В Wikipedia е писано твърде малко за първото въстание на робите в Рим:
"Първото робско въстание се състои през 135 пр.н.е. – 132 пр.н.е. на остров Сицилия в град Ена, римската провинция Ахая.
Начело на въстаналите роби през 136 пр.н.е. е техният вожд Евн. Към тях се присъединява през 136 пр.н.е. и киликиецът Клеон.
През 135 пр.н.е. робите се бият с войската на претор Марк Перперна, през 134 пр.н.е. против консул Гай Фулвий Флак и Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански, през 133 пр.н.е. с армията на Луций Калпурний Пизон Фруги.
Едва през 132 пр.н.е. римляните с консул Публий Рупилий успяват да потушат въстанието. Евн е пленен и заведен в Рим, където скоро след това умира. 20.000 роби са хвърлени от скалите или разпънати на кръст.
През 130 пр.н.е. избухват и в други райони малки бунтове като в Делос, в Атика, Синуеса, Минтурнае и в западна Мала Азия."
Знаят се предводителите- Евн, който е бивш роб, представил се за пророк и Клеон( на снимката горе). Той е предводител на робите през Първото робско въстание през 2 век пр.н.е. Произлиза от Киликия и бил роб в Агригентум в Сицилия. Първото робско въстание се състоява през 135 пр.Хр. – 132 пр.Хр. на остров Сицилия в град Ена, римската провинция Ахая. За това въстание научаваме основно от Диодор Силицийски( 90 г. пр. Хр.- 30 г. пр. Хр. Както се вижда от годините на живот Диодор не е съвременник на въстанието. Той живее след приключване на въстанието и черпи информация от други икзточници.
"Диодор Сицилийски в своето описание на Херакловите подвизи (Историческа Библиотека кн.4).твърди,че след победата си над бистонския цар,Херакъл го хвърлил жив на разтерзание от собствените му кобили,които го изяли.Така супергероят на древността наказал Диомед,задето хранел любимките си със заловени чужденци.Тракийският народ бистони е споменат от Херодот (VII,110),oт Аполодор( в еквивалентното описание на осмия подвиг на Херакъл,Митологическа Библиотека,кн.2),Страбон(География VII,43).Според древните автори,областите,владяни от бистоните,се простират в долното течение на Места,около Бистонското езеро,но град Абдера при устието на реката не е основан от тях,създава го Херакъл като вечен спомен за възлюбления си Абдер,който загива в битката с Диомед.Интересна податка дължим на Аполодор ,който,описвайки завръщато на Херакъл от о.Еритея (в Атлантика),заявява,че героят е прекосил "Абдерия в Испания"." ( Милена Върбанова).
В резултат на Първата пуническа война срещу Картаген цяла Сицилия, с изключение на съюзната Сиракуза, е обявена за римска провинция (241 г. пр.н.е.). По време на Втората пуническа война (219-212 г. пр. Н. Е.), Въпреки съюза с Йерон II, римляните покоряват Сиракуза.
Основни събития в Рим преди въстанията на робите:
753 г. 1 - основа на град Рим според Варон (традиционна дата).
753-509 години Преди новата ера. д. - царски период.
VII век - завладяването на Рим от Тарквиния.
VI век - Рим под властта на етруските.
VI век - Търговско споразумение на Рим с Картаген.
VI век - Сервий Тулий.
Прибл. 535 г. - победата на етруските и картагенците над гърците край бреговете на ок. Корсика.
Прибл. 524 г. - поражението на етруските край Куми.
509 г. - експулсирането на Тарквин и падането на кралската власт.
509-31 години. Преди новата ера. д. - Република
508 - Римски договор с Картаген.
496 г. - поражението на латинците при езерото Регилус.
494 г. - първата сецесия на плебеите. Установяване на позицията на народните трибуни (за Либия).
493 г. - подновяването от Спурий Касий на съюза между Рим и латинските градове.
486 - аграрният закон на Спурия Касий.
480 гр. - битка при Гимер.
474 - битка при Кумах.
