Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07 22:20 - Големите битки на България- Дойран 1917-1918 г.
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 2983 Коментари: 25 Гласове:
66

Последна промяна: 05.07 22:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                   България има много славни битки и победи в своята дълга история. От новото време на Третото Царство има много победи, но една изпъква сред тях- тази при Дойран. При нея съотношението на силите е 1:7 в полза на противника. Случвало се е да има победа при 1:4, но в такъв случай това си е подвиг. В периода след Освбождението обичаме да казваме"Войниците печелят победи, а политиците ги губят на масата за преговори". При следвоенйите преговори на два пъти след Световните войни сме на страната на губещите и нямаме основание да претендираме. Всъщност ние не сме поканени, а страните- победителки се разп0реждат с нашата съдба. Затова територията ни е от всички страни смалена. Малко са държавите в света, които отвсякъде граничат с бившите си територии. 
              За битката при Дойран има писано, но аз присъствах на едно мероприятие, където разказът ми хареса. При Дойран българите побеждават англо-френско-сръбски войски. През 1916, 1917 и 1918 г. се водят три успешни за българите битки, които се наричат с общо име" Дойранска епопея". Трите битки завършват с решителна българска победа, която се дължи най-вече на гениалността на генерал Владимир Вазов. В Сопот майката на Иван Вазов е родила 6 момчета и 2 момичета. Най-известен е писателят Иван Вазов, творил в почти всички жанрове, включително и фантастика. Другите двама са генералите Георги и Владимир. Георги Вазов е победителят от Одрин през 1913 г., когато с щурм е пр4евзета считаната за непревземаема крепост Одрин. Превземането ѝ изненадва цяла Европа. Крепостта Одрин е строена от най-добрите немски инженери.
                 Владимир Минчов Вазов е български офицер (генерал-лейтенант). Той ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война. Тази стратегия от 1918 г. се изучава в почти всички световни военни академии. Генерал Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 в гр. Сопот, а на 20 май през 1945 година почива в къщата си в село Рибарица, Тетевенски Балкан. Той е един по-малките братя на поета Иван Вазов, но неговата кариера има съвсем други измерения – офицер, завършил артилерийската школа в Санкт Петербург, герой от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
image
                     
                    За генералите Георги и Владимир Вазови през времето на социализма не се говореше много. Дори мои съученици не бяха ги чували или смътно си спомняха, че Иван Вазов е имал някакви братя. Освен двамата генерали другите му братя са общественика и политик Борис Вазов и доктор Кирил Вазов. Едва ли има друго семейство в България, че защо не и в света, където петимата са известни и допринесли за България в различна степен и на различно поприще.  Дойранското езеро се намира между Гърция и Северна Македония. По време на битката съотношението на силите между английско-гръцките военни сили и българите от Плевенската дивизия са седем към едно в полза на Антантата. В един момент българите са били наясно, че губят срещу многобройния противник, дори офицерите обличат парадни униформи като за последно. Само генерал Вазов смята, че още има шанс – шансът според неговата простичка стратегия е бил в дълбоките по 4-5 метра окопи, които са запазили живота на войниците, и след двудневния обстрел, когато съюзниците изстрелват голяма част от мунициите си – българите да тръгват под командата „На нож!
             За битката може да научите от епизода от"Операция история": 
            

Операция: История: За Дойран и какъв е генетичният произход на българите - YouTube
           
