По света има много горещи точки, от които ексалира напрежението и страват локални въоръцени сблъсъци. Някои прерастват във войни, други са само гранични конфликти.По  тези места винаги има напрежение и често се изпращат умиротворителни сили. Такива има на много места из Африка, в Арабския свят, Кашмир, Джаму, Косово и на други места. Повечето от тях са породени от разделянето на колониалния свят. За м,ного от тях са виновни Великобритания и Франция. Може подробно да прочетете за Индийско-пакистанските войни тук:
Блогът на barin :: Войните за Кашмир и Джаму
            В Нагорни Карабах обаче Великолбритания и Франция нямат ниукаква вина. Вината е на управниците в Съветския съюз, по-точно Сталин. От разделянето на Кавказката република на три части: Армения, Азербайджан и Грузия тръгват конфликтите и споровете за територии. Кавказ и преди е бил конфликтна точка. Там  се е развил един местен герой Шибил и един генерал от Русия си е загубил поста и званието. През XVIII-XIX в има много войни в региона. В действителност в Кавказкия район има залежи на нефт и полезни изкопаеми от стопанско значение. 
             Малко исторически факти за Нагорни Карабах:  Руската империя присъединява региона по време на Руско-персийската война от 1804 – 1813 г., като присъединяването е потвърдено чрез договора от Голестан. След Октомврийската революция Нагорни Карабах е разделен между Демократична република Армения и Демократична република Азербайджан. След Първата световна война регионът се контролира от Великобритания. През 1920 г. Азербайджан, част от който е Нагорни Карабах, е присъединен към СССР. През същата година болшевиките на власт в Армения създават Арменска съветска социалистическа република. По онова време територията на Нагорни Карабах е 94% населена с арменци. През 1923 г. Нагорни Карабах става автономна област, отделена от Армения. Корените на конфликта около тази планинска област датират от 1923 г., когато съветските комунистически власти го дават на Азербайджан, въпреки че по това време в него живеят 96% от арменците.

Това не беше такъв проблем, докато не започна разпадането на Съветския съюз, когато стана ясно, че ще се появят независими държави. Арменското население на Нагорни Карабах искаше да остане в родината, което беше потвърдено от референдум, а Азербайджан се опита да премахне автономията и да контролира напълно района. Избухна война, която продължи от 1988 до 1994 година. Ето как от едно несправедливо решение се заражда една гореща точка. При п;одобни случаи проблемът за това една територия към коя държава трябва да бъде е от значение. Залага се една конфронтация в бъдеще и предвид сегашната ситуация трудно може да се променят държавните граници. Със своето стратегическо положение, Нагорни Карабах, през който преминават международни нефтопроводи и газопроводи в граничната зона между двете страни, заема около 11 000 квадратни километра. Там живеят около 150 000 души.
Армения има около 3 милиона жители. Азербайджан е икономически по-силен, има газ и нефт, има почти три пъти повече жители от Армения и получава огромна помощ от етнически и исторически близката Турция. Според последната информация, в района на Нагорни Карабах се водят ожесточени битки между арменската и азербайджанската армия. 
       

                     В Грузия положението не е по-спокойно. Има разделение на република Осетия на две- северната е в състава на Руската федерация, а южната в пределите на Грузия. Има и други автономни републики, като Абхазия, Нахичеван. Крим също е окупиран от Русия, иначе на политическите карти е вчаст от територията на Украйна.


