Втората българска столица е Велики Преслав. Тя е столица след 893 г. , когато цар Симеон Велики( 893-927 г.) я обявява за столица. Царят премества столицата от Плиска във Велики Преслав. След като Велики Преслав става столица започва строителство и издигане в духовно отношение. Във Велики Преслав се създава книжовна школа. Велики Преслав е столица в един славен период от историята на Първото Българско царство. 
" Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от св. цар  Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска.

              Смята се, че нейно основно седалище е била Голямата базилика  в Плиска. След 893 година Симеон I премества седалището на школата в новата българска столица Преслав(1).

     
               Голямата базилика в Плиска е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват „Плиска“. Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Според историческия музей в Шумен преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно-християнски комплекс мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец-аязмо(1).

              Преславската книжовна школа е най-важният литературен и културен център в България и в целия славянски свят до изгарянето на Преслав от византийския император Йоан I Цимисхи през 971. Сред изявените български писатели и учени, работили в школата, са св. Наум Преславски (до 893), Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър(1).

               Школата е и център на преводаческа дейност, най-вече на византийски автори, както и на създаването на поезия, живопис и рисувана керамика.  Тя изиграва важна роля в разпространението на кирилицата, тъй като най-старите текстове на кирилица са открити в района на Преслав(1).

1. Охридска книжовна школа

Св. Наум Преславски     

             Преславската книжовна школа е основана от княз Борис ­I в столицата Плиска. След 893 г. новият княз Симеон I премества седалището на школата в новата българска столица Преслав, посвещавайки огромна енергия, за да вдъхновява един кръг от книжовници, преводачи и учители. За кратко време в Преслав била създадена внушителна библиотека от преводни книги с църковно и светско съдържание и оригинални творби на Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски. В този период школата се явява най-важният културен център не само в България, но и в целия славянски свят. През годините на могъщество на България Преславската книжовна школа постепенно се развива и достигайки до своя най-голям разцвет, тя била в състояние да изиграе своята важна роля в развитието и оцеляването на българите.    
            Охридската книжовна школа е сред двата главни български културни центъра през Средновековието, наред с Преславската книжовна школа. Тя е създадена в Охрид през 886 – 916 г. от св. Климент Охридски, малко след създаването на Преславската книжовна школа. От 893 до 910 година в Охридската книжовна школа работи дошлият от Преслав св. Наум Преславски. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия. Според житието на св. св. Кирил и Методий от св. Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 е ръкоположен в Рим(1).

               Св. Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и893. След като св. Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893, св. Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му. От създаването си до 12 век Охридската книжовна школа използва глаголица, а кирилицата започва да се използва в самия край на 9 век(1)."
Цитираното е от една моя по-стара тема.

         Изложба „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав“ показа за първи път у нас най-представителните находки от периода на възход и величие на втората българска средновековна столица Велики Преслав. Намерените артефакти се оказаха много по-ценни, отколкото се предполагаше. Изработката на средновековните накити и химическият състав на златото и камъните бяха анализирани от научноизследователски институт в Майнц. След като успяха да възхитят света в Лувъра, реставрирани и в целия си блясък, най-големите съкровища от Велики Преслав бяха изложени в Националния археологически музей до 26 януари 2020 г. Изложбата показа и откритото през 1972 г., в каменен тайник в Дворцовия комплекс на Велики Преслав, съкровище от XIII в. Преславското съкровище е датирано към 10 век, открито през 1978 г. край Преслав.

                Съкровището във Велики Преслав е едно от най-големите със съдържащите се в него над 120 златни и позлатени украшения: златна диадема, огърлици, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14- и 22-каратово злато. За обработката им са били използвани клетъчен емайл, перли, аквамарин, планински кристал и други скъпоценни камъни. В България има много намерени съкровища от най-различни времена.  Сред накитите има от 10 век, изработени в Константинопол и Преслав, както и такива от 3 – 7 в. Правят впечатление християнските сюжети и символика. Разкопките показват, че то е укрито в пещта на малка къща в предградията на средновековния град Преслав, вероятно при превземането му от киевските или византийските войски, съответно през 969 г. и 971 г. Те спомагат за изясняване на подробности около превземането на града. Най-късните предмети в съкровището са византийски монети на император Роман II (959 – 963).
           Както повечето намерени съкровища, така и това е било открито съвсем случайно. През есента на 1977 година земеделско поле в местността Кастана, на три километра от втората българска столица, е било разорано от трактори. На следващата година  работнички от тогавашно ТКЗС отишли, за да засадят лозе там. При земеделските дейности, на няколко сантиметра под повърхността, предмети от жълт метал смаяли жените. Работничките се натъкнали на голяма огърлица, множество накити и монети. Всяка от тях занесла намереното у дома, но мълвата за това бързо се разнесла и скоро местни археолози, заедно с тогавашната милиция, тръгнали по домовете, за да съберат предметите и да ги разпитат.

