Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2021 11:41 - ВЪВ ФОКУСА НА ДЕМОКРАЦИЯТА
Автор: alniko Категория: Технологии   
Прочетен: 621 Коментари: 0 Гласове:
-1

Последна промяна: 12.06.2021 17:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Демократичните норми са насъщен живот и съдба на милиони. Но в световен мащаб темата „Демокрация“, може да се каже, се разгръща почти изцяло интуитивно, без нужната научна подплата и дълбочина. В излагането на нейната същина преобладават белите петна от незнание и безидейност. По-скоро, известна яснота има по обратните определения – кои видове обществено устройство не са демокрация. 

На този замъглен фон съвсем не е чудно, че в родното политическо пространство се вихрят разни мърляви възгледи за демократично управление на държавата. По въпроса в университетите очевидно се преподават не научни основания и обосновки, а просто професорските представи и мнения, подкрепени с исторически данни и хронология. Именно това са базите за предприемане на една или друга управленска стъпка. Политическите науки подготвят само анализатори и коментатори субективисти, неспособни да отидат към вземане на обективно осмислени политико-устройствени решения. И плачевните резултати са налице.  

Погледнете Конституцията ни! Макар само при определени случаи и за кратко, тя допуска Самодържавието като законен начин на функциониране на обществото, позволявайки на Президента-Самодържец да разформирова демократичните управляващи органи и да провежда еднолична политика, съгласно своите убеждения и пристрастия. И това с едната гола вяра, че помислите му са кристално чисти и няма да злоупотреби с абсолютната си власт. Просто му се дава възможност с двайсетина човека за броени часове да овладее държавата, без никой да му се пречка...и да започне каквото си е наумил. Днес виждаме (с добри намерения) да моделира „нов тип управление“, уверявайки ни, че прилаганите методи и похвати (познати от миналото) целят постигане на по-демократична среда. Ами ако утре му текне да смени самата система с някаква, отговаряща на неговите разбирания, амбиции и его, най-демократична версия? Някаква демокрация на демокрациите, която, няма да се учудим, ако бъде символизирана от прословутата вдигната, свита в юмрук ръка!? 

Нека напомним, че във Вселената, във всяка форма на материална, респективно, на обществена проява, е в сила Принцип на противоположност. Така че, в която и да е област, пълното отстраняване на негативите е илюзия. Сами по себе си, подобни стремежи и действия пораждат куп злокачествени последствия (знаем как комунизмът, в името на равенството и братството, навлече огромни беди на половината човечеството). Всяко управление има светла и тъмна страна. Сегашното на Президента не може да направи изключение. Ако ще на ръководните постове да се поставят само хрисими, пречисти ангелчета, то моментално в душата на всяко от тях ще се всели частица от Лукавия, а някои ще са готови да преминат изцяло на негова страна. Борбата с отрицателното е безкрайна, на приливи и отливи, и следва да се води системно и с много разбиране къде какво да се пипне, за да не стане по-лошо (пример: пораждащата кризи пазарна икономика се сменя с, на пръв поглед, безупречното комунистическо планово стопанство...резултатите са трагични). Смяна на модел на управление, смяна на статукво може да се извършва само на и чрез избори (народът решава дали иска или не). Всички други способи са антидемократични, намирисващи на превратаджийство.    

Конституционните пропуски и дефекти директно рефлектират върху Съдебната власт. Без твърди критерии, на които да стъпи, тя направо се лута в постоянно променящата се обществено-политическа обстановка (отиването към извънредни съдилища говори за безпътица и безпомощност). И ако не се вземат спешни мерки, има още дълго да се питаме защо одобрява очевидна етническа партия, защо одобрява партия на името на монарх, защо одобрява партия с наименование на жаргон, обидно за милиони граждани, съдържащо призиви за гонения и мъст. На кръстникът на последната (самият Президент) и на нейният водач (човек с юридическо образование) изглежда и през ум не им минава, че това представяне е незаконно и повече от непристойно. 

Освен че не реагира на явни противоконституционни прояви от всякакъв характер, Съдът очевидно не се справя дори с крещящите корупционни случаи. Например, не може да озапти виден политик, въртящ свои задкулисни проекти, в които, няма съмнение, задължително присъства точката „Лични облаги“ (накрая сигурно всички ние учтиво ще го помолим да остави за поколенията поне някакво ръководство: „Как се става супер велик консултант по сложни хидро-мелиорации“ или, на по-разбираем език, „Как се забогатява от политика“). 

