Прочетен: 6402 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 10.08.2021 22:54
Сун Дзъ (544 пр.Хр - 496 пр.Хр..) e древнокитайски военен стратег и мислител. Автор е на трактата „Изкуството на войната“. Името, с което е известен, е езиково образувание в китайския език, което в превод буквално означава „майстор Сун“. Смята се, че"Изкуството на войната" е написан през 510 г. пр. Хр.
Сун Дзъ е поставил много за начало при водене на войни. Неговият трактат"Изкуството на войната" се е изучавал от бъдещите управници и е бил модел за действие при водене на война от бъдещите управници. Няма напълно справедлива война. Една война може да бъде определена като справедлива за една от воюващите страни, например тази, която се защщитава. За СССР Великата отечествена война може да е справедлива, но войните срещу Османската империя не са. Всичко зависи от гледната точка. Аналогично мога да кажа каква е разликата между разузнавач и шпионин? Разузнавачът е наше лице, натоварено с мисия да проучи бойните възмиожности на пртотивниковата армия, политическите намерения и замисъл. Шпионинът е лице от чужда враждебна страна, което е изпратено за временно пребиваване със същите задачи. Кратно казано: разузнавачите са наши, шпионите са чужди.
Така е при водене на война. Всичко зависи от позицията и гледната точка. Дали тактически ход, предназначен за създане на дезорганизация в противниковия лгер може да се смята за положителен или за подла постъпка? Когато противникът превъзходжа значително няма друг начин, освен да се прибегне до хитрост, за да се постигне победата на всяка цена. Целите се преследва, но не обезателно на всяка цена, защото трябва да се направи сметка за загубите на собствените си сили.
Във всяка област има новости и по този начин се върви към прогрес на човечеството. Във войната не е по-различно, дори често новостите първо се изпробват за военни цели. Ученията на Сун Дзъ в Изкуството на Война фокусиран върху военната стратегия и как тя може да се счита за върховно изкуство. В тази книга, разделена на 13 глави, той обхваща всички аспекти на войната, стратегията и победата, включително как да се подготвим за атака, борбата и използването на стратегия за победа на противника чрез тактика на измама и неподготвеността на противника, тайните операции и Повече ▼. Макар да изглежда, че той прославя войната, това не е така. Принципите и философията на Сун Дзъ в Изкуството на Война току-що повдигна точки за жизненото значение на тактиката и военното мислене и как правилно да атакувате и побеждавате противник
Много от известните пълководци са въвели новост при воденето на война. Александър Велики, Ханибал, Октавиан Август, Атила, Симеон Велики, Чингиз хан, Наполеон Бонапарт, генерал Суворов са само част от имената на военачалниците, въвели нови прийоми при водене на вийна. Те са световно известни и за едни народи са велики, за други- поробители, защото са ликвидирали държавата им. Отново повтарям, че всичко се разглежда от съответната позиция при анализа. Александър Македонски започва да използва фалангата.
Един пример посочвам при битката при Адрианоол от 14 април 1205 г. Цар Калоян разгромява западноевропейските рицари.
При тази битка, а и при много други от това време) куманите са съюзници на българите. Те правят фалшиви атаки и дразнят стройните рицари от запад. При една от атаките, когато навлизат в техния лагер и се връщат западноевропейците не издържат и тръгват в атака. Натъкват се на българските войски, които са притаени и стоят в засада. Те са много по-малко на брой и в една открита битка едва ли биха се поздравили с успех. В случая победата се дължи на проучване на района на бойните действия, чуждетранните сили, релефа, терена и избор на правилното място. При битката при Кана Ханибал разположил войските си по вятъра, а Емилий Павел- срещу вятъра и загубил.
