Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2018 22:27 - Името на Крали Марко в народното творчество
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 12913 Коментари: 32 Гласове:
64


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                   Крали Марко е един от основните ни герои в българския фолклор. Името му е известно на всички българи. От ученическите години са известни неговите подвизи и случки, където спасява хората и се бори против османските поробители. Крали Марко действително е реална историческа личн ост иот средновековието. Той е герой и на Сърбия, защото е по произход от техните земи. Истинското име на героя е Марко Мърнявчевич, син на прилепския деспот Вълкашин Мърнявчевич. След убийството на бащата, Марко подписва васален договор и така до края на живота си остава подчинен на султана. Крали Марко е през голяма част от живота си васал на султана на Османската империя, но за нас си остава герой, борец за свобода. Името му за българите значи много и се явява като събирателен образ на героя, който повежда народа в неравен бой с турците.  Интересното тук е, че въпреки не чак толкова героичния си живот, Крали Марко остава в народната памет като един от най-смелите и непоколебими герои, защитаващи българската чест. Образът на Марко е отличен  пример за това как фолклорът понякога представя исторически събития и личности в доста различна светлина от истинската. Разбира се, ние сме далеч от  мисълта, че това е неправилно или по някакъв начин срамно. Във времената, когато народът ни страда заради безчинствата на поробителя, българите имат нужда от крепител, който „да бъде с тях“ в трудните  моменти. Именно заради това образът на Марко Мърнявчевич е превърнат в сакрален символ на българската храброст. Защо този крепител е точно Крали Марко, остава загадка за нас…
                 Аз мисля, че причината, поради която Крали Марко е избран да бъде героя е, че се търси юнак, надарен със свръхестествена сила, който да вдъхнови народа. В народното творчество обичайна практика е да се преувеличават героите и да се изчистват и идеализират образите. Това може да потвърдят занимаващите се с поезия и писателска дейност, а в блога те са много. 
                  По ирония на съдбата Крали Марко умира  в битката при Ровина от 17 май 1395 г. Участва в битката на страната на османския султан срещу Мирчо Стари(1355-1418 г.), воевода на Влашко.  
                     Според хрониката именно в първия военен сблъсък при Карановаса на 10 октомври 1394 г. наречен „битката на рововете“ (заради рововете и валовете изградени да препятстват османското настъпление) загиват Крали Марко и Константин Драгаш, а Баязид I, Стефан Лазаревич и Константин Балшич едва успяват да се спасят бягайки през Дунава.

                  В първата битка османците претърпяват пълно поражение от влашкия войвода Мирчо Стари. На османска страна се сражават всички баязидови васали.
                   Битката при Ровине показва, че Османската империя не е непобедима свръхсила. За съжаление никой не вярва в това и затова източноевропейските държави губят независимостта си за дълго време. България няма собствена държава почти пет века. 
                   
снимка на Крали Марко
                         Ето какво гласи легендата за Крали Марко:
               Преди много години Крали Марко живял в местността Падиш, а сестра му Мара живяла на връх Марагидик. Те живели в голяма братска обич и съгласие. С една брадва си секли дърва, с едно менче си готвили. Като си насече дърва, Крали Марко хвърля брадвата на сестра си, а като си наготви хвърля и менчето.

