Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2016 22:04 - Резбарството в България
Автор: barin Категория: Изкуство   
Прочетен: 2006 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 19.03.2016 22:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

             В България през XIX в. започва зараждането на занаятчийството и капиталистическите отношения. Появяват се първите фермери, училища, майстори. Това е времето на българското възраждане. То  е  закъсняло, поради почти петвековното османско робство. По време на българското възраждане се написват и преписват много книги, развива се занаятчийството, повдига се националното самосъзнание у българите. Назрява идеята да се освободим и да не сме зависими от други държави. България е стара държава и е оцеляла през византийско, османско, социализъм, преходен период и т.н. Историята показва, че който  е имал вземане-даване с нас не е видял хубаво( справка- Византийска империя, Османска  империа, фашистка Германия. Много се подразних, когато видях насписано от Ротшилд, че през 2030 г. България няма да я има. България е имало от 165(153) г. сл. Хр., а може би по-навътре в Азия и по-отрано и ще я има дори след 2030 г., само че Ротшилд може да го няма.
          Град Трявна е малък планински красив град, който е бил основен център на резбарството и иконописа, наред със Самоков. В Трявна има много интересни забележителности, които си заслужава да се видят.
снимка 1-таваните( слънцата) в Даскаловата къща
                  При освещаването на къщата на Гергьовден 1808 г. майсторът Димитър Ошанеца  и калфата Иван Бочуковеца сключват облог и шест месеца работят великолепни тавани-слънца в двете одаи(стаи) на дома. Слънцата галят и днес с лъчите си гостите в Даскаловата къща. Тук през 1963 г. е открит единственият  по рода си Музей на резбарското изкуство, представящ развитието на най-старата възрожденска резбарска школа – Тревненската, като се тръгне от най-ранната овчарска резба, премине се през резбата, украсяваща дървото в архитектурата на къщите, домашните иконостаси – толкова обичани и майсторски изработени от тревненци, и се стигне до дълбоката и пластична резба, с която тревненските първомайстори красят църковни иконостаси, владишки тронове. Двете изработки смайват посетителите на Даскаловата къща с красотата си. Трудно може да се каже кой е победил в облога.
           Посетителите имат възможност да посетят осем музейни обекта, както и да се възползват от предлаганите атракции - могат да станат част от градските легенди, като увековечат ликовете си в Ретро-фото ателието в дюкяна на Райковата къща, или да се научат да изписват бръшлян в Даскаловата.


снимка 2- Даскаловата къща в Трявна-музей на резбарството
              През летните месеци в резбарската работилница към музея, желаещите могат да се обучават в изкуството на дърворезбата, като се запознаят отблизо с тревненската резбарска школа и си отнесат за спомен резбована от тях самите лъжица, талерка или кутийка.
               От май до септември музеят предлага на гостите на града вечерни посещения на  Даскалова къща, включващи почерпка с ракия и закичване с писан бръшлян, както и фолклорна програма. От април до октомври Музеят на иконата, дворът на Старото школо или Даскаловата къща отварят врати за сватбени церемонии по стародавна българска традиция.
Тук се намира печат 21 от стоте национални туристически обекта.
                  Славейковото школо е едно от първите светски училища в България. Тук се помещават  постоянни изложби: даренията на Димитър и Никола Казакови /живопис, скулптура/, Иван Газдов /графикатура/, Иван Попдимитров /живопис/, колекция стари часовници, документална изложба за тревненското училище през Възраждането, и възстановка на класна стая от взаимното училище.

                В Трявна са родени: Пенчо Славейков, Ангел Кънчев, поп Йовчо, доц. д-р Петър Богданов и още известни личности( тема"Поп Йовчо от Трявна").
                 Даскаловата къща е единствен по рода си в страната музей на резбарското изкуство, с великолепни резбовани тавани, плод на облог между майстор и калфа. Паметник на културата с национално значение. Славейковата къща е запазила обстановката в дома на двамата бележити български творци баща и син Петко   Пенчо Славейкови.
               Музей "Тревненска иконописна школа" представя повече от 160 оригинални икони на най-старата възрожденска иконописна школа в България и възстановка на зографска работилница. Райковата къща е типичен образец на тревненската архитектурна школа и бит.

image снимка 3- резба от църквата"Св.Архангел Михаил"
           Къща-музей "Ангел Кънчев" е роден дом на героя. Експозицията представя участието на тревненци в национално-освободителните борби през Възраждането.
              Музеят на азиатското и африканско изкуство представя част от дарението на българския скулптор Златко Паунов, живеещ в Ню Йорк, САЩ. Предметите са 200 и са с произход от Тибет, Непал, Китай, Индия и някои африкански държави. Всичките са оригинали, предимно с култово предназначение и са с различна датировка от 2 до 20 век.
                В галерия "Казаков” се организират временни изложби и тематични експозиции, представят се както популярни, така и по-малко известни даровити художници, и се осъществява обмен с други, гостуващи музеи и културни институции. Във всички обекти съм влизал и събеседвал с уредниците.       

