Постинг
30.11.2020 21:52 -
Античните златни рудници между селата Стремци и Рани лист
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 5805 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2020 22:09
Прочетен: 5805 Коментари: 14 Гласове:
39
Последна промяна: 30.11.2020 22:09
Кърджалийска област е интересна с много забележителности. Повечето от тях до преди три десетилетия бяха известни само на местните жители.С откриването на Перперикон и Татул районът започна да се посещава повече. Иначе предимно турското население в района не се движеше из околностите и градовете не бяха сред предпочитанитедестинации. По време на няколко мои екскурзик през летата аз съм ходил в кърджалийския район и съм посетил много от интересните места. По средата на октомври тази година отидох сам до Перперикон, за да си поставя 100-ния печат от книжката към движението"Сто национални туристически обекта". Пояснявам, че това правя за втори път, като първият път един мой колега постави последния печат от крепостта Баба Вида. Сега отидох сам с автомобила да поставя 100-ния си печат лично. Нощувах във вила"Перперишка река( няколко бунгала), която се намира на 8 км. от Перперикон. Съдържателите на хотела ми предоставиха една малка книжка с 20-те забележителности в кърджалийска област. Интересно ми стана, че има антични златни рудници съвсем наблизо.
Заинтересувах се от тях и се оказа, че са на три километра след село Стремци по посока към с. Рани лист. Разстоянието между двете села е 7 км. Отидох до тях пеша, като преминах през селото. По начертаната от съдържателите на хотела( младо семейство с момиченце на около 6-7 г.) схема се ориентирах къде трябва да се отбия вдясно от шосето. Ориентир ми беше стар стълб за електропровод с интеренсна форма. Малко след него стигнах до единия от входовете. Според справочника входовете баха 6, а на друго място пишеше 5. Те са далеч един от друг, защото рудникът е заемал голяма площ. Успях да стигна само до втория, защото другите бяха заличени от растителността и трудно се намираха. Не се опитах да ги търся, а и нямаше време за това. Все пак пътувах от Варна до с. Стремци, като минах през няколко места с ремонт на пътя и се забавих.
Освен Перперикон на другия ден посетих и светилището Харман кая. До него достъпът е лесен и не може човек да се еобърка. За античните златни рудници прочетох в брошурата и като се върнах с изненада открих, че има много информация. Направих снимки и останах доволен, че посетих и видях античните златни рудници. Те са бии големи и използвани дълго време. Убеден съм, че малко хора ги знаят и са ходили на това място, подобно на светилището Скумсале между Стрелча и Копривщица, където ходих преди два месеца. Първо ще поставя снимките, а после поясненията:
Златните рудници са известни като пещерата Иниклер. Намират се в землището между селата Рани лист.
"Само на два км от Перперикон, в хълмовете до днешното с. Стремци, община Кърджали, се намират едни от най-големите антични средновековни рудници за добиване на злато в Европа. Сега лабиринтът от подземни галерии е проходим на разстояние от 540 м, но има километри, затрупани от нападали камъни. Видима е цялата система на миньорската дейност: многобройни отвори за влизане в хоризонталните галерии, вертикални комини за отдушници и изнасяне на разбитата скална маса и натрупани в долината отвали, откъдето златото е промивано във водите на близката река. Не е изключено именно от тези рудници да са доставяни значителни количества злато за монетосеченето във Византия." (https://www.zarata.info/) Мога да спомена, че не съм съгласен, че рудниците между с. Стремци и с. Рани лист са на 2 км. от Перперикон. Разстоянието по асфалтовото шосе между двата обекта е около 11 км, а напряко не вярвам да се намали чак до 2 км. разстоянието.
