През дълготом си съществуване на България на Балканския полуостров е характерно, че на юг-югоизток с малки изключения сме граничили с Източната Римска империя( Византия). В другите посоки държавите са се сменяли. При динамичната политическа обстановка на Балканския полуостров винаги са се образували нетрайни съюзи между държавите. Те са били"брак по сметка".  В общи линии някои държави пеез дълъг период от нашата история са били против нас. Визирам сърбите, византийците и отчасти някои хазари и авари. Може към тях да се причислят и други народи. Къмм приятелски настроените обикновено поставяме куманите и печенегите. Тези два народа не са били помежду си приятелски настроени, но на нас са били традиционни съюзници, особено през Второто Българско царство. Отношенията между държавите на Балканския полуостров са сложни, описани добре в една моя тема:
Блогът на barin :: Конфликтите на Балканския полуостров от древността до наши дни
                  Различията между българи, гърци и сърби с течение на времето стават по-големи. Противно на очакванията, че може да има смесване и корегиране на отношенията това не става. Може би такива са били времената и е нямало как да се слея и заличат различията. От друга страна в България се вливат кумани, узи, алани, печенеги и още много народи, без това да дава голямо отражение.  Нова вълна на ескалиране на напрежението идва нан религиозна основа. След Схизмата през 1054 г. окончателно се разделят Католическата и Православната църква и хърватите поемат по пътя на католицизма. Отначало това не води до много войни. Засилва се напрежението при идване на монголци, татари, маджари, кумани, печенеги. Тези народи исдват от изток и настъпват към Европа. Те изповядват друга религия, различна от християнството и имат съвсем други представи за живота. Обикновено са на по-ниско равнище на живот и развитие. С тях по някакъв начин се оправяме, с някои по-късно и след по-продължителни борби. 
                  С печенегите имаме една засвидетелствана война, за която  не вярвам да се е случила. По времето на цар Петър I( 927-969 г. ) българим и византийци да воюваме срещу съюз от кумани и печенеги. За тази война има малко писано и то от по-късни автори. Куманите се появяват край нас още от възстановяването на българската държава през 1187 г. Те са ни съюзници по време на войните на братята Асеневци, царете Борил и Иван Асен II. Куманите имат значителна роля за постигане на българските победи при Асеневците. Не че без тяхна помощ нямаше да ги има нашите славни победи. Куманите са сезонни войници, които воюват през определен период от годината и си отиват, но са верни и през следващата година ако се наложи се връщат. Врагове на киуманите са били Киевска Рус и печенегите. От друга страна между печенеги и маджари е имало конфликти на няколко пъти. Единия път при цар Симеон Велики( 893-927 г.) се намесваме на страната на печенегите и оттогава те ни стават редовен съюзник в походите срещу Византия. През Второто Българско царство куманите са основният ни съюзник, на когото трайно може да разчитаме. Мисля си, че ако не е била подмолната политика на някои византийски императори( казвам на някои, защото е имало свястни императори от наша позиция, с които сме съжителствали добре) са подстрекавали предимно сърбите. Затова са засвидетелствани много сръбско-български войни:
    Блогът на barin :: Войните между България и Сърбия
                     Политикта на привличане на съюзници е била най-успешна при първите Асеневци, особено в периода 1186-1241 г., когато основен съюзник на нашите царе са куманите. Българо-куманският военен и политически съюз няма аналог не само в средновековната, но и в цялата ни история. Тази недостатъчно позната страна от външната политика на Петър, Асен, Калоян, отчасти на Борил, Иван Асен II и Михаил II Асен заслужава извънредно висока оценка. Кумани идват на българска служба дори в края на XIII и първите десетилетия на XIV в., макар тогава те вече да са татарски поданици. След разгрома на Куманската държава (протодържавната "степна империя" на куманите в степите на дн. Украйна и Южна Русия), както и с попадането на Второто българско царство под хегемонията на татарската "Златна Орда", заела мястото на Куманската държава, нещата се променят в отрицателна посока. На мястото на отлично познатия, добре "овладян" от българската политика съюзник, идва една номадска "суперсила", от която треперят руските княжества, държавите в Кавказ, далечните ни роднини от Волжска България, народите в Средна Азия и т.н. Въпреки всичко българските владетели търсят начини да обвържат и новите господари на степта, страшните татари, със своята външна политика. Определени успехи в това отношение имат царете Константин Тих-Асен (докъм 1274 г.), царицата "Смилцена" и зет й деспот Алдимир Тертер (вж. очерка за него в тази книга), царете Теодор Светослав, Михаил III Асен Шишман, Иван Александър.

