Прочетен: 15925 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 08.02.2017 15:57
В „Летопис и Родословие" на поп Йовчо от Трявна пише:
Най-стар известен тревненски род е Кросневският. От него произлизат тревненските книжовници и летописци: поп Стоян Кроснев (1688-1771), поп Никола Поп йовчев (1761-1834), поп Йовчо Попниколов (1786-1855), неговият син поп Никола Попйовчев (1819-1865), неговият внук поп Йовчо Попниколов (1842-1922), братът на поп Йовчо - поп Койчо Попниколов (1789-1850), и племенникът му поп Никола Попкойчев (1812-1863). Началото на този род възлиза към средата на XVII век, когато е роден неговият родоначалник, преселник в Трявна от Одринско, Димо Стоянов.
Родът на Кросневци е род предимно на духовници. Между тях освен упоменатите седем души книжовници и летописци, по-известни са: синът на поп Стоян Кроснев - Йовчо Попстоянов (1722-1803), от 1758 г. поп, от 1766 след овдовяването си иеромонах Йоаникий, дядо на поп Йовчо Попниколов, поп Петър Попйовчев (1765-1840) и иеромонах Синесий (1768-1844), негови чичовци.
Кросневският род се слави с просветени и патриотично настроени потомци. Двама от тях - поп Никола Попйовчев и синът му поп Йовчо Попниколов, са отличени от търновския митрополит със сан иконом. Колко търновският фанариотски владика Иларион Критски високо цени летописеца поп Йовчо, проличава от силно хиперболизираното, но твърде изразително негово изказване: „Един косъм от брадата на поп Йовчо струва повече от всички попове в Търновската епархия.” Поп Йовчо Попниколов знае няколко езика, отличен познавач е на църковния ред и на каноническото право и допринася твърде много за съхраняването на родолюбивите традиции в Трявна и Тревненско. Наред с това той упражнява плодотворно влияние върху развитието на Петко Славейков и на поп Кою Витанов."
Името на поп Йовчо от Трявна ни е известно от неговите хроники за българите. Роден е през 1786 г. в Трявна. В летописа се съдържат сведения за българите от преди новата ера. Има имена на владетели, които будят недоумение и са напълно неизвестни. Трудът му обхваща голям близо два века период от време от Османското владичество( 1680-1869 г.). Записки са правени и от неговите наследници. Не намерих снимка на поп Йовчо от Трявна, за да я поставя тук. Поп Йовчо умира на 23 март 1855 г. Той е имал сведения за животана българитеотмного отдавнашни времена.Разполагал е с материали и документи. Освен него от възрожденците ни Георги Раковски и Паисий Хилендарски са писали летописи и ако да се позоваваме на тях трябва да се пренапише голяма част от историята ни. От поп Йовчо имаме материали за България:
"... Имена на славянските князе, които рядко се срещат - от годините преди Рождество Христово, за които и число (пореден номер) не са поставени, а само имената:
на снимката- часовниковата кула в Трявна-един от символите на града
Ето моят коментар над написаното: Какво означават всички тези имена и кои са? Има някои, за които чувам за първи път. Началото започва от Илирик. Името ми е познато от римска провинция, завоювана още по времето на Римската република през 168 г.пр.Хр. Намирала се е около реките Дрин и Сава. Споменат е Заберган, известен ни от похода към Константинопол и войната срещу Византия.през 559 г. Много неточни са годините, които са посочени. Винаги има по една година, която някъде съответства на междинен период от управлението, а някъде, като при Крум не е вярна. Кан Крум през 820 г. не е жив. За Коледа и Болг съм чел нови книги и са полулегендарни родоначалници на българите. Перун е славянски бог. Вологис ми звучи като Волос-също славянски бог. Многото калимановци будят удивление- името не е славянско, а повечето са сигурно князе, принцове и владетели на области.В историята има един Калиман след Иван Асен II и ако Колкоман II се счита за Калиман, тъй като иначе не би бил II- стават двама, които са били царе. Прави впечатление, че Тервел е писан с християнското си име Тривелий( чествал се е на 4. 09.,но по-късно е изваден от православния календар). Муртагон може да е Омуртаг. Докум Виценг( срещал съм го като Диценг) и Цок са регентите на малолетния Омуртаг, които управляват по около половин година всеки, докато кан Омуртаг навърши пълнолетие.Той трябва да е роден някъде малко преди кан Крум да дойде на престола. Имената Пинии и Гентии нищо не ми говорят.
