Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2019 22:24 - Съкровището от Девня, намерено през 1929 г.
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 4742 Коментари: 10 Гласове:
35

Последна промяна: 25.11.2019 22:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                     През 1929 г. е намерено най-голямото у нас съкровище. За него не се говореше нашироко до момента, когато преди два месеца през тази година откриха стари предмети в Девня. Съкровището, открито през 1929 г. се състои от около 100000( няма грешка или преувеличение- сто хиляди) антични римски монети от I в. пр. Хр. до III в. Като се започне от Антонин Пий( 138-161 г.) и се стигне до войнишките императори, управлявали Римската империя през средата и втората половина на III в. сл. Хр. Войнишките императори започват от Максимин Тракиеца, за когото Иван( leonleonopom2) и Милена( milenavarbanova9) писаха преди няколко дена. Той е от тракийски произход, роден по нашите земи и издигнал се благодарение на своите войнски умения и постижения до император. По друг начин казано" по заслуги станал император на най-великата по това време империя в света". 
image         
        
                    Монета и бюст на Максимин Трак
                Подобни монети от него съм имал, но в среднодалечното минало. МНяма нужда от лирични отклонения и спомени за колекцията, така че продължавам напред. Съкровището е открито случайно, както често се случва в подобни случаи. За изясняване на подробностите потърсих информация от Регионалния исторически музей Варна,Музея на мозайките в Девня и от историци и археолози, мои близки и приятели. Информация за намерените монети и предмети през 1929 г. край Девня има, но не е много. Девня е бил стра римски град- Марцианопол. Бил е голям римски гарнизон, създаден да пази лековитите минерални извори. През XX в. всичко беше съсипано, благодарение на развитието на тежката, предимно за района химическа промишленост. Изворите са били толкова известни, че един от най-сполучливите и уважавани римским императори Траян( 98-117 г. сл. Хр.) толкова ги е харесал като  геогафско разположение, че е кръстил новопостроения град на сестра си Марциана. Сега има в Девня амфитеатър, останки от крепостна стена и останки от старините. 
  image
                     Амфитеатъра и старите крепостни стени в Девня
                  Срега в Девня се провеждат фолклорни фестивали"Фолклорна палитра" и историческа възстановка"Античен фестивал Марцианопол". Има културна програма в района.
               Изглежда в девненския район има какво да се намери, защото освен изброените две находища има още един случай на намиране на археологически находки в района. През 1929 г. са намерени огромно количество монети, които се намират в Историческите музеи в София, Варна и Девня, както и в колекционери и иманяри. Находката е пръсната на много места и никога не може да бъде събрана отново.
                     image
                    Музея на мозайките в Девня
                    Една от забележителностите в град  е музея на мозайките. Освен в Девня мозайки може да се видят на още едно място в България, намиращо се на другия край- Римска вила Армира между с. Свирачи и гр. Ивайловград. През 1929 г. там случайно е открито едно от най-големите съкровища в историята на света, състоящо се от 100 000 сребърни римски монети (около 350 кг) от времето на Марк Антоний. Предполага се, че то е представлявало градската хазна на Марцианопол и е било укрито при разграбването и опожаряването на града от готите и карпите. Монетите по думите на персонала и археолозите от РИМ Варна са от 64 римски императори. През III в. римските императори са много. За тези от II в.:
Блогът на barin :: римските императори през II век
                    Римляните са били много добри в благоустройване на завзетите територии. Те са имали администрация и от тях много народи са наследили държавното управление и реда. Например румънците, които се мислят за наследници на римляните, а в действителност не е така единствени от балканските страни имат двукамерен  парламент и голяма сграда на народното им събрание


