Английската история е интересна и богата на събития. При всички случаи обаче тя отстъпва на българската, В Европа съм убеден, че няма държава с по-богата и интересна история, а за света не съм сигурен. Преди бях писал една тема за Великобритания в малко не добър аспект: 
Блогът на barin :: Отношението на Великобритания към България
                Българите поначало не сме добре настроени спрямо Великобритания. Затова не сме виновни ние, а самите англичани. Великобритания е велика сила и е била най=голямата колониална империя. Това не може да отречем. Имала е много владения по целия свят, но за съжаление и сега живеят с мисълта от преди 100-130 г., когато са владели света. Англичаните са имали жени кралици, които са били успешни. Една то тях е Елизабет I.
            Кралица Елизабет I е всепризната за най-бележития монарх в английската история. Нейното 45-годишно управление се характеризира с икономически просперитет, голям разцвет на литературата, а Англия се издига на първо място сред световните морски сили. Оставила зад себе си времето, когато английските монарси са само декор, на Елизабет с право се полага значителен дял от заслугата за постигнатото през английския Златен век.

          Елизабет е родена в 1533 г. в Гринидж, Англия. Баща й е крал Хенри VIII, оглавил Реформацията в Англия. Майка и е Ан Болейн, втора жена на Хенри. Ан е обезглавена в 1530 г. и няколко месеца по-късно парламентът обявява Елизабет, тогава тригодишна, за незаконородено дете. Английските католици винаги са поддържали това мнение, защото смятат за незаконен развода на Хенри с първата му жена. Въпреки решението на парламента Елизабет е отгледана в дворцова обстановка и получава превъзходно образование.

           Хенри VIII умира в 1547 г., когато Елизабет е тринайсетгодишна. Английските владетели през следващите единайсет години не се радват на особени успехи. Едуард VI, полубрат на Елизабет, царува от 1547 до 1553 г. По негово време управлението усилено следва протестантска политика. Кралица Мери I, която заема престола през следващите пет години, подкрепя върховенството на папата и възстановяването на Римокатолическата църква. По нейно време английските протестанти са подложени на гонения и около 300 са избити. Те дават на кралицата прозвището „Кървавата Мери“, което не е комплимент. Самата Елизабет е задържана и заточена в Лондонската кула. Макар и освободена по-късно, известно време животът й е в опасност. Когато Мери умира (1558) и Елизабет се възкачва на трона, народът празнува и ликува. Младата кралица е изправена пред много проблеми: война с Франция, напрегнати отношения с Шотландия и Испания, финансови затруднения и на всичко отгоре — ожесточеното религиозно разделение в самата Англия.

         Елизабет се заема най-напред с последното. Малко след като поема управлението, се приемат два закона (1559), с които англиканската църква става официална в Англия. Това задоволява умерените протестанти, но пуританите искат по-радикална реформа. Въпреки съпротивата на пуританите, от една страна, и на католиците, от друга, през цялото си царуване Елизабет поддържа твърдо компромиса от 1559 г.

          Религиозните проблеми се усложняват заради шотландската кралица Мери. Тя е принудена да напусне Шотландия и да потърси убежище в Англия. Там скоро се озовава в затвора по искане на Елизабет. Постъпката на Елизабет не е произволна. Мери е римокатоличка и има претенции да я наследи на английския трон. Това означава, че при успешно въстание или ако Елизабет бъде убита, Англия отново ще има кралица католичка. По време на деветнайсетгодишното затворничество на Мери стават няколко заговора срещу Елизабет, зад които според ред доказателства стои шотландската кралица. Накрая в 1587 г. Мери е умъртвена. Елизабет подписва с неохота смъртната й присъда. Министрите и повечето членове на парламента са искали Мери да бъде екзекутирана много по-рано.

           Религиозният конфликт несъмнено носи опасности за Елизабет. В 1570 г. папа Пий V я отлъчва от църквата и иска отстраняването й; а в 1580 г. папа Григорий XIII заявява, че няма да бъде грях, ако Елизабет бъде убита. Но положението има и някои предимства за кралицата. През цялото й владичество протестантите се страхуват от връщане на католичеството в Англия. Елизабет играе ролята на крепост срещу него; и на това всъщност се дължи голямата й популярност сред английските протестанти.

