Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2019 21:59 - Книжовните школи България
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 10744 Коментари: 19 Гласове:
37

Последна промяна: 06.10.2019 21:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                         Намерих интересен материал в един сайт за книжовните школи в България. България има с какво да се похвали, що се отнася до духовността. Първо ще публикувам целият материал от сайт:svetiilia:
                                            
  1. Преславска книжовна школа

               Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от св. цар  Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска.

Смята се, че нейно основно седалище е била Голямата базилика  в Плиска. След 893 година Симеон I премества седалището на школата в новата българска столица Преслав(1).

image     
               Голямата базилика
 в Плиска е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват „Плиска“. Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Според историческия музей в Шумен преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно-християнски комплекс мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец-аязмо(1).

              Преславската книжовна школа е най-важният литературен и културен център в България и в целия славянски свят до изгарянето на Преслав от византийския император Йоан I Цимисхи през 971. Сред изявените български писатели и учени, работили в школата, са св. Наум Преславски (до 893), Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър(1).

               Школата е и център на преводаческа дейност, най-вече на византийски автори, както и на създаването на поезия, живопис и рисувана керамика.  Тя изиграва важна роля в разпространението на кирилицата, тъй като най-старите текстове на кирилица са открити в района на Преслав(1).

  1. Охридска книжовна школа
image

Св. Наум Преславски        

Охриimageдската книжовна школа е сред двата главни български културни центъра през Средновековието, наред с Преславската книжовна школа.

           Тя е създадена в Охрид през 886 – 916 г. от св. Климент Охридски, малко след създаването на Преславската книжовна школа. От 893 до 910 година в Охридската книжовна школа работи дошлият от Преслав св. Наум Преславски. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия. Според житието на св. св. Кирил и Методий от св. Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 е ръкоположен в Рим(1).

               Св. Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и893. След като св. Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893, св. Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.От създаването си до 12 век Охридската книжовна школа използва глаголица, а кирилицата започва да се използва в самия край на 9 век(1).

  1. Търновска книжовна школа

               Търновската книжовна школа е българска книжовна школа от втората половина на 14 и 15 век с изключително важни приноси за средновековната литература.

               Тя е част от Търновската художествена школа, която олицетворява в най-голяма степен културата на Второто българско царство. Евтимиевата правописна реформа и книжовна школа с представители св. Григорий Цамблак и Константин Костенечки оказват значително влияние върху руската, сръбската, влашката и молдовската средновековна култура. Това влияние се приема за вторият по значимост южнославянски принос към културата на тези народи(1).

А) Поява и развитие

image
                 Основна и водеща предпоставка за появата ѝ е културният подем на българското царство от втората половина на 14 век. Този подем в голяма степен е повлиян от силния интерес на цар Иван Александър към литературата и изкуството и съответно традициите и ценностите в тази насока, които той оставя на своите наследници Иван Шишман и Иван Срацимир. Заслуги за създаването на Търновската книжовна школа има и патриарх Теодосий Търновски, който осъзнава ясно, че една такава школа ще даде възможност на автокефалната българска църква да разпространи и усили влиянието си сред православните славянски държави(1).

               За основател на Търновската книжовна школа се смята св. патриарх Евтимий, а нейно средище е столицата на второто българско царство, Търново. Със своята правописна и езикова реформа, св. Евтимий установява общовалидни езикови и правописни правила, приложени по-късно не само в България, а и в руските княжества, Сърбия, Влахия и Молдова(1).

            Дейността на писателите от Търновската школа е свързана със създаване на оригинални литературни произведения, но също така и преводи от гръцки оригинали и създаване на компилации (сборници(1)).

Б) Особености

           Търновската книжовна школа е силно повлияна от византийската литература. Характерът ѝ е предимно религиозен, в традициите на източноправославната църква. В жанрово отношение произведенията ѝ спадат главно към агиографската литература: похвални слова, жития, химни и други. Основна задача на авторите на житията е прослава на съответния светец и разпространение и засилване на култа към него. Характерно за повечето писатели на школата (Евтимий, Цамблак) е засиленото присъствие на иначе задължителните за жанра чудеса. Отношението им към еретическите учения богомилство, варлаамство, адамитсво, жидовстване е крайно враждебно и осъдително. То отразява и позицията на Търновската патриаршия(1).

                  Често срещани са разказите за пренасяне на мощи на светци. Няма единно мнение дали те трябва да се считат за продължения на житията или за самостоятелен жанр. Наред с утвърждаването на чудотворната мощ на светците, авторите отправят похвали към владетелите и благородниците погрижили се за пренасянето и съхранението на мощите им. Заради това в този тип съчинения често присъстват и кратки, но въпреки това ценни исторически сведения(1).

В) Представители

  • Св. Евтимий Търновски- ученик на св. Теодосий Търновски. Създател и ръководител на школата, преподавател в нея. Автор на жития, похвални слова, послания и други произведения. Освен реформата си, въвежда и нов жанр в православната литература, съдържащ белези едновременно на житие и похвално слово.
  • Григорий Доброписец- ученик на св. Теодосий Търновски, автор на житието на българския светец Ромил Видински.
  • Дионисий Дивний- ученик на св. Теодосий Търновски. Прочува се с умелите си преводи на книги от гръцки на славянски език, с което си спечелва прозвището Дивний (чуден, учудващ).
  • Св. Киприан Цамблак- ученик на Теодосий Търновски. Автор на жития, химни и други произведения, преводач. Киприан, митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия, е признат официално през 1472 г. за светец и чудотворец
  • Григорий Цамблак – пряк ученик на Евтимий. С дейността си в Дечанския манастир, Молдова и руските княжества спомага извънредно много за разпространяване идеите на учителя си и на традициите на Търновската школа. Автор на многобройни произведения, сред които„Похвално слово за Евтимий“, съдържащо ценни сведения за Търновския патриарх и българската история и „Книга Григория Цамблака“, единственият оцелял сборник с произведения на славянски писател от епохата.
  • Константин Костенечки – ученик на книжовника Андрей (Андроник), който на свой ред е ученик на св. Евтимий Търновски. Пребивава и работи в двора на Стефан Лазаревич. Основава в Моравско Ресавската книжовна школа, наричана още ѝ Моравска книжовна школа, придобила названието си от името на едноименната река Ресава, днешен приток на Морава, на която се е намирал книжовния център на школата – манастира Раваница.
  • Йоасаф Бдински – не е известно чий ученик е видинският митрополит, но неговото „Похвално слово за пренасяне на мощите на света Филотея от Търново във Видин“ съдържа всички белези на произведение на Търновската книжовна школа. Авторът демонстрира изключително голяма почит към св. Евтимий Търновски.
  • Владислав Граматик- късен представител на школата. Преводач, компилатор, преписвач, калиграф. Единственото му известно авторско произведение е „Рилска повест“, явяваща се продължение на „Житие на Иван Рилски“ от св. Евтимий Търновски. Съдържа ценни сведения за възстановяването на Рилския манастир през втората половина на 15 век и пренасяне мощите на Иван Рилски в него през 1469 г.
  • Димитър Кантакузин – късен представител. Произхожда от династията Кантакузини. Пише на български и гръцки език. Автор на разнообразни произведения, сред които са „Житие с малка похвала за Иван Рилски“, „Географско описание“, „Послание до доместик Исай“, поетични творби с християнска тематика(1).
  1. Плисковско-преславска куллтура