                Аланите, прадедите на днешните кавказски осетинци, също неведнъж имали своето място в българска войска. Този средновековен народ заемал много по-обширна територия от днешните си потомци, негова (индоевропейска) кръв "се вляла" във вените на периодично менящите се степни господари - хуни, Кубратови българи, хазари, печенези, кумани... Разпръснато на различни "анклави" в степите, в Крим, дори в днешна Молдова, аланското население (най-вече т.нар. аси/яси) пазело своята самобитност даже и през XIV в. Наред с аланите сред номадите присъствали и други ираноезични групи - такива вероятно били част от прабългарите, ираноезичието било присъщо за халисите, както и за кангарите в печенежката общност. Представители на такива етноси поне донякъде периодично усилвали аланското степно население, вливайки се в него. Мнозина алани служели във Византия, други били увличани от номадските "вълни" към Балканите, трети сами или заедно с номадите ставали съюзници на българските царе.
                Най-успешен за българската държава бил съюзът й с куманите. Особено впечтляваща винаги е била числеността на куманските подкрепления. Още през 1187 г. според Никита Хониат на българска страна срещу Исак II Ангел (1185-1195) се сражавали не по-малко от 7 хиляди кумани; в един недатиран надпис от Велики Преслав става дума за 10 300 души; в решителното сражение на цар Калоян (1196/7-1207) край Одрин (13-14 април 1205 г.) те броели 14 хиляди, а по други извори - даже 23 хиляди! Неведнъж съвременниците, на първо място споменатият византийски историк и държавник Никита Хониат, разказват за "пчелни рояци" и "мравешки множества" от "безчислени" по броя си кумани. Българските царе намерили начин да привлекат номадите, лишавайки Византия от един опасен съюзник в българския тил. Калоян бил женен за една знатна куманска принцеса (може би царица Анна/Анисия от Бориловия Синодик), която би трябвало да произлиза от някой от върховните кумански династични родове - например Олберли, Кай, Тертероба, Бурджогли, Итогли. Най-вероятно е да става дума за Бурджогли или Итогли, стоящи начело на куманските племена по р. Днепър, с които България била най-тясно свързана. От друга страна, владетелите в Търново успявали да държат под контрол "варварите" - обикновено съюзните сили на Балканите били под командването на второстепенни ханове и вождове, което вероятно било част от споразуменията с върховните владетели на "Кумания".
               Най-известното куманско име в нашата история е Манастър, убиецът на цар Калоян пред стените на Солун през есента на 1207 г. Манастър бил не командир на съюзни сили или наемници, а преминал на българска служба, покръстен, "българизиран" в една или друга степен кумански аристократ. Калоян, който основателно се опасявал от болярски заговори (той разкрил една такава конспирация през 1205 г., а и съдбата на братята му Петър и Асен го държала винаги нащрек!). Дали е бил в действителност убиецът на цар Калоян? Няма еднозначен отговор дали Манастър е убил цар Калоян. Има друга версия, която сочи, че е имало любовна авантюра с пленения император Балдуин Фландърки. Легендата пък е съвсем различна- св. Димитър, закрилникът на Солун го е промушил с копието си, заради злините, които е причинил. Калоян предпочел да издигне един чужденец до най-високите постове в своята армия. Най-вероятно Манастър бил "велик воевода" (главнокомандващ сухопътните сили) или "протостратор" (командващ царската конница), а доверието на царя към него било изключително високо. Както знаем от съответното "Чудо на св. Димитър Солунски", палатката на Манастър била разположена до самата царска шатра, Манастър имал право на свободен достъп при царя по всяко време през деня или нощта и т.н. Това му позволило да го убие посред нощ, часове преди планираната атака срещу градските стени. Едно дело не може да очерни общия облик на куманите, изграден с годините, било то убийството на един от най-успешните ни владетели.

           Славните владетелски династии на Второто българско царство: Асеневци (с представители Асен, Петър, Калоян, Иван Асен II и др.), Шишмановци (Михаил Шишман, Иван Александър, Иван Шишман и др.) и Тертеровци (Георги I Тертер, Теодор Светослав) – произхождат от покръстени кумански родове. Куманският произход на Асеневци се възстановява по филологически път – прозвището или името на цар Асен I (1186 – 1196 г.) e „Белгун“, което според големия български езиковед Стефан Младенов идва от кумански и значи „знаещ, мъдър, умен“. 

            "В Българския етимологичен речник (т. I) е посочено, че името „Асен“, подобно на Борил, е от кумански произход. Докато пък куманският произход на Шишмановци и Тертеровци е засвидетелстван в историческите извори. Византийският хронист Йоан Кантакузин съобщава, че новият български цар Михаил Шишман произхожда „от мизийски (т.е. български) и кумански род“. А Тертеровци принадлежат към владетелския кумански род Тертероба, като техни родственици са куманският хан Котян и унгарският крал Ласло IV Кун (Куманина), племенник на Котян. Куманите са номадско тюркоезично племе. Появяват се в източноевропейските степи през XI в., в търсене на нови пасища за конете си. Техните набези на Балканите са част от т.нар. „второ велико преселение на народи“. Преди тях в Европа вече са се настанили узите и печенегите, а куманите са третата вълна от тюркоезични номадски племена по тези места. През 1054 г. руските летописи споменават за куманските орди, предвождани от Болуш. От следващата година в продължение на десетилетия куманите ще воюват с руските князе, ще грабят и опустошават руските земи."
               Тук не мога напълно да се съглася с написаното от автора, защото излиза, че най-славната ни средновековна династия Асеневците е куманска. В "История славянобългарска" Паисий Хилендарски пише, че Асеневци произхождат от стария род Ашиня. Дори в Първото Българско царство има владетел Асен Тукта, който не е съществувал. Той е събирателен, що се отнася до годините на управление от тези на Кормесий и Севар- последните от рода Дуло преди смяната с Вокил.
          Блогът на barin :: Владетелите на България според Блазиус Клайнер и Паисий Хилендарски- сравнение
                 Според мен най-много куманска кръв има в Тертеровата династия, после Шишмановата и най-накрая Асеневата. Има безспорно смесване в рода с куманите, но асеневци са от стар български род. Появиха се писания, че е близък до рода Дуло, но не вярвам. Може да е имало някакъв династически брак, защото представители на знатните родове са се сватосвали помежду си.