             При теренните разкопки става ясно, че предметите са са сложени в ковчеже или торбичка в каменната печка на една бедна, полувкопана в земята землянка. Тракторите унищожават жилището и повреждат голяма част от предметите. Тъй като тогава металните детектори още не съществуват, пръстта е пресявана на ръка. Открити са над 120 златни и позлатени украшения – бижута, медальони и накити. Намерени са още посуда, принадлежности за дрехи, скъпоценни камъни и монети, като най-късните от тях са византийски – на император Роман II. Това го прави най-голямото средновековно съкровище, открито по нашите земи. 
         Крепостта на Преслав, подобно на Плиска, се състои от външна и вътрешна укрепителна система. Вътрешната крепост се намира почти в средата на Външния град. Формата й е Г-образна, с кръгли кули в ъглите и квадратни по протежение на стените. Дворците били построени върху високо плато. Запазени са внушителни останки от дворцов комплекс, състоящ се от две монументални сгради: Голям дворец, построен от крупни каменни блокове, и Западен дворец. Тронната зала била трикорабна и имала също три отделения. Находките потвърждават описанието на Йоан Екзарх, което говори за монументалността и за богатата архитектура на дворците.

           Плановата схема съчетава централна ротонда, правоъгълен нартекс с две кръгли кули и обширен атрий, обграден от колонади. Ротондата с диаметър 10,50 м има дълбока, полукръгла абсида. Амвонът е в центъра на помещението, под купола. Стените са разчленени от 12 полукръгли ниши, пред които се издигат също 12 монолитни мраморни колони. Необичайният план, свободното очертание на вътрешните и външни стени, последователността при групиране на архитектоничните елементи и живописният силует отразяват разцвета на българската архитектура от “Златния век”.

           Един от най-загадъчните предмети е пръстен-печат, изработен от злато и планински кристал. От горната му страна, е изобразено едно от най-почитаните събития в християнството – Благовещение. Сред откритията има няколко типа апликации с растителни елементи, както и златни висулки. Открити са значителен брой наушници – украшения, които се закачат на диадемите на жените, изработени от злато и украсени с изумруди и перли, също и фино изработени медальони и скъпоценни камъни.

          За връх на средновековното златарство се смята двустранната огърлица от Преславското съкровище, датирана от X век. Тя тежи 227 грама и се състои от седем нанизани двулицеви плочки, върху които има изображения с трапецовидна форма. Те са свързани от фино изплетени от златни плетеници. Най – красивите бижута от Преславското златно съкровище са изработени посредством техниката на клетъчния емайл. Това е една от най–сложните ювелирни техники, проникнали в България под влияние на византийското изкуство. Емайлът се приготвял от стъкло, с добавка на олово и оцветители, разтопени в глинени поти. След изстиването, сместа се стривала на прах и към нея се добавяла вода, до получаването на  паста.   Върху металната основа на предмета, обикновено златна, с подгънати под прав ъгъл краища, предварително се нанасял с щампа контурът на изображението. Детайлите се нанасяли допълнително с остра игла. След това, с пинсета и специално лепило, по направените контури  се залепвали ребром фини пластинки. В образуваните клетки се сипвал припой и основата на предмета се нагрявала за запояване на пластинките. В заградените от тях пространства се поставяли различно оцветените емайлови пасти и предметът отново се нагрявал /до строго определена температура/, за да се получи остъкляване на емайлa. След изстиването, украшението се полирало и при желание се украсявало допълнително с филигран, гранулиране или  скъпоценни  камъни.

            Във Велики Преслав забележителностите са: Златната църква, разкопките, археологическия музей, местност Патлейна, заведението "Омуртагов мост", църквата в центъра. Някои от тях ги има на снимките по-горе.
                Собственикът на огърлицата (виж вляво) вероятно е бил под закрилата на Дева Мария, която е изобразена на двата централни медальона. Възможно е Петър I от България да е подарил това красиво бижу като сватбен подарък на своята булка Ирина Лакапина, византийската принцеса, през 927 г. в Константинопол. Предполага се, че колието е подарък за сватба, защото изображенията на водни птици символизират семейното щастие и вярност. 
           Тъй като родът ми наполовина( по майчина линия) е от Велики Преслав познавам добре района и съм ходил често преди години в този край. Сега също ходя, но по не толкова приятен повод- да посетя семейната гробница на рода на майка ми. 
 

в типично твой стил :).
Плочките с драконите май не са типично християнски :):):), но са типично български.

Вярно е, Добродане. При християните няма дракони, дори те са представени йкато отрицателни персонажи. В митологията отвличат девойки и героите се бият с тях.
Поздрави!

чела съм доста и тук научих още неща за Плиска и Велики Преслав. Не съм ходила там още и ми беше безкрайно интересно. Браво за постинга.

Здравей, Роси. Плиска, Мадара и Велики Преслав ги посещавам често. Обикновено ми е приятно, когато там се провеждат исторически възстановки. Само един път съм бил учстник, а не зрител- Мадара 2019 г." Дни на предците".
Поздрави!

