

Националният парк Йелоустоун е основан през 1872 г. Макар официално да е създаден на тази дата, той съществува много отдавна, още преди около 11 000 години. Тогава първите заселници, индианците, започват да ловят риба в този район и откриват колко интересна и невероятна е тази местност. Тя продължава да удивлява и много години след това, когато първите бели изследователи я посещават през 1805 година. Той е най-старият национален парк в Америка (и в света) е известен най-вече със своите геотермални забележителности – останки от бурното му вулканично минало, които Ръдиард Киплинг описва като „възвишенията на Ада“. Посетителите се тълпят в Горния гейзеров басейн в южната половина на парка, за да видят 150 гейзера, които заедно с бълбукащите 10 000 кални басейна в парка, съскащи процепи и горещи извори с издигаща се над тях пара, действат като предпазни вентили, освобождавайки топлината и парата отдолу. „Йелоустоун“ има общо 300 гейзера (около половината от всичките гейзери в света), но от всички тях суперзвездата е Олд Файтфул, който изригва пръски на височина до 56 м във въздуха на всеки 68 до 98 минути. Това е най-прочутият гейзер в света, синоним на „Йелоустоун“ в умовете на хората навсякъде по света.
Геотермалните куриози не са единственото нещо, което „Йелоустоун“ предлага: най-големият от американските национални паркове извън Аляска, неговото природно разнообразие и изобилие на диви животни са сред най-големите на планетата. Големият каньон на река Йелоустоун осигурява едни от най-спиращите дъха гледки в парка. 38 км дълъг и до 360 м дълбок, той започва с поразителните водопади Лоуър Фолс, които падат в каскада от 93 метра (близо два пъти по-високи от Ниагарския водопад) в реката долу. Мечки и бизони бродят из долината Хейдън, най-голямата ливада в парка, заедно с 25 100 елена вапити, 1000 лоса и 148 вида птици, които обитават парка с площ 8,8 милиона декара. Белоглави орли се реят над главите и дори сивият вълк от Скалистите планини – за който паркът полага всички усилия да го унищожи през 30-те години на ХХ в. – се е върнал, наново заселен през 1995 г. Деветдесет и три процента от посетителите на парка никога не се отклоняват на повече от 5 км от пътя в пустошта и така пропускат 1900 км туристически пътеки и едни от най-чистите необятни пусти пространства в Америка. Обаче, ако нямате време и/или склонност към пешеходен туризъм, обиколката по наподобяващия осморка, 230- километров път „Гранд Луп“ е ненадминат, свързан с всеки от петте входа на парка и от него се виждат всичките основни атракции.
Национален парк „Йелоустоун“: в северозападен Уайоминг. Има 5 входа, разположени по северната, източната, южната и западната граница.
Повечето пътища в парка са отворени само от началото на май до началото на ноември, като само североизточният вход остава открит целогодишно.
Най-доброто време за посещение е от май до средата на юни, септември до средата на октомври (тълпите са най-големи през юли-август); снежните зимни месеци могат да бъдат магически (2 хотела в парка остават отворени), а има и условията за ски бягане.


НАционален парк Йелоустоун е името на първия Национален парк. Той се намира в северозападните части на САЩ и обхваща площ от 8 980 км. Създаден е на 1 март 1872 г. и е най-големият в САЩ и първата в света защитена природна територия. Едни от най-големите му забележителности са вулканичните скали от черен обсидиан, многото гейзери и горещи извори. Паркът има 300 гейзера, което представлява 2/3 от всички в света. Най-големият в света сред тях се нарича Стиймбоут. Сред най-известните гейзери е "Олд Фейтфул", наречен така заради точността на изригванията си. В Йелоустоун може да се лови риба, да се кара лодка и да се правят дълги походи.
Има 1700 различни видове растения и дървета, както и голямо разнообразие на животни. Паркът е обитаван от около 60 вида бозайници. Йелоустоун е известен с чифтокопитните си бозайници. Тук се срещат бизони, лосове, антилопи и вапити.


