България е била под Османско владичество малко по-малко от 5 века. Това е твърде дълъг период от време, но сме успяли да се запазили като държава. Много държави са изчезвали за далеч по-малко време и сега ги няма на политическата карта на света. Националноосвободителното движение обикновено го свързваме с периода след написвване на "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски през 1762 г. В действителност опити за освобождение на България от османските поробители е имало и преди това. Националноосвободителното движение се като период се припокрива с българското Възраждане. То се подразделя на два периода: от Паисий до сформирането на Първа българска легия от Г. Раковски и втория- до освобождението през 1878 г. В националноосвободителното движение и борбата за независимост са участвали много жени. Имало е смели българки, готови да изоставят живота си и да тръгнат с мъжете в борбата за освобождение. Първо препоръчвам да прочетете и припомните написаното в една друга моя тема:
Блогът на barin :: Българските войводи
                     От темата ще публикувам списъка на българските войводи, сред които има немалко жени:
Ангел войвода (Ангел Кариотов)
Ангел Зотев (Ангел войвода или Стария Ангел)
Апостол войвода (Постол войвода) Аршинко войвода Атанас Узунов
Атанас Узунов (майор) Балчо войвода 17 век
Балчо войвода 19 век
Бачо Киро Бейко войвода Бързак войвода
Богдан Маринов
Богдан войвода (Копривщица)
Богдан войвода (Якоруда)
Бойчо войвода Боряна войвода
Бояджи Станко войвода
Браню войвода (Асеновград)
Будак Стоян (Ямбол?) Бояна войвода
Видул войвода
Видул Странски (Калофер) войводата Велко
войводата Димитър Гатев
войводи Стойно Иванилеца и Маньо Кършака
Вълко войвода
Вълчан войвода
Върбан Йорданов
Генчо войвода
Георги Пеячевич
Георги Симеонов (революционер)
Георги Христов Маламата
Георги Трънкин
Гоце Делчев
Гуга войвода
Гунчо войвода (Илия Господинов)
Гълъб войвода
Даглъ Стоян (Ямбол?)
Дамян войвода
Дельо Войвода
Димитър Калъчлията
Димитър Маджаров 
Добри войвода
Дончо войвода
Дончо Ватах Драгаш войвода
Драгой войвода (Копривщица) Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю)
Злати войвода
Иван Ваклев
Иван Кулин
Иван и Михаил Станиславови
Ильо войвода (Илия Попгеоргиев)
Индже войвода
Калифер войвода
Капитан Георги Мамарчев
Капитан Дядо Никола (капитан Никола Филиповски)
Кара Кольо
Кара Съби
Кара Танас Карпош войвода
Кера войвода (Калъч Кера, Айдут Кера) Коле войвода и Дамян Вуков от Голямо Белово
Конда войвода
Коста войвода
Коста Димински
Коста Евтимов
Крум Савов Кьосоглу Вълка Макавей войвода Мамин Кольо Мангър (Копривщица) Мануш войвода Марин войвода
Мария Попгеоргиева
Матея Пеячевич Мирчо войвода
Млъчко войвода (дядо Млъчко) Момчил войвода Моню войвода Недельо войвода
Никола Войводов (Никола Хаджикръстев Върбанов) Никола Сръндак
Орчо войвода
Панайот Хитов
Паскал Воевода
Пенчо Рачков
Петко Радев (революционер)
Петър Пармаков
Петър Топалов (Димитър Топалов; Димитър Войняговеца)
Пею Буюклията 
Поп Мартин
поп Харитон
Пуйо войвода
Рада войвода (Рада Барачкина) Радич войвода
Радан войвода Радон войвода Радослав войвода
Румена войвода Саво войвода Стайко Атанасов Сталакин Тодор Сейко войвода
Стамен войвода Станко войвода
Стефан Караджа
Стоил войвода Стоян войвода
Стоян Карастоилов
Стоян Трайков Стоян Чавдар - Булибаша
Страхил войвода
Таньо войвода Танчо войвода (Малко Белово) Тодор Александров Тодор Ганчев (Момина клисура)
Тодор Харбоолу (Тодор Денев Харбов)  Точо войвода Трифон войвода
Филип Тотю
Филчо войвода
Хаджи Димитър
Хайдут Велко
Христо войвода
Христо Патрев
Цеко Петков (дядо Цеко войвода)
Цоньо войвода
Чавдар войвода
Чакър войвода (Христо Проданов)
Черноречкия (Тимошкия) поп
Яна войвода
Янка войвода