       Куманите многократноса  преминавали река Дунав и извършвалицнабези в Източната Римска империя. Периодически те нападат Унгария и Киевска Рус. През 1089 г. са отблъснати от унгарския крал Ласло I, а по-късно са победени и от русите. През 1091 г. кумани подпомагат византийците при разгромната им победа над печенегите при Левунион. През 1241 г. войските на куманите са разгромени от новопоявилите се в Европа татари и от монголските орди. Много кумански племена отстъпват към Унгария и България, където трайно се установяват и са асимилирани от местното население. Онези кумани (половци), които остават в земите на днешна Русия, са подчинени на Златната орда. През 13 век куманите от Молдова и Влашко са покръстени в римокатолическата традиция и е формиран т.нар. Кумански диоцез, който обхващал земите на днешните Румъния и Република Молдова. 
                         От картата към XII в. се вижда, че куманите са заемали обширна територия в степта. Сега в България има с. Куманово( Варненско), Куманите( Гарбовско), гр. Куманово, Република Северна Македония, местности Кумански дол, Кумански извор. Среща се фамилия Куманов/а.  
                   В изследвае на произхода и зараждаането на куманите някои стигат много далече в древния свят:
              "  Скитите, от които произлизат и сарматите, а по-късно куманите, са цивилизационната алтернатива на елинистическия свят и Римската империя. Те не са били победени от никого на война. На тяхната военно-тактическа мисъл принадлежи идеята за бойния „чувал“, а не на картагенеца Анибал. Религията на скитите е била коренно различна от тази на елини и римляни и в своята ревност за опазване на бащините си обичаи и фолклор скитите могат да бъдат сравнени само с българите. Интересен за познавача на историята и религията е фактът, че за скитите като за религиозна алтернатива на варварството и елинизима говори и св. апостол Павел. А когато Макавеите вдигат антиелинистическото си въстание в Израел, скитите застават на страната на евреите, поради което са и пощадени от победилите въстаници.

Ако българин и скит е едно и също, това означава, че българите ги има в Библията и то на страната на богоизбрания народ. Което ще рече, че ние сме познавали Божественото откровение много преди Покръстването, което обяснява защо Тервел е бил провъзгласен за кесар и го има като светец в “История славяноболгарская” и в стенописите на няколко храма от Възраждането.

             В изследванията ми по тракийска култура и история преди години забелязах, че скитските археологически находки като семантика на изображенията и като ювелирна изработка съвсем малко се различават от тракийските. В античните документи се казва, че траките и скитите са имали много общо и тази общност проличава в анализа на културата на тракийското племе гети, което е било в контакт със скитите.

              Апокрифният старобългарски ръкопис от ХІ век, който е цитиран частично в началото на нашата статия, казва много важни неща. Първо, той казва, че българите са кумани, т.е. руси индоевропейци със сини очи. Това обяснява защо куманите вземат дейно участие в историята на Второто българско царство, когато като съюзници на униата Калоян разбиват непобедимите до този момент кръстоносци на Балдуин Фландърски. Второ, автентичният български исторически документ казва, че българският цар Слав е построил много могили. Кои ще да са тези могили, ако не могилите, които днес обявяваме пред света за тракийски? Очевидно поради родството си със скитите и траките прабългарите са имали същите обичаи. Тъй като преди свв. Кирил и Методий те са използвали гръцко писмо, както казва Черноризец Храбър, те са направили и “тракийските” могили и Мадарския конник, чиито надписи не могат да се разчетат на тюркски език, а са надписи на старобългарски език. Както надписите около Мадарския конник не могат да се разчетат на тюркски език, така на тюркски не може да се разчете и Именникът на българските князе, който е старославянска владетелска хроника, а не е джобно календарче на рода Дуло, както го разчитат някои небългарски непрофесионалисти пишман-историци. Затова връзката скитско-тракийско-прабългарско е същинската линия на нашата етногенеза, в която е важно изповядването на религията, индоевропейския славянски език и консервативността на природните балкански обичаи, които покойният Мирча Елиаде определя като космическа религиозна система."
              Не мисля, че може да се докаже това, но е тема за размисъл. Няма как в ранното средновековие отникъде да се появи някакъв нов народ. 

