Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2019 23:40 - Аз и спортът
Автор: barin Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3406 Коментари: 26 Гласове:
49

Последна промяна: 06.09.2019 06:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                      Да се спортува е добре, но като малък не отдавах значение на спорта, а на учебния материал. Затова в часовете по физическо възпитание не се представях добре. Първите години спортуването ми се ограничаваше в игра на футбол и волейбол в квартала с  връсниците ми и гледане на футбол по телевизията. Бя х само на 9 г., когато беше Световноито първенство в Аржентина и въпреки късните часове, поради голямата разлика в часовите пояси стоях до късно да гледам мачовете. Сега спомените за Рензенбринк, Неескенс и Дейна са избледняли. Кранкъл, Кемпес и Зико го гледах по-късно отново. За по-голяма прегледност, както се старая да има в моите теми ще започна от началото и систематизирано по видовете спортове и спортни игри, в които съм участвал. 
                   Шахмат:  Това е един спорт, който според мнозина не спада към категорията на спортовете и не ги признават. Поначало като кажем спортуване си представяме възможност за изява, изискваща бързина, ловкост, съобразителност, за колективните спортове комбинативност и отборно мислене, поврътливост, издържливост. Затова например някои спортове, като шахмат, бридж, голф и нашумелия, покрай предаванията по Евроспорт снукър за много хора не са спортове. От малък се научих да играя шахмат( шах). Преди да тръгна на училище можех да играя шах, а след трети клас всички момчета и 1/3 от момичетата вече практикуваха тази древна игра. В четвърти клас успях да се запиша в училищното първенство. В групите победих четиримата противници и отидох на четвъртфинал. Там срещнах по-голямо момче с две години и загубих. Умрях от яд, защото полуфиналистите отиваха на областното състезание. Дълго си мислих, че съм загубил от слабак, но изглежда не е така. Следващата година в едно от междучасията отново загубих от същото момче. В пети клас пропуснах да се запиша на училищното първенство в Училище"Захари Стоянов".  След пети клас започнах да тренирам баскетбол и се преместих в спортна аралелка към уччилище"Димитър Полянов"( V ЕСПУ). С изненада установих, че почти никой не играе шахмат и постепенно загубих интерес към тази игра. Като влязах във ВВМУ имаше малко повече шахматисти, но бях на средно ниво. 
                   Баскетбол:  Записах се случайно да тренирам. С още двама високи приятели решихме да отидем да гледаме баскетболен мач и треньорът Красимир Петров ни покани на следващия ден на тренировка. За първи път се сформираше в съседното училище спортна паралелка и аз се записах. Не се пр4едставях добре на баскетбола и имах малшанса да съм болен на състезанието във Велико Търново през пролетта на шести клас. Отборът загуби срещите си последното място. С мое участие щеше да бъде същото. Ние тренирахме от 8-9 месеца, а другите отбори бяха по-обиграни и повече време са се занимавали с баскетбол. Баскетбол тренирах само година и половина. 
                    Волейбол:  В спортната паралелка  момичетата тренираха волейбол. Аз играех като малък по игрищата в квартала волейбол, но взех участие в две срещи. Първата беше между момчетата и момичетата в спортната паралелка, където момичетата победиха с 3:2 гейма. Втората среща беше по време на празника на с. Равадиново през 1995 г. От 1993 до 1996 г. след Морско училище бях  разпределен в Созопол. *
              * На празника на с. Равадиново, което се намира на около 5 км. от Созопол се провеждат следните състезания: волейбол, теглене на въже и борби. 
                   Предвид моята физика аз единствено можех да участвам на волейболната среща.*
              * Можеше и да не участвам. Моето участие стана възможно, защото нямаше достатъчно кандидати от Созопол и отбора взе двама от други градове. 
               Срещата беше спечелена с 3:2 гейма. С това волейболните ми изяви приключиха. 
