Прочетен: 5312 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2020 06:30
Блогът на barin :: Старите занаяти в България.
Малко снимки на керамични изделия от
Чиниите са от изложба на художника Христо Иванов
Според преданието грънчарското колело е дадено на хората от св. Спиридон." „Свети Спиридон Чудотворец направил грънчарското колело и решил да работи с него. Желанието му било огромно, но въпреки безкрайните опити все нещо не се получавало. Отчаял се свети Спиридон и заплакал. От покапалите сълзи глината се навлажнила и започнала да се извайва под ръцете му….”. Св. Спиридон е наричан още чудотворец.
Сграфитокерамиката е техника за украса на глинения съд, която включва първо покрива на съдът с ангоба (хума разтворена във вода) след засъхване на ан Същността на техниката е: след нанасяне на слоеве мазилка с различен цвят горният слой се издрасква, т.е. върху него с остър инструмент чрез драскане се създава рисунката- така се открива долният слой, който е в различен цвят. По този начин чрез цветовия контраст се създава изображението. Техниката е била широко използвана в Италия през 16 век.В живописта се използват вдлъбнатините, получени от сграфито, които затрудняват проникването на една живописна основа към пространството на друга. В този вид техниката се използва още през античността, откъдето навлиза в иконописта, западноевропейското изкуство и изобщо във всяка разновидност на живописта, където се рисува върху твърда основа. гобата до восъчна твърдост се гравират желаните орнаменти и съдът се изпича. След изпичането се покрива с прозрачни и цветни глазури и повторно се пече. През средновековието сграфито керамика се среща в изобилие в царските дворци. Използвана е както за трапезата, така и за украса по стените – както правят и днес ценителите.
от гр. Елена
Същността на техниката е: след нанасяне на слоеве мазилка с различен цвят горният слой се издрасква, т.е. върху него с остър инструмент чрез драскане се създава рисунката- така се открива долният слой, който е в различен цвят. По този начин чрез цветовия контраст се създава изображението. Техниката е била широко използвана в Италия през 16 век. В живописта се използват вдлъбнатините, получени от сграфито, които затрудняват проникването на една живописна основа към пространството на друга. В този вид техниката се използва още през античността, откъдето навлиза в иконописта, западноевропейското изкуство и изобщо във всяка разновидност на живописта, където се рисува върху твърда основа.
Една от може би най-развитите школи за времето си е сграфито керамиката, още наричана търновска. Този тип керамика е характерна за Второто Българско царство 12-14 в. И е била предназначена за дворовете на болярските родове, където майсторите и са били крепостни жители, поради този факт търновската керамика остава слабо разпространена, а занаята се губи през времената на робство.
По време на различни разкопки са открити множество екземпляри, в Велико Търново, Мелник, Червен, Варна и крепостта Акра на н. Калиакра. Именно от тези образци занаята е възстановен технологично, но днес отново е на път да се загуби тъй като намаляли майсторите, които могат да продължат с това занимание.
Търновската керамика се отличава от останалите сграфито школи в Европа с по-богати те си геометрични орнаменти, флорални мотиви и животни, най-често орли, лъвове и риби. Фини ажури и апликации с животни. И характерните за нея жълтозелена гама. Тя е едно от множеството свидетелства за величието и разкоша на българското средновековие, и едно от нещата заради които може гордо да кажем „аз съм българче!”
Сграфито керамиката е била разпространена през Второто Българско царство. В Червен са открити многобройни фрагменти от разнообразни глинени съдове, а също така и някои изцяло запазени такива. Открити са и техни производствени съоръжения, като например пещи за изпичането им. Пещите, в които са се изпичали съдовете са били разположени предимно в периферната част на града. В тях се откриват глинени трикраки подставки (важни елементи в технoлогичния процес), които служат за разделянето на съдовете в процеса на изпичането им.
Тези подставки са предотвратявали залепването на съдовете в пещта, а освен това са образували малки кухини, през които е преминавал горещия въздух.