             Един ден те решили да се надхвърлят с камъни. Крали Марко хвърлил по-голям камък и по-далеко от сестра си. Там където паднал камъкът му, местността я нарекли падиш, а където паднал на сестра му - Мариният камък.
                Сестрата на Крали Марко пазела прохода при върха, наречен на нейно име Мара Гидия, а брат и пазел Троянския проход.
Една нощ тя сънувала лош сън и повикала брат си да му го съобщи. Докато му разказвала съня си, турците нахълтали в Южна България. Крали Марко рипнал и започнал да ги бие. Рътът, наричан сега Турски рът, се облял с кръв и се покрил с трупове, но турците не свършвали, а силите вече отмалели. Тогава Крали Марко, както бил ядосан, захвърлил по турците тежкия си боздуган. Той прелетял над Турски рът и паднал далеч зад него в местността Падиш. Така се образувала Марковата дупка.
Мара отглеждала кози. През месец март тя пуснала козите на паша. Като ги пуснала на Балкана почнал да вали сняг и затрупал козите. С козите имало и ярета. Там където били затрупани козите и ярета и сега има много купчини, прилични на къртичини. До всяка голяма купчина има и малка. Местността се нарича Марините кози.
Крали Марко живял на Юмрукчал (сега наречен връх Ботев). Над юмрушките стени на Малкия Юмрук бил Марковия престол. Крали Марко имал ниви на равните места на Юмрукчакл и Дюзчал. Орал и сял жито на тях. Жънел узрялото жито, връзвал го на едри снопи и ги струпвал на Малкия Кръстец и Големия Кръстец да съхнат. Изсъхналите снопи изгорил на Големия Купен и Малкия Купен. Вършал житото си на Маркови хармани югозападно в подножието на връх Амбарица, на който пък трупал овършаното жито. Вкаменили се снопите, вкаменило се житото, струпано на огромен куп и така се появили споменатите върхове.
                   Образът на Крали Марко в народните творби е идеализиран и легендаризиран. Спестени са му недостатъците, а му се преписват свръх-човешки качества. 
                  В България има много топоними, носещи името на героя. Те са разположени предимно в Стара планина, която се смята според легендата за негов дом. Ето някои от тях:
                 - на около 3 ч. от х. Амбарица и също толкова от х. Дерманка има Маркова дупка. Тя не е много далеч от първенеца на планината- вр. Ботев. За един ден може да се стигне от х. Амбарица или от х. Дерменка до вр. Ботев и да се нощува в заслона. Маркова дупка в този район идва от преданието, че Крали Марко, надарен с неземна сила хвърлил на това място огромен камък;
                 вр. Мара Гидик- висок 1890 м., разположен в седловина близо до Русалийския проход и х. Тъжа. Ходил съм го върха преди 6-7 години от един от кварталите на гр. Априлци по турския рът. Пътят е дълъг и минава покрай Юрушка грамада. След една чешма има отклонение надясно, отбелязано със струпани камъни, както се отбелязват немаркираните пътеки. След това се изкачва, малко преди върха има слизане и отново изкачване. След върха  наблизо отидох в х. Тъжа. Преходът го взех някъде за около 3:50, 4 часа( разбирайте реално 5 ч., поради мооят бърз ход в планината);
                -село Марково- две села- в Шуменска област и в Пловдивско. За първото съм сигурен, че носи името на българския герой, но за второто само предполагам. Нр виждам някой ярка личност с име Марко или Марков по фамилия, която да е заслужила да има населено място на нейно име. Георги Марков, когото убиха в Англия не може да се намесва- той е личност от новото време, а до 1989 г. името му беше забравено и забранено да се употребява;
              -  Маркова дупка-име на пещера, разположена близо до х. Добрила, над Сопот. За х. Добрила и района- отделна тема:    
Блогът на barin :: Маршрут х. Добрила-вр. Левски, вр. Купена, х. Амбарица, х. Добрила
                -     Марко кладенец- връх  в планина  Огражден, висок 1523 м.н.в., наричан още Кадиев връх. Името му идва от Крали Марко, защото той е управлявал тези земи. 
                   - Маркова стъпка- намира се на около половин километър от пернишкото село Кралев дол.  Според местните жители на отсрещния скалист хълм, наричан "Градището", са се намирали стъпките от кучето и предните крака на коня на Крали Марко, което предполага сакрализация свързана със соларния култ у древните траки, като този жертвеник има паралел при идентичното мегалитно съоръжение "Маркова трапеза" край с.Чокоба;
              - Маркови кули- средновековна крепост край гр. Прилеп, Република Македония;
                 - Момини кули- вдигнати от сестрата на Крали Марко Мара край Гоце Делчев; 
                  - Марков манастир край Скопие.
Образът на Крали Марко винаги се споменава свързан с коня. Кончето нарекъл Шарколия и не се разделял с него ни денем, ни нощем. А с голямата си сила свършил много добрини на хората. Затова има местности, където се твърди, че има стъпки на Крали Марко и на коня му една до друга. 

