В историята има много кръстоносни походи. Те започват от призива на папа Урбан Ii през 1095 г. През следващата 1096 г. се сформира армия, която тръгва да освобождава Божи гроб. Формален повод за самото започване на Първия кръстоносен поход е едно писмо на византийския император Алексий І Комнин.През 1077 г. падат Никея и Йерусалим. Никея се превръща в център на Румския султанат. Продължават и нападенията на печенезите, а средиземноморските райони са нападнати от пирати. В същото време християните на Иберийския полуостров предприемат все по-успешни атаки срещу разпадащите се емирства. Папството се чувства достатъчно силно за да поеме грижата за християнските светини на Изток. Свиканият на 24 ноември 1095 г. събор в Клермон следва този, който папа Урбан ІІ свиква 6 месеца по-рано в Пиаченца – на него е лансирана идеяна за помощ на Византия и атака срещу неверниците в Светите земи. През есента на 1095 год. на събора в Пиаченца се представили пред папа Урбан II (1088—1099) пратеници от византийския император и заявили, че последният искал да „ангажира мнозина, които да се задължат с клетва да отидат на помощ на Алексий I“. Макар в Пиачен­ца да не станало дума за кръстоносен поход, обаче Урбан II, който бил проникнат от идеите на своя предшественик Григорий VII, напълно одобрил и усвоил неговите планове: той сполучил да създаде не само между своите съотечестве­ници — френците, но и в цяла западна Европа духовно-войнствено настроение против владетелите на Иерусалим за освобождението на Гроба Господен. Първият Кръстоносен поход продължава до 1102 г.  Обаче византийският император тогава не мислил още, че той с това си пред­ложение навличал нови беди върху империята; но той още в началото на кръстоносните походи съзнал своята грешка. „С голямо учудване и безпокойствие той посрещнал изве­стието за необикновеното и устроено при съдействието на папата движение през лятото на 1095 год., което обхва­щало все по-големи народни маси от запад“. Алексий I съвсем не това очаквал от запад, още повече, че е минала Схизмата( разделянето на западната  от източната църкви. Причината византийския император  да потърси помощ е поражението, което претърпял от селджукския султан Арп Арслан през 1071 г. при Манцикерт. Битката при Манцикерт (днес - турският град Малазгирт) се провежда на 25-26 август 1071 г. 

             Селджукските турци нанасят тежко поражение на византийците, въпреки численото им превъзходство. В битката при Манцикерт Селджукските турци вземат превес във войните с Византийската империя. Единственият случай в историята, когато византийски император попада в плене тук: Роман IV Диоген успява да откупи живота си само чрез сериозни териториални отстъпки. Това е важна битка, която е дала отражение върху последствията на много държави. В критичната минута през 1091 год. Европа не му оказала никаква помощ, а сега, когато той дори сам е могъл да се разправи с не­приятеля, идела грамадна войска, която няколко пъти над­минавала византийската армия. Императорът се надявал, че западните народи ще го пожалят и ще му изпратят един отряд, който ще влезе като част в неговата армия и който той ще държи в пълна покорност. Излязло обаче не това, което се очаквало: оттука и произлезли взаимните недоразумения и недоумения, които стрували на империята не малко жертви. Но първите печални резултати от грешката на императора било съдено да изпита Балканският полуостров , и в частност България и българският народ.

              Първият кръстоносен поход е обявен на 27 ноември 1095 година от папа Урбан II на Клермонския събор с цел да се отнеме свещеният град Йерусалим и християнските Свети земи от мюсюлманите. Започнал като призив за помощ, той бързо се превръща в цяла миграция и завоевание на територии извън Европа. Както рицари, така и селяни, от различни страни на Западна Европа, без особено централно ръководство, поемат по суша и море към Йерусалим и превземат града през юли 1099 г. На 27 ноември 1095 г. Папа Урбан II призовава за кръстоносен поход (на арабски: al-Hurub al-Salibiyya, "Войни на кръста") в известна реч в Съвета на Клермон. Въпреки че неговите истински думи са били изгубени, традицията е, че той е толкова убедителен, че публиката извика в отговор "Deus vult! Deus vult!" ("Бог го пожелава"). Урбан по-рано уредил, че Реймънд, граф на Тулуза (също и на Сейнт Джайлс), ще се включи доброволно да поеме кръста тогава и там и предложи на други участници две важни отстъпки: защита на имотите вкъщи, докато бяха изчезнали техните грехове. Подбужданията за други европейци бяха също толкова големи: на бежанците им беше разрешено да напуснат земята, на която бяха обвързани, гражданите бяха освободени от данъци, на длъжниците им беше даден мораториум върху лихвите, бяха освободени затворниците, смените на смъртните присъди и много други. Маршрутът е определен според системата от пътища, използвани до този момент от поклоници и търговци. Идващите от Лотарингия, Фландрия и Пикардия, обикновено трябва да следват пътя по бреговете на Рейн, долината на Некар, да стигнат до Дунав близо до Регенсбург и да се спуснат по реката чак до границата на Унгарското кралство, да влязат на византийска територия, да прекосят България, която по това време е подчинена на Византия. Тези от средна Франция поемат по традиционния за поклониците в Рим път за да достигнат до Адриатическо море и отвъд него до Дурацо, отправна точка за римската Вия Егнация, който път следват чак до Константинопол. Последната част от трасето (от Дурацо до Константинопол) съвпада с пътя на норманите от Южна Италия. Провансалците избират по-малко използван път: този, който от Ломбардия и Фриул ги превежда през Хърватия, докато стигнат до античния път  Виа Егнация.
                  Водачи на Първия кръстоносен поход са Петър Отшелника и Валтер Голтака( на снимките долу)