А сега за троянската керамика, която е известна не само в България:
Грънчарството е един от най-древните занаяти в света. Глинените съдове са известни още от края на каменната епоха. На Балканския полуостров това е периодът от 6000 до 4000 г. пр.Хр., за който е характерно преминаването към уседнал начин на живот. Технологията за производство на керамика била добре позната на древните балкански народи. Глинените изделия служели в сватбените и погребалните През XII-XIV век керамичното изкуство в България се развива още по-интензивно. Характерни за него са растителните елементи с геометрични форми, докато изобразяването на животински и човешки фигури се среща по-р Почти във всеки български дом има грънци за приготвяне и съхраняване на храна. Те внасят топлина и уют в интериора. Заведенията, които пресъздават традиционна българска обстановка и кухня, сервират обикновено в троянска пъстро изрисувана керамика. Общото схващане обаче, че глинените изделия циркулират само от грънчарските работилници до пазара за сувенири и трапезата, е погрешно. Керамиката е изкуство, което се нарежда до скулптурата и живописта. Творците, които работят в тази област, създават изключително разнообразни произведения. ядко. Преобладават зелените, жълтите и кафявите тонове.
През първите столетия на османското владичество се наблюдава значителен упадък в керамичното производство по българските земи. Траките, чиито поселения обхващали и българските земи, заменят ръчната изработка на керамика с грънчарско колело още през VII-VI в. пр.Хр. Поради активните търговски и културни връзки с Древна Гърция в тракийските грънчарски произведения се открива влияние на елинските майстори. С преселението на славяните и прабългарите на Балканите наследената тракийска керамика се разнообразява, а в края на IX и началото на X век се поставя началото на българската школа в тази област.От XVII век обаче то постепенно започва да се съживява и развива. А през 1911 г. се открива и грънчарското училище в Троян – днес Национална гимназия за приложни изкуства „Проф. Венко Колев”.
Много керамични съдове може да откриете в ЕМО Етъра. Ходил съм много пъти ам и съм гледал изкусните изработки. В българските керамични съдове има много цветове, като преобладавят кафяво, бежово, синьо, жълто.
Малко снимки на керамични съдове от троянската школа:
Керамичните съдове са най-различни: стомни, бърдуци, чаши, гювечета, чинии, кани, купи, тави, саксии и други. Особено харесвам да си пия кафето на псък в Трявна или Златоград в керамична чаша.
В битовите ресторанти има керамични съдове с типични български народни поктивки. При покривките цветовете са други.
Троянският край е богат и разнообразен на занаяти, запазили се и до днес. Занаятите в този регион започват своето развитие още от края на XVIII и началото на XIX век. Статистическите данни от началото на XX век показват, че 12% от населението в Троянския край по онова време се занимава със занаятчийско производство, докато за другите градове в България то е 4%.
Основно заради керамиката Троян се причислява към занатчийските градове Самоков, Трявна, Златоград, Велико Търново и други.За развитието и утвърждаването на занаятите, както и за формирането на духовната и естетическа култура, от изключително значение са Троянският манастир и ежегодно провежданият на празника на манастира – 15 август, Традиционен панаир на занаятите. Село Орешак, домакин на тазгодишният панаир, събира най-добрите майстори от Троянския регион, който ежегодно се провежда от 12 до 15 август. Ще бъдат организирани ателиета на основните за региона занаяти и представени творби на млади майстори. Характерни за Троянския край са занаятите: грънчарство, тъкачество, дърворезба и пирография. Днес основно застъпени са грънчарството и дървообработването.
Популярността на троянската керамична школа през Възраждането се дължи на даровитостта и опитността на майсторите да създават практични, полезни и красиви съдове. През XX век конкуренцията води до промени в традиционната троянска керамика. С течение на времето този занаят се развива и цветовата гама при съдовете става пъстра. В с. Орешак на Националното изложение на художествените занаяти и изкуства, както е пълното наименование има няколко зали с експонати и една, от която можеда се нйаправят покупки. За последно миналата година го посетих на 15 август. В троянската керамика влизат „захариевите китки“, които освен грънците, красят и дрехи и каруци. Посудата, която балканджийката има в дома си, също е направена от глина. Едни от други по-изящно украсени са паниците, стомните за вода, делвите за съхраняване на жито.
Грънчарството е най-известният Троянски занаят. Още траките и , римляните са далечните предци на първите местни грънчари. Този занаят е давал препитание на многолюдни села и фамилии, с времето се обособява във водеща керамична школа с характерна декоративна система и естетически стил. Декорациите и формите са умело изчистени с времето, но римската традиционна глазура върху грънците се използва и до днес от троянските майстори – грънчари. Ежегодно на храмовия празник на Троянския манастир 15 август се провежда 4-дневен Традиционен панаир на занаятите.
Троянския манастир
Освен предмети на народните художествени занаяти гостите на панаира, могат да си закупят практични керамични съдове за бита, да се забавляват на специално организираните атракциони и да се насладят на традиционна кухня. Троянският манастир е на около половин километър от Националното изложение на художествените занаяти и изкуства.
