Повечето от народите имат по няколко неща, с които могат да бъдат запомнени и остават в историята. Траките като народ, населявал Балканския полуостров през дълъг период от време са оставили много от културата си и са повлияли върху останалите. Като става въпрос за оръжия изпъкват две, които са типични за траките: ромфея и махайра. По-известно като че ли е махайрата и при споменаването на думата трак хората го свързват с него. За мен обаче интерес предизвика ромфеята. Като посетих последната историческа възстановка в Севлиевската крепост Хоталич" Врварски събор" на 14-15 септември видях различни оръжия. Заинтересувах се от някои от тях и забелязах едно познато от преди години, но забравено от мен- ромфея. Имаше го изложено при групата, която представляваше траките със своето въоръжение. Траките са изобразявани със щитове и дълги оръжия. 

                         Тракийски войн
                     Траките противно на наложеното от моето детство мнение, че са били мирилюбиви животновъди и земеделци се оказаха добри конници и войни. Служили са в други чужди армии и са били използвани във войните като наемници. Малко за облеклото на древните траки: 
                   Сведенията на античните автори за облеклото на траките не са много изчерпателни, а и засягат предимно разликите. Траките изработват дрехите си от коноп, лен или вълна, обикновено в естествен цвят. Лексикографът Хезихий отбелязва, че носят и пъстри дрехи, бродирани или от тъкани в различни цветове. Пръв Херодот описва писаните им ямурлуци, наричани зейри. Те са дълги до глезените, изработени са от дебел вълнен плат, украсен с единични или двойни цветни ивици, меандри и редове от пъпки (обр. 1). Обикновено зейрите имат прикачена качулка и се закопчават под брадичката.
Други връхни дрехи, споменати от Овидий и носени от гетите в Мизия са кожусите, които еднакво обличали и жените и мъжете. Според същия автор от големите студове в Добруджа населението се предпазвало с широки, “персийски” гащи, каквито са изобразени върху по-късните паметници от Адамклиси и върху Траяновата колона.

                   Според писмената литературна традиция (Херодот, Ксенофонт) характерен елемент за траките са високите ботуши от еленова кожа с обърната горна част (обр. 2). Полукс твърди, че те са тяхно изобретение и могат да са украсени в горната си част с триъгълници или други изрязани форми.
Друг типичен елемент на тракийския костюм, отбелязван от древните, е шапката от лисича кожа, която покрива ушите и се спуска на врата (обр. 2) (Херодот, Ксенофонт). Следващ вид шапки, носени от гетите и даките, са островръхите калпаци – “пилоси”, изработвани от плъст или от кожа с козината навън. Те са признак на благородно потекло и на принадлежност към жреческото съсловие.

За съжаление описаното от античните автори облекло (освен върху червенофигурните гръцки съдове) не намира потвърждение в изображенията от самата Тракия. Там е представен доста по-различен костюм с много “варварски” елементи. Многобройни са образите върху метални съдове и други предмети на торевтиката или върху стенописи от гробници, които позволяват да се добие представа за традиционното облекло на траките.
ПРОМЯНА В ОБЛЕКЛОТО
                        
                       Оръжието махайра е по-популярното,  което  го свързваме с траките. Махайра е оръжието на древните траки, представляваща къс меч с едностранно острие. .Това, което виждате е ръчно изработено острие от дамаска стомана, което е ковано в продължение на един месец Наричат го още "Тракийски меч": 
 
                     
                        Махайра.
                   На територията на България са открити много археологически находки на това оръжие, които показват, че то се появява в Тракия през VII - VI век пр.н.е.. Има различни типологически варианти с чупка или плавна извивка на острието, както и такива с врязана украса. Махайрата е известна от по-стари времена, в сравнение с ромфеята. Дотук за махайрата.
                  Другото оръжие на траките е ромфеята. За него реших да пиша, защото при две събирания, на които присъствах с приятели по тези дни се оказа, че никой не знаеше за него.
 
