Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2019 09:34 - Оръжейните афери на Пол Пишон- подобрен вариант
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 2726 Коментари: 11 Гласове:
25

Последна промяна: 06.06.2019 18:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
               
                                                                                Посветено на баща ми вицеадмирал
                                                                      Илия Попов( 27.11.1936-17.05.2019 г.)

                   Настоящата тема представлява реферат, с който баща ми е защитил едно от многото задания по време на следването си във Военна Академия"Гречко" в Санкт Петербург( преди Ленинград) през 1969/1970 г. С публикуването на темата изпълнявам едно от завещанията му към мен неговите реферати и трудове от академията да станат достояние на повече хора и да не отидат в забвение. 
* Пол Пишон е французин, бил командващ на българските Военноморски сили в периода от 1897 г. до 1908 г.
                За комплектуването на материалите и съставянето на реферата са ползвани повече от двадесет източника. За съществуването и съхранението му  научих едва месец преди смъртта на баща ми. Този реферат, както и разработките по дипломната му защита и още няколко теми и материали ще бъдат дадени за 40-те дена на Военноморския клуб.

                          ОРЪЖЕЙНИТЕ АФЕРИ НА ПОЛ ПИШОН

                                ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА

                         НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАЧИНИ НА ВОЮВАНЕ

                Когато става дума за националната сигурност и заплаха за нея , винаги се задават въпросите : Какъв национален интерес е заплашен? От кого? От какво? Къде? Как?

Как да се защити? И така местата, където се сблъскват националните интереси с някакви други се превръщат в един или друг вид, но определено бойни полета.

Ето защо в областта на мениджмънта на отбраната и въоръжените сили (МОВС) и в областта на националната сигурност важно място заема въпроса за полетата на аквизицията и на човешките ресурси като бойни полета. Той все повече се изостря с развитието на войните от седмо поколение, особено на военностратегическо и политикостратегическо ниво. За съжлениие, по понятни причини, систематизирани публикации по този въпрос почти няма. У нас се срещат само бегли податки. Открито също почти не се говори. Главната причина за това е една - ударите се нанасят с несиметрични оръжия, „ извън теорията ”, която е на въоръжение у нападнатия и най- често в зоните на „ свещените и крави ”. По всички правила и закони на военните науки. Ненапразно всички сме виждали подобни атаки, но малцина от нас имат възможност и смелост да ги отразяват, а още по-малко ги описват и анализират открито, защото всички знаем какво става с този, който се опита да им се противопоставя. Но вече е крайно време да се поучим от пораженията си, да ги анализираме и да намерим адекватни противодействия на стратегии и тактики, прилагани неведнъж успешно срещу България.

Целта на настоящата разработка е да се изясни мястото на този въпрос не само в областта на МОВС, но и в областта на националната сигурност като цяло, както и да покаже, макар и опростено същността на процесите и начините на действие, които се използват. Казаното до тук е причината на изводите да бъде отделено повече място, отколкото се смята за прието, но реферата трябва да изпълни своето предназначение.

Поради ограниченото време и място, а също и поради липса на документи за съвременното състояние на нещата у нас, тук е подбран за илюстрация един добре проучен период от българската история, за който не липсват нито документи, нито публикации, нито дори вещевствени доказателства. Дори някои от участниците в тези събития доскоро бяха живи.

Авторите, изследвали приведения като илюстрация период са го изследвали като историци или като военни. От гледна точка на аквизицията има много, макар и тенденциозни публикации, но на съвременниците му, с тогавашната терминология. За човешките ресурси публикациите са от различни периоди, също така тенденциозни. От гледна точка на националната сигурност публикации липсват. Липсват и от гледна точка на съвременните начини на воюване, които са разработвани не за един ден или век. Липсва и един едновременен поглед не само от историческа, а и от правна, политикостратегическа, военностратегическа, оперативна и тактическа гледни точки, за да стане ясно какво точно е било замислено срещу България. Точно в тези празнини е и новото на тази разработка.

Поради това, че поколенията войни се сменят бавно и се застъпват, а принципите и методите им преди да станат основни се отработват дълго, понякога с хилядолетия, приведените примери остават валидни като добри илюстрации на съвременните постановки. Поради известната отдалеченост на периода-илюстрация, на места ще бъдат нарушени някои от правилата за писане на подобен тип публикации и се налага да бъде използван главно езика на историческите науки. Тук примерите няма да бъдат давани в строг хронологичен ред, а ще се следва и порядъка удар-последствие, за да бъдат схванати логиката, стратегията и тактиката на ударите.

По време на бунта на русофилите, на един от страничните входове на двореца се разиграва една съдбоносна сцена. Там детронаторите срещат д-р Христо Стамболски, който не за първи път вижда детрониране. Той им казва, че знае на къде са тръгнали и знае какво мислят да правят. Увещава ги да се откажат. Пита ги дали момчето е откраднало и стотинка, дали е сторило нещо лошо някому или не е мислило за България.

Припомня им, че и то като тях, българските момчета се е сражавало за нашата свобода в състава на Източния отряд.

В началото те са стъписани. Оказва се, че никой няма нищо против княз Александър! Докторът пак ги съветва да се опомнят, защото ако успеят, ще дойде друг немски принц който освен че ще краде и граби, кой знае още какви злини ще направи на хората и на България. И кой знае кому ще служи ...

Но неразбиращите от нещата, за които им говори доктор Стамболски младоци, изблъскваг доктора и правят съдбоносната крачка ... И те не знаят, че това детрониране на княза, който се бори за българските интереси, обслужва външни сили а още по- малко знаят кои са тези сили.

Година по-късно специално назначените комисии не намират никой, който да е пострадал, или който да каже дори една лоша дума за княз Александър ...

Съдбоносната сцена оцелява за историята, благодрение на това, че докторът го разказва на банкера Атанас Буров, а той на писателя Михо Памукчиев, известен повече под псевдонима Михаил Топалов , който я разказва в няколко свои публикации и телевизионни предавания. Тримата ясно разбират за какво става дума при детронирнето. Нещо, което в съдбоносния момент детронаторите не разбират. Героите от Април 1876, Гредетин, Руско-турската и Сръбско-бългрската война са вече израстнали до големи военни стратези и проверили уменията си на практика. Но компетентността им се простира само до там. За разлика от доктора, не познават нито голямата политика, нито законите на икономиката, нито войните, коитО се водят не на бойното поле, а на паркета .

