Човек често забравя своята същност и роля в историята на този свят. А модерният човек вече тотално е отрекъл своята роля в историята и самата история като такава. Глобално явление е, вярване и начин на живот е безвремието, вярата в безалтернативността на статуквото - статукво, подкрепяно от голяма маса абравили същността и ролята си човеци - едно самозабравило се статукво, което убедително - ден след ден, проповядва, оповаващо се на безхаберието и безгрижието на подопечния си плебс, че историята е вече минало, е ние сме достигнали нейния край и че вече живеем в блаженството на настъпилото безвремие. Това е световен, не локален феномен. Хората са забравили и са отрекли фактът, че човекът е инсторическо същество - то живее в историята и тя живее в него. Човекът, най-добре синтезирал тази истина е, според мен, Васил Левски с прословутият си, но и също толкова неразбран цитат - "ние сме във времето и то е в нас. Ние него обръщаме и то нас обръща". В този кратък и важен, но и неразбран цитат се помещава цялата истина на човешкото битие. Под "ние" и "нас" трябва да се разбира - човеците. А под "времето" трябва да се разбира самата история. Човек живее във времето - в историята - човекът е този, който създава промяна в битието си и това на света и по този начин създава история, а историята от своя страна формира бъдещите порядки и обстоятелства при които ще живеят човеците, които са все още неродени. Всяко едно действие отеква във вечността и то има своите последици. Човекът е единственото същество на този свят, което е способно да има такава двустранна връзка с времето - от една страна човек променя времето, обръща неговият ход и твори история, а от друга страна точно това време и тази история му поставя предпоставките за това му действие - времето не ни чака - то ни притиска да го променим и ние го променяме.

Този факт обаче е толкова чужд на днешният човек, който отдал се на повсеместният хедонизъм е забравил, че има малко отредено време на този свят. Днешният човек е забравил за смъртта - той я отрича и не мисли за нея поради страх от нея и затова измисля какво ли не за да не се сблъска с нейната неизбежност. Модерният човек сам създаде изкуственото си безвремие с тази надежда, че то ще спре ходът на историята и това ще му донесе безсмъртие...поне за кратко. "Momento Mori" е вече табу в нашата глобализирана "култура" и модус операнди. Човекът сам се отказа от връзката си с миналото, историята и бъдещето и именно заради това нашият свят се разпада. Отказът от призванието да променяш историята те убива човеко. Точно днес, когато времената са епохални - ти си абдикирал от контролът си върху тях.

Най-често това се случва през призмата на нихилизма, която гласи, че всичко е безсмислено - най-вече историята и нейната значимост.

Затова, за да докажа нейната безусловна значимост и тежест ще разкажа една история. Ще дам пример. Ще разкажа как миналото определя настоящето, а дано чрез нея покажа и как настоящето определя бъдещето...

-Всичко започна с един простичък въпрос - "откъде идвам аз?" - това започна всичко - дългогодишен процес на търсене на истината, дългогодишен труд - труд и мъки, всички те посветени не просто на мен самият - години посветени на моята Родина, посветени на Истината. Този процес все още продължава, този ми труд е и мисията на която посветих живота си. Но по този път, посветен на нещо повече от самия себе си - открих себе си, открих корените си. Този пример и ще разкажа тук.

Моят род произлиза от две села намиращи в югоизточна България и по-точно Хасковска област - с.Добрич и с.Горски Извор. Нека започна с историята как съм се появил аз - благодарение на приемствеността на хиляди поколения и епохалните исторически събития довели до създаване на иначе незнайното и малко Хасковско село Добрич.