                     

                         Ромфея- оръжието на траките
                   Ромфеята е била характерно оръжие, използвано от траките. Най-старите сведения за нейното използване са от около 400 г. пр. Хр. Представлява дълъг 1.42 м. извит меч. Използвал се е при войните на траките през IV и  III в. особено често, а и в по-късните войни. Наскоро по поречието на р. Арда беше намерен тринадесетия екземпляр от ромфея по българските земи. Нужна е била голяма сила, за да се борави с него. Със своята дължина 1.42 м. ромфеята е колкото десетина годишно дете. За тежестта има различни сведения, но, тъй като металната му част е била желязна трябва да е бил доста тежък. При това е имало възможност да се използва в различни посоки. Според казаното от ръководителя на тракийската група на възстановката ромфеята е била най-страшното оръжие за римската армия. Учените дълго време спорят дали това е меч или копие, защото дръжката му е необичайно дълга. Вакрая надделява мнението, че все пак е меч, размахван с две ръце от тракийските воини. Ромфеята им позволявала да съсичат сухожилията на конете на противниците си и дори хоботите на слоновете, когато са воювали с персите. Това е било едно от най-страшните оръжия на тракийските пехотинци, описано и в античните източници. То е с едно заточено острие. Служело е за сечене и мушкане.

                    
 
                           Тракийски войнс ромфея
                     Ромфея е намерена по следните места из България: 
- с. Сатовча, Гоцеделчевско. В гроб от каменни плочи. Оръжието-силно корозирало. Запазена дължина:83 см.; дължина на дръжката:78 см. Открито заедно с бронозов шлем тракийски тип, бронзова броня, две бронзови фибули, железни верижки, къс и широк железен меч(?), глинени съдове. Датировка: ІV в. пр. Хр.
- с. Дебрен, Благоевградско. В гроб. Оръжието е определено от откривателите като “тънка желязна сабя”. Месосъхранение-неизвестно. Открито е заедно с бронзов шлем тракийски тип. Датировка: ІV в. пр. Хр.
- гр. Разлог, Благоевградско. В каменен гроб. Оръжието – силно разрушено, открито върху дясната ръка и рамо на погребания. Запазена дължина: 110 см.; ширина на листа: 2,20 см.. Открито е заедно с шест бронзови торкви, фибула с билатерална спирала и спираловиден пръстен. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр.
с. Забърдо, до природната забележителност Чудните мостове. Ромфеята е открита в пещера. Общата и дължина е 147 см, дължина на дръжката е 58 см, а острието е извито. Оръжието има два отвора в задната част на дръжката и в долната част на острието. Вероятна датировка: III-I в.пр. Хр.
- с. Плетена, Благоевградско. Зидан каменен гроб. Оръжието е повредено-липсва голяма чяст от острието. Запазена дължина: 115 см.; дължина на дръжката: 38 см.. Открито е заедно с железен шлем тракийски тип, бронзови наколенници, шест бронзови торкви. Датировка: края на ІV в. пр. Хр.-първата половина на ІІІ в. пр. Хр.
- с. Руен, Пловдивско. В каменен гроб. Дължина:137 см., като горният край е отчупен; дължина на дръжката:53 см-в задния край с кръгъл отвор. В широката част на острието-кръгъл отвор. Нережещият ръб на оръжието е снабден с жлеб. Датировка-ІІІ-ІІ в. пр. Хр.
- с. Червен, Пловдивско. Запазена дължина: 145 см.; дължина на дръжката: 58 см. Върхът и част от дръжката са отчупени. В края на острието и в началото на дръжката-по един кръгъл отвор. Ширина на острието: 2,50 см. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр.
- Асенова крепост, Пловдивско. силно повредено-върхът е отчупен, а дръжката-сцепена на две. Запазена дължина:128 см.; дължина на дръжката:52 см., като в задната и част има два отвора. Кръгъл отвор в широката част на острието. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр.
- с. Кочан. Оръжието е намерено в каменен гроб. Общата му дължина е 128 см, като в последните 52 см мечът има почти правоъгълна форма. Дължина на острието е 76 см, а ширина на листа е 4 см. Има два жлеба от тъпата страна, а в началото на острието има останка от желязна халка. Датировка: IV в. пр.Хр.
- с. Цар Калоян, Пловдивско. Зидан гроб. Оръжието е определено от разкопвача като “желязно копие, остро само от едната страна, дълго 1,17 м., изковано от цяла желязна пръчка така, че по-широката му част е дълга 0,63 м., а останалата част-по-дебелата, съставя дръжката, която види се е била натъквана на върлина”. Дръжката на оръжието има два отвора, а долната по-широка част на острието е снабдена с два отвора, в които има две железни халки. Открито е в гроба заедно с глинени съдове, бронзова торква, бронзова фибула и гривна, железен връх на копие. Датировка: ІІІ-І в. пр. Хр. 
- с. Брястовица, Пловдивско. Открито в зидан гроб. Било е счупено на три части. Ширина около 3 см.Датирано в IV в. пр. Хр
с. Забърдо, Смолянско. Открито е в пещера. Дължина: 147 см.; дължина на дръжката:58 см.; острието е извито. Два отвора в задната част на дръжката и в долната част на острието. Оръжието е подобно на това от с. Цар Калоян. Вероятна датировка:ІІІ-І в. пр. Хр.
Въз основа на горните данни може да се обобщи следното заключение: налице е едно оръжие със средна дължина на запазените екземпляри:145 см. То е изработено от една пръчка желязо, като тялото му може да се раздели на две ясно разграничени части:
1.острие с издължена триъгълна форма-право, а в два от случаите със закривена вътрешна страна, на която е разположен режещият ръб. Външната страна е по дебела и няма режещ ръб. Средна дължина: 86 см.; ширина при основата: 3,50-2,20 см. В долната си част към режещия ръб, острието е снабдено с кръгъл отвор, а в два от случаите в отворите има железни халки.
2.дръжка с трапецовидно сечение. Средна дължина:59 см. В долния си край дръжката има оформена ръкохватка с два отвора, а при някои от екземплярите се срещат идатини, които я ограничават от двата края.( Фиг. 1 )
Какво е описаното по-горе оръжие? Борис Дякович го нарича “желязно копие”. По-късно Петър Детев го описва като “меч-копие”, а проф. Георги Михайлов отбелязва приликата му с оръжието, държано от някои даки от релефите от Адамклиси. ( Фиг. 3 )
                  Сравнявайки находката от с. Плетена с два пасажа от Плутарх и Тит Ливий, Димка Стоянова-Серафимова предполага, че това е описваната от тях ромфея /румпия. Характеризирайки това оръжие като меч, към мнението на Стоянова-Серафимова се присъединяват Христо Буюклиев и Камен Колев,а Кирил Жуглев се връща към терминологията на П. Детев и го нарича “копие-меч”. Като цяло в гореспоменатите автори се оформя представата за оръжие, използвано за мушкане и сеч от пеши и конни войни.Производството му се локализира в Родопите, като е използвано изключително от траки.Най общо датировката му се отнася към IV-I в. пр. Хр.
За по-детайлна защита на тезата ни, която ще изложим по-долу, ще си позволим да цитираме споменатите пасажи от Тит Ливий и Плутарх. Първият описвайки бойните действия между консула Сулпиций и Филип V през 202 г. пр. Хр., между другото казва:
“…Повечето от околните места били гористи и като такива крайно неудобни за действието на македонската фаланга…пък и траките дори не могли да си послужат със своите румпии, които бидейки предълги, преплитали се между спускащите се отвред клони на дърветата…”.
Плутах пък описва битката при Пидна през 168 г. пр. Хр. така:
“…Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове (τυνεοι-б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи”.
            материали от форум"Бойна слава"