Яне Сандански 
 

                 От големия брой българки, с които Левски общува значимо място в дейността на Левски заемат едноутробните сестри и монахини Христина и Евпраксия Василеви от Карлово, братовчедки или близки родственици на Апостола. Двете карловки стават монахини напълно съзнателно и по патриотични подбуди. Тяхната дейност е свързана с Левски още от 1868 г. По това време те временно са напуснали Сопотския девически метох и са учителки в Чирпан. Водели редовно преписка с него. Месец по–рано той им писал, че ще посети града Чирпан, за да състави таен комитет от чирпански младежи. Христина и Евпраксия поканват главния учител Сребрю Стойновски, Георги Данчов Зографина и други будни младежи и под ръководството на Левски учредяват Чирпанския революционен комитет. Навярно по указание на Апостола през следващата година двете сестри отново са в Сопотския девически метох. Тук се включват в състава на местния революционен комитет. Отдадени изцяло в служба на революционното дело, монахините разнасят тайната кореспонденция между градове и села, разузнават турската власт, проповядват тайно из Тракия идеята за въстание, посещават с особени задачи Стара Загора и Чирпан, прехвърлят Балкана до Търново и се озовават в седалището на БРЦК в Ловеч. За кой ли път в началото на декември 1872 г. Левски спира в килията на Христина, където тя му дава две писма. Изглежда, че съдържанието на двете писма Левски е обсъждал със сестрите, които са се тревожили за бъдещето на революционната организация, за предстоящата участ на техния любимец и за свята съдба. И тогава и преди това, според Евпраксия, Апостола ги окуражавал с думите: „ Помагайте, мили, сестри и не скърбете за вашите старини, че ще останете в бедно положение; ако загубя аз, то мнозина ще останат живи, които знаят за вашите трудове и разнесеното ви богатство; вие ще бъдете възнаградени”.
Румена войвода