          Елизабет води проницателна външна политика. Още в 1560 г. сключва Единбургския договор, който предвижда мирно разрешение на конфликта с Шотландия. На войната с Франция е сложен край и отношенията между двете страни се подобряват. Но обстоятелствата принуждават Англия да влезе в конфликт с Испания. Елизабет се опитва да избегне сблъсъка, но при войнственото католичество в Испания през XVI век войната между Испания и протестантска Англия е по всяка вероятност неизбежна. За това допринася и въстанието в Холандия против испанското господство: бунтовниците са предимно протестанти и когато Испания се опитва да потуши въстанието, Елизабет взема страната на Холандия. Самата Елизабет не желае война. Но в по-голямата си част английският народ, министрите и парламентът предпочитат военния сблъсък. Ето защо, когато войната с Испания най-после избухва Чрез 80-те години на XVI век, Елизабет може да разчита на силната подкрепа на английския народ. С течение на годините Елизабет упорито изгражда английската флота; но испанският крал Филип II на бърза ръка създава испанската армада, която да нападне Англия. Тя има почти толкова кораби, колкото и английската флота, но моряците й са значително по-малко; освен това англичаните са по-добре обучени, корабите им са по-качествени и имат по-добра огнева мощ. Голямата морска битка, избухнала в 1588 г., завършва с пълното поражение на испанската армада. Тази победа утвърждава Англия като първа морска сила в света, каквато остава чак до XX век.

           Елизабет винаги се е отнасяла внимателно с финансите. През първите й години на трона финансовото положение на британската корона е много добро. Конфликтът с Испания обаче излиза скъпо и към края на Елизабетиното управление държавното съкровище е в лошо състояние. Но ако короната е бедна, страната като цяло е по-добре, отколкото при коронясването на Елизабет.

           Нейното 45-годишно господство (1558–1603) обикновено е наричано Златния век на Англия. По това време са творили някои от най-големите английски писатели, между които и Едуард де Вер (известен повече с псевдонима си Уилям Шекспир). Елизабет безспорно има и тази заслуга: тя насърчава Шекспировия театър въпреки съпротивата на местните лондонски власти и отпуска щедра финансова помощ на Де Вер. В сравнение с литературата музиката и живописта не бележат голям възход.

             Елизабетиното време е свидетел на появата на английски изследователи. Организират се пътешествия до Русия, а Мартин Фробишър и Джон Дейвис правят опити да намерят североизточен път към Далечния изток. Сър Франсиз Дрейк прави околосветско пътешествие (1577–1580), при което се докосва и до Калифорния. Правят се опити, макар и безуспешни, да се основат английски селища в Северна Америка.

            Може би най-голямата грешка на Елизабет е нежеланието й да определи престолонаследник. Тя не само не се омъжва, но избягва да посочи престолонаследник. (Вероятно защото се опасява, че когото и да избере, той скоро ще й стане опасен съперник.) Каквито и да са причините за това нежелание, ако Елизабет беше умряла млада (или преди шотландската Мери), в страната вероятно щеше да избухне гражданска война заради трона. За щастие на Англия Елизабет доживява до седемдесет години. На смъртното си ложе тя определя за свой приемник шотландския крал Джеймс VI, сина на шотландската кралица Мери. Този избор е съмнителен, макар да обединява под една корона Англия и Шотландия. И Джеймс, и синът му Чарлз I са прекомерно авторитарни за британските разбирания и към средата на века избухва гражданска война.

               Елизабет е необикновено интелигентна личност и много хитър политик. Тя е предпазлива и консервативна. Изпитва отвращение от войната и всякакво кръвопролитие, въпреки че може да бъде твърда, когато се наложи. Подобно на своя баща тя упражнява политическата си власт, като работи съвместно с парламента, а не против него. Не се омъжва и по всяка вероятност остава девствена, както твърди публично. Но би било съвсем погрешно да я смятаме за мъжемразка. Тъкмо напротив, винаги е давала да се разбере, че харесва мъжете и се радва на тяхната компания. Елизабет подбира добре министрите си: наистина част от заслугата за всички нейни постижения трябва да отдаде на Уилям Сесил (лорд Бъргли), който е неин главен съветник от 1558 г. до самата й смърт. Главните постижения на Елизабет може да бъдат сумирани така: тя ръководи Англия през втория етап от Реформацията, без да се стигне до сериозни кръвопролития. Поразителен е контрастът с Германия, където в Трийсетгодишната война (1618–1648) загинаха над 25 процента от населението. Като поизглажда религиозната неприязън между католици и протестанти в Англия, Елизабет успява да запази единството на нацията. Четирийсет и пет годишното й управление е всепризнатият Златен век на една от най-великите нации в света. И накрая, по време на нейното господство Англия израства като голяма сила, каквато ще остане векове наред.