                 Първи потеглят Пиер Пустинника и Валтер Голтака, те са начело на близо 100000 души от градската беднота и селяни, които са слабо въоръжени и с ограничени военни умения. Преминавайки през Унгария и други места те се отдават на грабежи и безчинства. Когато стигат пред Константинопол, императора ужасен ги прехвърля бързо в Мала Азия, там са разбити от селджуците на Килидж Арслан. Походът на благородниците е предвождан от нормански, френски, фламандски,лотарингски и провансалски рицари, между тях са Готфрид Буйонски водач на лотарингците, Раймонд водач на провансалците и Боемунд водач на норманите от Сицилия. Кръстоносната армия тръгвайки от Европа по различни пътища се събира пред Константинопол в края на 1096г. Пристигнали без достатъчно храна и провизии, кръстоносците са принудени да искат подкрепа от византийския император . Алексий I се съгласява, като поставя условие рицарите да положат клетва за вярност homagium,като трябва да предадат на Византия всички земи и градове отнети обратно от селджукските турци. Нямайки друг избор кръстоносците се съгласяват. 

            
                  Пиер Отшелника получава благословията на папа Урбан II, облича бедняшкото си расо, яхва магаре, и с разпятие в ръце за съвсем кратко време събира многохилядна армия от последователи. Стихийно събраните в отряди хора са странна смесица от градски бедняци, пройдохи и несретници, бедни рицари и крепостни селяни – все хора, които просто нямат какво повече да загубят, освен живота си. Последиците от “Кръстоносен поход 0.0” са печални. “Войските” на Пиер Отшелника много бързо остават без храна и се впускат в безобразни грабежи по пътя си. По някакво чудо все пак успяват да стигнат до Константинопол, където зле въоръжената армия на Пиер е унищожена от конницата на селджуките. Пиер успява да избяга и дори по-късно стига до Йерусалим. Но това става едва, след като сериозната армия на рицарите Христови превзема през юли 1099 година Светия град.

                      На картата- пътят на Първия Кръстоносен поход.
            За нас  българите най-известен е Четвъртия Кръстоносен поход, при който цар Калоян разбива и пленява император Балдуин Фландърски. 
                Кръстоносците се натъкват на упоритата съпротива на селджукския управител на крепостта. Боемунд все пак успява с хитрост и предателство отвътре да превземе Антиохия, само за да се окаже обсаден вътре в крепостта от обединената войска на персийския селджук Курбука. Войската на Боемунд е изтощена и гладна, мнозина са болни заради лошата хигиена. Деморализираните кръстоносци се нуждаят от чудо. И то идва в лицето на провансалския свещеник Пиер Берталеми. Той заявява,че е имал видение – в съня му се явил апостол Андрей и му заповядал да открие копието, с което римският легионер Лонгин пронизва на кръста Исус. Предполага се, че сдобивайки се с това чудодейно копие, кръстоносците ще си осигурят победата. На посоченото от свещеника място наистина откриват заровено копие. Но трябва да се докаже, че намереното острие е истинското римско копие, сложило край на Христовите страдания. За да докаже правотата си Пиер Берталеми се подлага с копието на “съда Божи” – преминава с артефакта в ръце през огън. Успява да премине, даже излиза жив. Тълпата, станала свидетел на това “чудо” се нахвърля отгоре му и за малко не го разкъсва на сувенири.

