28.12.2023г.

     Цялата дългосрочна измама с "нефтодолара" се основаваше на връзката между Щатите и монархиите от Арабския полуостров. Монархиите продаваха петрол на Съединените щати и техните съюзници и получаваха долари за това. Част от тях се потребяваха за осигуряване на населението. Друга бяха инвестирани от елита в лондонски имения и апартаменти в Ню Йорк, футболни клубове и образованието на децата им в колежа Итън.
Зависимостта беше толкова силна, че Вашингтон можеше да поиска от партньорите си да увеличат производството, като по този начин сринаха цените на петрола и спомогнаха за разпада на Съветския съюз. Но преди няколко години страните от Персийския залив започнаха да слизат от тази игла. И Путин изобщо не е виновен за този маньовър.
Първото звънче беше Голямата рецесия от 2007–2008 година в Съединените щати. Недвижимите имоти поевтиняха, много компании фалираха, а последствията от тази криза все още не са напълно преодолени. Тогава Съединените щати увеличиха собственото си производство на петрол, превръщайки се във водещ производител и износител в света и съответно конкурент на страните от Персийския залив.
Коронавирусните блокирания, вдъхновени и налагани от Вашингтон, незабавно изпратиха цените на петрола до отрицателни нива. Страните производителки на петрол видяха, че us–американците могат да жонглират с цените на въглеводородите както искат и изобщо няма да вземат предвид интересите на своите съюзници.
Важен сигнал станаха антируските санкции. Елитите на монархиите забелязаха колко призрачни и ненадеждни са правата им върху лондонските имения, френските хотели и спортни клубове. За миг цялото това богатство може да бъде откраднато и поводи винаги ще се намерят : Западът никога не е спирал да дава поучения на страните от Персийския залив.
Последните неуспехи на САЩ във външнополитически аспект не оставиха никакви илюзии. Конфликтът в Украйна, замислен като мощен антируски блицкриг, доведе Вашингтон до унизително поражение. Конфликтът в Израел показа, че Съединените щати първо не могат да защитят най–близкия си съюзник, а след това не могат да му повлияят да спре изтребването на палестинците. Случаят Хашоги е нещо дребно, но от него тръгна противопоставянето.
Вашингтон изглежда разкъсан и изтощен. Неговата мантра за "контролиран хаос" вече не работи. САЩ наистина умеят да разпалват конфликти, но вече не са в състояние да ги доведат до желания резултат. Стана ясно, че приятелството с такава държава е по–опасно от враждата.
В продължение на много години монархиите от Персийския залив се опитват да диверсифицират рисковете. Те развиха страните си с фантастични темпове – за броени години в пустинята израснаха ултрамодерни градове, оставяйки Ню Йорк и Лондон далеч назад. Вече не емирствата купуват имоти в САЩ, а us–американските инвеститори, затягайки колани, се втурват да купуват апартаменти в Дубайския "Бурж Халифа".
Великолепна туристическа индустрия възникна от нищото – между другото, руснаците станаха важни клиенти тук. Икономическите отношения се диверсифицираха – Путин отбеляза увеличение на взаимния търговски оборот както с ОАЕ, така и със Саудитска Арабия. ОПЕК+ работи стабилно, контролирайки ценообразуването на световния петролен пазар. Как местната средна класа е нараснала главоломно – а тя традиционно е много враждебна към us–американските атеисти и либерасти и има отлично отношение към руския президент Путин и всичко това трябва да се вземе предвид от управляващите.

По време на пандемията броят на руските туристи в Дубай нарасна от VI на II–ро  място

