Един от най-приятните летни преазници е Еньовден. Навсякъде го свързват с билките и според народното поверие на Еньовден билките са най-лековити. Поначало за билките периодът, през който могат да се берат е различен, като има такива, за които е повече от месец и половина, но и такива, които бързо презъфтяват. Датата, на която се отбелязва Еньовден е 24 юни. Тя е малко след най-дългия ден в годината- началото на лятото, което е на 22 юни. Фактически началото на лятото се мени и е малко по-рано от 22 юни, което е приетата дата за началото на сезона. На Еньовден имен ден имат носещите имена Янко, Яна, Енчо, Яница  и производните на тях. През Еньовден има народни вярвания и поверия, които по-възрастните хора знаят, стига да са живяли в малък град или село. Аз например съм си от Варна и за народните обичаи по време на църковните празници знам от бабите си, но не за всички.  Има една легенда за Еньо и Стана, която предлагам да видите:
                    Легендата разказва, че преди много, много години в едно село се залюбили двама луди млади. Това били Еньо и Стана. Непрекъснато мислели един за друг. Нито хлябът, нито гозбите им били сладки, ако не успеели да се видят през деня. Но бащата на Стана бил намислил друго. Един ден той сгодил дъщеря си в друго село. Минало се време и уговорили сватбата. Дошли сватове и сватбари да вземат булката. Нямало как, тръгнала девойката, че сватба назад не се връща. Когато стигнала големия мост над Тунджа, тя смъкнала булото и се хвърлила в реката. Като разбрал за случилото се, любимият й Еньо се поболял от мъка. Залежал се и цели девет години плакал и не ставал от леглото. Постелите изгнили под него. А през цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъка и хората започнали да измират. Земята се напукала и всичко изсъхнало. 
             На десетата година сестрата на Еньо взела от тъкачния стан кроеното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски дрехи и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала:
            - Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане!
           Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал... Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни.

                 Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за любов и берекет. Накрая надпяват пръстени на момите, за да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден. На друго място съм чувал за легендата малко по по-различен начин, свързан с езическите корени на празника. Не е единствен Еньовден през годината, който е предхристиянски празник. Много са църковните празници, останали от езическите времена и по-късно вписали се в християнския календар, бил той католически или православен.
               Малко за  Поверията за Еньовден:

• - Вярва се, че Еньовден е далечен предвестник на зимата. По стар обичай българите казват „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.
• - Българите вярват, че изгревът на Еньовден е по-специален от другите – на този ден Слънцето „играе“ и „трепти“. Който го види в това му състояние, няма да боледува през годината.
• - Според поверието, когато Слънцето изгрява, трябва да се обърнем с лице към него и да погледнем назад през рамо. Ако видим цялата си сянка отразена, ще бъдем здрави цяла година, ако е само на половина – ще боледуваме.
• - Според друго поверие, на този ден Слънцето се насочва към зимата, но преди това се окъпва. Така водата става лековита. Който се умие с течаща вода или роса на Еньовден, ще се радва на крепко здраве.
• - На Еньовден не се жъне. Българите наричат деня „аталия“ („хаталия“), което значи лош ден. Вярва се, че който не уважи Свети Еньо на празника му и отиде да работи, ще бъде наказан – гръм ще удари нивата му.
•                 Еньовден е един от най-мистичните български празници. Традицията за посрещане на слънцето води началото си от езически времена, когато лятното слънцестоене е било ключов ритуал за древните славяни и траки. Днес все още се пазят поверията за връзката, която съществува между слънцето, космическите сили и предстоящата подготовка за зимата. От нашита баби знаем приказката за Еньо, който на този ден тръгва да търси зимата. Еньовден е денят, по време на който окъпването в ранната утринна роса, набиранeто на китка билки носи здраве и успешно преодоляване на всички болести. Нощта преди празника се характeризира с най-голямото тайнство според народните вярвания - звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. В средата на Еньовата нощ небето се отваря едновременно за добри и зли сили, морето застива в очакване на светлината и цялата природа тръпне преди изгрев слънце. С възтържествуването на доброто всеки, който посрещне изгрева на слънцето, се счита за щастливец. Според народното поверие в еньовското утро потича "жива" вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве. Там, кcдето се е окъпало утринното слънце, там човек може да намери спасение от злите сили и надежда за бъдното.
  Еньовден свързваме предимно с обичая да се берат билки. Според нашите баби през нощта срещу Еньовден билките придобиват голяма магическа и целебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова според преданията по тъмно жени, самодиви, знахари обикалят из полята и берат билки, които след това използват за лекуването на различните болести. А болестите са много и поради тази причина и набраните билки трябва да са "77 и половина" — за всички болести и за "болестта без име". Почитането на Еньовден и в наши дни е свидетелство за значимостта на езическия празник, който за да оцелее през превратностите на времето е получил и християнска окраска - рождението на Йоан Кръстител. Очарованието и магнетизма на деня е толкова силно, че подобно на Нова Година и на Гергьовден на Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Нощта е най-потайната и мистериозна нощ през годината, и затова всяко гадание се сбъдва. На сутринта се свива голям еньовски венец от набраните горски цветя и треви и всички трябва да се проврат през него за здраве. В празничния Еньовски венец непременно трябва да е вплетено Еньовче - царят на билките, което е с най-чудотворна сила. Останалите почитани билки, които се берат на празника са: невен, вратига, комунища, жълт и бял равнец, джоджен, маточина и здравец, както и вечно зелените бръшлян и чемшир.      
• 
• 
•                     Две снимки от празнуване на Еньовден в Севлиево и Сливен.
•                    Из някои краища на България на Еньовден се случва следното: 
•              

