Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2022 20:17 - Основното за България от "История" на Лъв Дякон
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 6772 Коментари: 14 Гласове:
41

Последна промяна: 13.12.2022 20:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                       Лъв Дякон е византийски хронист, живял от 950 г. до 992 г. По това време е управлението на цар Петър I на българския престол и бурните събития, довели по-късно до падането на България под византийска власт. Лъв ДДякон споменава за българите на цели 14 места в своето произведение. Всичко това е очаквано, предвид съседството на Източната Римска империя( Византия) и Първото Българско царство. В последния ( засега) изнесен доклад " Историески сведения за заселването и живота на българите на юг от стара планина" измежду двадесетта хроники съм отделил място на Лъв Дякон. Ето информацията за него:
           "Лъв Дякон e византийски историк от 10 век, описал събитята в периода от 959 г. до 986 г.: войните водени от Византия с арабите, с киевския княз Светослав в България, похода на византийския император Василий ΙΙ Българоубиец в България, обсадата на Средец в 986 г., в която сам е участвал". Описание на събитията от смъртта на император Константин VII Порфирогенит през 959 г. до края на управлението на Йоан I Цимиск през 976 г. Лъв Дякон посвещава основното си произведение - "История", завършено ок. 992: вероятно авторът е искал да доведе историята до своето време (очевидно споменаването на българския поход на Василий е свързано с това), но смъртта, може би, е попречила на реализирането на това намерение. Освен "История", Лъв Дякон написва похвала в чест на Василий II Българоубиец и оставя няколко писма. 
image
             Ето местата, където се споменава за българите:
"1. Маджари преминават Дунава. 2. Никифор Фока отказва да плаща данък на българите. 3. Светослав тръгва на поход срещу българите. 4. За изпратените от България невести. 5. За основаването на българската държава. 6. Светослав превзема Филипопол. 7. Сражение между византийци и руси. 8. За Варда Склир. 9. Поражението на византийските войски при Анхиало. 10. Йоан Цимисхий се готви за поход срещу русите. 11. Падането на Преслав. 12. Битката между византийци и руси. 13. Светослав напуска България. 14. Василий II търпи поражение от българите // 1. Ugri Istrum transeunt. 2. Nichephorus pactum Bulgaris pendere negat. 3. Sphendoslabus contra Bulgaros castra movet. 4. De nuptis e Bulgaris missis. 5. De regno Bulgariae condito. 6. Sphendoslabus Philippopolim expugnat. 7. Romani cum Scythis pugnant. 8. De Barda Sclero. 9. De clade Romanorum in confiniis Anchiali accepta. 10. Joannes contra Scythas bellum parat. 11. Romani Praesthlabam oppugnant. 12. De Romanorum cum Thauroscythis pugna. 13. Sphendoslabus Bulgariam relinguit. 14. Basilius Bulgaroctonos a Bulgaris cladem accipit.
                  Р
омеите се възползват от мира настъпил през 927 година по най- добрия начин. Под предводителството на Никифор II Фока те постигат значителни успехи срещу арабите. Като дори успяват да превземат стратегически важния град Тарс през лятото на 965 година. Този успех е отпразнуван от императора с големи тържества в Константинопол. Именно  по време на едно от тях при Никифор пристига българско пратеничество, което трябвало да събере обичайния данък. Отговорът на василевса е описан от Лъв Дякон по следния начин:

           „Какво означава събирането на този данък, който мизите изискват от ромеите?- гневно се провикнал василевсът, обръщайки се към баща си. – Да не си ме родил роб, без сам да знаеш? И аз, светейшият ромейски василевс, да бъда подвластен на най- бедния и презрян народ, като му плащам данък“.
               Прави впечатление, че българите тук са наречени "мизи". Други летописци ги споменават като "скити" или "власи".
    