                     Футбол:  Това е един спорт, който почти всички момчета са играли и харесвали, а напоследък и момичетата го играят. Аз съм гледал много футбол на най-високо ниво.С гледане обаче добър футболист не се става. Трябва талант, заложби и тренировки. Аз първоначално не проявявах много старание и интерес към футбола, но някъде към 17 г. започнах да игравя по-добре. Като напредваха годините се представях все по-добре, но изглржда това се дължеше на факта, че останалите качиха килограми и ги домързяваше да бягат, както като малки. Въпреки моята всеотдайност и желание не станах особено добър на футбол. Все пак за последно играх през 2015 и 2016 г.  по един път. И двата  пъти не бях най-големия на години.  Имах желанието това лято да изиграя последния си футболен мач с приятели от моето поколение и от по-следващото- по-малките с 10-13 г. Поради двете операции на левия ми крак футболът пропадна. В Созопол успях да победя седем пъти в състезания на футболни въпроси и съм признат, че разбирам от футбол. Това стана през зимата на 1993-1994 г.*
              * Според местните правила при постигнати седем победи срещу поне шест противника от осем опита човекът бива признат, че разбира от футбол. Въпросите се задават най-малко от двама и има поне един друг, който да отчита кой пръв ще отговори и дали е верен отговорът. Състезанието приключва, когато някой стигне до шест верни отговора. 
                    Тенис на маса:  това е един спорт, който м и е донесъл много учпехи, предимно между 1990-1996 г. Преди това съм играл, колкото само да се науча. В училище имаше две тенис маси и за кого по-напред? За шест години и половина  в указания период имах само 17 загуби*
                  * За себе си загуба или победа признавах, когато има два или повече гейма разлика. Затова често имаше срещи, приклюили с минимална победа за единия, които ги отчитах, като равни.
                   През указания период, когато бях в Морско училище и в Созопол играх тенис по всяко свободно време и с много противници. От 17-те загуби на повечето съм го върнал тъпкано, но на някои не съм успял. Участвах в три състезания: Във ВВМУ участвах в отбора на състезание между Висшите учебни заведения през есента на 1991 г. Проведе се в сградата на ВИНС. Аз имах шест победи и две загуби* 
                  * едната не я отчитам, защото е 2:1, а на другия си го върнах след два месеца в залата в Дома на Транспортните работници.
                 През 1993 г. по време на празника на ВВМУ*
            * Празникът на ВВМУ се менеше няколко пъти и през 1993 г. за първи път беше на 9 януари. Последва още една промяна и отново беше върнат след време.
                  Спечелих училищното състезание по тенис на маса на спортния празник, който традиционно се организира на празника на ВВМУ.  През 1996 г., малко преди да се откажа участвах в едно състезание във вмб Варна. Заех трето място, като спечелих срещите си в групата, загубих полуфинала* и спечелих малкия финал.
                  * при 1:1 и 20:20 точки късметът не беше на моя страна. Противникът спечели след дълга игра с32:30 точки. Тогава се играеше още по старите правила до 21 точки. 
                  След това последва отказване от тениса, както казвах"Докато все още побеждавам"*
                * Фактически  напълно отказване нямаше. Дълго времеслед това играех с партньори на близка до моята възраст, като понякога дори губех. Често постигах гръмки победи с 8:1, 9:1 гейма, които не озна1чават нищо и"Стряскат само гаргите". Тази година през юли изиграх последния си тенис с приятел, с който съм играл много пъти в Морском училище и след това и с когото сме приблизително равни по сила през годините в МОЛ Варна.
                      Бягане: Тук има повече за разказване. Като малък бях слаб на спринт 60 и 100 метра. На средни дистанции, катом 600 и 1000 м. се представях що-годе прилично. След като започнах да тренирам баскетбол задобрях на  една друга дисциплина- совалка 10х10*
                 * пет отивания и връщания по десет метра за време
                 На влизане във ВВМУ успях да покрия норматива. Преди това има една интересна случка от 11-ти клас. Поради здравословни проблеми пропуснах около три месеца часовете по физическо възпитание. Преподавателят реши, че трябва да ми постави"среден 3". Сигурно е бил прав, но ми каза да пусна молба до директорката за повишение. Като бях в 11-ти клас имаше такава възможност. На повишението изиграх едно от само двете хора, които знаех, показах умения от спортна игра- баскетбол, на гимнастиката, както обикновено се изложих и на леката атлетика ми се предостави възможност да избера дисциплина. Избрах 1 км. и постигнах време под 3:55 мин. Във ВВМУ на физическата подготовка се наблягаше.  Всяка сутрин бягахме по 5-6 обиколки с малка почивка от около 700 м. за почти половин час. На дългите дистанции 1 км., 3 км. се представях много добре. Два пъти в 4-ти курс бягахме 5 км. И двата пъти постигнах време 23:10 мин.*
                  * По нотрмативите имам спомен, че до 23:30 беше за оценка "отличен 6"
                 Двата пъти победителите бяха различни, а аз бях на петите места. След 1994/1995 г. в Българската армия се въведе физически изпит. Нормативите ги меняха, но бягане 1 км. винаги имаше*
                   * Нормативите са според възрастовата група, в която военнослужещият попада.