Античните рудници „Стремските лабиринти “ се намират се в землището между селата Рани лист и Стремци. До нея се стига по утъпкана с камъни пътека, която стига до с.Сипей. Отгоре се забелязват входовете. В нея се намират много добре са запазени галерии на мини за добив на злато /III-I в.пр. Хр./ с обща дължина 460 м.. Галериите наподобяват лабиринт, откъдето идва и името им. Рудниците са известни като пещерата “Иниклер”. Намират се в землището между селата Рани лист и Стремци. Отгоре се забелязват входовете. В рудниците могат да се видят много добре запазени галерии на мини за добив на злато /III-I в.пр. Хр./ с обща дължина 460 м. Златните рудници са създадени още в древността, но са доразработени през Средновековието. Галериите са изсечени в няколко етажа и наподобяват лабиринт, откъдето идва името им. Култът към бог Дионис е бил една от характерните особености на Родопите. В по-късни периоди рудниците са се използвали от Източната Римска империя( Византия). Археологически находки сочат, че рудниците при с. Стремци са разработени в последните векове на старата ера, след което са изоставени. През XI - XIII век отново са възстановени и добивът на злато - подновен. В 1092 г византийският император Алексий Комнин провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и скоро е отсечена монета със съдържание 21.1/3 карата. Тя получава и ново име - “хиперперон” или известната на всички “перпера”. Днес не е ясно откъде идва това наименование. Някои смятат, че то е свързано с топенето и пречистването през огън на златото. Император Алексий, известен любител на античното наследство, често използвал термини от древните времена, включително свързани с култовете към езическите божества. Очевидна е връзката между името на града и наименованието на новата златна единица.
Точното топографско местоположение може да видите на картата: антични златни рудници с стремци – Google Карти
В епохата на плейстоцена на това място е имало корито на подземна река с богати на самородно злато пясъци. По-късно тя е била затрупана и постепенно се е образувала единна скална маса. Античните златотърсачи и миньори е трябвало да разбиват скалата и да промиват пясъците и чакъла, за да добиват злато.
Така обектът се е превърнал в огромен за времето си рудник и находище за добив на злато. Изнасянето на натрошените камъни е ставало през десетки нарочно пробити вертикални комини в хълма. Днес все още могат да се видят дупките за някогашните макари и подземни механизми. През комините е влизал и кислород в подземните хоризонтални галерии. Разбитата скала е била промивана със специални съоръжения, а следи от вече промития чакъл могат да се видят и днес. В рудника са достъпни около половин километър галерии, запазени са и десетина входа. През 2008-2009 г. усилията бяха насочени в района на височината Ада Тепе до Крумовград. Този обект не е непознат в археологическите среди. Още през 2001-2006 г. там се проведоха разкопки, показали че на това място е имало тракийско светилище и се е добивало злато. Най-значимите и категорични резултати обаче бяха постигнати именно през тези две години. Оказа се, че малкото светилище на върха е разположено по средата на огромен за тогавашните мащаби златодобивен рудник. Той се простира по източните, западните и северните склонове на върха и обхваща площ от над 450 дка. Навсякъде се откриват многобройни отвали от отработена стерилна скална маса. В тях се намират изхвърлени счупени каменни сечива, свързани с някогашния добив – хромели, чукалки, хавани. Особено важно бе разкопаването на няколко разклонения от една миньорска галерия.
Село Стремци, с нищо друго неизвестно до преди десетина години
При съвременните изследвания на почвата край входовете на галериите и шахтите, във взетите проби са били намерени множество зърна от самородно злато. Проучванията сочат, че добитото злато от рудниците е било с висока проба. Било е най-голямото златно находище на Балканския полуостров. Във всяка проба са били открити от 20 до 135 зърна от злато с размери от 0.05 до 1 мм. По-големите конгломерати представляват сложно разклонени дендрити, изградени от златни кристали. До 1980 г. изследователите са смятали, че край Стремци се намира тракийско светилище или гробница на могъщ одриски владетел. Галериите са били смятани за пещери, а скалата – за варовикова. Резултатите от проучванията са категорични - златодобивният рудник е от времето на къснобронзовата и ранножелязната епохи. Преобладаващите материали от късната бронзова епоха (ХV-ХІ в. пр. Хр.) показват, че това е и времето на най-активната експлоатация на златоносните жили. Някои от откритите в отвалите находки се отнасят към най-ранните фази на периода и ни дават началото на експлоатацията през ХV-ХІV в. пр. Хр. В първите векове на желязната епоха (ХІ-Х в. пр. Хр.) работата в мините постепенно затихнала. Наблюденията в отвалите показват, че през различни периоди дейността на рудника понякога е прекъсвала, но после е била подновявана.
Наблизо има и други интересни обекти, като Вкаменената гора и дългият въжен мост за с. Лисиците, както и няколко светилища и мегалитни комплекси. Античните златни рудници са били действащи и през Средновековието и са най-големите по нашите земи. Със сигурност са имали връзка с известния античен град Перперикон и са спомогнали за неговото проспериране през античността. Край античните златни рудници табели и маркировка няма. Може да се мине и по пътека, която върви малко встрани от междуселския път. Ада Тепе далеч не е единственият древен рудник на територията на Източните Родопи.