Далеч в миналото на България, по време на царуването ан великият Иван Асен II. Всички знаем за битката при р.Клокотница и българската победа, всички знаем за последвалите геополитически последици, но малцина знаят за последиците за обикновените хора. Аз, смея да твърдя, знам. След победата си при р.Клокотница, цар Иван Асен II, поне в началото, все още се е боял от евентуална бъдеща атака на неприятелски страни от същото това място, именно затова той разпоредил гарнизон от търновски войници да останат на страж северно от р.Клокотница. Гарнизонът отишъл, настанил се на уреченото място (тогава гора) и разпънал лагер там. Годините обаче минавали, а нападение така и не идвало. Царят обаче не отзовал войниците - те били просто забравени там. Тогава войниците решили да изпращат - поетапно - хора на север в Търново и околията му и да събират семействата и покъшнината си. Така, малко-по-малко се образувало и село Добрич - кръстено на гарнизонния военачалник - навярно Добри или Добрич по име. От това село е и моят дядо по бащина линия - Бог да го прости! Той се запознал с баба ми, която пък е от съседното село - Горски Извор. Това село пък е създадено от българи бегълци от беломорието. Историята на българите заселили днешният Г. Извор датира от първите османски набези по българското беломорие от XIII-XIV век. След много битки, грабежи, кланета и кръв, тези мои предци тръгнали да търсят спасение на север. Открили и мястото - Гора, през която текъл извор - заселили мястото - и оттам дошло и името му Горски Извор.

Поуките, а те са две от тази история, са следните - историята е жива и тя живее в нас и също, че историята не е нещо чуждо нам, а че сме свързани и обвързани от приемно-следствените връзки от миналото, формиращи нашето настояще.

С други думи, за да олицетворя по-просто през този пример аргумента си, ще го кажа така - АКо не бе битката при р.Клокотница и последвалото го царско решение за разполагане на гарнизон там, както и бягството на предците ми от беломорието - мен сега нямаше да ме има.

Същото важи и за реките от кръв проляти от българите в името на освобождението и националното ни обединение, България, ние, регионът и дори светът нямаше да бъдат такива.

Това, което се е случило преди хиляди години, можем да считаме за родоначален момент и събитие както на нас самите - индивидуално, така и колективно - народно.Трудът, битът, борбите, премеждията и историята на предците ни - и то поколения българи - има директна връзка с нас, а ние от своя страна играем същата, или подобна на тяхната роля за идните поколения.
Ние имаме директна връзка - кръвна, историческа и духовна връзка с миналото на рода и родината си.

Имайки предвид непрекъсвалата приемственост от историята до ден днешен, то можем смело да твърдим, че тя има директно отношение към нас и нашият живот днес. Именно затова е престъпно да го забравяме и отричаме.

Но нека не се спираме само на такива големи, колосални и велики примери, има и по-малки примери за тежестта на неспирния поток на историята - време. Ами нашите директни предци? Два примера - спогодбата между Царство България и Кралство Румъния за връщането на Южна Добруджа? Има още живи свидетели на този момент - Добрич, Силистра, Тутракан, Каварна щяха все още да са румънски, а ние да ги считаме за чужди градове ако не беше силната воля и решителни действия на нашите дядовци и пра-дядовци.

Ами ние самите?

Живеем в сгради, градове и села строени от хората преди нас - в някои случаи строени буквално от нашите бащи и дядовци. Дори най-малкото събитие като едно запознанство има своите вековни последици - за да ни има нас тук сега някой се е срещнал с някого преди хиляди години. А специално за нас катп народ - ако не бе Авитохол България нямаше никога да съществува. Без въстанниците и опълченците пък самият ни народ нямаше вече да го има - щеше да бъде изтребен до последният българин.

Всичко на този свят е една постоянно пишеща се история базирана на причинно-следствените връзки още от зората на човечеството, през събитията отпреди сто години и нашите решения днес, които ще определят бъдещето за още 100-300-1000 години!

Живеем в епохални времена!
Живеем във времена на глобална промяна и нестабилност, а не сме подготвени!
Живеем в собственото си безвремие - ден да мине - ден за ден! Като животни!

Няма значение утре дали ще съм зле, важното е днес да мине и да съм добре сега! - Това е животът на милиарди по света. България не е изключение. Те занемаряват душите си, телата си, животите и бъдещето си в илюзията на безвремието...а времето тече и се изсипва през пръстите ни, без да чака нас и без да сме способни да го задържим и върнем.

Станали сме наблюдатели на собствената си съдба - не участваме в нея - не - ние просто чакаме животът да се случи на нас, а не ние на него. Пропилян живот е това!