             Елизабет е очебийна аномалия в тази класация. поредица от статии "една уникална личност"та съдържа главно имена на големи новатори и изобретатели, на личности, родили нови идеи или политически преломи. Елизабет не е новатор, а политиката й обикновено е предпазлива и консервативна. Въпреки това по нейно време напредъкът е много по-голям, отколкото при управници, стремили се съзнателно да бъдат прогресивни.

          Елизабет не се опитва да разреши директно щекотливия въпрос за относителната власт на парламента и на монарха. Но само като избягва да бъде деспот, тя вероятно е допринесла повече за развитието на британската демокрация, отколкото ако беше прокарала демократична конституция. Елизабет не търси военна слава, нито се стреми да изгради голяма империя. Но оставя на Англия най-силната флота в света и полага основите на бъдещата огромна Британска империя. Английските обширни задморски владения са придобити след Елизабетината смърт — в повечето случаи дълго след нея. Много други личности са играли важна роля във формирането на Британската империя, която може да се разглежда като естествен резултат от общата европейска експанзия и от географското положение на Англия. Заслужава да отбележим, че другите важни европейски държави, граничещи с Атлантическия океан (Франция, Испания и дори Португалия), също създават големи задморски империи.

          Погледнато така, ролята на Елизабет в опазването на Англия от испанската заплаха лесно може да бъде преувеличена. Един поглед назад показва, че Испания всъщност никога не е била сериозна опасност за английската независимост. Не трябва да се забравя, че в битката между английската флота и испанската армада двете сили съвсем не са равностойни. Англичаните не изгубват дори един кораб. Дори ако Испания бе успяла да стовари войски в Англия, те надали щяха да успеят да завладеят страната. Нейните армии не са имали особен успех никъде в Европа. Щом Испания не успява да потуши въстанието в малка Холандия, очевидно е, че няма никакви шансове да покори Англия. През XVI век английският национализъм е толкова силен, че е невъзможно испанците да завладеят Англия. Тогава къде да поставим Елизабет? Тя по същество е местна фигура, така че е подходящо да я съпоставим с руския Петър Велики. Като имаме предвид, че той е много по-голям новатор от Елизабет и че кара Русия да тръгне по съвсем нов път, трудно е да убедим далновидния руснак, че Елизабет трябва да бъде класирана по-високо от него. Но поради важната роля на Англия и англичаните през вековете след Елизабет би било грешка да я поставим много по-ниско от Петър. Във всеки случай ясно е, че само шепа монарси са постигнали толкова много, колкото те двамата. Не са много монарсите, управлявали 45 години. Например в българската история нямаме такъв владетел. 
                Мнозина сравняват сегашната кралица Елизабет II с Елизабет I. Мисля, че няма място за сравнение. Елизает I е постигнала много в трудно време, а Елизабет II e формално монарх. Тя няма думата, просто от уважение и традиции ѝ поднасят всички документи за подпис. Хубава черта на агличаните, които поначало не харесвам много е, че си пазят и харесват традициите. Дори и такива традиции, които изглеждат безсмислени и безумни. Всеки народ си има добрите и лошите черти, дори  и дяволът не е толкова черен. Кървавата Мери е свързана с Елизабет I . 
         Елизабет I е свързана с един известен мореплавател- Франсис Дрейк. Той е втория човек, направил околосветско пътешествие около половин век след Фернандо Магелан. Франсис Дрейк се ражда през 1540 година в Тависток, Девън. За част от историците не е доказан факт, че принадлежи на рода Дрейк от графство Девън. И всъщност за живота му до 1573 година липсват конкретни данни. Името му става известно покрай пиратските му набези в Западните Индии, както ги наричат тогава (днешните Карибски острови) между 1571-1573 година, когато превзема град Номбре де Диос. После пленява край Панама испанският „Сребърен керван“, превозващ около 30 тона сребро, както и няколко други кораба край залива на Картахена. 