              Плисковско-преславската култура е понятие, с което се обозначава материално-художествената култура на Първата българска държава.

                  Наименованието произлиза от имената на столиците Плиска и Преслав, където са запазени най-много нейни паметници. Такива са открити още край Мадара, Шумен, гр.Нови пазар, с. Хан Крум и др., както и на територията на съвременна Румъния. Румънските археолози предпочитат да наричат Плисковско-Преславската култура, „Култура Дриду“. Част от тях подлагат на съмнение прабългарския ѝ произход, поне що се отнася до находките в Румъния. В рускоезичната литература е наложено наименованието „Балкано-дунавска култура“, с което се обозначават паметниците на културата на Първото българско царство, открити в Южна Бесарабия — части от днешна Украйна и Молдова(1).
image

А) Храмова архитектура

                Във връзка с приемането на новата религия, след 864 г. започва строителство на множество християнски храмове. Най-внушителният от тях е Голямата базилика в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра. Размерите и монументалният ѝ градеж от варовикови квадри и пояси от тухли, я правят едно от най-впечатляващите архитектурни съоръжения в Европа от епохата. Типът на трикорабните базилики е широко използван в строителството на Първата българска държава. Към него принадлежат „Дворцовата базилика“ в Плиска и църквата „Свети Ахил“ на остров Преспа. Представители на кръстокуполният тип са Първата и Втора църкви на манастира в Аврадака и църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Несебър. Уникална както с архитектурния си план така и с пищната си украса е Кръглата църква в Преслав(1).

                  Характерна особеност при градежа на християнските храмове принадлежащи на Плисковско-Преславското строителство е разделянето на корабите с редуващи се колони и четвъртити стълбове, използването на капители и колони от стари римски сгради и разчленяването на фасадите с плоски псевдоконструктивни ниши. Последните обикновено не отговарят на вътрешното пространство а изпълняват чисто декоративни функции. Докато в северна България, църквите се изграждат най-често от камък и употребата на тухли е малка, в западните български земи (днешна Македония) смесеният градеж е обичаен. Примери в това отношение са църквите „Света София“ в Охрид, църквата на манастира „Свети Наум“ на Охридското езеро, църквата „Свети Безсребреници“ („Свети Врач“) в Костур и други(1).

                   Наред с големите и впечатляващи храмове са открити множество скромни по размер еднокорабни базилики, нямащи представителни функции но необходими за обслужване на християнският култ(1).

Б) Живопис

             Поради големите разрушения в Плиска и Преслав, за живописната украса на сградите  като „Голямата базилика“, „Кръглата църква“, „Приемният дворец“ не се знае нищо. Най-старите живописни изображения, отнасящи се към Плисковско-Преславската култура, са детайлите от керамични икони, открити в Преслав. По тях са изобразени светци и ангели. Някои от паната са с кръгла форма. Основно изразно средство е контурът. Формата е плоскостно третирана, цветовете са ярки и жизнени. Едно от редките добре запазени произведения от този род е керамичната икона „Свети Теодор Стратилат“, открита в развалините на манастира „Свети Панталеймон“ край Преслав. Уникален е рисуваният керамичен иконостас от дворцовия манастир на Симеоновата столица(1).

             За живописта от епохата се съди по запазени фрагменти от стенописи в някои църкви. Изображенията на 8 ангела по барабана и 16 пророци в купола на „Свети Георги“ в София са отнасяни към края на 10 век. Те се отличават с монументалност. В църквата при село Водоча са съхранени три образа на св. Богородица, летящи ангели, светците Панталеймон и Евпъл. С високи художествени качества се отличава изображението на дякон Исавър. Части от стенописи, отнасящи се към 10 век, са известни още от църквите: „Свети Врачи“ в Костур, „Света София“ в Охрид и „Свети Ахил“ на Преспа(1).

               Доколкото може да се съди по оцелелите фрагменти, българската живопис от 10 век се различава от византийската с известна реалистичност. Лицата на светците са кръглоглави и се отличават с индивидуалност(1).
image

В) Миниатюра

              Оригинални старобългарски ръкописи с миниатюри от епохата не са запазени. За нивото на този вид изкуство в България през 8-10 век се съди по копия, правени в Киевска Русия. В руския препис на „Учително евангелие“ от Константин Преславски, направен през 12 век, е съхранено изображение на княз Борис I. Миниатюрата се намира на първата страница на ръкописа. Българският владетел е представен прав, във фас, на златен фон. Изображението е обрамчено от две рисувани колонки с капители и арка върху тях. Князът е облечен в пурпурна далматика, извезана със злато. В дясната си ръка държи кръст. Лицето му е младо, с малки мустаци и къса брада. В „Иполитовият сборник“ съществува подобно изображение на цар Симеон I но лицето му е напълно заличено, поради неуспешни опити за реставрация(1).