                 От 1995 до 2017 г. аз винаги на 1 км. съм завършвал в топ 5. ПО точки винаги съм бил отличник*
              * за четирите упражнения се дават до 100 точки, според постигнатия резултат по таблица за пола и възрастовата група. За отличен трябват 300 точки, но не се допуска на един норматив под 30 т.
               През   2009 г. кандидатствах във ВА"Г.Раковски" в София. Понеже нямах 40 навършени години бягах 3 км. Завърших втори с отличен резултата. Фактически победителят бее в следващата възрастова група и все едно  по резултат и точки съм го победил. На излизане от Академията бягахме всички 1 км. Тук през 2011 г. доживях да спечеля за първи път на дистанционно бягане. Бях на 42 години без няколко месеца. Оказа се, че никога не е късно за победа. До 2011 г. година все още бягах 1 км. за време под 4 мин. През 2013 г. на 44 години победих за втори път в дистанционно бягане.*, макар и с време 4:12 мин. През 2015 г. повторих същото време. 
             * Физическите изпити за Военноморските сили се провеждат през октомври.
                  През следващата година 2012 постигнах на 1 км. 4:10 мин, което означава, че можех да покривам норматива за футболистите.
                   Тези две победи си останаха единствени. Първата беше над 21 човека, а втората над около 75-80.
                След 2013 г. реших, че е време да участвам в някакви други състезания, вдъхновен от двете победи. Точно през есента започнаха във Варна парковите бягания по 5 км. в Морската градина. Дотогава в София и Пловдив бяха започнали, а в Бургас не съм сигурен. Явих се на третот бягане, като си поставих за цел 10 души да са зад мен. Финиширах 24-ти от над 90м участника с отлино време 24:11 мин.*
             * За сравнение преди 21 години на 5 км. бях с минута по-бърз.
                 Харесах си постижението и след месец отново отидох на 5 км. бягане към irun. Завърших 25-ти със същото време и отново почти 3/4 бяха зад гърба ми. През следващата година бягах отново, но за 24:41 мин. През 2015 г. участвах само, заради сина ми ИЛиян, който беше на 8 г. За участието на 2,5 км., където имаше много деца и стотина участници завърших 7-ми с 11:04 мин. и взех фланелка за сина си. През 2016 г. помня участието, корето беше към run5bg. Те се отделлиха от irun. Помня, че завърших за 25:50 м ин ден, преди да бъде постигнат световен рекорд на 10 км.- 26:10 мин. Излиза, че ртекордьорът е два пъти по-бърз от мен, но си е така. През 2017 г. от някъде дойдоха сили и пстигнах впечатляващи резултати*
                * На тези години няма откъде да дойдат сили, освен от планинското ходене и добротъо каране на ски ппрез зимите. 
                   През 2017 г. бягах фантастично- 24:27 мин. на 5 км. Сметнах, че мога повече и през есента отидох на природното бягане в местност"Аладжа манастир" на 10 км. Имаше много участници- бегачи в три възрастови групи, две дистанции, колоездачи в две дистанции и дуатлон. В моята възрастова група "над 30 г." от 9 финиширали бях на 4-то място с време 56:10  ин. След 9 км. бягане се видях в чудо- трябваше да бягам п нагорнище след преминаване покрай чешма" 1300 г. България". Малко повървях, но накрая финиширах успешно. През 2018 г. бягах само веднъж. Помня датата- 14 юли. Беше уникално бягане- завърших с време 23:57 мин. на 16-то място. Синът ми се връщаше от състезание по фехтовка и хукна след мен. Аз на финала легнах на тревата, не можех да си поема дъх, а той, разбирайки за отличния резултат се хвърли върху мен. През 2019 г. реших да сложа край на бяганията. На 30 март имаше голям спортен празник за града, организиран от Denta prime city. Аз бягах на 5 км. , но този път за 26:03 мин. Завърших на 96-то място от 548 участника. Синът ми, както и в други случаи на финала подкани хората да ми ръкопляскат с вик"Ръкопляскайте, баща  ми финишира" Все пак 83% останаха зад мен, а аз бях на 49 г. и половина. 