Друга от жените, „посветени в идеята”, е Ефросиния. Като членка на БРЦК в Сопот Ефросиния Коева заедно с още няколко революционерки присъства на съвещание в Карлово, свикано от В. Левски и А. Кънчев, на което се изработва модел на едно от знамената на тайната революционна войска. Впоследствие то бива довършено и укрито във възглавницата на монахинята Христина.
В дейността на частния комитет в Сопот участват още Парашкева Пайпанова, Тикнка поп Василева, Лала Йосифова.
                   Важно място в дейността на Сопотския революционен комитет заема и Рада Иванова Попова. Сведения за нейната работа се черпят от спомените и. След Сопот Рада е учителка една година в Котел, където се сближава с родствениците на Раковски. След това е учителка в родното място на Любен Каравелов – Копривщица. Като куриерка Рада пренася кореспонденцията с кон от Сопот до Карлово, Калофер и Ловеч. Прави си прическата на кок и там скрива писмата. Умира на 23.04.1920 г. в Червен бряг.
Деен член на Сопотския революционен комитет е и Ана Иванова Попова, майка на двама сина.
Същата характерна особеност се наблюдава и Карловския революционен комитет.
Рамо до рамо със своя велик син върви и майката на Левски. През цялото време на негово служение на отечеството Тина Кунчева е притеснявана, арестувана, домът и е обискиран, но тя със своето самообладание и решителна твърдост си устройва срещи в къщите на доверени ятаци и изпълнява с мъжествена воля поръките на своя син. За подчертаване е и активността на сестрата на Апостола-Ана Иванова Кунчева.
По своему отличителна е и работата на Неда Тачева. Нейната къща е едно от най-сигурните скривалища на Левски и укритие на оръжие. Чрез нея Апостола изпраща писмата си до организацията в града и извън него. Много пъти тя го придружава до Сопот и от там двамата пристигат в неговата околност.
В редиците на карловските революционерки се нарежда и Ана Хараламбова Кункова-първа братовчедка на Левски.
                     Активни членки на Гюргерския революционен комитет са още и Кина и Иванка – сестри на Ангел Кънчев. Непосредствено след гибелта на своя брат на 5 март 172 г. на русенското пристанище с пълно съзнание да продължат святото дело на обичания човек стават членове на частния комитет в Гюргево. Иванка Кънчева се включва в дейността на Гюргевския революционен комитет веднага след омъжването и за революционера Димитър Горов през 1872 г. Транспортира писма и други материали между Румъния и България, а от Букурещ и Гюргево оръжие и патрони. Двете сестри заедно с Д. Горов се качват на парахода „Радецки” и изпровождат Христо Ботев до пристанището Бекет. Иванка умира от туберколоза няколко месеца след като руските войски влизат в Трявна.
Отклонение от изложеното до тук не прави и Търновския революционен окръг. Отнася се за Бона Ганева – Станчева, наричана обикновено търновската баба Тонка. Тя взема дейно участие в съзаклятието от основаването на комитета на Христо Иванов Големия. По времето на Левски изпълнява задачи на комитета, като постоянно разузнава сред турските чиновници и бейове за тайните им намерения спрямо революционерите в града. Събраните сведения тя бързо съобщава на комитета с цел да вземат предпазни мерки. Много пъти баба Бона е предупреждавала Христо Иванов Големия, Христо Караминков и Иван Хаджидимитров да си търсят „нови тайни къщи”. Сигнализирала своевременно членовете на комитета, че турците са по следите на пренасяното оръжие.
В същата насока действа и Йонка Пенева, която укрива революционери в дома си. За делото работят и Дудука и Мариол Йоневи, посветени в комитетските тайни още през 1869 г.
Други будни жени са тези в Плевен Екатерина Коцова и майка и Елица Попхитова се наемат с тежка и опасна мисия и започват да действат. Всяка от тях препасва по 10 – 15 револвера около кръста си и по този начин преминава в България. В продължение на два месеца те пренасят всички оръжия от тази пратка. В края на 1871 г. Майката и дъщерята пренасят две пушки, едната, от които е за Левски. За по – голяма безопасност пушката на Апостола е разглобена на три части и така е доставена В Плевен. Всъщност рискованата работа допада повече на Екатерина и затова на нея се възлагат най – трудните задачи, които тя изпълнява с присъщата и мъжественост. На нейното себеотрицание се възхищават не само близките и, но и ръководителя на ВРО Васил Левски и неговия помощник Ангел Кънчев. 