                        image
                        Сградата на румънския парламент
                      За уменията в строителството на римляните може да прочетете в моя стара моя тема:
 Блогът на barin :: римските пътища на територията на България
                    Римски пътища из България има навсякъде, въпреки че точно на Балканския полуостров не е била централната част на римляните и те не са ѝ обръщали толкова голямо внимание.
                     Девненското монетно съкровище е намерено случайно през ноември 1929 г. в околностите на Девня, на територията на античния град Марцианопол. Състояло се е от около 100 000 сребърни римски монети (около 350 кг) от времето на Марк Антоний (32 - 1 г. пр.н.е.), до управлението на император Херений Етруск. Съкровището, за което се предполага, че е представлявало градската хазна, е било укрито при разграбването и опожаряването на Марцианопол от готите и карпите. Днес в музеите в София и Варна се съхраняват общо 88 041 от тези монети като останалата част от находката е разпръсната из личните колекции на тези, които са я намерили. По-голямата част от съкровището (68 783 монети) e във фонда на Археологическия музей в София, а другата (12 261 монети) във Варненския археологически музей. Сред тях има редки образци като 13 денари от времето на Нерон, 8 от Галба, 7 от Отон, 22 от Вителий, 24 от Луций Елий, 21 от Клодий Албин, 51 от Макрин, 18 от Диадумениан, както и значителен брой монети от управлението на множество римски императрици.
                   От написаното личат имена на римски императори, малко познати нашироката читатеска аудитория. Аз ги зная всичките, но много за хора имена
та им, особено на тези от III в. не им говорят нищо. 
                     " В Марцианопол имало императорска оръжейна работилница за щитове и оръжия, както научаваме от Списъка на служебните рангове (Notitia dignitatum).
             Марцианопол бил седалище на митрополит, първоначално между 325-431 г. на епархия Moesia Secunda, а по-късно на епархия Хемимонт (Haemimontus), подчинена на Константинополския патриарх. Агиографски сведения за Марцианопол дават Цариградският синаксар и Месецословът на Василий II. За пребиваването на император Валент (364-378) в Марцианопол се споменава у Филосторгий (Philostorgius), Зосим и Амиан Марцелин. Амиан Марцелин съобщава и за преториум в Марцианопол. Градът се споменава и от Малх (Malchus), Пасхалната хроника и др.
            За последен път името на Марцианопол се среща у Теофилакт Симоката през 596 г. във връзка със славянските нападения по времето на император Маврикий (582-602).
              След идването на славяните и при основаването на българската държава градът вече не съществува и не се споменава другаде освен в Епархийските списъци (Notitiae episcopatuum ecclesiae Constantinopolitanae) като митрополитско седалище in partibus. Вероятно през VIII-IX век той е променил и името си на Девино (Devino). Кедрин-Скилица (Georgius Cedrenus, Ioannis Scylitzae) го споменава под формата Διακενέ, като място на север от прохода Сидера, недалеч от т.нар. Сто могили, а Мануил Фил (Μανουήλ Φιλης) - под формата της Διαβαινάς.

