Блогът на barin :: билките в България

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.12.2015 22:20 - билките в България

Автор: barin Категория: Тя и той

Прочетен: 2777 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.12.2015 19:06

           България е известна по света с много неща. За повечето от тях съм писал досега: кирилицата, славната история, природата, точния календар, традиции и обичаи, изобретения в различни области, минералните извори. Останаха билките. Поради разнообразието на релефа и климата в България растат много лековити билки. Не съм сигурен дали са с по-добри лечебни свойства от тези на другите места по света, но ми се иска да е така. Основният ми източник на информация е една стара книга" Билките в България и тяхното приложение", която я имам от повече от 30 години. Ползвал съм я много пъти като справочник. По принцип се водя, че съм здрав и не вземам билки като чай специално за някаква болест. Пия ги единствено под формата на горещ чай предимно през зимния период, към 17;00 ч., аккто е в Англия. Винаги досега от дълги години насам си бера през лятото билки и ги суша. Обикновено всяка година имам десетина различни: жълт кантарион, мента, мащерка, риган, лавандула, липа, шипки, бял и жълт равнец и други.
           На различните билки се използват различни части- листа, цвят, корени, плодове. В книгата е описано всичко и кога се берат. Като цяло според народните вярвания най-лековити са билките на Еньовден- 24 юни. На този ден има много готови за събиране билки. Най-общо казано билките се сушат на сенчесто място около 20-25 дена и се съхраняват на сухо и сенчесто място при не много висока температура. За билките трябва да се полагат грижи.
            Не по всяко време на годината растенията съдържат достатъчно лечебни вещества, които ги правят лекарствени. Ето защо за най-пълноценното използване на лекарствените растения е необходимо да се знае кога те могат да се събират – през кое годишно време и в коя фаза на развитието им. Трябва да се знае например, че обикновено стръковете и листата се берат малко преди или по време на цъфтежа, а цветовете – малко преди или след пълното им разтваряне; плодовете се берат напълно узрели, а корените и другите подземни части – през есента, след увяхването на надземната част на растението, или рано напролет, преди да започне развитието им; корите се белят през есента, след узряването на плодовете, или рано напролет, при започване на сокодвижението (преди развитието на растението); пъпките – рано напролет, преди разпукването им, а семената – малко преди или при пълното им узряване. Тези правила са се наложили, поради лечебните свойства, които не са еднакви за цялата година.
              Билките, както всички растения са описани с две имена на латински език. Първото означава рода( семейството), към което спада, а второто-вида на растението. Коя билка къде може да се намери? Различните билки растат на различни места в България. Поначало в България растат много разнообразни видове растения. Това се дължи на климата, релефа и разнообразните благоприятни условия. Има много растения, които са реликти( растения, които са много по-стари от останалите, които се срещат в даден ареал, някоии са останали от преди потопа и са преживяли ледников период) и ендемити( срещат се само на определено място и никъде другаде по света). В общи линии познавам само основните билки, има многопо-добри специалисти по разпознаването им.

В България съществува голямо богатство и разнообразие на растителни видове, които са около 3600 на брой. Като лечебни растения се употребяват около 650 от тях, а ежегодно се събират 300 вида. Благодарение на разнообразните климатични и почвени условия българските билки съдържат висок процент биологично активни вещества. Те са богати на разнообразни химични съединения: алкалоиди, гликозиди, сапонини, полизахариди, танини, флавоноиди, лигнани, кумарини, етерични и тлъсти масла, витамини, микроелементи и др. На много от тях е изучено фармакологичното и лечебното действие и приложение. Често богатият опит от народната медицина е служил като отправен момент за откриване на потенциални лечебни средства от растенията. Българин откри нивалина в кокичето. Съвременната медицинска наука цени и използва лечебните растения. Голяма част от медикаментите са на билкова основа.
Действие на билките според вида и характера на болестта. Ето коя билка е подходяща при съответните болести:
Адстрингентно (затягащо): бял равнец, върбинка, камшик, кисел трън, мента, мечо грозде, орех, очанка, очеболец, пирей, планинска чубрица, подбел, смрадлика, цариче, черен омай, черна боровинка.