              В руския препис на „Симеоновият сборник“ от 1073г. са запазени пет цветни миниатюри на цяла страница и три заглавки, рисувани с перо. Четири от миниатюрите изобразяват църковни дейци от Преславската школа. Те са изобразени на групи, поставени в схематични изображения на църкви. Стилът на миниатюрите е декоративно-орнаментален и носи източно влияние, навярно от арменската миниатюрна школа(1).

  1. Калиграфско-художествени школи и писарски средища

               Разнообразният състав на славянските ръкописи от колекцията на Пловдивската народна библиотека е показателен за процеса на миграция на книжовните паметници през Средновековието и в по-ново време. Най-значимите писарски средища през ХV-ХVІІІ в. – тези в Етрополе, Карлово, Аджар, Куклен, Котел – са представени тук със свои ръкописни образци. Българските писмени паметници от епохата на османското владичество, както е известно, са твърде разнолики в езиково, правописно и художествено отношение – резултат на липсата на големи държавни и културни центрове, които да играят направляваща и унифицираща роля. По тази причина различните преписвачески средища от това време попадат и се развиват под въздействието на многобройни и често противоречиви влияния(2).
image

- Етрополска школа

                     В края на ХVІ и през първата половина на ХVІІ век етрополският манастир „Св. Троица”, наричан още „Варовитец”, се утвърждава като един от най-значителните български книжовни центрове през тази епоха. В продължение на едно столетие там се създава не само значителна ръкописна продукция, но и се формира оригинална калиграфско-писарска школа чрез продуктивно преплитане на български, сръбски и румънски художествени влияния. Основател и най-изявен представител на тази школа е калиграфът-орнаментатор йеромонах Даниил. Според някои изследователи именно в Пловдивската сбирка се намира най-ранният познат засега ръкопис на този изтъкнат български книжовник от ХVІІ в. – това е № 84(40) Требник от 1592 г., създаден още преди организирането на книжовната школа. Два други ръкописни паметника се причисляват към етрополската школа – № 27(17) Петров апостол, 1598 г. и № 74(172) Триод цветен (пентикостар), втора четвърт на ХVІІ в.
Ръкописите, произлезли от тази калиграфска школа, са изписани с характерното писмо „етрополски калиграфски полуустав” с изразен орнаментален характер и подчертана геометрична правилност. Органически свързан с писмото на българските писмени паметници от Търновската школа, калиграфският полуустав е своеобразно подражание и стилизирано обновление на устава. Етрополските ръкописно-художествени традиции оказват силно влияние през ХVІІ в. върху възникналите по същото време книжовни центрове в Средногорието – Карловско-аджарската орнаментаторска школа с центрове Карлово и Аджар и Кукленската ръкописна школа с център манастира “Св. св. Козма и Дамян” край с. Куклен(2).

- Карловско-аджарска школа

              Село Аджар (дн. Свежен), Карловско е едно от най-оживените книжовни средища през епохата на османското владичество, което се налага като преписвачески, дамаскинарски и художествен център. Най-активен е книжовният живот на селото през ХVІІ в., когато там работи един от изтъкнатите представители на школата поп Йовко. В пловдивската сбирка се намира единият от общо двата известни и запазени досега негови ръкописа – № 73(24) Поп Йовков пентикостар от 1636 г. Към образците на школата принадлежи и № 37(47) Октоих (възкресен), втора половина на ХVІІ век, един от преписвачите на който е Станко Граматик.През същия ХVІІ в. в с. Сушица (дн. Карлово) работи известният преписвач, калиграф и художник йерей Авраам Димитриевич. В Пловдивската сбирка негови са ръкописните книги № 45(86) Поп Аврамов миней, 1660 г.и № 115(138) Поп Аврамов сборник, 1674 г(2).

- Кукленска школа

                 За първи път за Кукленския манастир „Св.св. Козма и Дамян” се споменава през ΧΙ в. в документ за имотите на Бачковския манастир. Историческите данни свидетелстват за водената тук активна книжовна и просветна дейност през цялото Средновековие. През XVII в. Светата обител укрепва икономически и се превъръща в активно книжовно средище, което подготвя граматици, калиграфи и преписвачи. Тук работи прочутият книжовник и илюстратор Кръстьо Граматик, един от най-известните калиграфи и орнаментатори на своето време. В Пловдивската сбирка се пазят неговите ръкописи № 46 (85) Кръстьов празничен миней, втора половина на ХVІІ век, № 47(26) Кръстьов миней за месец май, 1695 г., № 48(42) Миней служебен за месец юни, 1695 г., № 49(43) Кръстьов миней за месец септември, 1696 г. За характера на писарскатапродукция на манастира свидетелстват и намерените в началото на миналия век на тавана на манастирската църква ръкописи, далновидно прибрани и съхранени от директора на библиотеката Борис Дякович(2) .

- Котленска школа

                     Котленското писарско средище принадлежи към късно възникналите български книжовни центрове. Макар и да се явява продължител на една по-ранна традиция, в неговата дейност отчетливо се забелязват новите, типични за ХVІІІ и ХІХ в., явления и развойни тенденции в българската книжнина. През ХVІІІ в. в Котленския център се създава една обособена писарска школа с особен тип полууставно писмо и общ маниер в художественото оформление. Котленското писмо е от дребен полууставен тип и се отличава с хармоничност и уравновесеност на буквените начертания. В правописно-езиково отношение се открояват ръкописи (предимно по-ранните за периода), следващи традиционната ресавска правописна норма, която е в процес на замиране, други (предимно по-късните от периода) се придържат към църковнославянската правописно-езикова норма под влияние на масово проникналите руски печатни книги. Особено характерно е навлизането на новобългарски езикови черти. Украсата на ко
   тленските ръкописни паметници съчетава местната книгоукрасителна традиция и влияния на приложните изкуства, битовата орнаментика и широко проникналите през ХVІІІ в. печатни книги, както и някои ислямски влияния. Сред кръга книжовници, чиито ръкописи се пазят в Пловдив, се откроява името на поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански), преписал част и изработил подвързията на № 95(209) Котленски сборник, средата на ХVІ век (2).

