Има два погрешни постулата, на които се основава цялото разбиране на староруската история от много „историци“. Първият, който вече е поставил зъбите си на ръба, е че сякаш до 9 век не е имало име Рус и освен това държава с това име. И второто, че целият север на Русия от Урал до Балтика, както се твърди, преди пристигането на русите, е бил окупиран от някои угро-фински племена. До каква степен това отговаря на реалността? Какво казват фактите за това?  




Значителна роля в цялата история играе фактът, че фино-угрите са живели в съседство със славяно-русите. Но кои бяха те? Събирачи, ловци, рибари, но не и създателите на държавата!   В историческата наука е било така, ако не знаете кой е населявал тази или онази територия в определен период, наречете ги фино-угри. Това е като аксиома, която не изисква доказателство. Това важи особено за територията на северозападната част на Русия. Веднъж въведено в обращение, предположението започва да се повтаря много пъти, докато се превърне в много стабилна аксиома.   Официалната наука създаде общопризнатата вече етническа картина на Източна Европа в древността. Твърди се, че фино-угрите са мигрирали от родовия си дом близо до Северен Урал в Източна Европа не по-късно от 4 и 3 хиляди години пр. Н. Е. Тоест, хилядолетия фините държали някога развитите територии от Урал до Ботническия залив. Съседите им от юг са носители на славянската езикова общност, отделила се от тази общност едва хиляда години пр. Н. Е.   И това вече се приемаше за даденост: фино-угрите живееха на сегашната територия от самото начало. И тогава тук се появиха славяно-русите. Вярно, все пак се предполагаше, че фино-угрите са дошли по тези земи отвъд Урал. А преди това, изглежда, земите на бъдещата Рус бяха празни. Изглеждаше невъзможно да си представим, че по тези земи непосредствено след изчезването на ледника, покрит с тундра, може да е съществувал някой, който не е събирач на корени, рибари, ловци, каквито са били фино-угрите. Нещо повече, западните жители с леката ръка на своите историци са убедени, че смесването на съществуващите фини с новодошлите в края на първото хилядолетие от н.е. славяни и даде сегашната Рус.   Защо нашите историци толкова обичат фините? Защото те изглежда винаги са живели в съседство? Но ако те са живели преди сто години или дори преди 200 години, това не означава, че са дошли по тези земи по-рано от нашите предци. Е, да, има такава концепция! Не греши ли?   Такава изкуствена картина „отрязва“ цяла Източна Европа от руската история, от древността до втората половина на 1-то хилядолетие от н.е., до заселването на източноевропейските славяни в тези граници. От този момент започва руската история. Поне Карамзин няма нищо в историята ни преди тази дата.   Да, и историкът В.О. Ключевски категорично в своя "Курс на руската история" заявява, че преди пристигането на славяните в Центъра и в северната част на Велика Русия, финландските племена са живели изцяло, които славяните са асимилирали. Той вярвал, че колонизацията на североизток започва през 12 век. По-късно историците отлагат този период за 7 век, когато кривичите идват тук. В съответствие с тези "концепции" впоследствие се формират възгледите за етногенезата на великорусите. Така че беше насадено мнението, освен това пренебрежително мнение, че нашите хора са от финландски произход. И се насажда сега. Нещо повече, това мнение получи голямо развитие днес сред нашите братя „в покрайнините“. Тази тенденция е тревожна, особено когато се разгледат реалните факти.Как така?