Антибактериално: анасон. вълча ябълка, градински чай, живовляк. жълт кантарион, исландски лишей, камшик, кимион, кисел трън, копър, лавандула, лайка, малина, мащерка, овчарска торбичка, орех, планинска чубрица, репей, чесън.
Аитидепресивно: дилянка, дяволска уста, жълт кантарион, хмел.
Антикоагулантно: див кестен, жълта комунига, изсипливче, лавандула, лопен, морков.
Антиконвулсивно: божур, бял имел, вълча ябълка, змийско мляко, лудо биле, ранилист.
Аитипиретично: бъз, зайча сянка, лен, липа, малина, бяла върба.
Антисептично: анасон, босилек, бял бор, бяла бреза, вратига. лавандула, маточина, мента, мечо грозде, смрадлика.
Болкоуспокояващо: божур, бял бор, бял оман, горска чубрица, дяволска уста, жълта комунига, жълто прозорче, златна пръчица, змийско мляко, змийска хурка, изсипливче, липа, лопен, майчин лист, маточина, мента, овчарска торбичка, орех, риган.
Витаминозно: бяла бреза, горска ягода, исландски лишей, калина, коприва, майчин лист, малина, овчарска торбичка, храстовиден, бъз, червено подъбиче, шипка. Възбуждащо апетита: босилек, бял оман, бял равнец, водна детелина, глухарче, жълта тинтява, жълто прозорче, исландски лишей, копър, кориандър, маточина, мента, овчарска торбичка, пелин, риган, хмел, червен кантарион.
Възбуждащо дишането: бял имел, глог, глухарче, жълто прозорче, ефедра, черен оман.
Възбуждащо ЦНС: ефедра, черен оман.
Газогонно (карминативно): босилек, върбинка, копър, кориандър, лавандула, лайка, маточина, мащерка, мента, пелин, планинска чубрица, резене, репей, риган, синя жлъчка, синя тинтява, хмел, червен кантарион, червено подъбиче.
Дезинфекциращо: бял бор, живовлек, лайка, мащерка, хвойна.
Диуретично: боб, брош, бял бор, бял оман, бяла бреза, водно пипериче, вълча ябълка, върбинка, грухарче, гороцвет, горска ягода, гръмотрън, жаблек, зайча сянка, златна пръчица, иглика, изсипливче, копър, лайка, малина, мащерка, мента, мечо грозде, очанка, пача трева, пелин, перуника, пирей, планинска чубрица, ранилист. резене, репей, риган, синя тинтява, сладък корен, хвойна, хвощ, хмел, червено подъбиче, черен бъз, чесън, царевица.
Еуфорично: жълт кантарион.
Забавящо сърдечната дейност: глог, дилянка, дяволска уста, змийско мляко, хмел, черен оман.
Засилващо коронарното кръвообращение: бял имел, червен глог, чесън.
Кръвоспиращо: бял равнец, водно пипериче, гръмотрън, дъб, живовляк, кисел трън, овчарска торбичка, смрадлика, цариче.
Лактогоино: анасон, босилек, върбинка, жаблек, зърнастец, копър, кориандър.
Муцилагинозно: бял оман, живовляк, исландски лишей, лайка, лен, подбел, резене, риган, ружа, сладък корен.
Намаляващо албумина: златна пръчица, коноп.
Намаляващо потната секреция: градински чай, лен, лудо биле, майчин лист, раннлист, резене, цариче.
Намаляващо слюнчената и стомашната секреция: липа, лудо биле.
Омекчаващо: зърнастец, лопен, майчин лист, пелин, ружа, салеп, синя жлъчка, цариче, черен оман.
Освежаващо: бял оман, зайча сянка, маточина, мента, риган, седефче, шипка.
Отхрачващо: анасон, бял бор, бял оман, бяла бреза, великденче, иглика, исландски лишей, живовлек. малина, мащерка, мечо грозде, пелин, перуника, подбел, ранилист, синя тинтява, хвойна, черен бъз.
Повишаващо защитните сили на организма: жълта тинтява, исландски лишей, лен, липа, синя тинтява.
Повишаващо стомашната секреция: анасон, бял равнец, водна детелина, вратига, жълта тинтява, жълто прозорче, пелин, синя тинтява, червено подъбиче, черна боровинка, чесън.
Подобряващо храносмилането: бял оман, водна детелина, пача трева, хмел, червен кантарион, шипка.
Потискащо ЦНС: дилянка, дяволска уста, жълта комунига, златна пръчица, ранилист, хмел.
Противоанемично: горска ягода, живовляк, жълта тинтява, коприва, синя тинтява, червен кантарион, шипка.
Противовъзпалително: босилек, брош, бял равнец, горска ягода, градински чай, жълт кантарион, жълта комунига, змийска хурка, лайка, лен, липа, лопен, майчин лист, мъжка папрат, невен, овчарска торбичка, орех, очанка, очеболец, полски хвощ, раннлист, резене, ружа, салеп, синя жлъчка, сладък корен, смрадлика, хмел, цариче, червено подъбиче, черен бъз, черен оман, черен синап, черна боровинка.
Противоглистно: бял оман, бял равнец, вратига, зърнастец, малина, маточина, синя жлъчка, червен кантарион, чесън.
Противодиабетично: боб, градински чай, жаблек, черна боровинка.
Противодиарично: боб, брош, глухарче, горска ягода, градински чай, очанка, цариче, червено подъбиче, шипка.
Противомикробно: анасон, бял имел, вратига, вълча ябълка, исландски лишей, мащерка, чесън. Противоревматично: анасон, боб, божур, бял оман, бял равнец, върба, глухарче, очанка, черен бъз.
Противоспастично: божур, вълча ябълка, змийско мляко, лудо биле, малина, седефче, червено подъбиче.
Противотуморно: божур, бял имел, вратига, вълча ябълка, гороцвет, дилянка, жълто прозорче, змийска хурка, змийско мляко, невен, пача трева, седефче, синя жлъчка, черен оман, чесън.
Против подагра: боб, божур, бял равнец, репей, сладък корен.