                Съгласно виждането за операцията на висшето командване в София фронтът е разделен на три зони с различна ширина: отдясно на река Вардар до височината Варовита с широчина от 13 км и се отбранява от първа бригада (6 роти с 48 оръдия, 12 минохвъргачки и 56 картечници); централната зона е от височината Варовита до височината Караконджо с широчина 4 км, защитавана от 57 полк (3 роти); вляво от височината Караконджо до езерото Дойран с 9 км широчина е последният сектор, който се отбранява от втора бригада (6 роти, 76 оръдия, 19 минохвъргачки и 52 картечници).Битката се води в периода от 22 април до 9 май 1917 г. Това е втората битка, където българските войски се командват от генерал Владимир Вазов, а тези на Антантата от Джордж Милн. Преди битката българитеразузнават местността и  правят окопи на височината. Те са заели по-благоприятно положение и са от високото. Обединените войски, предимно англичани са в ниското. С артилерийски огън обстрелват българите. Изстреляни са над 10000 снаряда и би следвало да не остане жив българин на височината. Британските войски търпят нечувани никога и никъде през цялата си история загуби. Те търпят критики от върховното командване и опитват пробив. Хвърлят се в атака, но цели четири пъти са отблъснати. Накрая на 9 май изоставят всичко и  напускат с наведена глава бойното поле. В битката умират само 2000 българи, докато британците дават 12000 жертви. В сражението участват много наемници от колониите. По това време Великобритания е най-силната и обширна колониална империя.
image
              През есента на 1918 г. се състои третата последна битка от Дойранската епопея. Преди това малко за една друга славна  битка от Първата Световна война- при завоя на река Черна през октомври 1916 г.   
След изтеглянето на българските части от Каймакчалан в началото на октомври 1916 година сръбските войски се спускат в равнината и още на 3 октомври се опитват да пресекат река Черна. Бесните им денонощни атаки продължават две седмици и са отбити от трета бригада на Осма тунджанска дивизия, подкрепени от части от други полкове и дивизиии. Битката на Завоя на Черна е кървава, страшна, безпощадна – истинска Голгота. Нашите войски воюват под адския огън на превъзхождащи ги по численост части от армиите  на четири държави – Франция, Италия, Сърбия и Русия. Въпреки това българите удържат натиска и след тежки боеве отстъпват една ивица земя, която включва Битоля  и до края на войната удържат линията Пелистер- Червената стена-кота 1248-кота 1050-Маково-Рапеш-Стравина-Градешница. След два дни упорита и героична, отбрана българските войски се изтеглят от височина 1212. След това българската войска се изтегля от Битоля и застава твърдо на линията Пелистер-Червената стена-кота1248-кота 1050-Маково-Рапеш-Стравина-Градешница. Тази позиция е отбранявана до края на войната.
   
image  
              
На 16 септември 1918 г. частите на Антантата започват ново масирано настъпление срещу Дойранската позиция, като срещу защитаващата я Девета плевенска дивизия, която по това време е в състав 58-и, 17-и, 33-и и 57-и пехотни полкове, както и 34-ти полк в дивизионен резерв и 4-и полк в армейски резерв са хвърлени 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал Джордж Милн. На 18 септември в гъсти редици три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака, решени да приключат по-бързо с героите от Дойран. В този момент българската артилерия със своите 220 оръдия и 400 минохвъргачки превръща терена в огнен ад. Четиристотин и четиридесет картечници правят огромни просеки в настъпващите. Огън бълват и 30 000 български пушки. От отсрещната страна англичаните са потресени, удивени. На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), за да попълни оределите си редици, но и последната атака е удавена в кръв. Българската артилерия е побесняла, бие с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. В края на деня английските тръбачи свирят отбой. Милн е загубил около 47 000 англичани и 20 000 гърци. Загубите на френската дивизия остават неизвестни, но също са чувствителни. Вазов губи по-малко от 500 бойци и безспорно остава в историята като един от най-гениалните генерали. След сражението генералът съобщава в София, че пред себе си няма противник. Вазов моли да настъпи към Солун заедно с 11-а дивизия и непокътнатата 2-ра армия, заемаща фронта при Серес. В София обаче решават да използват победата при Дойран, за да извлекат максимален дивидент след войната. На започналите преговори за примирие в Солун, използвайки факта, че българската армия е практически непокътната, делегацията ни сключва споразумение, по силата на което армията ни се изтегля от Македония с цялото си въоръжение, а страната няма да бъде окупирана от войски на съседните държави. Така до голяма степен България се спасява от безчинствата на сърби, гърци и румънци. Българите успяватда спрат превъзхождащия ги притивник и да извоюват по-благоприятна позиция за след войната. 
image
Джордж Милн, командващ войските на Обединеното кралство при Дойран
 
               Справка за генерал Владимир Вазов, предоставена от два източника от Владимир Димитров, на чиито разказ присъствах по време на откриването на кадетското 
училище "Генерал Владимир Вазов" във Варна на 28 юни. На мероприятието аз изнесох кратка лекция за славата на българската войска по време на Второто Българско царство.