За професор доктор Христо Танев Стамболски ( 1843- 1932 г. ) в последните десетилетия се споменава рядко. В науката са останали трудовете му върху филариите, които го издигат до професор в медицинския факултет в Истанбул. Добре познава и действията на хората, които принципно живеят като същите тези филарии.В османската армия има звание миралай ( полковник ), рядко получавано от нестроеви офицери. Съвипускник, или се познава отблизо с почти целия упрвляващ елит на Османската империя. Личен лекар на султан Абдул Азис, той бди над султанското легло в нощта на детронирането на султана. След това е заточен в Йемен. След Освобождението за кратко оглавява Дирекцията на Народното здраве, както се е наричало тогава днешното министерство. От позициите, които е заемал, винаги се е борил за доброто на народа си. Но на тези места нищо не се прави явно по понятни причини. За това делото и живота на доктора са трудни за проучване и все още чакат своите изследователи. Опита и зннията, събирани по местата, където преминава житейският и професионлен път на доктор Стамболски помагат на мнозина в съдбоносни моменти. За жалост не и в онзи, пред страничния вход на двореца. Неслучайно дори короновани особи са демонстрирали открито уважението си към доктора.

За да рзберем какво е виждал в бъдещето, ще трябва да изпреварим събитията с една друга сцена, разиграла се също в София, но малко повече от век по-късно. На една среща с офицери от МО , ГЩ и ВА „Г.С. Раковски ” генерал Джон Шаликашвили заявява : „ Разбрахме, че по този път не можем да постигнем нищо. Трябваше да намерим друг.”

Каква е връзката между тези два епизода ?

Нека да обърнем внимание на едно от достиженията на генерал Шаликашвили като военен теоретик. В едно от интервютата си, дадено на Питър Суайцър ( авторът на .. Победата 5,1 - книгата в която се описват стратегията и тактиката на събарянето на Източния блок ), генералът формулира войните от седмо поколение. Нарича ги войни на разбитите системи ”. Накратко казано - в интервюто се описват схематично тези войни, а в книгата - практическото провеждане на една такава война.

Западната военна наука няма постановка за рзделянето на войните на поколения. Това е постановка на съветските военни теоретици. Явно генерал Шаликашвили не робува на догмата, че нещата на победените не се използват. Тази догма взе своите жертви от двете страни на Желязната завеса. Генералът също плати за това.

В това интервю е описан и един друг процес - Появата на международната сцена на нов тип играчи - едрите икономически субекти и разбиването от тях на Вестфалската система.2 Не е известно дали друг автор е споменавал за това.

Не е много верно схвщането на някои автори, че марксическите схващания се възраждат на Запад. Наивно е да се смята, че досегашните противници на марксизма се превръщат в негови апологети. Особено потомствен антикомунист като Шаликашвили. Това е един стремеж на теоретиците да вземат всичко ценно, постигнато до сега. Причината е, че никой не може до безкрайност демонстративно да не се съобразява със съществуващите реалности, защото това може да го доведе до това, което стана със Социалистическия блок.

Много достижения на отречени автори днес лягат в основата на много науки. Например днес по цял свят се изучава геополитиката, но се премълчава че нейният истински баща е професор Карл Хаусхофер - генерал от Абвера. Той създава точна теория, защото е бил връзка между Сивите кардинали на германската икономика и политика и техните главни актьори.Същия онзи генерал Хаусхофер от Абвера. Същият който прибира студента Рудолф Хес в къщи и го подготвя за неща и действия , от които грижливо пази сина си. Същият онзи генерал , който внедрява агента Адолф Шиклгрубер (с псевдоним „смахнатия”) в основаната от някакви си НСДАП.Същият генерал, който след Бирения пуч диктува на последния в затвора „Моята борба”. На него са му били известни много повече неща, отколкото на простосмъртните. Самоубийството му след 9 май 1945 година ( със или без негово съгласие) е напълно закономерно. За да останат недокоснати Сивите кардинали.Същите онези сиви кардинали на въглищата и стоманата, които създават Хилядолетния райх, а после и Европейския съюз

Да припомним кои са поколенията войни :

Първо - добарутно

Второ - донарезно

Трето - нарезно

Четвърто - на моторите Пето - ядрено

Шесто - на интелигентните оръжия Седмо ■ - на разбитите системи

Това представляват войни без класически военни действия. Плановете при тези войни се рзработват точно както и при досегашните класически войни. Това са тотални войни с нанасяне на удари по всички възможни места, на които се крепи националната сигурност. Така няма комбатанта и цивилни. Има агресори и нападнати. Ударите не се планират без военни специлиста. Нанасят се в зоните на свещените крави ” , на които се крепи нападнатата система . Който се опита да отрази удара, неминуемо ще трябва да посегне на „ свещена крава ” и собствената му система го унищожава, защото по този начин се възприема като заплаха от нея. За разлика от нападтелите, които действат отчитайки моралните и правните норми на нападнатите, възползват се от тях и постигат резултати, противоположни на целта на тези норми.

Използват се и всички вътрешни противници на системата, като има и разработени начини за превръщането в такива и на нейните крепители.

Не се посяга с класически оръжия, защото те нансят вреда на бъдещите завоевания, като хора, стоки и пазари. Не от хуманни, а от прагматични съобржения. Така войната излиза по-евтина и печалбите от нея са по-големи. Това е така, защото за едрия капитал войната е финансова операция, както всяка друга.

От правна гледна точка атаките като цяло са недефинируеми, следователно и ненаказуеми, въпреки че отделни части от тях се дефинира от съответните законодателства. Но доказването на връзката с другите действия и разкриването на замисъла си остават проблемни.

Още една характерна черта - войните от седмо поколение нямат нищо общо с каквато и да било етика.

За сега никаква конвенция не зщитава никого от подобни атаки.3

Да погледнем коя е любимата тема на Питър Суайцър. Това е прилагането на стртегията на войните от седмо поколение, създадена от тогавашния директор на ЦРУ Уйлям Кейси за събарянето на социлистическия блок. Тази стратегия се базира на разбиването на социалистическия блок като система по всички възможни пътища. С други думи това са точно събитията, които стреснаха Света и предизвикаха приемането на новото определение за национална сигурност от Генералната асамблея на ООН през 1987 година. С други думи ООН признава съществуването на този начин на воюване, макар и да не го определя с терминологията на Шаликашвили и търси начини да регламентира юридически защитата от подобни атаки. У нас все още рзлични теоретици спорят дали съществува нещо, което ООН признава преди повече от 20 години и се опитва да защити поне по юридически път Света от него! Причината за последното е, че на пътя отново застават везденсъщите „свещени крави”. И се получава парадоксът, че бяхме победени във война, докато се спореше дали тя съществува или не. И се спори 20 години след поражението.След като противниковия лагер още от самото начало я беше нарекъл „Студена” , НО ВОЙНА! Това е нормален момент в развитието на всички теории. Ако го преживеят, те се доразвиват и усъвършенстват. И няма нищо лошо в този процес, ако системата която се базира на тази теория не е подложена на атака, която не може да се определи като опасност от теорията, или пак според тази теория атаката просто не съществува. Тогава нападнатата система няма дори и теоретичната възможност да реагира.

