Личността в историята ни е важна и незаобиколима. Още Джайлс (Джильс) Флетчер (Giles Fletcher) - английски дипломат през 1591 година публикува книга, която съм чел в руски превод. Първият и превод на руски е от 1848 г. и е забранен от нашата имперска канцелария (цензура), тиражът е иззет, а преводачът от МГУ (пиша с днешните имена за краткост), става преподавател в Казан при резаците(прабългари). Смешното е, че и в Англия, книгата е забранена. Каква е личността в историята на Русия и значението и. Човек се ражда и развива в средата си, там и се учи на всякакви добри неща и мръсотии, низости и смъртни грехове. Човекът е Иван и династията "рюриковичи"(за книгата на англичанина става дума), какви са рюриковичи - що са, това е тема на "авитохолците", която мен не ме касае. Създава се продукт - цар, той работи в Русия така: Дели хората на три групи - Избрани (опричнина), Нелюбими (земски "боляри" - за унищожаване) и Бели боклуци (роби - холопи). Това делене започва, когато далечната ми братовчедка Софи (Зойчето) се "жени" за Русия - овдовелия Ванка (пиянка) третий. (тук съм леко шизо и също като Борисов ще отричам генетичен тест за роднинство, щото роднините не живеят много, ако са осъзнати). Титлата княз в нашите земи от тук до Северно море е грешно представяна като нещо сериозно, означава Глава на рода (тогава хората са се таковали повечко и родовете са наброявали поне 500-600 души кръвно свързани, които имат една обща политика в определен район на обитаване.) Как се става цар и самодържец - по нашенски, т.е. "византийски", бавно за има-няма 100 години, стъпка по стъпка от обикновен княз, а после и до велик император, пътят е около 300 години и кръвното родство няма особено значение, стратегията е важна. (как сменихме породата от руска на немска е друга тема - отговорът е в хубавия и широк таз на германските крави). Ето я и стратегията. 1. Помагаш на верните си роднини, доколкото може да им се вярва, да се размножават в геометрична прогресия, а тарикатите, които искат да ти вземат властта на княз в рода, ги уморяваш от глад или бой, но преди това ги насъскваш срещу другите князе(родове) и ги оставяш хубаво да се избият едни други и се награбят, ако победят. 2. Следиш и твоите хора и враговете в родата да не станат по богати от теб и да си купят полски хусари или левонци. 3. Периодично, с дидактична цел, обезглавяваш публично по някой от родата - повече от нелюбимите и по-малко любимите, като ги съдиш за лошо отношение, корупция, престъпна дейност срещу такива не от твоя род (демек, подаваш ръка на честен господар към ПП на педито Кокорчо, примерно). Разбира се, на всички осъдени отнемаш за твоята хазна (която е уж държавна) краденото от роднините, без да го връщаш на ограбените земски врагове, а ограбените земски тарикати - "благородници" (дворяни), правиш със закон хора без права като ги разселваш в гъза на географията. 4. Всеки роднина, въобразил си, че е фаворит го пращаш на война с още няколко роднини за наблюдаващи, по възможност роднини, които не могат да се търпят, плюс "щаб" от твои си лични нероднини - опричници. В процеса на "битката", въобразилият си, че ти е фаворит (претендент за белия ни костен трон) спокойно умира от вражеска стрела, случайно падане от кон или препиване с вино, водка, бира, вода, замезвайки с "бучиниш" (условно казано). 6. Ако робите, които нямат никакви права са нещо недоволни от роднините, че плащат много големи данъци(или пиенето е скъпо), или че ги шибат садистично, или че ги крадат всячески, роднината го караш да ти даде поне 50% от краденото (което съхраняваш в много шкафчета) и ако даде - живее още месец или два (докато се нанесе в новия си дворец), ако се опъва го колиш показно, без да обявяваш, че го колиш за систематически грабежи, а избираш нещо дребно - взел печена гъска, изял я и не я е платил. 3 часа доверен палач го реже пред народа (може и в гората, ако е пускал милостиня на алкашите), така че трупът на роднината да заприлича на кървава, печена гъска. (всичко това е част от истинската история на Московието). За три поколения от "московски" князе и четене на правилни книги, които криеш в подземна библиотека, имаш царство, което ти носи приятни доходи в размер на минималните 300 000 рубли или в стоки, това са 300 000 крави(коне) годишно (днешната цена на добра крава от местна порода е 1 000 лева минимално, а от по-добра и 4 000 лева). 7. При конфискациите на приятелите и враговете, доходът е двоен или троен на годишна база. Така изглежда добрата историческа личност, градивните практики и двуутробните братя, създаващи царство и империя - Северна империя...

До тук с личностите в историята и случайностите в нея.

Така и до днес, всеки умен мъж, запознат с писмените източници може да създаде, каквото си ще, ако е въоръжен и опасен милизионер, пожарникур или летец-ебенерал от БКП на ДС.
Хубавото е, че т.н. младо поколение е неграмотно в огромната си част и като неграмотно е гладно, а това, което е грамотно не става за нищо, освен да избяга в друга реалност, подготвена за новите лузъри на комунизма.

Идва момент, в който ще се пише история на пострусия.

всяка история се прелива в друга история, мръсниците си остават мръсници, диваците-диваци, а гладните, когато се наядат ... замислят глупости с едничката цел да се хранят редовно, да шибат редовно и да имат много "трудови" хора, които да съобщават в НКВД за дължината на пениса на баща си, а следващото поколение от съветски помачори да измислят легенди и сказки за дедите си(ноторно известни изроди като дедите на каскета ни, за който са писали само роднините му). Ба си майката, ако Левски знаеше, колко помачори са участвали в неговите комитети и са били потенциални "войводи", а сталинското НКВД в НРБ - колко "партизани" ще излизат от горите ни Тилилейски до 10 ноември 1989, че и до днес под паметника на окупатора, без те (Левски или Сталин) да знаят приживе за бъдещето, сигурно щеше Левский да е русофил, като потомците на съветските помачори (тези около паметника на окупатора) или служител на трето отделение на охранката в едно с Ботьова и неговия русоляв четник - "литовски граф". Пишете, млади приятелю, пишете!