В крайна сметка до 1917 г. фините дори не са имали собствена държава. Възможността за създаването и се появи по заповед на Ленин. Какво има да се каже за каквото и да е влияние на фино-угрите върху русите, ако по времето, когато Рус вече е била „Страна на градовете“ (Гардарика), представителите на тази общност изобщо не са имали градове. И, разбира се, фините, като стари съседи, никога не са предизвиквали враждебни чувства сред славяно-русите. Но се получи обратното влияние. Влиянието на русите като цивилизатори, което означава, че между случая с „ухажването“ на финските девици доведе до факта, че в местата на най-близкото съседство на тези народи контингентът от светлокоси и синеоки фини "надделява.   Какво имаме  днес. К. Пензев в книгата „Принцовете Рос. Арийска кръв ”отбелязва, че и до днес древната история на Велика Русия е изведена от учените от кривичите, а постулатът за първоначалното заселване на този регион от фино-угрите е бил приет без никаква причина, практически без критика и заради  някои тъмни политически съображения.   Присъствието на фините се приемаше за даденост. Въпреки че подробни проучвания на региона не са провеждани. И ако те бяха извършени, тогава такива заключения на руските учени не бяха известни на широкия читател. Например Вологодската област започва да се подлага на подробно археологическо проучване едва през 80-те години на XX век. Когато митът за фино-угорското влияние отдавна е наложен.   И тук ситуацията е същата, както при германските дойч - сегашната ситуация с присъствието на фини на територията на Финландия се бърка със състоянието на нещата отпреди една или две хиляди години, когато всичко беше съвсем различно.   Как се появиха фините в северозападната част на Русия? Както отбелязват справочниците, предците на фино-угрите са най-древните уралци, чиято прародина от съвременната наука (това е по времето на 1974 г.!) е локализирана в периода от 5 до 3 хилядолетие пр. Н. Е. дв северната част на Западен Сибир, в районите между долното течение на Об и Урал. След разпадането на уралската общност фино-угорският клон мигрира на запад и по-късно окупира известна територия на запад от Уралските планини.   И разбира се, топонимиката на басейна на Ока традиционно се приписва безмислено на угро-финския елемент. Това ядоса дори академик Н.П. Третякова: „В нашата литература за древната археология и древната история на угро-финските народи е установена една традиция, срещу която трябва да се борим. Всяка хипотеза или какъвто и да е факт, касаещ въпросите за етногенезата, да речем, на източните славяни, скити или траки, обикновено се взимат веднага под придирчивия огън на критиката. От автора на хипотезата се изискват доказателства, което не винаги е така. Що се отнася до фино-угорските въпроси, тук преобладава относителното спокойствие. Счита се за аксиома, че фино-угрите отдавна живеят в гората на север, че етногенетичните процеси са протичали тук автохтонно и че всъщност тук няма какво да се спори. Това, разбира се, далеч не е така.   Също така видният руски фино-угорски учен Б.А. Серебрянников пише: „Няколко хиляди топонимични имена на Волга-Ока, появяващи се на картата на европейската част на СССР, не могат да бъдат обяснени с помощта на съществуващите фино-угорски езици…. Древната топонимия на карело-финландската, мордовската и марийската републики ясно показва, че по-рано на тези територии не е имало фино-угорски народи.   Но мнението на изследователя Л.П. Грот: „В северната топонимия има много топоними, чийто произход не може да бъде обяснен от угро-финските езици. Най-големият руски изследовател на саамския език Г.М. Керт стига до заключението, че значителен процент от топонимията на Източноевропейския север не е етимологизиран от саамския език (и от фино-угорските езици като цяло) и предполага, че някои от тях са наследството на каменната ера ”.И така, оказва се, че топонимията на Волго-Окското междуречие (където фино-угрите са били задължени да присъстват!) С помощта на фино-угорските езици е необяснима. Така е - необяснимо! А източниците на цялата маса топоними от тази област, както отбелязва ученият, трябва да се търсят в балтийските езици. Тук ще отбележа, че балтийските езици от древността включват езиците на народите, живели на южното крайбрежие на Балтика, арийските потомци на западните славяни, включително прусите и ятвингите. Смята се, че литовският и латвийският стават отделни езици едва след 11 век.   Това беше подкрепено и от В.