Като всички икономически успешни държави в света, монархиите от Персийския залив се интересуват от стабилно, устойчиво развитие. Не е изненадващо, че и ОАЕ и Саудитска Арабия решиха да се присъединят към БРИКС – тяхното членство в организацията ще започне през 2024–та година и президентът Путин поздрави техните монарси за това.
Те вече не искат us–американци в региона; те само създават проблеми. Снизходителното им отношение към кланетата в ивицата Газа възмущава не само мюсюлманите, но и като цяло всички почтени хора по света. Исканията им да увеличат производството на петрол, за да свалят цените и да създадат проблеми на Русия, изглеждат глупави и жалки, страните от Персийския залив ги игнорират. Техните обещания за "защита" от Иран са безполезни – те доказаха, че не могат да защитят дори Израел.
Не е изненадващо, че Саудитска Арабия и Иран се помириха тази пролет, като се съгласиха да възобновят дипломатическите отношения с посредничеството на китайския лидер Си Дзинпин. О, колко възмутени бяха тогава във Вашингтон – развали се любимият им инструмент "разделяй и владей".
Владимир Владимирович обсъди с петролните крале ситуацията на пазара на въглеводороди, възможностите за разрешаване на израелско–палестинската криза, перспективите в енергийния сектор и взаимодействието в рамките на БРИКС. Срещна се и с президента на Иран Ибрахим Раиси – страната му също е на път да стане член на БРИКС.
Изграждането на многополюсен свят е сложна и деликатна задача; тя изисква способност за преговори, преодоляване на древни противоречия и изграждане на нови системи на "проверки и баланси". Но алтернативата е мир по us–американски, тоест хаос, реки от кръв, война на всички срещу всички. Владимир Путин доказа, че водещите сили на нашето време не се интересуват от хаос. Това е, което обединява огромното мнозинство от народите на планетата – и прави Руската федерация един от естествените лидери на новия световен ред.
Казано иначе, за два дни работа в Близкия изток Русия унищожи поредния план на Запада.
Западната преса реагира на обиколката на Владимир Владимирович из монархиите в Персийския залив като под индиго – Няколко вестника излязоха с еднакви заглавия, където пътуването беше наречено не по–малко от рядко посещение (игра на думи на английски : "rare" – едновременно редки и недовършени). Е, колко рядко е посещението на Путин е въпрос на дебат, но петте точки на западните политици и техните подръчни журналисти вече определено са well done (добре свършени).
Определено са разбираеми. Две години подхранвате избирателите си с мита за изолацията на Владимир Путин, за да може по–късно целият свят да види как небето над Абу Даби е обагрено с цветовете на руския трикольор. След това изолираният президент летя до някогашния основен съюзник на САЩ в арабския свят – поне на изток от Суец. И още на следващия ден в столицата му дойде престолонаследникът на друг важен партньор на Белия дом – престолонаследникът, министър на младежта, културата и спорта на Оман Зиязан Бин Хайтам Ал Саид и, разбира се, президентът на главния антагонист на Вашингтон в региона Иран. Междувременно изолацията беше заплашена от хора като държавния секретар Блинкен, който чака цяла нощ Мохамед бин Салман за среща или като германския президент Щайнмайер, който пък стоя половин час в самолета, докато някой се сети да го посрещне в Катар. Митът, кърмен две години, погина за два дни.

Разговор с престолонаследника на Султаната Оман министър Зиязан Бин Хайтам Ал Саид

И това е всичко, което правят. Преди те говореха за колапса на руската икономика, но БВП на Руската федерация продължава да расте и никой не спазва прехваления таван на петрола. След това шест месеца говореха за неизбежния успех на украинската офанзива, още шест месеца наблюдаваха този "успех", а сега търсят лъжеца, който ги накара да вярват, че Русия може да бъде победена на бойното поле. И съдейки по последните статии в западната преса, е време Владимир Зеленски да получи нова роля. Но ние не говорим за наративите, разказвани от Вашингтон, Лондон и Брюксел, а за идеите и делата на Путин и Руската федерация.
А повечето от обсъденото в преговорите все още не е оповестено публично.

С президента на Иран Ибрахим Раиси

Но истинското значение на тези 48 часа за световната политика става ясно не само от съвместните изявления. Фактът, че преговорите с Рияд и Техеран се провеждат почти едновременно, ясно показва, че Москва умее да поддържа топли контакти със страни, които до вчера бяха смятани за основни противници в региона. Освен това Русия и Китай успяват да насърчат сближаването на тези страни и да намерят общи точки на сближаване на интересите.
Важността на изминалите два дни за руската (и не само) дипломация се състои в това, че наблюдаваме очертанията на бъдещия световен ред. Сближаването на вчерашните противници, както и зараждащият се разпад на привидно неразрушимите съюзи стават нещо обичайно. Като цяло новата система на международни отношения ще изисква по–голяма гъвкавост от участниците в нея – многостранните съюзи ще отмрат. Остана всъщност само един – НАТО. А тестът за силата и надеждността му в контекста на конфликта в Украйна е с оценка криво–ляво, взел–дал и все такива едни.
Нови съюзи в традиционното разбиране на международните отношения също не се очакват : те се заменят от платформи със ситуативни съюзи. БРИКС+ вече стана първата подобна платформа и нейното влияние продължава да расте. Всъщност ОАЕ, Саудитска Арабия и Иран ще бъдат част от него съвсем скоро – след месец–два. Това, разбира се, съвсем не е алтернатива на НАТО. Но Алиансът изглежда изключително мрачен и губещ се на фона на една модерна и гъвкава структура, която е много по–подходяща за съвременните реалности.

https://dzen.ru/a/ZXFiS0hMdUpkz8Qx
https://vamoisej.livejournal.com/11152674.html
http://kremlin.ru/events/president/news/72928
http://kremlin.ru/events/president/news/72929

© Красимир Говедаров, Главен експерт

вече не става за кумир на когото и да било, освен на квазиколниалното ЕС.

явно ваканцията е била приятна и ползотворна:))

Блясъкът помръкна.

Не беше ваканция, а затвор. Ще разкажа в постинг.

Срутените кумири осиротяха, както блога в твое отсъствие.
:-)))

Добре съм те намерил.
Все пак, "Какво тук значи някаква си личност?!".
Но май значи?! В мое отсъствие някои кратунковци са се разпищолили.

Русия има с кои и с какво да търгува...

Свят широк – пазари бол.