                 Град Харманли е свързван с легендите за подвизи на Крали Марко и неговия баща - Вълкашин. Дори на мястото, където е Изворът на Белоногата, се счита, че Вълкашин е намерил смъртта си. Отбихме се до хотелски комплекс "Приказките", за да видим скални образувания като "Стъпката на Крали Марко" и неговият трон. Възрастни хора ни бяха разказвали, че тук са били едни от най-предпочитаните от техните учители по рисуване места.    Умален модел на каменния мост в Свиленград, е и Гърбавият мост в Харманли. Строен е да улесни керванджиите през 1585 година. Има надпис на него, който гласи; "Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка". Днес под моста не тече Харманлийската река, понеже е отклонена.

               Крали Марко е роден около 1335г. Той бил син на деспота Вълкашин Мърнявчевич. За майка му се твърди, че била еврейка, сестра на друг сръбски герой Момчило. Сърбите също имат основание да претендират, че Крали Марко е техен герой, но по произход е българин, роден по техни земи. Вместо това македонците претендират за много персонажи и личности от българската история, че са техни. Скоро ще им дойде акъла да разберат, че са българи и не са попадали под българско владичество. Точноза Крали Марко не съм чувал да си го присвояват, както правят  с цар Самуил, Климент и Наум Охридски, братя Миладинови, Димитър Талев, Гоце Делчев и още войводи, водачи на Македоно-одринското освободително движение.
 

                Крали Марко е получил  титлата „млад крал”, което автоматично му осигурява престола след смъртта на крал Вълкашин през 1371 г. 
 Крали Марко, когато бил малък, пасял на баща си конете на една ливади.  Нещо изпискало сред тревите и като отишъл там, Марко видял едно малко момиче. Взел го Марко в ръце и почнал да го прегръща и целува, пък после рекъл, че то ще му е сестричка. Тъкмо рекъл това, се появила една чудна жена и казала на момчето, че ще стане брат на дъщеря й , ако бозне от бозките й, защото оттам бозало и момичето. Марко послушал  и бознал. Тогава жената го пратила да вдигне един голям камък, но той не можал да го помръдне даже.

– Ела и бозни още – рекла жената.
           Марко бознал втори път, грабнал камъка и го запокитил надалече. Жената поръчала да й доведе едно младо конче от стадото и Марко довел любимото си конче. Жената дала на кончето да бозне два пъти и то станало много юначно. Тая жена била самодива. Според преданията Крали Марко получава силата си, като е пил мляко от самодива. 
                 Още сведения за Крали Марко:
           "Според народната вяра Крали Марко получил огромната си сила, след като се погрижил за детето на една самодива и тя го закърмила с чудното си мляко. В някои песни той моли вярната си посестрима-самодива да му помогне в критичен момент от битката, а в други я преследва, защото е убила верния му побратим. Една известна песен разказва за епическия герой, който се възгордял от огромната си сила и предизвикал на двубой самия Господ. Богът се появил като беден старец и го помолил да повдигне малката му торбичка, която обаче тежала колкото цялата земя. Юнакът пренебрежително се опитал да я вдигне с върха на копието си, без да слиза от коня, но не успял; после се присегнал с малкото пръстче (кутрето), но пак не сполучил; най-сетне слязъл от коня и се навел, сграбил торбичката с две ръце, напънал се с всички сили, зачервил се целият, но торбичката стояла непоклатимо. Тогава Бог му отнел силата и в замяна му пожелал от този момент насетне да побеждава с хитрост (мъдрост)... Богоборческият мотив в тази песен е измежду най-старинните в нашия фолклор и отново подсказва ранния произход на самия епос. (...). Тъкмо защото пази "своя народ", епическия герой е представен като негов водач и защитник, който трябва да действа там, откъдето идва заплахата за народа му - героят най-често е представен като пазач на цялата територия, населена от българи (етничната територия), която е обхваната в рамките на държавните граници (образно казано, той е "граничар"). Старинното схващане на своята територия като равнозначна на цялата земя, поражда и едно от най-известните начала на епическа песен - "Шетба шета Марко Прилепчанец, / шетба шета земя покраина". Мястото, отредено от епическата представа за място на подвизите на Героя, е периферията на етничното землище (покрайнините на своята земя), което неизбежно го прави по-различен от главното лице в държавата (царят) - героят е по-скоро негов подчинен, а това кара епическите певци да го нарекат "крал" , оттма Марко Кралевичи.  
                Името на най-известния общобалкански епически герой е Крали Марко. Около себе си той обединява цикъл от фолклорни произведения: песни, предания, пословици и пр., които образуват т.н. Марковски епически цикъл. Образът на Марко, който обикновено се свързва с прилепския владетел крал Марко от 14 век, има своята митична биография. Като митичен герой той се разкрива в борбата си с различни демонични същества: хали, змейове, самовили, самодиви и др, за да пусне спряната от тях вода. В двубоя с тези същества Марко се проявява като митичен културен герой. В най-„чист“ вид този мотив е запазен у българите и сърбите. По-различно е положението у албанците, където епосът за хероса е добре познат, но няма запазени следи от митичните черти на героя. Румънският епос пази митичната характеристика на героя в образа на Маркош паша, но в него той е представен като чужд завоевател. Само гръцката епическа традиция не познава Марко. Той е герой закрилник на своя народ и борец срещу чуждите врагове. А неговият свръхестествен противник прераства от митично същество в плеяда чуждоземни противници: турци, арапи, еничари и др. В рамките на Балканската общност християнската вяра, наред с езиковото сходство и териториалната общност, спомагат да се очертае по-определено южнославянското единство с неговия общ герой Марко. Както често става границите между истина и мит се преплитат, често са и размити.