462 - предложение на Гай Терентилия Арса за създаване на комисия за изготвяне на закон за консулската власт.
460 г. - въстанието на Апия Гердоний.
456 - законът на Иззил за уреждането на плебса на Авентина.
454 - законът на Spurius Tarpei и Aul Aternius за ограничаване на правото на консулите да налагат глоби.
451-450 години. - извършването на декавирите и законите на XII таблици.
449 - втората сецесия на плебеите.
449 - законите на Валери-Хорас.
445 - законът на Канулея.
444 - институцията на магистратурата на военните щандове при консулските власти.
443 г. - въвеждането на цензурата
. 342 г. - плебисцити от Л. Genucius.
340-338 години. - Римско-латинска война.
339 - законите на Квинт Публилий Фило.
337 г. - плебеи, получаващи преери.
327-304 години - Втората война на Самните.
326 г. - законът на Петел Папирий относно забраната на дълговото робство.
321 г. - битка в дефилето на Кавдински.
312 - реформи на Апия Клавдий.
310 - победа при езерото на Вадимон.
304 - публикуване на съдебни формули и календар от Гней Флавий.
300 гр. - законът на братята Огулниеви.
298-290 години. - Третата Самнитска война.
295 - битка при Сентин
287 - Законът на хортензията.
285 г. - завладяването на северните райони на Италия.
Прибл. 284-204 години. - Ливи Андроник.
281 - сблъсък с Тарентум.
280-275 години. - Пирог кампания в Италия и Сицилия.
280 - битка при Херакъл.
279 - битката при Авскул.
279 - споразумение с Картаген за борбата срещу Пир.
275 - поражението на Пир при Беневенте.
Прибл. 274-204 години. - Гней Неви.
273 - установяване на дипломатически отношения между Египет и Рим.
272 - предаване на Тарентус. Подаване в Рим на Самните, Луканас и Грос.
270 г. - превземане на Регия.
268 г. - появата в Рим на сребърна монета (денарий).
265 г. - завладяването на Волсиний и завършването на завладяването на Италия.
264-241 години. - Първата Пуническа война.
264-263 - римляните в Сицилия. Съединението на Хиерон II с Рим.
262 г. - обсада на Агента.
260 - битка на Еолийските острови. Военноморската победа на Дуелия при Мил.
259 - пътуване до Сардиния и Корсика.
256 г. - Регулирана експедиция в Африка. Битката при нос Екном.
254 - Quintus Fabius Pictor (роден).
253 - експедиция до Триполитания.
250 - Победа на Метел над Хасдрубал на Панорама.
247 - Хамилкар Барка начело на картагенските войски в Сицилия.
246-183 - Ханибал (години живот).
241 - победата на римляните на островите Егейт. Мир с Картаген. Преразпределение на вековете.
241-238 години. - въстанието на наемниците в Картаген.
239-169 години - Квинт Аниус.
238 - превземането на Сардиния от Рим.
237 - Кампанията на Хамилкар в Испания.
234-149 години. - Марк Портий Като-старши
232 - земеделското законодателство на Гай Фламиний.
231 г. - римско посолство в Хамилкар.
229 - смъртта на Хамилкар.
229-228 години. - Първата Илирийска война.
18-201 - Втората пуническа война.
218 г. - поражението на римляните при Тичин и Требий.
217 - поражението на Фламиний при езерото Трасимен.
216 - битка при Кана.
215 г. - смъртта на Хиерон от Сиракуза.
214-212 години. - Войната на Хасдрубал със Сифакс.
214-205 години. - Първата македонска война.
213-212 години. - обсада и превземане на Сиракуза.
211 г. - превземане на Капуа.
211 - Кампанията на Ханибал в Рим. Поражението на римляните в Испания и смъртта на братята Сципион (Гней и Публий).
210 - пристигането на Публий Корнелий Сципион в Испания.
Прибл. 210-126 години. - Полибий.
209 г. - превземането на Нов Картаген от Сципион и Тарентум Фабий Максим.
208 г. - битката край град Бекула и началото на похода на Хасрубал към Италия.
207 - битката при Метавър и Илип.