                      Ветроходство: На ветроходство се обучавах на лодка "Ял-6" Във ВВМУ нямах възможност, а и не проявих голям интерес от ветроходството, но като започнах да служа в Созопол се отдаде възможност за това. Еддин от местните, когот познавах покрай баща си беше войн ик на корабите. Той разбираше от ветроходство, но трябваше офицер да вземе и се разпише за лодката. Аз бях точният човек, а той ме научи на веътроходство. Участвах по-късно на състезанията във бВМС, за което по-късно, както и в регата" Предизвикателство млади моряци" - първо издание. 
                    Ски: Ски се научих да карам в 9-ти клас.С баща си ходих на три зимни курорта: Боровец, Витоша и Пампорово.*
                   * Курортът на Витоша вече не е на военните от 2000 г.
                 Първият път в Боровец ходих със сестра си на ски училище и накрая на курса имаше състезание. Завърших някъде около средата, защото пропуснах вратичка*
             * Тъй като бяхме обучаеми за пропусната вратичка не следваще дисквалификация, а се добавяше някакво време.
                    На Пампорово в 11-ти клас се спуснахме на нещо, катом състезание много хора от кулата на Снежанка по туристическата пътека. Аз изоостанах много, защото се спусках предпазливо, но до последно се надявах нещо да се случи, за да отида напред накрая. Малко преди края"Нещото се случи" Многом хора се сблъскаха и спряха, а други се озоваха в предпазните мрежи. По някаква случайност се проврях и завърших 4-ти. Към 2011 г., след като не бях карал известнио време ски се появиха трудности по червните писти*
                     * Пистите по трудност, от леката към трудната са: зелена, синя, червена и черна.
                След 2011 г. започнах покрай сина си всяка зима към края на февруари, началото на март да ходя на ски. Трудности след 2015 г. нямаше, а дори мога да кажа, че карах добре.
                    Плуване:  Късно се научих да плувам- едва след 5-ти клас. До влизане в Морско училище нен плувах много добре. Умее предимно бруст*
                 * бруста е най-масов стил в плуването. Кроулът( свободен стил) е най-бърз, но бързо се изморявам. На гръб се обръщам, за да си почивам, а бътерфлая изисква специални умения и малко хора, които не са тренирали го умеят.
                   Във ВВМУ ни разделиха на три групи по умения и аз едва влязах в средно умеещите. Накрая задобрях. През 4-ти курс присъствах на един облог, дали един мой съвипусник може да изплува 5 км, без да спира. Никой не вярваше, но той ги изплува за около три часа. Аз пресметнах, че тъй като той ме изпреварва с 4-5 с. на 100 м. бруст трябва да изплувам 4700 м  Започнах да плувам и на 4 декември реших да видя дали ще мога. Изплувах 4800 м., без да спирам,. Чувствах се много зле. Не помня кой ми помогна да се прибера в стаята. Накрая на Морско училище на последния физически изпит изплувах 100 м. бруст за 1:50  мин. * и бях 6-ти.
              * Според наредбата 1:50 мин. беше горната граница, допустима за оценка"отличен 6"
                  Силните ми години в плуването започваха. През следващата 1993 г. гледав остров Св. Иван насреща и веднъж измерих най-краткото разстояние- 5,4 каб.*
               * 1 морска миля-м 1852 м. , 5,4 каб- около 1 км.
                   Една юлска вечер плувах от тетраподите до острова и обратно. Беше забранено да се ходи до острова и на никого не казах. Знаех, че няма плавателно средство, което да ми попречи, защото между острова и полуострова, където беше базата минаваха само ракетните катери и рибарски лодки.
                     През 1996 г. се върнах да служа във Варна. Понежа имах много отпуска почти целият ноември бях в отпуска. Взех си карта за басейн"Приморски" и ходих редовно. През 1998 г. имаше плуване на едни състезания във ВМС, за които по-нататък.