               Единствената жена в състава Хвърковата четата на легендарния Георги Бенковски е Мария Иванова Сутич. Родена на 25 май 1859г. в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) в семейството на абаджията Ангел хаджи Петков и Елена, в кв. Вароша в близост до църквата „Св. Богородица” в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик). Учи в местното килийно училище, при учителя Илия Икономов. Като девойка е взета от роднинското семейството на Георги Консулов за помощничка в домакинството. Омъжва се за далматинеца от Дубровник, Иван Сутич, който работи като специалист по изграждащата се тогава край Белово железопътна линия на барон Хирш. Преподава за кратко в училището в Голямо Белово. В своите „Записки по българските въстания” (изд. 1981г. стр. 342), Захари Стоянов определяйки възрастта на Мария пише: „млада жена на 17-18 години, родом от Т. Пазарджик.” През Април 1876г., в обиколките си из селата, Хвърковатата конна чета, водена от Георги Бенковски, посещава и Белово. След тържественото посрещане на четата пред къщата на свещ. Михаил Радулов, председател на местния революционен комитет, Бенковски и по-първите лица са поканени в дома на Иван Сутич на закуска. Заедно с жена си, Иван Сутич решава да тръгне с четата. Тогава Бенковски казва на Захари Стоянов: „Запиши че, днес на 27 априлий с нашата чета се присъединява и госпожата на Ивана Шутича, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята.” Мария е единствената жена, която се включва в състава на четата. Ето как трогателно я описва Захари Стоянов, в моментите когато споделя участта на четниците в Тетевенския балкан: “Героинята ни, госпожа Йонка, на която досега не се слушаше гласът, и на която бялото лице в разстояние на два дни беше заприличало на мъртвешко, като всяка къщовница жена, била си отделила настрани в дисагите още две-три пити хляб и до половин ока сирене за черни дни. Но сега, когато подир малко щяхме да имаме топъл хляб, тя намерила за излишно да носи сухите кори, които и раздаде по малко на момчетата с малката си ръчичка, като нафора. Друга по-голяма добрина на госпожа Йонка ѝ не трябва на този свят…“. При едно сражение при с. Липян, Тетевенско, Мария е заловена с част от българите, участници в четата и далматинците. Заедно с мъжа си, тя е откарана в София и прекарва три месеца в мрачните килии на Черната джамия. Арестуваните са подложени на изпитания, подигравки и безброй унижения. Мария устоява и на опитите да я потурчат. В резултат на застъпничеството на чуждите консули и най-вече на чуждото поданство на мъжа ѝ, Мария и Иван са освободени.                 През 1876 г. дъщерите на даскал Киро Петров – Ирина и Димитра са на 19 и 15 години. Когато научава, че Цанко Дюстабанов е сформирал чета от 120 души, с която да участва в Априлското въстание, даскалът води при него двете си дъщери, които е въоръжил с пушки и саби и му казва: „Приеми, войводо, и моите две любими дъщери в редовете на твоята дружина, защото аз не ще имам време да стоя у дома и да ги варда от варварите. По-добре да умрат на бойното поле, отколкото да попаднат в ръцете на немилостивия азиатец.“ На прощаване заръчва на момичетата с всеки изстрел да повалят по едни душманин и с всяко замахване на сабята да съсичат по един поганец. Дъщерите изпълняват бащината заръка. Ирина се отличава с точната си стрелба. Тя е донесла в торбата си 110 патрона, направени лично от нея, с които убива и ранява 111 башибозуци турски аскери, защото с някои от изстрелите ранява двама. Преди да се включи в дружината на Цанко Дюстабанов е ушила знаме за четата на поп Харитон, в която участва баща й.