                 Карта от края на XI в.  Куманите са много на изток, по-на изток от печенегите и маджарите. Киевска Рус и Волжка България не са съседи.   България я няма на политическата карта, т.е. сме под византийско владение. Територията на печенегите е много голяма и с основание някои народи се страхуват от тях. Мордовците и тогава ги е имало.
         Сведение от  Робер дьо Клари  за бита, нравите и въоръжението на куманите: „А Кумания – това е земя, която граничи с Влахия, и аз сега ще ви кажа що за народ са тези кумани. Това е див народ, който не оре и не сее, при който няма нито колиби, нито домове, я имат само плъстени палатки, където се раждат, а живеят от мляко, сирене и месо. Лятото там има толкова мухи и комари, че те не се осмеляват да излизат от своите палатки едва ли не до самата зима. А зимата, когато възнамеряват да извършат набег, те излизат от палатките си и напускат своята страна. И сега ще разкажем какво правят. У всеки от тях има 10 или дузина коне; и те така добре са ги приучили, че ги следват навсякъде, където и да ги поведат, и от време на време се прехвърлят ту на един, ту на друг кон. И у всеки кон, докато скитничестват така, има торбичка, закачена на брадата, в която се съхранява храната; и тъй коня се храни следвайки своя стопанин и те не престават да се движат нито денем, нито нощем. И те се придвижват така бързо, че за една нощ и за един ден изминават пътя за 6 или 7, или 8 дни преход. И докато те така се придвижват, те никога никого те преследват и нищо не залавят, докато не поемат по обратния път; когато те се връщат обратно, то тогава и залавят плячка, отвеждат хора в плен и въобще вземат всичко, което могат да намерят. А от облеклото и оръжието те имат само куртки от овчи кожи, а освен това носят със себе си лъкове и стрели; и те не почитат нищо, освен първото попаднало насреща им сутринта животно; и този, който го е срещнал, той му се покланя през целия ден, каквото и да е било това животно.”

Никита Хониат също така е оставил сравнително обширни описания на бита, въоръжението и тактиката на куманите по време на война: „Скитите пък, които по своя обичай събирали плячка по пътя си и натоварвали ограбеното на конете си, решили да се върнат обратно. Те преминават Истър лесно, вършат нападение за плячка – още по-леко, а и връщането им не е уморително и трудно. Защото въоръжението им се състои от колчан, закачен напречно на хълбока, от извити лъкове и стрели. А има и такива, които в сражението размахват и въртят копия. Скитът язди коня, който го носи през време на изтощителната война, същият му доставя храна, като му се пререже вената, а пък както разправят, ако конят е женски, удовлетворява и животинското желание на варварина по време на поход. Скитите преминават реката с кожени мехове, пълни със слама и извънредно грижливо съшити, та дори и най-малката капчица вода не прониква вътре. И тъй скитът възсяда меха, като го привърже за опашката на коня, поставя му и седло и каквото има военно снаряжение и лесно преплува, като си служи с коня вместо с лодка. Така той преминава водната шир на Истър.” По-нататък Хониат описва и начина им на воюване във връзка битката станала през 1187г. недалеч от Бастерна: „А когато ги забелязахме и ясно ги видяхме (защото и аз придружавах императора като подсекретар), скитите и власите предадоха плячката на някои от своите части и им заповядаха да избират някои от най-кратките пътища и да вървят напред, докато стигнат планините. А останалите се сгъстиха и дочакаха яздещите срещу тях ромеи, като започнаха да се сражават по бащиния си обичаен начин. Те нападаха, ту като хвърляха стрели, ту удряха с копия. След кратко време промениха нападението в бягство и предизвикаха противника да ги следва като бегълци. И отново, по-бързо от птиците, които порят въздуха, те се обръщаха с лице към идващите срещу тях неприятели и влизаха в бой, като се сражаваха много по-храбро. Повтаряха това много пъти, така че вече взеха надмощие и не помисляха вече да се обръщат назад, а като извадиха мечовете си и нададоха някакъв ужасен вик, нападнаха ромеите по-бързо от мисълта. Настигнаха едновременно и тези, които се сражаваха, и онези, които бяха уплашени, и започнаха да ги косят…”. Тази си тактика с която куманите увличат противника в преследване обстрелвайки го, със стрели а след това да го нападат е описана от различни автори и във връзка с битката при Одрин в 1205г. Никита Хониат отново, но по-кратко описва същата тактика: „А куманите като се обърнаха в бягство, започнаха да бягат, стреляйки назад, като се обръщаха само за да хвърлят стрели срещу войската им…Скитската дружина пък напредваше бързо, като почти не стреляше назад, понеже беше лека, а и защото яздеше на бързи коне.”

Подобно описанието на тактиката им в това сражение, дава и латинския рицар  Жофроа дьо Вилардуен: „И твърде безразсъдно преследват куманите цяла една левга. И когато поискаха да се завърнат оттам, куманите започнаха да ги обсипват със стрели и раниха много от конете им… Граф Луи пръв излезе със своя батальон; и почна да преследва куманите; и той съобщава на император Балдуин да го последва. Уви! Колко лошо те изпълниха това, което бяха решили вечерта; защото те преследваха така куманите на около 2 левги далечина; и те се сблъскваха с тях; и ги преследват доста дълго време; и куманите ги атакуват и започват да викат и да хвърлят стрели.” 