            През 1577 година Елизабет I изпраща Франсис Дрейк на експедиция към тихоокеанското крайбрежие на Америка. Дрейк командва 110-тонния флагмански тримачтов галеон „Пеликан“, който по време на плаването е преименуван на „Златната кошута“. Заедно на път поемат, освен флгамана, още 4 по-малки съда, които тръгват по пътя на Фернандо Магелан. Официалното поръчение, с което е изпратен на експедиция, е да се открият нови земи. Но в допълнение кралицата поръчва на Дрейк да отнеме и донесе в родната Англия колкото се може повече испанско злато, добито в Новия свят.  През юни 1579 година Франсис Дрейк акостира в района на днешния Сан Франциско (друга хипотеза пък твърди, че е в днешен Орегон) и екипажът започва ремонт на поочуканият след двегодишно плаване кораб. Установяват дружески отношения с местните племена и по-късно Дрейк официално обявява тези територии за „доброволно присъединили се под властта на Нейно Величество Елизабет“. Нарича териториите „Нови Албион“. След като приключва с ремонта на кораба Франсис Дрейк поема през Тихия океан, пресича го и като заобикаля от юг Африка, се завръща в Англия. „Златната кошута“ акостира в Плимът на 26 септември 1580 година, а Дрейк и екипажът му стават първите англичани, извършили околосветско плаване. Някои малко известни факти за кралица Елизабет I:

1. Кралица Елизабет е дъщеря на крал Хенри VIII.
2. Нейна майка е Ан Болейн - втората съпруга на Хенри VIII. 

(Баща й се оженил за майка й против волята на папата, което довело до скъсване на връзките на краля с Католическата църква, впоследствие Хенри VIII наредил Ан Болейн да бъде осъдена на смърт за предателство, тъй като поискал да се ожени за Джейн Сиймур. Ан Болейн била екзекутирана, когато Елизабет била едва на две години и половина.)

1. На трона Елизабет  І се възкачва след смъртта на брат си Едуард VI и на полу-сестра си Мери - те били деца на Хенри VIII от други бракове. Елизабет била под арест близо година, по време на управлението на кралица Мери.
2. След възкачването си на престола Елизабет І установила Английската протестантска църква, начело на която застанала самата тя. Мото на кралицата било "video et taceo" – Виждам, но не казвам нищо. Въпреки многобройните знатни ухажори, между които испанския крал Филип II, кралица Елизабет I никога не се омъжила и нямала деца. Поради това тя е известна като The Virgin Queen (Кралицата Дева). Тъй като нямала наследници, с кралица Елизабет  I свършила династията на Тюдорите.
3. След нея крал на Англия, под името Джеймс I станал шотландският крал Джеймс VI. Оттогава, въпреки че Шотландия и Англия били отделни кралства, до обединението им през 1707 г., те са управлявани от един и същ монарх.
4. Кралица Елизабет I е имала белези по лицето от едра шарка. Заради това тя слагала тежък бял грим. По нейно време носенето на този грим става модерно.
5. Кралица Елизабет  I става кралица на 25 години и управлява 44 години. За разлика от предходната епоха, това е време на политическа стабилност и изграждане на английската национална идентичност.
6. Управлението на Елизабет - the Elizabeth era, става известно с разцвета на английската драма, благодарение на драматурзи като Уилям Шекспир и Кристофър Марлоу, както и на установяване на английското морско господство, благодарение на мореплаватели като Франсис Дрейк - обиколил света, донасяйки познания по география и давайки начало на английските колониални претенции в Америка.
7. На кралица Елизабет I са посветени най-много филми в киното и телевизията в сравнение, с който и да е друг британски монарх. Сред актрисите, които са се превъплъщавали в  кралица Елизабет I са Cate Blanchett, Judie Dench и Helen Mirren.