            "Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот. Той е осмото дете в семейството на Минчо и Съба Вазови. Владимир е едва деветгодишен, когато един ден през юли 1877 г. казаците на ген. Гурко влизат в родния му град. Налага се обаче отрядът на генерала временно да се оттегли. Тогава турски редовни и нередовни войски се възползват от това и нахлуват в изпразненото от русите селище. Освен Сопот са изгорени и други селища. Сред хилядите хора, търсещи спасение на север от Балкана попада и семейство Вазови. Поради тежкото здравословно състояние на бащата, което затруднява бързото придвижване на семейството, Вазови са застигнати от турски башибозуци. Турците се нахвърлят върху Минчо и го убиват пред очите на близките му. Семейството на Владимир отива в Пловдив, за да търси спокойствие, но бива заточенo в Араповския манастир. Кирил Вазов случайно разбира къде се намират роднините му и отива да ги прибере. Връщат се  в опожарения Сопот, където вдигат нова семейна къща. По-късно Владимир и Съба Вазови заминават в Стара Загора при Кирил. Там Владимир Вазов завършва трети клас. А в Пловдив, където е установен брат му Иван Вазов, Владимир завършва пети и шести клас.
          През есента на 1885 г. е обявена мобилизация за войната със Сърбия. Едва 17-годишен Владимир Вазов се явява пред наборната комисия с желание да бъде записан като войник. Отказват му, тъй като четирима негови братя вече са записани, а също и защото смятат, че все още е малък. Ентусиазмът му обаче е голям. Владимир взема коня на брат си Георги – поручик в инженерните войски, и тръгва към Сръбската граница. Настига българската армия при Драгоман. След спечелването на битката при Сливница, всички, включително и Владимир Вазов, са във възторг. От този момент той решава да посвети живота си на военната служба. Същата година е обявен прием за постъпване във Военното училище. На 14 януари 1886 г. в първия специален клас е зачислен и юнкерът Владимир Вазов. На 20 април 1887 г. той е произведен в чин подпоручик и неговите усилия са достойно възнаградени. Владимир Вазов е 4-ти поред измежду всички 156 мъже от випуска. Отличният успех му дава право да избира вида на оръжието и гарнизона. Насочва се към служба в артилерията и гарнизон в Шумен.
          Владимир Вазов не престава да се обучава и да трупа знания, за да се развие като военен. През 1893 г., за да бъдат приети поръчаните от Германия нови оръжия, се формира група и в тази група е зачислен и той. Към края на 1894 г., вече капитан, произведен в този чин същото лято, е приведен в Четвърто артилерийско отделение в София. На 1 януари 1903 г. примерният офицер Владимир Вазов е отличен с чин майор. Тогава е командирован да следва в Руската артилерийска школа в Царско село. Същата година майор Вазов завършва успешно курса на школата. На всички курсисти се полага едномесечен отпуск и безплатна карта за руската железница. Пламналата от Илинденското въстание Македония обаче подтиква Владимир Вазов да прекрати отпуска си по своя воля и да се прибере в България. С явяването си в Четвърти артилерийски полк, където се числи, Вазов получава назначение за командир на вече мобилизираното артилерийско отделение. Така потегля към Кюстендил в очакване на заповед за преминаване на границата, но политическата обстановка не позволява да стигне до там. Македонският въпрос не е решен, а е отложен за по-благоприятно време. Майор Владимир Вазов се ползва с името на добър строеви офицер и добър артилерист. Изпратен е да премине кратък курс по стрелба на полигона при град Поатие, Франция. В началото на 1904 г., преди да замине по служба в Германия и Франция, той обявява своя годеж с Мария Горанова. След завръщането си встъпва в брак с нея. В края на 1905 г. е повишен в длъжност командир на артилерийско отделение. Скоро след това е повишен и в чин подполковник.
          През пролетта на 1912 г. се забелязва оживление във военните среди, а Владимир Вазов е повикан и произведен в чин полковник. През септември същата година е обявена мобилизация. Полковник Вазов поема командването на Четвърти артилерийски полк. Заедно с Първа софийска дивизия достига турската граница и се насочва към линията, очертана от две крепости – Одрин и Лозенград. Софийската дивизия разбива центъра на турската армия и я принуждава да отстъпи по целия фронт. След първото поражение на турската армия, тя успява да се организира за второ решително сражение на линията Люлебургас – Бунар Хисар. На 16-ти октомври полковник Вазов е вече началник на цялата артилерия в дивизията. Между Първа и Шеста дивизия се получава незащитен участък. Благодарение на бързата реакция и саможертвата на Вазов, възникналото недоразумение е отстранено. По-късно Владимир Вазов е награден с рядкото отличие орден За храброст“ III-та степен." 
