Прочетен: 7260 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2017 22:04
Йордан Йовков е обичан български писател от повечето хора. Той е роден в с. Жеравна на 9 ноември през 1880 г. Детството му преминава в Жеравна, а образованието си получава в съседния град Котел. И двете места са архитектурни паметници и предпочитани туристически дестинации заа посещения. След завършване на училище Йордан Йовков се премества в Добруджа, с. Долен Извор. Йордан Йовков остава дълго в Добруджа и това дава отражевние върху неговото литературно творчество. Не се наемам да кажа дали той или Елин Пелин е по-добрия разказвач. И двамата ми харесват по различен начин. Прозвището"Майстор на късия разказ" си е спечелил Елин Пелин(1877-1949 г.). Йордан Йовков(1880-1937 г.) има много издадени стихосбирки. Те винаги са се изучавали в училище- по времето на моите родители и на моето дете. Често темите му се падат на зрелостни изпити.
Портрет на Йордан Йовков
В творчеството му има много творби за селото, живота на нивата, семейството, бита на хората в Добруджа. Той до такава степен се е вписал в живота на добруджанци, че те го смятат за техен. В Добрич дори има къща-музей, посветена на него, като част от къщата е посветена на Дора Габе. На къщата-музей на Йордан Йовков поставят печат №23 от движението"Сто национални туристически обекта". Няма лошо да има музеи, посветени на Йовков. В Берковица как има музей на Иван Вазов.
Къщата-музей на Йордан Йовков в Жеравна
Трудовият си път писателя изкарва като преподавател по литература в различни добружджански села. Йовков живее известно време в София и работи като редактор на списание „Народна армия“, където в бр.1 публикува очерк за Балканската война – „Утрото на паметния ден“.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак на стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това – апандисит. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.
Паметник на Йордан Йовков в двора на къщата-музей в с. Жеравна
Йордан Йовков е признат в България, за разлика от други обществени дейци, изобретатели и герои, които не получават заслуженото. Неговото име носят читалища, библиотеки, улици, Дртаматичния театър в Добрич. Има учредена награда за литературно творчество на неговото име, на две места- в Добрич и Жеравна има печати от Стоте национални туристически обекти. Съвсем заслужено. Който обаче се интересува от забележителностите ще ги посети и без да се поставя печат в книжката му, както правя аз.
Йордан Йовков със съпругата си Деспина и дъщеря си Елка
Ето всички негови произведения:
Облог" :.
"Баща" : .
"Сините минзухари" :
"Един есенен ден" : .
"Звездна вечер" :
"Нова пролет" :
"Без място" :
"Елка" : .
"След пролетта" :
"Русалска нощ" :
Сборник"Земляци:
"Земляци" :
"Балкан" :.
"Седемте" :
"Българка" :
"Белият ескадрон " :
"Пръстенът" :
"Песента на Солвейг" :.
"Трета смяна" :
"Срещу Нова година" :
"Предвестникът" :
"Водачката" :
"Граничари" :
"В строя" :
Сборник"Те победиха"
Белите рози
"Белите рози" :
"Другар" :.
"Хермина" :
"На старжа" :
Летопис
"Те победиха" :
"На старата граница" :
"Пирин" :
"Последни римляни" :
"Призракът" :
Сборник"Песента на колелетата"
Песента на колелетата" :
"Последна радост" :
"Мечтател" :
"Съд" :
"Дядо Давид"
Сборник"Старопланински легенди"
Шибил":
"Кошута" :
"Най-вярната стража" :
"Божура" :
"Юнашки глави" :
"Постолови воденици" :
"Индже" :
"Овчарова жалба" :
"През чумавото" :
"На Игликина поляна" :
Сборник"Вечери в Антимовския хан"
Дрямката на Калмука" :
"Баща и син" :
"Частният учител" :
"Врагове" :
"Една торба барут" :
"Среща" :
"Шепа пепел" :
"По жицата" :
"Два врага" :
"Албена" :
"Сенебирските братя " :
"Грехът на Иван Белин" :
"Измама" :
"Имане" :
"Друг свят" :
"Другоселец" :
Сборник"Женско сърце"
Серафим" :
"Ревност" :
"Скитникът" :
"Помпадур" :
"Вълкът" :
"Летен дъжд" :
"Женско сърце" :
"Несполука" : .
"Платено" :
"Вълкадин говори с бога" : .
"Ройдю" :
"Мора" :
"Вражда" : .
"Асие" :
"Разплата " :
"Празно гняздо " :
"Грешница " :
Сборник" Ако можеха да говорят"
"Всеки с името си" :
"Сватбата на Василена" :
"Борба до смърт" :
"Скитник" :
"Един срещу трима" :
"По-малката сестра" :
"Гълъбът на прозореца" :
"Младите господари" :
"Вълчицата" :
"Шутият вол" :
"Василена и господарят" :
"Нощен гост" :
"Едно време" :
"При своите си" :
"Дивачка" :
"Лов с хрътки" :
"Виелица" :
"Нов огън" :
"Сутрин при изгрев слънце" :
"Първескиня" :
"Последна среща" :
Произведенията му са сортирани по стихосбирки и периоди. Всички описани по-горе са признати за негови, защото е възмоижно да има други, както се слуичва при други писатели и поети, за които не се знае със сигурност, че са тяхни. Сред най-известните му са "Боряна" и "Албена",по които се игртаят театрални постановки.
„Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика
- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
И пак се загледа подир каруцата.” / Из разказа"По жицата""Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Еньовото кафене и самси Еньо, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Посред лято в тая страшна жега, тоя човек беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано бомбе, а краката му бяха обути с цървули. Но най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия: едно време то ще е било синьо, ще е било от един плат, но сега нищо не личеше — оръфано, разнищено, навред надупчено, навред кърпено. И между безбройните разноцветни кръпки най-много се хвърляха в очи две-три много големи, взети сякаш от чувал или от най-проста аба и лепнати, както доде, с едър шев и избелели конци.
Човекът доде на две-три крачки и се спря. Той разбра, че Еньо не може да го познае, и малко обиден, с подигнати вежди, леко усмихнат, остави се да го геда Еньо и зачака. Той беше мършав, дребен човек, изгубен в окърпеното палто като в пашкул. Лицето му беше сухо, черно с рядка черна брада, очите му, като у пияниците или у хора, които не са си доспали, бяха влажни и замъглени. Еньо продължаваше да го гледа втрещено, непознатия се усмихваше повече." / Началото на разказа"Серафим"
"На пътя между кръчмата и Хорозовата мелница беше се спряла една каруца, готова за път. С тая каруца двама стражари щяха да закарат Албена в града. Из улиците и през дворищата тичаха жени да гледат и тъй като бяха наскачали, както работеха, бежешката се попребраждаха, или пък свличаха ръкавите въз ръцете си. Към каруцата рукнаха и всички ония, които бяха в мелницата, а пък никога там не беше се струпвало толкова много свят, както сега срещу Великден. Горе на баира се виждаше къщата на Албена, отдето щяха да я изведат. Страшното убийство, което беше станало в нея, като че с нещо беше я белязало и отвън и, докато другите къщи бяха измазани и светеха от чистота, с бели стени и сини перв
Тагове:
Агитката обещава подкрепа на Добруджа 19...
ансамбъл добруджа
Очевидно е, че имената Тартария и Българ...
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
Възвишен човек. В произведенията се откроява благородството му.
Поздрави!
http://club50plus/categories/style-names/articles/lichni-i-sukroveni-sreshti-s-iordan-iovkov
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!