Но и Суайцър и Шаликашвили старателно прикриват едно - къде е коренът на тази стратегия, кои са истинските и бащи, как се е развивала през хилядолетията. И най- важното - кого облагодетелства и какъв е основния принцип на ударите, които се нанасят. Това, както ще се види по-късно е алфата и омегаата на описваните в реферата процеси.

Основите на този тип войни са положени в древността от представителите на военно-политическите школи на аристокрацията. Тези школи имат своите велики постижения и това е доказтелството, че те съвсем не са митични, както се опитват да ни убедят редица автори. Причината е в кастовата същност на тези школи. И днес който изнесе или разкрие някоя тайна от тях се наказва по „невидимите начини” с неща по- лоши от смърт. Независимо от социално - икономическта система .

/ "

Да изплува на повърхността някое ръководство на стратегическо ниво като например ,, Панчатантра”4е изключение .

Постиженията на тези школи са наистина впечатлявши. Например малките китайски царства разлагат огромната Хунорска империя. Сун Дзъ описва само опертивно-тактическта „опашка" на това. Финикийците и гърците разлагат морските държави с които имат контакти. Персийските сатрапи разлагат персийската империя и тя рухва пред ( не заради ! ) Александър Велики. Но и той знае доста по въпроса, щом ни е оставил прословутата си сентенция за магарето натоварено със злато. Мислим си, че римските политици са поставили венеца на това изкуство, главно защото са оставили много писмени документи" и защото няма кой да засекрети днес тази информация. „ Тъмните векове ”не слагат нито застой, нито край в тези практики. Трудовете на Николо Макиавели само отбелязват това, което отдавна се прави. Нека да си припомним как микроскопична Венеция до Великите географски открития владее всички познати морета и как без да използва своя военна сила смазва няколко империи. България също е сред пострадалите от нея .

Докато съвременните военно-политически школи едва стигнаха до решението, че стратегически задачи може да решава и едно отделение или един човек, то за древните аристокртически школи основен постулат е че може да ги решава дори един предмет. И тук ще видим такива случаи.

Но целта е да опишем същността на нещата, а не тяхната история .

Да направим един обзор на епохата, в която се разиграват илюстриращите събития.

В голяма част от Света вече са победили буржоазните революции. Знаем, че революциите стават, когато управляваните класи не могат, а управляващите не искат да живеят по старому. Последното обяснява факта, че навсякъде голяма част от аристокрацията се преориентира в начина си на набиране на средства и по този начин се превръща в буржоазия. Но това запазва позициите на същите фамилии като управляваща класа. Запазват се и знанията, на които така запазената управляваща каста е носител. Кобургите, Орлеаните, Хабсбургите и други подобни" фамилии не правят изключение.

Промишления и банковия капитал се съединяват в така наречения финансов капитал. За тогава все още плахо и „ под сурдинка ” към него се присъединява и трети вид капитал - криминалния.5 Разбира се, с целия си арсенал от придобити през хилядолетията знания и умения. Получава се едно своеобразно обединяване на школите. Престъпността, за да оцелее няма друг избор, освен да се превърне в това, което днес наричаме „ организирана престъпност ”. От гледна точка на едрия капитал това е необходим и доходен бизнес.Впрочем престъпността и капиталът не са си чужди още от епохата на Първоначалното натрупване . Освен това една цел , когато не може да бъде постигната по законен път тя се преследва и постига по незаконен. Поради тази причина там, където организирана престъпност липсва или е слаба, тя се създава или доотглежда.6 След Освобождението у нас на освободеното в нашата територия от Кямил бей място с тези дейности се заема барон Гендович. Както сега . По Фердинандово време го закриля дори и Двореца.7 Този факт говори много за това, докъде може да достигне монархът, властвал по времето на описания пример. Никой не може да избяга от същността и епохата си. Но да не изпреварваме събитията.

Тук с пълна сила важат думите на Т. Дж.Дънинг, писани в „Quaeterly Reviawer ” през 1860 година : „ Капиталът избягва смутове и кавги и по своята природа е

боязлив. Това е вярно, но все пак то не е цялата истина. Капиталът се ужасява от отсъствието на печалба или от твърде малка печалба, както природата - от празното пространство. При достатъчна печалба капиталът става смел. При сигурни 10 % той вече може да бъде употребен навсякъде; при 20% той се оживява; при 50% той става безумно смел; при 100% той погазва с краката си всички човешки закони; при 300% няма престъпление, на което да не се реши - дори с цената да увисне на бесилката. Ако смутовете и кавгите носят печалби, той ще ги подбужда. Доказателствата са контрабандата и търговията с роби .” 8 Днес тези думи продължават да важат с много по-голяма сила от тогава. Нобеловият комитет през 80-те години на XX век даде награда за икономика на двама американски автори, които доказаха, че робския труд е по - ефективен от наемния и това даде тласък на търговията с роби под най-различни форми. Само че днес тя се нарича „ трафик на хора ”. Засегна жестоко и България . Интересно ще бъде някой изследовател да напише нещо за това, кой е поръчал разработката, кой я е представил в Нобеловия комитет, кой , пред кого и как е лобирал за гласуването.

Още по времето на написването на цитираните редове на международната сцена се появява нов играч - едрите икономически субекти. Вече споменахме коя каста стои зад тях .9 Тогава те нямат още чак такава сила и използват управленските лостове на своите държави като се прикриват зад техните флагове. Далеч е още времето на почти неприкритите намеси на „ United frut” срещу режима на Арбенс в Гватемала или на „ ITT” срещу режима на БНЕ в Чили. Но с натрупването на икономическа мощ те излизат на сцената в по няколко държави едновременно и започват да заобикалят техните закони, а по-късно и открито да не се съобразяват с тях или най - нагло да ги променят открито. Нещо повече - така действат и срещу собствените си и съюзните на тях държави. И не може да бъде и инъче, защото техните интереси са различни от интересите на държавите и нациите, в средата на които едрите икономически субекти се появяват. За по-малко от век, това става причина за агонията на Вестфалската система. 10

Дори и за някои да звучи параноично в стил „Дзержински” , да не забравяме, че макар и революционер, самият Дзержински по произход е полски граф и възпитаник на една от споменатите аристократически школи. Следователно е бил на ясно с кого и за какво си има работа. И факта, че се е справял отлично и е реагирал адекватно, говори много ясно за това прав ли е бил или параноик .

Но да се върнем към последните десетилетия на 19 век .

