Прочетен: 6241 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 26.02.2020 14:49
Император Марк Улпий Траян.
На негово име има много наречени обекти, включително и на бъгарска територия( Августа Траяна, Никополис ад Иструм, Никополис ад Нестум, Марцианопол.....)
Блогът на barin :: римските императори през II век
Император Публий Елий Траян Адриан.
Адриан е осиновен от Траян и подготвян отрано за император. Повече за императорите от II в.:
Блогът на barin :: римските императори през II век
Римската империя е известна с много неща: строежите, войните, последователността на политиката, правото, законите, скулптурите и още много неща. По българската територия има много останали части от римски пътища по на 1900-2000 г.:
Блогът на barin :: римските пътища на територията на България
Една държава да се крепи са необходими традиции. Те се създават с времето, като включват събития, означаващи нещо характерно за държавата, свързани с нещо, като например народен обичай, поверие, празнуване на създаването или победоносна война, имаща значение за дълъг период. За всяка държава с достатъчно дълга история са характерни облекла, сейности, изълнявани на определени празници. Религията също се свързва с народните боичаи и традиции. Сега например повечето градове в България или някои други християнски държави имат за празник религиозен ден от календара. При нас българите принципите са два: или на най-старата( първата) християнска църква или на най-голямата църква( катедрала, където има). В Римската империя са се наложили и утвърдили с времето много празници.
Януари:
- 9 – Агонии, в чест на бог Янус
- 10 и 15 – Карменталии, в чест на богинята покровителка на ражданията Кармента
- 16 – Освещаване храма на Конкордия
- 24 – Паганалии
- 25 – Празник на посевите
- 30 – Освещаване олтара на Мира
- 13 – 21. Паренталии
- 17 -Квириналии, в чест на бог Марс- Квирин
- 17 – Луперкалии, в чест на бог Фавън
- 21 – Фералии, празник в чест на починалите
- 22 – Каристии
- 23 -Терминалии, празник на синорните камъни в чест на бог Термин
- 27 – Еквирии, конни състезания в чест на бог Марс
- 1 – Агоналии, празник на новата година в чест на бог Марс
- 14 – Мамуралии – празник на коването на щитове в чест на бог Марс
- 15 – празник на Ана Перена
- 17 – Либералии, празник на благославянето на дома от децата в чест на боговете Либер и Либера
- 19 – Големи Квинкватри – празник на военния танц (в чест на бог Марс)
- 22 – Тубилустрии – празник на освещаването на военните тръби (в чест на Марс)
- 15 – Фордицидии в чест на богинята Телура – земята хранителка
- 21 – Парилии, в чест на богинята на стадата Палерс
- 23 – Виналии, в чест на бога пазител на лозата Юпитер
- 25 – Робигалии, в чест на бог Роиг, враг на посевите
- 28 – Флоралии, в чест на Флора – богинята на цъфтяшите растения
- 1 – Празник на Майя
- 9,11,13 – Лемурии, празник на привиденията в чест на лемурите
- 14 – Ден на Аргейските жертвоприношения
- 21 – Агоналии, празник на злия Юпитер
- 23 – Тубилуструм – празник на освещаването на комините в чест на бог Вулкан
- 9 – Весталии, празник на домашното огнище, в чест на богиня Веста
- 11 – Матралии, празник в чест на богинята майка-родителка
- 6 и 14. Празник на Фортуна
- 5. тържества в чест на Аполон
- 19 и 21 – Луарии, празник на дъбравите (в чест на бог Силван)
- 23 – Нептуналии, празник на моряците в чест на бог Нептун
- 25. Фуриналии
- 13 – Празник на Диана
- 19 – Портуналии, празник на пристанищата
- 19 – Виналии, селски празник на узряващото грозде
- 21 – Консуалии, празник на прибирането на реколтата, в чест на бог Конс
- 23 – Вулканалии, празник на занаятчиите, в чест на бог Вулкан
- 25 – Опикалии, празник на изобилието, в чест на бог Опс
- 27 – Волтурналии, празник в чест на бога на река Тибър
Няма празници
Октомври:11 – Виналии, празник на новия гроздов сок, в чест на Юпитер
- 13 – Фонтиналии, празник на изворите
- 19 – Армилуструм, празник на освещаването на оръжието, в чест на Марс
Няма празници
Декември:- 5 – Фавналии
- 10 – Агоналии