206 - прочистването на Испания от картагенците и завръщането на Публий Корнелий Сципион в Италия.
205 г. - Publius Cornelius Scipio - консул. Кацането на Магон в Италия.
204 - кацане на Publius Cornelius Scipio в Африка.
201 - сключване на мирен договор с Картаген.
200-197 години. - Втората македонска война.
197 - Битката при Киноскофал.
196 г. - Фламин обявява Гърция за свободна. Римското посолство в Антиох III Велики.
195 - Ханибал се появява на двора на Антиох III Велики.
195 - поражението на Набис.
Прибл. 195-159 години. - Публий Теренс Африкански.
192-189 години. - Сирийска война.
191 г. - поражение на Антиох III Велики при Термопилите. Битката при нос Корике.
190 - поражението на Ханибал край бреговете на Памфилия. Битката при Мион.
189 - битка при Магнезия.
188 г. - сключване на мирен договор в Апамея.
186 - Сенатска наредба за вакханалите.
183 г. - смъртта на Публий Корнелий Сципион Африкански старейшина. Смъртта на Ханибал.
Прибл. 180 гр. - прибл. 100 гр. - Гай Люцили.
179 г. - смъртта на Филип V и присъединяването на Персей.
171-168 години. - Третата македонска война.
170 гр. - приблизително 85 г. - Луций акции.
168 - битка при Пидна.
167 - плячкосването на Епир от римляните.
149-148 години. - въстание в Македония. Лъжлив Филип.
149-146 години. - Третата пуническа война.
149 - законът на Калпурния.
148 - Македония се присъединява към Рим.
147 - въстанието на Вирят в Испания.
146 - унищожаването на Картаген.
146 - унищожаването на Коринт. Краят на гръцката независимост.
143-133 години - Числената война.
140-91 - Lucius Licinius Crassus (оратор).
138-78 - Луций Корнелий Сула.
137-132 години - Първото въстание на роби в Сицилия.
Събитията, случили се в Рим преди двете робски въстания са много. За нас по-интересен е периодът на Римската империя. За някои събития, като битката при Пидна, пуническите войни, завладяването на Македония съм писсал в темите от преди. Имам и за Римската империя, която е дала отпечатък върху развитието на нсвета в различни насоки.
Второто робско въстание е неуспешен бунт на роби срещу Римската република. Бунтът избухва на о-в Сицилия и продължава от 104 до 100 г. пр.н.е.
По време на войната срещу кимврите в Цизалпийска Галия, консулът Гай Марий се опитва да събере достатъчно големи сили, които да участват във войната срещу варварите. Когато Марий иска помощ от царя на Витиния – Никомед III, монархът отказва да изпрати подкрепление под предлог, че римските събирачи на такси – публиканите[1] са поробили тези, които са в състояние да платят за събирането на военна сила и Никомед не е в състояние да финансира исканите от Рим подкрепления. След отказа Марий обявява с декрет, че поробените съюзници от Витиния служещи в Сицилия трябва да бъдат освободени.
Около 800 роби са освободени в Сицилия, което води до бягството на много други роби търсещи свободата си. Въстанието избухва, когато на губернатора на провинцията е наредено да върне обратно на собствениците им опитващите се да спечелят свободата си роби. Роб на име Салвий тръгва по стъпките на Евн (водач на Първото робско въстание) – като започва въоръжена съпротива против римляните и става водач на въстанието. Салвий приема името Трифон, като царя на елинистичното селевкидско царство Диодот Трифон.
Робите нарастват до значителна сила – 20 хил. пехота и 2 хил. кавалерия – и се присъединяват към киликиеца Атенион и неговите хора в западната част на Сицилия. Бунтът е смазан с големи усилия и с цената на много човешки животи, от римския консул Маний Аквилий.
Това второ въстание на робите в Сицилия и част от поредицата бунтове на роби, мотивирани от злоупотребите и жестокото третиране, на които робите са подложени в Сицилия и Италия.
