Едно момиченце гледало през прозореца и виждало на вън само чернина и тъмнина. Така се чувствало и в сърцето си. Само самота, мъка и тъга. Нямало и с кого да сподели и раздели тъгата и самотата си. Трябвало да се справя само. Имало хора около него, имало и животни, но те били същите такива черни и мрачни. Всички носели в сърцата си и в мислите си самота, тревоги, безпокойства, яд, срам, вина, завист, ревност, гняв. Затова и момиченцето виждало в тях само чернилка и нищо друго. Толкова много имало от тези чувства около момиченцето, че то самото вече се заляло с тях и съвсем се загубило в чернилката на света. Но миг преди да го обхване пълното отчаяние и да се предаде и то на тази чернилка, помислило си момиченцето, че то самото може да промени нещо и тогава може би и близките и далечни хора също ще се променят и така заедно ще променят тази огромна чернилка по света. Замислило се момиченцето какво да направи, започнало да търси на около ето че от някъде забутани изпаднали неговите боички. Мънички, детски, шарени боички.

Вдишало детето дълбоко, напълнило дробовете си с въздух, затворило очи  и започнало с дъха си да променя света. Представило си как една огромна бяла вълна идва и измива света около него, точно така, както сапунената пяна измива чернилката от калните му ръце и колене след играта на двора.



 

 След като светът станал достатъчно бял точно като листа в блокчето му за рисуване, детето взело боичките в ръце и зарисувало.

 

Какъв е резултатът ли? Огледайте се около себе си и ще се убедите сами, дали момиченцето е успяло да промени вече и вашият свят или все още е на път към вас.
А какво ще кажете да й помогнете и вие с вашите вълшебни четки и бои, с вашите чувства, сърце и силен дъх или как беше, а да дух. :)))