                Името на Марцианопол се среща и върху исторически карти от XVI-XIX век, посветени главно на римските провинции Долна Мизия, Тракия и Дакия и на европейските територии на Османската империя - в карти на Abraham Ortelius (1527-1598) от 1570, 1585, 1595 и 1652 г.; в карта на Petrus Kaerius (1571-1646) от 1630 г.; в карти на Melchior Tavernier (ca. 1564-1644) от 1642 и 1650 г.; в карти на Nicolas Sanson (1600-1667) от 1637, 1650 или 1664-1667 г.; в карта на абат Michaele Antonio Baudrand (1633-1700) от 1669 г.; в карти на Guillaume de L’Isle (1675-1726) от 1703, 1705, 1707, 1724 и 1769 г.; в карта на Zacharias Chatelain (XVIII в.) от 1720 или 1732 г.; в карта на Pieter van der Aa (1659-1733) от 1729 г.; в карта на John Senex (d. 1740); в карта на Herman Moll (fl. 1678-1732) от 1736 г.; в карта на Iohann Christoph Harenberg (работил в годините 1737-1750) от 1741 г.; в карта на Emanuel Bowen (ca. 1720-1767) от 1747 г.; в карти на Sieur Jean Janvier (fl. 1746-1776) от 1780 г.; в карти на Gilles Robert de Vaugondy (1688-1766) от 1755 и 1781 г.; в карта на Jean Baptiste Bourguignon D’Anville (1697-1782) от 1760 г.; в карта на G. Rollos (работил в годините 1754-1789) от 1767 г.; в карта на Jacques Nicolas Bellin (1703-1772) от 1772 г.; в карта на Giovanni Antonio Rizzi-Zannoni (1736-1814) от 1774 г.; в карта на V. Rober от 1775 г.; в карти на Rigobert Bonne (1727-1795) от 1780 и 1787 г.; в карта на Thomas Kitchin (1718-1784) от 1787 г.; в карта № 14, включена в атласа на Franz Johann Joseph von Reilly (1766-1820) от 1789 г.; в карта на William Guthrie (1708-1770) от 1790 г.; в карти на Mathew Carey [& Son] (1760-1839) от 1796, 1811 и 1814 г.; в карта на John Cary (ca. 1754-1835) от 1801 г.; в карта на Joseph-Romain Joly от 1801 г.; в карта на J. Kirkwood от 1821 г.; в карта на R. Scott от 1823 г.; в карта на Society for the Diffusion of Useful Knowledge (Great Britain) от 1830 г.; в карта на Anthony Finley (ca. 1790-1840) от 1831 г.; в карта на Henry Schenck Tanner (1786-1858) от 1836 г.; в карта на Samuel Augustus Mitchell (1792-1868) от 1846 г.; в карта на Alexander G. Findlay от 1849 г. и др. Марцианопол бил изграден на мястото на старо тракийско селище при девненските извори след Втората дакийска война (завършила през 106 г.) от Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Trajanus) (98-117). Градът бил арена на значителни исторически събития. Сведенията за основаването му са епиграфски и литературни.
            Най-ранното споменаване на града е в надпис от римския град Ламбезис (Lambaesis), провинция Нумидия (Numidia), на войник от III Августов легион (legio III Augusta), освободен от военна служба към края на управлението на император Хадриан (117-138) или на император Антонин Пий (138-161), който произхождал от Марцианопол. Градът бил важен стратегически център. От основаването си до 187-193 г. Марцианопол принадлежал към провинция Тракия с главен град Philipopolis (Пловдив), а след това към провинция Долна Мизия с главен град Tomis (Констанца).
               Градът достигнал висок икономически и културен разцвет по време на династията на Северите (193-235). Той бил защитен с крепостна стена вероятно след нашествието на костобоките през 170 г., при управлението на императорите Марк Аврелий (161-180), Комод (180-192) или най-късно при Септимий Север (193-211). От Комод (180-192) до Филип II (247-249) градът сякъл и свои бронзови монети.

               Край на разцвета на Марцианопол сложили готските нашествия в средата на III век. През есента на 248 г. (или началото на 249 г.) готите, под предводителството на Аргаит (Argaithus) и Гунтерих (Gunthericus), в съюз с карпи, тайфали и вандали нападнали и обсадили града, но не могли да го превземат. Отбраната на Марцианопол била поверена на философа Максим (Maximus), образован гражданин от тракийски произход. Градът издържал на нападението, било поради липсата на стенобойни машини у готите и неумението им да водят обсада, било поради платен от жителите откуп. Вероятно Марцианопол издържал и на нападналите го през 214 г. карпи (или гети) и други варварски племена - събития, засвидетелствани в два надписа от Ескус (Oescus) и в един от Дионисополис (Dionysopolis) и чрез монети на император Каракала (198-217), на които той е представен като победител.
                По време на голямото нападение на карпите и готите, предвождани от Книва, при управлението на император Деций (249-251), крепостните стени на Марцианопол не издържали и той бил превзет и опожарен (през късната есен на 250 г.). Тогава било укрито и съкровището (вероятно градската хазна) от 100 000 сребърни монети - денари (сечени от името на 44 римски императори и императрици, управлявали между I и средата на III век), открито случайно през ноември 1929 г. Вероятно и през следващите години (253-254, 257-258, 262-264, 267) Марцианопол бил нападан от варварските племена, които се насочвали на юг към Тракия, Македония, Елада и Мала Азия на югоизток. Името на Марцианопол се споменава и при следващото нападение на варварските племена през 269 г. по време на управлението на император Клавдий II Готски (268-270). Изглежда, че крепостните стени на града са били възстановени от разрушенията, понесени през 248 г. и 250 г., тъй като опитът на голямата армия от варварски племена - готи, херули, гепиди, бастарни и певки (според античните извори 320 000 души) - да превземе града бил неуспешен.
              При разделянето на провинциите по време на император Диоклециан (284-305) Марцианопол бил обявен за главен град на провинция Втора Мизия (Moesia Secunda) - една от шестте провинции на диоцеза Тракия - част от Източната префектура (per Orientem). В края на III и първите десетилетия на IV век градът бил изграден из основи като се запазва (с малки промени) съществуващата улична система.
               През IV век значението на Марцианопол нараснало за сметка на Одесос (Odessus) като укрепен център на най-късия път от река Дунав до новата столица на империята - Константинопол. През 332 г. император Константин I (306-337) следил от Марцианопол сраженията на римските войски с варварите (готи, тервинги и тайфали), ръководени от неговия син Константин.
image
                    Император Константин Велики(306- 337 г.)