      Книгата "Кръстоносци" от полския писател Хенрих Сенкевич
            След два дни свещеникът умира от получените обгаряния и травмите след това. Йерусалимското царство просъществува до XIII век, като удържането на владенията в Светите земи налага организирането на нови кръстоносни походи. Краят на рицарското присъствие в светите земи идва на 29 септември 1187 година, когато армиите на Саладин превземат Йерусалим. Но походите на европейски кръстоносци в защита на Христовата вяра продължават още повече от два века - чак докато Османската империя не покорява целия Балкански полуостров в средата на XV век. Когато кръстоносците стигнали до Унгария, голяма част от тях били убити. Останалите превзели Йерусалим през 1099 година. Те убивали мюсюлманите и евреите в града. Криещите се в синагогите били изгаряни живи, бегълците били убивани или продавани като роби. В опустошения Йерусалим било създадено Йерусалимското кралство, в границите на което влезли и земи на Сирия. Мюсюлманите постоянно превземали градове и райони от кръстоносците, което довеждало до нова вълна кръстоносци от Европа. Първият Кръстоносен поход постигнал целта си- град Йерусалим бил освободен и се създало Йерусалимско царство. То просъществувало близо век, докато през 1187 г. било завладяно от Саладин. България е свързана и с още един Кръстоносен поход: походът на Владислав III Ягело( известен като Владислав Варненчик) и Ян Хунияди се води кръстоносен поход срещу Османската империя. През XV в. тя е най-силната мюсюлманска държава, застрашаваща Европа. Първият Кръстоносен поход постига целите си, но следващите- не. Те се отклоняват от целта и Четвъртият завладява Константинопол. Водачите Пиер Отшелника( Петър Пустинника) и Валтер Голтака успяват да проведат военните действия правилно далеч от родината си и без лоистично осигуряване. Периодът на Кръстоносните походи е дълъг и е част от борбата между християни и мюсюлмани. Те оказват влияние върху развитието на света.  

Правдива история.

Благодаря, Тишо!

тишо, я дай истински коментар...

поздрави, иване..
тъкмо, ще пиша за Третият храм../ и Третият Рим
от 3 дни, го мисля )
ноо, ме разсейват лудите троли, разделени
на путинофилии и...зеленчуци...
а,, всички, са едни...смешни тикви...

Здравей, Юлия. Аз не обръщам внимание на караниците между русофили и русофоби. Затова снощи писах за кръстоносците, миналия месец за корейците. За Третия Рим не съм писал, но ще ми е интересно.
Поздрави!

Най-успешният кръстоносен поход е четвъртият - превзема Византия и я отслабва сериозно задълго, тя не може да контролира ефективно азиатските си територии и там започват да навлизат прогресивни сили от Средна Азия, които около три века по-късно създават първата в Европа социална държава с алтернативна военна служба ангария, програма за образование и заетост на перспективни младежи девширме с гарантирана реализация в армията и администрацията, официален жизнен минимум - всеки има право да получи парче земя за да се изхранва, развита мрежа от културни институции хареми и т.н.

И всичко поз маската на нещо благовидно - да спосим Божието, да наложим демокрацията и т.н

Здравей, vladtepes Четвъртият кръстоносен поход постига успех, като за 60 г. ликвидира Византия. В това отношение той е успешен, но кръстоносците кривват в погрешна посока. Нападат България на цар Калоян и си получават заслуженото.
Поздрави!

Здравей, Елизабет. България е потърпевша от преминаването на кръстоносните походи. Кръстоносците извършват много грабежи. Добре ги е подредил цар Калоян.
Поздрави!

Цар Калоян им сваля тенекиените гащи и ги напердашва здраво както пише във великата книга "Краткосмешна история на България". Византия се възражда, но е силно отслабена и не може да контролира азиатските си територии ефективно като резултат по-късно се настаняват прогресивни сили от Средна Азия.

СИЛЕН МАТЕРИАЛ. НЕ ГИ ОБИЧАМ МЮСЮЛМАНСКАТА ИЗМЕТ, ДА СИ ГИ ПРИБИРА ГОСПОД. САМО ЯДОВЕ СА ВЪРШЕЛИ ПО ЗЕМЯТА.НЕДОРАЗВИТИ ХОРА И ПРИМИТИВИ!

Здравей, Роси. Не им е мястото в Европа на мюсюлманите. Спряли сме ги няколко пъти и сега Турция е в Европа по волята на "Великите сили".
Поздрави!

е предизвикано именно от кръстоносните походи.

Здравей, Добродане. Още от Селджукските турци започва придвижването на исляма на запад. Поводът е превземането на Йерусалим, а причината- настъпването към Европа. Жалко, че балканските държави не са били единни, защото е можело османлиите да не стъпят на европейска земя.
Поздрави!