Възможно е да се възстанови целият процес на добива на злато. В рудниците се влиза чрез множество входове, водещи към хоризонталните галерии. Изнасянето на натрошената скална маса ставало през десетки вертикално изсечени шахти, край които личат дупки за подемните механизми, макари. Същевременно шахтите са служели и за осигуравяне на въздух в подземията. Разбитата скала е промивана в специални съоръжения, а следите от изхвърления ненужен чакъл (т.нар. отвали) личат и днес. Също така много от околните рекички са златоносни.
Българо-немската археологическа експедиция смята да проучва известните стари мини край селата Седефче, Звездел, Ауста (Момчилградско), както и прочутите галерии за злато край Перперикон. Районът е бил рударски от дълбока древност и поминъкът се е запазил поколения наред. Възможно е да се възстанови целият процес на добива на злато. В рудниците се влиза чрез множество входове, водещи към хоризонталните галерии. Изнасянето на натрошената скална маса ставало през десетки вертикално изсечени шахти, край които личат дупки за подемните механизми, макари. Ето и останалите забележителности в Кърджалийска област,подредени по отдалеченоист и отстояние от областния град, за обикалянето на които трябва да се предвидят около 3 дена:
на 850 метра Художествена галерия - Кърджали Художествената галерия Станка Димитрова се намира в град Кърджали, в Родопите. Разположена е в стара сграда, ... виж още на 950 метра Исторически музей - Кърджали Регионалният исторически музей в Кърджали е създаден с цел събиране, опазване и популяризиране на ... виж още на 1.4 км Кърджалийски манастир Св. Йоан Кръстител Манастирът Св. Йоан Кръстител се намира в град Кърджали. Създаден е през XI век, а през вековете няколко пъти е ... виж още на 3 км Каменната сватба (скален феномен) Каменната сватба или както е другото име Вкаменената сватба е разположена на 4 км на изток от Кърджали, в ... виж още на 3 км Кърджалийски пирамиди Кърджалийските пирамиди представляват скални образувания, които се намират край град Кърджали, в Родопите. ... виж още на 3 км Кърджалийски манастир Успение Богородично Манастирът Успение Богородично представлява православно духовно средище и се намира в град Кърджали, в ... виж още на 3 км Храм Св. Успение Богородично – Кърджали Храм Св. Успение Богородично е разположен в кърджалийския квартал Гледка. Изграден в края на 90-те години край ... виж още на 4 км Крепост Вишеград Крепостта Вишеград е разположена на висок връх, в близост до Кърджали. Счита се, че датира от ІV – І век. ... виж още на 4.5 км Тракийска крепост - с. Иванци Крепостта е разположена източно от село Иванци, на 3 км североизточно от град Кърджали. Върхът, върху който е ... виж още на 6 км Язовир Кърджали Язовир Кърджали е голям язовир в Източните Родопи, на около 3 км от Кърджали. Акумулира водите на река Арда. ... виж още на 6 км Река Върбица Река Върбица извира на около 2,5 метра от Добри връх. Смята се, че нейното начало е река Ерма, която извира от ... виж още на 7 км Тракийска крепост - с. Лисиците Край село Лисиците, община Кърджали се намира тракийска крепост, която датира от IV-I век пр. Хр. ... виж още на 7 км Чит кая - с. Лисиците (светилищен комплекс) Светилищния комплекс Чит кая се намира близо до Кърджали. Счита се, че някога на това място е била разположена ... виж още на 7.5 км Летовнишки водопад Летовнишкият водопад се намира до село Летовник, Момчилград. Той не е висок или мощен, но скалите, от които ... виж още на 7.5 км Моняк (крепост) Крепостта Моняк се намира на 586 метра, в Източните Родопите, близо до град Кърджали. Тя е една от най-високо ... виж още на 9 км Скали над с. Дъждовница Скалите над с. Дъждовница са разположени на едно от възвишенията в Източните Родопи. На излизане от селото, в ... виж още на 11 км Базиликите на Перперикон В Перперикон, в Родопите, се намират две раннохристиянски църкви, датиращи от ранновизантийската епоха. ... виж още на 11 км Перперикон Перперикон е археологически комплекс, който се намира на 15 км от град Кърджали. Обитаван е още преди 8000 ... виж още на 12 км Меандрите на р.