Аз мисля, че причината, поради която Крали Марко е избран да бъде героя е, че се търси юнак, надарен със свръхестествена сила, който да вдъхнови народа. В народното творчество обичайна практика е да се преувеличават героите и да се изчистват и идеализират образите. Това може да потвърдят занимаващите се с поезия и писателска дейност, а в блога те са много.
По ирония на съдбата Крали Марко умира в битката при Ровина от 17 май 1395 г. Участва в битката на страната на османския султан срещу Мирчо Стари(1355-1418 г.), воевода на Влашко.
Според хрониката именно в първия военен сблъсък при Карановаса на 10 октомври 1394 г. наречен „битката на рововете“ (заради рововете и валовете изградени да препятстват османското настъпление) загиват Крали Марко и Константин Драгаш, а Баязид I, Стефан Лазаревич и Константин Балшич едва успяват да се спасят бягайки през Дунава.
В първата битка османците претърпяват пълно поражение от влашкия войвода Мирчо Стари. На османска страна се сражават всички баязидови васали.
Битката при Ровине показва, че Османската империя не е непобедима свръхсила. За съжаление никой не вярва в това и затова източноевропейските държави губят независимостта си за дълго време. България няма собствена държава почти пет века.
снимка на Крали Марко
Ето какво гласи легендата за Крали Марко:
Преди много години Крали Марко живял в местността Падиш, а сестра му Мара живяла на връх Марагидик. Те живели в голяма братска обич и съгласие. С една брадва си секли дърва, с едно менче си готвили. Като си насече дърва, Крали Марко хвърля брадвата на сестра си, а като си наготви хвърля и менчето.
Сестрата на Крали Марко пазела прохода при върха, наречен на нейно име Мара Гидия, а брат и пазел Троянския проход.
Една нощ тя сънувала лош сън и повикала брат си да му го съобщи. Докато му разказвала съня си, турците нахълтали в Южна България. Крали Марко рипнал и започнал да ги бие. Рътът, наричан сега Турски рът, се облял с кръв и се покрил с трупове, но турците не свършвали, а силите вече отмалели. Тогава Крали Марко, както бил ядосан, захвърлил по турците тежкия си боздуган. Той прелетял над Турски рът и паднал далеч зад него в местността Падиш. Така се образувала Марковата дупка.
Мара отглеждала кози. През месец март тя пуснала козите на паша. Като ги пуснала на Балкана почнал да вали сняг и затрупал козите. С козите имало и ярета. Там където били затрупани козите и ярета и сега има много купчини, прилични на къртичини. До всяка голяма купчина има и малка. Местността се нарича Марините кози.
Крали Марко живял на Юмрукчал (сега наречен връх Ботев). Над юмрушките стени на Малкия Юмрук бил Марковия престол. Крали Марко имал ниви на равните места на Юмрукчакл и Дюзчал. Орал и сял жито на тях. Жънел узрялото жито, връзвал го на едри снопи и ги струпвал на Малкия Кръстец и Големия Кръстец да съхнат. Изсъхналите снопи изгорил на Големия Купен и Малкия Купен. Вършал житото си на Маркови хармани югозападно в подножието на връх Амбарица, на който пък трупал овършаното жито. Вкаменили се снопите, вкаменило се житото, струпано на огромен куп и така се появили споменатите върхове.
Образът на Крали Марко в народните творби е идеализиран и легендаризиран. Спестени са му недостатъците, а му се преписват свръх-човешки качества.