image                          "През лятото на 969 година Светослав отново е със своята войска в България. За разлика от първия му поход този има една ясна насоченост- да унищожи българското царство. Край Малък Преслав българската армия се противопоставя на русите, но е разбита. Само този опит за съпротива може да окаже Борис II. Скоро в ръцете на Светослав попада столицата Преслав и цяла Североизточна България. Веднъж станал господар на царството руския княз не закъснява да покаже открито враждебното си отношение спрямо Византия. Той изпраща пратеничество до Йоан Цимисхи с искане ромеите да му отстъпят всички свои европейски територии и да се оттеглят в Азия. На това предложение императорът отговаря с военен поход и не след дълго двете армии се срещат край Аркадиопол (днешен Люлебургас). Резултатът от битката е решителна победа за ромеите. Тази загуба кара Светослав да се оттегли във вътрешността на българската държава.:
          Били сме силен и велик народ, който се споменава навсякъде. Оказали сме влияние върху историята и развитието на народите не само на Балканския полуостров. 
            "Докато императорът(5) бил зает с това, при него дошли пратеници на мизите(6) и му казали, че техният господар иска обичайния данък и затова ги е изпратил сега при него(7). Той пламнал от гняв противно на навика си (защото като човек с твърд характер не се поддавал лесно на гняв) и, ядосан извън всяка мярка, казал с по-висок от обикновения си глас: „Позорно е сега за ромеите, ако те, които победиха с оръжие всички свои противници, трябва да плащат данък като роби на един беден и при това презрян скитски народ.“ След това се обърнал към своя родител Варда, който заседавал в това време заедно с него, понеже бил провъзгласен за кесар, и го запитал в недоумение: „Какво означава събирането на този данък, който мизите изискват от ромеите? Да не си ме родил роб, без сам да знаеш? И аз, светейшият ромейски император, да бъда подвластен на най-бедния и презрян народ, като му плащам данък“. След това заповядал да набият пратениците и им казал: „Вървете си и обадете на вашия господар, облечения в кожух кожогризец(8): „Всесилният и велик ромейски император ще дойде веднага в страната ти и ще ти плати целия данък; така ще се научиш ти, трижди роб по прадеди, да признаваш за господари ромейските владетели, а не да искаш данък от тях като от роби“. С тези думи той ги изпратил да се върнат в страната си, а после с добре подготвена войска тръгнал на поход срещу мизите и превзел още с първо нападение близките до ромейската граница крепости(9). Но като разгледал страната, император Никифор видял, че тя е обширна и стръмна страна (защото, да се изразим поетически, в страната на мизите „Злини върху злини връхлитат"10); там теснини и пропасти се редуват с гори и храсталаци, а след тях пък идат усои и мочурища; страната е извънредно богата с води, много гориста и оградена отвред с непроходими планини; разположена е край Хемус и Родопа и се напоява от големи реки. Император Никифор, като видял това, сметнал, че не трябва да води ромейската войска в безредие през тези опасни места, за да не би да я предаде на мизите да я изколят като добитък. След това удостоил с чин патриций и известния Калокир11, буен и смел човек, и го изпратил при тавроскитите12, наричани в обикновения говор „Рос“. Той му дал около петнадесет кентинарии злато13, за да го разпредели между тях и да ги склони да отидат в страната на мизите, за да я завладеят. Калокир побързал да отиде при тавроскитите".
                 Цитираното е от моя доклад, изнесен пред филиала на Тракийския университет във Варна, музея на нова история на Варна
                       Цар 
Петър I приел тия условия, макар второто от тях да не бил в състояние да изпълни. Маджарските нападения продължавали както и по-рано и, поради разстроената военна сила на царството, той не можел да запази от тях дори собствената си страна, а камо ли владенията на империята. Поради това той се обърнал за съдействие към цариградското правителство, но там, премного заети с работите на Изток, оставили без внимание неговите постъпки. Тогава, за да спаси от по-нататъшно разорение народа си, той сключил с маджарите спогодба, според която се задължавал да не им пречи, когато те през България налитали върху византийските области. Срещу това те от своя страна обещавали да щадят българските земи.