Арда Река Арда е най-големият десен приток на река Марица. Красивите й меандри могат да се видят в средното течение ... виж още на 12 км Харман кая (мегалит) Харман кая е едно от най-мащабните скално-изсечени тракийски светилища в Родопите. Намира се в землището на ... виж още на 12 км Хижа Боровица Хижа Боровица се намира на язовир Кърджали, край град Кърджали. Хижата представлява триетажна сграда, която ... виж още на 13 км Пещера Утробата Пещера Утроба е светилище, от времето на траките, в близост до село Илиница, на около 12 км от Кърджали в посока ... виж още на 13 км Патмос (крепост) Крепостта Патмос се намира в община Ардино, Южна България. Разположена на скалист полуостров, образуван на ... виж още на 14 км С лодка по яз. Студен кладенец Разходка с лодка по язовир Студен кладенец е страхотна възможност за отмора и едно по-различно изживяване. ... виж още на 16 км Язовир Студен Кладенец Студен кладенец е язовир, който е разположен по течението на река Арда и на границата между общините Кърджали ... виж още на 16 км Вкаменена гора Вкаменената гора се намира в Родопите, близо до Момчилград и заема площ от 75 дка. Представлява пънове на ... виж още на 16 км Големият и Малкият казан (светилищен комплекс) Големият и Малкият казан се намират югоизточно от Кърджали, в Родопите и представляват светилищен комплекс, ... виж още на 16 км Калпак кая - с. Дойранци Калпак Кая е тракийско скално светилище, намиращо се северозападно от Кърджали в Родопите, на юг от село ... виж още на 17 км Средновековен мост - р. Боровица Мостът се намира до село Ненково, северозападно от Кърджали, в Родопите. Изграден е на река Боровица, която е ... виж още на 17 км Каменните гъби Природният феномен Каменните гъби, естествени скални образувания, се намира край село Бели пласт, община ... виж още на 18 км Гробът на Орфей (мегалит) Мегалит Гробът на Орфей е с тракийски произход и се намира край село Татул, на 15 километра от Момчилград. Не ... виж още на 18 км Татул (тракийско светилище) Тракийското светилище в село Татул се намира на 15 км от Момчилград. Светилището представлява скален масив и ... виж още на 19 км Илкая (Лековит камък) Светилището Илкая, известно още под името Лековит камък, се намира близо до Момчилград в Родопите, в района на ... виж още на 19 км Счупената планина Счупената планина се намира близо до Момчилград, в Родопите. Образувала се е в края на 19 век. Представлява ... виж още на 19 км Резерват Белите брези Резерват Белите брези се намира в Родопите, на 6 км от Ардино. Той има площ около 3680 дка, а туризмът в него е ... виж още Същевременно шахтите са служели и за осигуравяне на въздух в подземията. Разбитата скала е промивана в специални съоръжения, а следите от изхвърления ненужен чакъл (т.нар. отвали) личат и днес. Също така много от околните рекички са златоносни. По-късно рудниците са били експлоатирани през римската и византийската епохи чак до времето на Средновековието. Сега в Родопите има много рудници за оловно-цинкови руди, но малко от тях са още действащи. Проучени и експонирани, източнородопските рудници могат да се превърнат в привлекателни места за развиващия се културно-исторически туризъм.
Заинтересувах се от тях и се оказа, че са на три километра след село Стремци по посока към с. Рани лист. Разстоянието между двете села е 7 км. Отидох до тях пеша, като преминах през селото. По начертаната от съдържателите на хотела( младо семейство с момиченце на около 6-7 г.) схема се ориентирах къде трябва да се отбия вдясно от шосето. Ориентир ми беше стар стълб за електропровод с интеренсна форма. Малко след него стигнах до единия от входовете. Според справочника входовете баха 6, а на друго място пишеше 5. Те са далеч един от друг, защото рудникът е заемал голяма площ. Успях да стигна само до втория, защото другите бяха заличени от растителността и трудно се намираха. Не се опитах да ги търся, а и нямаше време за това. Все пак пътувах от Варна до с. Стремци, като минах през няколко места с ремонт на пътя и се забавих.