                През 2017 г. запонаха плувни състезания 1000х1000 във Варна. Целта е 1000 души да преплват 1000 м. Аз участвах на първите три, които се провеждат ден преди най-стария плувен маратон Галата- Варна. Разстоянието Галата-Варна е 4,4 км. Аз плувах добре на 1000х1000, но на Галата-Варна няма как. Контролното време за финиширане е 1:30 ч. след победителя. Победители са национални състезатели по плуване, като Венцислав Айдарски, Нина Рангелова, Георги Палазов и др. Те плуват разстоянието за малко повече от 50 мин.  През 2018 г. плувах по-бързо на 1000х1000- 21:20 мин. Помислих си, че мога да пробвам на по-голяма дистанция и успях. На 19 август се записах на 2 км. плувен маратон в курорт"Св. Влас" Постигнах впечатляващ време- 39:07 мин. Класирането ми беше малко пред средата. Някои мои приятели започнаха да ме приканват догодина на Галата- Варна- но нямаше как. От плуването в "Св. Влас" ми останаха фланелка и шапка.
                 Фитнес: С този спорт поначало съм скаран, но през зимата 1996-1997 г. покрай няколко мои приятели ходих по десетина пъти на месец в продължение на 7-8 месеца. Реазултатите се подобряваха, но понеже съм слаб нямаше как нагоре.
                   Бридж: След 9-ти клас се научих да играя бридж. В Морско училище рядко играех, защото беше забранено. В Созопол бруджът се възроди година-две преди аз да отида. Играех с приятели по система" Специфична трефа"*
                      *    Една по-малко популярна система:     Блогът на barin :: системата" Специфична трефа"
                    Не съм участвал в състезания по бридж. С годините забравих тази интересна игра, развиваще логиката и комбинативното мислене.
                     Военноморски  състезания:     Провеждат се всяка година в на1алото на август. Обикновено завършват в петъка преди празника на ВМС*
             * празникът на ВМС е винаги втората неделя от август.
                   Обкновено състезанията са гребно-ветроходни. Участват десетина отбора от по 8 участника. Най-често ВВМУ печели, защото имат голям избор. От над 800 курсанта избират най-здравите и добрите за участие в състезанията, осигурявяат им тренировки и допълнителна  дажба храна. 
                     Аз бях ръководител на отбора през 1998 г. и 2001 г. През 1998 г. по незнайни причини ръководството беше решило състезанията да са във формат:Морски петобой" Имаше три индивидуални дисциплини и две отборни. Аз успях да донеса точки във всики дисциплини*
               * през тази година дори и в отборните дисциплини- грербане и ветроходство можеше някоя лодка да не получи точки. В гребането последната лодка оставаше без точки, а във ветроходството решиха да приложат точката от правилника, която гласи, че която лодка финишира на 30 мин. след победителя не получава точки. На ветроходствот0 завършихме втори, а на гребането- трети.  Другите дисциплини бяха стрелба с АК-7,62, бягане 1 км. и плуване 200 м. бруст. 
                 На стрелбата едва за втори път свалих трите мишени. Първият път беше в пети курс на полседния изпит по огнева подготовка. 
                 На 1 км. от осемдесет участника завърших на 15-то място с време около 4 мин. Нямаше как да изпреваря осемте курсанта, избрани измежду най-добрите. Взех добри точки и помогнах на отбора. На плуването се представих не съвсем добре. Вместо за 4 мин. изплувах 200 м. за 4:20 мин. Тук имаше интересно точкуване: вземаше се времето на победителя и пропорционално намаляваха точките. Някъде към 4:45-4:50 мин, вече нямаше точки. В крайното класиране бяхме пети. 
                  За втори път участвах на Морските състезания през 2001 г. Състезанието беше, както обичайно гребане и ветроходство*
           * Всеки отбор има възможност да извади най-слабия си резултат ри оформяне на крайното класиране. На гребането се движихме 4-5 от десет отбора. На ветроходството имах късмет и отборът завършваше на второ-трето място. С късмет и точки от преглед на лодката  накрая станахме втори на ветроходство и втори в крайното класиране. В отделните гонки успях да спечеля само веднъж. 