Сред ръкописната сбирка се намира и един Сборник от слова – № 126(179) на известния книжовник и преводач от ХVІІІ в. Йосиф Брадати, виден представител на Рилската писарска школа (2).
                      От публикуваното се вижда, че книжовни школи е имало из цяла България. Ние си имаме своето възраждане, макар и дошло по-късно от това в Западната Европа. 
                   Рилският манастир е опожарен през първата половина на XV в. и отново възстановен от родолюбиви българи, след пренасянето на мощите на Иван Рилски (1469) в него привлича много монаси и поклонници. Скоро той се превръща в стожер на българщината и на славянската книжнина и запазва огромното си значение в духовния живот на българския народ до края на османското владичество. С Рилския манастир свързват имената си Владислав Граматик и Димитър Кантакузин; там работят книжовниците Гавраил и Мардарий Рилски, а през XVII – XVIII в. и много други преписвачи и преводачи. В София около средата на XVI в. се появява и Софийската книжовна школа със своите най-изтъкнати представители Поп Пейо и Матей Граматик. В софийските манастири се преписват много книги.
             Книжовни центрове са били манастирите, килийните училища и читалищата из населените места. Като съм ходил по различните места съм виждал при какви условия са учили през XIX в. Посещавал съм много църкви и манастири. Две са книжовните школи през Първото българско царство: Преславска и Охридска. Още информация за тях:       
  