В България има много топоними, носещи името на героя. Те са разположени предимно в Стара планина, която се смята според легендата за негов дом. Ето някои от тях:
- на около 3 ч. от х. Амбарица и също толкова от х. Дерманка има Маркова дупка. Тя не е много далеч от първенеца на планината- вр. Ботев. За един ден може да се стигне от х. Амбарица или от х. Дерменка до вр. Ботев и да се нощува в заслона. Маркова дупка в този район идва от преданието, че Крали Марко, надарен с неземна сила хвърлил на това място огромен камък;
вр. Мара Гидик- висок 1890 м., разположен в седловина близо до Русалийския проход и х. Тъжа. Ходил съм го върха преди 6-7 години от един от кварталите на гр. Априлци по турския рът. Пътят е дълъг и минава покрай Юрушка грамада. След една чешма има отклонение надясно, отбелязано със струпани камъни, както се отбелязват немаркираните пътеки. След това се изкачва, малко преди върха има слизане и отново изкачване. След върха наблизо отидох в х. Тъжа. Преходът го взех някъде за около 3:50, 4 часа( разбирайте реално 5 ч., поради мооят бърз ход в планината);
-село Марково- две села- в Шуменска област и в Пловдивско. За първото съм сигурен, че носи името на българския герой, но за второто само предполагам. Нр виждам някой ярка личност с име Марко или Марков по фамилия, която да е заслужила да има населено място на нейно име. Георги Марков, когото убиха в Англия не може да се намесва- той е личност от новото време, а до 1989 г. името му беше забравено и забранено да се употребява;
- Маркова дупка-име на пещера, разположена близо до х. Добрила, над Сопот. За х. Добрила и района- отделна тема: Блогът на barin :: Маршрут х. Добрила-вр. Левски, вр. Купена, х. Амбарица, х. Добрила
- Марко кладенец- връх в планина Огражден, висок 1523 м.н.в., наричан още Кадиев връх. Името му идва от Крали Марко, защото той е управлявал тези земи.
- Маркова стъпка- намира се на около половин километър от пернишкото село Кралев дол. Според местните жители на отсрещния скалист хълм, наричан "Градището", са се намирали стъпките от кучето и предните крака на коня на Крали Марко, което предполага сакрализация свързана със соларния култ у древните траки, като този жертвеник има паралел при идентичното мегалитно съоръжение "Маркова трапеза" край с.Чокоба;
- Маркови кули- средновековна крепост край гр. Прилеп, Република Македония;
- Момини кули- вдигнати от сестрата на Крали Марко Мара край Гоце Делчев;
- Марков манастир край Скопие.
Образът на Крали Марко винаги се споменава свързан с коня. Кончето нарекъл Шарколия и не се разделял с него ни денем, ни нощем. А с голямата си сила свършил много добрини на хората. Затова има местности, където се твърди, че има стъпки на Крали Марко и на коня му една до друга.
Град Харманли е свързван с легендите за подвизи на Крали Марко и неговия баща - Вълкашин. Дори на мястото, където е Изворът на Белоногата, се счита, че Вълкашин е намерил смъртта си. Отбихме се до хотелски комплекс "Приказките", за да видим скални образувания като "Стъпката на Крали Марко" и неговият трон. Възрастни хора ни бяха разказвали, че тук са били едни от най-предпочитаните от техните учители по рисуване места. Умален модел на каменния мост в Свиленград, е и Гърбавият мост в Харманли. Строен е да улесни керванджиите през 1585 година. Има надпис на него, който гласи; "Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка". Днес под моста не тече Харманлийската река, понеже е отклонена.
Крали Марко е роден около 1335г. Той бил син на деспота Вълкашин Мърнявчевич. За майка му се твърди, че била еврейка, сестра на друг сръбски герой Момчило. Сърбите също имат основание да претендират, че Крали Марко е техен герой, но по произход е българин, роден по техни земи. Вместо това македонците претендират за много персонажи и личности от българската история, че са техни. Скоро ще им дойде акъла да разберат, че са българи и не са попадали под българско владичество. Точноза Крали Марко не съм чувал да си го присвояват, както правят с цар Самуил, Климент и Наум Охридски, братя Миладинови, Димитър Талев, Гоце Делчев и още войводи, водачи на Македоно-одринското освободително движение.Крали Марко е получил титлата „млад крал”, което автоматично му осигурява престола след смъртта на крал Вълкашин през 1371 г. Крали Марко, когато бил малък, пасял на баща си конете на една ливади. Нещо изпискало сред тревите и като отишъл там, Марко видял едно малко момиче. Взел го Марко в ръце и почнал да го прегръща и целува, пък после рекъл, че то ще му е сестричка. Тъкмо рекъл това, се появила една чудна жена и казала на момчето, че ще стане брат на дъщеря й , ако бозне от бозките й, защото оттам бозало и момичето. Марко послушал и бознал. Тогава жената го пратила да вдигне един голям камък, но той не можал да го помръдне даже.