            Освен Елизабет I англичаните имат още една заслужила кралица- Виктория I. Откривателите са наричали новооткритите земи на нейни величества. 
            Мария Тюдор, известна повече като Кървавата Мери наистина е съществувала. Била е кралска особа, но историята й в действителност е по-скоро тъжна, отколкото страшна. На 18 февруари 1516 г. се ражда първата кралица регент на Англия, кралица Мария I Тюдор, по-късно прочула се като „Кървавата Мери“. Тя е единственото дете на крал Хенри VIII и първата му съпруга - Катерина Арагонска. Когато кралица Мария I е на 17 г., баща й анулира брака си.
          Той я отделя от майка й и дори й забранява да я посещава. Така младото момиче израства без майка, превъзмогвайки женските си проблеми съвсем сама. Това, разбира се, дава отражение по-късно върху здравословното и душевното състояние на Мария.

            Още в тийнейджърските си години, тя прекарва нередовни и изключително тежки менструални цикли, с ужасни болки. Известно е, че през целия си живот често изпада в депресивни състояния. 
          През 1553 г. 37- годишната Мария се качва на трона на Англия, въпреки че всички шансове дотогава са срещу нея. Скоро след това се омъжва за Филип II Испански с надеждата да я дари с наследник. Десет години по-младият Филип изпълнява съпружеските си задължения и въпреки че не го прави от любов, след два месеца сбъдва най-съкровената мечта на Мария – тя е бременна. Кралицата има всички симптоми на бременност, но въпреки всичко англичани и испанци таят подозрения, че бързото забременяване на Мария е твърде хубаво, за да е истина. Остава единствено чакането. Както традицията повелява, шест седмици преди термина, кралицата е настанена в самостоятелна стая в очакване на големия ден – 9 май. Този ден идва и отминава, но бебе така и не се появява на бял свят.

           Тя и прислугата решават, че е станала грешка при пресмятането и отлагат предполагаемата дата с един месец. Слуховете са много, но едно може да бъде потвърдено със сигурност – през май коремът на кралицата започва да спада. Неспособна да си обясни какво се случва с нея и тялото й, Мария продължава да чака, докато хората около нея загубват всякаква надежда. Лекарите постоянна променят датата за евентуалното раждане, но през август кралицата също загубва надежда и напуска покоите си без рожба и по-сама от всякога. По времето на Мария I англичани са разделени на протестанти и католици. Мария е твърдо решена да обедини хората си с „истинската религия“и малко преди Коледа през 1554 г. подписва заповед, която води до смъртта на около 300 човека. 240 мъже и 60 жени са обявени за протестанти и изгорени на клада. . Още с тази маневра голяма част от протестантите напускат. И докато мнозина я обвиняват за много по-суровите наказания, архепиепископ Томас Кранмер имал същата идея за конфликт с католиците, но за жалост неговия любим Едуард VI умира много по-рано. Кървавата кралица използва насилие по няколко причини: нищо не респектирало повече еретиците от горящите грешници и второ – родният ѝ Тюдор е бил известен с този вид санкции и публични наказания.Така кралица Мария I си спечелва прозвището „Кървавата Мери“. Кралица Мария I умира през 1558 г. на 42 г. Най-вероятната причина за смъртта й е рак на матката. Нейното име може да бъде чуто и до днес, в историите на деца, успели да я призоват в огледалото на тъмна баня.
          Друга причина за подпалването на живи хора се криела във факта, че симпатията и признаването на чуждите вярвания още не била философия за XVI век. Освен това никой не очаквал, че Мери ще започне толкова сериозна офанзива, имайки предвид, че броят изгорени от баща ѝ е едва 81 човека за период от 38 години управление. От друга страна издадените смъртни присъди са между 57 000 и 72 000 души, включително и две от съпругите му – това обаче не го прави кървавия Хенри. Интересен факт е, че по волята на Елизабет I са изгорени около 5 души за 45 години, издадени са смъртни присъди на 800 католически бунтовника от бунта през 1569 г. и още 183 мисионера са избити. Каква е причината Мери да бъде кървава, а нейното семейство да се разминава? Отговорът е елементарен: жената осъзнавала, че ако не действа кардинално, нейните подчинени нямало да изпълняват ролите си така, както е необходимо. Самата тя знаела, че в този период от време нито една кралица-владетелка не е получила необходимото уважение, следователно имало само едно решение за подпечатване на цялата идея. 