        "Във Византия виждали съвсем ясно военното безсилие на своя балкански съсед и очаквали само сгодното време, за да си разчистят сметките с него. Развръзката скоро настъпила. Когато в края на 966 г. в Цариград празнували една голяма победа над арабите, явило се българско посолство, за да иска уговорения данък. Тогава разгневеният Никифор заповядал да набият пратениците и ги отпратил със заканата, че сам ще дойде в земята им, за да плати това, което заслужавали. И наистина през пролетта на 967 г. той нахлул с войските си в България. Но, съобщава неговият съвременник Лъв Дякон, когато видял българската земя с нейните планини, той се стреснал пред опасностите, които тук го очаквали, и решил да действува по друг начин. Той се върнал в Цариград и оттам се обърнал към руския княз Светослава с предложение да нападне българите от север. За тая цел бил изпратен в Киев някой си Калокир, син на византийския управител в Херсон. За услугата, която се искала от него, на Светослава били дадени 15 кантара злато (около 110 хиляди жълтици)".
            „Историята“ на Лъв Дякон в 10 книги описва събития – но съдържа редица екскурзии в миналото и факти от преди – когато най-вероятно е съставена. Лъв е първият, който пише от 7 век, имитирайки „Историята“ на Тукидид и използвайки класическия език. Той също така черпи от по-късните класически историци на античността, особено от Агатия. За разлика от по-ранните историци и редица съвременници, Лъв Дяконът не е обикновен летописец и съставител, а се опитва да даде своя собствена оценка на събитията и да определи техните причини и последици, което е улеснено от избрания от него жанр на историческия разказ. Лъв Дякон противопоставя славните дни на Никифор Фока и Йоан Цимискис с неуспешното начало на управлението на Василий II. Следователно, вероятно, по време на неговото управление ръкописът никога не е публикуван и продължаването му, след като самият автор го смята за преждевременно, очаквайки неизбежното падане на Василий в резултат на бунтове, което не се случи.
 image
           Една карта на ългария, за която е останал само споменът. 
           "Духът на император Йоан бил смутен от много тревоги; Три пътеки лежаха пред него и той не знаеше по кой да поеме, за да не се отклони от правилната посока. Липсата на хранителни запаси и гладът, който се разпространи навсякъде, поглъща римската държава вече трета година; нищо добро не беше застрашено от нашествието на Рос, което не предвещаваше нищо добро; картагенците и арабите възнамерявали да атакуват Сирийска Антиохия, която току-що била завладяна от римляните. Що се отнася до непреодолимото зло на глада, [Йоан] благоразумно прекъсна влиянието на това бедствие чрез бързо снабдяване с доставки от всички пристанища. Той спря нашествието на агаряните с помощта на източната армия под командването на патриция Николай, който, бидейки придворен евнух на суверена, натрупа опит във военните дела чрез много старание.
И с катархона на войските на Рос, Сфендослав, той реши да преговаря. И така [Йоан] изпрати посланици при него с искане, след като получи наградата, обещана от император Никифор за нападението на мизианците, той се оттегли в своите области и в Кимерийския Босфор, оставяйки Мизия, която принадлежи на римляните и отдавна се смята за част от Македония. Защото казват, че мисяните, като се заселили от северните Котраги, Хазари и Хунави, напуснали родните си места и, скитайки из Европа, завзели този [район] по времето на Константин, който тогава управлявал римляните, наречен Погонат, и заселил се в него; С името на техния прародител Българ страната започва да се нарича България."
          По време на неговият живот киевския княз Светослав воюва с Византия и България. Той влиза във Велики Преслав. На връщане си е получил заслуженото от печенегите- наши традиционни съюзници, с които само отначало воюваме. По-нататък цар Самуил повежда българския народ в една битка за оцеляване срещу империята, продължила около 4 десетилетия. Падането на Първото Българско царство не става лесно.  От едната страна е цар Самуил, от другата- император Василий II Българоубиец( на двете снимки долу).
      