 
            Още сведения за куманите: В писмото си от 1182 година до Киевския княз Светослав Всеволодович, Великия княз Всеволод Голямото гнездо , пише:

“...Отче и брате, се болгары соседи наши..., суть вельми богаты и сильны, ныне пришед по Волге и Оке, якоже и коими с великим войском многие городы разорили, людей бесчисленно пленили, которым я един пр

отивиться не могу... Половцев же призывать не хочу, ибо они с болгары язык и род един...”

 

              На общият събор в Болоня, 30 май, 1221 провъзгласили Провинция Унгария и св. Доминик избрал Отец Павел като най-подготвеният да основе Ордена в родната си страна,като му присъдил първото звание за провинция. От там той трябвал да разшири ареала на Христовата вяра сред хората, познати в средните векове като кумани или куманиани.

българия и нейните военни съюзници от северното ... journals.uni-vt.bg › getarticle

                  Препратка от разработка на проф. Пламен Павлов, когото аз харесвам, що се отнася до средновековна история на Втората Българска държава.
              Куманите са  голям етнически масив, осъществил масирано преселение по българските земи. Дотогава те живеели на изток от Днестър и са постоянни български съюзници във войните с Византия.

             Притиснати от татарите, куманите се преселили и залели Унгария и България. В България били толкова много, че било невъзможно да се населят само в определен район, затова отново ги разселили по цялата страна.  
             "Ала много скоро от североизтока започнали да нахлуват войнствените племена на куманите. Те също били тюркски номадски народ, но се отличавали с високия си ръст светлорусите си коси. Ръководел с хан, а войската им била разделена на леки и тежки конници. Въоръжението на куманите се състояло от извит лък, стрели и колчан, който висял отстрани на хълбока. В битка използвали и копия. Когато преминавали пълноводни реки, куманите употребявали кожени мехове, пълни със слама. Те били така добре съшити, че в тях не можела да проникне дори капка вода. Воинът спрял върху такъв мях, връзвал го за опашката на коня, върху гърба му оставял седлото и другите си военни принадлежности и така лесно преплавал до другия бряг. Според византийския историк Никита Хониат, куманинът си служел с коня така, както корабът с платната.

През XI-XII век куманите вече контролирали степите между Долен Дунав и река Волга. В зависимост от заплащането конницата им се била му на страната на България, ту на Византия или на Унгария. С тяхната помощ ромеите разгромили печенегите. Около 1150г. куманите населявали обширна територия на север от Дунав, която започнали да се нарича Кумания. Вихрената им конница се превърнала в сериозна заплаха за Византия и важен съюзник на възродената по-късно българска държава. Роля в нейната история играли и някои кумански вождове. От смесени българо-кумански бракове произхождат три династии от Второто българско царство; Асеневци, Тертеровци и Шишмановци.

Узи , маджари, нормани

Освен печенеги и кумани към северните предели на Византия отправили поглед и узите. Краткотрайни, ала опасни били нахлуванията на тези тюркски номадски племена, част от които били турците селджуци. Узите (или още огузите) живеели през XI век северно от Черно море. Притиснати от куманите, те нахлули през 1064 г. в българските земи и достигнали в Гърция. Трите им орди преплавали Дунав със семействата и покъщнината си. Огромното множество помело граничните отряди от българи и гърци. Но сред нападателите избухнала епидемия, която помогнала на византийците. Пленените узи били покръстени и заселени в Македония. Малка част от тях се оттеглила на север отвъд Дунав".
България - малка и красива

               По време на Второто Българско царство процесите са динамични. Куманите намират своето място в историята ни и са неизменна част, съпътстваща българските войски. Те са конен народ и воюват, като извършват дръзки нападения и се връщат, с което целят да увлекат силите напротивника и да развалят строя им.
                Съюзите на Балканския полуостров се създават за постигане на определена цел, но този между българи и кумани е дълготраен и не е насочен само към постигане на победа над един противник. Куманите още се наричат кипчаци или половци. Произходът на половците

             Половчани, те са кипчаци, те са куманите (в западната версия), войнствените степни хора, живели в квартала, включително и с нашите предци - Киевска Рус. Този квартал е бил много бурен и много пъти е имало войни между половци и Русия, а понякога руските князе дори са ги използвали в княжеските си вражди, често половските ханове предавали дъщерите си, за да се оженят за нашите князе. С една дума, връзката на Киевска Рус с половците винаги е била противоречива от враждебност към приятелство. За последно бивши врагове / приятели на босовете се обединиха заедно пред нов страховит враг - монголско-татарското нашествие, но уви, те не можаха да устоят, Русия беше унищожена и разграбена до земята, половците бяха частично унищожени от монголо-татарите, отчасти смесени с тях, отчасти избягали на Запад, т.е. където се заселват на територията на Унгария, след като са влезли в служба на унгарския крал.  Малко по-късно, през 1064-1068 г., същото номадско племе, вече под името кумани или кунове, започва да се справя с новите южни съседи на Киевска Рус, половците скоро преминаха от добросъседство към откровена враждебност, правейки опустошителни набези по градовете и селата на Русия. Бидейки отлични ездачи и добре насочени стрелци, те внезапно атакуват, бомбардирайки врага с куп стрели. Ограбвайки, убивайки, отвеждайки хората в плен, те също бързо се оттеглят обратно в степта.
           Докато в Киевска Рус съществуваше династична централизирана власт, половските набези бяха само временно неприятно явление; за защита от тях бяха издигнати по-големи стени, изградени са замъци, укрепват се военни отряди.
             От друга страна, между Половци и Русия се провеждаше интензивна търговия и дори бяха установени дипломатически отношения, които трябваше да бъдат укрепени чрез династични бракове - затова половските ханове често даваха на дъщерите си да се женят за руски князе. Но интересното е, че този принцип действаше само в една посока, тъй като самите руски князе не даваха на дъщерите си да се женят с половските ханове. Има няколко причини за това явление, основната е, че половците не са християни и ако дъщерята на половския хан, когато се омъжи за нашия княз, прие едновременно християнството, тогава в съзнанието на хората от онова време се извърши допълнително благотворително дело. Но да се омъжи за кръстената дъщеря на руския княз за „нехристия“ вече не беше възможно. оменава във византийските и унгарските исторически хроники. 