                     Една от дъщерите на Бачо Киро Ирина
            Неделя Петкова е родена през 1826 г. в гр. Сопот. Моминското име е Неделя Делюва Гульова. Получава елементарна грамотност по взаимоучителната метода в Сопотския девически манастир, след което се самообразова. По препоръка на Найден Геров става учител в новооткритото девическо училище в София (1858 – 1861), където работи със Сава Филаретов. По-късно е учителка в Самоков (1862 – 1864), Кюстендил (1864 – 1865), Прилеп (1865 – 1866), Охрид (1868 – 1869), Велес (1870 – 1871). За хората Неделя Петкова е известна като Баба Неделя. 
          Тонка е буйна, самостоятелна и находчива още от малка. Противно на обичаите тя не се съобразява с желанието на баща си, а сама си избира съпруг през 1831 г. Той е известният абаджия и търговец Тихо Обретенов. От този брак се раждат 12 деца, от които 7 остават живи. Всички те са възпитани в любов към родината и знанието от своите родители.

Георги С. Раковски е приятел на Тихо Обретенов и гостува в къщата им. Двамата не крият от Тонка, че говорят за свободата на българите. Тази идея я запалва и скоро домът й става сборище на революционерите.

          От синовете й пръв в делото е посветен Петър. Той участва във Втората българската легия в Белград (1867-1868). Друг нейн син – Ангел, повикан от Стефан Караджа, преминава Дунава. Ангел и Петър участват в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868). След тежки боеве Петър загива някъде в Балкана, а Ангел е заловен. Тонка публично не проронва и сълза, а е охулвана от българки, че синовете й са тръгнали по „кривия път“.
           Христина Хранова често прекъсва работата си, когато усеща, че съдбата на страната ни е по-важна от професионалното й развитие – през Сръбско-българската война в 1885 година е отново героиня, тогава е ранена в лявото коляно.
Христина Хранова

          Две десетилетия по-късно Хранова отново нарамва пушката си – през Междусъюзническата война от 1913 година, когато навярно е била малко над шейсет години. В самия край на житейския й път Хранова се сблъсква с трагичната си съдба. Макар да звучи иронично, въпреки заслугите й на редица равнища, тя е лишена от държавна пенсия, най-вече, защото през голямата част от живота си работи на частна практика. Такъв е бил животът на една достойна българка, безстрашната Христина Хранова – ту храбър боец, ту прославена и талантлива медицинска сестра. Може би заради тези си две роли съвременните й я наричат „майка на героите“, но за съжаление, тя е позорно забравена дори приживе. Може би това най-ясно личи от думите на нейния биограф – „погребаха я стари бойни другари, гроб без паметник, гроб отдавна заличен“.

              За края на темата оставям може би най-заслужилата и известната сред нас- Райна Попгеоргиева, по-известна сред народа като Райна княгиня:

Райна княгиня със знамето на Хвърковатата чета на Бенковски
             Райна Попгеоргиева  е тази, на коята, Г. Бенковски дава прозвището Райна Княгиня, взето от героиня на Добри Войников. Именно с това име тя остава и в българската история. Учителка по професия, революционерка по душа и акушерка по призвание – това са само част от качествата и уменията на знаменитата българка. Райна Княгиня дава не само един от символите на Априлското въстание, но и четирима сина, които стават военни и се отличават с храбростта си при войните за национално обединение. Райка се ражда на 18 януари (6 януари, стар стил) 1856 г. в Панагюрище и е първородното дете на Нона Налбантска и свещеника Георги Футеков. Тя учи в родния си град и поради показаните качества и успех е избрана от българската общност да продължи образованието си на тяхна издръжка в Старозагорското девическо училище. Тази практика е характерна за периода на Възраждането, когато видните български граждани поемат разноските по обучението на бъдещите учители. Райна е записана в Стара Загора в известното училище на Анастасия Тошева, която е първата българка, изпратена с благотворителни средства да учи в Одеса, Русия. Курсът на обучение е с продължителност 5 години, но поради будния си ум и качества, Попгеоргиева успява да го завърши за 4 и то с отличен успех. Част от предметите, които усвоява са математика, история, български език, география, физика, педагогика и ръкоделие. Когато се завръща в Панагюрище, Райна става учител или както си спомня: „в двете мъжки училища бяхме общо 6 учителя на 500 ученика“. През 1875 г. тя основава и женско ученолюбиво и благотворително дружество, в което се изучават ръкоделие и бродерия, но също така има часове, посветени на грижата и възпитанието на децата. В часовете извън усвояването на занаяти се четат книги, списания и вестници, свързани с просвещението и пробуждането на национално самосъзнание. За образованието Райна казва, че по онова време то е било на второ място за българите, след изкарването на прехраната. Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г., но свободата е обявена в Панагюрище на 22 април, тогава се освещава и самото знаме. Според личните спомени на Райна тя е изпълнила общата воля на съгражданите си като взима знамето в ръце и преминава през целия град, яздеща кон и препасана с оръжия, за да възвести дългоочакваното освобождение. Според разказа на Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ за байрактар е бил определен Крайчо Самоходов, но за да възнаградят патриотичния труд на Райна, а и защото това би направило по-добро впечатление – четниците предоставят на нея честта да развее знамето. Бенковски настоява тя да освети знамето, въпреки нежеланието на немалка част от революционерите това да бъде направено от жена. В крайна сметка процесия тръгва, начело с авангард, а след него следва духовенството, Райна, щаба на Бенковски и останалите въстаници. Самото знаме е охранявано от десетина души, които пазят около черния кон на Княгинята.

