички, които имат претенции да се знае, че БЪЛГАРИЯ е най-старата държава в Европа.
Поздрави и хубава вечер!
- Кога да бъде? - ...
- Да бъде на ... Да бъде во веки веков!
Поздрави !
За мен последното е най-значимо, не защото съм му съвременник, а защото то е такова само по себе си дотолкова, доколкото е продължение на Великата руска октомврийска социалистическа революция (ВОСР).
Както е известно Историята на човечеството започва преди 8-10 хил. години. Преди това то пребивава в своята предистория, продължила 90-100 хил. години. Малко хора знаят и осъзнават, че началото на Историята поставя появата на един от пръв поглед незначителен феномен: превръщането на производствената дейност на хората в ТРУД, благодарение на постигната определена степен в развитието на техните производителни сили. Труд е обществено разделена производствената дейност, способна да създава освен „НЕОБХОДИМ” и „ПРИНАДЕН” продукт. В основата на целия главозамайващ исторически калайдоскоп лежи борбата на частни лица, прослойки и класи за присвоявяне на все повече и повече принаден продукт, другото название на което е „експроатация на човек от човека” .
ВОСР, а след нея и другите социалистически революции поставиха началото на Ера, в която, чрез ОБЩЕСТВЕНО присвояване на принадения продукт, се осъществява максимално възможна социална справедливост, бързо и хармонично развитие на производителните сили на обществото, а с това и преодоляване на самия труд. Едва тогава ще стане възможно навлизането в КОМУНИСТИЧЕСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ФОРМАЦИЯ – истинската история на човечеството.
Затова няма и не може да има по-велико събитие от социалистическите революции.
Поздрави и благодаря за изказаното мнение!
Според мен Денят на Съединението е с едни гърди пред 3-ти март и 22-септември, без да ги омаловажавам. Но като се позамислих пролетта на 681 година също е безспорна дата. Това, че не се знае точно деня е поправимо. Ами 22 март. Тогава започва пролетта. А с пролетта започва и новото, може да се каже и новото-старо, защото се повтаря, така и привържениците, че сме автохтонно население ще са съгласни, но все пак започва новото, а то се казва България на Дунав и Балканите. Че защо пък не. Безспорното пролетта на 681 с административното 22 март може пък да обедини всички. Макар, че ще станат два празника през март, но това не е беда. Същото е и през септември.
Поздрав.
Ицко
Поздрави!