image
           Котел

      1. Плисковско-Преславско книжовно средище            
                  То е свързано с двете столици на Първото българско царство – Плиска и Преслав. Нормално е в средновековието книжовните центрове да се оформят към големите градове, на най-представителните места, защото там първо има възможност да се упражнява контрол върху това, което се преписва или превежда и там има възможност ръкописите да се поръчват и да се разпространяват, тъй като писането на ръкопис през Средновековието е много скъпа, бавна и трудоемка работа. Ето защо обикновено ръкописите са писани са църквите, манастирите или по поръчка на представителите на аристокрацията или на царското семейство. Най-големите потребители на луксозните ръкописи са били владетелите и представителите на висшия клир, което обяснява защо предимно в големите градски центрове и в големите манастири се сформират скриптории, където се извършва преписване, превеждане на книги, или пък създаване на нови текстове. Съвсем логично е Плиска като столица да бъде и 
първото книжовно средище на средновековна България. Имаме сведения, че до заминаването си на Охрид, където е изпратен, за да бъде първоначалник и учител, Климент Охридски е работил заедно с Константин Преславски, с Наум и с други представители на споменатата група образовани книжовници, тъй като от този най-ранен период са запазени няколко химнографски текста. Предполага се, че още след пристигането си в Плиска, Кирило-Методиевите ученици започват работа по съставяне на химнографски текстове за богослужението, т.е. на служби, на канони, на стихири и различни други химнографски жанрове. От тогава до нас е достигнала една служба (с акростих) за празника на Рождество Христово. Обикновено когато се съставя служба, нейно ядро е канонът. Канонът се състои от тропари, куплети. Всяка първа буквичка на тропарите обикновено се подрежда в акростих. Той дава и името на книжовника или някакво посвещение, въобще дава информация. Акростиховата форма е много популярна и много практикувана през Средновековието. Този канон за Рождество Христово дава следния акростих: “Роздйъство твое Христе Боже славим пяснйъми сияйнами”[1], т.е. “Рождеството ти, Христе Боже, славим”. Предполага се, че това е общ канон, дело на няколко души книжовници, които са работили и във Великоморавия, тъй като формата “Роздйъство” не е старобългарска. Старобългарската книжовна форма е “Рождество”; би трябвало да бъде “Рождество ти, Христе Боже, славим”; и се смята, че вероятно е дело на Константин и Климент заедно, за прослава на този голям църковен празник и вероятно за прослава на книжовното дело, което те са започнали с огромен ентусиазъм. Запазени са също така цикъл азбучни стихири за Богоявление. Стихирите са малки, кратки песнопения, които се изпълняват по няколко по време на богослужението. Те са подредени в азбучен ред и в тях също откриваме почерка на Константин, бъдещият Преславски епископ, на Климент и на другите книжовници. Така че по всяка вероятност те заедно са работили по попълването на химнографските състави в текстове, необходими за богослужението. Вероятно още в Плиска Константин е започнал работа по превода на едно от своите най-големи прозаически произведения, т.нар. “Учително евангелие”. Така столицата Плиска, макар и свързана с езическото минало на държавата, много бързо започва да придобива християнски облик. Според сведенията, които ни дава Димитър Хоматиан (охридският архиепископ), след като въвежда християнството като официална религия в държавата си, Борис е заповядал да се построят 7 съборни църкви на възлови места в царството. Една от тях е голямата базилика край Плиска, която е извън крепостната стена, но която с внушителните си размери е била вече белег за християнизиращата се държава; за това, че християнството е доминираща религия. Не случайно много от последните разкопки край Плиска, които всяка година се правят и не спират, тъй като изниква нов и нов материал, показват, че редица църкви са построени върху стари езически капища. По основата, когато излезе, се вижда, че където е църковният градеж, всъщност има втори, по-ранен слой, по-дълбок, който показва конструкцията на едно капище; те са обикновено квадрати, с една каменна, кръгла издигната част в средата. Така че масово започва налагането на новата религия и превръщането на столицата в християнски град; макар че Плиска по своята планировка и по своя облик си е един абсолютно степен град, с огромни размери и с това, че е построена на равно поле, така че да може от всички страни да се вижда надалече и овреме да се забележи противникът, който и да е той, от където и да идва. Намерени са много керамични плочки, на които има надписи на български и на гръцки език, което показва, че вероятно са били използвани за обучение в грамотност, за подготовка на преводачи; те са учели текстовете паралелно на двата езика, за да могат след това да извършват и преводи. И някои от тези керамични плочки са изписани с изключително изискано писмо, показват много добри калиграфски умения, следователно, освен създаването на нови текстове вероятно с бързи темпове е започнала и подготовката в първоначална грамотност. Преподавало се е, обучавани са хора, имало е и училища край скрипториите, близо до манастирите и до царския дворец. Запазени са също така много пера, изострени пера, с които са писали, което явно е свидетелство за наличието на скриптории, а в новооткрития музей, който е в Плиска, от около 2 години и половина, могат да се видят и специалните мастилници, които са използвани за работа с тези текстове (мастилото са държали на прах или на блокчета и са си разтваряли само толкова, колкото им е необходимо; толкова, колкото книжовникът смята да пише, защото е било скъпо). Тези, макар и фрагментарни свидетелства, говорят, че още докато Плиска е столица на държавата, и там християнската традиция си пробива път и християнската книжнина се налага с бързи темпове. Най-голям тласък книжнината получава по времето на Симеон, който премества столицата съвсем целенасочено, тъй като идеята е да се скъса с езическото минало окончателно и да се построи християнска столица, по модел на другите градове, на другите столици, които Симеон вероятно е видял. Симеон е получил образованието си в Константинопол и е искал да направи столица, която да съперничи на византийската. Не случайно Преслав вече има първо съвсем друго разположение – той е разположен в хълмиста местност, тъй като всичките градове на християнството са разположени около или между хълмове. В Библията Вавилон се нарича “седмовърх”, защото около него има 7 хълма. Йерусалим също е на хълмове; Рим е населен също между хълмове, както и Константинопол. Симеон повтаря и разположението на столицата си – от една страна, за да се използват естествените дадености на местността за укрепление; от друга страна, за да се пресъздаде една християнска столица в своята държава. Не случайно той съгражда и тази прочута “кръгла” или “златна” църква, която е замислена като едно умалено копие на Йерусалимския храм, тъй като това е храмът на царете по стародавна библейска традиция. Българските владетели от Първото българско царство (християнския период) са се съизмервали с най-високите образци на старозаветната и новозаветна владетелска традиция, което е белег за тяхното нараснало самочувствие.[2] Симеон има амбицията да се изравни с Византия, с василевса на империята и е бил и претендент за византийския престол. Това, което той прави с Преслав, е абсолютно обяснимо и оправдано, за да издигне престижа си на християнски владетел, тъй като във Византия съществувала друга една постановка на въпроса: когато един езически владетел приеме християнството от Константинополската църква, той автоматично става духовен син на византийския император. Императорът е баща на всички християнски владетели, което автоматично създава едни отношения на йерархическа подчиненост: когато имаш баща и си му син, ти си длъжен да се съобразяваш с него. Византийската политическа теория, макар че не е изрично формулирана и записана в някой трактат, но може да бъде възстановена по различни официални документи, включва това, че василевсът е покровител на всички християнски владетели, които са православни, а претенцията е и за тези, които не са православни; за да може по този начин империята да бъде единствена в света и Константинопол да бъде център на цивилизования свят, на културата, на културния свят. Затова той е наричан “око на света”, а в Света София има едно място, което показват като “пъпа на света”, т.е. най-важното място на света. Това е претенцията за универсалност на една империя и българският владетел, който е образован в духа на Византия, много добре е схващал нюансите в тези взаимоотношения и се е опитал да се възползва от тях, претендирайки за престола именно като духовен син на византийския император. Блясъкът на Византия, за който е писано много, като че ли се отразява и в блясъка на Симеоновата столица, която най-точно и най-пълно се е опитала да повтори модела на Константинопол. А самият владетел Симеон, който е воювал много, си е давал сметка и за другото оръжие на империята: словото; за това, че тя се легитимира чрез блясъка на своята култура. И не случайно по негово време се създават едни от най-представителните ръкописи в България и се извършва такова чудовищно количество преводаческа работа, каквото надали ще видим в друга епоха. Условията, които той създава в Преслав, в манастирите и в околностите, са изключително благоприятни за книжовна дейност. Ако вземем само едно средище, Равна, което се намира между Преслав и Провадия, то е било един манастир, голям, там има над 200 графита запазени, надписи върху камъни с глаголица, с кирилица, с гръцко писмо; някои дори имат тук-таме и латински фрази, което говори за невероятно огромна книжовна дейност, за голям манастир, който всъщност е бил и скрипторий и е обучавал книжовници. Епохата на Симеон е времето на първия голям културен възход на България – тогава, когато тя не е духовна провинция на Византия, а съизмерима с всичко онова, което става в Константинопол. В първите десетилетия българските книжовници се обръщат към раннохристиянските текстове, отчитайки ситуацията в своята държава; защото за един новопокръстен народ е необходимо най-напред да се преведат църковните авторитети. При Симеон обаче, въпреки че натрупванията са вече няколко десетки години, се поставя за задача преводът и на най-актуалното и на най-важното във Византия от гл.