Икономиките тръгват по капиталистически път, но това не отменя принципите на геополитиката и воденето на войни. България се движи също натам.

Княз Александър се завръща за кратко, но е принуден да абдикира и на неговото място идва принц Фердинанд Сакскобургготски. Негова майка е принцеса Клементина Орлеанска. Тя до смъртта си го държи в желязна хватка, включваща всички методи на психическия тормоз, включително и такива, които и днес се смятат за най-жестоките и префинените.11 Отново част от арсенала на аристократическите школи. Това си проличава особено добре след нейната смърт.

В същото време следберлинска България се бори за своето национално обединение. Все повече се изчерпват дипломатическите средства. Остават военните и страната се стреми да придобие казано по днешному НОС за постигнето му.

Нека да тръгнем от там, че още по времето на османското владичество френски фирми държат основните позиции при строоежа на бреговите съоръжения по нашето крайбрежие. Имат позиции и в корабоплавнето.12 Или накратко казано, Франция и френските фирми имат там интереси. Ето защо Франция налага и подкрепя решенията на Берлинския договор. Това обаче е само част от политикта и в региона. Нека да си спомним действията и до и след Кримската война. Впрочем и днес френските фирми в чужбина се стремят към контрол над банковите системи, енергийните ресурси, съобщенията и водата. Нека си спомним съвременните машинации около АЕЦ „Черна вода” и АЕЦ „Козлодуй” и приватизирането на водоснабдяването в бившите социалистически страни.

Благоприятен за френските интеереси в региона тогава става факта, че майката на новия български монарх е именно принцеса Клементина Орлеанска, която видяхме вече как държи своя син. Културното влияние на Франция у нас по това време също не е за пренебрегване.13 Още по благоприятен е и факта, че в съзннието си много българи не правят разлика между Франция на хуманистите и Франция на индустриалците, въпреки че това са два непримирими и воюващи един с друг свята.

Накратко - през 1896 - 1897 година България трябва да се подготвя за бъдещи войни. За това обаче са необходими средства. Утежняващо положението е обстоятелството, че точно тогава има наводнения, разрушения и земеделската реколта е слаба.14 Спешно са необходими кредити и за това не е чудно, че поради гореизброените причини са взети именно от френски банки.15 Естествено, когато обстоятелствата са такива, условията винаги са много или малко заробващи.

На 29 януари 1896 година Народното събрание гласува кредит за военни нужди в размер на 8 500 000 златни лева.16 По това време обаче по различни причини се водят дебати дали въобще ни е необходим военноморски флот. Нека не се впускаме в описание на борбата на интересите на различни лобита, които губят по обясними причини. Армията, поради основната роля, която и се отрежда по това време е обект на голямо внимание от страна на буржоазните правителства, но не така стоят нещата с флота. Тогава той е най-непознатият, най-сложният, най-капризният, най-скъпият и за това най-пренебрегваният род войска в системата на въоръжените сили.

Така или инъче 1 500 000 лева от заема са предоставени на флота. 17

Още при сключването на заема едно от главните условия е да се купува техника само от фирмата „ Шнайдер ”.18 Тогаваа тя е за Франция точно това, което днес е ВПК за САЩ.

Предимството на въоръжаването с помощта на външни кредити е, че то може да стане бързо и не се губи време, каквото страните, готвещи се за войни често нямат. Недостатъкът е, че условията, вида, цените, количеството и качеството на закупеното ги диктуват не нуждите на страната, а кредито дате лят. Да се прави разлика - не страната-кредитодател, а кредитодателят !

Така на 27 януари 1897 година Народното събрание приема на българска служба лейтенант Пол Моро. На нито един от депутатите не е ясно точно за какво идва и какво ще прави в България. Достатъчно било че той е от френския флот. 19

Лейтенант Моро е много добре подготвен, висококултурен, интелигентен и тактичен морски офицер от обкръжението на президента на републиката.20 И колкото и да е невероятно за подобен тип хора влиянието му пред княз Фердинанд е подчертано.21

Една от първите стъпки на Моро е да изпрати да практикуват на френски военни кораби лейтенантите Станчо Димитриев и Васил Хитров.22

Самият Моро добре схваща политическото и икономическото значение на своята мисия и я изпълнява както подобава на доблестен офицер, който съзнава, че по него ще се съди за нацията му. Основните му задачи са три :

  • Да закупи за България един военен кораб ;

  • Да осигури подготовката на хора за използвнето му ;

  • Да подготви почвата за една бъдеща френска мисия .

Един факт, който значи твърде много, но не се забелязва - мисията на Пол Моро не включва изработването на военноморска програма за развитие. Наивно е да се предполага, че такъв високо ерудиран и подготвен моряк не знае защо. През 1908 година самият Пол Пишон ще се изтърве за това в пресата 23. Това не е неволен

пропуск в задачите на мисията. Последиците ше ги видим по-нататък. Те чудесно се вписват във вековните френски геополитически интереси в региона. Всеки български опит за съставянето на адекватна програма ще се саботира, видоизменя или оставя без внимание поради споменатите причини. Това засяга не само аквизицията, но и подготовката на човешките ресурси. Непосредствено преди Балканската война си проличават пропуските в подготовката на екипажите, особено на ударните кораби - миноносците. През 1912 година, непосредствено преди бойните действия извиканият от запаса капитан втори ранг Димитър Добрев се залавя трескаво да попълни празнините в нея.

Пол Моро се заема сериозно със задачите си. По пърката си задача той не може да направи много, тъй като по договорните условия на заема поръчката трябва да вземе „ Шнайдер” и други възможности, дори в случаи на неустойки не се предвиждат. За целта на 29 март 1897 година Министерският съвет разрешава да се влезе в преговори с фирмата „ Societe anonyme des Chantiers & Ateliers de la Gironde” в Бордо24 . He са изисквани никакви поемни условия, нито е съставена тръжна комисия 25. Конкурира само една корбостроителница от Марсилия. На 3 май 1897 година се сключва договор с корбостроителницата в Бордо за строеж на кораб на стойност 1 460 000 лева и с „Шнайдер и С-ие” за доставката на въоръжението му на стойност 241 396 лева . ( Данните са на Вл. Павлов . С .Дамянов твърди неправилно за общо 2 808 000 лева , тъй като това надвишава дела от кредита. Данните съвпадат с тези от документцията на крайцера „ Надежда”.)

Контролът е възложен на френското бюро „Веритас”. От 11 юли до 22 септември като наблюдатели присъстват лейтенантите Димитриев и Хитров. Със същата задача са изпратени в Бордо инженер-корбостроителят Иван Родев и инженер-механикът Петър Йосифов. Но и четиримата българи нямат контролни функции. Важен факт!