- 11 – Празник на Седмохълмието, в чест на основаването на града
- 15 – Консуалии, празник на жътвата в чест на бога на жътвата Конс
- 17 – Сатурналии-празник на сеитбата, в чест на бог Сатурн
- 21 – Дивалии, празник на най-късия ден
- 23 – Ларенталии, празник на ларите, покровители на дома
Блогът на barin :: Римските мостове над река Дунав
На посоченото по-горе място може да прочетете за още един вид строежи, които са характерни за Римската империя- мостовете. Българите също си имаме известен строител на мостове, църкви, къщи и други- Кольо Фичето:
Блогът на barin :: Строежите на уста Кольо Фичето
Да преминем нататък към характерните римски празници. В сайта за исторически възстановки в България Календар на историческите възстановки в България срещнах една Възстановка на Римски пролетен празник Флоралия, посветен на богинята Флора в с. Дреновец, община Ружинци. Има и други, които са ежегодни, като римските игри в Никополис ад Иструм" Нике- игрите и победата" и "Орел над Дунава" в Нове. И на други места във възстановките съм наблюдавал епизоди от живота на Римската империя, като Римски съд, римски игри, война между римляни и варвари и други. На възстановката в Хоталич( крепост, близо до Севлиево) синът ми участвая в римската детска армия, като с победи във фехтовката( тренирал е година и половина) се издигна до генерал. Аз участвах също, но в състезанието по познаване на римската и световната история от II-VI в. сл. Хр. и постигнах победа над зрителите. Наградите ми бяха доста: химикали, ветрило, тефтер, настолен календар и торбички.
Какво представляват Сатурналиите?
В древноримския календар 17 декември е първият ден от Сатурналии – празник, предшествал Коледа.
В тази връзка британският вестник "Дейли екстрес" публикува десет интересни факта за Сатурналии.
1. Сатурналии започнал като фестивал на фермерите за отбелязване на края на есенното садене в чест на бога на земеделието Сатурн.
2. За първи път този празник се отбелязва през 497 г. пр. Хр., когато храмът на Сатурн в Рим бил осветен.
3. Започвайки като еднодневен празник, той се разраства до три дни, след това до цяла седмица – от 17 до 23 декември.
4. Римският поет от I в. Катул определя седмицата на Сатурналии като "най-хубавите дни".
5. По време на Сатурналии робите и господарите обичайно разменяли ролите си, като робите си почивали, а техните господари готвели за тях.
6. Стандартният поздрав в този период бил "Io Saturnalia!".
7. Има теория, че възгласът на Дядо Коледа "Хо, хо, хо" произхожда от древноримското "Io".
8. Гръцкият поет от II в. Лукиан ни казва, че по време на Сатурналии било забранено да си сериозен и да работиш, но пеенето гол се окуражавало.
9. Всяко домакинство избирало Крал на хаоса и Крал на безпорядъка, които ръководели празненствата.
10. Празнуването на Коледа на 25 декември, веднага след Сатурналии, започнало в Рим след приемането на християнството от император Константин през 312 г. сл. Хр.Сатурналиите са празници, които продължават повече от седмица и се организират в края на годината. Кулминацията им е в последния ден- 25 декември. Сатурналиите са зимни празници. Те започват от св. пророк Даниил- 17 декември и продължават до първия ден на Коледа, трансформирано и отнесено към Грегорианския календар. Те са стари празници и периодически са се възраждали и възстановявали. Посветени са на Бог Сатурн- бог на времето. Празникът се падал през декември, последният месец от римската година. За пръв път тържествата в чест на бог Сатурн се провеждат през 497 година пр.Хр., когато на форума в древния Рим е осветен храма, посветен на бога, когото римляните смятат за закрилник на земеделците. Всяка година, шестнадесет дни преди началото на месец януари, римските граждани се впускали в празника на Сатурналиите. Тържествата са три дни. В по-късен етап, след календарната реформа на Гай Юлий Цезар, са добавени два дни, за да се синхронизира календара със слънчевата година. Така Сатурналиите започвали на 17 декември, а по времето на Октавиан Август продължителността им е цели седем дни.