– Ела и бозни още – рекла жената.
Марко бознал втори път, грабнал камъка и го запокитил надалече. Жената поръчала да й доведе едно младо конче от стадото и Марко довел любимото си конче. Жената дала на кончето да бозне два пъти и то станало много юначно. Тая жена била самодива. Според преданията Крали Марко получава силата си, като е пил мляко от самодива.
Още сведения за Крали Марко:
"Според народната вяра Крали Марко получил огромната си сила, след като се погрижил за детето на една самодива и тя го закърмила с чудното си мляко. В някои песни той моли вярната си посестрима-самодива да му помогне в критичен момент от битката, а в други я преследва, защото е убила верния му побратим. Една известна песен разказва за епическия герой, който се възгордял от огромната си сила и предизвикал на двубой самия Господ. Богът се появил като беден старец и го помолил да повдигне малката му торбичка, която обаче тежала колкото цялата земя. Юнакът пренебрежително се опитал да я вдигне с върха на копието си, без да слиза от коня, но не успял; после се присегнал с малкото пръстче (кутрето), но пак не сполучил; най-сетне слязъл от коня и се навел, сграбил торбичката с две ръце, напънал се с всички сили, зачервил се целият, но торбичката стояла непоклатимо. Тогава Бог му отнел силата и в замяна му пожелал от този момент насетне да побеждава с хитрост (мъдрост)... Богоборческият мотив в тази песен е измежду най-старинните в нашия фолклор и отново подсказва ранния произход на самия епос. (...). Тъкмо защото пази "своя народ", епическия герой е представен като негов водач и защитник, който трябва да действа там, откъдето идва заплахата за народа му - героят най-често е представен като пазач на цялата територия, населена от българи (етничната територия), която е обхваната в рамките на държавните граници (образно казано, той е "граничар"). Старинното схващане на своята територия като равнозначна на цялата земя, поражда и едно от най-известните начала на епическа песен - "Шетба шета Марко Прилепчанец, / шетба шета земя покраина". Мястото, отредено от епическата представа за място на подвизите на Героя, е периферията на етничното землище (покрайнините на своята земя), което неизбежно го прави по-различен от главното лице в държавата (царят) - героят е по-скоро негов подчинен, а това кара епическите певци да го нарекат "крал" , оттма Марко Кралевичи.
Името на най-известния общобалкански епически герой е Крали Марко. Около себе си той обединява цикъл от фолклорни произведения: песни, предания, пословици и пр., които образуват т.н. Марковски епически цикъл. Образът на Марко, който обикновено се свързва с прилепския владетел крал Марко от 14 век, има своята митична биография. Като митичен герой той се разкрива в борбата си с различни демонични същества: хали, змейове, самовили, самодиви и др, за да пусне спряната от тях вода. В двубоя с тези същества Марко се проявява като митичен културен герой. В най-„чист“ вид този мотив е запазен у българите и сърбите. По-различно е положението у албанците, където епосът за хероса е добре познат, но няма запазени следи от митичните черти на героя. Румънският епос пази митичната характеристика на героя в образа на Маркош паша, но в него той е представен като чужд завоевател. Само гръцката епическа традиция не познава Марко. Той е герой закрилник на своя народ и борец срещу чуждите врагове. А неговият свръхестествен противник прераства от митично същество в плеяда чуждоземни противници: турци, арапи, еничари и др. В рамките на Балканската общност християнската вяра, наред с езиковото сходство и териториалната общност, спомагат да се очертае по-определено южнославянското единство с неговия общ герой Марко. Както често става границите между истина и мит се преплитат, често са и размити.