             През IV век градът бил и важен епископски център (от това време датира и откритата през 1957 г. епископска базилика). По време на Първата готска война (366-369) на император Валент (364-378) Марцианопол станал временна столица на източната част на империята и изходна база на римската армия. През тези години градът достигнал значителен разцвет. Не случайно един от античните автори споменава за Марцианопол като за “най-големия град в Тракия”.
                  През 376 г. голяма група вестготи (тервинги), притиснати от движещите се на запад хуни, получили, със съгласието на източноримския император Валент, разрешение да преминат Дунав и да се заселят като федерати в провинциите Скития (Scythia) и Втора Мизия. Експлоатирани от местните административни и военни лица, те въстанали. Големи готски маси, водени от Фритигерн (Fritigernus), опустошили източнобалканските земи. Едно от сраженията през 377 г. станало на 9 мили от Марцианопол. Римляните били разбити, но комесът на диоцеза Тракия Лупицин (Lupicinus) успял да се скрие зад стените на града." Анастас Ангелов.
                 Тъй като нямам писано подробно за историята на Марцианопол си позволих да цитирам източник от Ан. Ангелов. Има малко информация при амфитеатрите:
 Блогът на barin :: Амфитеатрите в България
                    Намерената находкам от античността доказва, че Марцианопол е играел важна роля в Римската империя. Имал е правото на колониално монетосечене.
image
               Колониална римска монета от Марцианопол на  Комод( 180-192 г.)
                   За новите монети, открити в Девня през есента на 2019 г.:
                  "     Монети на повече от 1500 години откриха варненски археолози в Девня. Златните и бронзови артефакти са намерени при разкопки на част от древния град Марцианопол. Монетите са от късната античност и са с много висока стойност. Това е второто монетно съкровище, на което се натъкват археолозите в землището на кв. „Река Девня", като първото е от времето на Марк Антоний. Златна находка край Девня. Археолози откриха монетно съкровище при проучването на древния град Марцианополис в землището на девненския квартал "Река Девня”. Засега от земните пластове са извадени 14 златни монети. Те са датирани от времето на император Теодосий II (408-450 г.) и съпругата му Елия Евдокия. Голяма част от него все още се намира под земята и не е ясно какъв точно е размерът му.
             Монетите са били укрити при унищожаването на Марцианопол от хуните, съобщи ръководителят на експедицията д-р Христо Кузов от Регионалния исторически музей във Варна, съобщиха във Facebook от Община Девня. Мястото, на което е открита сензационната находка, е ново и се намира в района на болницата. Община Девня в момента движи организацията по поставянето на камери за видеонаблюдение и прожектори в района, за да се обезпечи сигурността на съкровището. Предишната голяма находка е в близост до сегашната. Не се знае дали няма още нещо интересно да излезе наблизо. Намерените през 2019 г. монети са около 1500, златни римски. През 1929 г. са изкопани много монети, невиждано дотогава количество. Не ми е известен  друг случай на намиране и изкопаване на 100000 сребърни монети по нашите земи или в някоя друга държава. image