По този начин римляните са си представяли Бог Сатурн
Зад цялото веселие и разпуснатост римляните отдавали почит на Сатурн, божеството на сеитбата и селското стопанство. Според преданията, в древни времена Сатурн царува в Лациум и времето на неговото управление е белязано с доброта и справедливост, радост, любов и всеобщо благоденствие. В този “златен век” (aurea aetas), няма господари и роби, хората били равни помежду си и живеели в хармония и щастие. Периодът на неговото царуване бил приказният Златен век — земята давала обилен плод, благословеният мир не бил обезпокояван от звуците на война или несъгласие. Не били известни робството и частната собственост и всичко било общо. Но се случило, че добрият бог, благият цар, изчезнал внезапно, а споменът за него за дълго се запазил, в негова чест издигнали светилища и много хълмове и възвишения в Италия носят името му. Забелязваме, че Сатурналиите са зимен многодневен празник, замислен отначало да бъде три дни. По-късно императорите са добавили още дни. При празнуване три дена може да направим времеви аналог с Коледа. Това не означава, че Коледа е стар римски празник. Напротив- има сведения нан няколко места, че Коледа е стар български празник от езическите времена. При християнството има заимстване от различните религии на много празници и наместването им в църковния календар. С времето си той се е запълнил, особено след управлението на известния гонител на християните император Диоклециан( 284-304 г.) Пр9цесът по канонизиране на нови светци продължава сега на един ден се чества паметта на няколко светеца:
Блогът на barin :: Канонизирането на епископ Константин Преславски
На посоченото място може да прочетете за един такъв случай от скоро.
Сатурналиите са най-популярните празненства в Древния Рим. В известен смисъл бихме могли да ги сравним с нашите Коледни и Новогодишни празници. Легендата разказва, че Зевс изгонил титана Кронос или Сатурн от Олимп и той потърсил убежище на италианския полуостров. Там Сатурн управлявал заедно с бог Янус латинския народ. Този период от историята на Рим е останал като „златният век”. Земята давала обилен плод, благословеният мир не бил обезпокояван от звуците на война или несъгласие. Нямало робство. Всичко било общо.
Сатурналиите били празници в чест на благия и добър бог Сатурн. За първи път били празнувани през 497 г. пр. Хр. Но придобили още по-голяма популярност в римския религиозен календар около 217 г., след поражението на римляните от картагенците при Тразименското езеро, защото така празнували спомена за „златния век”.
При управлението на Юлий Цезар Сатурналиите били празнувани 3 дни, при Октавиан Август – 4 дни, при Калигула – 5 дни, като достигнали 7 дни при император Диоклециан – от 17 до 24 декември. А на 25 декември, на празника на бог Митра, римляните празнували раждането на „Непобедимото слънце”.
По времето на Сатурналиите обществените работи били отменяни, учениците не учили, забранено било да се наказват престъпниците. Празниците Сатурналии се свързали с почитта на древните към земята и реколтата, която са получили през годината. Всяка година от 17 до 24 декември в Древен Рим се провеждали различни ритуали в чест на Сатурн – бог на земеделието и жътвата в тяхната митология. Тази седмица е била изключително тържествена за римляните и тогава се забранявала всякаква работа, училище, като дори робите получава привилегии, а престъпниците не били наказвани. Всички военни или търговски действия били спрени, а училищата и съдът – затворени. В спомена на „златния век“ робите били освобождавани от задълженията си.