При използване на новости военачалниците познават старите техники и начини за воюване и измислят нещо ново. За вероломни нападения и подлост се смятат нападението на фашистка Германия на 22 юни над Съветския съюз и на Япония над американската база на Хавайските острови Пърл Харбъв през декември същата година. Нападението на Алкайда на 11 септември 2001 г, над търговския център( двете кули) на САЩ също е внезапно и подмолно. При водене на война има забранени средства, като противопехотните мини и бойните отровни вещества. Въвеждането на новости във въоръжението е водило до гръмки и неочаквани победи. Като примери мога да посоча завладяването на Новия свят от испанските конкистадори с огнестрелното оръжие и използването на Гръцкия огън при първата . арабска обсада на Константинопол.
За първи път тръбите с гръцки огън били монтирани на византийските бойни кораби от типа дромони. След това въпросните тръби се превърнали в основно оръжие и за останалите морски съдове от флота на Империята. През 673 година (според византийския историк Теофан) арабският флот за първи път потеглил към Константинопол. Корабите презимували в Киликия, след което се насочили към столицата. Когато император Константин ІV разбрал за приближаването им, наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни дромона, снабдени с гръцки огън. Имало и няколко други плавателни съда, натоварени с резервни тръби. Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот, а войните на Исляма били така потресени, че моментално си подвили опашките и потеглили обратно к Арабски манускрипт, 1193 годита: "Гръцки огън - това е нефт, сяра, смола и катран ъм Сирия. Второ подобно нашествие арабите подготвили през 718 година, този път с два огромни флота. Единият дори успял да стовари десант в Тракия, който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел. По-късно и двата арабски флота били разгромени напълно от въоръжените с огнепръскачки византийски кораби. Срещат се оскъдни сведения за това че военните стратези на хан Крум са успели да разгадаят тайната на гръцкия огън и са възнамерявали да го използват при подготвяната от хана обсада на Константинопол. Смъртта на хан Крум обаче сложила край на тези планове. По-късно византийският летописец Скилица Кедрин описва обсадата на Видин през 1002 година (наскоро сигурно са се чествали 1000 години от това събитие), при която българските военачалници са открили начин да се гаси огъня - захлупвали са горящите топки с гърнета. За това се е изисквала немалка доза смелост, но все пак благодарение на самоотвержената борба на войниците крепостта "Баба Вида" издържала осеммесечна обсада.
При българите често се шрибягва до разузнаване. Прави се два вида разузнаване: на противника и на терена. По този начин се добива представа за състава на противника, сведения за намеренията, възможностите и въоръжението. Има значение срещу кого се води война. Обикновено често се случва вой ите да започват рано сътринта. При цар Самуил има внезапно нападение на византийските войски на Василий Българоубиеца при р. Сперхей. Докато нашите войници почиват на единия бряг на реката, византийците търсят брод, откъдето да минат и го намират. Всичко опира до допускане, дали противника може да направи нещо, доколко може да рискува и откъде ще мине. При цар Асен например сме успяли да предугадим византийските действия на обратния път и сме ги изненадали в Тревненския проход. При обсадата на Орлеан Аеций не допуска, че Атила ще успее да превземе здравата крепост.
От гледна точка на победения победителят е действал неправилно и е можело да не спечели при определени обстоятелства. Във войната, щом войските на една държава са тръгнали напред да завладяват няма честност и почтеност. Едва през XIX в. бяха поставени някакви норми и граници при водене на война кое е допустимио и кое забранено. Въпреки забраните наример за използване на бойни отровни вещества има много данни за тяхното използване: Ирано-иракската война, войната в Персийския залив и други. Разграничаването между тактическата маневра и военна хитрост от вероломното нападение е много малка.
За ограниаване на възможностите за некоректно действие при война, свързано с избиване на невинни хора повечето държави по света са подписали четирите Женевски конвенции:
Първа женевска конвенция – „Конвенция за подобряване участта на ранените и болните от въоръжените сили при бойни действия на сушата“ е създадена през 1864 г. и е ревизиран през 1906, 1929 и 1949 г.