                  Мястото на откриване на монетите в Девня.
                 Историята на Девня е интересна и според едни източници изчезва от картата при идването на българие през VII в., а според други точно в близост до Девня и Белослав намират първата столица преди Плиска, която я наричат Велика Преслава. За това се съди по надписите и изчисляване на разстоянията, но няма достатъчно достоверна информация.
                  Още информация за намерените сребърни монети през 1929 г.: 
                  "Руините на Марцианопол лежат под един от кварталите на Девня, който от създаването на града се нарича ту „Река Девня“ (по името на едно от съставните му села), ту „Изворите“.   Някога това е бил най-големият град, основан на територията на днешна България, важен военен, административен и християнски център, сочат писмените извори. Бил добре укрепен, с водоснабдяване и канализация, с богати храмове и обществени сгради. Основан на мястото на старо тракийско селище при девненските извори след Втората дакийска война, в периода 106 – 193 г. градът принадлежал към провинция Тракия с главен град Филипополис (Пловдив), а след това към провинция Долна Мизия с главен град Томис (Констанца). Носи името на Марциана, сестра на император Марк Улпий Траян (98 – 117).

Скрили съкровище от 100 000 

сребърни монети 

                 Век и половина устоявал на нападенията на готи и варвари, но крепостните му стени не издържали през 250 г., когато го превзели и опожарили карпите и готите, предвождани от Книва. Смята се, че тогава е укрито съкровището (вероятно градската хазна) от 100 000 сребърни монети - денари (сечени от името на 44 римски императори и императрици, управлявали между I и средата на III в.), открито случайно през ноември 1929 г. Към края на III и първите десетилетия на IV в. Марцианопол отново е изграден и значението му нараства като укрепен център на най-късия път от Дунав до новата столица на империята Константинопол. Отново е превзет и разрушен през 447 г. при голямото нападение на хуните начело с Атила. Възстановен по времето на император Юстиниан I (527-565), после превзет от аварите през 586 г., но въпреки разрушенията отново възкръснал и продължил да бъде важен център на византийската армия при походите й в района на Долния Дунав. Окончателно е разрушен и изоставен след нападенията на аварите през 614 - 615 г.
                При основаването на българската държава градът вече не се споменава другаде освен в епархийските списъци като митрополитско седалище. Предполага се, че през VIII - IX в. е променил името си на Девино. Развалините край девненските извори стават известни чрез писмата на руския поет Виктор Тепляков, писани от България по време на Руско-турската война от 1828 - 1829 г. Веднага след това те са идентифицирани от руския археолог Иван Бларамберг с известния от античните извори Марцианопол. 

 

image

  

              Археологическите разкопки на древния град започват през 50-те години на XX в., когато са изследвани римският амфитеатър и част от крепостната стена. По-късно е намерена голяма и богато украсена раннохристиянска базилика, която е била седалището на марцианополския епископ. Останките й чакат по-добри времена, за да бъдат проучени. Извън крепостните стени е открита друга базилика, която очевидно е обслужвала източния некропол.
                Намереното при  случайни обстоятелства в Девня е огромно като количество и качество. Находката е от монети от много римски императори и представлява интерес. Добре, че музеите са успяли да опазят голяма част от старините. От археологическа гледна точка може да се съди за живота и развитието награда през времето на римското владение наземите на Балканския полуостров.  Не ми е известно някъде да са намирани  по-богато съкровище от монети по нашите земи. 

Villa Urbana заемала цял квартал 

              Следващото голямо откритие от Марцианопол е направено през 1976 г. При изкопни работи за вдигане на административна сграда строителите попадат на руините на голяма къща, чиито подове са украсени с великолепни образци на римското мозаечно изкуство. Продължилите 5 сезона проучвания я датират от края на III – началото на IV в., при управлението на император Константин I Велики. За да се запазят мозайките на място, върху част от основите й по проект на арх. Камен Горанов е построена нова сграда, в която се помещава уникалният за България Музей на мозайките."
                   Намерената археологическа находка е от национално значение. От нея може да се съди за историческото развитие на град Марцианопол през времето на римско владение на земите на Балканския полуостров. 