                Реалната историческа личност Марко е етнически българин, роден около 1335 г. Син е на прилепския деспот Вълкашин Мърнявчевич, който след смъртта на цар Стефан Душан в 1355 година се обявява за крал. През 1371 година Вълкашин заедно със своя брат – деспота на Сяр Угреш, тръгва на поход срещу османските турци, според тогавашните хронисти с 60 000 бойци. Когато достига до хасковското село Черномен (днес Орменио, Гърция), лекомислено се разполага на лагер на левия бряг на река Марица без да постави сигурни стражи. През нощта турците преминават безшумно реката, предизвикват паника в християнския лагер, убиват Вълкашин и Углеш и разгромяват войските им. След Черноменската битка Марко Мърнявчевич наследява кралството, но става васал на султан Мурад. ценност от титула "цар"). 
                    
          Реалната историческа личност Марко е етнически българин, роден около 1335 г. Син е на прилепския деспот Вълкашин Мърнявчевич, който след смъртта на цар Стефан Душан в 1355 година се обявява за крал. През 1371 година Вълкашин заедно със своя брат – деспота на Сяр Угреш, тръгва на поход срещу османските турци, според тогавашните хронисти с 60 000 бойци. Когато достига до хасковското село Черномен (днес Орменио, Гърция), лекомислено се разполага на лагер на левия бряг на река Марица без да постави сигурни стражи. През нощта турците преминават безшумно реката, предизвикват паника в християнския лагер, убиват Вълкашин и Углеш и разгромяват войските им. След Черноменската битка Марко Мърнявчевич наследява кралството, но става васал на султан Мурад. Крали Марко се бие и със свръх-естествени противници и често побеждава освен със сила и с хитрост. 
              Образът на Крали Марко, се превръща в модел за подръжание на всички смели българи. Грозната истина(участта на поробените)– нещастието, се вижда ясно. Обезкървавеното тяло на народа става слабо и немощно. Обречено е на загиване. Основните ценности и вярата в справедливостта и свободата, са поставени на унищожение от владетеля- поробител. Но все пак се намира един „свръх“ герой, който успява да освободи „три синджира роби“. Епическия герой е изобразен като мечтание и надежда. В текста на песента се набляга на това, колко храбър, смел и безстрашен е главния герой, като всичко това Марко доказва с действията си срещу поробителите на невинното българско носеление- турците. Неговия образ е изграден като страшилище за врага и избавление за събратята му. От песента разбираме, че силата на юнака е огромна, защото той успява да победи само с един замах тримата „арапи”, които са изклали три села и са навързали три синджира с момци, девойки и млади невести. Към образа на Крали Марко всички изпитват уважение. Епическият герой е представен в песента, като човек с изключетелна духовна сила, понеже, за да се пребориш със седемдесет рани и за „три месеца време“ да отървеш „девет околии, седемдесет бели манастира и осемдесет църкви изпасани“ не е нужна само физическа сила. Друго доказателство за смелостта на главния герой е неговата готовност да се бори с врага. С действията си, героя ясно показва какъв трябва да бъде истинският българин- честен, смел и горд. Храбростта на епическия герой е безкрайна. Той е готов на всичко за своя народ. Готов е на всичко, за да запази вярата на хората и да не се пролива повече кръв, кръвта на поробените, на невинните. Това той доказва многократно, като тръгва да спасява събратята си, въпреки