 
                      На двете карти може да се види колко държави има в Кавказкия район.
                 Нагорни Карабах е населен предимно с арменци, в началото на ХХ век 2 пъти (1905 – 1907 и 1918 – 1920) става арена на кръвопролитни арменско-азербайджански конфликти.  В хода на тези борби в районът е разделен на две части, които влизат в състава на образуваните със съдействието на англо-турските интервенти, срещу Съветския съюз, за кратко просъществували независими арменска и азерска държави. Впоследствие (през 1920 г.) Червената армия превзема техните територии и тези държави са преобразувани в съветски републики. Нагорни Карабах е обединен (през 1921 г.) и по-късно (през 1923 г.) изцяло предаден под властта на Азербайджанската ССР, в която е включен като автономна област под името Нагорнокарабахска автономна област. Тъй като преобладаващото население е било от арменски произход, това разпределение на териториите, извършено не по етнически признак, а от стратегически и национално-политически съображения, предизвиква недоволство сред арменците. По-известен за нас конфликт е войната, започнала още преди разпадането на СССР през 1988-1994 г.  
            Областта Нагорни Карабах заема източните  и югоизточните планински и предпланински райони на Малък Кавказ с площ 11 500 км2. Източните, ниско разположени части на този регион се наричат равнинен Карабах, докато високите хребети и планински възвишения на Малък Кавказ се наричат Нагорни Карабах. В състава на областта се включват пет административни области – Аскеранска, Хадрутска, Мардакертска, Мартунинска и Шушинска. Главен град е Степанакерт. В Азербайджан терминът «карабахски азербайджанци» се използва по отношение на населението, което обитава по-широк регион от историческия Карабах – освен територията на Нагорни Карабах се включват и Лачински и Келбаджарски райони (които заедно образуват това, което азербайджанците наричат ​​«Нагорни» или «Планински Карабах»), както и прилежащите към тях долини – «Равнинен Карабах». За разлика от арменците, азербайджанците традиционно не разделят Карабах на равнинен и планински, възприемайки го като единно географско, икономическо и културно пространство, в което те от древността винаги са преобладавали политически и демографски. За азерите Карабах е наследствена земя на тюркските ханове.

За арменците Арцах (така наричат те региона Нагорни Карабах) е една от най-древните арменски области, която още от антични времена представлява деветата от провинциите на Велика Армения (Мец Айк). Двете държави- Армения и Азербайджан смятат Нагорни Карабах за своя територия. Затова през 1988-1994 г. имаше поредната, засега най-ожесточена война между двете държави. Карабахският проблем в контекста на съвременното понятие – т.е. като конфликт между Азербайджан, от една страна, и Армения, от друга страна, възниква през 1918 г. След Октомврийската революция, непризнаващото властта на болшевиките Закавказие се отделя от Русия. На 14 февруари 1918 г. депутатите от Закавказието (грузинци, арменци и азербайджанци) образуват Закавказкия сейм, който на 9 април 1918 г. провъзгласява Закавказката демократична федеративна република.