Още една важна подробност. Условията на договора не са достатъчно изяснени. Министърът на финансите доктор Иван Евстатиев Гешов прави опит да ги провери. И резултатът не закъснява . Френският представител Петитвил протестира и се оплаква че министърът използвал английски експерти. Княз Фердинанд веднага принуждава фианансовия министър да си подаде оставката26. Това е класически пример на надделяване на фирмени чрез лични над държавни интереси. Класически пример за това, как системата-агресор въздейства на друга система чрез използване на тези, които държат нейните лостове за управление. В случая имаме непряко въздействие, защото „ Шнайдер ’’използва за въздействие механизмите на френската държава.

По отношение на човешките ресурси имаме отстраняване на противник, който пази интересите на нападнатата система. Тук виждаме комбинирането на атаките в полето на аквизицията с винаги съпътстващите ги атаки срещу човешките ресурси. Човешките ресурси са фактор, който дава не само физическа и работна сила. Важна е и интелектуалната му сила. Това е главният фактор на опазването на националната сигурност във всички епохи.Това е факторът , който свързва и управлява другите фактори . За това пазителите и се атакуват и се отстраняват. Дори физически. Без отстранените като преграда , системата работи за интересите на агресора. За това още от най-древни времена се разработват тактики за отстраняването на подобни хора у противника. Сун Дзъ е първият известен който ги обобщава, макар и само на оперативно-тактическо равнище. Ако се захванем да тълкуваме „Панчатантра”, Библията (Особено Стария завет !) или Талмуда ще разберем колко стари са най- съвременните методи.Обикновено се атакуват вече изявените, които държат някакви лостове по етажите на системата. Но не е новост да се аткуват и потенциалните. Да си припомним спартанската криптия.Баснята на Езоп за петела и крадците е доказателство че подобни неща тогава са били обичайна практика. Сега даже се прилагат практики да не се създват условия за появяването на пречещ на атакиге човешки фактор. Те също не са новост. Например в Законите на Ликург в Спарта. По-нататък в настоящата разработка ще бъде показано как стават всички тези неща и на по ниски етажи .

Едва през 1899 година за злоупотреби при плащането е подведен под отговорност полковник Мечконев от Министерството на войната. Подведен е, защото това е българска злоупотреба.27

За каквито и да било френски злоупотреби никой не смее да заговори .

Успоредно с първите две задачи на мисията Моро работи и по третата - да подготви почвта за нова френска мисия . Той се държи безупречно и насърчава личния състав , особено офицерите стжували на френски кораби „ ....да внедрите духа на доверието , на което ндявам се са Ви научили във френския флот ....” , както се споменава в едно негово писмо до лейтенант Станчо Димитриев . Последният все още вярва в безкористните намерения на Франция.28

Мисията на лейтенант Пол Моро приключва успешно. Френската индустрия получава една нова поръчка , подготвена е почвата за посрещането на бъдещите емисари . Той преценява обстановкта и отказва да остане на българска служба. 29Във Франция той смята че има шансове за далеч по бляскава кариера . Освен това той е моряк , а не гешефтар . Движил се е в най-елитните среди и отлично знае за правилото,спазвано от предствителите на всички аристократически военно­политически школи : „ Ръкавиците , с които е бъркано в мърсотията се изхвърлят !”. Единственият му изход е да се изтегли навреме , но и това не го спасява . Така и не достига до адмиралско звание и рано напуска френския флот .

С комплектоването на новата мисия се заема лично френският министър на военния флот адмирал Бернар30 . Той се спира на лейтенант Пол Пишон .Според някои с това започва един нов период в историята на бългрския флот . За едни той е „Периода на усилените военни доставки от Франция”, а за други „ Периода на аферите на Пол Пишон”. Според архивите продължава старата игра . Ролите са разпределени . Вече знаем кои са господарите , кои са слугите , кои са потърпевшите и кои плащат . Просто се сменя само един от френските изпълнители I Процедурите следвт своя ход и на 5 юли Петитвил получава от Париж проекта за договор с мисията31 . Подписването става на 21 юли2 2.

И все пак - кой е Пол Пишон ? Към този момент той е старши адютант на флотския екипаж в родния си град Брест където е завършил и военно-морското училище. Има звършена през 1894 година минно-торпедна школа в Тулон . Той е на 36 години ( Роден е на 14 септември 1861 година.)Има добра подготовка като строеви и навигационен офицер , но няма подготовка като щабен офицер за организирнето на род войска . Избира България , за да направи кариера и да подобри материалното си положение . По това време офицерските заплати във френския флот са ниски .

Колкото до качествта му на дипломат, за какъвто няма никаква подготовка, те са белязани с манталитета на произхода му .Членовете на семейството му заемат висши служби в колониите, най често в Мадагаскар и Индокитай 33.

Знаем какви са политиката на френската колониална администрация и възгледите на нейните служители там . За това е запомнен като лошо говорещ български език , защото „ .... туземните морски офицери говорят добре френски34 ” .Цитираните думи са негови . Добре говорят за отношението му към българите . Както и за отношението на тези, които стоят над него.

Първоначално френската мисия е четиричленна . Другите трима са подофицери - механикът Андре Ламбер , рулевият Ив Жигли и маневристът Гюстав Барон . През октомври 1898 пристигат и подофицерите торпедиста Алфонс Брюн и Ив Брозек35 . Колкото до подофицерите за нито един от тях не е написана нито една упрекваща дума,

или ионе не е открита в архивите. Знае се. че са си изпълнили задълженията изключително съвестно.

Според договора срока на пребиваване на мисията е пет години. Началникът трябва да служи и като началник на военно-морския флот и като съветник на Правителството по военно-морските въпроси. Подчинен е направо на министъра на войната и има най- високия чин между флотските офицери. Ако някой го достигне, той трябва незабавно да бъде повишен"6. Това е един хитро замислен механизъм, за да може повишавайки подчинените си, да расте и самият той. Това е много благоприятно за него, тъй като в началото на 1897 година е утвърдена нова щатна таблица за заплатите във флота, в която за първи път у нас се предвиждат и адмиралските звания"7.

Пишон е представител на така наречената „ млада школа” , според която във войната между бронята и артилерията ще победи именно последната. С други думи, малки, бързи, небронирани, но добре въоръжени съдове могат успешно да се справят с бронираните дреднаути, като се промъкнат зад огнените им завеси и ги поразят. Днес правотата на тези възгледи е доказана от практиката, но специално при Пишон както ще видим по-нататък зад тази негова апологетика спрямо тези постановки се крие нещо друго.