т. на богословската книжнина. Старобългарската книжнина е една съкратена редакция на византийската литература в смисъл, че тя копира богословските жанрови форми и текстове, но не засяга никога светската литература, която е смятана за литература, прославяща византийските василевси и не е имала нищо общо с българските. При Симеон се наблюдава първо разширяване на обхвата на преведената книжнина и изравняването й по качество и като време с това, което се създава в Константинопол. Така например фамозният Симеонов Изборник, който е един огромен ръкопис от над 500 листа в голям формат, украсен с миниатюри на цяла страница, е всъщност копие (превод) на такъв сборник, съществувал в самата Византия във втората половина на ІХ в. Това е сборник, предназначен за владетеля; сборник, който дава информацията, необходима на един владетел, за да обедини в себе си и християнското благочестие, и държавническата мъдрост. В него ще намерите и богословски съчинения, и много полезни трактати (пр. как се смята летоброенето в Рим, в Египет, в Сирия, при финикийците, за да може владетелят да знае какви са ареалиите, с които разполага; обяснения за това какви са зодиите и какво е тяхното значение за човешката съдба; указания как да се ориентирате по звездите), т.е. този изборник има и богословска, и чисто прагматическа насоченост, представяйки ни един образован владетел с широк културен хоризонт. Не случайно стихотворната похвала, поместена на първата страница, представя Симеон като христолюбец и книголюбец. Дума няма за военните му подвизи, защото идеята на този текст е да го представи в неговите духовни измерения. Симеон е сравнен с “нов Птолемей”, тъй като като Птолемей е заповядал да се събира мъдрост от книгите. Античният владетел Птолемей Филаделф е известен с това, че е заповядал за първи път да се преведе Библията от староеврейски на гръцки. Сравнен е с пчела, която трудолюбиво събира от цвят на цвят меда, за да се създаде представата за владетеля-меценат; тази, която позволява съществуването на това голямо книжовно средище. Извършените в Преславската школа преводи са многобройни и засягат почти всички книжовни жанрове. Превеждат се хроники, богословски съчинения – 16 слова на Григорий Богослов; сборници с хомщлии (беседи) на Йоан Златоуст; тълкувателни съчинения, като напр. Тълковната Палея, която е коментар към Библията. А самият владетел е известен като съставител на сборника “Златоструй”; смята се, че самият Симеон е подбрал текстовете, които да се включат в него. В Преслав се превеждат за първи път жития (агиографски текстове) и това са жития на отшелници, напълно в духа на християнската традиция. Въобще всички жанрове намират своето адекватно предаване на старобългарски език в Преславската книжовна школа, тъй като манастирите и скрипториите са били подчинени изцяло на тази идея. И освен имената на автори като Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Григорий Мних, се среща и името на черноризеца Докс и на Тодор Доксов (баща и син), които са принадлежали към владетелското семейство и са били тясно свързани с книжнината; Докс е бил човек, който е организирал преводаческата и преписваческата дейност, а Тодор Доксов е бил и преписвач, което научаваме от една Приписка към Четирите слова на арианите. Така във всички области виждаме един изключително богат и продуктивен книжовен център, създал едни от най-ценните и най-богато илюстрирани ръкописи. Те не са достигнали до нас в оригинал, но са запазени техните руски преписи. Това са Остромировото Евангелие и Ростиславовото Евангелие, които, макар че са писани през ХІ в., отразяват точно образците от Симеоновата епоха – и по лингвистични, и по стилистични данни това е недвусмислено и е прието в науката. Не само, че се създава една книжовна норма, но се създава и един висок художествен модел, който съперничи със столицата на Византия – Константинопол.
 image
       2. Охридско книжовно средище        
                     Не по-малко интересно и не по-малко важно е Охридското книжовно средище, чиито основен двигател е Климент Охридски. Според житието, което пише Теофилакт, Климент бил изпратен там за учител: “когато той биди изпратен, Борис раздели Потмщчевица от Куттти”, т.е. Борис сменя управителя на областта, назначава друг с име Думбита, и “изпрати блажения Климент при него, но не за да му се подчинява, а обратното: Думбита да служи на нуждите на Климент, за да се разпространява книжовността”. Средището, в което Климент пребивава почти 7 години, е свързано с град Охрид и първите 7 години от живота на Климент преминават в учителстване: той е обучавал книжовници, готвейки ги вероятно за тези нисши духовни чинове на енорийски свещеници, на презвитери и дякони, за църковния клир. Тези хора, според Теофилакт, са били 3500 души, но това вероятно пак е агиографска идеализация. По-вероятно е да става дума за една голяма група хора, които да се разпределят във всяка църковна енория на поверената му област. Защото самият гръцки книжовник казва, че “Климент имал свои ученици във всяко село и във всеки град на своята епархия”; така че той действително е извършил огромна просветителска дейност, обучавайки в грамотност и вероятно и за църковни обрязаности голямо количество от младите българи, населявали тези земи. Паралелно с това обаче Климент непрекъснато се е занимавал и с книжовна дейност и именно там съставя основния корпус от похвални и поучителни слова, които са ни известни в десетки преписи. Също така голяма част от своите химнографски произведения, които вече наброяват над 30 служби. С оглед на новооткритите напоследък химнографски текстове съвсем се оправдава хипотезата на сръбския славист Люба Стоянович, изказана още в края на ХІХ в., че по всяка вероятност задачата на Климент в Охрид е била да представи един първоначален славянски празничен миней, т.е. един сборник със служби за всички празници от годишния кръг. И действително Климент това го е направил; защото освен традиционно познатите служби за Константин-Философ, чиито автор той се смяташе и доскоро беше единствената творба, която се знаеше като негова, се оказа, че той е написал много повече произведения за различни църковни събития, включително за празници като Успение Богородично, Богоявление, за Св. Никола, за Св. Димитър Солунски, за Св. Аполинарий Равенски и много, много други творби. С него вероятно е имало и други книжовници, но най-близко до него и най-верен негов съратник през годините е Наум, който заминава за Охрид тогава, когато Климент е ръкоположен за епископ на българския народ. Наум отива там, за да продължи неговата учителска дейност, както пише в житието. Той основава също свой манастир, вероятно с училище към него, и там се продължава започнатото от Климент дело. Самият Наум е автор само на една служба, която е достигнала до нас, за Архангел Михаил, но дори и тя е достатъчна, за да засвидетелства неговото участие в книжовния живот. Охридското книжовно средище е от изключителна важност за по-нататъшната съдба на българската литература, тъй като след ликвидирането на Първата българска държава и присъединяването й отново към Византия при император Василий ІІ, то остава ядрото, средището, което осъществява приемствеността между Първата и Втората българска държава; тъй като там продължава преписването и на богослужебни книги, и на различни оригинални канонични и квазиканонични текстове, каквито са българските апокрифи с профиденциална насоченост и които запазват историческия спомен за Първата българска държава. От Охридското книжовно средище е и архиепископ Марко, комуто дължим едно от житията на Наум Охридски, а също така и сведения за историята на архиепископията (последователността на архиепископите, които са заемали престола в Охрид; нещо, което е ценен извор за историята на Българската църква).
image
            През целия византийски период Охрид е средище, в което книжнината продължава да се разпространява, преписва и използва, което позволява веднага след възстановяването на Втората българска държава да имаме отново един книжовен подем. Много често предишните години в науката се лансираха едни хипотези, че Охрид и Преслав се противопоставят по някои свои показатели. Смяташе се, че в Охрид предимно се е практикувала глаголица, в Преслав – кирилицата, което в крайна сметка се оказа неточно и направо невярно, защото и в Преслав бяха открити редица текстове, писани с глаголица – едно недвусмислено доказателство, че в столицата на държавата глаголическата писменост също се е практикувала известно време. Противопоставянето беше и по линия на това, че в Охрид се пишела по-елементарна книжнина, предназначена за по-необразовани хора, докато в Преслав била по-философска, по-задълбочена, по-издигната; нещо, което също не издържа проверката на времето, тъй като словата на Св. Климент, макар и “прости и ясни”, както ги нарича Теофилакт, всъщност засягат едни от най-съществените проблеми на богословската материя и по нищо не отстъпват по своята задълбоченост на тези на Константин Преславски или на Йоан Екзарх, така че и това противопоставяне не може да се приеме безкритично. Нещо повече: от това, което са ни оставили старобългарските книжовници от този ранен период на полагане на основите на книжовния и художествения език, се вижда, че те всички заедно са работили за една обща кауза, а именно: обезпечаването на Църквата с всички необходими за богослужението текстове. Затова Климент превежда “Цветния триод”, Константин Преславски – “Постния триод”; заедно пишат различните служби, за различни дати. Заедно си разпределят “материала” и не се дублира. Климент пише тържествените проповеди за големите празници, Константин Преславски превежда Учителното Евангелие, което е за всеки неделен ден една по-“служебна” книжнина. В този смисъл разминаване между двете школи няма, тъй като и двете се смятат за продължители на кирило-методиевската просветителска традиция; и двете школи се смятат за проводници на християнското на старобългарски език и смятат, че служат на интересите на българските владетели. Така че разглеждането им и противопоставянето им методологически не е никак оправдано; напротив, те са двете страни на един и същи процес, протекъл в България от втората половина на ІХ в. и началото на Х в. 