Малко информация за керамиката: В превод от гръцки език „керамиката“ е „глина“. Ето защо в тесен смисъл се нарича изгорена глина и глинени продукти, които са били изгорени. В широкия смисъл на думата керамиката представлява всичко, което се прави под въздействието на високи температури от неорганични материали, както и техните смеси с различни минерални добавки. От древни времена керамиката се използва като посуда (главно от глина или смесена с други материали). Към днешна дата концепцията значително се разшири. Сега керамиката се използва в областта на строителството, медицината, индустрията, изкуството и други.
Има два основни вида керамика - фина и груба, които се различават по структура. Най-често срещаните примери за фин вид са порцелан и фаянс, а грубите - керамика. За да създадете порцелан, основните добавки са фелдшпат, пясък и каолин. При производството на грънчарска керамика се използват глинено-горящи глини. Тогава обикновено се покрива с глазура или цветни глинени бои.
Изложението в с. Орешак
Може да намерите значенията на други термини, които ви интересуват по азбучен ред в нашия раздел. Съставите на керамичните маси се различават значително както в първоначалната суровина, така и в тяхното количество. Познавайки свойствата на суровините, опитен керамик лесно може да определи по масов състав кои продукти и при какви условия могат да бъдат направени от него. Далеч не винаги е възможно да се направи маса строго по рецепта, тъй като съставът на суровините варира дори в рамките на едно и също находище.
По време на приготвянето на керамични маси при производствени условия лабораторията непрекъснато следи химическия състав на постъпващите суровини и прави необходимите корекции на масовия състав. Значително влияние върху свойствата на керамичните маси и качеството на продуктите, произведени от тях, оказват методът на масово приготвяне, методът на образуване на продукта, условията на сушене и по-специално температурните и газовите условия на изпичане. По този начин, само експериментално е възможно да се получат желаните резултати при производството на керамични маси за определени продукти. За керамиката наскоро имаше предаване по телевизия Дестинация.
Тагове:
Касапница в училище в Русия! Тийнейджър ...
Съвременното училище произвежда дебили
С любов ще те изричам
Човекът, който успя да измери обиколката...
Някои го свързват с Траян, но , защо е с " О" Впрочем има град на името на Траян- Траянополис и той нагледно показва как се казват градовете, носещи името му!
Що се отнася до занаятите, да, грънчарството заема централно място в града от тях И музеят е в центъра на града, редом с останалите значими сгради.....
Троян беше и голям промишлен център Електродвигатели, стругове.....и разбира се -фармацевтичния завод-Трояфарма Той произвеждаше банки за глюкоза, коитио се изнасяха и задоволяваха значителна част от потреблението на соц лагера и Близкия изток Спомням си планината от стъклени банки в завода, резултат от подмяната им с пластвмасови!
Честно казано, като знам през какви игри мина Фярмацевтичния завод, не ми се иска да се интересявам от настощето на Промишлената зона! Но мога да се досетя Има блогър от града- Фенор, но той отдавна не пише нищо Ако се свържа с него, ше го помоля да публикува нещо ,за настоящето на града!...
Като знам какъв съвършен управленчески екип имаше завода и какви калинки, с малки възможности ,но с големи амбиции ги изместиха, не ми се и мисли по въпроса
Общото при калинките е ,че всяка от тях на високо нивво се обгражда с подобни ,но на още по- ниско ниво!
За да изпъква!?
И в резултат на това ,нивото/ на река Дунав/ непрекъснато пада!
Сигурно и занаятите са на същото дередже ? Кой ще наследи способностите на старите майстори? С тях и те ще си отидат!
Хубав ден , Адаш!
Поздрави!
Поздрави!
В София, в апартамента ми - също.
Поздрави!
Поздрави!
Слънцето, хванато в крондир за сватба,
времето, то се завръща,
спомен в душите се тайно прокрадва,
шета из цялата къща.
Бусинци не е село, а вълшебство,
хората там са неземни,
хем са събрани накуп под небето,
хем са на Бога потребни.
Кой им внуши тези хубави багри
във извъртяните стомни?
От времена - незапомнено стари
майсторът знае и помни.
Вае се глината нежно и бързо
под обиграните пръсти,
бягат годините, ала чевръсто
майсторът с тях се прекръства.
Черпи родата с водица и вино,
думи за благост нарича,
слънцето свети в глазурата силно,
Бог на талант го обрича.
юли 1986г., София
Росица КОПУКОВА
Хубав ден!