                 Мечът ромфея се изработва от желязо, чрез многократно изковаване и сгъване. Състои се от две основни части – острие и дръжка, без предпазител за ръцете. В основата на острието, често има желязна халка, която служи за окачване на ремък при носене. Общата дължина на оръжието е около 120 – 140 см или повече, в зависимост от ръста на собственика му, от които дръжката е около 40 – 60 см. Въпреки дължината си, меча е лек и може да се използва и с една ръка. Дръжката е дълга и изтънена. Състои се от две части: долна и горна. Долната част е облицована с дърво с ширина около 2 см, пристегнато с железен нит в най-долния край. Горната, освен с дърво е покрита и с кожа. Острието има триъгълна форма и сечение. При някои ромфеи то е почти право, а при други е сърповидно.То е дълго, едностранно заточено, със заострен връх. В основата си е широко, а в посока към върха постепенно се изтънява. На плоските страни, често е декорирано.Вариант на ромфеята е използваният от даките фалкс.[1] Основната разлика между ромфеята и фалкса се съ дава основание да предложим следната хипотеза. Оръжието, описвано в научната ни литература като ромфея се състои от право и по-рядко извито, едностранно заточено острие и дълга дръжка, завършваща с ръкохватка, която е била обкована с дърво или кост. Според нас оръжието се е носило по следния начин: едната ръка е стояла върху ръкохватката, а другата се е разполагала върху трапецовидната дръжка, която навярно на това място е била облечена с кожа или друг подходящ материал, изпълняващ ролята на амортисьор. Силно издължената форма на острието с тънкия връх е спомагала за нанасянето на мушкащ удар, проникващ през противниковия доспех. Като се има предвид високата цена на оръжието в онази епоха и сложната технология на изработване (направено е от една пръчка желязо), както и богатия гробен инвентар, открит с него може да заключим, че с това оръжие са били въоръжени състоятелни войни, воюващи като пешаци. стои в степента на извиване на острието. При ромфеята, то е право или леко извито, докато при фалкса е силно извито.
                Основни битки, в които според историческите извори се е използвала ромфеята са: при Хидасп 326 г. пр. Хр.; Пидна 168 г. пр. Хр.
 Блогът на barin :: Края на Антична Македония след битката при Пидна 168 г. пр. Хр.
                    Други битки: при Киносекфала 197 г. пр. Хр.;  п; Калиник 172 г. пр. Хр. Магнезия 190 г. пр. Хр. 
                      Оръжието постепенно навлиза  на въоръжение при съседните народи и се използва до към IV в. сл. Хр. Последно се използва масово във войните на император Траян в Дакия в началото на II в. сл. Хр. Тракийския меч Ромфея.
Ромфеята е един от първите мечове за две ръце в световната история. Към 2015г са открити едва тринадесет екземпляра, всички впечатляващи с размерите си - цялостната им дължина варира между 120 и 150 см, от които към 1/3 е дръжката (40-60 см).
              Написаното дава основание да предложим следната хипотеза. Оръжието, описвано в научната ни литература като ромфея се състои от право и по-рядко извито, едностранно заточено острие и дълга дръжка, завършваща с ръкохватка, която е била обкована с дърво или кост. Според нас оръжието се е носило по следния начин: едната ръка е стояла върху ръкохватката, а другата се е разполагала върху трапецовидната дръжка, която навярно на това място е била облечена с кожа или друг подходящ материал, изпълняващ ролята на амортисьор. Силно издължената форма на острието с тънкия връх е спомагала за нанасянето на мушкащ удар, проникващ през противниковия доспех. Като се има предвид високата цена на оръжието в онази епоха и сложната технология на изработване (направено е от една пръчка желязо), както и богатия гробен инвентар, открит с него може да заключим, че с това оръжие са били въоръжени състоятелни войни, воюващи като пехотинци.
                     Траките са известни у нас и със златните и сребърните си съкровища:


                         
                       Като войни траките са били използвани за наемници във войските на гърци, римляни и други народи. Те са били отлични войници и са умеели бойните изкуства. При нас обаче много от бойните изкуства се свързват с българите, наричани от историците погрешно"прабългари". Все пак да припомня, че Спартак е бил тракиец, роден в района на Сандански. В града има негов паметник. 
                                 
                             Според казаното от водещият при представяне на въоръжение на войници по време на възстановката през 2018 г. в крепост Туида, Сливен ромфеята се е използвала по-често през IV-I  в. пр. Хр., а по-късно бива заместена от други оръжия. Навсякъде е така- нищо не е вечно и като му намерят начин за противодействие се заменя с друго по-ефективно. Новаторството често води до успехи и победи, но трябва в случая и добри пълководци. Понякога и тактиката на разполагане и водене на бойните действия помага.
  
        
                         
                              Тракийски войни, въоръжени с ромфея
                        При даките се среща оръжие, подобно на ромфеята- фалкс. Разликата е в степента на извиване на оръжието. Иначе по размер и тежина са били приблизително еднакви, а и другите характеристики са били сходни.  Повечето ромфеи имали право или леко извито едностранно заточено острие, поставено върху прът, който бил значително по-дълъг от острието. Вариант на ромфеята е използваният от даките фалкс.
Острието на ромфеята било от желязо, което чрез триъгълен напречен разрез се вкарвало в дръжката. Дължината му била приблизително 60 до 80 сантиметра, а частта, която влизала в дръжката около 50 см, с което се осигурявала значителна устойчивост и надеждност на оръжието, което можело да се ползва и за забиване и посичане на врага. Към въоръжението на траките трябва да се спомене зейрата и пелтата. Зейрата представлява тракийска връхна дреха, а пелтата е  лек щит, изплетен от трастика или върбови пръчки, облечен с кожа. В гръцкото изкуство най-често той се придава с форма на непълна луна, като изрезът се намира от горната страна. Пак според изкуството, тези щитове могат да са големи, с по-малък изрез и малки с голям изрез. Захватите също са два, както на хоплитският щит и с една дръжка разположена в центъра на щита.
           Херодот, изброявайки народите взели участие в похода на Ксеркс срещу гърците през 480 г. пр. Хр., упоменава и траки живеещи в Мала Азия, носещи пелти. От тук безспорно се приема, че този щит е тракийско откритие. Още информация за облеклото на траките: Мъжете са носели облекло от две части – дълъг панталон и риза, която е пристягана в кръста с колан. В по-студено време е ползвано пъстроцветно, дълго до глезените вълнено наметало с качулка /т.н. зейра/, закрепвано при рамото.  Краката са обути в ботуши или обувки от кожа. На главата е носена шапка от лисича кожа.