Темата я пиша с приповдигнато настроение, тъй като след два дена заминавам на екскурзия и ще се отбия отново в Трявна. Градът е много красив, разположен в планината на около 430-460 м.н.в. През последните девет години съм ходил в Трявна осем пъти. Трявна е родно място на Пенчо Славейков, Ангел Кънчев, доц. д-р Петър Богданов, много зографи, борци за освобождението.
Накрая мога да предложа публикуваното във вестмик"Тревненска седмица" от април 2008 г.:
Загадката с костите: Какво може да ни каже поп Йовчо? "Големият брой кости в един само гроб, намерени при разкопаване до оградата на църква “Св. Архангел Михаил” срещу Райковата къща и Школото, трябва да намери своето обяснение от специалисти - археолози, историци, краеведи и др. Според археолога Венелин Бараков, гробът е от втората половина на 19 в. Мисля, че може да се допусне и средата на 19 в. Има аргументи за това.
Че погребенията са вторични, е ясно, струва ми се. Но кога и защо се е наложило да се препогребват в този толкова добре оформен гроб толкова много покойници и то не в анатомичен и ритуален ред? А и никой засега не може да каже колко такива гробове има и в черковния двор, който е заемал част от улицата пред Райковата къща и Школото и двора на някогашното Столарско училище, който сега е двор на Библиотеката на СОУ “П. Р. Славейков”.
Какви податки, т.е. подсказващи сведения, могат да се намерят в Летописа на поп Йовчо?
Трудът на поп Йовчо обхваща времето от 1680 г. до 1869 г. /включва записките и на потомците му след неговата смърт на 23 март 1855 г./ Не е чудно, че има само 74 вписвания за починали, от които 12 на султани, паши, царе, князе, митрополити и др. Повече от очевидно е, че поп Йовчо е вписвал смъртта само на най-близки родственици, на някои първенци на селото, еснафи. На пръсти се броят случаите, за които е отбелязано, че са починали от болест. Обаче лятото на 1848 година, /когато започнали да копаят за основи на църквата “Свети Георги”/ било кошмарно за тревненци.
На 9 юни 1848 г. поп Йовчо е отбелязъл: “Умножи се болестта, наричана холера по Влашко и по Доброджата и в Свищов и в Търново и в други места и села и тука в Трявна умряха някои човеци”. Колко човеци до тогава са умрели в Трявна, не знаем. След осем дена поп Йовчо отбелязъл, че и поп Никола се разболял, но “се лекува добре и в третия ден оздравя добре за слава Божия”. От там нататък обаче, колкото и сдържан да е поп Йовчо, не е могъл да скрие катастрофата. На 16 юли починал Иванчо Генчюв Тюфекчи, на 10 август Генчовица Тюфекчийката, т.е. жена му. На 28 юли починал “свата Бончю Стойнов Буюклу, на 5 август починала жена му – “сватята Бончовица Теодора”. Ясно е, че за късо едно време холерата покосявала цели семейства. Отбелязани са през юли и август още няколко “преставили се”. Големият смут в селото е станал причина за една седмица да правят два пъти “молебна лития заради холерата” отделно за Горната и Долната махала.
/Летопис на Поп Йовчо, НБКМ, ръкопис № 1350, л.51 а,б/
Как в това тревожно време уплашените хора са погребвали мъртъвците си, не знаем. По това време, до 1880 година, черковният двор е бил гробищното място на селището. В него влизал и дворът на Столарското училище, за което споменава Богомил Даскалов в книгата си “История на тревненската черква “Св. Архангел”. То било настанено с решение на Общинския съвет “в сградата на бившето основно девическо училище и открито на 5 септември 1920 година”. Може би, ако разкопките продължат, ще бъдат направени и по-точни заключения за необикновените погребения покрай днешната ограда на старата тревненска църква."
© Шпицът като символ на буржоазната демо...
Последен опит
Имало е будни хора със самосъзнание, които са
оставили сведения не само за себе се, но и за живота тогава.
Откъде е знаел имената на българските предводители?
Бели и червени, румени и засмени!
Живи и здрави!
Успях да прочета само началото сега. Имената и традицията да даване на новородените имената на баби и деди (извънмерно голямо повторение) - голяма веселба настава. Хубаво е да има шаренийка, има Именник на Българските Царе, а като се овъртолят някои в 2-3 имена - :-)))
Ще мина пак, да прочета целия материал.
Поздрави!
