НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ
ОТ СВЕТЛИНАТА
Нека завинаги да съм сляп,
но да открехна вратата,
онази тежка врата, която
води към небесата.
Там да открия дали ще съм сам
когато погледна отгоре.
Мракът се спуска, а горе е сън,
светло е и се усмихва душата.
Ще си отдъхна и ще прогледна,
помилван от светлината
После ако Той е решил,
ще се втурна насред тишината
и ще се върна бързо назад,
понесъл в шепи надежда,
че светлината е не само там,
или само така ми изглежда...

Апокриф на душата, на надеждата й за рай на земята, на копнежа й по светлина:) И си прав - няма защо да се страхуваме от светлината. Тя е най-великата сила - тя е чистота, доброта и любов!
Поздравления за хубавите стихове, Вал!

Понякога не е достатъчно само един поглед отгоре. Нужно е и да се огледаме внимателно около себе си...