             Най-ранните изяви на възрожденската резба в Трявна се свързват с прочутата фамилия „Витановци“. Мнозина от тях са били и добри иконописци  /Поп Витан Цонев, Витан Коюв, Симеон Симеонов, Цоню Симеонов/. Други от резбарите са били отлични строители /Димитър Ошанеца, Иван Бочуковеца, Никола Драгошинов, Уста Генчо Кънев, Генчо Новаков/. Силен тласък на развитието на занаята дава засиленото строителство на църкви по българските земи, което трае през целия ХIХ век. Запазените ранни творби на Тревненската резбарска школа са много малко и се намират в Арбанаси и някои от Търновските манастири. Пищната резба на ХIХ век можем да видим както в двете Тревненски църкви, така и в Габрово, Севлиево, Свищов, Троян, Чирпан и много други градове и села.             

         Втората известна българска резбарска школа е Самоковската. Градът е известен още със зографите си. Изобилието от дърво, близостта на образците от средновековно Търново способстват за развитието на този занаят. Легенда разказва как тук се появила дърворезбата – монах на име Викентий от Атонския манастир ”Зограф” минал през Тревненско и взел със себе си малко момче да го учи на занаят в манастира. Когато се завърнало с монашеското име Витан, момчето вече владеело до съвършенство дърворезбата и иконописта. То поставило началото на Витановската фамилия – най-голямата фамилия на резбари и зографи в Трявна. Чудесна дърворезба работили и поколения майстори от Генчовската фамилия от колиби Генчовци. Дърворезбата като занаят се предавала от баща на син. Майсторите умело рисували върху хартия мотивите, които смятали да претворят в дърво. Предпочитани от тревненци били растителните мотиви – роза, ружа, невен, лозов лист, както и слънцето като символ на възраждащия се живот. Сред клонките и листата понякога се появяват пауни, гълъби, славеи, дори камили. Очертанията на нарисуваното върху хартията се пренасяли върху подготвеното за резба дърво. Тревнеци работели върху орех, липа, елша, круша, дъб, топола. Смесвайки ги понякога, те постигат естествена игра на цветовете на дървесината. Започвала работата с длета с различни профили -според изрязваните мотиви. Резбата била по-плоска или по-дълбока / кафезлия /, в която тревненци били ненадминати майстори. Резбарите изработвали сами инструментите си с помощта на ковачите.

image снимка 4- манастирът " Покрав на Пресвета Богородица" в Самоков

          В началото на XIX век в Трявна и Самоков вече има рез-дюлгерски еснаф с утвърдени майстори . Засиленото строителство на църкви по българските земи през XIX век отвежда тревненци на много места из Българско, където многократно доказват уменията си в занаята. Майсторите от Генчовската фамилия от тревненските колиби Генчовци оставят и великолепни архитектурни творби. Докато Витановци са и отлични иконописци.          През втората половина на XIX век, поставени в условията на конкуренция на европейски стоки, тревненските резбари са принудени да отстъпват от възрожденските традиции в дърворезбата. Творбите им постепенно губят своята автентичност.
               Марангоз  e остаряло название за майстор на художествена обработка на дърво, резбар. Специфично е за времената до 19 век, когато зографството и резбарството са се развивали заедно и много от добрите майстори иконописци, а също и строители, са се занимавали и с дърворезба. С разрастването на работата им през 19 век се наблюдава и по-тясна специализация.Също както се случва с названието „зограф“ (например при Захари Зограф), някои от майсторите резбари започват да прибавят названието „марангоз“ (или негова производна) към името си, или направо да го приемат за фамилно име. Известни такива резбари са Йонко Матеев-Марангозчията (1813-1891), Генчо Марангозов (1881-1924), Добри Марангозчията, Иван Марангозчето (Иван Христов Стрехулов) и други. Захари Зограф е един от най-известните живописци и резбари в България. Роден е в Самоков. Рисувал е икони в много български църкви и манастири.