                 



Гласувай:
36



1. leonleonovpom2 - Здравей, Адаш!
26.11.2019 08:42
Поздравления за написаното
Златицата на Иван Асен е свързана с това съкровище Преди войната един сърбин отива в Националния музей Носи златицата на Иван Асен Знае ,че е негова Питат, какво смята да я прави? Отговаря, че иска тя да остане в музея, защото е свързана с историята на България Питат го за цена? Отговаря ,че не иска пари, иска размяна Да си избере десет монети от девненското съкровище-Сребърни Веднага се съгласили
Той си избрал и сделката станала!
И двете страни са били предоволни Той не иска пари, защото знае, че музеят не може да плати цената,която ще поиска Но взима прескъпи монети, от които музеят има много и не е плащал цената им!
Така, че Девненското съкровище е свързано с най- ценната ни монета веднъж станах свидетел по радиото на едно предаване Говореше тогавашният директор на музея Питахо го, коя е най ценната монета в сбирката на музея? Веднага посочи нея Питаха го и за цена? Каза, че цена няма, не се продава, дори и милион да се предлага за нея!

Хубав ден, Адаш!
цитирай
2. barin - Здравей, Адаш. За златицата на цар ...
26.11.2019 09:00
Здравей, Адаш. За златицата на цар Иван Асен II съм чел различни версии. Може и твоята да е вярна. Дълго след нея ням друга монета от Иван Асен II. Съкровището от Девня е несравнимо с останалите. То е толкова голямо, но предполагам, че защото са само монети или защото е римско, а няма общо с българите не се говореше много за него. Тракийските са златни и от наши предци и затова представляваха интерес.
Поздрави!
цитирай
3. shtaparov - Здравей Иване!
27.11.2019 00:26
Аз бих се изразил другояче: при появата на Българската държава градът още не е бил основан. Аспарух не е основател на България- той е неин спасител и продължител. Тезата,че страната ни е основана от него е фалшива,няма нищо общо с истината и ни е вменена от чужбина! Никой не знае кога точно е основана Българската държава: ясно е само това,че тя е основана много векове преди Римската и гръцката. Няма нито един исторически извор който да твърди,че е основана нова държава- напротив, компетентните извори свидетелствуват,че България била стара държава още по времето на Кубрат!
цитирай
4. barin - Здравей, Щапаров. За Аспарух е в...
27.11.2019 06:08
Здравей, Щапаров. За Аспарух е вярно, че не основава нова държава, а премества България на друго място, за да я спаси. Гърците са си присвоили много история от съседните държави, докато за Ромската империя е по-ясно. Основана е от Рому и Рем през 753 г. пр. Хр. Съкровището от Девня е най-голямото, намирано по нашите земи изобщо.
Поздрави!
цитирай
5. ard - https://www.youtube.com/watch?v=wxjwMKqkeAM
27.11.2019 08:21
Добро утро Иване,
Темата ти е за римските градове, но тъй като споменаваш Максимин Трак
в румънския филм в линка има интересни факти.
Например за могилите - в България били около 1500, а в Румъния 5000. Но в Румъния не проявявали интерес към разкопки на тракийски могили.
Поздрави!
цитирай
6. barin - Добро утро, Маги. По правен интерес ...
27.11.2019 08:55
Добро утро, Маги. По проявен интерес към старините гърците изпреварват много държави. В България от десетина години забелязвам, че разкопават и откриват много неща. Има много светилища и крепости, които наскоро ги откриха, а някои преоткрива. Бъдещето е на туризма и България може да стане желана дестинация за екскурзии и почивки.
Поздрави!
цитирай
7. milenavarbanova9 - Здравейте, barin,
27.11.2019 19:56
Не съм писала за Максимин Траксис,за него писа Иван Симеонов,а аз само коментирах.Прекрасна статия,пълна с детайли,от които се научава много.
Благодаря Ви за нея!
Желая Ви успех!
цитирай
8. barin - Здравей, Милена. Аз следя двама ви, ...
27.11.2019 20:02
Здравей, Милена. Аз следя двама ви, както и много други. Особено ми е интересно, когато има свързани теми. Сега виждам, че няколко потребители са писали за Ньойския договор, може би, защото е кръгла годишнина. По-късно ще ги препрочета и може да коментирам. Както на много хора казвам- добре си дошла в блога при мен.
Поздрави!
цитирай
9. rosiela - Поздравления, Барин.
28.11.2019 09:40
Винаги смислен и интересен!
цитирай
10. barin - Благодаря, Роси. Ще продължавам ...
28.11.2019 10:42
Благодаря, Роси. Ще продължавам напред, а и има хора, които ме окуражават и подкрепят.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3626704
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67309
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031