че няма оръжие, и че майка му го е заклела да не пролива кръв в неделя. Въпреки всичко, това бързо бива забравено от всички, дори и от служителите на Господ. Всеки има някаква цел във живота и се бори да я постигне. Хората, които са успели да направят това, което са желали, трябва да служат за образец на тези, които още не са го поискали или постигнали. Не веднъж в песента, епческият герой показва качества, към които всеки се стреми, качества характерни за истинския българин- благородство, храброст, вяра и т.н. Марко не решава да иде „в София на черква“- за да изпояда греховете си, а за да се помоли на бог, да му помогне, та да спре „тия проклети турци“. Но по пътя към църквата отново му се налага да изполва силата си, за да избави сънародниците си. И „нему се сърце зарадва“, когато разбира, че неговото либе е сложило неговата „сабя дамаскиня“ при коня му, защото само така ще може да докаже обичта си към народа. И той прави това, защото силата, която има му е достатъчна, за да надвие трима арапи с един удар. Това му дава славата, която той иска- награда за неговия безстрашен подвиг, сравнен с построяването на три манастира. С действията си той показва, че не прави всичко това за пари, защото раздава „три товара” с пари- два за робите и един за църквата. Единственото, което той иска- е да остане в паметта на хората: „и за мене всички разказвайте: „Отърва ни юнак Крали Марко!” Той успява да постигне целта си благодарение на своите храброст и благородство: „Тъй на Марко име останало, …че е юнак на юнаци, че си Марко равен юнак няма!” Песента „Крали Марко освобождава три синджира роби” ни дава доказателство, че с помощта на словото може да се изгради един образец за хората, към който те да се стремят. Образът на героя, описан в народния епос, олицетворява силата и разума, които трябва да се постигнат. Силата, гордостта и славата на Крали Марко служат за модел за подръжание за обикновените хора и дават ясен пример какъв трябва да е истинският българин.





Гласувай:
64



1. kvg55 - barin,
03.02.2018 22:53
Поздравления за този постинг. Крали Марко е почти митична фигура, а тук придобива реален образ. Много обичам песента "Вино пият 50 юнака" в изпълнение на великия Борис Машалов.
цитирай
2. barin - Благодаря, kvg55. Личността на ...
03.02.2018 22:56
Благодаря, kvg55. Личността на Крали Марко е събирателна, като е преувеличена и идеализирана. Известен литературен герой, за който сме учили още от малките класове в училище.
Поздрави!
цитирай
3. emelika - Четох с интерес.
04.02.2018 01:24
В габровския балкан има и връх "Седлото". Тук Крали Марко оставил седлото си преди да слезе да напои коня си Шарколия в реката, но не се върнал да си го прибере и върхът придобил формата на седлото му. Така и останало името му.
цитирай
4. barin - Добро утро, emelika. Благодаря за до...
04.02.2018 06:03
Добро утро, Emeleika. Благодаря за допълнението за Крали Марко. Ходил съм из Габровския балкан, но като писах темата не се сетих за вр. Седлото. Народното творчество е голямо по обем, но трябва да се знае поне за кого се пише и за какво става дума.
Поздрави!
цитирай
5. nalia - Изненада ме, Барин,
04.02.2018 07:44
имам приятели в село Мадара и минавам през Марково. Не знаех, че е кръстено на Крали Марко. Откъде си сигурен?
Поздрави!
цитирай
6. germantiger - ...
04.02.2018 08:39
ПОздрави за постинга!

Много инфо, много свършена работа от теб.

Предложена истина и легенди, обективно, истинно.