Втора женевска конвенция – „Конвенция за подобряване участта на ранените, болните и корабокрушенците от въоръжените сили при бойни действия на море“ е създадена през 1949 г., но „наследява“ Хагската конвенция от 1907 г.
Трета женевска конвенция – „Конвенция относно третирането на военнопленниците“ е въведена през 1929 г. и ревизирана 1949 г.
Четвърта женевска конвенция – „Конвенция относно закрилата на гражданските лица по време на война“ е създадена през 1949 г.
Първи допълнителен протокол – Относно защитата на жертвите на международни въоръжени конфликти е от 1977 г.
Втори допълнителен протокол – Относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер е от 1977 г.
Трети допълнителен протокол – Относно приемането на допълнителна отличителна емблема е от 2005 г.
За водене на войни се създават временни съюзи. Някои военни блокове изглеждат като постоянни, но времето показва, че не е така. Например Варшавски договор няма, НАТО се разширява, а на други места държави напускат военния съюз. При сегашните условия война между две държави трудно може да се случи. Въпреки това отбранителните способности трябва да се поддържат на ниво.
Внезапните нападения преди може да са имали успех, но сега не може да говорим за такива. Всяка война е предхождана от разсредоточаване на сили, мобилизация, изтича информация по медиите и каналите. Не може една подготовка да остане незабелязана за противника. При наличие на ядрено оръжие нещата стоят по съвсем различен начин. Въпреки всичко мисля, че изпреварването може да доведе до придобиване на преимущество.
чава въоръжението, бойните възможности,
При започване на война се изучаване на противниковия състав на армията, въоръжение, подготовка. Аташетата мисля, че имат една много важна задача- разузнавателна. Те добиват информация и я предават по някакъв начин до държавата, която представляват. Затова има отзовани аташета, които по някаква причина да се провалили и са разкрити. Дипломатите, посланници, консули също.
При водене на война е важно да се осигурят съюзници или поне да се подпишат договори с някои държави, за да не се случи да се воюва на няколко фронта. Ришельо е проумял, че Франция е заобиколена от неприятелски страни и се е погрижил да си оправи тнишенията с някои от тях, за да може да се справи с други. Във Втората Световна война има подписани договори между Германия и Съветския съюз, но и между Съветския съюз и Англия. След нея Франция и Германия се подозират и сключват договор. Въпреки това Франция се сближава със Съветския съюз, ако Германия ги нападне той да нападне в гръб. Войната според едно от определенията, които съм чел е" Продължение на политиката с други средства". Затова политиката и войната вървят"ръка за ръка". Политическите настроения на управляващите водят до сключване на военни съюзи, насочени срещу някои държави, но при смяна на правителството може да се промени положението. Уинстън Чърчил е казал"Няма вечни приятели, има вечни интереси".
Накрая за разведряване на обстановката ще подскажа как може да се постигне преимущество за един ден при нападение над една държава:
Първият удар се прави около 3;30 ч. през нощъта. Всички спят дълбоко, помощник-дежурните са на вахта( смяна), за които се смята, че са по-слабо подготвените от дежурната смяна. Докато се събудят дежурните, оценят обстановката, съберат данни за пораженията и събудят началниците минава време. Настъпва паника и сънените началници по-трудно ще отдадат правилни заповеди за действие. Вторият удар се нанася около 8:15 ч. Обикновено в 8:30 ч. се извършва смяната на дежурните, което включва сдаване/приемане на обстановката. Всичко трябва да се сдаде подробно и правилно. При нанасяне на удар малко преди времето са сдаване на дежурството настъпва объркане( кой да получи информацията, да анализира и доккладва). Отвсякъде звънят телефони за разбиране на случилото се, постъпва информация и може да се случи нещо важно да се пропусне. Третият удар се нанася около 13:00 ч. Хората са огладняли, никой не смее да отиде да обядва в очакване какво ще се случи. Гладната войска не се бие добре. Затова изгладнялите войници няма да успеят да противодействат адекватно. Вечерта е ясно, че никой няма да си ходи в очакване нещо да се случи. Разбира се това е хипотетично и съществува само във въображението.