   От картрата може да се види, че Нагорни Карабах е държава, заобиколена от всички страни със само една държава. Подобна е ситуацията с Лесото и Сан Марино. 
         Заради остри противоречия – основно поради настъплението от юг на Османската империя срещу републиката – федерацията бързо се разпада и още през май месец Азербайджан, Армения и Грузия провъзгласяват независимост. Тъй като националните граници не съвпадали с границите на бившите руски губернии, новосформираните републики предявяват една към друга взаимноизключващи се териториални претенции. Така се появява Карабахския проблем, тъй като и Азербайджан, и Армения смятат Нагорни Карабах за люлка на своята държавност. На 17 септември 1918 г. е свикан Трети конгрес на арменците от Карабах, който има за цел да разгледа турския ултиматум за незабавно разоръжаване на арменците в Карабах и признаване на суверинитета на Азербайджан. Арменците отхвърлят турските аспирации, а отговорът на турците е окупирането на град Шуши от 5 000 души аскер. Стартират масови арести сред арменската интелигенция, а в планинските райони на Карабах арменците сформират четири самостоятелни въоръжени отряди – Дизакски, Хаченски, Варандински и Джерабердски. На 31 октомври 1918 г. Турция капитулира пред Антантата – в Баку навлизат британски части, а арменски отряд начело с генерал Андраник навлиза в Карабах и Зангезур. Според азербайджански данни арменците унищожават 150 мюсюлмански населени места, което води до мощна бежанска вълна към град Ахдам в Равнинен Карабах. Генерал Андраник не стига до град Шуши, тъй като британците му поставят ултиматум «незабавно да прекрати напредването на неговия отряд и да преустанови бойните си действия срещу турците и татарите». Поради кпоражението на Османската империя през Първата Световна война Нагорни Карабах преминава в пределите на Съветския съюз. Въпреки това Арменския Национален съвет в Карабах е възстановен, вземайки отново властта в региона в ръцете си. Едно събитие, което оказва отражение върху задълбочаването на конфликта и насаждането на омраза между арменци и азедри: В нощта на 22 срещу 23 март 1920 г. (големият мюсюлмански празник Новруз) избухва Арменското въстание. Превзет е град Аскеран, докато атаката срещу Ханкенди (Степанакерт) е отразена. Азербайджанците отвръщат с кланета в арменските квартали на град Шуши. Срещат се източници (Голяма съветска енциклопедия), че 20% от населението на Нагорни Карабах загива по време на въстанието. В абсолютни цифри това прави 30 000 души, при това не бива да забравяме, че 94% от общата численост на региона е съставено от арменци.Клането в град Шуши се запазва в родовата памет на карабахските арменци като най-голямото злощастие в историята им (според арменски източници от 20 000 души в града оцеляват едва 300 души) . Срещу азербайджанската армия действа цялото (без изключение) мъжко население на Карабах – 30 000 души. Официално Армения отрича своята съпричастност към военните действия в Нагорни Карабах, но това не отговаря на истината, тъй като арменски части от Зангезурския фронт, начело с генерал Дро (Драстамат Канаян), пробиват азербайджанските позиции и навлизат в Карабах, изменяйки рязко стратегическата обстановка – инициативата преминава в ръцете на арменците.
            Юли 1923 г. е образувана Автономна област Нагорни Карабах, влизаща в състава на Азербайджанска ССР. Всичко това е предшествано от двугодишни ожесточени спорове между ръководството на Съветски Азербайджан (Нариман Нариманов), Съветска Армения (Александър Мясников), емисарите от Кавказкото бюро на Централния комитет на Руската комунистическа партия (Серго Орджоникидзе и Сергей Киров), Народния комисар по външните въпроси Георгий Чичерин и Народния комисар по въпросите на националностите Йосиф Сталин. Оттук започва по-нататъшния етап в отношеникята между Армения и Азербайджан. Включването на Нагорни Карабах, населен с арменци в състава на Азербайджан довежда до опити за оправяне на нещата. В сегашния момент, поради наличието на залежи на нефт са замесени много интереси и никой не гледа справедливостта за решаване на проблема. Всеки си гледа интереса. 
           Образуването на автономната област не удовлетворява нито арменците, нито азербайджанците. От една страна, ръководството на Армения смята за анормално в съседство с Армения да съществува автономна област, почти изцяло населена с арменци. От друга страна, азербайджанците се противопоставят на тяхната територия да съществува отделна административна единица, чието управление е изцяло концентрирано в ръцете на местните арменци. Докато съществува СССР, в Нагорни Карабах се съхранява напрегнато, но относително мирно съжителство между азербайджанци и арменци. Периодично възникват конфликти на етническа основа, които в крайна сметка се превръщат в детонатор за бъдещата братоубийствена война. 
             След като не могат да решат въпроса с допитване до населението се пристъпва към военни действия. Сякаш да се докаже, че войната е продължение на политиката с други средства. Следва Сумгаитския погром от 1988 г.:  ситуацията започва да излиза извън контрол. В град Аскеран избухват сблъсъци между арменци и азербайджанци – 50 арменци са ранени, а 2 азербайджанци са убити. На 27 февруари Генералния прокурор на СССР Александър Катусев съобщава по телевизията за убийството на двамата азербайджански юноши в Аскеран, особено наблягайки на националността на загиналите. Изявлението на Катусев нажежава обстановката неимоверно. Само няколко часа по-късно в град Сумгаит, на 25 км. от Баку, започва погром срещу арменците. Погромът, осъществен с невиждана жестокост, продължава три дни при пълно отсъствие на правоохранителни органи в лицето на милицията, която игнорира стотиците спешни обаждания. Бърза помощ също не се отзовава на обажданията. Едва на третия ден в Сумгаит навлизат съветски военни части от Вътрешни войски, които налагат ред в населеното място. 
              Арменско-Азербайджанската война от 1988-1994 г.: През 1987 г., малко преди разпадането на СССР, в Нагорни Карабах започва да се събира подписка за присъединяване към Армения и в началото на 1988 г. в ЦК на КПСС са предадени 75 000 подписа. Крайно негативната реакция на Баку не закъснява. Няколко месеца по-късно областният съвет в Нагорни Карабах обявява отцепване от Азербайджан, а СССР приема постановление, че областта не може да бъде предадена на Армения. Скоро започват първите въоръжени стълкновения между арменци и азери. Първи жертви са двама млади азери, които излизат да протестират срещу решението за отделяне. Напрежението принуждава през 1989 г. управлението да бъде поето директно от съветското ръководство. В края на 1989 г. властите в Арменската ССР и в автономната област Нагорни Карабах приемат постановление за обединение, но ръководството на СССР го обявява за неконституционно.