               Женският костюм е представен в няколко варианта. Той може да е от едно дълго парче плат, което се увива около тялото и кръстосвайки се под и над  раменете, пада на множество дипли. Друг вариант е типичният хитон, закопчаван при раменете и пристяган с кръстосани около горната част на тялото ленти.

                Костюмите и за двата пола са били завършвани с различно съчетаване на накити – диадеми, обеци, огърлици, гривни, пръстени и фибули.

                 Хора, облечени в тракийски дрехи.
               Част от тях носят пелти и е разбираемо че тя е тракийски щит. Ромфеята била използвана в комбинация със щит. При близък бой е била ефикасно оръжие срещу сгъстените редици на римските кохорти. Римската армия е била построявана в гъсти редици и е използвала късия меч за битки срещу врага. От стрели се предпазвала чрез построяване на костенурка и отбиване на първоначалния натиск и обстрел. Тракийската ромфея е била далеч по-опасно оръжие от скитските стрели. При близък бой с ромфея е можело да се нарани римския легионер в краката и например да се принуди присвит от болка да изпусне или снеме щита си. 
 
           
                         Тракийски оръжия от експозицията в Добрич
                     Накрая откъс от книгата на Димитър Гергинов"В сянката на боговете, войната за Тракия":
                         Май траките от високите планини на югоизток правеха подобни оръжия. Имаше толкова много неща, които ми се губеха, приличах на фокусник, бъркащ в торба. Само дето не беше моята и всеки път, когато излезеше нещо, най-изненаданият бях аз. Огледах по себе си и за други придобивки, но такива нямаше. Бях в зелен хитон, сандали и кожен колан с калъф, преметнат през гръб. Е, имах ромфеята и нещо ми казваше, че съвсем скоро ще ми се наложи я използвам. 

Така и стана – неочаквано иззад стълб отдясно излезе воин с щит и меч. Спартанец – мисълта дойде неканена и по-добре, защото гадни копелета бяха тия. Баш милитаристи на милита­ристите – страховити воини и безмилостни убийци. Кръгъл щит с два грифона, бълващи огън, и късият, разширяващ се към остри­ето, меч. Метална ризница и чифт студени очи, които пронизваха през цепките на шлема. Нямаше нужда от приказки, воинът удари церемониално щит в меч и нападна по-бърз от оса. Не знам как оцелях в първата атака, острието мина на по-малко от пръст покрай хълбока ми. Завъртях се и отстъпих бързо три крачки назад, стиснал ромфеята с две ръце пред мен. Имах предим­ството на дължината и нищо друго. Спартанецът бе брониран, а наличието на щит правеше битката почти предрешена. Атакувах ли, щеше да ме блокира с него и ако бе достатъчно близо – да ме разпори. Той бе наясно и нападна отново с щита напред.
             Отстъпих, докато усетих, че допирам с гръб един от шпиловете.  Плъзнах се надясно и мечът му откърти парче обсидан на мястото, където само преди миг се намираше гърлото ми. Замахнах над глава в разсичащ удар, но бях блокиран. Е, беше твърде оптимистично – помислих си механично. Врагът нападаше с идеята да ме притисне, а аз отстъпвах до някой шпил и се плъзгах встрани. Пазех дистанцията в тази смъртоносна игра на котка и мишка. Теоретично по него имаше повече железа и би трябвало да се умори първи. Да, ама не, този бе спартанец – припомних си, дишайки все по-тежко. Човекът методично напираше, жаден за кръвта ми. Трябваше да опитам нещо, и то бързо, гърците бяха по измамите, но и аз бях понаучил нещичко. Направих две допълни­телни крачки назад и се хванах за корема, падайки на коляно.
                 Воинът, явно решил да приключва, се спусна с меч напред и отворен щит. Миг преди да ме прониже, се претърколих стра­нично и замахнах ниско. Усетих пукота на раздрана плът и приятното пращене на строшени кости. Изправих се бързо, а спартанецът се завъртя вече с щит напред. Твърде късно, десният му крак не ставаше за нищо. Погледнах го в очите и да, беше разбрал, но нямаше страх...
                     В книгата става дума за оръжията в древния свят, много от които отдавна са забравени и не са се използвали за дълго време, но изпъква със своята поразяваща сила тракийската ромфея.