Реалната историческа личност Марко е етнически българин, роден около 1335 г. Син е на прилепския деспот Вълкашин Мърнявчевич, който след смъртта на цар Стефан Душан в 1355 година се обявява за крал. През 1371 година Вълкашин заедно със своя брат – деспота на Сяр Угреш, тръгва на поход срещу османските турци, според тогавашните хронисти с 60 000 бойци. Когато достига до хасковското село Черномен (днес Орменио, Гърция), лекомислено се разполага на лагер на левия бряг на река Марица без да постави сигурни стражи. През нощта турците преминават безшумно реката, предизвикват паника в християнския лагер, убиват Вълкашин и Углеш и разгромяват войските им. След Черноменската битка Марко Мърнявчевич наследява кралството, но става васал на султан Мурад. ценност от титула "цар").
Реалната историческа личност Марко е етнически българин, роден около 1335 г. Син е на прилепския деспот Вълкашин Мърнявчевич, който след смъртта на цар Стефан Душан в 1355 година се обявява за крал. През 1371 година Вълкашин заедно със своя брат – деспота на Сяр Угреш, тръгва на поход срещу османските турци, според тогавашните хронисти с 60 000 бойци. Когато достига до хасковското село Черномен (днес Орменио, Гърция), лекомислено се разполага на лагер на левия бряг на река Марица без да постави сигурни стражи. През нощта турците преминават безшумно реката, предизвикват паника в християнския лагер, убиват Вълкашин и Углеш и разгромяват войските им. След Черноменската битка Марко Мърнявчевич наследява кралството, но става васал на султан Мурад. Крали Марко се бие и със свръх-естествени противници и често побеждава освен със сила и с хитрост.
Образът на Крали Марко, се превръща в модел за подръжание на всички смели българи. Грозната истина(участта на поробените)– нещастието, се вижда ясно. Обезкървавеното тяло на народа става слабо и немощно. Обречено е на загиване. Основните ценности и вярата в справедливостта и свободата, са поставени на унищожение от владетеля- поробител. Но все пак се намира един „свръх“ герой, който успява да освободи „три синджира роби“. Епическия герой е изобразен като мечтание и надежда. В текста на песента се набляга на това, колко храбър, смел и безстрашен е главния герой, като всичко това Марко доказва с действията си срещу поробителите на невинното българско носеление- турците. Неговия образ е изграден като страшилище за врага и избавление за събратята му. От песента разбираме, че силата на юнака е огромна, защото той успява да победи само с един замах тримата „арапи”, които са изклали три села и са навързали три синджира с момци, девойки и млади невести. Към образа на Крали Марко всички изпитват уважение. Епическият герой е представен в песента, като човек с изключетелна духовна сила, понеже, за да се пребориш със седемдесет рани и за „три месеца време“ да отървеш „девет околии, седемдесет бели манастира и осемдесет църкви изпасани“ не е нужна само физическа сила. Друго доказателство за смелостта на главния герой е неговата готовност да се бори с врага. С действията си, героя ясно показва какъв трябва да бъде истинският българин- честен, смел и горд. Храбростта на епическия герой е безкрайна. Той е готов на всичко за своя народ. Готов е на всичко, за да запази вярата на хората и да не се пролива повече кръв, кръвта на поробените, на невинните. Това той доказва многократно, като тръгва да спасява събратята си, въпреки че няма оръжие, и че майка му го е заклела да не пролива кръв в неделя. Въпреки всичко, това бързо бива забравено от всички, дори и от служителите на Господ. Всеки има някаква цел във живота и се бори да я постигне. Хората, които са успели да направят това, което са желали, трябва да служат за образец на тези, които още не са го поискали или постигнали. Не веднъж в песента, епческият герой показва качества, към които всеки се стреми, качества характерни за истинския българин- благородство, храброст, вяра и т.н. Марко не решава да иде „в София на черква“- за да изпояда греховете си, а за да се помоли на бог, да му помогне, та да спре „тия проклети турци“. Но по пътя към църквата отново му се налага да изполва силата си, за да избави сънародниците си. И „нему се сърце зарадва“, когато разбира, че неговото либе е сложило неговата „сабя дамаскиня“ при коня му, защото само така ще може да докаже обичта си към народа. И той прави това, защото силата, която има му е достатъчна, за да надвие трима арапи с един удар. Това му дава славата, която той иска- награда за неговия безстрашен подвиг, сравнен с построяването на три манастира. С действията си той показва, че не прави всичко това за пари, защото раздава „три товара” с пари- два за робите и един за църквата. Единственото, което той иска- е да остане в паметта на хората: „и за мене всички разказвайте: „Отърва ни юнак Крали Марко!” Той успява да постигне целта си благодарение на своите храброст и благородство: „Тъй на Марко име останало, …че е юнак на юнаци, че си Марко равен юнак няма!” Песента „Крали Марко освобождава три синджира роби” ни дава доказателство, че с помощта на словото може да се изгради един образец за хората, към който те да се стремят. Образът на героя, описан в народния епос, олицетворява силата и разума, които трябва да се постигнат. Силата, гордостта и славата на Крали Марко служат за модел за подръжание за обикновените хора и дават ясен пример какъв трябва да е истинският българин.