              

  

 image

 image
             Нарушен е близо 40-годишния мирен период с Източната Римска империя. Тя именно е била основния ни противник дълги години.
         "Като научили за похода [на римляните], тавро-скитите отделили една част от армията си, прикрепили към нея голям брой хуни и мисяни и ги изпратили срещу римляните. Щом майстор Варда, който винаги е бил храбър и решителен човек, а по това време особено пламнал от гняв и страстна смелост, узнал за нападението на враговете, той събрал около себе си отряд от избрани воини и набързо тръгнал на бой; извикайки Йоан Алакас, той го изпрати на разузнаване със заповед да провери [армията] на скитите, да разбере броя им, мястото, където са се заселили, както и какво правят. Цялата тази информация [Джон] трябваше да му изпрати възможно най-скоро, за да може да подготви и подреди войниците за битка."
Из книга 12 от "История"
        "Йоан с избрани ездачи бързо язди към [лагера] на скитите; на следващия ден той изпрати [войн] при господаря, подканвайки го да дойде с цялата армия, тъй като скитите не бяха далеч, много близо. Като чу тази новина, [Варда] раздели фалангата на три части и заповяда на една от тях да следват точно зад него в центъра, а другите две да се скрият настрани, в горите, и да скочат от засадата, щом чуят звукът на тръба, призоваваща за битка. След като даде тези заповеди на лохагите, той се втурна право към скитите. Последва разгорещена битка, вражеската армия значително превъзхожда [армията на римляните] - те имаха повече от тридесет хиляди, а господарят, като брои заедно с тези, които бяха в засада, не повече от десет хиляди. Битката вече вървеше и най-смелите воини загиваха от двете страни, И тогава, казват, някакъв скит, хвалещ се със силата и мощта си на тялото си, изскочи напред от фалангата на заобикалящите го конници, препусна в галоп към Варда и го удари с меча си по шлема. Но ударът беше неуспешен: острието на меча, удряйки твърдта на шлема, се наведе и се изплъзна настрани. Тогава патриций Константин, брат на Варда, млад мъж, чиято брадичка едва се виждаше, но с огромен ръст и непобедима, непреодолима сила, извади меча си и нападна скита. Той се страхуваше от настъплението на Константин и избяга от удара, като се облегна на крупа на коня. Ударът падна върху врата на коня, а главата му отлетя настрани; скитът заедно с коня паднал на земята и бил намушкан до смърт от Константин."
       image     
        "
50 години след тази битка Лъв Дякон пише: „И днес още може да се видят купищата кости на позорно изкланата бягаща ромейска войска.“ Мястото, за което говори ромейският хронист е в полето край Ахелой"
        Отнася се за битката при Ахелой от 917 г. на Цар Симеон Велики.
         "Първата българска държава (на старобългарски), First Bulgarian Empire), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – империя, просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на българите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия де факто признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век, се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление. Тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в съвременната българска народност (за разлика от прабългарската), общият език на която се развива въз основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от българите и славяните „Цариград“). Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г."
             Тук Лъв Дякон накратко и сбито описва основните събития от Първата Българска държава. 
          Отделено е място и на победата на цар Самуил над Василий Българо
убиец при Траянови врата през 986 г.

 
            „След като премина тесните и стръмни пътеки, императорът стигна до Сердика. Там построи военен лагер и обгради града. Държа го обсаден в продължение на двадесет дни, но нищо не можа да направи, понеже войската се беше отдала на леност и безделие поради неспособността на военачалниците. Най- напред, когато войниците бяха излезли за сено и фураж от стана, мизите ги нападнаха из засада, извършиха голяма сеч и отвлякоха много впрегатни животни и коне. След това, стенобойните и другите машини не свършиха никаква работа поради неопитността на онези, които ги бяха доближили до стените и неприятелите.“
        След това разказът на Лъв Дякон описва оттеглянето на ромеите поради липсата на припаси и безперспективността на начинанието. Йоан Скилица на свой ред също пише за византийското оттегляне, но по причина на слух, свързан с приближаването на Самуил и голяма войска в тила на ромеите.
             Това са местата и събитията, споменати и описани от византийския хронист Лъв Дякон( 950-992 г.) 