image
                Двете школи се развиват по време на златния век на България. Основните лица, действащи в книжовните школи са седмочислениците, обявени за светци. 

                            



Гласувай:
38



1. rosiela - Барин,
30.09.2019 23:00
моите поздравления за материала!
цитирай
2. barin - Много благодаря, Роси!
01.10.2019 06:49
Много благодаря, Роси!
цитирай
3. kvg55 - barin,
01.10.2019 11:34
Подробен постинг. Трябва да се изтъква духовността на българите, което ни е отличавало от Запада по това време.
цитирай
4. barin - Прав си, kvg55. Духовността ни е ...
01.10.2019 11:41
Прав си, kvg55. Духовността ни е запазила през тежките времена.
Поздрави!
цитирай
5. donchevav - Много пълно, систематизирано, ...
01.10.2019 20:53
Много пълно, систематизирано, прегледно! Поздравления за този постинг - и благодаря! Поздрави, Иване!
цитирай
6. barin - Както обикновено, Вени. Гледам да ...
01.10.2019 22:10
Както обикновено, Вени. Гледам да не развалям впечатлението у хората.
Поздрави!
цитирай
7. atil - Оправи го този постинг, редактирай ...
04.10.2019 12:09
Оправи го този постинг, редактирай го графиката и подреждането.
Полезна информация за школите.
Последната Търновската също играе международна роля, като Преславската от която Вещий Олег взема кирилицата за Русия.
За цяла източна Европа, в това число и за православните в Прибалтика.
цитирай
8. barin - Здравей, Атиле. Нашите българскси ...
06.10.2019 08:00
Здравей, Атиле. Нашите българскси книжовни школи имат значение и извън България. Вярно, че постингът не е добре оформен, но довечера ще опитам да го пооправя. Оформлението също има значение, освен съдържанието.
Поздрави!
цитирай
9. zaw12929 - В по ново време- 18 век първото св...
07.10.2019 09:39
В по ново време- 18 век първото светско училище е създадено в Свищов 1815 г от даскал Евануил Васкидович- мъж с много за времето си знания и повикан от свищовските първенци започва да учи децата им на светски знания. По късно тук е сложено началото на първата Търговска гимназия, където учителства и Неофит Бозвели. Свищов е най главния просветителски, патриотичен и роден град на революционери. Градът доскоро е най голямото товарно пристанище.. със затихващи фнкции заради смазаната българска икономика от Запада след 1989 година
цитирай
10. barin - Здравей, Зав. За по-новото време не ...
07.10.2019 10:11
Здравей, Зав. За по-новото време не писах нищо, но има няколко центъра: Свищов, Габрово, Трявна, Сливен, Шумен и още места. Дори в някои малки села съм виждал килийни училища и някои по-млади около мен са се чудили как са учили децата в такива условия.
Поздрави!
цитирай
11. get - До уважаемия ми приятел подписващ се Барин ? Пропуснал си две от НАЙ-ВАЖНИТЕ ЗА МЕН ... ?
07.10.2019 11:23
... Духовно-книжовни Лицея?
Този на ВТОРИЯ СЛЕД апостол Андрей първозванни - духовен НАШ АПОСТОЛ ... и основател на ДОРОСТОЛСКО-СКИТСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ - Урфила. Който през ЧЕТВЪРТИ ВЕК - преведе за част от нашият народ СТАР ЗАВЕТ за ГЕТИТЕ, наричани СКИТИ ?

И Вторият ЛИЦЕЙ(отговарящо на съвременното "колеж" - п.м.) - този открит през 1844г. в град Елена!
Който находчиво е наречен от П. Славейков "Даскалоливницата". По аналогия на църковните "свещоливници"!
цитирай
12. barin - Здравей, Гете. За школата в Елена ...
07.10.2019 11:52
Здравей, Гете. За школата в Елена зная, но изброих само някои по-нови в предишния отговор. В Даскалоливницата съм ходил няколко пъти. Благодаря за добавянето на първия - Доростолско-скитския. Доростол е бил голям център и важен град в античността и при кан Аспарух също. Бил е повече духовен център.
Поздрави!
цитирай
13. get - До 12. barin - Да те питам? Някога проявявал ли си интерес да провериш какво означава ... ?
07.10.2019 12:51
barin написа:
Здравей, Гете. За школата в Елена зная, но изброих само някои по-нови в предишния отговор. В Даскалоливницата съм ходил няколко пъти. Благодаря за добавянето на първия - Доростолско-скитския. Доростол е бил голям център и важен град в античността и при кан Аспарух също. Бил е повече духовен център.
Поздрави!