Тагове:
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Много инфо, много свършена работа от теб.
Предложена истина и легенди, обективно, истинно.
Повечето от това, което прочетох поне аз НЕ го знаех.
Повтаря ти се един кратък абзац за личността на Крали Марко, но това е дреболия, може да го махнеш.
Поне аз не съм чел нещо толкова сериозно за Марко Кралевити в блога!
На сила и смелост.
На неустрашимост в битките
за защита на поругания страдалец.
На достойнството на един народ,
който има сили да се изправи
и да се пребори със злото.
Вдъхновението е обективна необходимост
в човешкия живот и винаги е нужно.
Благодаря за стойностния постинг, Barin!
Сърдечен поздрав!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
...............................
Беше любимата песен и на моя баща, който отдавна не е между нас. За съжаление времената са вече други и този герой почти вече не се споменава.
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
04.02.2018 22:42
Барин.
С подвъпрос извод-обобщение ... може ли в ЕЗИКА НА народ(според твърденията на историците): СЪЗДАДЕН ОТ СЛАВЯНИ и ПРАБЪЛГАРИ да съществуват езикови реликти ... от времена и народи с които ТЕ - НЯМА КАК ДА СА СРЕЩНАЛИ ВЪВ ВРЕМЕТО и ПРОСТРАНСТВОТО?
- Поздрав ... и да помислим и над това - не само по фолклорния образ на Марко ... като нарицателното му(след името) по-старото, би следвало да е звучало "Кара-Велити" ... преминало в по-новото и с което е известен във фолклора "Кралевити" ... тоест идващо не от титлата "крал" а от служебната-водаческа функция на хероя-юнак да ни "кара" и "велити"=повелява!
Поколения българи са израснали с красивите предания и легенди за Крали Марко, за неговите сила и юначество, с тъжните, протяжни Маркови песни, с хиперболизирания образ на този най-известен славянски и балкански епически герой, защитник на народа срещу турските поробители.
Докато четох статията, си припомних едно стихотворение от Вазов - одата "Братя Миладинови". Като прославя делото на българските просветители и фолклористи от Струга, събрали и класифицирали песенното ни богатство от Охрид до Централна България, включително и юнашките песни за Крали Марко, поетът възкликва:
Дивний Крали Марко! Всеславянска славо,
на тъмни фантазий създанье мъгляво,
Ролан македонски, заветен и мил,
ти векове с твойто име си пълнил!
По кои полета, по коя пустиня -
ти не си размахвал сабя дамаскиня?
Да не се е мяркал твоят страшен стан?
Къде не си мятал златен боздуган!
Де не си се борил с Муса Кеседжия?
Де не си препускал коня Шарколия?
В коя скала здрава, във кой камък як
диря не остави грамадний ти крак?
От Белграда до Прилеп, де в глуха пещеря
турят ти въртопа тъмните поверья,
до Кукуш печални и до Хеликон
призракът се носи на черний ти кон
и се мярка твойта неизмерна сенка.
Коя ли бе тая баснословна ненка,
що откърми тоя дивен исполин -
с един крак на Емус, с другий - на Пирин?!
Внушителен поетически образ, еталон за сила и юначество, канон за българщина! Величава история - и... география на българското, както всичко в "Епопеята"!
Поздрави, Иване, с една друга любима песен за Крали Марко - в изпълнение на уникалния Павел Сираков - лиричната "Марко жали за рожба".
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Чест и почитания!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!