Гласувай:
41



1. gardener - Здравейте, ще си позволя да напиша коментар по темата, въпреки, че не ми е тема
13.12.2022 20:43
Онези години за България (тук ще се опитам да се направя несериозно на безсмъртен), бяха много лоши, но бяха лоши и за Византия, както започват да я наричат горе-долу от тогава. Що за птичка е Василий 2 - много гадна и много мръсна, но много страдала. Майка интригантка и обикновена ... простачка, от малко лайненце Василий има нелека съдба, съправлява с брат си и става уж царче още на 2 годинки, а на около ... 10 е вече и император, но пък има сериозно вътрешно "текучество" на императори и мераклии за императори по това време. С триста зора, все пак успява да се наложи без особена помощ на останалите(роднини и царедворци) и израства гадно вълче, което случайно не убиват в няколко преврата и въстания, сериозни кланета в Константинопол. Родата го ползва за чучело, мислейки, че ще го води за носа, както братчето му - пълен провал, дебелак, курвар и нищоделец. Това зверче има един също гаден момент, при една обсада, заповядва да режат главите на убитите, които е докопал и им изстрелва главите в обсадения град. Пълен изрод на български - от 15 000 души остава с едно око около 150 и напълно слепи 14 850 българи, наши сънародници. По негово време се налага традицията да се наема армия, а не да се обучава в традициите на собствено развитие. Всъщност, на този изрод, най-голямата грешка е, че се бори с опитите на местните благородници да станат самостоятелни и се стреми да запази, вече остарелия вид империя, която е обречена, ако продължава да се развива по този начин, т.е. опитва се да създаде абсолютна монархия, без Византия да е извървяла пътя на Франция до това и империята им срутва има няма 300-350 години по-късно напълно. Какво е можело да направим - пари и участие в интригите с цел да си подкрепим някой по-обтекаем за България бъдещ император, подобен на следходника му - брат. Василий 2 умря на път за ... военна кампания в Сицилия, ако не греша, малко преди да се качи на кораба. Бедна България и тогава и днес, не може да се отърве от прости управници - недалновидни...
цитирай
2. barin - Здравей, приятелю. Василий II Б...
13.12.2022 20:51
Здравей, приятелю. Василий II Българоубиеца е една от най-черните за нас личности. Той е извадил късмет още при битката при прохода Траянови врата, където е останал жив. Ако беше загинал в нея друга щеше да е съдбата на България. Умира през 1025 г., но не си спомням къде и как. Прекалено много се е задържал на престола- почто половин век.
Поздрави!
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, Адаш! Със смесени чу...
14.12.2022 10:13
Здравей, Адаш!
Със смесени чувства съм от написаното , приписвано на Лъв Дякон все пак си личи ,че ръкописът му е редактиран при по- късни преводи и преписи! Има смедсване на римляни-ромеи с византийци Манипулация е и смесването но разнороднито населеление и приписването на славянски език, възприет и от Бълтарите Абсурд е ,да е писал ,че сме ханство Дюканж е ползвал труда му, никъде не пише подобно нещо! Ханството е резултат от късен, манипулиран препис
Но, дори и изкривена информация за нас, все пак е извор
Защо да сме презрян народ? Загатнал е вината на Петър Първи, който ,като днес, е оставил държавата без армия Кой да я защитава в такъв случай Не е описал и обединението на Българи и руси в края, което говори много

Поздравления за постинга! Критиката не е към тебе или към Лъв Дякон Ти си добросъвестен, даваш точно наличното!
Лъв Дякон също няма вина, не може да се защити от късни манипулатори!
Все пак, това е мое мнение!