за интересния материал, както винаги попълва някои мои исторически липси на знания. Поздрави!

Здравей, Мири. Набързо написах темата и дори сега редактирах допуснатите от бързане грешки. Благодаря за интереса ти към темите.
Поздрави!

Поздрави за труда, приятелю, изложил си основното кратко и стегнато. За някои от тях знаех, като първата акушерка Христина Хранова, баба Неделя и Мария Ангелова. Тук може да добавим и Тодора Меразчиева, която също изпълнява куриерски задачи блестящо, нейна правнучка е актрисата Деси Бакърджиева. Сещам се за една забележителна жена от Софийския революционен комитет, която с хитрост го спасява през 1877 г., но не и за името й в момента, също с трагична съдба. Губи сина си и мъжа си, а близките й постъпват нечестно с нея. Донка Ушлинова Богданова, четничка и участница във войните също си заслужава да се спомене.

Здравей, Симеоне. Благодаря за допълнението. Сетих се за много жени, но не и за всички. Сигурно има още, които съм пропуснал. Може още някой да се сети и пусне коментар за някоя заслужила българка.
Поздрави!

Бях споделил статията на ,,Българска история" за тази жена като постинг, мисля, че ти си гласувал за него, също и за Христина Хранова, но през март с.г. А за Ирина Бачо Кирова през 2019 г. постнах статията от Уикипедия. Има участие на жени и в борбата срещу нашестието на османците, при отбраната на крепости.

Ще си припомня напиусаното от теб, Симеоне. Още веднъж благодаря.

Благословено и богоугодно дело е това.

Ето няколко откъса от Късния дъжд, в който Бог говори за Райна княгиня:
"Затуй във време на подготовката е било възложено на Райна Княгиня таз голяма чест да ушие знамето на свободата, с което пряко е употребена от небето. А всъщност България е представила планета Земя и нейната съдба чрез Райна в чин „княгиня“, но пленница от червения змей звяр лъжепророка с лъжеучение мохамеданско – корана. И затуй в Съда небесен тя е помената много пъти. И са уредени за вовек нейните съдби лични и като представяща България. 170/10
О, Българийо, девицо Моя, ела, приведох те през огнена изпитня, но вярата на Авраама, внедрена дълбоко ти в гърда, тя се изяви в древните герои – апостоли за свободата твоя! А ти, робиня, окована във вериги тежки на поробени съдби, народи си чада верни и чрез вяра повдигнаха духа народен! Яви се Райна княгиня Моя и извеза Лъва смели от Юдина съдба, и окръжи го с венец от житни класове, развя го свободно като знаме сред жестоки врагове! И днес то се вее, украсено с Лъв и звезда и навек освободено като могъща Моя съдба!
Левски бе употребен свише да вдъхне Бог вяра в сърцата в собствените духовни и физически сили на поробения народ, а девицата Райна Княгиня със собствените си ръце уши знамето на свободата и го развя с дръзновение над поробената си земя!"

Българийо, майко мила, Земя свещена и свидна, просторна и красива, плодородна. Днес си в премяна нова, свободна. Чрез дела смели в подвизи мирни, подала си ръка на народи и племена. Повей ветре, повей на Добруджа житници нейни, на Рила дъскорезници, на Пирина мрамора бели, подвижи водите морски и речни, в добиви двойни сред полята плодородни, където пасат стадата вакли. Че във времената древни знамето ти злато, шито от Райна княгиня с емблема му смела ”Смърт или свобода”, развято сред люти врагове, днес украсено е с лъв и звезда, увенчано с венец от житни класове.
… на целия Балкански полуостров Той, Бог предпочете България от древни дни и я е употребявал напълно реално, кат Негова педя земя в новоерна съдба, която е минала през робство, страдания на народа. В името на Бога са издигали глас на свобода и употребени са били нейни предани синове и дъщери, като Райна знамевезка -носка.
Но все пак има и с какво да се покаже и православната черква кат майка на верни нейни синове, които са водили борба за истината словесна кърма – Кирил и Методи, Паисий Хилендарски, Иван и Неофит Рилски, Васил Левски, знамето Княгиня Райна.