Повечето от това, което прочетох поне аз НЕ го знаех.

Повтаря ти се един кратък абзац за личността на Крали Марко, но това е дреболия, може да го махнеш.

Поне аз не съм чел нещо толкова сериозно за Марко Кралевити в блога!
цитирай
7. schumpov - Слушал съм, че и името на Под уене се ...
04.02.2018 09:16
Слушал съм, че и името на Под уене се свързва с Крали Марко. Тай бил стъпил с единия си крак на Витоша , а с другия на Стара планина, погледнал надолу и се запитал ,какво ли е това под .. ми
цитирай
8. inel379 - Стремежът към свобода и справедливост е вечен.
04.02.2018 11:13
Образът на Крали Марко е символ.
На сила и смелост.
На неустрашимост в битките
за защита на поругания страдалец.
На достойнството на един народ,
който има сили да се изправи
и да се пребори със злото.
Вдъхновението е обективна необходимост
в човешкия живот и винаги е нужно.

Благодаря за стойностния постинг, Barin!
Сърдечен поздрав!
цитирай
9. barin - Здравей, nalia. Информацията я ...
04.02.2018 13:50
Здравей, nalia. Информацията я имам от роднини от шуменския край. Родът ми по майчина линия е от Велики Преслав.
Поздрави!
цитирай
10. barin - Благодаря за хубавите думи, Тигре. ...
04.02.2018 13:54
Благодаря за хубавите думи, Тигре. Ти обикновено си критичен, поне на други места, където съм виждал твои коментари. Аз в случая се опитах да събера и анализирам информацията за Крали Марко, защото на много места срещам топоними с неговото име.
Поздрави!
цитирай
11. barin - Здравей, schumpov. Благодаря за ...
04.02.2018 13:58
Здравей, schumpov. Благодаря за допълнителната информация. Може да е вярна, защото такива личности се преувеличават, за да сесъздаде впечатление у хората за сил и непобедимост. Народът трябва да вярва, че героят ще помогне и може всичко.
Поздрави!
цитирай
12. dolsineq - Хубава информация, благодаря!
04.02.2018 14:34
kvg55 написа:
Поздравления за този постинг. Крали Марко е почти митична фигура, а тук придобива реален образ. Много обичам песента "Вино пият 50 юнака" в изпълнение на великия Борис Машалов.

...............................
Беше любимата песен и на моя баща, който отдавна не е между нас. За съжаление времената са вече други и този герой почти вече не се споменава.
цитирай
13. rosiela - Много интересен материал, Барин.
04.02.2018 18:11
Откъде го намери, не знам, но се захласнах направо.
цитирай
14. didanov - здравей барин
04.02.2018 18:18
и аз мислех да пиша за Марко, но все не остава време..спомням си за разговор с един сърбин, който попитах дали знае за Крали Марко...той дълго се чуди, но накрая възкликна..."Аааааа Марко Кралевич?" :) поздрави
цитирай
15. barin - Здравей, inel. Благодаря за отз...
04.02.2018 18:28
Здравей, inel. Благодаря за отзива. Народното творчество е помогнало за запазване на българщината и самосъзнанието. Всеки трябва да вярва в нещо.
Поздрави!
цитирай
16. barin - Здравей, dolsineq. Бях я забравил ...
04.02.2018 18:31
Здравей, dolsineq. Бях я забравил тази песен, благодаря на теб и kvg55, че я припомнихте. Скоро не съм срещал нещо за Крали Марко, освен една песен на група Балканджи.
Поздрави!
цитирай
17. barin - Здравей, Роси. Радвам се, че мат...
04.02.2018 20:01
Здравей, Роси. Радвам се, че материалът се чете и харесва.
Поздрави!
цитирай
18. barin - Здравей, Диданов. Ще ми бъде инт...
04.02.2018 20:05
Здравей, Диданов. Ще ми бъде интересно и ти да напишеш за Крали Марко. Сигурен съм, че може да се съчинят една-две теми с факти, неописани от мен. Аз чета теми, подобни на маите, без значение дали са писани по-рано или по-късно.
Поздрави!
цитирай
19. vojvodata - струпал си доста информация
04.02.2018 22:42
има какво още да се пише. Като се изследват наистина стари народни песни, за Марко, влезли в сборници от 19 век на изследователи на народното творчество. защото има една възможност Марко да е обърнал палачинката и в последния си бой да е минал пак на правилната страна. Интерсно е кой го е убил . Знае се. Това още дава храна на тази хипотеза. Все пак би трябвало да има мотив за населението да си избере за герой некъв ибрик. В противен случай може да се мисли, че това население си е просто открай време, не само напоследък. И много ми хареса определението ти за едни хора в блога - занимават се с поезия и писателска дейност, казваш...е няма по-дипломатично определение за тях
цитирай
20. barin - Коментарът ми до Войводата излезе ...
05.02.2018 07:07
Коментарът ми до Войводата излезе като анонимен, но е мой.
Барин.
цитирай
21. get - - Барин, що ли бога на войната при ...
05.02.2018 13:27
- Барин, що ли бога на войната при Римляните - съвпада с името на митичния а от там полу-бог и херой от Балкани ... Защото МАРКо-(е и)-МАРС(а) ... той е и Марс Градивус ... а Градивус е водещ/предвождащ ... като в архаичната ни дума г/кряндиш = ходиш-водиш? Със синонимното "тракийско" Арес - водещия ... или както е в романа на Сенкевич със заглавие "Камо гря(н)деши Домине"?