Две задчи стоят пред вече кпитан втори ранг Пишон в началото на мисията му : да се подготви екипаж за новостроящия се крайцер „ Надежда ”и

- да се оргнизира Морската част на флота ?8

Изпълнението на първата започва с практикуването н изпратените от Дунавскта флотилия по 15 души на параходите „Борис” и „България”.39 Учебните плавания продължават до1 септември 1898 г., когато обслугата за крайцера заминава за Франция.40

Но по втората задача започва да се усеща отново нещо друго. До тогава за основна база на Морската част е готвен Бургас. Не е случен факт, че след идването на Пишон за такава е приета Варна. Наивно е да се смята, че е само заради желанието на княз Фердинанд базата на флота да бъде близо до двореца Евксиноград. Нека да си спомним каква е френската политика в Черноморския регион около Кримската1 , Освободителната, двете Балкански и двете Световни войни. Прави впечатление отдалечаването на базата от Турция и приближавнето и към Русия. Това изиграва своята пагубна роля, когато през Балканската война от 37 километра фронтова линия 20 контролират турците с корабната си артилерия41 . Миноносците, закупени отново от „Шнайдер” - единствената ударна сила на флота, са с малък рдиус на действие и не могат да се притекат на помощ срещу броненосеца „ Торгут рейс ” , който обстрелва бългрските позиции при Чаталджа. Не могат да направят нищо и за да попречат на турския десант при Мидия .

Пишон слабо се интересува от други неща, освен от доставките и кариерата си. За това той не полага добре основите на флота, а по-скоро пречи. Той не изпълнява една от основните си задачи -съставянето на програма за изграждането му. Българските опити остават без последствие, или се саботират . И бългрските офицери , начело с лейтенант Станчо Димитриев и непримиримият му по-късен враг лейтенант димитър Добрев протестират. И имат право, защото той прокарва на пръв поглед необясними концепции. Те са необясними дори и за привържениците на младата школа. Да оставим на страна факта, че се купува не необходимото и се търсят пари за него. Той закупува от Франция неща, за които има пари без оглед на това, дали е необходимо или не. Например закупува разнебитената лодка за рзходки на френския консул в Пловдив, два негодни двигателя с вътрешно горене42, за които няма съдове, няколко катера и всичко това на възможно най-високи цени. Всяка негова покупка още при пристигането си постъпва за ремонт. По-страшната страна на дейността му е , че прокарва концепции за въоръжаване, които не могат да се обяснят с нещо друго, освен със задачата да не се допусне България да има боеспособен флот. И прави опити да ги материализира. Например според него са необходими 12 миноносеца от по 15 тона ( от типа на тези, които през Руско-турската война действат на Дунав и с които на Черно море въоръженият търговски параход „Великий князь Константин” постига няколко победи, но на висока цена ), които крайцера „Надежда” да тегли на буксир до местосражението 43. Всичко това е морално остаряло и Русия го е прилгала единствено заради ограниченията, наложени и след Кримската война. Над 3 бала вълнение подобни катери стават безполезни44, както и прътовите и крилчатите мини с които те са въоръжени. Единственото ценно качество на подобни съдове е, че те могат да се пренасят по железницата до Дунав и Егейско море, но и там биха били безполезни. Същевременно нашите офицери начело със Станчо Димитриев защитават правилните схващания за миноносци и контраминоносци над 240 тона. Българският офицер защитил и коцепцията си за въоръжението на миноносците със 450 милиметрови торпеда, които са с по-големи заряд и радиус на действие от 381 милиметровите защитавани от Питон45. Неволно това извиква спомена за една друга доставка френски торпеда със занижени ТТ данни, станала много десетилетия по-късно.

След дълги спорове било решено да се закупят 100 тонни миноносци. Интересно!

В архива на Станчо Димитриев се е запазило едно писмо, в което пише „Интересно е, че веднага се предложиха проекти, поемни условия за 100 - тонните миноносци, види се, че за тях от по-рано всичко е било готово”. По - нататък ще се види колко далновидно е обмисляно саботирането на достигането на небходимите отбранителни способности (НОС ), точно с тези условия .

На 24 февруари 1904 година бил подписан нов договор с „Шнайдер” за доставка на 3 миноносеца от 97 тона , 3 плаващи торпедни батареи , 1 дестилационен апарат и 2 оръдия , еднотипни с тези на „Надежда” с калибър 100 милиметра с по 500 снаряда за всяко . Общата сума на доставката възлиза на 1 900 505 лева46.

Интересен договор. Отново с капан, както и този за „Надежда”. Торпедните батареи са предназначени за защита на заливите от нахлуване на противникови кораби, но вече са морално остарели за времето си, тъй като всеки кораб с оръдия над 100 милиметра и добри артилеристи може без да влиза в обсега им да се разправи с тях . Така те са по- опасни за своите екипажи, отколкото за противника. Колкото до оръдията знаем от историята каква работа свършват тези, от крайцера, които са монтирани на нос Галата през Балканската и тези по договора на Балчик през Първата световна война. С оръдията не би могло да бъде и инъче, тъй като знаем какви са основните калибри на корабната артилерия по това време . Колкото до миноносците самата Франция спира да ги поръчва за флота си 3 години по-късно. По- късно ще се види и защо.

На практика по този договор не е закупено почти нищо с реална бойна стойност. Втори договор с последовтелно изпълнявани скрити цели. Такива са и следващите договори. Повтаря се едно и също - закупува се морално остаряло въоръжение или такова без бойна стойност, в повечето случаи с лошо качество, но на максимални цени. И във всеки договор и всяко оръжие има по някой стратегически заложен скрит капан, който довежда до непоправими щети.

Гореказаното прави безсмислено цитирането на датите и сумите на договорите. Това е една последователна политика, която не се променя във времето. Вече казахме как не се изменя с течение на столетията .

Да се върнем към крайцера „Надежда”. Той е строен за учебен кораб, но му е дадено за престиж класифицирането като крайцер. Влиза в строя на 22 октомври 1898 година. Представлява авизо ( кораб строен от метрополиите за демонстриране на присъствие в колониите) почти пълно копие на кораба „Казабланка” . Въоръжен с две оръдия от по 100 милиметра и два 381 милиметрови торпедни апарата. Имал е добра за времето си скорост от 18,87 възла и със запас си от 102 тона въглища има автономно плаване от 1700 морски мили 7. Смятали са да го използват и като боен кораб, но вече споменахме за възможностите на въоръжението му. Лесно е можел при добра воля да бъде леко усилен на места за да може да носи по - големокалибрени оръдия и тогава би бил не лоша канонерка. Но с наличното въоръжение той има съмнителна бойна стойност . И през Балканската война това се доказва. Интересен факт е, че все пак взема участие в бойни действия, но с монтираната му през 1912 година радиостанция. С нея смущава турските радиовръзки и дава своя дял за превземането на Одрин 48. Наистина е изпълнил основната си задача - да служи за обучението на морски специалисти. Но и на това френските интереси попречват. Оръдията са доставени през 1900 година49 , а торпедата - и то само един комплект от две основни и три резервни - едва през 1902 година 50. Лесно е да се преброят необучените набори, преминали през флота. Класически пример за атака срещу човешките ресурси и тяхната подготовка.