           "През 1915 г. полковник Вазов постъпва на служба в артилерийския инспекторат при Министерството на войната, а при обявяването на Световната война получава назначение командир на Пета артилерийска бригада. Пета дунавска дивизия, в състава на която влиза и Пета артилерийска бригада получава заповед да замине за Македонския фронт. Военните са насочени на юг през Куманово, Велес, Скопие и Прилеп. Когато влизат в Прилеп, местните радостно ги посрещат с поздрава „Христос воскресе“, въпреки че е ноември месец. На 21-ви стигат до линията на Кавадарци, където съглашенските войски се опитват да дадат отпор. Срещу френската артилерия застава нейният някогашен ученик – майор Вазов. Това, което прави впечатление на Владимир Вазов е, че французите използват т. нар. куршуми „ дум-дум, които причиняват неизлечими рани. Именно в тази битка майор Вазов е ранен в дясното рамо. Изпращат го в София за лечение. На 20 февруари 1916 г. Владимир Вазов се връща на фронта, макар и с незаздравяла рана. В края на март е назначен за командир на Първа пехотна бригада от същата Пета дивизия. Започва строеви занятия, учебна стрелба, видове ситуации за нападение и отбрана. Засилва укрепителните дейности. През лятото Вазов се разболява от малария и инфлуенца. Предлагат му заслужен отпуск по болест, но той отказва предвид важния момент в бойните действия.
            На 1 декември 1916 г. получава заповед да замине заедно с щаба си и с Пети пехотен полк за завоя на р. Черна. Заповедта е да заеме и командва участъка от село Градешница до висотата Търнава. В негово подчинение влизат Четиридесет и девети и Пети пехотен полк, които трябва да сменят един германски и един български полк. Атаката по нашата позиция продължава четири дни, но е отбита и сломена. След отлично свършената работа следва повишение за полковник Вазов – поверяват му командването на Девета плевенска дивизия. На 2 март 1917 г. Вазов е вече в щаба на плевенската дивизия и се залавя да проучи в детайли цялата му поверена позиция. Проучването му продължава един месец. Започва укрепване на позицията като дължината на окопите в цялата система е над 100 км. и самите окопи са оградени с телени мрежи. Изгражда се система от тунели и скривалища под земята, засилени с железобетон, за да се даде сигурно убежище под разрушителния неприятелски огън." 
            " На 21-ви април започва силна артилерийска стрелба. Всички разбират, че предстои голяма битка. За четири дни към нашата позиция се изстрелват повече от 20 хиляди снаряда. Противникът използва вечерта, за да премине в атака. Дванадесет английски дружини се нахвърлят върху Тридесет и четвърти троянски полк и Тридесет и трети свищовски полк. Полковник Вазов решава да контраатакува, тъй като предните позиции биват завзети. Смелото решение и смелите действия дават отлични резултати. Още същата нощ противникът, след като оставя хиляди убити само в нашата позиция, най-после е прогонен. За да се поправят разрушенията от сраженията, се работи денонощно. На 8-ми май вечерта противникът прави нова атака, но отново е отбит. След голямата победа, плевенската дивизия има нов генерал. Заслужената награда на достойния началник не закъснява. Същия ден генерал-лейтенант Фон Еш пристига в щаба на дивизията и лично предава на новия генерал немски Железен кръст I-ви клас.
 image       На 14 септември 1918 г. започва нова атака на противника. Според плана на Франше д‘Епре, неговата армия трябва да направи два пробива – при Добро поле и Дойран. За постигане на тази цел, той групира пет дивизии французи и сърби срещу Добро поле и други пет на англичани, гърци и един полк французи при Дойран. Генерал Милн от своя страна решава да поведе атаката си в две посоки – с главните си сили да атакува Дойранската позиция на вр. Дъб и вр. Кала тепе, а в същото време с една дивизия да се промъкне между Дойранското езеро и Беласица и да се яви в тила на главната позиция. На 16-ти септември започва същинската битка. През целия ден противникът стоварва 70 хиляди снаряда като се надява да изравни със земята всички укрепления и да постигне максимален брой жертви. В действителност нито едно скривалище не е разрушено, а нашите жертви са девет души. На следващия ден – 17-ти септември, врагът поставя целия си разрушителен апарат в действие. Окопите са разрушени, телените мрежи не съществуват, телефонните кабели са изпокъсани. След кратко затишие врагът пуска снаряди пълни с газ. На 18-ти новото начало на атаката е дадено с червени ракети. С далекобойни оръдия противникът насочва усилия към с. Фурка, където се намира щабът на дивизията. За момент първите позиции са завзети, но след няколко часа, след като генерал Вазов изпраща дивизионния резерв от с. Фурка, дивизията отново си връща позициите. Врагът е неприятно изненадан, че вместо агонизиращи трупове срещу тях се изправят бодри и запазени защитници. В това време ген. Милн подготвя втората си атака. Събира всичкия си резерв, включително и дивизията, която трябва да мине покрай Беласица. На 19-ти отново следва атака, но петте дивизии на противниците са значително намалели. На бойното поле има над 10 хиляди убити и следва заповед за отстъпление. Врагът претърпява пълен погром, а нашата дивизия печели благодарение на своя далновиден и смел водач. Въпреки блестящата победа, Девета дивизия е принудена да отстъпи заради пробива при Добро поле. След силните действия при Дойран, ген. Вазов е награден с най-голямото отличие – орден За храброст II-ра степен.