За Второто въстание на робите в Рим във Wikipedia пише повече:
"Второто робско въстание е неуспешен бунт на роби срещу Римската република. Бунтът избухва на о-в Сицилия и продължава от 104 до 100 г. пр.н.е.
По време на войната срещу кимврите в Цизалпийска Галия, консулът Гай Марий се опитва да събере достатъчно големи сили, които да участват във войната срещу варварите. Когато Марий иска помощ от царя на Витиния – Никомед III, монархът отказва да изпрати подкрепление под предлог, че римските събирачи на такси – публиканите[1] са поробили тези, които са в състояние да платят за събирането на военна сила и Никомед не е в състояние да финансира исканите от Рим подкрепления. След отказа Марий обявява с декрет, че поробените съюзници от Витиния служещи в Сицилия трябва да бъдат освободени.
Около 800 роби са освободени в Сицилия, което води до бягството на много други роби търсещи свободата си. Въстанието избухва, когато на губернатора на провинцията е наредено да върне обратно на собствениците им опитващите се да спечелят свободата си роби. Роб на име Салвий тръгва по стъпките на Евн (водач на Първото робско въстание) – като започва въоръжена съпротива против римляните и става водач на въстанието. Салвий приема името Трифон, като царя на елинистичното селевкидско царство Диодот Трифон.
Робите нарастват до значителна сила – 20 хил. пехота и 2 хил. кавалерия – и се присъединяват към киликиеца Атенион и неговите хора в западната част на Сицилия. Бунтът е смазан с големи усилия и с цената на много човешки животи, от римския консул Маний Аквилий.
Това второ въстание на робите в Сицилия и част от поредицата бунтове на роби, мотивирани от злоупотребите и жестокото третиране, на които робите са подложени в Сицилия и Италия."
Още информация за Второто робско въстание в Рим. То, както и първото е неуспешно.
По времена войната срещу кимврите в Цизалпийска Галия, консулът Гай Марий се опитва да събере достатъчно големи сили, които да участват във войната срещу варварите. Когато Марий иска помощ от царя на Витиния – Никомед III, монархът отказва да изпрати подкрепление под предлог, че римските събирачи на такси – публиканите[1] са поробили тези, които са в състояние да платят за събирането на военна сила и Никомед не е в състояние да финансира исканите от Рим подкрепления. След отказа Марий обявява с декрет, че поробените съюзници от Витиния служещи в Сицилия трябва да бъдат освободени. Около 800 роби са освободени в Сицилия, което води до бягството на много други роби търсещи свободата си. Въстанието избухва, когато на губернатора на провинцията е наредено да върне обратно на собствениците им опитващите се да спечелят свободата си роби. Роб на име Салвий тръгва по стъпките на Евн (водач на Първото робско въстание) – като започва въоръжена съпротива против римляните и става водач на въстанието. Салвий приема името Трифон, като царя на елинистичното селевкидско царство Диодот Трифон.
Робите нарастват до значителна сила – 20 хил. пехота и 2 хил. кавалерия – и се присъединяват към киликиеца Атенион и неговите хора в западната част на Сицилия. Бунтът е смазан с големи усилия и с цената на много човешки животи, от римския консул Маний Аквилий. Това второ въстание на робите в Сицилия и част от поредицата бунтове на роби, мотивирани от злоупотребите и жестокото третиране, на които робите са подложени в Сицилия и Италия.
Сициля като провинция на Рим: Сицилия става Римска провинция след втората Пуническа война( между Рим и Картаген). Тя е най-известната Пуническа война, защото тогава са подвизите на Ханибал, който мза нсъжаление накрая губи. Втората Пуническа война, както и мностаналите две завършват с римска победа. Те дават отражение върху развитието на света, защото потенциална картагенска победа би довела до съвсем различни последствия за Европа. Сицилия е провинция на Римската република и по-късно империя. Сега при спменаване на думата Сицилия първяото, за което се сещасме е мафията.