Освен Перперикон на другия ден посетих и светилището Харман кая. До него достъпът е лесен и не може човек да се еобърка. За античните златни рудници прочетох в брошурата и като се върнах с изненада открих, че има много информация. Направих снимки и останах доволен, че посетих и видях античните златни рудници. Те са бии големи и използвани дълго време. Убеден съм, че малко хора ги знаят и са ходили на това място, подобно на светилището Скумсале между Стрелча и Копривщица, където ходих преди два месеца. Първо ще поставя снимките, а после поясненията:
Златните рудници са известни като пещерата Иниклер. Намират се в землището между селата Рани лист.
"Само на два км от Перперикон, в хълмовете до днешното с. Стремци, община Кърджали, се намират едни от най-големите антични средновековни рудници за добиване на злато в Европа. Сега лабиринтът от подземни галерии е проходим на разстояние от 540 м, но има километри, затрупани от нападали камъни. Видима е цялата система на миньорската дейност: многобройни отвори за влизане в хоризонталните галерии, вертикални комини за отдушници и изнасяне на разбитата скална маса и натрупани в долината отвали, откъдето златото е промивано във водите на близката река. Не е изключено именно от тези рудници да са доставяни значителни количества злато за монетосеченето във Византия." (https://www.zarata.info/) Мога да спомена, че не съм съгласен, че рудниците между с. Стремци и с. Рани лист са на 2 км. от Перперикон. Разстоянието по асфалтовото шосе между двата обекта е около 11 км, а напряко не вярвам да се намали чак до 2 км. разстоянието.
Античните рудници „Стремските лабиринти “ се намират се в землището между селата Рани лист и Стремци. До нея се стига по утъпкана с камъни пътека, която стига до с.Сипей. Отгоре се забелязват входовете. В нея се намират много добре са запазени галерии на мини за добив на злато /III-I в.пр. Хр./ с обща дължина 460 м.. Галериите наподобяват лабиринт, откъдето идва и името им. Рудниците са известни като пещерата “Иниклер”. Намират се в землището между селата Рани лист и Стремци. Отгоре се забелязват входовете. В рудниците могат да се видят много добре запазени галерии на мини за добив на злато /III-I в.пр. Хр./ с обща дължина 460 м. Златните рудници са създадени още в древността, но са доразработени през Средновековието. Галериите са изсечени в няколко етажа и наподобяват лабиринт, откъдето идва името им. Култът към бог Дионис е бил една от характерните особености на Родопите. В по-късни периоди рудниците са се използвали от Източната Римска империя( Византия). Археологически находки сочат, че рудниците при с. Стремци са разработени в последните векове на старата ера, след което са изоставени. През XI - XIII век отново са възстановени и добивът на злато - подновен. В 1092 г византийският император Алексий Комнин провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и скоро е отсечена монета със съдържание 21.1/3 карата. Тя получава и ново име - “хиперперон” или известната на всички “перпера”. Днес не е ясно откъде идва това наименование. Някои смятат, че то е свързано с топенето и пречистването през огън на златото. Император Алексий, известен любител на античното наследство, често използвал термини от древните времена, включително свързани с култовете към езическите божества. Очевидна е връзката между името на града и наименованието на новата златна единица.
Точното топографско местоположение може да видите на картата: антични златни рудници с стремци – Google Карти
В епохата на плейстоцена на това място е имало корито на подземна река с богати на самородно злато пясъци. По-късно тя е била затрупана и постепенно се е образувала единна скална маса. Античните златотърсачи и миньори е трябвало да разбиват скалата и да промиват пясъците и чакъла, за да добиват злато.
Така обектът се е превърнал в огромен за времето си рудник и находище за добив на злато. Изнасянето на натрошените камъни е ставало през десетки нарочно пробити вертикални комини в хълма. Днес все още могат да се видят дупките за някогашните макари и подземни механизми. През комините е влизал и кислород в подземните хоризонтални галерии. Разбитата скала е била промивана със специални съоръжения, а следи от вече промития чакъл могат да се видят и днес. В рудника са достъпни около половин километър галерии, запазени са и десетина входа. През 2008-2009 г. усилията бяха насочени в района на височината Ада Тепе до Крумовград. Този обект не е непознат в археологическите среди. Още през 2001-2006 г. там се проведоха разкопки, показали че на това място е имало тракийско светилище и се е добивало злато. Най-значимите и категорични резултати обаче бяха постигнати именно през тези две години. Оказа се, че малкото светилище на върха е разположено по средата на огромен за тогавашните мащаби златодобивен рудник. Той се простира по източните, западните и северните склонове на върха и обхваща площ от над 450 дка. Навсякъде се откриват многобройни отвали от отработена стерилна скална маса. В тях се намират изхвърлени счупени каменни сечива, свързани с някогашния добив – хромели, чукалки, хавани. Особено важно бе разкопаването на няколко разклонения от една миньорска галерия.