В. Откупщиков е специалист по индоевропейски изследвания, като отбелязва, че в басейна на Ока има стотици хидроними с балтийски произход. Но в тази област практически няма угро-фински хидроними.   Като доказателство за думите на този изследовател, точно това се случи с топонима „Колпино“, който дълго време се смяташе за финландско изобретение. В книгата си показах, че думата „Колп“ е намерена в един от славяно-руските езици на балтийското крайбрежие, към който принадлежи горно-сорбийският език.   Географът  Поспелов в книгата си предполага произхода на името Колпино от финландската дума „келми“ (три). Което от лингвистична гледна точка е абсолютно абсурдно. Но такова „авторитетно“ мнение затрупва мозъка на неговите последователи и до днес. Следователно в книгата си показах повече от сто осемдесет топоними с корен „Колп“, от които само „Колпино“ се споменава повече от 30 пъти и където нямаше фини - в Полша, Беларус, Германия,  да  не споменавом Русия ...   И ако се основава на съзвучия, тогава всеки топоним може да бъде получен от почти всеки език. Това е така наречената народна етимология. С този „прост“ начин на обяснение може да се достигне до „научния подход“ на А. Шлецер (неговите исторически измислици все още се почитат от норманистите), който извежда славянската „дева“ от долната саксонска „тифле“ (кучи) думата „принц“ от „кнехт“ (роб). Думите „господар“, „боляр“ и „овен“ / барин, боляр и баран / бяха обявени с един и същ корен- Има много доказателства, че Русия е окупирала сегашната си територия в продължение на хилядолетия преди пристигането на фините. Разбира се, това е топонимия в северната част на Русия - много често първоначално е била арийска. На територията на Русия в праисторически времена е съществувала развита цивилизация на русите. Приоритетът в имената е за русите, собствениците на територията. Идентичността на имената на реките в този регион с имената от индийския епос „Махабхарата, открит от учените съвсем наскоро, не може да не изненадва. Ето само няколко от тридесет примера: Акша - Акша, Апага - Апака, Вараха - Варах, Кумара - Кумаревка, Кушика - Кушка, езеро. Рама - езеро Рама, Сома - Сом, Шива - Шивская и др.   И наистина, в хидронимията на Волго-Окското междуречие има непрекъсната арийска традиция, която произхожда от античните времена, и да се твърди, че преди нашествието на кривичите тук са живели само фино-угрите, е само един вид тенденция да се смятат за  „фино-угри“  всичко и всички. Въпреки че, разбира се, уважавам всички наши съседи фино-угри.   Не може да не отбележим още една особеност на Рус, тъй като тя е пряко свързана с историята на Рус. Това е невероятна толерантност и пригодност за живеене на русите с всякакви съседи, както извън границите на обитаването на русите, така и в тези граници. Това важи и директно за фините. Поради факта, че фините не представляват никаква заплаха за руснаците, руснаците ги пускат толкова близо, понякога дори влизат в семейни отношения. Но руснаците останаха основната държавотворческа етническа група. Когато Петър Велики строи Петербург, той събира селяни за работа от всички околни села, включително и от Вологодската област. Тези селяни, усещайки, че нещо не е наред, с цели семейства извадени от домовете си и отидоха на изток, отвъд Урал, далеч от царския деспот. Красиво подредените селища, изоставени от тях, бяха заети от лопарите, живеещи в съседство. Това се случи преди около триста години.   Ясно е, че Източна Европа не е била необитаема пустиня преди миграциите на носителите на уралските езици (фини) тук. Тук са живели хора, които са оставили имената си. Това бяха предците на славяно-руските арийци. След публикуването през 1972 г. на труда на академик В.Н. „Балтика на Московския регион“ на Топоров беше опроверган постулатът за преобладаването на фино-угорската лексика в топонимията на Волго-Окското междуречие.   Интересна информация в това отношение предоставя генеалогията на ДНК, която показва, че арийските заселници са живели на територията на Карелия много дълго време. Археолозите са открили 7500-годишно гробище на остров Олений на езерото Онега. Въз основа на откритите костни останки беше възможно да се установи хаплогрупата (род) на нейния собственик. В един мезолитен обитател на остров Саут Диър, който е живял 8800–7950 година, е идентифицирана Y-хромозомната хаплогрупа R1a, изключително рядък подклад YP1272, оценен на 14 000 години.   Следователно картината на еднородния фино-угорски свят в северната част на Източна Европа в древността, преобладаваща в науката, е изкуствена. Тя не разкрива, но замъглява реалния ход на историческия процес в северната част на Русия.
Борис Новицкий, Я.Дзен