Следва информация и снимков материал за другия известен национален резерват на САЩ- Йосемити.
Паркът Йосемити е създаден на 1 октомври 1890 година и е един от най-старите паркове в САЩ. Създаден е с цел да съхранява най-уникалните растения и животни. Конгресът на САЩ признава важността на съхраняването на този голям парк за радост на бъдещите поколения. От геологична гледна точка Йосемити представлява зрелищна колекция от различни геологични образувания. В него се намира най-голямата концентрация на гранитни куполи в света и най-големият в света гранитен монолит на открито.
Първото прилагане на концепция за парк води началото си от Йосемити с акт от 1864 г. (федерална земя дадена на Калифорния за резерват), подписан от Ейбрахам Линкълн и оттогава паркът играе важна роля при инициирането на концепции за управление на паркове. Самото създаване на парка обаче в действителност започва още преди 500 милиона година, когато планината Сиера Невада в Калифорния се образува постепенно от различни природни катаклизми. С все по-голямото издигане на планината и увеличаването на наклона на терена, течащата на запад река Мърсед увеличава, като издълбава дълбоко, V-образните речни каньони. По-късно, масивни глетчери се спускат надолу по каньоните, като ги преобразуват в U-образни долини. Потоците, притоци на Мърсед, не издълбават своите каньони толкова дълбоко, колкото е каньонът на основната река. Национален парк „Йосемити” се намира високо в планината Сиера Невада, щата Калифорния и е едно от най-прекрасните природни кътове на света. „Йосемити” е един от най-старите национални паркове на САЩ. Халф Доум и Ел Капитан са огромни скали, които са предизвикателство за катерачите. Водопадът Йосемити се състои от три последователни каскадни пада и когато през май дебитът на реката е най-висок, шумът от падащата вода е оглушителен.
Гората Марипоза е една от най-популярните части на долината Йосемити. Тук има гигантски секвои, които издигат короните си сякаш до небесата, а в Туолъмските ливади има много алпийски цветя, особено през лятото. В парка изобилстват и много диви животни. Глетчерите пресичат тези каньони и ги оставят като „висящи долини“. Притоците, които някога са се вливали на еднакво ниво с това на основния поток, сега се спускат от отвесни скали, образувайки прочутите водопади на парка. Накрая, седиментите, довлечени от високите терени, запълват езерото Йосемити и образуват сегашното дъно на долината. Течащата на запад река Мърсед е издълбала дълбоки, V-образни речни каньони, по които се спускат масивни алпийски глетчери. Ледът е изсякъл по-слабите части на гранитните скали и ги е превърнал в долини. Когато започва да се топи, тези долини са се напълнили с вода и след като притоците на Мърсед нахлят в тях, започват да се спускат от отвесни скали, образувайки прочутите водопади на парка. Със своите общо 739 м водопадът Йосемити е определен за шестият най-висок водопад в света. Въпреки че често се споменава като двуетажния водопад, той всъщност се състои от три части – Горни водопади, Средни бързеи/каскади и Долни водопади.
Горните водопади – общата им дължина от 436 м ги нарежда сред двадесетте най-високи водопади в света. Формират се от бързите води на притокът Йосемити Крийк, които криволичат през долината Игъл Крийк, за да се хвърлят с бясна скорост от ръба й. Заемащ площ от 1200 квадратни мили паркът съчетава природната красота на стотици езера и водопади, планински ливади и долини, гористи местности. Водните канали тук са с обща дължина от 1600 мили. Многобройните очертани туристически пътеки в парка са около 800 мили, а автомобилните пътища са с дължина от 350 мили. Теренът на парка е изключително разнообразен. От една страна, той се простира по западните склонове на планинската верига Сиера Невада – високите части достигат от 610 м до над 3960 м надморска височина. От друга страна – във вътрешността си Йосемити изобилства от долини и равнинни ливади. В парка можете да видите три гористи местности с гигантски секвои, както и едноименната ледникова долина.
В парка има голямо разнообразие на животински видове: Тук се срещат около 500 черни и кафяви мечки. Те прекарват по-голямата част от времето си разхождайки се в парка и търсейки храна и изобщо не закачат хората. Храната за тях там е в изобилие и това е главната причина да не се интересуват от хората. Мечките в Йосемити редовно си намират и похапват семена, жълъди, ларви от насекоми, трева, детелина, дув лук, дива ябълка, бъз, дива череша и много други плодове. Друг типичен жител на парка са калифорнийските диви овце. Преди известно време те започват да изчезват от Йосемити, поради лов, болести и конкуриране за храна с питомните овце. Днес, след положените усилия на управата на националния парк и редица други служби и организации, калифорнийската дива овца отново е част от фауната на Йосемити. Среща се в източната част на парка.
В парка се среща е един много интересен сребристо-сив редставител на семейство Кучета. Койотите се хранят предимно с полски мишки и катерици, обаче са се научили да си просят храна и от хората. За съжаление, човешката храна е вредна за тях, освен това, когато се опитват да получат храна от хората, може да ги блъсне кола. Заедно с него си съжителстват още и елени, катерици, сойки и още един застрашен вид – соколът скитник. Соколът скитник е застрашен вид, но вече се е завърнал в долината Йосемити. С усилията на управата на парка и на много други организации, след завръщането в парка през 1970-те години, популацията му се е увеличила значително. Соколите скитници, които гнездят в Йосемити, са защитени от управата на парка.
Заслужават внимание следните видове дървета:
Калифорнийският черен дъб се среща в изобилие в долината Йосемити. Той е голямо широколистно дърво с жълто-зелени листа и тъмен ствол. Ражда жълъди, които индианците майуок смилат на брашно.
Калифорнийският тамянов кедър е характерен с червеникавата си кора, поради което често го бъркат с гигантската секвоя. Тамяновият кедър се среща в изобилие из Сиера Невада, докато секвоите растат само в ограничен брой гори.
Гигантската секвоя е най-голямото дърво на земята. В Йосемити има три гори с гигантски секвои. Гигантската секвоя често живее между 1000 и 3000 години. Някои от тези дървета са посадени в долината Йосемити от заселници, но са донесени от друго място.
Борът пондероза може да се разпознае по кората си, покрита с тъмни пукнатини, образуващи люспи с неправилна форма. Възрастните дървета са със значителен диаметър в основата и с прав ствол, издигащ се на много метри, преди да се разклони.
Накрая възниква въпросът кои паркове са по-красиви и интересни: нашите или американските? Не става дума за сревнение. Всички са по свой начин красиви и изумителни. Не е редно да ги сравнявам, защото не съм ходил в Йелоустоун и Йосемити. При всички случаи природата е интересна, има много защитени растителни и животински видове, водопади, природно забележителности и други интересни форми на релефа. Нека читателите преценят дали са интересни американските паркове.
Тагове:
Астън Вила - Куинс Парк Рейнджърс
Куинс Парк Рейндърс - Уулвърхямптън
Поздрави!
не съм посещавал двата парка, но ми хареса последното титанично фото
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
28.09.2018 11:44
Поздрави за хубавия материал, Барин!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
I have never been there, but thanks to your blog people can have an idea how they look like.
It sounds like a virtual tour.
Thank you, Barin, for sharing )))) It's just amazing.