    image

 Паметник на двамата генерали в Сопот
       След демобилизацията през 1918 г. плевенската дивизия остава под негово командване. По-късно получава назначение – началник на Втората военна инспекционна област и стига до поста инспектор на артилерията. В началото на 1920 г. е повишен в чин генерал – лейтенант и ненавършил още 52 години е освободен от запаса на войската. Назначен е за председател на Съюза на запасните офицери и на този пост остава цели 10 години."
   Надхвърлил своите 60 години, Владимир Вазов напуска столичното кметство и се оттегля от активна обществена дейност. Един ден през 1936 г. получава покана да присъства на конгрес на Британския легион и да представлява българските запасни офицери. В началото той отказва, но по-късно приема. При цялото уважение, демонстрирано към него по време на конгреса, той запазва своята вродена скромност. Генерал-лейтенант Владимир Вазов прекарва последните години от живота си в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г. Преживял всички най-динамични периоди от родната история, посветил живота си на Отечеството, той завинаги ще остане в сърцата ни като един незабравим герой, като един всеотдаен пълководец и най-вече като победителят от Дойран.
         В края ще спомена за случай, известен на много българи на особена почит към генерал Владимир Вазов: През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
"Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!"
        Българската победа при Дойран - най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една.




Гласувай:
66
0



1. leonleonovpom2 - Здравей, Адаш!
06.07 00:49
Забележителен пълководец и човек, от забележително семейство!
Имал съм познанства и приятелства със значими хора, но най- много съм благодарен на съдбата ,че ме запозна с човек от фамилията на Вазов- Александър Вазов, негов братов внук!
Удивително приличаше на Вазов Даже жена ми се стресна, като го видя за пръв път! Такава прилика!
Изключителен човек, ерудит и в същото време земен и контактен!

На генерал Вазов е оказана изключителна чест в Англия ,рядко оказвана на чужденец! Националният им флаг, в знак на уважение към личността му, е бил свален на известна височина! Забравил съм подробностите, но е факт!