***

...Не бях подготвен за леда, който ме прониза. Нямаше такъв студ в света на живите, пък и това беше само началото. Разпадах се на частички, коя от коя по-ситна, тялото се разбяга след секунда, съзнанието го последва миг по-късно. Бях хиляда същности и никой, имах спомени, които се про­сти­раха до началото и не означаваха нищо. Виждах колесницата на Хелиос сред звездите, едни се раждаха, други умираха. Опа­шати комети се стрелкаха, извили дълги опашки. Черни дупки поглъщаха светлина, за да я повърнат другаде – като преял затворник на царска трапеза. Водите на Стикс носеха умора, чийто произход можеше да се проследи еони назад. Ентропия в най-чистата форма, вкусна като боров мед и ледена като планинска вода. Течението на реката се движеше по някакъв свой си начин. Завихряше се във всички посоки – горе и долу, ляво и дясно бяха относителни. Дори за напред и назад не бях съвсем сигурен.  

Според всички закони на мирозданието не трябваше да изпитвам каквото и да е. Бях се разпаднал, разградил, разтворил и едва ли ми се полагаше нещо по-различно от покой и безраз­личие. Да, ама не стана така, усещах, чувствах, виждах и възприемах. Това, изглежда, предизвика някакъв смут, защото започнах да долавям хор от гласове. Бяха възмутени и ядосани, сякаш тлъсто мазно петно беше наклепало снежнобелите им чаршафи – "... катастрофа... жив... как са допуснали... жив... отврат... гадост... пфу... махнете го"...

***

...Бойното поле предлагаше зловеща гледка, която можеше да изправи косите и на най-коравите мъже. Дори подземният бог на смъртта Танатос изглеждаше смутен. Такава хекатомба не беше виждал от времето на Троянската война, а дори и там като че ли размерите отстъпваха. Десетки хиляди трупове лежаха във всевъзможни пози. По гръб и по очи, странно прегънати, други така оплетени, че направо неразличими.

Подробен материал за нещо, за което не знаех.

Здравей, vaquero. Много хора не знаеха за ромфеята и затова пуснах темата и в техните групи.
Поздрави!

Поздравления, Адаш!
Написал си цяла студия по темата!
Траките са били отлични войници и ако не са били ангажирани с войни помежду си, историята на цивилизацията вероятно щеше да е друга..... Казал го е и Херодот, че те, ако се обединят, никой в свта не може да ги победи!
Не случайно,най-силният воин ва древността е тракиец, македоните, колкото и да се усуква, изопачава и откровено мами- също са от тракийски произход!
Ходил си сигурно и в куполната гробница в Анхиало, която по- скоро е обсерватория За купола са използвани тухли с невероятна здравина, мъчели са се да ги чупят и не се е получавало Златно сечение е използвано навсякъде, а самият купол е засипан със стотици тонове пръст Как ги издържа?
Невероятно техническо постижение, което, съмнявам се, че е по силите на днешните строители!?

Поздравления и за постинга, Адаш!

Здравей, Адаш. За траките истината постепенно излиза. Те не са били единни и това им е било грешката. Поморийската гробница я зная. Гробницата ми се стори по-различна от общия облик на останалите гробници, в които съм влизал. Златното сечение е било използвано може би и преди траките, не съм сигурен откога е, но древните хора са го знаели. Водили са добър живот изглежда.
Поздрави!

отдавна не бях чел! Веднага изникват няколко въпроса: римляни и гърци нямат панталони, а траките имат? Славяните нямат ботуши (поне според рисунките, които съм срещал, а траките имат? Нека някой по-сведущ от мен да се изкаже, мисля, че е важно това.

Здравей, Добродане. Благодаря за хубавите думи по мой адрес за темата. Траките мисля, че са били напред в много отношения и затова имат ботуши, както и строежи, гробници. Римляните са добри в много неща, но за гърците не мисля. Те си присвояват всичко, което успеят. Дори във времената, когато бях колекционер на монети( преди 2002 г.) спорих с другите защо монетите от Аполония и Одесос от IV в. пр. Хр. ги наричат гръцки, като са тракийски. Помня, че моето поколение учеше, че траките са били малко, но Херодот пише друго( цитиран от Иван Симеонов в третия коментар).
Поздрави!

ВИЗАНТИЙСКИ МЕЧ! Помня го от една стара, опърпана историческа книга с илюстрации, ромеите бяхас такива дълги мечове за две ръце.

Здравей, morskipesni. Оръжието е тракийско, но е възможно да се е използвало още по византийско време. От четирите източници, откъдето потърсих информацията ми казаха, че използването му е било някъде до към IV-VI в. сл. Хр.
Поздрави!