Разширяващо зениците: лудо биле.
Разширяващо съдовете: бял имел, вълча ябълка, глог, гороцвет, маточина, мента, чесън.
Регулиращо менструацията: бял оман, клинавиче, седефче.
Регулиращо уратната обмяна: липа, хвойна.

Седативно: гороцвет, дилянка, златна пръчица, зърнастец, иглика, кориандър, лавандула, липа, маточина, мащерка, мъжка папрат, невен, хмел.
Секретолитично: бял оман, бяла бреза, великденче, вратига, върбинка, живовляк, исландски лишей, лопен, малина, подбел.
Слабително: водно пипериче, глухарче, живовляк, жълто прозорче, зърнастец, иглика, лен, майчин лист, пирей, синя тинтява, черен бъз
Спазмолитично: анасон, бял оман, водно пипериче, вратига, градински чай, дилянка, жълта комунига, змийско мляко, иглика, камшик, копър, кориандър, лавандула, лайка, лен, липа, лопен, малина, маточина, мащерка, мента, орех, перуника, планинска чубрица, резене, репей, риган, ружа, салеп, седефче, сладък корен, царевица, цариче.
Стимулиращо зарастването на рани: брош, бял бор, глухарче, градински чай, живовляк, жълт кантарион, змийско мляко, коприва, малина, цариче, черен оман.
Туберкулостатично: жълта тинтява, овчарска торбичка.
Укрепващо костите: глухарче, черен бъз, шипка.
Укрепващо съединителната тъкан: глухарче, риган, хвощ.
Усилващо перисталтиката на червата: бъз, гороцвет, зърнастец, коприва, майчин лист.
Усилващо ностната секреция: липа.
Усилващо съкращенията на матката: водно пипериче, коприва, невен, овчарска торбичка, перуника, седефче.
Усилващо сърдечната дейност: бял имел, вълча ябълка, глог, гороцвет, чесън.
Усилващо хемопоезата: бял равец, водна детелина, шипка.
Успокоително: дилянка, дяволска уста, лен, майчин лист, овес, полски хвощ, риган, хмел.
Успокояващо сърдечната дейност: вратига, върбинка, горска ягода, дилянка, черен оман, черен синап.
Хемостатично: бял имел, бял равнец, водно пипериче, ефедра, живовлек, кисел трън, коприва, мъжка папрат, невен, перуника, сладък корен, хвойна, хвощ, хмел, царевица.

Xипертензивно: вратига, жълто прозорче, ефедра.
Хипотензивно: бял имел, бяла чубрица, вълча ябълка, гороцвет, горска ягода, дяволска уста, жълта комунига, змийско мляко, невен, овчарска торбичка, ранилист.
Хипотермично: дилянка, ефедра, липа, малина, мъжка папрат.
Холеретично, холагогно: анасон, бял имел, бял равнец, бяла бреза, вратига, водна детелина, вълча ябълка, глухарче, змийско мляко, кисел трън, лавандула, лайка, лен, липа, маточина, мащерка, мента, мъжка папрат, невен, пача трева, пелин, пчелник, ружа, синя тинтява, хвойна, царевица, червен кантарион, чесън.
Така изглежда начина на използване на билките при лекуване на различните болести. От стари времена хората са забелязали, че като се употребява някоя билка се подобрява здравословното състояние на организма. Затова ако има възможност трябва да се провежда лечение с билки. Имаме късмет, че живеем в страна с голяморазнообразие на растителни видове и трябва да знаем коя билка кога се събира, как се суши,съхранява и използва. При правилно отношение се запазват свойствата и качествата на билките.
Съобразно различните билки има рецепти за тяхното използване. При някои билки е подходяща да се комбинират по няколко. При профилактично пиене на чай при подходящо смесване се подобряват вкусовите качества. Когато билките се използват за профилактика и правилно е доказано, че хората по-малко боледуват и се подобрява имунитета им към болести.

Нагоре