           На 30 август 1991 г. Азербайджан става независима република, в чийто състав влиза Нагорни Карабах. Броени дни по-късно в Степанакерт е приета Декларация за провъзгласяване на Нагорнокарабахска република. През декември същата година на референдум за статута на Нагорни Карабах 99,98% от участниците се обявяват за независимост, но нито съветското ръководство, нито международната общност признават резултатите от допитването. Азербайджан го обявява за незаконно и отменя автономията на областта. Като резултат избухва мащабен военен конфликт, в който се използва не само стрелково оръжие, но и танкове, артилерия, авиация, останали от времето на СССР. Азербайджан опитва да удържи Карабах, но арменските отряди с подкрепата на Ереван и на арменската диаспора в чужбина успяват да наложат контрол над това планинско, но много стратегическо късче земя. През февруари 1992 г. е извършено клането в Ходжали, при което са убити или изчезват стотици цивилни азери, а градът е сравнен със земята. Тези действия срещу невинни хора са отговор на бомбардировките от страна на азербайджанските сили срещу столицата Степанакерт.
           Според различни данни в конфликта двете страни дават около 25-30 хиляди жертви. Ранени са десетки хиляди, а стотици хиляди мирни жители стават бежанци. След разпадането на СССР войната се разразява с пълна сила. Едва през май 1994 г. с посредничеството на Русия, Киргизия и Парламентарната асамблея на Съюза на независимите държави в Бишкек е подписано споразумение за прекратяване на огъня. Преговори за мирно уреждане на конфликта се водят още от 1991 г. Баку настоява за възстановяване на териториалната цялост и връщане на бежанците. Едва тогава ще е готов да започне преговори за определяне на статута на Нагорни Карабах. Баку твърди, че ще предостави автономия на региона в състава си, но отказва каквито и да било преки преговори със сепаратистите.
           За Армения първостепенен въпрос е самоопределението на Нагорни Карабах и признаването на статута му от международната общност, като връщането му в състава на Азербайджан се изключва. След подписването на Бишкекския протокол през 1994 г. страните в конфликта многократно се обвиняват в нарушаване на режима на прекратяване на огъня и по границата избухват въоръжени инциденти. Обстановката се влошава рязко през 2014 г., когато тежките гранични инциденти зачестяват. Така се стига до април 2016 г., когато в бойни действия са убити 18 арменски и 12 азербайджански военни, а над 200 са ранени. Тогава с посредничеството на Русия бе постигнато прекратяване на огъня. Независимо от това периодични конфликти по границата продължиха да избухват.
           Ситуацията се усложнява и от геостратегическите интереси около региона. Русия гледа на Южен Кавказ като на буферна зона за сигурност южно от своите граници, а нерешеният конфликт за Нагорни Карабах е за нея начин да разшири влиянието си в региона. Русия се представя като защитник на интересите на Армения. Тя обаче от години играе двойна игра, доставяйки оръжия както на Ереван, така и на Баку. 
           Турция досега винаги е подкрепяла напълно Азербайджан. Турският език е много близък до азербайджанския, а и населението е мюсюлманско. Турция е извършила над Армения геноцит през 1915 г. и двете държави дълги години не са в добри отношения. Първата държава, която признава независимостта на бившата съветска република Азербайджан е Турция през 1991 г. Бившият президент Гейдар Алиев веднъж бе казал, че става въпрос за “един народ в две държави”. През 1993 г. в подкрепа на Баку Анкара затвори границата си с Армения. Отношенията между двете страни са обтегнати от години заради кланетата на арменци през Първата световна война. Боевете спират през май 1994 г., когато е обявено прекратяване на огъня. Тогава силите на етническите арменци имат контрол над почти целия Нагорни Карабах, както и на няколко от заобикалящите го региони. Това се равнява на приблизително 20% от цялата територия на Азербайджан. Загубата за Баку е унизителна. 30 000 души са убити, а стотици хиляди бягат или са изгонени от домовете им. От 1995 г. насам Франция, Русия и САЩ си поделят председателството на Минската група – инициатива на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE). Тя, към момента неуспешно, се стреми да помогне на враждуващите страни да достигнат до разрешаване на конфликта. Двете страни са най-близко до сключване на договор през 2001 г., когато президентите им се срещат във Флорида със съдействието на Минската група. Турция настоява пред ООН конфликтът да бъде решен в полза на Азербайджан. По на запад две инфраструктури свидетелстват за особеното положение на тази територия, отделена от Армения чрез планини, прорязани от пътни проходи, разположени на повече от две хиляди и триста метра надморска височина. Преди войната железопътна линия е свързвала Степанакерт и неговия естествен проход към долината на река Кура, а по-нататък и към Баку. От тази линия днес е останал единствено подравненият терен. Всичко останало е демонтирано. Недалеч от старата гара летището на Степанакерт е открито преди около година, но все още очаква своите първи самолети от Ереван. Азербайджанските военни сили са обявили, че ще свалят всеки самолет, който се появи. Те настояват да не се забравя, че в непосредствена близост до летището, в село Ходжали, по време на първата мащабна арменска офанзива на 26 февруари 1992 г. са били избити множество цивилни азери. Равносметката от войната е твърде тежка. Към повече от двадесетте хиляди убити трябва да добавим ранените, инвалидите и многобройните бежанци. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците петстотин и седемдесет хиляди души са се преместили във вътрешността на Азербайджан, който освен това е трябвало да приеме и двеста и двадесет хиляди бежанци от Армения .  От своя страна Армения прие триста хиляди арменци, живели до този момент в Азербайджан. Конфликтът трудно може да се разреши. През 2020 г. избухна наново. Никоя държава не иска да отстъпи от позоциите си. Поне аз не виждам в обозримо бъдеще военните действия да прекратят окончателно. По-скоро с посредничество на няколко влиятелни държави войхната може да спре, но не задълго. 