Шестте миноносеца от типа на „Дръзки” са другата доставка - капан, с която и Пишон остава в историята. Доставени са с два последовтелни договора по три броя и са сглобени у нас, за да не се иска от Турция разрешение за преминаване, както се случва с „Надежда”. Да си сломним, че Независимостта е извоювана едва през 1908 година. Първите 3 влизат в строя през септември 1907, а останалите през август 1908 година. Наречени са съответно „Храбри” , „Смели” и „Дръзки”, а втората партида „Шумни” , „Летящи” и „Строги”51 . Когато механикът лейтенант Тодор Соларов е изпратен да наблюдава изработването52, получава станалата историческа заповед от Пишон: „Недейте се меси в контрола !”53.

Пишон е бил наясно какво ще стане в обратния случай, защото е бил малко преди това най-позорно изгонен от фабрикантите, когато е искал да присъства на изпитанията на катера „Лилия”.Тук трябва да се каже, че според аристократическите школи хората като Пишон са „Презряните псета, които трябва да насочват стадото слуги” и на които „от време на време трябва да им се напомня къде им е мястото, за да не започнат да си въобразяват много и да не стават досадни”. Въпреки, че и той е благородник, но с ниска титла. По- точно той се казва льо Пишон, но така е останал в историята. Тук е мястото да направим извода каква опасност представляват едрите икономически субекти, дори и за тези, които служат на интересите им .

Нека се абстрахираме от неувяхващата слава на миноносците. Това е славата на моряците, без която корабите са купчини желязо.

Самите кораби като конструкция и качество правят чест на френското корабостроене. При изпитанията французите добавят нещо в горивото и рискувйки да се взривят котлите показват скорост 27,72 , докато договорената е 26 възела. На практика те не рзвиват повече от 22 възела. Пишон осуетил и проверката на мощността, под предлог, че тя не е включена в договора 54.

Миноносците имат автономно плаване от 500 морски мили и то при икономичен ход. Това се оказва фатално през Балканската война , защото въпреки победата над „Хамидие” , те не могат да прекъснат доставките от румънските до турските пристанища . Маршрутът на керваните се измества малко на изток и те с минимум средства стават недостижими. Миноносците не могат да помогнат пак по същата причина и за прогонването на броненосеца „Торгут рейс” от позицията, от която обстрелва войските ни при Чаталджа. Причината не е само в турската блокада на крайбрежието ни, с която миноносците са прекадено слаби да се справят. Това принуждава капитан-лейтенант Евстати Винаров да замисли и приведе в ход неосъществената си поради настъпилото примирие акция за торпилиране на броненосеца с помощта на една яхта. Като на шега малкия радиус на действие изиграва

и своята положителна роля след Ньойския договор, защото след него самите френски окупационни власти признават миноносците за полицейски съдове. За каквито са и годни.

47 милиметровите оръдия на миноносците също са капани - достигат до 50% засечки. И днес се виждат примитивните им дори за времето си мерници. Маломощни са и повече могат да служат за стрелба по лодки .

Следващия капан е това, че миноносците са доставени без торпедни мерници . В нощта на атаката срещу „Хамидие” и този факт си казва думата . „Летящи” , „Смели” , „Строги” и „Дръзки” дават изстрели от 250 до 50 метра . Улучва само „Дръзки” който стреля от 50 метра. И никой не знае кой от миноносците е улучил. Разбира се едва когато при Созопол изплават трите невзривени торпеда53.

Стрелбата на „Дръзки” от толкова близка дистанция се дължи и на още един капан. Торпедните апарати също засичат ! И за това остава в историята викът на моряка Стоян Димитров нададен при засечката :

- Дай чука бе !

Той доживя до дълбока старост и разказът му за атаката е документиран .

Апаратът засича, когато миноносецът се носи с пълна скорост към турския крайцер. Могло е да има и друг завършек. Ако само един снаряд беше попаднал в някой от миноносците лесно бихме си представили какво би станало с него.

Още един капан - торпедатад въпреки че са исканите от Димитриев 450 милиметрови, са с намален заряд. Инъче пробойната нанесена на „Хамидие”не би била само 10 квадртни метра.

Най страшния капан, който е прикрит в миноносците е нсочен точно срещу човешките ресурси . Той е в това, че миноносците са доставени без отопление. То е поставено едва през 1934 година, когато торпедоносците са модернизирани. Французите добре познават пруските военни порядки, господстващи и в бългрските въоръжени сили и при тях. Те се характеризират със силно пренебрежение към достойнството, живота и здравето на личния състав. Жилищните помещения са отделени от студените води с нятолко милиметра желязо, което приема темпертурата на водите. Не са изолирани дори и офицерските каюти, да не говорим за матроските кубрици. Болестите са вечния спътник на този клас кораби до бракуването им. В нощта на атаката срещу „Хамидие” „Дръзки”дори тръгва без щатния си командир, който е болен. Замества го мичман първи разред Георги Купов. Повечето членове на екипажите на миноносците постоянно са болни и постоянно се допълват от доброволци, или ученици от Морското училище и Морските специални школи. По този начин квалифицираният личен състав на ударните сили на флота, който трябва да се бие с противника през повечето време е извън строя и накрая бързо става негоден. Не може да натрупа опит, а когато все пак натрупа някакъв, вече е извън флота по здравословни причини. Ето как стратегически задачи се решават дори не от хора, а от предмети, както беще споменато по-рано за постановките на аристократическите школи. Никой не може да каже колко са пострадалите за половин век от този капан.

И днес, когато разглеждаме „Строги” с димохода и табелата на „Дръзки” виждаме неизолираните дори и след модернизацията бордове и отсъснтвието на мерни прибори по оръдията и торпедните апарати.

Миноносците са най-крупната, но не и най-скандалната доставкка на Пишон. Друга доствка е яхтата „Де Ромас”(построена 1883година в Англия), за която той платил солиден аванс на собственика и преди още да се подпише договор56 . През ноември 1906 година комисия приема яхтата без дори да погледне машините и механизмите и . Като резултат идва попътния ремонт на яхтата в Месина. Пак по вина на Пишон България не получава полагащата се за това застраховка57 . Яхтата е предназначена за княз Фердинанд, но той още след първото пътуване се отказва от нея. Последва ремонт който се проточва чак до Балканската война, когато е преустроена като минен заградител. По-късно е използвана като хидрографски кораб. Заедно с „Де Ромас” е доставена и ветроходната яхта „Анемоне” (построена 1885 година във Франция) . Последната, също отхвърлена от монарха.Тя дълги години служи като учебна яхта на бъдещите офицери. По-късно те са преименувани съответно на „Камчия” и „Стрела”58.