Много хубав и изчерпателен материал, поздрав за труда ти. Конкретно за мечът "Ромфея" съм чел, но не толкова подробно. Правят впечатление обаче и други неща от статията, имащи косвено отношение към въпросния меч. Става дума за облеклото и така наречената "зейра", ами това си е чист ямурлук и нищо повече или по-малко; носен от нашия народ масово до съвсем скоро. Така също и калпаците, защото, описвайки шапките, то без съмнение става дума именно за калпаци. Защо обаче наратива в статията е такъв, че говори за "траките" като някакъв минал, "изчезнал" народ? В крайна сметка тези теории с "изчезванията" на народи са нонсенс, особено пък що се отнася до такава голяма като численост народностна група като "траките", които реално са обитавали много големи ариали, включващи целите Балкани, Мала Азия северното Черноморие, Близък Изток, та чак до западен Туркестан и Индия. Та самите перси имат пряка връзка с това старо европейско, арийско население, чрез Бригите/фригите. Да не говорим, че така наречените "скити" и "сармати" са един обособен клон на това същото население. Дори съветските учени, макар и под сурдинка признават за тази пряка връзка, макар и не охотно. В този смисъл няма по-преки наследници на това старо балканско, арийско население, освен ние, съвременните Българи. Тук е нужно и още едно пояснение, макар и не ново, макар и аз лично да съм го споделял не веднъж тук в блога под подобни статии за старото автохтонно население на земите ни, а именно: "траките" никога сами себе си не са се наричали така. Населението в онези времена се именува с различни народни имена като: одриси, мизи, гети, серди, стримони, меди и т.н., над осемдесет народа са. Защо обаче това е така, за да се разбере трябва да се разгледа структурата и на народа тогава, как той се образува и също така да се вземе под внимание йерархичната му структура. Така, ако се разгледа как се образува народностната общност се вижда, че това става по следния начин: семейство, което с близките и далечни роднини

образува клан, тоест няколко рода образуват клан, няколко клана образуват племе /думата племенник не е случайна/, няколко племена образуват вече онова, което се нарича народ. Народът от друга страна се подрежда вертикално/йерархично в система, която е кастова. Обикновено за арийските народи това е тристепенна: жреци, военна каста и селячество, а вътре във всяка една от кастите може да има подйерархия. Възможно е било във времето отделните касти така да се обособят, че да започнат да изглеждат едва ли не като различни народи. Освен това всяка каста/ съсловие си има свой божествен пантеон, от който се извличат законите по които членовете ѝ живеят и действат. Така например, земеделците почитат група богове, които са свързани със земеделието и плодородието, войните почитат друг ред богове, свързани с войната, а жреците съвсем трети ред богове. В Индия това до голяма степен е запазено и до днес и е видимо. Така че тези неща също трябва да с е имат предвид. Поздрави.

Благодаря ти, че изчерпателно обогатяваш познанията ни за историческите реалности.
Бъди жив, здрав и все така полезен за читателите!

Здравей, nkf. За скитите и сарматите съм убеден, че са от същото население, което е било на Балканския полуостров. Писал съм за тях преди. Траките са понятие, с което се наричат много народи. В за тракийските племена, която сигурно си чел съм описал повечето от тях, като дори наскоро констатирах, че съм пропуснал някои. Тракийски дрехи и оръжия има и в покъсни времена. Ромфеята беше едно забравено от мен оръжие, което видях на възстановката и, тъй като мои познати не знаеха нищо за него написах темата. И те, както коментиращите тук останаха доволни от материала.
Поздрави!

Благодаря, Оги. Много хора има какво да научат от моите теми, но и аз не трябва да занижавам качеството и критериите на публикуваните материали.
Поздрави!

Благодаря, kossef. Ще се старая за напред да оправдяя Вашите очаквания.
Поздрави!

Преди доста години в Пловдив откриха Ромфея - галерия за изящни изкуства, но един от създателите, освен да определи ромфеята като тракийси меч, не знаеше повече. Затова прочетох с голямо удоволствие даденото от теб, barin и се радвам, че има толкова подробно описание на облеклото и оръжията на траките.
Относно скитите и сарматити, има едно издание на Д.П.Даскалов - Българите - потомци на царствените скити и сармати / Скити и сармати. Препоръчвам я на всич ки, които се интересуват за нашите връзки и произход.
Поздрави за чудесната тема, barin!

Здравей, Татяна. Доволен съм, че си намерила необходимата информация за това оръжие. Аз изслушах на няколко пъти и което запомних написах. После проверих, но информацията беше малко. Ще потърся още информация за скитите и сарматите, за които у нас малко се чува.
Поздрави!