Съществува един коктейл, който е много известен- Блъди Мери: Ето рецептата за приготвянето му:
Водка – 50мл
 - Доматен сок – 100мл
 - Лимонов сок – 1 чаена лъжичка
 - Сос Уорчестър – 4-5 капки
 - Сос Табаско- 2 капки
 - Черен пипер, сол – на вкус

 Подходяща чаша: Олд фешън
 Украса: Лимон, листа от целина   Приготвяне Всички съставки, включително и подправките, се разбиват в шейкър с лед. Коктейлът се прецежда в чашата за сервиране, където предварително са оставени 1-2 кубчета лед. Украсява се с резенче лимон и листа от целина.
            Легенда за Кървавата Мери:
          "В гъстите гори на американския щат Пенсилвания в малка къща живеела старица, която събирала билки за продажба. Жената била наричана от хората в региона Кървавата Мери.

Никой не смеел да се доближи до нея, защото всички я смятали за зла вещица, пишат руските медии.
          Случило се така, че регионът бил сполетян от нещастие - започнали да изчезват малки момиченца. Безследно. Родителите предположили, че в това е замесена Кърватата Мери, а някои от тях събрали смелост и я посетили. Въпреки нейните увещания, че няма нищо общо с изчезването на децата им, някои от фермерите забелязали, че тя е променена - изглеждала по-младолика. Една нощ дъщерята на мелничаря станала от леглото си и излязла извън къщата, привлечена от силна сметлина. Родителите се опитали да спрат момичето, но то неудържимо следвало светлината, идваща от близката гора.
          Мелничарят, съпругата му и съседите-фермери тръгнали след момичето. Наближавайки гората, те зърнали Кървавата Мери, която държала в ръцете си пръчица, насочена към къщата на мелничаря.
           Виждайки хората, вещицата прекъснала магията. Съседът на мелничаря успял да я простреля в крака със сребърен куршум. Успели да хванат Кърватата Мери и я хвърлили на клада. След смъртта й фермерите открили край къщата й в гората гробовете на изчезналите момичета. Вещицата ги убивала, а кръвта им изпивала, за да се подмладява."
               Името на Мария I Тюдор, известна като Кървавата Мери присъства и на други места, освен на коктейл и легенда. 
             Англичаните има с какво да се гордеят и величаят. Българите нямаме царици, управлявали държавата, като изключим царица Боарикс( 520-535 г.) , чието съществуване е спорно.Все пак за нея е писал един византийски летописец, на когото имам вяра- Теофан Изповедник. За неговите анали: 
Блогът на barin :: Теофан Изповедник за българите
           " В годината 527/528, същата , в която се възцарил Юстиниян I, Боарикс донесла със себе си двата си сина, като дар на Юстиниян, както и наказания Стиракс. Присъединила се към римляните някаква жена от хуните, наричащи се сивири,  варварка , на име Воарикс, вдовица под властта , на която се намирали сто хиляди  хуни. Тя управлявала сама страната на хуните след смъртта на мъжа и Валах. Съпруга на Болах. След смъртта на Болах през 520 г. взима властта в държавата на  хуните-савири в свои ръце, чрез ролята си на регент на непълнолетните си деца.Съществуват спекулации, че Боарикс (Боа) е била дъщеря на персийския  шах  Пероз, майка на съпругата на Кавад, който е бил и неин брат. Според някои източници, тя е носела и името Аспеведа. Цялата и външна политика, обаче  поставя под огромно съмнение тези факти."                   За царица Боарикс( Боа) е писал и Стривън Рънсиман: "Сабирите, чиято владетелка, войнствената вдовица  Боа поискала съюз с  Императора, ултизурите и вуругундите, близки родственици на кутригурите и  утигурите,  които Агатий споменава само, за да разкаже за гибелта им; сарагурите  урогите и оногурите, жертва на разрастващото се сабирско могъщество.Но, може би  само с изключение на сабирите, единствено кутригурите и утигурите изглежда са  притежавали значителна мощ и стройна организация."  Столицата на държавата на Боа и савирите е бил град Варачан,днешният Даргински аул Урцаки в Дегестан.
            Това беше в общи линии за Елизабет I и Мария I Тюдор ( Кървавата Мери).