Впрочем Пишон още с идването си си поставя за цел да купи една яхта за княза. И Пишон и господарите му много добре съзнват с кого си имат работа в лицето на княза. Знаят колко обича разкоша и колко много обича да показва кой е той . Комплексите, изграждани и използвани старателно от властната му майка сега се използват от други. Още на освещването на „Надежда” монархът се появява с адмиралска униформа с намерението да обяви кораба за княжеска яхта. Демонстрира раздразнение от това, че на кораба няма помещения за него и приближените му. Все пак военният министър полковник Никола Иванов намира смелост да му отговори, че би трябвало да са му докладвали, че е поръчан военен учебен кораб, а не княжеска яхта59 .

Все пак корабът години наред непрекъснато изпълнява тази роля, като разхожда гостите на княза. Може първите си две години да е невъоръжен поради липса на средства, но се намират средства за княжеските прищевки. Не е нетипичен случаят, при който Пишон разкарва крайцера до Одеса, за да върне четири дами.

Пишон угодничи пред монарха, за да постига своите цели. Той е много удобен за разправа с противниците на френските интереси. А Кобургите са много добри в интригите. Поне по думите на родствените им фамилии. И флотското офицерство се разделя на димитриевисти и добревисти по кариерни причини. Пишон доносничи на монарха против едните и против другите. Така и дълго време след това наш морски офицер не командва флота. Всички способни са окаляни по няккъв начин. За кратко време след Пишон го командва Димитриев, но е снет бързо като му е приписана вината за всички афери, които не са дори и на пионката Пишон. Типична атака срешу човешките ресурси - разделяй и владей, омърсявай и развращавай. Срещу когото както може. Точно срещу носителите на големи знания и опит. Когато падне авторитета на носителите на знанията и опита, те са загубени безвъзвратно. И така флот не само е обезглавен, но и обезмозъчен. Дълго след това е командван от сухопътни офицери , назначени за да не разбират и да се превръщат в послушни марионетки на гешефтарите Не че някои не се справят, но са згубени безценни години, безценни хора и безценен опит. Последното си казва думата в близките войни .

Друга сделка-капан е доставката на двете брегови 240 милиметрови оръдия D-45 . Доставени са през май 1909 но са монтирани в основни линии към края на 1910 година. В детайли се дообору




Гласувай:
26



1. barin - Довечера материалът ще се появи и на ...
06.06.2019 09:36
Довечера материалът ще се появи и на други места из интернет. Използвам възможността да изкажа благодарност на Лекс( lexparsy) за помощта при обработктаа и трансформирането на материала за времето, когато някои функции на компютъра ми не работеха и не успях да публикувам страниците поотделно, а само снимки в лошо качество.
цитирай
2. lexparsy - Благодаря за благодарността Барин :-)
06.06.2019 11:16
Аз го сторих и егоцентрично, защото знам че не пишеш случайни неща, а все още не съм прочел с времето на нужната ми концентрация. Но ще, довечера! :-)
Полезен и размислящ ден да имаш!
(И винаги може да разчиташ на логистичната ми помощ и подкрепа! :-)
цитирай
3. germantiger - +
06.06.2019 11:37
Французите добре познават пруските военни порядки, господстващи и в бългрските въоръжени сили и при тях. Те се характеризират със силно пренебрежение към достойнството, живота и здравето на личния състав.

КОЙТО Е ПИСАЛ ТОВА Е ОГРАНИЧЕН НЕВЕЖ

СЪГЛЕДАЛ Е НЯКАКВА ФОРМА, БЕЗ СЪДЪРЖАНИЕТО, че и формата не е догледал

ЗА ДРУГОТО - ГОЛЯМО БРАВО ЗА ТРУДА, за пишон поне аз не знаех до момента
цитирай
4. barin - Благодаря, Лекс. По-добре е да се ...
06.06.2019 12:51
Благодаря, Лекс. По-добре е да се чете на спокойствие. Успях веднага като се върнах да го публикувам.
Поздрави!
цитирай
5. barin - Здравей, Тигре. Все пак написаното ...
06.06.2019 12:53
Здравей, Тигре. Все пак написаното е от преди повече от половин век. Сега нещата изглеждат по съвсем друг начин. Аз четох и другия реферат на баща си, но този ми се видя по-стойностен и с възможност да се доразвие.
Поздрави!
цитирай
6. batogo - !!!:))) Поздравления и благодарности, приятелю!
06.06.2019 12:59
Много полезен материал за опознаване на тайните стратегии и търсенето на ефективно противодействие срещу тях. Очаквам продължението.
Поздрави!
цитирай
7. barin - Здравей, Оги. Сега е по-добре ма...
06.06.2019 13:04
Здравей, Оги. Сега е по-добре материала. Като се вглегах видях, че наистина трябва да има продължение. Не се е събрало всичко.
Поздрави!
цитирай
8. monarh1991 - Здравей, Иване
08.06.2019 00:39
Съжалявам че коментирам по никое време, но го четох поне час. Съболезнования и от мен за баща ти! И поздрави за труда - много неивестни и ценни неща - за Хаусхофер съм чувал, но не знаех, че е бил офицер от Абвера и че е вкарал Хитлер в НСДАП. Ценни са фактите най-вече за историята на родния ВМФ. За аферите не се учудвам, както е посочено и в текста, тия скрити сили направляват световните събития и процеси от векове.
цитирай
9. barin - Здравей, Симеоне. Светът се упр...
08.06.2019 05:39
Здравей, Симеоне. Светът се управлява от тайни общества и изглежда се направлява в дадена посока. Пред хората се показват различни неща. Благодаря за съболезнованията. Сега темата се чете по-лесно от преди, когато снимките не бяха излязли с добро качество.
Поздрави!
цитирай
10. karpis - Много изчерпателена и интересна публикация!
28.06.2019 17:32
Поздравления за материала!Искренни съболезнования!Не падай духом!Би било интересно(поне за мен) някой път да публикуваш някакъв материал и за господин вицеадмирала!
Поздрави!
цитирай
11. barin - Здравей, karpis. За баща си може да ...
28.06.2019 17:53
Здравей, karpis. За баща си може да напиша информация. Във Wikipedia част от написаното е от мен, но подробности там не може. Аз имам разрешително от няколко години за Wikipedia, но не търся тенденциозно къде няма информация, а само ако потърся нещо да ми трябва и не намеря.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3647236
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67335
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031