На всички тези неуредици, ето че на хоризонта необезпокояван се задава новоизлюпен „Сив кардинал“, който се готви да сложи юзди и на Парламента, и на Правителството. Това положение е възмутително. Визираната личност, дори да е самата почтеност и безупречност, без да се усеща, тласка страната към недемократично настояще и бъдеще. Но законът, по всичко личи, няма нищо против. 

И на тази напълно объркана, едновременно жалка, смешна и силно тревожна гледка, мастити капацитети от всякакъв род невежо и злощастно поставят етикета „Истинска демокрация в действие“. Това ли са мечтите ни за България?

По повод статията „НАУЧНИ ОСНОВИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА“ много хора коментират, че без партии ще настъпи „политически хаос“. Всички щели „да се юрнат“ да кандидатстват за влизане във властта, за разлика от сегашното стройно партийно селектиране. 

Ами, нека се юрнат! Видяхме, че всеки индивид по рождение има правото да управлява обществените интереси. Всъщност, партийната система играе ролята на възпиращ фактор върху упражняването на това право, особено що се отнася до безпартийните граждани. Изцяло субективният партиен ред на преценяване, определяне и предлагане на управленски кадри е неправомерен, е анти демократичен. Нужно е пълно обективизиране на въпросната процедура. А това няма как да се постигне по друг начин, освен в мащабно политическо състезание – естествено, базирано на пълна равнопоставеност. 

Така нещата стават пределно ясни. Щом ще е състезание, колкото повече участници, толкова по-добре. Примерно, телевизията е стадионът, побиращ цялата нация. Организира се грандиозно политическо риалити шоу. ЦИК е съдийската комисия. Кандидатите се оценяват както от нея, така и от всеки желаещ гражданин. Като начало, се явяват на кастинг за преценка дали отговарят на определените изисквания. Одобрените се разделят в два потока, съобразно тяхното самоопределяне като лява или дясна ориентация. След това двата паралелни маратона стартират. 

По отнапред определени правила започват противоборства на всички нива на интелектуални възможности и реторика. След първия кръг във всеки поток ще останат само класираните до определено място. След втория ще останат по двама в поток. В трети кръг всяка двойка в директен дебат ще излъчи ляв и десен претендент. Възможни са и по-атрактивни схеми. А какво по същество ще представлява съдържанието на първите два кръга се определя от ЦИК (вероятно ще включва общи политически концепции, конкретни реализации във всички национални направления, решаване на тестове, отговор на въпроси и т.н.). 

Оттук нататък двамата представители на лявото и дясното крила започват стандартна самостоятелна предизборна кампания. Същата се финансира с приходите от предните три етапа, поделени поравно. Всичко това вкарано в строг изборен закон. И нека по-убедителният, по-способният, по-харизматичният кандидат да победи!

Не е излишно да подчертаем още две неща. Първо, сам по себе си, личностният характер на управление при демокрацията не крие никакви рискове. Потенциално опасни за нея са само личности, с партии зад гърба си.   

И второ, при никакви обстоятелства не трябва да забравяме, че избраните да управляват не са просто спечелили доверие служители. Че в тях са въплътени човешки права – правата Б на гласоподавателите. Затова те не подлежат на ортодоксално администриране. Всяка недобронамереност и посегателство срещу тях (както и всяко хвалебствие) засягат и техните избиратели. В същото време обаче, след като са придобили правата Б на сънародниците си, те по законов ред би следвало да бъдат ограничени в ред свои свободи, включително и в станалите пословични „нормални човешки потребности“. В това отношение показателни са остро проблемните примери с Премиера (вече в оставка), свикнал да действа на своя глава, не рядко с поведение под всякаква критика, неуважително към текста на нормативите и предписанията. 

Приобретателите на права Б не могат свободно да осъществява каквито и да е контакти, връзки, мероприятия и др., в изпълнение на свои произволни желания. Защото вече не са обикновени, редови граждани. Специално Премиерът (Президентът) е натоварен с най-големите отговорности по осигуряване на спокоен и плодотворен живот на нацията. И всяко отклонение от Протокола е с възможност да застраши сигурността на държавата. Който приема да управлява, приема и съпътстващите управлението необходими ограничения на част от личните права. Съответно, на мястото на безрезултатното одумване по медиите, трябва да има парламентарен орган за контрол, разследване и респектиране на нарушителите, който, включително, незабавно да разглежда и се произнася както по регулярни, така и по протестни искания на гражданите, отнасящи се до властта.

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Александър Николов © 2010-2021 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2021) 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alniko
Категория: Технологии
Прочетен: 263286
Постинги: 125
Коментари: 122
Гласове: 82
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031