               "Нито един от наличните исторически източници обаче не дава отговор за надеждния произход на половците, този въпрос все още е обект на дискусия сред историците. В тази оценка има няколко версии. Според един от тях родината на половците е територията на Алтай и източния Тиен шан. Там, около пети век, са живели техните предци, номадското племе Сара, което след победата си напуска в степите на съвременния Източен Казахстан. Там те получиха прякора „Кипчаци“, което означава „злощастен“. Така постепенно мигрирайки на Запад, половците се озоваха на границите на Киевска Рус. Скоро традицията за привличане на половци към княжески вражди става лош навик на много князе, докато те не са изправени пред реалната опасност да загубят собствените си територии. Само Владимир Мономах можеше да сложи край на княжеските и половските зверства, които, първо, спряха княжеските вражди и второ нанесоха смазващо поражение на самите половци. За да се бори с тях, Владимир Мономах избра нова ефективна тактика - да ги атакува на собствена територия, като за първи път провежда кампания в половските степи.
             За разлика от половците, опасни за внезапните си конни набези, руските войници бяха по-силни в открита битка, в резултат на това леката половска кавалерия се разби в тясно сплотена формация от пешеходци. Тогава руските коники успешно довършиха бягащите половски конници. Дори времето на похода срещу половците не беше избрано от княза случайно, в ранната пролет, когато половецките коне, които бяха изгорели през зимата на пасището, не бяха толкова свирепи, което осигури още едно допълнително предимство в борбата срещу тях."
           " Половци, атака срещу Русия"
                 Уважаеми читатели, мисля, че добихте представа за куманите( половците). 

 

Смесените бракове в древността в царските династии са нещо обикновено
Ще покажа ,че името Асен има латинска връзка, ако не произход Което доказва ,че е Българско Показвал съм и , че Шишман има също латиновръзка- стиснат, скъперник Не съм търсил из Тертер
За Калоян е сигурно ,че е женен за куманка, сестра на командващия армията- военен министър, Манастрас Даже и прозвището й е куманката Което пък доказва, че Калоян не е куманин, както го представят някои След като отличителната страна на жена му е куманка, следователно ,тя по това се различава от него!
И още нещо печенеги, днешните шопи и кумани са сродни на Българите племена И по тази причина са се претопили в тях
Това е все едно да ровим в днешните македонци и да твърдим ,че са македонци, а не Българи
Ако разрешиш, ще напиша постинг на тема кумански произход на трите династии-кумански или Български са те?

Хубав ден, Адаш!

Здравей, Адаш. Благодаря за коментара. Аз затова съм изразил мнение, различно от цитираното от автора за Асеневци. Мисля, че правилно съм преценил: "Според мен най-много куманска кръв има в Тертеровата династия, после Шишмановата и най-накрая Асеневата". Куманите, както печенегите и още няколко други племена са се претопили в нас. Нямам нищо против и ти да напишеш нещо за трите династии от Второто Българско царство. Колкото повече хора пишат по една тема ползата и разкриването на историческите факти е по-голяма. Все пак зависи кой пише по темата.
Поздрави!

http://laval.blog/history/2019/07/14/kumanite.1665748

Ще го прочета, Лазаре.

За някой може да звучи невероятно, НО ПРОЧЕТОХ АБСОЛЮТНО ЦЕЛЯИ ТИ ПОСТИНГ и НЕ по диагонал, а досконално, както се казва.

Поздрави за поредния ти усилен труд, изчерпателен постинг, бих казал обективен, което е твоя характерна черта и също благодаря, защото наистина придобих много по-добра представа за куманите, от тази,която имах до момента!

Благодаря, barin, за труда и винаги интересните и познавателни постове!
Бъди здрав!

Вероятно на някои от четящите НЯМА да се хареса факта, че куманите са определяни като тюркски народ, а също и ако добре помня печенегите в текста/дано не греша, а както пишеш, част от всички тези, че и други са се влели в генезиса на българите, макар и НЕ фундаментално като промяна

но все пак ТЮРКСКОТО Е ФАКТ, което не е трагедия и драма за разумните хора, зщаото тюркско има на много места в Европа, както пък да го наречем европейско има по света къде ли не, макар резултат от други времена и причини

ЕДИНСТВЕНОТО С КОЕТО НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН Е ТВОЙ ЦИТАТ, но не си посочил излседовател или изторик - текста където пише за боен чувал и за катртагенеца Ханибал/Анибал

......