                   През следващата седмица започна регатата "Предизвикателстео млади моряци: Имаше 6 отбора. На гребане бяхме трети, а на ветроходство с още по-голям късмет- втори. В крайното класиране отново втори, но не слеед ВВМУ. Отборът на Варненския яхт клуб спечели, а ВВМУ бяха с резервите си и останаха назад. Отборът нан Козлодуй имаше малшанса да им  се счупи мачта, да не се отвържат 5 мин. преди старт и в последния момент да се промени посоката на вятъра и по този начин с две незавървания и една моя победа срещу две тяхни ги изпреварих. Сега в състезанията има нови дисциплини: теглене на въже и хвърляне на хвъргало.
                   Все пак в спорта трябва и късмет.
                   Планинко ходене:   От 1998 г. ходя из нашите планини. Покарил съм много върхове, стигнал съм до много места. При ходенето в планините винаги съм успявал да покрия маршрута на 2/3 от времето, отбелязано в туристическите карти и справочници . Правил съм Пълната обиколка около вр. Вихрен за 6:45 ч.  през 2007 г.
Блогът на barin :: Пълната обиколка около вр. Вихрен
                    През 2016-2018 г. направих малко по-трудни преходи, а силните ми години бяха 2004-2009 г. Тогава имае и по-атрактивни марпрути. Планинското ходене не е спорт, но помага за физическата способност и здравето на човек. Не съм участвал в планинско бягане.
                 От активно участтване в спортни мероприятия се отказах, защото не искам  Да бъда на опашката. Всяко нещо си има начало и край. Мисля, че се представях добре в спорта. Не съм приключил още само с плуването.
                      Темата е написана няколко дена преди моя Юбилей.



Гласувай:
50
1



1. bojo12345 - Добре е човек да има спортни спомени и достижения:)))
06.09.2019 11:31
Както се казва, така отминава световната слава.
Беше ми приятно да прочета за твоите успехи, барин.
Поздрави!
цитирай
2. mt46 - Поздрав!
06.09.2019 11:32
Имал си добри и развообразви прояви в спорта... Някога бях много запален по футбола... Сега играя само шахмат...
цитирай
3. barin - Здравей, Божо. Моите успехи са с...
06.09.2019 12:36
Здравей, Божо. Моите успехи са скромни, но ги има. Колкото-толкова. Радвам им се и си ги припомням понякога.
Поздрави!
цитирай
4. barin - Здравей, Марине. Имах малки усп...
06.09.2019 12:37
Здравей, Марине. Имах малки успехи, но сега вече не става. Може би трябваше да се насоча към шах или бридж, които може да се практикуват до късно.
Поздрави!
цитирай
5. vesever - Леле, Иване, много си спортувал...
06.09.2019 12:45
Леле, Иване, много си спортувал!
Похвално е.
Човек има нужда от движение, постоянно.
Аз с бегача почвам редовни турове до съседното село ))
Поздрави и успехи!
цитирай
6. barin - Здравей, Веси. За колоездденето не ...
06.09.2019 14:52
Здравей, Веси. За колоездденето не писах нищо. Карах колело като малък, но последно през 1998 г. Иначе се пробвах на различни места.
Поздрави!
цитирай
7. tonsun - Честит Юбилей, barin! (handshake) ...
06.09.2019 16:12
Честит Юбилей, barin! (handshake)
Крепко здраве и нека спортния дух никога не те напуска!
цитирай
8. barin - Благодаря, tonsun. Ще го отпраз...
06.09.2019 17:38
Благодаря, tonsun. Ще го отпразнувам на няколко пъти, дори извън града. Спортът вече ще следя само по телевизията.
Поздрави!
цитирай
9. leonleonovpom2 - Здравей, Адаш!
07.09.2019 00:11
Честит юбилей!
Да отпразнуваш и двойният!
Сега си обяснявам твоята добронамереност и липса на злоба!
Злобата изгаря на терена, като спортна! И за ежедневието не остава нищо!

Да си жив и здрав!
цитирай
10. barin - Благодаря, Адаш. Празникът наб...
07.09.2019 05:54
Благодаря, Адаш. Празникът наближава, а за спомените за моите успехи често се сещам.
Поздрави!
цитирай
11. barin - Видях, че не съм написал някои неща и ...
07.09.2019 05:57
Видях, че не съм написал някои неща и ще допълня: за плуването: при четирите си участия се случваше така, че първите 200 м. изоставах много. После постепенно задминавах изморените и по-слабо умеещите. Не писах нищо за тенис на корт, но само три пъти опитвах да играя, когато бях на 24-26 г.. Много е изморително.