Поздравления за изчерпателния постинг
Има нещо дребно за коригиране, ще го пратя допълнително

Лека нощ!

Здравей, Адаш. Корегирах го вече. Ирина е Лакапина, носи името от Роман Лакапин, българска царица.
Поздрави!

.....забелязвам в сайта- има колеги, които, умеят, да трупат..инфо,
или, разни картинки, и.. безкрайни...-изми,и римички..
но, има и такива, които, умеят "да виждат"...
етоо, това, аз наричам ПоЗнание..)

благодаря за инфото, иване, и ЧНГ 2022
здраве ,и любов да имаш..)

Благодаря, Юлия. Добре е периодически да пускам по нещо, за което малко е писано. Поне така съветват моите колеги, на които им е интересно да четат. И на теб ЧНГ-2022!

То затова е Велики!
Честит имен ден! И късметлийска година!
:)))

Здравей, Николай. Благодаря за пожеланието. Интереснио, че когато Преслав стана Велики, някъде около 1994-1995 г. населеникето му започна по-бързо да намалява.
Поздрави!

Богат и добре онагледен постинг с интересно понесена информация! Прочетох с интерес. Благодаря ти, Иване!
Честит имен ден!
Бъди здрав и щастлив, все така успешен, все така вдъхновен за добри дела!
Весел празник!

Благодаря, Вени. Поне Велики Преслав го познавам много добре. Редовно ходя там, макар и да са ми останали само няколко много далечни роднини.
Поздрави!

да си жив и здрав, и много щастлив..
още, бодрост, и късмет, да те следват..
наздраве!

Благодаря, Юлия. Мисля, че най-важното е ир затова при пожеланията започвам със здраве. Всичко останало може да се постигне със желание и амбиции.
Поздрави!

И с това не визирам всъщност само постингите, а и коментарите.


Затова ще си позволя да отправя по-скоро реплика към Краси през ремарката на Юлия:

Че защо дракони?
Българският фолклор изобилства от змейове!
(И лами - и лами)
Св. "Гоче" - ха ха ха - дори типично се изобразява в сцена, на която змей пробожда с копието си.

Благодаря, Жоро. Човек трябва да е доволен, когато оценяват труда му.
Поздрави!

Е...
Сега шегата за Св. "Гоче" на Св. Жоро ли да я променям?

Както искаш, Жоро. На края на семейните ми празници може малко шега. Пояснявам, че в моето семейство празниците започват на 21 декември( старобългарската нова година) и завършват на Ивановден( имения ми ден).

Да си жив, здрав, усмихнат и успешен, Иване! Благодаря за смисления блог и всички твои публикации! Наздраве! :)

Честит имен ден! Казано е - Иван не е име , то е титла. Да си жив и здрав!

Благодаря за пожеланията, Дени. Ще продължавам да публикувам.

Благодаря, schumpov. Иван е често срещано име и има много песни за него.
Поздрави!

Извини ме, че пропуснах да те поздравя по случай именния ти ден.
За мен не е на патерица, защото е още 7-ми януари и аз ти пожелавам всичко най-хубаво и сбъдване на всяко твое желание.


ПС: Какво нещо е Животът само, м?
След малко като пием по чаша шампанско с "айшето", ще може да я посветим на твое здраве и реално празникът ти да бъде "удължен".
Хах

Благодаря ти, Жоро. Не си единствения. В сайтовете продължават да ме поздравяват, както всяка година се случва.
Поздрави!

Само в това изречение 3 гъши хуйни, типично в твой стил. Симеон никога не е бил титулуван "цар". Бил е ромейски архонт на българи и базилевс - но само на ромеи. Тези мои думи са подплатени с археологически артефакти, които както обикновено са ти убягнали от липсващата мисъл. Кога и как Симеон обяви Преслав за столица? Нямаш данни, нали? Кога и кой обяви Плиска за някаква столица? И тук мълчим, щото отговорът е - никога. Бегай с 200 при доктора, бате. Работата не просто е зле. Работата е много много много зле.

Здравей, Илияне. Инрттересен коментар, типично в твой стил, подобен на тези, които виждам при други потребители. За Плиска има две версии: едната е тази на Павел Герогиев и инж. Драгиев( потребитрел devnenetz), че отначало е имало еднас столица някъде край Дервня и едва в началото на IX в. е преместена, можр би при кан Крум. Другата е, че още от 681 г. Плиска е столица. Княз Симеон премества столицата в Преслав още след възкачването на престола. Той не е обявен за цар, а титлата я получава Петър I от Източната Римска империя( Византия). За нас българите Симеон е цар и "велики", макар и да имам известни резерви затова. Той губи войни с маджарите веднъж, като с това и заддунавски територии и в предпоследната си година от управлението от хърватите. Велик е заради културния рзцвет.
Поздрави!