Село Стремци, с нищо друго неизвестно до преди десетина години
При съвременните изследвания на почвата край входовете на галериите и шахтите, във взетите проби са били намерени множество зърна от самородно злато. Проучванията сочат, че добитото злато от рудниците е било с висока проба. Било е най-голямото златно находище на Балканския полуостров. Във всяка проба са били открити от 20 до 135 зърна от злато с размери от 0.05 до 1 мм. По-големите конгломерати представляват сложно разклонени дендрити, изградени от златни кристали. До 1980 г. изследователите са смятали, че край Стремци се намира тракийско светилище или гробница на могъщ одриски владетел. Галериите са били смятани за пещери, а скалата – за варовикова. Резултатите от проучванията са категорични - златодобивният рудник е от времето на къснобронзовата и ранножелязната епохи. Преобладаващите материали от късната бронзова епоха (ХV-ХІ в. пр. Хр.) показват, че това е и времето на най-активната експлоатация на златоносните жили. Някои от откритите в отвалите находки се отнасят към най-ранните фази на периода и ни дават началото на експлоатацията през ХV-ХІV в. пр. Хр. В първите векове на желязната епоха (ХІ-Х в. пр. Хр.) работата в мините постепенно затихнала. Наблюденията в отвалите показват, че през различни периоди дейността на рудника понякога е прекъсвала, но после е била подновявана.
Наблизо има и други интересни обекти, като Вкаменената гора и дългият въжен мост за с. Лисиците, както и няколко светилища и мегалитни комплекси. Античните златни рудници са били действащи и през Средновековието и са най-големите по нашите земи. Със сигурност са имали връзка с известния античен град Перперикон и са спомогнали за неговото проспериране през античността. Край античните златни рудници табели и маркировка няма. Може да се мине и по пътека, която върви малко встрани от междуселския път. Ада Тепе далеч не е единственият древен рудник на територията на Източните Родопи.
Възможно е да се възстанови целият процес на добива на злато. В рудниците се влиза чрез множество входове, водещи към хоризонталните галерии. Изнасянето на натрошената скална маса ставало през десетки вертикално изсечени шахти, край които личат дупки за подемните механизми, макари. Същевременно шахтите са служели и за осигуравяне на въздух в подземията. Разбитата скала е промивана в специални съоръжения, а следите от изхвърления ненужен чакъл (т.нар. отвали) личат и днес. Също така много от околните рекички са златоносни.
Българо-немската археологическа експедиция смята да проучва известните стари мини край селата Седефче, Звездел, Ауста (Момчилградско), както и прочутите галерии за злато край Перперикон. Районът е бил рударски от дълбока древност и поминъкът се е запазил поколения наред. Възможно е да се възстанови целият процес на добива на злато. В рудниците се влиза чрез множество входове, водещи към хоризонталните галерии. Изнасянето на натрошената скална маса ставало през десетки вертикално изсечени шахти, край които личат дупки за подемните механизми, макари. Ето и останалите забележителности в Кърджалийска област,подредени по отдалеченоист и отстояние от областния град, за обикалянето на които трябва да се предвидят около 3 дена:
на 850 метра Художествена галерия - Кърджали Художествената галерия Станка Димитрова се намира в град Кърджали, в Родопите. Разположена е в стара сграда, ... виж още на 950 метра Исторически музей - Кърджали Регионалният исторически музей в Кърджали е създаден с цел събиране, опазване и популяризиране на ... виж още на 1.4 км Кърджалийски манастир Св. Йоан Кръстител Манастирът Св. Йоан Кръстител се намира в град Кърджали. Създаден е през XI век, а през вековете няколко пъти е ... виж още на 3 км Каменната сватба (скален феномен) Каменната сватба или както е другото име Вкаменената сватба е разположена на 4 км на изток от Кърджали, в ... виж още на 3 км Кърджалийски пирамиди Кърджалийските пирамиди представляват скални образувания, които се намират край град Кърджали, в Родопите. ... виж още на 3 км Кърджалийски манастир Успение Богородично Манастирът Успение Богородично представлява православно духовно средище и се намира в град Кърджали, в ... виж още на 3 км Храм Св. Успение Богородично – Кърджали Храм Св. Успение Богородично е разположен в кърджалийския квартал Гледка. Изграден в края на 90-те години край ... виж още на 4 км Крепост Вишеград Крепостта Вишеград е разположена на висок връх, в близост до Кърджали. Счита се, че датира от ІV – І век. ... виж още на 4.5 км Тракийска крепост - с. Иванци Крепостта е разположена източно от село Иванци, на 3 км североизточно