няма боен чувал, а има в по ново време ОГНЕВИ ЧУВАЛ в тактически мащаб

чувал има в оперативен мащаб за световните войни, също и клещи за подвижните съединения

бойния чувал в смисъла на ОБКРЪЖЕНИЕ И ПРЕДИ ТОВА НА ПЪРВО ОБХВАТ И ПОСЕЛ ОБХОД НЯМАТ ВРЪЗКА СИКИТИ/КУМАНИ/АНИБАЛ

ако трябва да напиша колко АНИБАЛ Е НИВА НАД СКИТИТЕ, КАК ТЕ НЕ КОРЕСПОНДИРАТ КАТО ЛОКАЦИИ, ВРЕМЕ, ОРГАНИЗАЦИОННИ ФОРМИ ИТН ЩЕ Е ЕДВА ЛИ НЕ ЕСЕ

честно казано невеж човек може да напише, че боен чувал е скитски и той е първи преди Анибал, като тук се усеща една манипулация при по-незнаещите хора, които биха си помислили, че в древната и антична история скит учи картагенец имагинерно назано или че скит оставя този прийом, метод, тактуически похват е историята вместо картагенец или някой друг

отделно поради това, че скит, куман е кавалерия - то липсата на пехота като основа сочи, че един реален "чувал" или обкръжение не може да се осъществи на кон в смисъла на този похват... на кон един "огневи" с лък е по-различно

Здравей, Тонсън. В моите очи тази темасъщо изглежда много добре.
Поздрави!

Здравей, Митак. Такива са реалностите и оценката за куманите. Нарочно поставих в темата много материали от различни източници, за да се види какви са били нашите съюзници. На няколко места съм изказал мнение, че не подкрепям написаното, което ставих така. Мисля, че е по-правилно, отколкото да променям нещо, все едно че съм го измислил аз. Сигурен съм, че ще има хора, които няма да се съгласят с написаното. За обкръжението съм използвал малко некоректния термин "боен чувал". Не съм забелязал, иначе можеше да напиша правилните термини от военна гледна точка след това. Правилно пишеш, че Ханибал/ Анибал е първият- при битката при Кана. Нашият цар Симеон Велики побеждава при Ахелой с тази тактика. Учих в Морското и Академията, че има и други примери между двете знакови битки, изучаващи се навсякъде по света.
Поздрави!

Манастър или Манастрас е брат на жената на Калоян С този брак вероятно е скрепен съюзът с куманите
Има различни описания за смъртта на Калоян Едното е ,че е получил кръвоизлив и е обвинил шурея си за раняването Но Манастър е отричал и е казвал на Калоян,че той знае, колко го обича и почита, как ще му посегне по такъв начин!?
Едни твърдят ,че е убит на място Други,че напротив, като командващ снема обсадата на Солун и нарежда да тръгнат обратно,към Търново ,за да погребат Калоян!
Коетои става!

Затова не съм заел твърда позиция, Адаш. Остава си загадка, както и смъртта на много наши владетели. Особено на тези от Първото Българско царство. При последните години им се губят следите.

Мъничко уточнение - Азан Тукта е съществувал владетел. Ето: "След Абдал хакан станал за 16 години синът на Дамгурджи - Лъв-Коръм (732-748 г.). За двайсет години на престола бил неговият син Колин-Субаг (748-768 г.), чиято дъщеря Банат се омъжила за Азан Токту и станала майка на дунавско-българския цар Крум."

"Син на Кермек бил царят Азан Тукта, виден аварски бег (княз), който управлявал три години (765-767 г.) и умрял в петия месец (Белч, понякога означавал май, понякога юли) в годината на Овена, негов син е цар Коръм (Крум), който управлявал 19 години (796-814 г.) до края на живота си."
Прерових книгите набързо така :), ето - готово.
Много, много съм доволен от статията. :):):). Така трябва да се пише за нашата история!
P. S. Кумани са по името на река Кубан (Куман). И по името на вожда си, роден там :).

Здравей, Добродане. Истината за куманите е такава. Благодаря ти за похвалата. Още снищи щпредчувствах, че темата ще излезе много сполучлива. Има нужда от допълнението за Асен( Азан) Тукта, защото освен в "История славянобългарска" и при"История на България" от Блазиус Клайнер не съм го срещал.
Поздрави!

Тук има доста за коментиране. Използвал си писанията на марксистки и просъветски историци а те са написали през годините много глупости и нагласени измислици за куманите, българите, руснаците и др.
Българо-кумански династии са Тертер и Шишман, но не и Асен. А името Борил е обикновено славянобългарско име. "Боря"- славянско и "ил" булгарска наставка за принадлежност към дадено място, родно място. ИЛ- означава земя, област.
Тези две БЪЛГАРО-кумански династии Тертер и Шишман са били в много добри отношения с татарите, които в Европа са били основно кумани и ногайци, татарски етнос никога не имало. И във враждебни отношения с турците, които били врагове на татаро-монголите.
Обратното е с династията Асен. Тя е враждебна на татаро-монголите и съюзник на Волжка България и Иконийския султанат(селджукските турци).