С подвъпрос извод-обобщение ... може ли в ЕЗИКА НА народ(според твърденията на историците): СЪЗДАДЕН ОТ СЛАВЯНИ и ПРАБЪЛГАРИ да съществуват езикови реликти ... от времена и народи с които ТЕ - НЯМА КАК ДА СА СРЕЩНАЛИ ВЪВ ВРЕМЕТО и ПРОСТРАНСТВОТО?

- Поздрав ... и да помислим и над това - не само по фолклорния образ на Марко ... като нарицателното му(след името) по-старото, би следвало да е звучало "Кара-Велити" ... преминало в по-новото и с което е известен във фолклора "Кралевити" ... тоест идващо не от титлата "крал" а от служебната-водаческа функция на хероя-юнак да ни "кара" и "велити"=повелява!

цитирай
22. donchevav - https://www.youtube.com/watch?v=8d3SnzsbXH4
05.02.2018 15:31
Чудесен постинг!
Поколения българи са израснали с красивите предания и легенди за Крали Марко, за неговите сила и юначество, с тъжните, протяжни Маркови песни, с хиперболизирания образ на този най-известен славянски и балкански епически герой, защитник на народа срещу турските поробители.
Докато четох статията, си припомних едно стихотворение от Вазов - одата "Братя Миладинови". Като прославя делото на българските просветители и фолклористи от Струга, събрали и класифицирали песенното ни богатство от Охрид до Централна България, включително и юнашките песни за Крали Марко, поетът възкликва:

Дивний Крали Марко! Всеславянска славо,
на тъмни фантазий създанье мъгляво,
Ролан македонски, заветен и мил,
ти векове с твойто име си пълнил!
По кои полета, по коя пустиня -
ти не си размахвал сабя дамаскиня?
Да не се е мяркал твоят страшен стан?
Къде не си мятал златен боздуган!
Де не си се борил с Муса Кеседжия?
Де не си препускал коня Шарколия?
В коя скала здрава, във кой камък як
диря не остави грамадний ти крак?
От Белграда до Прилеп, де в глуха пещеря
турят ти въртопа тъмните поверья,
до Кукуш печални и до Хеликон
призракът се носи на черний ти кон
и се мярка твойта неизмерна сенка.
Коя ли бе тая баснословна ненка,
що откърми тоя дивен исполин -
с един крак на Емус, с другий - на Пирин?!