Те получавали правото да изказват свободно мнението си, да критикуват господарите си, да седят заедно с тях на една маса, както боговете споделяли трапезата си с хората по времето на Сатурн. Празниците са обхващали най-късите дни и зимното слънцестоена. Като символ на свободата им, робите имали правото на носят фригийската шапка (pilleus), символ на освободените роби. В Римската митология Сатурн е почитан като бог на земеделието. Името му идва от латинската дума satus, което означава сеене. Богът е почитан още като покровител на справедливостта. Изобразяван е със сърп в лявата ръка и вързоп жито в дясната.
Сатурн съответства на гръцкия бог Кронос и в римската митология се казва, че по време на неговото царуване на земята е имало равенство, изобилие и мир.
Въпреки, че държавите отдавна са скъсали с езическите богове много от празниците от езическите времена са се запазили и ги има дори сега. В България положението е същото: сурвакари, кукери, нестинари, мартеници и други. По времен на някои екскурзии съм запомнил, че в Нидерландия, Турция, Белгия също си има. Чел съм и за келтските празници, като Хелоуин например, нашумял много през последното десетилетие в България. Някои останали празници и обичаи дори влязоха в културно-историческото наследство на народите.
С течение на годините празникът запазва формата си на веселба и разюзданост, но човешките жертви са заменени от по-приемливото колене на животни. По време на Сатурналиите всички си разменяли подаръци. Съществува дори нещо като закони за провеждането им, според които не се позволява да се произнасят политически речи, освен весели и шеговити. Всеки римлянин приготвял дрехи, пари или накити, които да подари на своите близки. Богатите не следвало да даряват на богати, а за учените хора било прието да се правят двойно по-щедри подаръци. Планетите са кръстени на божества, като има и една на Бог Сатурн.
Сатурналиите също били празнувани в провинциите и дори във военните части, където тържеството се наричало Saturnalicium castrense.
Тагове:
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
Август фон Гнайзенау и Карл фон Клаузеви...
Поздрави!
Поздрави!
26.02.2020 16:56
Сега е започнало Ново време, в което Осъзнаването на всичко, сторено от целокупното човечество и извличането на полезните поуки от историята, ще породи необходимост от Нов начин на мислене.
Дошло е времето, в което ще се плащат сметките. Ще се наложи неосъзнатите да изпитат последствията от своето нежелание да се осъзнаят и да спазват Духовния, Моралния и Етичния кодекс на Бога - сиреч Вселенските Принципи на Просветлението, Развитието и Благоденствието, върху които се крепи Мирозданието.
Ако наблюдаваш внимателно съвремието, вероятно ще забележиш и ще се убедиш, че процесът е започнал и се развива бързо.
Благодаря ти за вложения от теб труд, който хвърля светлина и яснота върху онези жестоки времена, приятелю!
Поздрави!
27.02.2020 12:13
1. Сатурналии започнал като фестивал на фермерите за отбелязване на края на есенното садене в чест на бога на земеделието Сатурн.
Сатурн и от там Сатурналии - не идва от САДене а от СЕЕ-не?
а) Това е смисъла в празника сатурналии? В чест на есенни(ци)те-поСЕВи?
б) Това е и СМИСЪЛА основен В ИМЕТО НА "ЛАТИНСКИЯ" бог Сатурн - който се е изписвал още (във вулгарен латинско произношение-изписване) - Като "Sae^turnus"=
в) В този смисъл е дадена етимологията на Сатурн-Сеещ при римския автор - Маркус Теренциус Варо (116 до 27-та година сл.н.е.).
С уважение към труда и автора!
Поздрави!
всяка Душа има спомени, които пренася от прераждане в прераждане
или в нова инкарнация..ако, бъдете внимателни, ще свикнете да ги
разпознавате ) Многоо благодаря за удоволствието!
Въплъщаване.
Религиозно-философска доктрина, постулираща зачеването и раждане на разумно същество (най-често човек), което е материално проявление на трансцендентно същество или сила.
Християнството, индуизмът, будизъмът и кабала са най-известните традиции, ползващи тази идея, в контекста на своите верски системи.
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Честит празник!