Добави Сирма войвода.

Здравей, Елизабет. За Райна княгиня зная много, защото са ми пресни спомените от разказаното в Панагюрище преди 2 години в къщата-музей. Намерих и много материали, но не писах всичко. Благодаря за допълнителната информация, която винаги е добре дошла за моите теми. Много българки са помогнали и съдействали за освобождението ни и имат заслуги. Някои от тях са забравени, но така е- не се помнят всички.
Поздрави!

Здравей, Краси. Сирма войвода незнайно защо съм я пропуснал при войводите и сега, след като напомни го забелязвам.
Поздрави!

браво!

Благодаря ти от сърце, за труда, Барин! Научаваме доста от публикуваните от теб материали! Жив и здрав, да си! :)
Спокойни почивни дни! :)

Благодаря, Дени. Когато читателите научават нови неща и са доволни на мен ми става хубаво.
Поздрави!

Благодаря, Роси.
Поздрави!

подобни теми са винаги интересни, специфични и провокират в добрия смисъл на думата

изключително попадение,наистина

още вчера гласувах ЗА постинга ти, а сега ще го прочета

Здравей, Митак. В1чера си помислих, че ще ти е интересна темата, но вече я беше отворил и не ти пратих съобщение. Останаха до мкрая на годината трите ми доклада да минат на конференциите и да ги пусна в блога.
Поздрави!

Огромен и ползотворен труд си положил, Ваньо. Не мога да повярвам, че е набързо написан. Като си помисля само колко малко семейства са издирили родословното си дърво!
Прав си, че трябва да се редактира. И структурата му можеш да подобриш. Имената на жените-воеводи в списъка уплътни с bold. Постепенно попълвай списъка на изворите в края на студията си. Тя заслужава всяка година на определена дата да я извеждаш начело на публикациите си - да не потъва дълбоко в архива на Блога ти . Като Апендикс публикувай и избрани мнения. Много прочувствено е това на Елизабет Бориславова... защото делата на жените-боркини са били посветени на Бог и Родина.
Бъди жив и здрав!
П и е р
ПС - И не губи време да отговаряш на всички. Времето е безценно. Коментираме, не за да те задължаваме.

Здравей, Пиер. Благодаря ти за хубавите думи и препоръки. Аз обикновено отговарям на коментарите, защото от по=отдавна регистрирани потребители зная, че добрата култура изисква да отговоря на коментарите. Информацията за родът ми вече е завършена. Зная имената ио по малко за 7 пра-пра баби и 7 пра-пра дядовци. За осмите не намерих нищо.
Поздрави!

Неслучайно Ботев е написал:
"... какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка..."

Здравей, Марине. Често си припомням стиха на Ботев чрез песента на Епизод "Хайдути".
Поздрави!

Браво !
Тони

Така е, Тони. И днешния ми доклад мина прекрасно.

жениите най често застават на грешното място уж за добро!Поздрави за материала!

Случва се Зав, защото се водят от сърцето.

Този твой труд има будителска сила, от която заспалият ни, русофилизиран, живеещ в по-голямата си част по инерция народ има особено голяма нужда, за да се пробуди и осъзнае! Само осъзнат, пробуден народ може да израства духовно и да върви напред!
Хубав ден и благодарности за положените смислени усилия, приятелю!

Благодаря, Оги. Аз не одобрявам крайните русофили и русофоби. Има нужда от подобни теми за повдигане на българския дух. На 2. ноември изнесох един доклад, който много се хареса. В някоко теми тук има писано по него, след някоко дена може да го пусна целия( след като получа одобрение и разрешение от Великотърновския университет).
Поздрави!