Внушителен поетически образ, еталон за сила и юначество, канон за българщина! Величава история - и... география на българското, както всичко в "Епопеята"!
Поздрави, Иване, с една друга любима песен за Крали Марко - в изпълнение на уникалния Павел Сираков - лиричната "Марко жали за рожба".
цитирай
23. barin - Здравей, Гете. Винаги ми е приятно ...
05.02.2018 17:19
Здравей, Гете. Винаги ми е приятно да обсъждам с теб темите си. Според мен не е възможно името на създаден герой от славяни и българи да се среща преди, освен ако не е взаимстван отнякъде. Това означава, че народът отнякъде е имал информация за станалото отпреди. Имената Марко, Марк, Марс звучат подобно. Прозвището Кралевичи( Кралевити) навсякъде го извеждат от крал. Народът го е считал за крал, което е по-ниско от цар. Има и друг вариант- кара велити, повелява, както пишеш. Може и второто да е по-правилно, но не твърдя със сигурност.
Поздрави!
цитирай
24. barin - Здравей, Вени. Гледах по телеви...
05.02.2018 22:17
Здравей, Вени. Гледах по телевизията предаването"История.бг", което ми беше изключително интересно- за българите преди Аспарух. Затова едва сега отговарям на коментара. Крали Марко е един внушителен впечатляващ образ за българите. Той символизира увереност, сила, юначество, че може да се справи с превъзхождащ го противник. Правя аналогия с това, че много често сме побеждавали по-многобройни и наперени противници. Стори ми се, че в блога има малко писано за Крали Марко.
Поздрави!
цитирай
25. monarh1991 - Страхотен постинг
06.02.2018 23:50
Страхотен постинг, Барин! И аз много се вълнувам от образа му, освен ученото в училище, като бях в пети клас, разглеждах в библиотеката в родния ми Смолян една книга за деца за него, накрая той се оттегля в някаква пещера и потъва в сън, пишеше, и че някакъв човек бил намерил пещерата, но самодиви го хванали на крилете си и го отнесли - това с човека си го спомням по-слабо и може и да се бъркам, апропо този мотив за спящия герой го има в епоса на доста други народи - например в немския за Фридрих Барбароса. Имаше и един детайл в митовете и легендите- че Марко се прострелва с пушка и навремето в Час по България - проф. Пл.Павлов отбеляза, че тук има историческа истина, защото огнестрелното оръжие се появява на Балканския полуо-в в края на 14 век.
цитирай
26. barin - Здравей, monarh1991. В твоя край ...
07.02.2018 05:59
Здравей, monarh1991. В твоя край може би по-популярен ще да е Момчил, но Крали Марко също се знае из цяла България. Извън блога също ми припомниха за някои негови случки и имена на обекти, които носят неговото име. Има ги на много места, сигурно и някои, за които не знам. За огнестрелното оръжие е възможно да е истина, защото по негово време го има вече.
Поздрави!
цитирай
27. batogo - !!!:))) Поздравления, приятелю!
07.02.2018 09:05
Истината винаги е най-полезна и е добре да се знае, затова адмирирам твоят стремеж към истина в постингите ти.
Чест и почитания!
цитирай
28. barin - Благодаря, Оги. Старая се винаги да ...
07.02.2018 12:22
Благодаря, Оги. Старая се винаги да поднасям обективна информация. Българите има с какво да се гордеят. Нашата история е богата и дълга.
Поздрави!
цитирай
29. tikoev - Над Бухово на стотина метра има &...
07.02.2018 12:47
Над Бухово на стотина метра има "Маркова стъпка". Каменна отломка...
цитирай
30. barin - Здравей, tikoev. Над Бухово въобще ...
07.02.2018 13:43
Здравей, tikoev. Над Бухово въобще не съм ходил. но ще се заинтересувам и ще я видя, когато отида там. Благодаря ти, че добави нова информация.
Поздрави!
цитирай
31. mihala - Прекрасен постинг
08.02.2018 21:27
В западните покрайнини на България много пазят спомена за Българските герои в т.ч. и за Марко Кралевити още през 19в. Баба ми ,когато пееше народна песен за Марко Кралевити я изпълняваше с такова почитание, че и сега ми е пред очите. Благодаря за постинга и многото информация.
цитирай
32. barin - Здравей, mihala. За Крали Марко ...
08.02.2018 21:36
Здравей, mihala. За Крали Марко изглежда навсякъде има нещо. От различни краища ми направиха допълнения, за което съм благодарен. Покрай тази тема чух още няколко песни за Крали Марко, който ми се струва малко позабравен. Написах много за българския герой, но има още информация като за отделна тема.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3644727
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67332
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031