 

В Съветския съюз никоя република нямаше териториални претенции. С отделянето на републиките и обуржоазяването на ръководствата им възникнаха и териториалните претенции.

Здравей, kvg55. Мисля, че малко преди разпадането на Съветския съюз републиките се окупитиуха изапочнаха с претенциите си. Малко нерешително, но не смееха открито от страх.
Поздрави!

Лошо, неподредено преписване, Иване Попов - barin, който е военнослужащ и вярва, че името му е на древен български бог??? Ползвал поне 4 различни източници, информацията в които на места си противоречи. Липсват съществени сведения за появата на областта межу автономна област Нагорни Карнабах и Република Армения - там съветските "инженери" в Кремъл създават Червен Кюрдистан и това е само брънка във веригата извратени премествани, размествания върху тяхната територия, изселване, преселване на народи и прочее експерименти. Арменските терористи и сепаратисти "окупират" тази азербаранска земя още със слизанвето си от кораба- ковчега на Ной. тази провинция на Велика Армения се нарича Арцах и в момента Нагорни Карабах - кошмарно руско-тюркско наименование се нарича независима Република Арцах. Вашите братчеди татарчета няма да успеят. В компилацията по-горе има съществени грешки. Клането в Хаджали е извършено от самите азери-мусаватисти основно срещу преселили 2 г. по-рано мъцхети, кюрди, талиши, лезгнини... Разобличилият ги с кинодокуметален филм азерски журналист бе подло убит!!! Гореизрепчилия се kvg55 - па що несе върнеш там, у стария есесесере???

ФАКТИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ КАЗВАТ БЕЗ ПОПРАВКИ
ПОЗДРАВИ!

Здравей, Киркоре. Очакван коментар, предвид замесването на Армения в него. Използвах много източници, защото не мога всичко да помня от миналото и да се сетя веднага за него. Армения е много по-отдавна от Азербайджан на това място. Започнах всичко от XVIIIв., а можеше и от по-рано. Сегашната война още не е приключила и всяко разглеждане ще изглежда като новинарско. Предполагам, че повечето българи са на страната на Армения, като християнска православна държава, но може и да греша.
Поздрави!

Здравей, Зав. Такива са фактите и предисторията на конфликта.
Поздрави!