Тагове:
По католици от папата
Парите на сащ за украйна са на привършва...
разбира се, прав си за победител и победен, за мира и условията също, впрочем ерцхерцог Карл в своите афоризми пише почти същото
......
посочвам само грешките или фактологическите грешки
- българите не са по-малко от краъстоносците,тъкнмо обратното - много повече са според различни извори
- не, александър не започва да позлва фалангата - тя се позлва ВЕКОВЕ преди него, а "лично неговата" му я оставя в маследство баща му филип 2
- не, западфните рицари не са стройни, ако се запознаеш с рицарството/доста непознато в бг впрочем, ще знаеш, че ХАРАКТЕРНА ЧЕРТА НА РИЦАРСКИТЕ ОТРЯДИ И "АРМИИ" е тяхната нестройност, липса на дисциплина и липса на единоначалие - темаат е огромна и няма да я развивам тук
Поздрави!
грешиш НЕ В КОНКРЕТИКАТА - в нея си прав
но смесваш тактическите епизоди и решения със стратегическата рамка, която се налага в постинга ти като преоблдаваща в края
какво казвам - конкретиакта и тесния тактически мащаб не е решителен, не е определящзавземането на решение стратегическов мащаб, може да му повлияе, да се вземе под предвид, но не е решителната "съставляваща"
казано просто - ако германяи удря ссср в 3.30 по берлинско време, то решенмието да се удари тогава не е поради телефоните и смяната на "дежурните"
разбира се, за времето си те са били изключотелно ниво без съмнение
...
тай гун
сима
сун дзъ
вей лао
хуан ши гун
тай дзун и отговорите на ли вей
по тия трактати може да се напише интересно фентъзи:), като философия на войната според мен обаче са слаби, все пак са много стари в тяхно оправдание
и у-дзъ пропуснах също
може би не те разбрах или ти мен
идеята да се удари тогава е мотивирана и точно определена, преценена, просто причината не е в смяната на дежурните и телефоните
причините са авиация, артилерия, както ти си написалследтова цял ден за развитие,авсичко тована тактическо ниво е съгласувано с диверсионните "партии" и "понтонирането" в няколко пункта
бих ти казал да пишеш именно такива теми и ти подхождат
за конвенциите лично аз не знаех в тяхната последователност и цялост
само общо съм чувал за няколко и тук-таме спорадична конкретика ми е попадала
така или иначе на война почти никой не ги спазва
УЧУДИХ СЕ ПРЕДИ ВРЕМЕ КАК КОНВЕНЦИИ СА СЕ СПАЗВАЛИ ОТ АНГЛИЧАНИ И ГЕРМАНЦИ НА ВОДА ПРЕЗ ПСВ
бях доста впечатлен какви джентълмени наистина са били англичаните "на море" през псв към германците - браво за което
през всв както знаем почти никой не спазва нищо, руснаците съвсем нищо,което е обяснимо
......
:)
следващото НЕ езабележка към теб, а към митовете в масовото съзнание, които ти добре си маркирал, защото саточно такива
значи всеки който нападне, пипне, барне матушката русия е винаги гад, блядь, изверг и вероломен престъпник
за сметка на това, когато ссср напада 1945 япония и то тази япония която ГОДИНИ НАРЕД НИКОГА НЕ УДРЯ СССР В ПОЛЗА НА ХИТЛЕР И СИ СПАЗВА АНГАЖИМЕНТИТЕ КЪМ РУСНАЦИТЕ, та наистина вероломното и "неблагодарно" руско нападение в манджурия минава разбира се между капките
ние добре знаем, че когато русанците нападат някой те винаги са освободители и жертви ;)
Казват след тази война другата ще се бием с тояги
поздрави за обемистия, интересен материал.
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави :)!
Поздрави!
Поздрави!