цитирай
12. mihala - Здравей,
07.09.2019 10:15
Първо искам да ти честитя юбилея и ти пожелавам още няколко пъти по толкова да доживееш.Благородно ти завидях за написаното преживяно.Нямах този късмет.Аз бях най-ниската в класа топчица и майка ми се страхуваше за мен да не се претрепя някъде като спортувам.За мен пример ми беше баща ми,който е бил вратар. Не знам дали съм имала някакви спортни данни, но имах един такъв случай. В гимназията много се бях размързеливила на темата физическо и учителката явно беше забелязала. Реши да ми даде урок и ме заплаши,че ще ме остави на поправителен.Това за мен беше кошмар. На изпит на дълъг скок, на който оставаше да ми сложи окончателна оценка, не знам какво стана.Някакво чудо... Засилих се и полетях,някой ме носеше , и скочих извън очертанията. Наблюдателят каза на учителката,но тя не повярва и ме накара втори път да скоча в нейно присъствие. Само при мисълта,да не остана на поправителен, засилих се и пак полетях и пак се получи същото чудо.Така се избавих по чудо от поправка. Играла съм шах и съм печелила. Много разсъждавам и това ми пречеше да спортувам. С разсъждение не приех поставените знаци по планинско ориентиране и кривнах по друга пътека.Така съотбониците ми бяхме на второ място. Но това е в памет на амбициозния ми съотборник. Не спирай да спортуваш и успех.
цитирай
13. barin - Здравей, mihala. Аз пък съм висок 1, ...
07.09.2019 12:58
Здравей, mihala. Аз пък съм висок 1,90 и не ставам за гимнастик и спринтьор. Например ми беше трудно хвърлянето на гюле и гимнастиката по лостовете. С течение на времето се ориентирах към спортовете, за които сметнах, че съм подходящ. Често късметът е бил на моя страна, особено при ветроходството. Затова за вторите места там рядко съм споменавал. Сега например, след като не съм се качвал на лодка от 2001 г. сигурно няма да мога да вдигна платната. В планината тази година пропуснах, заради двете операции, но догодина ще продължа с туристическите преходи.
Поздрави!
цитирай
14. donchevav - Беше ми любопитно и приятно да пр...
07.09.2019 22:26
Беше ми любопитно и приятно да прочета! И аз като Лео мисля, че активното занимание със спорт се е отразило чудесно и на характера, и на отношението ти към света. Здрав дух в здраво тяло - вярно е! Честит юбилей! С пожелание да продължаваш да съчетаваш своите многостранни интереси и занимания с физическа активност и спорт, за да се радваш на здраве, бодрост и нови вдъхновения! Весел празник!
цитирай
15. barin - Здравей, Вени. Спортът действа ...
07.09.2019 22:33
Здравей, Вени. Спортът действа положително на хората. При мен е добре, че наследникът също спортува. Той е на 12 г., но има своите успехи: бял колан на Шъндао, 9-то място на състезание по фехтовка, победа в щафетите в кв."Аспарухово" и най-големият- пробяга 10 км. на миналогодишните градски състезания за 52:32 мин. и завърши на 16-то място. Моето време отминава, но синът ми ще представя рода и семейството.
Поздрави!
цитирай
16. wasp - Здравей Barin!
08.09.2019 19:26
Поздрави за поста и един въпрос: по твойто време във ВВМУ имахте ли лагер в Червенка.
Там се плуваше,гребеше и ветроходстваше като за световно.
цитирай
17. barin - Здравей, wasp. Червенка имаше н...
08.09.2019 19:29
Здравей, wasp. Червенка имаше някъде десетина години, след като завърших. Прекарах добре на лагера. Там се научих на много неща.
Поздрави!
цитирай
18. katan - Честит юбилей, Иване!
09.09.2019 19:16
Впечатлена съм от спортните ти постижения!
Сигурна съм, че не само в спорта си отличник:).
Пожелавам ти много здраве, спортни и професионални успехи! Щастие и уютно време със семейството и така поне още 100-ина години!
цитирай
19. barin - Здравей, Катя. Успехите в спорта ги ...