Във връзка със злобарския коментар на Киркор искам да напомня, че всички изкуствено създадени граници между които и да са държави /без значение "комунистически" или всякакви други/ винаги са били гнезда на раздори и териториални претенции. И това не е случайно : принципът "разделяй и владей" винаги е бил в приоритета на висшите международни конференции , споразумения, конгреси и тям подобни. Във всички тези комплоти "интереса клати феса". И сега е така. И така ще бъде во веки веков...
ПП. В подкрепа на казаното мога да приведа десетки примери, но е излишно да доскучавам. Всеки може да го стори , ако безпристрастно се позамисли.

Здравей, Стефане. Принциът "Разделяй и владей" продължава да се прилага. Показах няколко примера, но има още. Неправилното разделяне на територията не на етнически принцип е в основата на продължаващия конфликт.
Поздрави!

born внушава клевети и изобщо не доказва, че коментарът ми бил злобаррски!!! И защо да е злобарски??? Не, той си развива неговата идея - всъшщност разпространена тъпня, че съществува световен заговор и специално основан на принципа "разделяй и владей", с който се обясняват много тъпизми!!! Еми, не!!! Няма такъв заговор, освен ако не го докажеш! Всъщност задната, ама много задна идея е, че великите сили и конспиративни кръгове са ощетили българите и България, което просто не отговоря на истината, защото нямате никакви права над тези земи! Все ми е тая на коя страна сте, barin, от вас нищо не зависи! Просто можеше да покажеш отношението си, никой няма да те подгони! Обаче - никой няма да възприеме, че си обективен, когато цитираш и компилираш взаимноизключващи се източници! Просто въздух под налягане!

Мисля, че няма Световен заговор конкретно срещу българи и само срещу българи. Има много държави, които са ощетени от неправилното разделяне на териториите. България и Армения не са единствените. Полша също може да се счита, че е ощетена( имам тема"Четирите подялби на Полша"), Унгария, Австрия за сметка на Италия в Европа. По света е същото. От друга страна има държави, на които не се полага в исторически аспект да имат голяма територия, както е сега: визирам Румъния, бивша Югославия, Русия, че и Словения ми се вижда по-голяма от моите представи и др.

Хе-хе-хе, ти да можеше да подреждаш и да чертаеш карти??? Не ставай смешен! Току-що пуснах на моята страница във Фейса статия на експерта и жертва на азверите Гари Каспаров - вземи и прочети от очевидец, световен щампион по шахмат, именит правозащитник и опозиционер, а не... седма глуха. Ако изобщо искаш да научиш нещо за конфликта и нашите претенции!!! Ердоган иска да създаде държава включваща някогашния Халифат и някогашната Османска имрперия, та чак и уйгурите в Китай, а ти спазваш високоморалните принципи на журналистиката като някакъв висш дипломат, егати!!! Какво ще ти стане, ако напишеш черно на бяло че азверите са нападнали с всички възможни оръжия самоопределилата се с референдум област, която им е предоставена със статут на автономна област и нямат право над тези земи. Некоя азверка ще пропищи, че си отнел цветето на нейната девственост ли???

Коригирам оценката си за коментара на "ПРОСТАШКИ"...
ПП. Мотивацията ми за подобна корекция се дължи на убедеността, че всеки има несъмненото право на собствено мнение по какъвто и да е проблем, още повече авторът обосновава позицията си с проучването на много източници. Не бих квалифицирал тона на коментара на Гарабед по друг начин освен като "ПРОСТАШКИ".

Уважавам изключително качествата му на шахматист, но по отношение на политическите му качества и прояви Гарито е гола вода.
Аналог на Ицето Стоичков. Голям футболист и толкоз. Много прост човек с тъпо его, поради което редува провали и като треньор, и като полиглот. С особени заслуги в обогатяването на немския, английския, руския и ред други езици.
ПП. Очевидно е, че "Фейса" е приоритета ти по отношение информационната ти начетеност. Сигурно имаш бая лайкове , нацвъкани от миндили подобни на теб.
ППП. Употребявам понятието "миндил" в релевантния му смисъл, съобразено с ноторните ти възприятия и възможности.
ПППП. Не ми противоречи излишно, както и на автора. Нивото ти е много ниско, за да си позволяваш подобни непредизвикани предизвикателства.
Амин и алелуя...

