Разкъсана същност между рая и ада, 
угасва нещастно сред купища прах.
Духът се изнизва безславно накрая,
приел да живее отново във страх.  

Поиска да бъде безумно щастлива,
с емоции пълна, със звезден заряд.
Сега се оглежда назад унила,
подритва наивността си от яд.  

Разкъсана същност белези пази,
от хиляди мигове пълни с лъжи.
Но тази последната още я пари
и кара сърцето в страст да кръжи.

04.12.21г.