Употребената още по време на Аристотел дума за училище - "лицей"?
Някой друг освен теб - може ли да допусне еретичното от вида, като мисъл:
А тази дума НЕ Е ЛИ БЪЛГАРСКА ПО ПРОИЗХОД?
А в момента - дали тя няма отношение към думата ни ПРО-СВЕТА=про-СВЕТИЛИЩЕ?
цитирай
14. barin - Здравей, Гете. Честно казано-не. ...
07.10.2019 18:29
Здравей, Гете. Честно казано-не. Може би като ученик съм срещал значението и произхода нан думата'лицей", но през последните години не съм търсил информация. Ще е добре да потърся. Думите просвета- светилище като че ли имат общ корен. По-добре ще кажат литераторите, но на мен ми се струва, че е така.
цитирай
15. mihala - Здравей,
07.10.2019 18:57
Много ми хареса .Особено ми направи впечатление за отразяване на вънния облик на българите -кръглоглави. Благодаря за материала.
цитирай
16. barin - И аз ти благодаря за проявения ин...
07.10.2019 19:10
И аз ти благодаря за проявения интерес и коментара, mihala. Тази тема малко си прилича по заглавието с една друга- за книжовните центрове в България от 27 август, но като съдържание са различни.
Поздрави!
цитирай
17. get - До 12. barin - Пропускаш факт от значение за хората, запознати с църковната история?
08.10.2019 22:17
barin написа:
Здравей, Гете. За школата в Елена зная, но изброих само някои по-нови в предишния отговор. В Даскалоливницата съм ходил няколко пъти. Благодаря за добавянето на първия - Доростолско-скитския. Доростол е бил голям център и важен град в античността и при кан Аспарух също. Бил е повече духовен център.
Поздрави!


Според същата - църковната традиция ОЩЕ ОТ ПЪРВИ ВЕК на територията на СКИТИЯ!
ОТИШЪЛ ДА ПРОПОВЯДВА свети Андрей, брат на апостол Павел!
За коя СКИТИЯ СТАВА ДУМА - определено за тази известна, като МАЛКА а сега като Добруджа.
За ранната поява на християнството по тези земи говорят РУСКАТА и РУМЪНСКА църква, които УЗУРПИРАТ ДУХОВНОТО НАСЛЕДСТВО НА СКИТСКИТЕ МОНАСИ - поради ИЗМИСЛЕНАТА ИСТОРИЯ - С "идването на българите" свързвано с "прабългарите-тюрки на Аспарух" - както от училищната скамейка така и до сега видиотяват умовете ни - но не това а друго е важно ... ?
Това наличие на ХРИСТИЯНИ-МОНАСИ ОЩЕ ОТ ПЪРВИ ВЕК довежда до създаване на ЛИТЕРАТУРНА И ДУХОВНА ШКОЛА!
За същата можем да намерим потвърждение(за съжаление косвени на база факти като)
а) на епископ Ephrem/Ефрем, убит на 7 Март 304 г. в Томи - известен, като първия мъченик за вярата, от този регион, в църковната история.
б) поради наложената ни по "силата на силния" спекулативна Теория за ГЕРМАНСКИЯ ХАРАКТЕР НА ГОТИТЕ - се игнорира, че на същата територия, МАЛКА СКИТИЯ - кипи книжовно-църковен живот ... защото УЧИТЕЛЯ НА ГОТИТЕ(които на практика са СТАРИТЕ ГЕТИ) ке превежда СТАР ЗАВЕТ=БИБЛИЯ на техния скито-гетски език ... за който ни лъжат, че бил ГЕРМАНСКИ?
... и т.н. ... и т.н. - лъжи и спекулации безкрай, ПИСАНИ ОТ СИЛНИТЕ - за сметка на НАШАТА - БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ!
цитирай
18. barin - Здравей, Гете. Запознатите с цъ...
09.10.2019 07:11
Здравей, Гете. Запознатите с църквата и религията може би знаят тези неща, за които пияеяшеш. За тях подгорвям нещо друго- за св. Петка -Параскева епиватска. Сега чета материалите, а по-късно ще има тема. За темата се ограничих книжовните школи да са след времето на кна Аспарух.
Поздрави!
цитирай
19. get - До 18. barin - Уважаеми приятелю, да разширя малко ... ?
09.10.2019 19:55
barin написа:
Здравей, Гете. Запознатите с църквата и религията може би знаят тези неща, за които пияеяшеш. За тях подгорвям нещо друго- за св. Петка -Параскева епиватска. Сега чета материалите, а по-късно ще има тема. За темата се ограничих книжовните школи да са след времето на кна Аспарух.
Поздрави!


... темета с исторически податки ЗА КНИЖОВНИ ШКОЛИ?


- В 394 година свети Григорий Нисийски пише:
« … библии имат и Сирийци, и Миди, и Кападокийци … и Траки и Египтяни.”
- Около 399 година Йоан Златоуст пише:
„... скитите, траките, савроматите, маврите, ... всички любомъдърстват и превели на собствения си език тези изречения(Библейските текстове – б.м.).”

- В 396 година свети Йероним Блажени(347 – 420) пише:
„Bessorum feritas et pellitorum turba populorum, qui … melos et totius mundi una vox Christus est.”
Превод:
„Жестоките беси и всичките тези, облечени в кожи племена, които в миналото правеха човешки жертвоприношения при погребенията на умрелите, са преклонили своите груби езици пред сладката музика на кръста и единственият глас в света е Христос.” …
- св. Иероним ни е оставил още:
„ХУНИТЕ учат псалтира и греят скитския студ с топлината на вярата: златокосата и руса ГЕТСКА(ЗАБЕЛЕЖИ - не употребява косно-спекулативното ГОТСКА!) войска е обкръжена с църковни палатки. Те може би затова се бият против нас с равна на нашата храброст, защото изповядват същата вяра.”

При такова РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ВЯРАТА В ХРИСТА - видно от цитатите на старите автори и църковни отци ... Как смяташ, чак след "идването на Аспарух" ли начева превод на Библия + Евангелия плюс друга литургична литература по нашите земи и всред предците ни - НАЗОВАВАНИ С МНОГО ИМЕНА от ненавистниците на Рода ни?

Не очаквам отговор - само давам допълнителен материал за размисъл и разширяване на познавателния (ти) кръгозор по въпроса?
- Успех в търсенето и личните открития-прозрения!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3645419
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67334
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031