Изгубили сме духа и волята си за живот. В нас вече няма борба - не! В нас има бездънна и мрачна яма, която погубва душите ни! Останали сме празни! Излезте навън и вижте - колко човеци виждате? Малко. А колко тела без души? Огледайте се! Вече никой не се бори и не работи за нещо висше... Всеки живурка жалкия си и лишен от смисъл живот само защото се е родил.

Събитията на историята ни се случват като на наблюдатели, времето ни зова да участваме, а ние сме се оставили неподготвени - жертвено агне на повсеместната и колективна апатия, абдикация, безнадеждност и безвремие, които сами сме си наложили...

Може би историята наистина е стигнала своя свършек - гибелта на човешкия дух...?

Но аз знам иначе - историята няма да приключи докато Бог сам не реши. Дотогава - борба, жар, силен дух...

Историята ни поднася епохални събития, за които не сме готови, и за които няма волята и желанието да променим.Светът се руши не от злите постъпки на някои, а от масовото безучастие на потъналото в измамно безвремие мнозинство.

Борба, жар, силен дух.

-Борба, жар и силен дух каквито повечето от нас нямат!

Съвременният човек, потънал в блатото на изкуствено "богатство", измамен лукс, крехък "мир" и лицемерно безвремие се е превърнал в един дебил, неспособен нито на логическа мисъл, нито изобщо на изкуството на разсъждението, или на изкуството на живота. Той е станал един самозабравил се, подигравателен, нагъл и арогантен тип с облъчено съзнание и промит мозък, които до такава степен са го зомбирали, че не бих се изненадал ако в главата му е останала една единствена мозъчна клетка, която води война със самата себе си... 
Днешният човек е повярвал, че е едва ли не някоя аристократична особа, на която се дължи безусловно подчинение, чиито права са безгранични, а за лична отговорност не може да става и дума! Личната отговорност се свежда до присвояване чуждите заслуги като за свои, или преувеличаване на собствените си възможности и успехи. И докато този тип съвременен човек е обладан от измамното безвремие със своя кратък и фалшив мир насред война, обгърнати във всякакъв вид разсейващи вниманието дебилски развлечения, услуги и технологии, то има и друг тип съвременни безвременници. Онзи тип индивиди вкопчили се в мизерното си битие превърнали абсолютно всеки аспект не само от своя личен, но и от обществения и държавен живот в един най-долен битовизъм свеждащ се единствено до животински инстинкти. Жаждата за богатства и скотоумието на битовизма, измамният мир и лицемерната слободия, охолството на прахосничеството и редът на безотговорността, сатанинската комбина на хедонизма и нихилизма създадоха едно фалшиво безвремие лишено от всякаква цел, всякакви принципи, всякакъв смисъл и причина за съществуванието си, но пък за сметка на това "спаси", макар и временно, това "човечество" от смъртта - тя бе забравена, преходността - убита, отговорността за последиците за векове напред от действията ни - погребана.

И ако това е нормата и да си нормален е това, то нека аз съм луд и деликвент!

Хора - събуждайте се, защото - "времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме."

Ако пък ли не го направите - то не се учудвайте и обиждайте когато ви третират като животни - защото сте такива.

Абдикация от подобни мащаби е престъпна и равна на повсеместно самоубийство!

Не само затриваме прогресът от всички усилия на хиляди поколения преди нас, но и перманентно разрушаваме бъдещето си. Със сегашното си настояще ние рушим самите основи на човешкото съществуване и самият свят!

Беззаконията ни са огромни.

Времето и неговият Дух - Духът на времето вика към съвременният човек - зове го към действие - в света се разразява война, икономическа криза, геополитически промени, демографски промени, устоите на света се движат, основите рухват, а човекът дори не иска да гледа и чуе - той живурка в своята фалшива зона на комфорт докато настъпи и моментът на падението - тогава никой няма да бъде забравен и подминат от историята, която човекът забрави - тя ще го погуби. Мнозина няма да оцелеят - нито физически, нито духовно. Историята има навикът да повтаря събитията от миналото, но в много по-катастрофални мащаби. Историята никога не спи. Времето винаги тече.