Тази предимно селска област е важна главно с производството на зърно, което е основен източник на продоволствени доставки за град Рим до анексирането на Египет след битката при Акциум, когато губят тази роля. Империята не полага много усилия да романизира региона, който остава до голяма степен гръцки. Едно забележително събитие от този период е лошото управление на Гай Вер, на което Цицерон в 70 пр.Хр. посвещава своите обвинителни речи против Вер Друго известно събитие е Сицилийската гражданска война между Секст Помпей и Октавиан Август. Трайно следствие от римската окупация в икономически и земеделски план е създаването на големите поземлени имения – латифундии – често притежавани от римски благородници, които не живеят там. Въпреки пренебрегвания си статут, Сицилия има принос в римската култура чрез историка Диодор Сицилийски и поета Тит Калпурний Сикул. Надпис от времето на царуването на Адриан величае императора като „Възстановител на Сицилия“, въпреки че не се знае какво е направил, за да спечели това признание.
За Второто въстание на робите в Рим са писали Полибий и Плутарх( на снимките горе).
Третото въстание на робите в Рим е това на Спартак( 74-71 г. пр. Хр.). С него най-трудно се справят римските легиони. Легенда за Спартак:
" Според историците Спартак е тракиец от племето меди, които са живели край река Струма, до днешния български град Сандански. Най-напред е воювал на страната на римляните, откъдето попада в плен и е продаден като роб. Спартак бил изключително силен и смел воин, затова е взет в гладиаторската щкола на Батиат в Капуа. През 73 г. пр.н.е. Спартак става инициатор на бягството на 80 гладиатори, което всъщност се явява началото на първото въстание в света на роби. Беглеците се крият в кратера на вулкана Везувий, смятан тогава за загаснал. Историческите сведения показват, че срещу малобройния отряд на гладиаторите е изпратена римска армия от около 3 000 войници. Гладиаторите са безсилни да се справят със сила срещу далеч по-многобройния и въоръжен противник и затова залагат на хитростта. Използват въжета, направени от диви лози, с които се спускат от стръмния склон, висок около 300 метра. Така успяват да нападнат и разбият римската войска. Срещу гладиаторите е изпратена друга армия, но тракийският водач успява да избяга към Лукания и да прескочи стъклкновението."
Ето, че цели три въстания на робите в Римската република са избухнали в Сицилия. Това място е станало център на народното негодуване срещу подтисничеството в Римската република. Трудно е било въстанията да имат успех, като Спартак е бил най-близо до целта.Римските войски са успяли да потушат и трите въстания.
Тагове:
Защо беше неглижиран образът на Спартак
Тракедонист ли е Доналд Туск
С твое разрешение, надявам се, ще напиша личното си мнение за Спартак
Прекланям му се, за мен той е най- великият на древността ,пълководец
Една причина го прави такъв Редом е до Ханибал, ,Александър Велики, Пир,Марий, Сула, Цезар,......Но в едно нещо ги превъзхожда, което те притежават и ги осигурява, дадено им й е!..... А на него липсва!
Тракиец е , безспорно
Писал съм и друг път за него, но в комплект с твоя постинг, нещата ще придобият необходимата тежест !За това, кой е Спартак!?
Хубав ден, Адаш!
Поздрави!
Изтъква се, че бил роб, което не отговаря на истината
И се подминава пълководческия му гений като ,че ли всеки го има!
Нека да помислим от Великите военачалници, озовали се като него със стотина човека на тогавашния Везивай, със заградена единствена пътека за бягство, ще хрумне ли идеята на някой от тях с въжета от диви лози да се спуснат по отвесната пропаст и да нападнат в гръб римляните? Може би само на Александър, но за някои войници Защото е направил нещо подобно срещу крепостта на Оксиарт Но идеята , все пак е дадена от самия Оксиарт, не е негова! Че ще се предаде, ако види македонски войници на отвесната 900 метрова скала- горе!? Да, успяват около 200 войници козари, да се качат горе! И Оксиарт, согдийския княз , се предава! И дава дъщеря си за жена на Александър !Една от причините за похода! Помамен от приказките за невижданата и красота!
Хубав ден, Адаш!,
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
При описанието на Второто робско въстание, текстът се преповтаря с текста от Уикипедия. Извинявай за забележката и благодаря за вниманието.