от град Кърджали. Върхът, върху който е ... виж още на 6 км Язовир Кърджали Язовир Кърджали е голям язовир в Източните Родопи, на около 3 км от Кърджали. Акумулира водите на река Арда. ... виж още на 6 км Река Върбица Река Върбица извира на около 2,5 метра от Добри връх. Смята се, че нейното начало е река Ерма, която извира от ... виж още на 7 км Тракийска крепост - с. Лисиците Край село Лисиците, община Кърджали се намира тракийска крепост, която датира от IV-I век пр. Хр. ... виж още на 7 км Чит кая - с. Лисиците (светилищен комплекс) Светилищния комплекс Чит кая се намира близо до Кърджали. Счита се, че някога на това място е била разположена ... виж още на 7.5 км Летовнишки водопад Летовнишкият водопад се намира до село Летовник, Момчилград. Той не е висок или мощен, но скалите, от които ... виж още на 7.5 км Моняк (крепост) Крепостта Моняк се намира на 586 метра, в Източните Родопите, близо до град Кърджали. Тя е една от най-високо ... виж още на 9 км Скали над с. Дъждовница Скалите над с. Дъждовница са разположени на едно от възвишенията в Източните Родопи. На излизане от селото, в ... виж още на 11 км Базиликите на Перперикон В Перперикон, в Родопите, се намират две раннохристиянски църкви, датиращи от ранновизантийската епоха. ... виж още на 11 км Перперикон Перперикон е археологически комплекс, който се намира на 15 км от град Кърджали. Обитаван е още преди 8000 ... виж още на 12 км Меандрите на р.Арда Река Арда е най-големият десен приток на река Марица. Красивите й меандри могат да се видят в средното течение ... виж още на 12 км Харман кая (мегалит) Харман кая е едно от най-мащабните скално-изсечени тракийски светилища в Родопите. Намира се в землището на ... виж още на 12 км Хижа Боровица Хижа Боровица се намира на язовир Кърджали, край град Кърджали. Хижата представлява триетажна сграда, която ... виж още на 13 км Пещера Утробата Пещера Утроба е светилище, от времето на траките, в близост до село Илиница, на около 12 км от Кърджали в посока ... виж още на 13 км Патмос (крепост) Крепостта Патмос се намира в община Ардино, Южна България. Разположена на скалист полуостров, образуван на ... виж още на 14 км С лодка по яз. Студен кладенец Разходка с лодка по язовир Студен кладенец е страхотна възможност за отмора и едно по-различно изживяване. ... виж още на 16 км Язовир Студен Кладенец Студен кладенец е язовир, който е разположен по течението на река Арда и на границата между общините Кърджали ... виж още на 16 км Вкаменена гора Вкаменената гора се намира в Родопите, близо до Момчилград и заема площ от 75 дка. Представлява пънове на ... виж още на 16 км Големият и Малкият казан (светилищен комплекс) Големият и Малкият казан се намират югоизточно от Кърджали, в Родопите и представляват светилищен комплекс, ... виж още на 16 км Калпак кая - с. Дойранци Калпак Кая е тракийско скално светилище, намиращо се северозападно от Кърджали в Родопите, на юг от село ... виж още на 17 км Средновековен мост - р. Боровица Мостът се намира до село Ненково, северозападно от Кърджали, в Родопите. Изграден е на река Боровица, която е ... виж още на 17 км Каменните гъби Природният феномен Каменните гъби, естествени скални образувания, се намира край село Бели пласт, община ... виж още на 18 км Гробът на Орфей (мегалит) Мегалит Гробът на Орфей е с тракийски произход и се намира край село Татул, на 15 километра от Момчилград. Не ... виж още на 18 км Татул (тракийско светилище) Тракийското светилище в село Татул се намира на 15 км от Момчилград. Светилището представлява скален масив и ... виж още на 19 км Илкая (Лековит камък) Светилището Илкая, известно още под името Лековит камък, се намира близо до Момчилград в Родопите, в района на ... виж още на 19 км Счупената планина Счупената планина се намира близо до Момчилград, в Родопите. Образувала се е в края на 19 век. Представлява ... виж още на 19 км Резерват Белите брези Резерват Белите брези се намира в Родопите, на 6 км от Ардино. Той има площ около 3680 дка, а туризмът в него е ... виж още Същевременно шахтите са служели и за осигуравяне на въздух в подземията. Разбитата скала е промивана в специални съоръжения, а следите от изхвърления ненужен чакъл (т.нар. отвали) личат и днес. Също така много от околните рекички са златоносни. По-късно рудниците са били експлоатирани през римската и византийската епохи чак до времето на Средновековието. Сега в Родопите има много рудници за оловно-цинкови руди, но малко от тях са още действащи. Проучени и експонирани, източнородопските рудници могат да се превърнат в привлекателни места за развиващия се културно-исторически туризъм.