                Според легендата преди много години в селото живеел един млад мъж, който не можел да се ожени, тъй като имал страшна гърбица. На всичкото отгоре младежът бил без родители и нямал с кого една дума да си каже, като се прибере в къщата си. Иначе той бил с много добро сърце, умен и работлив. Момите в селото обаче го отбягвали, тъй като се плашели от дефекта му.Самодивите са красиви, но опасни героини от българския фолклор. Векове наред се носят легенди за тези прелестни създания, които обитават горите и се явяват на овчари и загубили се сред природата пътници. Предания, разказващи за тези изящни жени, се носят от устата на уста в цялата страна. Стара легенда за самодивско хоро е известна от много години и в старозагорското село Бял извор. Хората, родени на това място, я знаят от свои баби и дядовци.  Веднъж, докато младежът отивал на работа, го срещнала една старица. Заприказвала го тя и от дума на дума той споделил, че е му е криво, задето не се е оженил още. Тогава бабата го посъветвала, ако наистина иска гърбицата му да се махне, да навести самодивите. Обяснила му, че те се събират в нощта срещу Еньовден около ручея в края на селото и ако отиде при тях, те сами ще го питат за какво е дошъл.
               Младежът изчакал, докато дойде уречената нощ, и се приближил до ручея. Още щом стигнал гората, той чул тропане и пеене. Щом седнал около езерото, се появили красиви девойки, танцуващи в кръг. Те били облечени в дълги бели одежди. Върху тях се спускали свободно прекрасните им дълги коси. Тайнствените хубавици танцували и нареждали някакви техни думи. Младият мъж не посмял да ги безпокои, а просто седнал край тях и зачакал. Цяла нощ самодивите пели и играли, но когато наближило да се съмва, внезапно млъкнали. Тогава изведнъж те забелязали момъка и го попитали за какво е дошъл.
  

                Той веднага споделил какво го тревожи. Щом узнали за мъката на младежа, самодивите грабнали по една метла и започнали да удрят мъжа по гърбицата. След това му заповядали да се прибере вкъщи и да си легне. Младежът се добрал със сетни сили и се мушнал в леглото си. Събудил се на обяд и се огледал целия. Направо не могъл да повярва на очите си, когато видял гърба си по-здрав от всякога. След този случай той се оженил и създал семейство.
                    Еньовден е рождението на Йоан Кръстител и затова носещите името Йоан имат възможност да избират за имен ден между 24 юни и 7 януари( Ивановден).
                  Йоан е дългочакана и единствена рожба на праведните Захарий и Елисавета, които живеели в юдейския град Хеврон. Бащата Захарий бил един от свещениците на големия Йерусалимски храм. Със съпругата си живеели праведно, но нямали деца, въпреки, че усилно се молели на Бог да ги ощастливи с наследници. Вече били в напреднала възраст, когато пред Захарий се явил ангел. Свещеникът се уплашил, но ангелът му отвърнал да не се бои, защото молитвата му е чута от Господ - съпругата му Елисавета ще роди син, който ще бъде наречен Йоан /в превод "Божия благодат", "Божия милост"/ и ще бъде "велик пред Господа". Скоро след като Захарий се прибрал у дома си, Елисавета заченала. Съпрузите искрено благодарили на Бог за неговата милост. Според евангелския разказ преди да роди Елисавета е посетена от нейната сродница - Мария от Назарет. Когато съпругата на Захарий родила момче, съгласно Божието обещание, тя казала да го нарекат Йоан.
  