Азан Тукта за който става дума тук е "Токту", управлявал около година, това е по време на династичната криза. След него едва синът му Кардам и после другия му син Крум. Брат на Баян е Токту - Азан Тукта, Баян е бежанец във Византия, където го признават за патриций.

Та този Азан(Асен) е родоначалника Асеневците.

Куманите са половци, скити, кипчаци и стават съюзници на Дунавска България благодарение на волжкобългарският кан-эмир Г.Челбир - последният мощен български владетел в Източна Европа. Интерестна личност е главният войвода на цар Калоян, който е набеден че бил го убил. Обаче това не е вярно, убийството е поръчано от гръцкото духовенство и са замесени хора на претендента Борил, Манастър, Кабан-Коца спасява сина на Калоян, който останал в Киев а по-късно помага и на Иван Асен при Клокотница. талантлив военачалник, който заслужава паметник в България а не да го клеймосват като убиец и предател...

Здравей, Атиле. Аз съм си писал мнението в темата, че не зачитам казаното, че Асеневци са кумани. Може да е имало някакво смесване в рода с куманин/куманка, но те са български. При всички случаи Асеневците са управлявали в интерес на България и разширявали територията ни, съгласно това къде е било българско по население и традиции. Асен Тукта не ми се вярва, че е нашият владетел Токту, описан като брат на Баян. Все пак Паисий и Блазиус Клайнер го величаят. Токту е управлявал съвсем кратко Първото Българско царство. За Габдула Челбир зная от около петнадесетина години. Преди това не се споменаваше. Руснаците няма как да пишат положително за куманите, които са били дългогодишни противници на тяхната държава. Това е все едно византийските хронисти да възвеличават нашите царе.
Поздрави!

Относно убийството на цар Калоян: мисля, че по някакъв косвен прикрит начин е замесен Борил, който го наследява. За него навсякъде пише, че е узурпатор на престола.

Благодаря.

Благодаря, Божо. Постарах се и съм удовлетворен.
Поздрави!

Това е ценна и систематизирана информация, която е добре да знаем.

Благодаря ти, Младене. Остана утре след дежурството да я пусна на още няколко места. Заслужава си.
Поздрави!

Според Михаил Псел (1018-1078), византийски монах и философ от Константинопол [Michel Psellos, Chronographie, t.II, 39.-стр.80], унгарците са мизи, а печенегите са гети. Това означава, че днешната унгарска нация е съставена от българи (хуногури = тракийски мизи) и маджари, и че печенегите са антични българи.

Което пък означава, че днешните българи сме свързани кръвно с унгарците, макар и да не разбираме дума от езика им, а не с руснаците.

Здравей, bulgares. Благодаря за уточнението за унгарците. На пръв поглед излиза, че сме коренно различни, забелязвайки външния вид и езика, но не е така. Имаме общи черти и чрез написаното го показваш. С руснаците и украинците ни свързваха по друга линия, тъй като езицие изглеждат близки. От лингвисти знам, че български език е доста различен от руския, основно по падежите и твърдото звучене. Има много общи думи, но те са пренесени от единия към другия език, както сега навлизат технически термини от английския. След освобождението е имало много френски, освен турски думи, които съм виждал в старите речници при моите родители.
Поздрави!

Не съм убеден, че сме много различни от унгарците на външен вид, ако изключим обличането. Мисля, че е много по-трудно да се различи група българи от група унгарци, отколкото група българи от група руснаци на външен вид. И като погледнеш рисунките по Казанлъшката гробница и всичко след това виждаш хора като българите днес, а не днешните рисунки на славяни.

Здравей, bulgares. По-трудно е да се отличим от унгарци, отколкото от руснаци и други народи, обединени под името "славяни". Не съм се заглеждал в Казанлъшката гробница, макар че съм влизал поне 3-4 пъти. Аз ще сравня в Pinterest, където имам регистрация и има хора от различни народности. Облиането е повлияно от традициите и е специфично. Дори и при по-близки народи се е случвало народните носии и облекла да се различават много.
Поздрави!

Крайно интересен постинг.

Интересно е, Роси. Исторически обзор за един народ, който има общо с българската история.
Поздрави!

Много са хубави статиите ти, но са дълги и някои нямат време и търпение.Ако ги поразделиш ще успявам. Поздрави и продължавай.

Благодаря, mihala. Често получавам такива препоръки. Трябва да се вслушам, защото не всеки има време да прочете всичко.
Поздрави!

Който иска да чете, който не - много му здраве !

Имаш право, elenkokoschkov. Нека хората четат, а аз малко да понамаля дължината на темите. При теб са кратки, но развеселяват, особено сега при извънредното положение, когато няма и спорт по телевизиите..
Поздрави!

Куманите е по-вероятно да са от скитски произход като народностен произход, поне с оглед както на териториите, които са обитавали, и които по всичко личи са им родни земи, така и с оглед на расовите им белези; а отюрчването им да е вторично по отношение на езика.