Лека нощ!
цитирай
2. barin - Здравей, Адаш. Разказът на Влад...
06.07 05:46
Здравей, Адаш. Разказът на Владимир Димитров беше изключителен. Говори близо час и разказа всичко. Аз нямаше как да го запомня и затова го помолих за материали. Човекът е на 70 години, а помнеше всичко с подробности. Участник е в дружество за исторически възстановки"Традиция".
Поздрави!
цитирай
3. kvg55 - barin,
06.07 08:14
Дядо ми е бил артилерист на Дойранския фронт и много истории ми е разказвал.
цитирай
4. barin - Аз имам починал прадядо на Дойран, ...
06.07 08:33
Аз имам починал прадядо на Дойран, kvg55, но не в самата ботка, а заболява от скарлатина и умира в болница.
Поздрави!
цитирай
5. leonleonovpom2 - Здравей отново, Адаш И моят дядо е бил на Дойран !
06.07 09:05
Срещу англичаните! Бях дете, слушах разказите му със зяпнала уста!
При едно разузнаване в тила им са пленени с другаря му Ранени, третият е убит! После с кораб - болница са превозени от Солун до Александрия, с други пленени Българи. В секретност, но грък издава операцията на германците Съпроводни от няколко военни кораба ,през нощта ги нападат немски подводници
Било нещо ужасно На сутринта, вигдат ,че само техният кораб е останал Англичаните през сълзи ги прегръщат и ги наричат спасители! Знаят германците,че на кораба има ранени Българи и затова не са ги закачили! До края на пленството,така го наричаше, продължило три години и половина, англичаните се отнасяли с уважение към Българите!Единствено те имали право свободно да се двежат из града и дори да си търсят работа
Дори един майор, лорд, го харесал за зет, но той предпочел да се върне в България, когато било взето решение за освобождаването им, две години след войната!
Питах го веднъж, съжалява ли? Беше майтапчия, веднага отговори с" Не", защото нямало да се познаваме!

Поздравления за хубавия материал, за минало величие ,подменено сега със слугинство!
цитирай
6. barin - Благодаря за коментара, Адаш. Имам ...
06.07 09:15
Благодаря за коментара, Адаш. Имам и още роднини, участвали във войните, но късно научих за това. Като малък не беше ставало дума.
Хубав ден!
цитирай
7. nedovolen - Добре е да се напомня за Дойран! ...
06.07 16:20
Добре е да се напомня за Дойран!
Трън в окото на душмани.

Миналата година създадохме Модул, не позволяващ развитието и разпространението на ковид. Както и за други обществено значими болежки по хората, животните и дърветата. Естествено т.н. държавни институции не обърнаха внимание. Не сме очаквали и не ни и трябва.
Кръстихме го "Дойран ||" в името на битката.
Това е, Иване.
:)))
цитирай
8. barin - Здравей, Николай. Прави ми впеч...
06.07 16:43
Здравей, Николай. Прави ми впечатление, че един от най-заслужилите ни генерали дълго време беше забравен. През 2018 г. започнаха, покрай 100- годишнината от битката при Дойран да пишат за него. Изглежда направих добре, че снощи писах точно за него.
Поздрави!
цитирай
9. zaw12929 - КАТО ДЕТЕ ЗА УЧИЛИЩЕ МИНАВАХ ПО У...
06.07 17:22
КАТО ДЕТЕ ЗА УЧИЛИЩЕ МИНАВАХ ПО УЛИЦА "ДОЙРАН" И ЗНАЕХ ЗА ПОДВИГА НА БЪЛГАРИТЕ, КОИТО ОТВСЯКЪДЕ СА ПРИСТИГНАЛИ ЗА ДА ПОБЕДЯТ СЪРБИТЕ
цитирай
10. barin - Много добре, Зав. Аз късно научих за ...
06.07 19:48
Много добре, Зав. Аз късно научих за Дойран. Велика българска победа!
Поздрави!
цитирай
11. bven - Така е добре - българите извършват подвизи, другите ги изучават!
06.07 20:12
Време е с тази скромност да се приключи. Бойните успехи на българския воин трябва да се изучават и в училище разширено, и във военните академии и специалностите по история.
Чудесен материал, barin!
Благодаря!
цитирай
12. barin - Здравей, Татяна. Военните успехи ...
06.07 20:21
Здравей, Татяна. Военните успехи на българите на два пъти ги изучавах, но в Морско училище и Академията. Отделят специално внимание на победите през Третото Българско царство, за които по-малко знаех. Първата битка, която се изучава е морската при Саламин от 490 г. пр. Хр.
Поздрави!
Поздрави!
цитирай
13. batogo - !!!:))) Чест и почитания за този полезен за българското самосъзнание постинг, Ванка!
07.07 08:25
Такива моменти от нашата история трябва да се изучават в училище, за да имаме национално самочувствие и самосъзнание!
цитирай
14. barin - На същото мнение съм, Оги. Затова ...
07.07 08:37
На същото мнение съм, Оги. Затова избрах да пиша за генерал Вазов.
Поздрави!
цитирай
15. kolevdobri - Всеки път, като чета нещо за Дойран...
09.07 09:56
...несъзнателно се просълзявам. Уж съм яко копеле, а в очите ми има сълзи. Тази епопея е едно от събитията, заради които все още не съм се отказал от българското. При цялата тази деградация на обществото, споменът за Дойран, Одрин, Сливница и Драгоман, Каймакчалан и много други места на бойна слава, ме кара да бъда все още жив. За жалост, тези примери за храброст и мъжество са все по-далеко в миналото. Сега мечтая за общество, в което управлява Суверена. Перманентна пряка демокрация. Благодаря за статията! Плюс от мен.
цитирай
16. barin - Здравей, Добри. И при мен се случва ...
09.07 10:22
Здравей, Добри. И при мен се случва така. Може би от носталгия по славното ни минало, защото настоящето не е добро и трудно ще напреднем.
Поздрави!
цитирай
17. katan - Дойран и Завоят на Черна...
12.07 10:25
Знам за тях от много малка.
Татко ми ги разказваше като приказки, когато бях малко дете /4-5 год./
Знаех за ген. Вазов, но си го представях като Иван Вазов.
Как се разказват приказки за военни победи ли?
Не знам точно, но аз по същия начин разказвах на децата си. И за дядо Стоян, който се е предал след преговори с един капитан на французите, за да не се бие срещу своите - българите. Бил е мобилизиран от Гърция...
Посещението на ген. Вазов в Лондон е било триумф за България и нейните славни герои...