E, сега вече поясни на всички кой е простак и злобар!!! Читателите винаги могат да преценят кой колко струва по уважението, което демонстрира към уважавани личности, световни авторитети... Ти си просто сульо от коневръза, но самомнението ти е толкова високо, че ако паднеш от него ще си счупиш я главата, а крак или ръка... Коментарът ми беше ясно и точно насочен, не съм правил забежки към шахмата, нито към някакви други далечни сфери и теми. А тоя Born като сексманяка от онзи виц дето го питали кое е тва зелено, подскача и вика ква-ква си мисли само за секс и полови органи и отговаря нещо в тона на мислите си. Болен!!! А и изобщо не е аграрксенофоб, я колко имена ми налепи!!! ГРУЮЮЮЮЮУУУУУ!!! Осъзнай се!!! И уж против чуждото, а взел името born, сбъркана работа!!! пп. дА СИ ЯДЕШ НА МАЙКА СИ ПИтКАТА!!!

Здравей, Киркоре. Трябва да изтрия коментара ти. Иначе някой може да сигнализира на администраторите и да ми направят нещо. Не искам читателите да ме обвиняват, че допускам обидни, дори не по мой адрес или нецензурни коментари.

Човечето, креатурата Born ме опя, а ти намираш, че аз го обиждам и правя нецензурен коментар! Чудно?!

Не е необходимо да триеш коментарите на неумните блогЕри. Те толкова си могат- да драскат квалификации , подобни на тези по гаровите кенефи.
ПП. И аз като /радио/ереванчето- "креатурата" Киркор ще завърша коментара си с една съществена корекция на ПП-то му /"...пп. дА СИ ЯДЕШ НА МАЙКА СИ ПИтКАТА!!!". Според новите граматически и фонетични правила , въведени от Премиера /Господ здраве да му дава/ терминът "ПИтКАТА!!!" е редно и прието да се произнася и пише "ПОтКАТА!!!".
ППП. Да му е простено на Киркор и Гарабед- не е задължително за арменоазерската диаспора перфектното владеене на нюансите в нашия древен език.

Търсиш съюзник, нали пОтко born - Димитър Василев от Стара Загора. Вие селските бабаити обичате да се събирате на групи да Биете някой по-слаб! И си 7 г. по-голям от мен, а напълно превъртял от аграрфашистко и аграрксенофобско възпитание и обучение. След като по-горе ми изнамери и залепи поне още 6 считани от теб за арменски имена, аз няма да ти остана длъжник! Много си кух Желязко, Първане, Младенчо... ама чакай те тези имена може да бъдат и сръбски! Значи вие просто нямате собствени български имена - всичко е крадено. Така че отсега ще ти викам дон Фелацио Депутамадре вместо born, става ли?! Не питам - констатирам!!! Как изобщо си могъл да си помислиш, че старогъзорец може да победи един софиянец??? Иди на Аязмото да те ашладисат манафите, дрътльо!!!

Още в началото на тазгодишния конфликт знаех, че Путин този път ще покаже среден пръст на Пашинян. Не се харесват взаимно и това е. Пашинян взе властта толкова бързо и неочаквано, чрез улични протести, които той самият започна с една шепа хора, станали за кратко време хиляди, че Москва не беше готова за такава бърза промяна и смяна на близките до Русия политици с нови. Нещо подобно, което се случи в Грузия, когато Саакашвили изрита от властта Шеварнадзе, преди около 16 години. Сега Путин наказа Пашинян и това е. Ако видите как се държеше през последните години спрямо него, на срещите на ръководителите от постсъветското пространство....Имаше взаимна ненавист. Сега Турция изпрати дронове, а руснаците се направиха на ударени. Арменците на практика загубиха. Подпалиха къщи и манастири и си тръгнаха. Само едно уточнение. Има изречение в статията, където се твърди, че в него /Нагорни Карабах/ живеят 96% от арменците. Лесно може да се коригира. Остава открит един много важен въпрос - кое всъщност е правилно? Ако една територия се населява от един етност или народност, жителите ли трябва да се определят, в каква държава искат да живеят или ще си направят собствена, като в Косово или ще се присъединят към друга държава, например, като Крим и т.н. или въпросът с териториите трябва да бъде решен чрез междуправителствени сбогодби или от великите сили? Голяма тема за размисъл. Благодаря и плюс от мен.