         Икона на Йоан Кръстител
  

                 Половин година след сина на Захарий и Елисавета се родил и Исус Христос. Поради заповедта на цар Ирод да бъдат избити всички деца - от новородените до тези на двегодишна възраст, животът на младенеца Йоан също бил застрашен. Не след дълго родителите починали и момчето било отгледано от близки роднини, а когато достигнал пълнолетие Йоан се оттеглил в пустинята. Там живял аскетично и проповядвал покаяние на хората, подготвяйки ги за идването на Спасителя - Исус Христос. Йоан Кръстител първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Искам да изразя несъгласието си, че Йоан Кръстител е роден само половин година преди Исус Христос. При обсъждане с църквата"Св. Архангел Михаил" и Духовно-просветния център" към нея изразяват мнение, че Йоан Кръстител е роден някъде 6-4 г. пр. Хр. Друг е въпросът, че според мен, но не и според тях Исус Христос е роден през март 4 г. пр. Хр. Това мнение е мое и не настоявам никой да го приема. 
                  На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува. Всички са се убедили в лековитите качества на българските билки. Почти всички лекуват по няколко болести, а много от тях може д се пият и без нищо за чай. До преди няколко години винаги имах у дома си набрани от планините или отдалечени райони десетина различни билки, като за чай най-много харесвах ригана. По Еньовден има много различни билки, като по правило в книгите пишат, че трябва да се берат рано сутринта. 
            Според народните вярвания на балканските народи всички болести на Еньовден се къпят в "жива вода" и от изтърсените капки се образува росата, която е лековита. Преди изгрев слънце се берат полски цветя, от които се прави голям венец, през който всички се провират за здраве, а цветята от венеца се пазят цяла година. Това е денят, в който задължително се берат билки, които тогава придобиват лечебна сила. В нощта срещу Еньовден магьосници обикалят чуждите ниви и стада, за да привлекат плодородието в своята нива, хамбар или кошара. Бродницата, наречена "мамница", отивала в потайна доба в добра нива, изтръгвала най-добрите класове и ги отнасяла със себе си или прекосявала пътя на най-дойните стада. Ако някой успеел със скверни тайнства да забогатее като примами чуждото, неизбежно заплащал за злината си.
  
    Традиционно облекло на жени за Еньовден            
               Тази година присъствах на представяне на танца на бродницата по време на историческата възстановка( четвърта поред) на Мадара"Магическа Мадара 2019". След него имаше тнци на девойки, облечени в народни носии. За мен 22 юни 2019 г. беше денят, през който за първи път участвах на Историческа възстановка, след като съм изгледал повече от тридесет досега. Облякох кафтан, ботуши и колан и се включих в мероприятията за празника. Традиционно през съботата и неделята около най-дългите летни дни се провежда"Магическа Мадара" на поляната малко встрани от конника.              

С голямо закъснение, съболезнования за загуБата на баща ти!
Бил е достоен човек, може само да се гордееш с него!
Аз истински оцених родителите ми, какви хора са били ,за съжаление, като починаха...

Да е светла паметта на баща ти!

Благодаря, Адаш. Заради него написах темите за Пол Пишон, а за оръжията няма общо с баща ми. Преди години проявявах интерес, сега малко към други области се насочих.
Поздрави!

Привет, Иване!
Аз знам една легенда, според която Еньо си взел самодива за жена, тя му родила дъщеря, но по-късно поискала да се върне в своя самодивски свят, взела и дъщеря си, по изгрев слънце дошли посестримите им самодиви да ги вземат....

На един Еньовден изплаших без да искам един човек, аз бях си полегнала на любимата поляна, след като набрах билките преди изгрева на слънцето, тревите високи, и чувам наблизо нещо да шумоли. Надигам се, буквално изниквам от тревите и гледам, човек на пътеката няколко метра от мен. Той се сепна, с такъв ужас и страх ме погледна и ми рече: Ти сега....да не ме омагьосаш>!?
- Минавай спокойно, - рекох му аз, - няма да те омагьосам.
Побърза да тръгне и не посмя да се обърне - явно сериозно ме помисли за самодива. )))
Поздрави, Иване!

Здравей, Веси. Тези написани легенди зная. Има намесена самодива в легендите. Дори на възстановката на Мадара я споменаха. Аз написах намереното в интернет и пресъздадох, доколкото успях да запомня от казаното.
Поздрави!

Винаги съм вярвал, че в легендите има дълбока истина. За да се превърне една легенда в празник, трябва да се е случило нещо много лошо или нещо много хубаво. Така вярвам аз !

Предполагам, че много хора са на твоето мнение, Елчо. Затова реших да публикувам легендите за Еньовден. Особено е интересно, когато отдалечени във времето и разстоянието имат схдни митове, легенди и обичаи.
Поздрави!

дори и на далечни. Подобна кукла, но от слама, правят китайците, само че с друга цел. Ако почине млад неженен мъж, родителите погребват заедно с него и една сламена кукла, която да замести невестата, която никога не е имал...
Описвам подробно този обичай в "Светлина от Изтока" - разкази за Китай.
Поздрави!

Здравей, Натали. Интересно ми е било как си приличат обичаите. В митовете има дракони, самодиви, елфи и различни същества. Едва ли е случайно. В народното творчество съм откривал прилики при слушане на фестивали.
Поздрави!