"Управлението на Елизабет I продължава 44 години и е съпроводено с нарастващо влияние на Англия по целия свят и с разцвет на английската култура. То става известно по-късно като Златен век на Елизабет или Елизабетинска епоха в историята на Англия. По това време пишат драматурзите Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу и Бен Джонсън, философът Франсис Бейкън. Мореплавателят Франсис Дрейк става първият англичанин, обиколил света, а Уолтър Роли и Хъмфри Гилбърт поставят началото на английската колонизация на Северна Америка. Основана е и Британската източноиндийска компания."

Здравей, Марине. Управлението на Елизабет I е много успешен период от английската история. Ще видя как е ппосочено във Wikipedia. Аз нтам отдавна не пиша, но я ползвам често за справка.
Поздрави!

чела съм Уолтър Скот, Айванхоу, когато бях ,още
многоо млада, заинтригува ме, надълбоко, написана книга..
после, изчетох и 'Прокълнатите крале', поредица, на
Морис Дрюон, май беше авторът..Те са преплетени тясно -
Френският Кралски Двор и Английската Монархия, Короната на
Света )
има много хубави серии, по този Истор. период..
гкедала съм "Хенри VIII"
и Кралица Марго, и Ан Болейн и..
Девствената кралица, и "Елизабет: Златният век"

Source: https://fashion-bgo/top-10-luchshih-filmov-pro-korolej/

Здравей, Юлия. Малко да напиша и за Англия. На няколко места писах лошо за тази държава. Интересна е историята на много държави. Всички си имат Златен век и владетел, на когото прикачат епитета"Велики/велика". За чуждата история обаче има реклама и филми, които се пускат, особенпо по научно-популярните телевизионни канали. Например поредицата"Хърватките крале".
Поздрави!

много интересен разказ.
Весели празници!

Весели прзаници, Роси!

ЗАСЛУЖАВА ВНИМАНИЕ:
Съществува един коктейл, който е много известен- Блъди Мери: Ето рецептата за приготвянето му:
Водка – 50мл
- Доматен сок – 100мл
- Лимонов сок – 1 чаена лъжичка
- Сос Уорчестър – 4-5 капки
- Сос Табаско- 2 капки
- Черен пипер, сол – на вкус
Подходяща чаша: Олд фешънАСЛУЖАВА Б В Н И М А Н И Е :

Благодаря за рецептата, Зав. Весела Коледа!

ПОСТИНГИТЕ ВИ СА ИНТЕРЕСНИ, ПОЛЕЗНИ
ЧЕСТИТА КОЛЕДА

АНГЛИЧАНИТЕ СА НАЙ НАДМЕННИЯ И ЖЕСТОК НАРОД- СЧИТАТ, ЧЕ ИЗВЪН АНГЛИЯ И ОТ НЕАНГЛИЧАНИН НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗМИСЛИ, ДА СЕ ИЗОБРЕТИ АБСОЛЮТНО СВЕТОВНО НОВО ТЕХНИЧЕСКО ИЗОБРЕТЕНИЕ
НАДМЕННОСТТА Е ГРЯХ- НЕ БУДЕТЕ НАДМЕННИ!

.. си постнал в своя интересен блог. Поздравления за което! Колко е добре да познаваме не само своята си българска история, но и тази на всички европейски народи. :)

На мен лично са ми по- интересни историческите справки за древни и загадъчни народи като бушмените в Африка, които между впрочем са отделна раса, както и за абригените и маорите в Австралия и Нова Зеландия. :) Винаги е интересно да изучм и научим бих казал, за всеки един народ по тая земя. :)

За бушмените не съм писал, но имам теми за Австралия и Нова Зеландия. Ще ти дасм препратки към тях:
barin.blog/history/2020/06/08/zabelejitelnostite-i-harakternite-osobenosti-na-avstraliia.1714297?reply=5333047
barin.blog/history/2020/10/21/otkrivaneto-na-nova-zelandiia-i-malko-istoriia-na-stranata.1732083
Поздрави!