цитирай
18. barin - Здравей, Катя. Аз късно научих за ...
12.07 14:56
Здравей, Катя. Аз късно научих за победите при Дойран и завоя на река Черна. В университета подробно изучавах тези победи. Като малък съм чувал да казват, че войниците ни печелят навсякъде, а на преговорите губим. Имам прадядо, който се е бил на Дойран през 1917 г., а през август на следващата година заболява от туберкулоза. Умира в болницата.
Поздрави!
цитирай
19. notfun - леон кавало, тв лични историйки, и емоцийки,са..неуместни, от 12г...всеки ден!!!
22.07 11:36
изв, барин за отклонението, хубава тема, но,ненавиждам розова Клоунада.)

Дори един майор, лорд, го харесал за зет, но той предпочел да се върне в България, когато било взето решение за освобождаването им, две години след войната!
Питах го веднъж, съжалява ли? Беше майтапчия, веднага отговори с" Не", защото нямало да се познаваме!
цитирай
20. missana - Страхотни материали пишеш, Барин.
24.07 08:50
Чест и почитания!
цитирай
21. barin - Благодаря, Младене. Сега се връщам ...
26.07 18:32
Благодаря, Младене. Сега се връщам от екскурзия и затова не съм отговорил навреме.
Поздрави!
цитирай
22. zaw12929 - ГОЛЕМИТЕ БИТКИ ОТ ГОЛЕМИТЕ БЪЛГ...
27.07 05:55
ГОЛЕМИТЕ БИТКИ ОТ ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРИ- ВЕЛИКАНИ СТЪРЧАТ И ГИ ЗАГЪРБВАМЕ ТОЛКОВА ТАЛАНТИ ИЗОСТАВЕНИ БЕЗСИЛИЕ...
цитирай
23. barin - Здравей, Зав. Поради поитически ...
27.07 06:03
Здравей, Зав. Поради поитически причини често забравяме заслужилите българи. Неслучайно Иван Вазов пише"Епопея на забравените" малко след Освобождението.
Поздрави!
цитирай
24. karpis - Поклон пред такива българи!
05.08 23:53
Вечна слава на героите,благодарение на които България я има на картата!
цитирай
25. barin - Здравейте, Кристина. Много хора ...
06.08 11:43
Здравейте, Кристина. Много хора имат заслуги за България. Затова държавата ни се е съхранила и я има. Генерал Владимир Вазов има голяма заслуга затова.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 2260028
Постинги: 374
Коментари: 5061
Гласове: 52087
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930