09.09.2019 19:23
Здравей, Катя. Успехите в спорта ги приемам за скромни, но имам записани датите на най-големите успехи и си ги почитам. Всички мои успехи ги посвещавам на семейството и рода. Целта ми е да прославя и възхваля семейството и рода и не давам да казват лоши думи.
Поздрави!
цитирай
20. barin - Малко и за не съвсем спортните ми ...
09.09.2019 21:12
Малко и за не съвсем спортните ми успехи: От 2005 г. влязах в клуб МЕНСА; като ученик участвах в четири викторини. Навсякъде бях на вторите места( две отборни и две индивидуални), като оставах след организаторите. Дори при отказът ми да участвам пети път ми се накараха, след като отговорих, че четири втори места са ми достатъчни и няма нужда от пето такова. На колоездене не постигнах нищо, макар че обиах да карам колело. Не съм участвал в състезания. От новото време съм минавал по седем въжени пътеки, включително"Катеричка' на Беклемето, която през 2015 г. минаваше за най-сложната. Спускал съм се по десетина тролея, като най-дългият беше на завоя преди с. Ягодина през 2006 г. Отдавна този тролей, дълъг някъде 180-190 м. го няма. Съжалявам, че пропуснах възможността да участвам в"Минута е много:" и "Стани богат", защото съм си колеблив и чаках сто човека да ме подканват, че да се запиша. Кандидатирах се за "Минута е много", а след няколко месеца го спряха. Тази пролет стана същото със"Стани богат".
цитирай
21. dimganev - Честит юбилей, Иване!
11.09.2019 09:09
Да си жив и здрав още много години да пишеш и да спортуваш!
Колкото до спорта - спортни дисциплини много, има подходящи за всеки, на всяка възраст. Но човек се състезава преди всичко със себе си. Не ли?
Още веднаж: Желая ти здраве!
Д.Г.
цитирай
22. barin - Благодаря, Димитре. Честитките ...
11.09.2019 09:43
Благодаря, Димитре. Честитките идват отвсякъде. За спорта- взех решение да се изкачвам още няколко години нв планините и догодина да плувам на няколко места. По-нататък- само за себе си и за удоволствие.
Поздрави!
цитирай
23. bven - Спортът носи удовлетворение на всеки, който е опитвал - професионално или любителски.
11.09.2019 12:48
Сега няма много желаещи, дори и турнирите намаляха. За спортните училища - да не говорим! А бившите спортисти, които са известни, имат плачевен спортен вид. Дано настъпят по-добри времена.
Честит юбилей, barin и успехи във всяко направление!
цитирай
24. barin - Благодаря за юбилея, Татяна. Преди ...
11.09.2019 12:51
Благодаря за юбилея, Татяна. Преди ден коментирах със съученичка, преподавателка по физическо възпитание и научих, че норматовът 600 м. е намален на 400 м., защото много деца не успявали да го избягат. Аз малко съм спортувал, но съм доволен от постиженията и реших да ги споделя.
Поздрави!
цитирай
25. emi1ts - Поздрави Иво!
18.09.2019 08:28
Впечатляващо активен живот!Малко хора,според мен биха могли да се похвалят не само с участието си в толкова голямо разнообразие от видове спорт но и с толкова много на брой значителни постижения.Несъмнено всичко това ти се е отразило благотворно във всяко отношение- физически,емоционално,като личността която си.Със сигурност е ценно богатство от спомени,приятелства и чувство за по пълноценно изживяван живот.Продължавай все така с вдъхновение любов към спорта и активния начин на живот.С пожелание за хубави дни!
цитирай
26. barin - Здравей, Еми. Изглеждат добри п...
18.09.2019 10:49
Здравей, Еми. Изглеждат добри постиженията и участието ми. Наистина съм се включвал в разнообразни надпревари и мероприятия. Дори мисля, че не съм споменал минаването по 7 въжени пътеки.
Поздрави!
цитирай
27. litatru - Здравей, Барин!
19.09.2019 18:19
Интересни са спортните ти постижения.
Бъди здрав и щастлив!
цитирай
28. barin - Здравей, litatru. За активно сп...
19.09.2019 18:29
Здравей, litatru. За активно спортуващите може да са малки, но за мен са си добри. Имал съм сполучливи години, но и такива, през които не съм бил във форма.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 1709710
Постинги: 344
Коментари: 4311
Гласове: 42074
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031