image

снимка 5- портрет на Захари Зограф( 1810-1853 г.)
          Самоков се разраства и  се обособява като занаятчийско селище  в годините на турското робство. Първоначално станал околийски, а впоследствие и окръжен център, на който били подвластни днешните Благоевград, Дупница, Разлог, Ихтиман и много други селища.
           През XVIII-XIX в. в Самоков тече  една непрекъсната книжовна и духовна традиция. Неслучайно през Възраждането Самоков акумулира енергия, която води до превръщането му в един от най-големите образователни центрове. Тук по това време има както български училища, така и училища на другите народности. Девическото и Мъжкото училище произвеждат учители за цялата страна. Няма голям български град, където да не е учителствал самоковец. Малко преди Освобождението на България е създадено Богословското рилско училище със средствата на самоковския митрополит Авксентий Велешки – един от водачите на борбите за църковна независимост. И, разбира се, да не забравим създаването на американски евангелски училища, които след това се превръщат в известния Американски колеж, днес в София.
        Тук е открита първата българска печатница на Никола Карастоянов (1828 г.). В края на XVIII и началото на XIX век се формира известната Самоковска художествена (иконописна, живописна и резбарска) школа у нас. В Самоков са се родили или са работили едни от най-известните български зографи - Христо Димитров и неговите синове Димитър и Захари Зограф, Станислав Доспевски, син на Димитър Зограф, Иван и Никола Образописови и др.

снимка 6- голямата чешма-символът на Самоков
             Освен тези две дърворезбарски школи има още три такива в пределите на България под Османско владичество: Банска, Дебърска, Калоферска.

             Дебърската дърворезба е обект на  културен диалог между държави, народности и отделни автори. Според някои изследователи, първите резбари от Дебърската школа са самоуки, но в последствие търпят влияние от декоративното изкуство от италиански и гръцки майстори. Тъй катоград Дебър е на територията на Бивша Югославска Република Македония възниква спор между България, Македония, Гърция и Сърбия чия е школата.За мен вън от съмнение е, че тя е българска. Това се случва в далечните години на 17-19 век, когато българите са още под османско владичество. Влияние върху нея са оказали другите по-горе изброени резбарски школи. Творби на дебърските майстори могат да се видят запазени на териториите на няколко държави – България, Република Македония, Гърция, Румъния, Сърбия, Турция. Това са както иконостаси, амвони, владишки торонове, така и резбовани тавани, врати, сандъци, битови предмети. Дърворезбарството е било занаят и начин на прехрана за цели родове от Западна Македония – Фръчковци, Филиповци, Станишевци, Рензовци, Дичовци. Едни от най-хубавите образци на дебърската резбарска школа са иконостасът в централната църква в Рилския манастир, амвонът и проскинариите във Варненската катедрала “Св. Богордица”, иконостасът в Пазарджишкия храм “Св. Богородица” , иконостасът в църквата “Св. Богородица” в Скопие, в Бигорския манастир, в Струмица, в Пловдив / иконостаси-проскинари “Св. Богородица, “Св. Св. Константин и Елена, “Св. Марина”/, в Прилеп, Охрид, Солунско, Драмско. Тъжен факт е, че създаденото от дебърската школа в софийския храм “Св. Неделя” е унищожено през 1925 г. Иконостасът е бил резбован от Антон Станишев от Тресонче.
              Банската живописна школа възниква наред с Тревненската и Самоковската.
Тома Хаджиикономов Вишанов се приема за неин основопопложник в края на XVIII в. Той е български възрожденски зограф и живописец, оформил в края на XVIII и началото на XIX в. Банската резбарско - живописна школа. Нейни най-видни представители са:  синът му Димитър Молеров и внукът му -  Симеон Молеров. Банско ненапразно се гордее със зографите, родени и творили тук. И Тома Вишанов Молера, и синът му Димитър Молеров са художници от висока класа, успели да избегнат, всеки по свои начин, настъпващите процеси на упадък на православното изкуство.  Тома Вишанов /бащата/ създава прогресивен за времето си сложен стил, както и особени за съвременниците му, трудни за възприемане образи.  Сам или съвместно със сина си, Тома Вишанов е участвал в изографисването на множество храмове и манастири в родния му град Банско ("Света Богородица", "Исус Христос" и др. в църквата "Света Троица", в гробищната църква “Успение Богородично"), в Рилския манастир (в църквата "Покров Богородичен" при постницата "Свети Лука"), църквите в Разлог, Добринище, Осеново, Кюстендил, Бобошево и на други места в Югозападна България.

 




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. indiram - Здравей, Барин!
23.03.2016 22:19
Мислех да прескоча тази ти статия, обаче я прочетох цялата...

Хубаво е да се знаят тези подробности - резбарството...
Като дете, помня една къща в махалата - дърво и дърворезби, и по таваните, отвсякъде... ама всичко ... унищожиха... (Иде ми да псувам)

Поздрави!
цитирай
2. kvg55 - Все още успяваме да запазим възр...
31.03.2016 23:50
Все още успяваме да запазим възрожденското наследство.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 1709783
Постинги: 344
Коментари: 4311
Гласове: 42074
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031