Намерих в библиотека Спиралата книгата и тя може да се изтегли безплатно, при желание:
http://www.spiralata/booklist.php?LangID=0&Letter=%C4
Даскалов, Д.П. Българите, потомци на царствените скити и сармати
Явно я има и в otizvora
Надявам се данните да са полезни.
Поздрави!

Благодаря, Татяна. Аз имам сигурен доставчик на книги и обикновено намирам това, което търся. Мога да попитам и да си я купя.
Поздрави!

Книгата на Д.П.Даскалов вече си я намерих. Предпочетох да я имам на четеца си.

За пореден път ми беше ценно твоето инфо, само бях чувал за Ромфеята(темата в Бойна слава не съм я чел). Срещал съм твърдения, че траките са славели като добри наемници, така че не е чудно, че са създали такова ефикасно оръжие. Поздрави и бъди здрав!!!

Здравей, Симеоне. Две са характерните тракийски оръжия: ромфея и махайра. Добре, че на историческата възстановка в Хоталич обясниха за тях. Беше интересно. дори вече намерих втора книга за траките, след тази, препоръчана от Татяна.
Поздрави!

Както следва в латинско изписване:
- rumpia//румпя;
- romphea//ромфеа;
- romphaea vel romfea ... Rhomphaia//Ромпфаята е най-старото и прието за "гръцко" изписване още в Илиада.
Лингвиста W. Tomaschek свърза древно(!) Macedonian roféja, със съвременната диалектна-македонска rufja "светкавица" ?

Според мои проучвания това оръжие(дума) може да се свърже и е най-близко до старо-българската руБя/рупя? - отговарящо на съвременното "ръбя/кълцам/сека" ... тъй като оръжието съчетава в себе си - две качества: мушкащо+посичащо.

От подобен произход и с етимология, е местността "Рупите" - където завърши земния си път българската пророчица Вангелия Гущерова.

П.П.
Повоче може да прочетете по въпроса за произход и етимология за думата дала наименование на оръжието на Адрес:
https://en/wiki/Reconstruction:Proto-Slavic/r%C7%ABbiti

С това КОСТВЕНО ОТГОВАРЯМ и на татаро-тюркския фен "прабългарист"


Едно от най-старите и документирани европейско ЕЗИЧНО, е ФРИГИЙСКОТО НАСЕЛЕНИЕ("тракийско"?) - както от Балкани, така и в Мала азия?

Спецификите различаващо го от останалото СИЛНО ПОВЛИЯНО ОТ СЕВЕРНА АФРИКА - ОБЛЕКЛО при гърци и римляни е именно в това СРЕЩАЩО СЕ И ПРИ "скити" и "сармати" ВСЕ ЕВРОПЕЙЦИ като население:
- панталони
- калпак
- кожени обувки(цървули)
- зейра - съвременното ямурлук ... липсващи при "славяни", римляни и гърци! ... също и при татаро-тюрките "от които сме произхождали по линия на "българите-пра" :)) ? !

П.П. - С това ...?
[quote=barinСпоред същия автор от големите студове в Добруджа населението се предпазвало с широки, “персийски” гащи[/quote]

... Барин - не мога да се съглася?
Къмто 6 - 5-то столетие преди н.е. "траките" са носели "гащи" - по близко до "келтските" ... В по-късно време - "гащите" им са били по-скоро "скитско-сарматски", с които северните траки наричани и "гети" са били съсъде ... та дори й някои елински автори са ги наричали скити-гети!
А по отношение на ГЕТИ(те) - това е просто друга дума заместител за СКИТ ... означаващо "водач на стадо"(!) или съвременното ВОЛОВАР, дословно и най-близко е до съвременното "ГОВЕДАРи" ... при келтите "волиски" ... преминаващо в преиначената средновековна дума за "воловар=волох=влах" ... поради това наричат Асеневци(династия) ВЛАСИ=ВОЛОВАРИ=ГОВЕДАРИ=Г(у)ЕТИ или още й ГОТИ - по-късно!?

Здравей, Гете. Благодаря за обширния коментар. Не мога да свържа названиета на местността Рупите с ромфея, но може да проверя етимологията и да се заинтересувам. Поне навсякъде представяха ромфеята като характерно тракийско оръжие. Аз събрах много информация от няколко места, но изглежда има още, щом предлагаш. От полза ми е. За скити и сармати намерих една книга от Д.П. Даскалов и наскоро я четох. Малко се промениха представите ми. Думата Воловар е останала като име на съзвездие.
Поздрави!