Хубав ден, Адаш!
цитирай
4. barin - Здравей, Адаш. Лъв Дякон е писал ...
14.12.2022 13:14
Здравей, Адаш. Лъв Дякон е писал много за българите. Може да е преиначил някои събития, но други не е било възможно. Аз съм публикувал само част от написаното от него. Били сме фактор не само в балканския регион.
Поздрави!
цитирай
5. leonleonovpom2 - Здравей отново, Адаш!
14.12.2022 13:37
Друго исках да кажа, Адаш Че е редактиран при преписи и преводи. Удобно! Най- очевидното е византийци! Е,няма такова понятие в десети век

Хубав ден!
цитирай
6. iliyanv - Фифи,
14.12.2022 18:03
българския превод на Генова Цанкова-Петкова за генезиса на мизийците е неверен и е откраднат 100% от руския превод на Дякон. Ето го на английски език и естествено няма нищо общо с бозата на Цанкова:""For it is said that the Mysians, who were colonists of the Hyperborean Kotragoi, Khazars, and Χουvαβςv, migrated from their own territory, wandered into Europe, and occupied and settled this land, when Constantine, with the sobriquet Pogonatos, was emperor of the Romans; they called the land Bulgaria after the name of their chieftain, Boulgaros."
цитирай
7. barin - Благодаря, Илияне. Ще си го прочета ...
14.12.2022 18:23
Благодаря, Илияне. Ще си го прочета и преведа.
Поздрави!
цитирай
8. mt46 - https://istorianasveta.eu/%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8/ct-menu-item-11/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D
15.12.2022 17:31
Добре, Барин... Обаче в научна статия е редно, коректно да посочиш източниците, които си използвал...
цитирай
9. barin - Нали съм ги посочил и поставил в к...
15.12.2022 18:35
Нали съм ги посочил и поставил в кавички взетите от други места. Това не е доклад пред конференция. Дори след всяко съм написал коментар и мое виждане, както обикновено правя. Ще видя на посоченото от теб място какво пише.
Поздрави!
цитирай
10. monarh1991 - Здравей, Ванка!
16.12.2022 13:28
Имам ,,Подбрани извори за историята на Византия", включва и ,,История" на Лъв Дякон за превземането на Преслав и битката при Траянови врата. Сега като си написал откъса за опита на русина да убие Варда, си го спомних, четох го преди много години. Поздрави за положения труд!
цитирай
11. barin - Благодаря, Монка. Ясно личи отн...
16.12.2022 17:06
Благодаря, Монка. Ясно личи отношението към българите. Ако имаше наши запазени летописи много факти от историята щяха да са ясни. Може би по- малко моменти щяха да се оспорват.
Поздрави!
цитирай
12. zaw12929 - ТОГАВИ И ДНЕС ВАЖЕН Е ВОДАЧА ЗА ГРУПА ...
19.12.2022 12:32
ТОГАВИ И ДНЕС ВАЖЕН Е ВОДАЧА ЗА ГРУПА ЛИ Е ИЛИ ЗА НАРОДА СИ
цитирай
13. barin - Здравей, Зав. Без водач не става.
19.12.2022 15:01
Здравей, Зав. Без водач не става.
цитирай
14. vitalian4v - Бих искал
08.01.2023 22:24
iliyanv написа:
българския превод на Генова Цанкова-Петкова за генезиса на мизийците е неверен и е откраднат 100% от руския превод на Дякон. Ето го на английски език и естествено няма нищо общо с бозата на Цанкова:""For it is said that the Mysians, who were colonists of the Hyperborean Kotragoi, Khazars, and Χουvαβςv, migrated from their own territory, wandered into Europe, and occupied and settled this land, when Constantine, with the sobriquet Pogonatos, was emperor of the Romans; they called the land Bulgaria after the name of their chieftain, Boulgaros."

Бих искал (ако е от интернет версия) да получа линк към този превод. Доста интересен е и бих желал да го прочета. Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3795132
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67550
Календар
«  Юни, 2024  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930