Тагове:
Огромен труд, показващ една от съкровищниците на България!
Чел съм, но ми избледня, България има толкова злато, че да храни половината свят дълго време.
:)))
цитирайЧел съм, но ми избледня, България има толкова злато, че да храни половината свят дълго време.
:)))
Здравей, Николай. Вярно е, но не сме разработили мините си. Имаме богатства, а ако се открие и разработи нефта от Черно море ще сме много добре. В полезните изкопаеми е надеждата. Напоследък има много войни за контролиране на райони богати на полезни изкопаеми.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Страхотен пост, barin! Даде ми идея за моите "златни" търсения.
Преди две или три години ходих до Перперикон и Татул, но за два дни само. Човек трябва да си отдели повече време, за да посети не само известните туристически обекти, но и тези, които са истинските съкровища на определен регион - манастири, църкви, оброчища, светилища, скални образования, природни феномени...
Бъди здрав и Благодаря! (hi)
цитирайПреди две или три години ходих до Перперикон и Татул, но за два дни само. Човек трябва да си отдели повече време, за да посети не само известните туристически обекти, но и тези, които са истинските съкровища на определен регион - манастири, църкви, оброчища, светилища, скални образования, природни феномени...
Бъди здрав и Благодаря! (hi)
Здравей, Томсън. Постингът може да се полЗва като кратка справка за туристическите обекти в кърджалийско. Подробности за тях трябва да се видим на друго място. До рудниците лесно се стига, но другите входове трудно се откриват.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
като отидеш в Кърджали, посети Гледка, където е бившето летище
там, сивите базични вулканити са пълни с кварцови геоди с аметист
страхотна Гледка!
андезитите изпълнени с пъдпъдъчи яйца
отсреща в лозята можеш да намериш кварцови геоди с размер на две пуешки яйца
всяка седма или осма е истински ахат
Здравей, Блеки. Със сигурност ще има следващ път. Набелязал съм си няколко обекта, които ще посетя. Полускъпоценните камъни ги зная и имам около 150-160 на висулки, а край язовир Студен кладенец съм ходил и съм си вземал няколко. Благодаря за добавеното място.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
БЪЛГАРИЯ- ПРИРОДА, ПЪЛНА С КРАСОТА, БОГАТСТВО, ИЗНЕНАДИ
цитирайВярно е, Зав. От нас се иска да я опазим и да се възползваме от природните дадености.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
9.
batogo -
!!!:))) Поздравления и благодарности за този огромен, полезен труд, Ванка!
02.12.2020 17:03
02.12.2020 17:03
Като българи е полезно да познаваме уникалните красоти и потенциала на държавата си, за да я обичаме и пазим от чуждите апетити.
Чест и почитания, приятелю!
цитирайЧест и почитания, приятелю!
Трябва хората да знаят какво има в родината си, Оги. Имал съм случаи, когато мои приятели се учудват за нещо, което имаме, защото не го знаят.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Ще ме накараш да се разходя по тези места.
цитирайЗащо не, Тишо. И аз не ги знаех, но ми ги показаха.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Така искам да изглежда построеното в България. Може и малко да е, ама да е красиво и естетично направено. Красота за очите. Благодаря! Плюс от мен.
цитирайЗдравей, Добри. Тя беше административната сграда на комплекс"Перперишка река", където нощувах.
Поздрави!
цитирайПоздрави!